Вид акт: Правилник

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат организацията, структурата, дейността и финансирането на Съвета по продуктите за растителна защита (СПРЗ).

Чл. 2 . (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г.) Съветът по продукти за растителна защита се създава като консултативен орган към изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) по въпросите, свързани с разрешаване пускането на пазара и употребата на продуктите за растителна защита (ПРЗ).

Чл. 3 . (1) По предложение на изпълнителния директор на БАБХ министърът на земеделието и храните определя със заповед състава на СПРЗ.

(2) Министърът на земеделието и храните включва в заповедта по ал. 1 членове на СПРЗ извън служителите на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) по предложение на ръководителите на съответните ведомства.

Чл. 4 . Съветът по продуктите за растителна защита прави писмени предложения до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните съгласно чл. 54 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) .

Раздел II – Състав и структура

Чл. 5 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г.) Съветът по продуктите за растителна защита се състои от 15 членове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г.) Съставът на СПРЗ включва:

1. един представител на Министерството на земеделието и храните с опит в областта на растителната защита или растениевъдството;

2. един представител на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", София, с опит в областта на растителната защита или растениевъдството;

3. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) шест представители на Българската агенция по безопасност на храните с опит в областта на разрешаването и употребата на продукти за растителна защита;

4. един представител на Министерството на здравеопазването с опит в областта на токсикологията на бозайниците;

5. един представител на Министерството на околната среда и водите с опит в областта на съдба и поведение в околната среда на продуктите за растителна защита или на химични вещества и смеси и екотоксикологията;

6. един представител на Института по зеленчукови култури "Марица", Пловдив, с опит в областта на растителната защита или растениевъдството;

7. един представител на Института по земеделие – Кюстендил, с опит в областта на растителната защита или растениевъдството;

8. (нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) трима представители на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, изпълняващи функции, свързани с оценката на продукти за растителна защита.

(3) Министърът на земеделието и храните определя редовните и резервните членове на СПРЗ.

(4) Смяната на членовете се прави от министъра на земеделието и храните по предложение на ръководителите на съответните ведомства.

Чл. 6 . (1) Дейността на СПРЗ се организира и ръководи от председател, заместник-председател и секретар.

(2) Председател на СПРЗ е ресорният заместник изпълнителен директор на БАБХ, а за заместник-председател се определя служител на БАБХ, който е член на СПРЗ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Секретарят и неговият заместник са служители на БАБХ и се определят по реда на чл. 5, ал. 3 .

(4) На заседанията на СПРЗ присъстват и докладват експерти от БАБХ, които координират дейностите по разрешаване и подновяване на разрешението на ПРЗ (координатори).

(5) По преценка на СПРЗ председателят му може да покани за участие и експертите, които са извършили експертните оценки на ПРЗ (оценители), включени в дневния ред на заседанието.

(6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г.) По преценка председателят на СПРЗ при постъпило предложение от браншови организации на земеделски стопани може да включи техни представители за участие в работата на съвета по отделна точка от дневния ред без право на глас при вземането на решение.

Чл. 7 . Когато редовен член на СПРЗ е възпрепятстван, на заседанието присъства резервният член.

Раздел III – Организация на дейността

Чл. 8 . (1) Съветът по продуктите за растителна защита осъществява своята дейност на заседания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Съветът по продуктите за растителна защита (СПРЗ) провежда най-малко 10 заседания за една календарна година.

(3) Заседанията на СПРЗ се провеждат в сграда на БАБХ.

Чл. 9 . (1) Съветът се свиква на заседание от председателя на СПРЗ.

(2) С писмо до членовете председателят определя времето и мястото на провеждането на заседанието.

(3) Писмото по ал. 2, дневният ред и материалите за обсъждане се изпращат от секретаря на членовете на СПРЗ най-малко 3 дни преди заседанието.

(4) Членовете на СПРЗ изготвят писмено становище, когато това им е възложено от председателя или считат, че е необходимо, и го представят на секретаря на съвета не по-късно от 1 ден преди заседанието.

(5) На заседанията на СПРЗ се докладват становищата по ал. 4, както и тези на експертите по чл. 6, ал. 4 и 5.

Чл. 10 . (1) Председателят на СПРЗ определя дневния ред на заседанието, организира и ръководи заседанията на съвета.

(2) Заместник-председателят на СПРЗ изпълнява функциите на председателя по ал. 1 в негово отсъствие.

(3) Секретарят на СПРЗ координира работата на съвета, води неговата документация, изготвя протоколите от заседанията на съвета и подпомага работата на председателя.

(4) Протоколите се подписват от всички присъствали на заседанието членове на СПРЗ.

Чл. 11 . (1) Заседанието се счита за редовно проведено, ако на него присъстват две трети от всички членове.

(2) На заседанията на СПРЗ експертите по чл. 6, ал. 4 докладват експертните заключения от оценките на включените в дневния ред ПРЗ.

(3) Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от присъстващите членове на съвета.

(4) Решенията се вземат на база направените оценки и представените доклади, както и на обоснована необходимост на земеделските производители, когато това не противоречи на европейското и националното законодателство.

(5) При вземане на решения по ал. 4 СПРЗ може да се съобрази с практиката на други държави членки (ДЧ), становища и ръководства на компетентни органи в други ДЧ или Европейската комисия (ЕК).

(6) Когато член на съвета изрази особено мнение, същото се отразява в протокола и предложението по чл. 5 . Изразилият особеното мнение представя писмени мотиви за него на председателя на съвета до 3 дни след заседанието. Писмените мотиви са неразделна част от предложението.

Раздел ІV Техническо и експертно обслужване

Чл. 12 . За дейността на СПРЗ се води архив от секретаря на СПРЗ.

Чл. 13 . Председателят, заместник-председателят, секретарят, другите членове на СПРЗ, резервните членове и експертите по чл. 6, ал. 4 и 5 подписват декларация съгласно приложението за осигуряване поверителността на данните за ПРЗ, които представляват производствена или търговска тайна.

Чл. 14 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Дейността на СПРЗ се подпомага организационно и технически от служители от компетентната дирекция на БАБХ, отговаряща за извършването на дейностите по разрешаването на ПРЗ.

Раздел V – Финансиране

Чл. 15 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Средствата, необходими за дейността на съвета, се осигуряват в рамките на бюджета на Централното управление на Българската агенция по безопасност на храните.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Размерът на средствата по ал. 1 се определя на базата на 10 проведени заседания годишно.

(3) Членовете на Съвета по продуктите за растителна защита не получават възнаграждение.

(4) На членовете на Съвета по продуктите за растителна защита се поемат разходите за времето на командировка съгласно Наредбата за командировките в страната (ДВ, бр. 11 от 1987 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание чл. 53, ал. 2 от Закона за защита на растенията .

§ 2 . Отменя се Правилникът за организацията и дейността на Съвета по продуктите за растителна защита (ДВ, бр. 62 от 2008 г.).

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (1) С настоящия правилник се урежда организацията на дейността на Съвета по киберсигурността, наричан по-нататък "съвета".

(2) Съветът е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет (МС) по въпросите на киберсигурността.

(3) Съветът организира и осъществява дейността си в съответствие с дейностите, които са определени в чл. 9 и 10 от Закона за киберсигурност ( ЗК ).

Чл. 2 . (1) Съветът осъществява дейността си въз основа на годишна работна програма, в която се определят приоритетите и задачите за следващата година в съответствие с целите, които са разписани в ЗК и в други стратегически документи, и актуалните проблеми в сферата на киберсигурността.

(2) Програмата по ал. 1 се приема от съвета не по-късно от 31 декември на предходната година.

Чл. 3 . Съветът приема и представя в МС годишен отчет за дейността си в срок до 31 март на следващата година. Годишният отчет е с класификация TLP-RED по смисъла на т. 2.4 от приложение № 2 към Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност .

Глава втора – СЪСТАВ НА СЪВЕТА ПО КИБЕРСИГУРНОСТТА И УЧАСТНИЦИ В ДЕЙНОСТТА МУ

Чл. 4 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Председател на съвета по киберсигурността е министърът на електронното управление.

(2) Членове на съвета по киберсигурността са:

1. министърът на вътрешните работи;

2. министърът на отбраната;

3. министърът на външните работи;

4. министърът на финансите;

5. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.) министърът на транспорта и съобщенията;

6. министърът на енергетиката;

7. министърът на здравеопазването;

8. министърът на околната среда и водите;

8а. (нова – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) министърът на електронното управление;

9. началникът на отбраната;

10. главният секретар на Министерството на вътрешните работи;

11. председателят на Държавна агенция "Национална сигурност";

12. председателят на Държавна агенция "Разузнаване";

13. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) директорът на Служба "Военно разузнаване";

14. началникът на Националната служба за охрана;

15. (отм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.);

16. секретарят на Съвета по киберсигурността;

17. секретарят на Съвета по сигурността към МС;

18. представител на президента на Република България, изрично определен от него с указ.

(3) Президентът на Република България, председателят на Народното събрание (НС) и министър-председателят може да участват лично в заседанията на съвета.

(4) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на съвета по покана на неговия председател може да участват председатели на постоянни комисии на НС, народни представители и ръководители на ведомства и организации.

(5) Членовете на съвета нямат мандат.

Глава трета – ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЯТА

Чл. 5 . (1) Заседанията на съвета са редовни и извънредни.

(2) Заседанията на съвета са закрити.

Чл. 6 . (1) Редовните заседания се провеждат поне един път годишно.

(2) Извънредни заседания се провеждат по искане на председателя при киберинциденти по смисъла на § 3, т. 13 , 14 и 21 от допълнителните разпоредби на ЗК или по искане на не по-малко от 1/4 от членовете на съвета.

Чл. 7 . (1) Заседанията на съвета се провеждат в сградата на МС. Заседанията могат да се провеждат и на друго място по решение на съвета или по предложение на председателя на съвета, когато важни обстоятелства налагат това.

(2) Информация за деня и мястото на провеждане на заседанията се предоставя на членовете на съвета, на президента, на министър-председателя и на председателя на НС и на лицата, които са поканени във връзка с конкретни разглеждани въпроси.

Чл. 8 . (1) Дневният ред и материалите за редовните заседания се изпращат на членовете и наблюдателите не по-късно от 5 дни преди датата на заседанието по електронен път.

(2) Материалите и дневният ред за извънредните заседания се изпращат на членовете и наблюдателите не по-късно от два часа преди заседанието.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2023 г., в сила от 18.08.2023 г.) По съображения за сигурност председателят на съвета може да разпореди всички или някои от обсъжданите въпроси да не бъдат посочени в акта за свикване. В този случай дневният ред е класифицирана информация и се съхранява в регистратурата за класифицирана информация на Министерството на електронното управление. Членовете на съвета получават информация за тези въпроси от секретаря на съвета непосредствено преди заседанието.

Чл. 9 . Всеки член може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред на редовните заседания в срок до два работни дни преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на съответното заседание. Всяко предложение за включване в дневния ред задължително съдържа и проект на решение.

Чл. 10 . (1) При внасянето на материали, при обсъждането им и при вземането на решения всички членове на съвета имат еднакви права.

(2) Членовете на съвета могат да представят и допълнителна информация по разглежданите въпроси или да искат изслушването на експерти от съответните министерства, ведомства и служби.

Чл. 11 . (1) Членовете на съвета потвърждават участието си в редовните заседания пред секретариата не по-късно от 3 работни дни преди провеждането им.

(2) В случаите на отсъствие на член на съвета той се представлява от писмено упълномощен от него заместник, който участва в работата на съвета без право на глас при вземането на решения.

(3) В случаите на отсъствие на друго лице от състава на съвета по чл. 4, ал. 3 или 4 то може да се представлява от специално упълномощено от него длъжностно лице, което участва в работата на съвета.

Чл. 12 . (1) Заседанията на съвета са редовни, ако присъстват повече от 2/3 от членовете му.

(2) Съветът в изключителни случаи може да вземе решение и неприсъствено чрез протокол, който е подписан от всички членове. Ако някой от членовете поиска мотивирано въпросът да бъде обсъден от съвета, той се включва в дневния ред за следващото заседание.

(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 13 . Заседанията на съвета се свикват и ръководят от неговия председател.

Чл. 14 . Председателят на съвета:

1. представлява съвета;

2. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията на съвета;

3. (доп. – ДВ, бр. 71 от 2023 г., в сила от 18.08.2023 г.) подписва протоколите от заседанията на съвета и неговите решения;

4. контролира изпълнението на решенията на съвета.

Чл. 15 . Председателят може да се подпомага от секретаря или да определи друг член на съвета, който да го подпомага в текущото провеждане на заседанията.

Чл. 16 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2023 г., в сила от 18.08.2023 г.) Административно-техническото обслужване и секретариатът на съвета се осигуряват от дирекция "Мрежова и информационна сигурност" в Министерството на електронното управление.

(2) Секретариатът на съвета:

1. осигурява дейността на съвета в информационно, административно и техническо отношение;

2. осигурява публикуването на необходимата информация за дейността на съвета на Портала за консултативните съвети;

3. осигурява оперативното взаимодействие на съвета с администрациите на органите на изпълнителната власт;

4. организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета;

5. (доп. – ДВ, бр. 71 от 2023 г., в сила от 18.08.2023 г.) изготвя протоколите от заседанията и решенията на съвета;

6. изготвя и публикува след разрешение на секретаря на съвета резюметата от протоколите на заседанията на съвета;

7. подпомага председателя и секретаря на съвета в тяхната работа;

8. съхранява документацията на съвета;

9. организира работата на работните групи, които са създадени от съвета.

(3) Дейността на секретариата се ръководи и организира от секретаря на съвета.

Чл. 17 . (1) Съветът се осигурява информационно, аналитично и организационно от секретаря на съвета.

(2) Секретарят на съвета:

1. изготвя самостоятелно или организира подготовката на аналитични, информационни, справочни и други материали от компетентност на съвета;

2. организира и ръководи дейността на секретариата на съвета;

3. подготвя проекта на дневния ред и го предоставя на председателя на съвета за утвърждаване;

4. съобщава за свикването на заседанията на съвета, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на лицата по чл. 4, ал. 3 и 4 ;

5. упражнява контрол при изготвянето на протоколите от заседанията на съвета от секретариата;

5а. (нова – ДВ, бр. 71 от 2023 г., в сила от 18.08.2023 г.) подписва протоколите от заседанията на съвета и неговите решения заедно с председателя;

6. води отчетност за становищата и решенията на съвета;

7. организира и координира изпълнението на решенията на съвета и необходимия обмен на информация между заинтересуваните страни;

8. подпомага председателя на съвета в неговата работа;

9. изпълнява други заповеди и указания на председателя във връзка с дейности от компетентността на съвета.

(3) Секретарят на съвета в изпълнение на решение на съвета отправя искания до министрите и ръководителите на ведомства за предоставяне на необходимата информация и документи във връзка с работата на съвета.

Глава пета – УЧАСТИЕ НА ЗАСЕДАНИЯТА НА ДРУГИ ЛИЦА

Чл. 18 . (1) На заседанията могат да присъстват представители на неправителствени организации и експерти, които са поканени от председателя на съвета.

(2) Председателят на съвета може да кани за участие в заседанието организации и лица по своя инициатива или по тяхна заявка, когато те са изпратили до секретариата становище по точка от дневния ред на заседанието не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждането му.

(3) Лицата по ал. 2 могат да вземат участие в дискусиите по точките от дневния ред, за които са представили становище.

(4) Получените писмени становища, мнения и предложения от организации и лица, които не са заявили участие в заседанието, се обобщават от секретариата.

(5) Председателят на съвета представя накратко получените становища, мнения и предложения по ал. 4 по време на заседанието, ако те са свързани с обсъжданите въпроси.

(6) Членовете на съвета, секретарят на съвета и всички лица, канени на неговите заседания или запознати с материали от работата на съвета, са длъжни да опазват тайната на предоставената им информация при и по повод на изпълнение на тяхната служба и във връзка с работата на съвета.

Глава шеста – ПРОТОКОЛ И АРХИВ

Чл. 19 . (1) Всяко заседание се записва с електронна аудиотехника, а при възможност – и с видеотехника. Архивът се съхранява на електронен носител.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2023 г., в сила от 18.08.2023 г.) Записите от заседанията и архивите се записват на електронен носител. Носителите се завеждат с входящ номер в специален регистър за провеждане на заседания на съвета с класификация TLP-RED в деловодството на Министерството на електронното управление.

(3) Записите от заседанията и архивите се съхраняват в продължение на 5 години, след което се унищожават с протокол.

(4) Протоколът за унищожението се завежда в специалния регистър за провеждане на заседания на съвета.

(5) Достъпът до записите от заседанията и архивите след завеждането им в специалния регистър за провеждане на заседания на съвета се разрешава писмено от председателя на съвета.

(6) Председателят на съвета разрешава контролираното размножаване и предоставянето на копия от записите от заседанията и архивите на компетентните органи, по тяхно писмено обосновано и мотивирано искане.

(7) Когато записите от заседанията и архивите съдържат класифицирана информация, то създаването, обработката, съхраняването, размножаването и предоставянето на копия на компетентните органи се извършва съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация .

(8) Записите, които се намират на електронната аудио- и видеотехника, се изтриват и премахват от същата, след като бъдат записани по реда на ал. 2. Контролът за премахването на записите се осъществява от председателя на съвета или от изрично писмено упълномощено от него лице.

(9) Записите от заседанията и архивите са с класификация TLP-RED.

Чл. 20 . (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2023 г., в сила от 18.08.2023 г.) (1) Протоколът от всяко заседание на съвета се изготвя от секретариата до 10 дни след провеждането на заседанието, подписва се от председателя и от секретаря на съвета и се изпраща на членовете му. Протоколите от заседанията са с класификация TLP-RED.

(2) Членовете на съвета имат право да искат корекция в протокола в срок до 7 дни от получаването му. В тези случаи секретариатът прави справка с аудиозаписа от заседанието и при установено разминаване протоколът се коригира в съответствие с аудиозаписа. Коригираният протокол се подписва от председателя и от секретаря на съвета и се изпраща повторно на всички членове.

(3) Решенията на съвета се подписват от председателя и от секретаря на съвета.

Чл. 21 . Секретариатът изготвя резюме от протокола на всяко заседание на съвета, което включва информация за участниците в заседанието, кратко описание на всеки въпрос, разглеждан от съвета, взети решения, срок на изпълнение и отговорник за изпълнението на всяко решение, взети под внимание становища и предложения на организациите, участвали в заседанието. Резюметата от заседанията са с класификация TLP-RED.

Глава седма – КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯТА

Чл. 22 . (1) Всяко решение на съвета задължително включва отговорник за изпълнението и срок. Ако отговорник не е изрично посочен, за такъв се приема председателят на съвета.

(2) Отговорникът за изпълнение на решение на съвета информира председателя на съвета за хода на изпълнението.

Чл. 23 . (1) Председателят задължително включва в дневния ред на всяко редовно заседание кратък отчет за изпълнението на приетите решения на предходни заседания.

(2) При неизпълнение на решение на съвета председателят внася за обсъждане в съвета доклад относно причините за неизпълнението, подготвен от отговорника за изпълнението.

Глава осма – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪВЕТА ПО КИБЕРСИГУРНОСТТА И ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ

Чл. 24 . (1) Президентът на Република България, председателят на НС и министър-председателят са заявители на информация в съвета.

(2) Съветът може да иска информация по въпросите от неговата компетентност от всички държавни органи при спазване на чл. 5 от ЗК .

(3) Съветът предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на Република България, на председателя на НС и на министър-председателя.

(4) Председателят на съвета информира министър-председателя за взетите решения и за изразените възражения и особени мнения по тях и предлага приемането на съответните актове на правителството.

Чл. 25 . (1) Съветът определя критериите, организацията и координирането на дейността на министерствата и ведомствата във връзка с киберсигурността.

(2) Министрите и ръководителите на ведомства в рамките на своята компетентност организират работата в своите администрации във връзка със:

1. анализирането на политическите, икономическите и технологичните проблеми, които са свързани с киберсигурността;

2. предоставянето на информация в съвета по негово искане по определени въпроси;

3. разработването на стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната.

Глава девета – ПУБЛИЧНОСТ НА РАБОТАТА

Чл. 26 . (1) Съветът поддържа собствена страница на Портала за консултативните съвети.

(2) Съветът публикува на страницата по ал. 1 следните документи и материали за дейността си, които не са класифицирани по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация :

1. акта за създаване;

2. състава на съвета;

3. годишната програма;

4. предварителния график с индикативни дати за провеждане на редовните заседания.

Чл. 27 . Изявления от името на съвета може да прави неговият председател или определен от него член на съвета.

Чл. 28 . Материали, в които се съдържа класифицирана информация, се разглеждат при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на актовете по прилагането му.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Правилникът се приема на основание чл. 22а от Закона за администрацията във връзка с чл. 7, ал. 2 , чл. 9 и 10 от Закона за киберсигурност .

Чл. 1. С правилника се урежда организацията на дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, наричан по-нататък "Съвета".

Чл. 2. Членовете на Съвета организират работата в представляваните от тях структури във връзка с участието им в дейността на Съвета.

Чл. 3. (1) Съветът осъществява своята дейност на редовни и извънредни заседания.

(2) Редовните заседания на Съвета се провеждат веднъж на 6 месеца.

(3) По инициатива на председателя или на член на Съвета може да се насрочват извънредни заседания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 3.04.2018 г.) По инициатива на председателя, на член на Съвета или на секретаря на Съвета по въпроси от компетентността на Съвета може да се вземат решения чрез неприсъствена процедура.

Чл. 4. (1) За подпомагане на работата по определени въпроси, които предстои да бъдат разгледани на заседание на Съвета, председателят може да покани да присъстват без право на глас отделни лица или представители на други държавни органи, органи на местното самоуправление и други организации, имащи отношение към дейността на Съвета.

(2) Предложението за участие на отделни лица или на представители на държавни институции или обществени организации в заседанията на Съвета трябва да бъде направено най-малко 7 дни преди съответното заседание.

(3) Всички предложения за участие в работата на Съвета на лица извън неговия състав задължително се придружават от информация относно техните имена и длъжност, както и от становище относно документите, които трябва да им бъдат предоставени във връзка с участието им.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Във всички случаи, когато на заседанията на Съвета ще присъстват лица извън неговия състав, техните имена и длъжности се съобщават на директора на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи не по-късно от два дни, а в случаите на спешност – един ден преди провеждане на заседанието.

Чл. 6. (1) Заседанията на Съвета са открити.

(2) По предложение на председателя или на някой от членовете му Съветът може да вземе решение за провеждане на закрито заседание.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) На закритите заседания на Съвета присъстват само председателят, членовете и директорът на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи, а по решение на Съвета – и стенограф.

Чл. 7. (1) Председателят свиква заседанията на Съвета, като определя времето и мястото за провеждането им и предлага проекта на дневния ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Членовете на Съвета потвърждават участието си в заседанието не по-късно от два дни преди провеждането му пред дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи.

(3) В случай че поради обективни причини титулярят – член на Съвета, не може да вземе участие в насрочено заседание, той следва да определи свой заместник или да изпрати писмено становище по въпросите, включени в дневния ред. При необходимост председателят представя получените писмени становища на заседанието.

Чл. 8. (1) Информация за предстоящо заседание се изпраща на членовете на Съвета на електронен и/или хартиен носител не по-късно от 7 дни преди датата на провеждане на заседанието.

(2) Всеки член на Съвета може да прави предложения за промени в дневния ред не по-късно от два дни преди провеждане на заседанието.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите на свикване на извънредно заседание, в случаи на спешност и при обективна невъзможност за спазване на съответните срокове.

Чл. 9. Заседанията на Съвета са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му.

Чл. 10. Дневният ред на заседанията се приема от членовете на Съвета, като се отчитат направените предложения.

Чл. 11. Заседанията на Съвета се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от заместник-председателя на Съвета.

Чл. 12. (1) Обсъждането по всяка точка от дневния ред започва с изложение на вносителя. При невъзможност той да присъства разглеждането се отлага за следващото заседание на Съвета.

(2) В обсъжданията могат да вземат участие и поканените външни лица и експерти без право на глас.

Чл. 13. Извънредните заседания започват с доклад на председателя или на някой от членовете на Съвета, по чиято инициатива е било свикано заседанието.

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 3.04.2018 г.) (1) Неприсъствената процедура за вземане на решения е съгласувателна процедура, която започва по инициатива на лицата по чл. 3, ал. 4 .

(2) Лицата по чл. 3, ал. 4 изпращат до членовете на Съвета въпроса от компетентността на Съвета, по който трябва да се вземе решение.

(3) По представените за съгласуване въпроси членовете на Съвета изразяват становище в определения им срок.

(4) Въпросите се считат за съгласувани без бележки, когато в посочения срок не е получено становище.

(5) Решението се счита за прието, когато е подкрепено с "да" от повече от половината членове на Съвета, представили становища.

(6) В случаите, когато въз основа на получените становища се измени съществено представеният за съгласуване проект на решение или се подготви нов проект, лицата по чл. 3, ал. 4 са длъжни да го изпратят за повторно съгласуване заедно със справка по тези становища.

Чл. 14. (1) При изпълнение на своята дейност Съветът взема решения.

(2) При внасянето на материали, при обсъждането им и при вземането на решения всички членове на Съвета имат право на един глас.

Чл. 15. Решенията на Съвета се приемат чрез гласуване с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове.

Чл. 16. (1) За заседанията на Съвета се водят стенограма и протокол. За закритите заседания на Съвета се води протокол, а при наличие на съответно решение на Съвета – и стенограма.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Протоколът за всяко заседание на Съвета се подписва от председателя и от директора на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи.

(3) В протокола се вписват датата и мястото на провеждане на заседанието, всички присъствали лица, приетият дневен ред, имената на вносителите и взетите решения. Към протокола се прилагат и всички представени в писмена форма доклади и становища по въпросите от дневния ред.

(4) Член на Съвета, който не е съгласен с решението, може да мотивира отделно своето особено мнение, което се прилага към протокола.

(5) Протоколът се изготвя не по-късно от 10 дни след провеждане на заседанието.

(6) Протоколи от заседанията на Съвета се изпращат на членовете му в срока по ал. 5 на хартиен или електронен носител.

Чл. 17. (1) Всяко решение на Съвета задължително включва отговорник и срок за изпълнението му.

(2) Председателят включва в дневния ред на всяко редовно заседание на Съвета кратък отчет за изпълнението на приетите решения на предходни заседания.

(3) При неизпълнение на решение в Съвета се обсъжда доклад относно причините за неизпълнението, подготвен от отговорника за изпълнението му.

(4) В годишния доклад за дейността на Съвета се включва задължително отчет на изпълнението на решенията с обяснение на причините за неизпълнение или неспазване на срокове.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Експертната, административната и организационно-техническата дейност, необходима за нормалното протичане на заседанията на Съвета, се осъществява от дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) За подпомагане дейността на Съвета дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи:

1. организира подготовката на заседанията на Съвета;

2. подготвя проекта на дневен ред за заседанията на Съвета и го предоставя на председателя на Съвета за утвърждаване;

3. по нареждане на председателя съобщава свикването на заседанията на Съвета, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на външните експерти;

4. изготвя протоколи за проведените заседания на Съвета въз основа на водената стенограма и ги изпраща на членовете;

5. изготвя проект на годишен доклад за дейността на Съвета с приложен отчет за изпълнението на плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС за изминалата година и план за действие за настоящата година на базата на информация, подадена от членовете;

6. изготвя и предлага на Съвета проекти на стратегии и планове за действие за борба с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, както и организира, следи и отчита изпълнението на одобрените от Министерския съвет проекти, стратегии и планове;

7. поддържа интернет страница, в която се публикува информация за дейността на Съвета.

Чл. 20. (1) За подпомагане дейността на Съвета и с оглед постигане на конкретни цели по предложение на член на Съвета се създават експертни работни групи.

(2) Създаването на работни групи се съгласува с всички членове на Съвета и се утвърждава от председателя.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С правилника се уреждат структурата, ръководството и организацията на дейността на Съвета по иновации и научни изследвания.

Чл. 2 . (1) Съветът по иновации и научни изследвания, наричан по-нататък "Съвет", е постоянно действащ съвещателен орган, който подпомага министъра на образованието и науката и министъра на иновациите и растежа при провеждането на държавната политика за насърчаване на иновациите и научните изследвания и при координацията й с останалите национални политики и стратегии.

(2) Съставът на Съвета се утвърждава със заповед на двамата министри, която се публикува на интернет страниците на Министерството на образованието и науката (МОН) и на Министерството на иновациите и растежа (МИР).

Чл. 3 . Съветът по иновации ще подпомага съгласуваността на политиката в областта на научните изследвания и иновациите с останалите национални политики и стратегии, сред които са интегрираният план в областта на енергетиката и климата, стратегията за висшето образование, националната пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и стратегията "Индустрия 4.0".

Чл. 4 . Дейността на Съвета по чл. 2 се извършва в съответствие със:

1. Националната програма за развитие;

2. Националната стратегия за развитие на научните изследвания;

3. Иновационната стратегия за интелигентна специализация;

4. Рамковата програма за научни изследвания и иновации по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗННИИ ;

5. Рамка за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (ОВ, C 414 от 28.10.2022 г.);

6. Рамковите програми с определени приоритети на Европейския съюз, както и други европейски и международни инициативи;

7. Европейската и националната пътна карта за научна инфраструктура;

8. Други стратегически документи и програми в съответствие с целите и съответните мерки и дейности за развитие на научните изследвания и иновациите.

Раздел II – Структура

Чл. 5 . (1) Съветът по иновации и научни изследвания се състои от двама съпредседатели – министърът на иновациите и растежа и министърът на образованието и науката, и 15 членове, от които:

1. шестима представители на висши училища и научни организации;

2. седем представители на бизнеса;

3. двама експерти по интелектуална собственост или с опит в осъществяването на технологичен трансфер.

(2) Не могат да бъдат членове на Съвета:

1. ректори, заместник-ректори и декани на факултети във висшите училища;

2. председател, заместник-председатели и научни секретари на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия;

3. директори и заместник-директори на научни институти, на националните центрове по обществено здраве и анализи или ръководители на други научни организации и техните заместници;

4. лица, осъждани за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. лица, поставени под запрещение;

6. лица, причинили виновно имуществени вреди на Фонд "Научни изследвания" или Националния иновационен фонд.

(3) Членовете на Съвета по ал. 1 се определят за срок от 5 години с право на още един мандат, като за участие в работата на Съвета не получават възнаграждение. При предсрочно освобождаване или включване на нов член на Съвета за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната длъжност повече от две години.

(4) Мандатът на членовете на Съвета може да бъде прекратен предсрочно със заповед на двамата министри при:

1. постъпване на писмено заявление от лицето, заемащо позицията;

2. фактическа невъзможност лицето да изпълнява задълженията си, продължила повече от 6 месеца, или системно неизпълнение на същите;

3. настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 ;

4. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията ;

5. при нарушаване на разпоредбите на този правилник;

6. смърт на лицето.

(5) При настъпване на някое от обстоятелствата по ал. 4 се определя по реда на правилника лице, което довършва мандата на съответната позиция.

(6) Членовете на Съвета по ал. 1, т. 1 трябва да са хабилитирани лица и да отговарят на минималните изисквания за членове на Изпълнителния съвет на ФНИ и да са ръководили научни колективи на успешно завършени международни или национални научноизследователски проекти и програми.

(7) Членовете на Съвета по ал. 1, т. 2 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. Професионален опит:

а) да притежават минимум 5 години професионален опит в управлението или разработването на иновационни проекти в частния сектор, от които поне 4 години на ръководна позиция в предприятие, опериращо в сектор, свързан с иновации, технологии или научни изследвания;

б) да са участвали в разработването или внедряването на поне два иновационни продукта, услуги или процеси, които са достигнали пазарна реализация.

2. Образование:

а) висше образование в областта на инженерните науки, информационните технологии, икономиката, бизнеса или свързани с иновациите дисциплини;

б) допълнителна квалификация (напр. магистърска степен или специализирани курсове по управление на иновации) ще се счита за предимство.

3. Участие в иновационни екосистеми:

а) доказан опит в сътрудничество с научни организации, висши училища или стартъп общности за разработване или финансиране на иновационни проекти;

б) участие в поне един национален или международен проект, свързан с технологичен трансфер или иновации, финансиран на конкурсен принцип. Чл. 6 (1) Поканата за представяне на предложения за членове на Съвета се публикува на интернет страниците на Министерство на образованието и науката и Министерство на иновациите и растежа със срок един месец.

(2) Предложения за членове на Съвета по чл. 5, ал. 1, т. 1 могат да се правят от ръководствата на висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации.

(3) Предложения за членовете на Съвета по чл. 5, ал. 1, т. 2 могат да се правят от национално признатите представителни организации на работодателите, юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в подкрепа на малкия и среден бизнес, както и клъстери и предприятия от стратегически иновационни сектори.

(4) Предложения за членовете на Съвета по чл. 5, ал. 1, т. 3 могат да се правят от Патентното ведомство на Република България, научно-технологични паркове в съответствие с § 1, т. 8 от допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите , звена, осъществяващи технологичен трансфер.

Чл. 7 . Предложенията се правят писмено съгласно обявлението. Предложения, подадени след изтичане на срока, посочен в обявлението, не се разглеждат. До участие не се допускат лица, за които не са представени всички необходими документи или представените документи не удостоверяват изпълнението на изискванията.

Чл. 8 . (1) След изтичане на обявлението министърът на иновациите и растежа и министърът на образованието и науката определят комисия, която преглежда постъпилите документи. В комисията се включват служители на Министерството на образованието и науката и Министерството на иновациите и растежа, включително такива с юридическо образование. Членовете на комисията следва да притежават необходимата професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите.

(2) Работата на комисията се ръководи и организира от председател, който е служител на МОН или МИР.

(3) След проверка на документите комисията приема решение за номиниране на членове на Съвета и отправя мотивирано предложение за назначаването им от двамата министри.

(4) Министърът на иновациите и растежа и министърът на образованието и науката издават съвместна заповед за назначаване на членовете на Съвета.

Чл. 9 . (1) Съветът взема решения с мнозинство от повече от половината от поименния си състав, освен ако в този правилник не е предвидено друго.

(2) Съветът избира заместник-председател между неговите членове за срока на мандата на Съвета с тайно гласуване и с мнозинство от две трети от своя състав. За един мандат се счита времето, в което лицето е заемало съответната позиция повече от две години.

(3) При отсъствие на един или на двамата съпредседатели на Съвета заместник-председателят изпълнява техните функции.

Чл. 10 . Функциите на секретариат на Съвета се изпълняват от държавни служители в Министерството на образованието и науката и в Министерството на иновациите и растежа, определени от двамата министри.

Раздел III – Организация на дейността

Чл. 11 . Съпредседателите на Съвета:

1. насрочват заседанията и определят дневния ред;

2. ръководят заседанията и цялостната работа на Съвета;

3. организират и контролират изпълнението на решенията на Съвета чрез секретариата на Съвета;

4. представляват Съвета.

Чл. 12 . (1) Заседанията на Съвета се провеждат най-малко веднъж на два месеца.

(2) Всеки член на Съвета с право на глас може да покани за участие в заседанията на Съвета до един експерт от различни научни области и представители на бизнеса и на обществени организации, които да участват в работата на Съвета без право на глас. Членовете на Съвета с право на глас уведомяват секретариата за посочените от тях експерти поне шест работни дни преди провеждане на заседанието.

(3) Съветът създава временни комисии, които извършват анализи и подготвят позиции. Поръчаните анализи са фокусирани върху въпроси, като дълбоки технологии, тематични области на ИСИС, управление на университети, наука и комуникация и популяризиране, бариери пред комерсиализацията на научните изследвания и международно сътрудничество в областта на научните изследвания, технологиите и иновациите. В своята дейност Съветът може да се подпомага чрез консултации и препоръки от национални или чуждестранни експерти.

(4) Заседанията на Съвета са редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от неговия състав. При редуциране на списъчния състав се вземат предвид членовете, които се намират в командировка в чужбина, отсъстващите поради болест и членовете, които са в законоустановен отпуск. По този ред могат да се редуцират не повече от четирима членове от списъчния състав на Съвета.

(5) Дневният ред и материалите за заседанията на Съвета се изпращат на членовете от секретариата най-малко 5 работни дни преди заседанието.

(6) Решения за промени в дневния ред се вземат в началото на всяко заседание на Съвета.

(7) Присъстващите членове приемат решенията от заседанията на Съвета с обикновено мнозинство.

(8) За всяко заседание на Съвета се съставя протокол, който съдържа:

1. датата на провеждане на заседанието;

2. имената на участниците в заседанието и имената на отсъстващите членове на Съвета;

3. приетия дневен ред;

4. взетите решения;

5. подписите на председателстващия и на секретаря.

(9) Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието, и взетите решения.

(10) Протоколите и приложенията към тях се съхраняват в МОН и МИР и са с публичен достъп. Протоколите се публикуват на интернет страниците на МОН и МИР не по-късно от три седмици след заседанието.

(11) При наличие на особени мнения при гласуване на решенията те трябва да бъдат представени в писмена форма в двудневен срок след заседанието и представляват неразделна част от протокола.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Правилникът се приема на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С правилника се урежда организацията на дейността на съвет по чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията , наричан по-нататък "съвет".

(2) Правилникът се прилага и от съвет, създаден със закон или по чл. 45, ал. 1 , чл. 47, ал. 8 или чл. 54, ал. 8 от Закона за администрацията , доколкото това е предвидено в неговия устройствен акт.

(3) Съветът организира и осъществява дейността си в съответствие със задачите си, определени в акта за създаването му.

Чл. 2. (1) Съветът осъществява дейността си въз основа на годишна работна програма, в която се определят приоритетите и задачите за следващата година в съответствие с целите, произтичащи от нормативните актове и стратегическите документи, и актуалните проблеми в съответната сфера съгласно приложението.

(2) Програмата се приема от съвета не по-късно от 31 декември на предходната година.

Чл. 3. Съветът приема и представя в Министерския съвет годишен отчет за дейността си в срок до 31 март на следващата година.

Глава втора – СЪСТАВ НА СЪВЕТА И УЧАСТНИЦИ В ДЕЙНОСТТА МУ

Чл. 4. (1) Съставът на съвета се определя в акта за създаването му.

(2) Когато това е предвидено в акта за създаването му, представители на неправителствени организации:

1. се включват в състава му, или

2. участват в дейността му като наблюдатели, или

3. могат да бъдат канени да присъстват на заседанията му.

(3) Членовете на съвета нямат мандат, освен ако в акта за създаването на съвета е предвидено друго.

(4) Членовете на съвета по ал. 2, т. 1 и наблюдателите по ал. 2, т. 2 се определят за срок 4 години.

(5) В акта за създаването на съвета се определят формите на привличане по ал. 2, както и критериите за кандидатстване на организациите в случаите по ал. 2, т. 1 и 2.

Чл. 5. (1) Наблюдателите имат право на:

1. достъп до дневния ред и материалите за заседанията;

2. участие в заседанията на съвета;

3. представяне на писмени становища по въпросите, разглеждани от съвета;

4. изказвания по въпросите, включени в дневния ред.

(2) Наблюдателите не участват при формирането на кворума и при гласуването.

Чл. 6. (1) В срок две седмици от създаването на съвета, съответно не по-късно от 3 месеца преди изтичане мандата на членовете по чл. 4, ал. 2, т. 1 , председателят на съвета отправя публична покана за заявяване на интерес за участие в работата на съвета.

(2) След изтичане на срока за заявяване на интерес председателят на съвета уведомява всички организации, заявили интерес, които отговарят на критериите за кандидатстване, като им определя срок за избор на представители.

(3) Изборът на представители се провежда съгласно установените в организацията процедури.

(4) Когато в акта за създаването на съвета е предвиден основен и разширен състав, избраните по ал. 3 представители определят с писмено споразумение помежду си постоянните членове в съвета. За постоянни членове се определят преимуществено представители от организациите, които през предходната година са участвали като наблюдатели.

(5) Председателят приема избора на представители, ако той е проведен при условията на ал. 4 и е подкрепен от не по-малко от половината от участвалите в процедурата по избор представители. Представителите, които не са определени за постоянни членове, се включват като наблюдатели в разширения състав на съвета.

(6) Когато квотата на организациите в основния състав на съвета е по-голяма от броя на представителите по ал. 3 и не е постигнато споразумение, представителите на организациите, които през предходната година са участвали с наблюдатели, се включват по право, а останалите постоянни членове се определят чрез жребий.

(7) Когато квотата на организациите в основния състав на съвета е по-малка от броя на представителите по ал. 3 и не е постигнато споразумение, се провежда жребий, в който участват само представителите на организациите, които през предходната година са участвали с наблюдатели.

Чл. 7. (1) Поименният състав на съвета се определя със заповед на председателя по предложение на съответните ръководители и въз основа на резултатите от избора по чл. 6 .

(2) Участието на членовете в дейността на съвета е лично. Ако в акта за създаването е предвидено, те могат да бъдат представлявани от резервни членове. Резервните членове се определят по реда за определяне членовете на съвета.

Чл. 8. При неучастие на член на съвета или на съответния резервен член в повече от две поредни заседания без уважителни причини, както и при констатирана трайна невъзможност за участие в заседанията, председателят на съвета отправя писмено предложение до съответния ръководител за определяне на друг представител.

Чл. 9. Промяна в поименния състав на съвета се осъществява въз основа на писмено уведомление от съответния ръководител до председателя на съвета.

Глава трета – ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЯТА

Чл. 10. (1) Заседанията на съвета са редовни и извънредни.

(2) Заседанията на съвета са открити, освен ако в акта за създаването на съвета е предвидено друго.

(3) Съветът може да реши да проведе закрито заседание или закрита част от заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя или на не по-малко от 1/4 от членовете му.

Чл. 11. (1) Редовните заседания се провеждат въз основа на приет от съвета шестмесечен предварителен график.

(2) Извънредни заседания се провеждат по инициатива на председателя или по искане на не по-малко от 1/4 от членовете на съвета.

Чл. 12. (1) Дневният ред и материалите за редовните заседания се изпращат на членовете и наблюдателите не по-късно от 5 дни преди датата на заседанието на хартиен носител и по електронен път.

(2) Материалите и дневният ред за извънредните заседания се изпращат на членовете и наблюдателите не по-късно от два дни преди датата на заседанието.

Чл. 13. Секретариатът на съвета публикува предварителния график по чл. 11, ал. 1 , дневния ред и материалите за откритите заседания на страницата на съвета в портала на консултативните съвети.

Чл. 14. Всеки член може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред на редовните заседания в срок до два работни дни преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на съответното заседание. Всяко предложение за включване в дневния ред задължително съдържа и проект на решение.

Чл. 15. (1) Членовете на съвета и/или техните резервни членове потвърждават участието си в заседанието пред секретариата не по-късно от 3 работни дни преди провеждането му.

(2) В случай че поради обективни причини титулярят и съответният резервен член не могат да вземат участие в заседанието на съвета, те могат да изпратят писмени становища по въпросите, включени в дневния ред. Председателят на съвета представя получените от тях писмени становища.

Чл. 16. (1) Заседанията на съвета са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Съветът в изключителни случаи може да вземе решение и неприсъствено чрез протокол, подписан от всички членове. Ако някой от членовете поиска мотивирано въпросът да бъде обсъден от съвета, той се включва в дневния ред за следващото заседание.

(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 17. Заседанията на съвета се свикват и ръководят от неговия председател.

Чл. 18. Председателят на съвета:

1. представлява съвета;

2. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията на съвета;

3. подписва протоколите от заседанията на съвета;

4. контролира изпълнението на решенията на съвета.

Чл. 19. (1) Председателят може да определи модератор, който да го подпомага в текущото провеждане на заседанията. Модераторът е лице, което не е член на съвета.

(2) Съветът приема правила за провеждане на заседанията, в които се определят задачите на модератора, редът за вземане на участие, ограниченията за време на изказванията и др.

Чл. 20. (1) Секретариатът на съвета:

1. осигурява дейността на съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение;

2. осигурява публикуването на необходимата информация за дейността на съвета на портала за консултативните съвети;

3. осигурява оперативното взаимодействие на съвета с администрациите на органите на изпълнителната власт;

4. организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета;

5. изготвя протоколите от заседанията на съвета;

6. води отчетност за становищата и решенията на съветa;

7. изготвя и публикува резюметата от протоколите на заседанията на съвета;

8. организира и координира изпълнението на решенията на съвета и необходимия обмен на информация между заинтересуваните страни;

9. подпомага председателя на съвета в неговата работа;

10. съхранява документацията на съвета;

11. организира работата на работните групи, създадени от съвета.

(2) Функциите на секретариат се осъществяват от административното звено, посочено в акта за създаване на съвета.

(3) Дейността на секретариата се ръководи и организира от секретар на съвета, който може да бъде и член на съвета.

Глава пета – УЧАСТИЕ НА ЗАСЕДАНИЯТА НА ДРУГИ ЛИЦА

Чл. 21. (1) На откритите заседания могат да присъстват представители на неправителствени организации и експерти, поканени от председателя на съвета.

(2) Председателят на съвета може да кани за участие в заседанието организации и лица по своя инициатива или по тяхна заявка, когато те са изпратили до секретариата становище по точка от дневния ред на заседанието не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждането му.

(3) Лицата по ал. 2 могат да вземат участие в дискусиите по точките от дневния ред, за които са представили становище.

(4) Получените писмени становища, мнения и предложения от организации и лица, които не са заявили участие в заседанието, се обобщават от секретариата.

(5) Председателят на съвета представя накратко получените становища, мнения и предложения по ал. 4 по време на заседанието, ако те са свързани с обсъжданите въпроси.

Глава шеста – ПРОТОКОЛ И АРХИВ

Чл. 22. (1) Всяко заседание се записва с електронна аудиотехника, а при възможност – и с видеотехника; архивът се съхранява на електронен носител.

(2) Архивът е публичен при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация .

Чл. 23. До 5 дни след провеждане на заседанието секретариатът на съвета изготвя проект на протокол, който се изпраща на всички членове на съвета. Окончателен вариант на протокола се изготвя до 10 дни след провеждане на заседанието и се подписва от председателя на съвета.

Чл. 24. (1) Секретариатът изготвя резюме от протокола на всяко заседание на съвета, което включва информация за участниците в заседанието, кратко описание на всеки въпрос, разглеждан от съвета, взети решения, срок на изпълнение и отговорник за изпълнението на всяко решение, взети под внимание становища и предложения на организациите, участвали в заседанието.

(2) Резюмето по ал. 1 се публикува на страницата на съвета в портала за консултативните съвети не по-късно от една седмица след подписването на протокола от заседанието.

Глава седма – КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯТА

Чл. 25. (1) Всяко решение на съвета задължително включва отговорник за изпълнението и срок. Ако отговорник не е изрично посочен, за такъв се приема председателят на съвета.

(2) Отговорникът за изпълнение на решение на съвета информира председателя на съвета за хода на изпълнението.

Чл. 26. (1) Председателят задължително включва в дневния ред на всяко редовно заседание кратък отчет за изпълнението на приетите решения на предходни заседания.

(2) При неизпълнение на решение на съвета председателят внася за обсъждане в съвета доклад относно причините за неизпълнението, подготвен от отговорника за изпълнението.

Чл. 27. В годишния доклад за дейността се включва задължително отчет за изпълнението на решенията с обяснение на причините за неизпълнение или неспазване на срокове.

Глава осма – ПУБЛИЧНОСТ НА РАБОТАТА

Чл. 28. (1) Съветът поддържа собствена страница на портала за консултативните съвети.

(2) Съветът публикува на страницата по ал. 1 всички документи и материали за дейността си, включително:

1. акта за създаване;

2. състава на съвета;

3. годишната програма;

4. предварителния график с индикативни дати за провеждане на редовните заседания;

5. резюме от протоколите от заседанията;

6. годишните отчети за работата на съвета.

(3) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2014 г.) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за съвети, създадени по чл. 45, ал. 1 , чл. 47, ал. 8 и чл. 54, ал. 8 от Закона за администрацията.

(4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2014 г.) Съветите, създадени по чл. 45, ал. 1, чл. 47, ал. 8 и чл. 54, ал. 8 от Закона за администрацията, публикуват на официалната интернет страница на ведомството, към което са създадени, всички документи и материали за дейността си.

Чл. 29. Материали, в които се съдържа класифицирана информация, се разглеждат при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на актовете по прилагането му.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 22а, ал. 2 от Закона за администрацията .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат дейността и организацията на работа на Съвета за българския жестов език, наричан по-нататък "съвета", както и редът за определяне на неговите членове.

Чл. 2 . Съветът за българския жестов език е консултативен орган, който подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език.

Глава втора – ДЕЙНОСТИ НА СЪВЕТА

Чл. 3 . Съветът:

1. дава препоръки и обсъжда постъпили такива в Министерството на образованието и науката по отношение на изучаването на българския жестов език, както и по отношение на използването и развитието му в областта на образованието и науката;

2. дава становища и предложения по изготвени продукти – методически ръководства, електронни образователни ресурси и материали на основата на българския жестов език, за обучението на глухи и сляпо-глухи деца, ученици и студенти;

3. дава становища и предложения по проекти на нормативни актове, стратегии, програми, планове и други документи от компетентността на министъра на образованието и науката, които имат отношение към използването на българския жестов език в областта на образованието и науката;

4. взаимодейства с образователните институции, научните организации, организациите на и за хора с увреден слух и на сляпо-глухите лица по отношение на българския жестов език в областта на образованието и науката и на другите системи за комуникация, свързани с него;

5. дава предложения и становища по всички други въпроси, които се отнасят до българския жестов език в областта на образованието и науката.

Глава трета – СЪСТАВ

Чл. 4 . (1) Членове на съвета са:

1. един представител на Министерството на образованието и науката;

2. един представител на Министерството на труда и социалната политика;

3. двама хабилитирани преподаватели от академичната общност – лингвист и специален педагог;

4. един представител на Българската академия на науките;

5. седем представители на общността на глухите лица и на сляпо-глухите лица;

6. един преводач на български жестов език.

(2) Председател на съвета е министърът на образованието и науката или оправомощен от него заместник-министър.

(3) Председателят организира и ръководи дейността на съвета и не е негов член.

(4) Председателят се подпомага от заместник-председател и от секретар на съвета, които не са членове на съвета и са служители на Министерството на образованието и науката.

Чл. 5 . (1) Поименният състав на членовете на съвета, заместник-председателят и секретарят се определят със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на ръководителите на институциите по чл. 4, т. 2 и 4 , на председателя на Съвета на ректорите – за членовете по т. 3, а за останалите членове – при условията и по реда на чл. 6 – 8 .

(2) При промяна в служебното положение на член на съвета ръководителят или председателят на съответната институция или организация в 15-дневен срок прави предложение до министъра на образованието и науката за промяна на поименния състав.

Чл. 6 . (1) Представителите на общността на глухите лица и на сляпо-глухите лица и преводачът на български жестов език се номинират от организации на и за хора с увреден слух и на сляпо-глухите лица, осъществяващи дейности в областта на българския жестов език.

(2) Организациите по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) като юридически лица с нестопанска цел в обществена полза;

2. да имат предмет на дейност в областта на защитата на правата на глухите или сляпо-глухите лица съгласно учредителния акт или устава на организацията;

3. да са развивали дейност в областите по т. 2 не по-малко от 3 години към момента на подаване на заявление за участие в състава на съвета.

(3) Представителите на общността на глухите лица и на сляпо-глухите лица трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са глухи или сляпо-глухи лица;

2. да притежават средно или висше образование;

3. да имат най-малко 3 години опит в областта на българския жестов език – участие в организация и управлението на проекти, семинари по български жестов език, публикации, научноизследователска дейност и дейности, свързани със сферата на образованието, както и с други системи за комуникация за сляпо-глухи лица.

(4) Преводачът на българския жестов език трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да притежава професионална квалификация или квалификация по част от професията съгласно Наредба № 48 от 2012 г. за придобиване на квалификация по професията "Преводач жестомимичен език " или "Преводач от и на български жестов език" или да владее български жестов език, удостоверено с документ от национално представителната организация на глухите в България;

2. да има най-малко 5 години опит като преводач на български жестов език;

3. да притежава средно или висше образование.

Чл. 7 . (1) Процедурата по избор на представителите на общността на глухите лица и на сляпо-глухите лица и на преводача на български жестов език започва с отправена покана от страна на министъра на образованието и науката или оправомощено от него лице чрез интернет страницата на Министерството на образованието и науката.

(2) Поканата по ал. 1 съдържа образец на заявление, срок за получаване на предложенията, адрес за кореспонденция, включително електронен такъв, списък на необходимите документи, които следва да се представят, и критерии за подбор при провеждане на събеседване с допуснатите кандидати.

(3) Всяка организация може да номинира до двама представители по чл. 4, ал. 1, т. 5 и по един по чл. 4, ал. 1, т. 6 .

(4) Номинирането се извършва чрез подаване на заявление в деловодството на Министерството на образованието и науката, по пощата или по електронен път с електронен подпис на представляващия организацията.

(5) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. за организацията по чл. 6, ал. 1 : информация за осъществяваната дейност в областта на защитата на правата на глухите и сляпо-глухите лица през последните 3 години, подписана от представляващия организацията, с приложени доказателства, с които се удостоверява дейността;

2. за представителя на общността на глухите и сляпо-глухите хора:

а) автобиография и мотивационно писмо за участие в съвета;

б) експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо слуховата загуба;

в) документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 6, ал. 3, т. 2 и 3 ;

3. за преводача на българския жестов език:

а) автобиография и мотивационно писмо за участие в съвета;

б) свидетелство за придобита степен на професионална квалификация, съответно удостоверение за придобита квалификация по част от професията "Преводач от и на български жестов език", съответно документ от национално представителната организация на глухите в България;

в) документи, удостоверяващи опита по чл. 6, ал. 4, т. 2 и 3 .

(6) Документите относно фактите и обстоятелствата по чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 се описват в заявлението по начин, който позволява тяхното удостоверяване и проверка по служебен път.

Чл. 8 . (1) Документите по чл. 7, ал. 4 и 5 се разглеждат от комисия, определена със заповед на министъра на образованието и науката.

(2) Комисията по ал. 1 извършва преглед на документите и преценява съответствието с изискванията по чл. 6 и 7 , като при необходимост изисква допълване/уточняване на представената информация и документация в срок до 7 дни от известяването на организацията.

(3) До участие в процедурата за подбор не се допускат кандидати:

1. за които не са представени съответните документи по чл. 7, ал. 5 , съответно допълнително изисканите такива по ал. 2;

2. които не отговарят на изискванията по чл. 6, ал. 3 или 4 ;

3. които са номинирани от организация, която не изпълнява изискванията по чл. 6, ал. 2 .

(4) Комисията провежда събеседване с допуснатите кандидати за членове на съвета и извършва подбор на кандидатите съобразно критериите по чл. 7, ал. 2 .

(5) След приключване на работата комисията съставя протокол с одобрените кандидати и го предоставя на министъра на образованието и науката за включване в състава на съвета.

Чл. 9 . Членовете на съвета се определят за срок от 4 години с право на два мандата.

Чл. 10 . (1) Освобождаването на член на съвета преди изтичане на мандата става:

1. по искане на лицето;

2. при отзоваването му от страна на институцията или организацията, която го е предложила;

3. при наличието на влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер;

4. при състояние на трайна нетрудоспособност, което продължава повече от шест месеца;

5. в случай на смърт.

(2) При наличието на някоя от хипотезите по ал. 1 министърът на образованието и науката освобождава със заповед съответния представител и определя на негово място нов член по предложение на ръководителите на институциите по чл. 4, т. 2 и 4 , съответно на председателя на Съвета на ректорите.

(3) В случаите по ал. 1 номинирането на кандидати за представители по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 6 и попълването на съвета става след отправена покана от страна на министъра на образованието и науката или оправомощено от него лице чрез интернет страницата на Министерството на образованието и науката и по реда на чл. 8 .

(4) Определеният нов член на съвета има мандат до края на мандата на освободения член.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА СЪВЕТА

Чл. 11 . (1) Съветът за българския жестов език осъществява своята дейност чрез провеждане на заседания.

(2) Съветът заседава най-малко 4 пъти годишно.

Чл. 12 . (1) Съветът се свиква на заседание от председателя на съвета.

(2) С писмо до членовете председателят определя времето и мястото на провеждането на заседанието.

(3) Писмото по ал. 2, дневният ред и материалите за обсъждане се изпращат от секретаря на членовете на съвета най-малко 7 дни преди заседанието.

(4) Членовете на съвета изготвят писмено становище, когато това им е възложено от председателя или считат, че е необходимо, и го представят на секретаря на съвета не по-късно от 2 дни преди заседанието. На заседанията на съвета становищата се докладват.

(5) Дистанционно заседание може да се провежда, когато обективни обстоятелства налагат това, като се осигурява пряко и виртуално участие на членовете.

Чл. 13 . (1) Заседанията на съвета се ръководят от председателя на съвета.

(2) Функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от заместник-председателя.

(3) Заседанията на съвета се провеждат, ако на тях присъстват най-малко 9 от членовете му.

(4) Секретарят на съвета координира работата му, води неговата документация и изготвя протокол за всяко заседание.

(5) Протоколът се подписва от председателстващия заседанието и секретаря на съвета.

Чл. 14 . (1) Решенията по дневния ред се вземат с пълно мнозинство.

(2) Когато член на съвета изрази особено мнение, същото се отразява в протокола и предложението. Изразилият особеното мнение представя писмени мотиви за него на председателя на съвета до 3 работни дни след заседанието. Писмените мотиви са неразделна част от протокола на заседанието.

(3) В 7-дневен срок след провеждане на заседанието секретарят изпраща на членовете на съвета копие-извлечение с решенията от заседанието.

Чл. 15 . Материално-техническото и финансовото осигуряване на работата на съвета се осъществяват от Министерството на образованието и науката.

Чл. 16 . За своята дейност членовете на съвета не получават възнаграждение.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се издава на основание чл. 27 от Закона за българския жестов език .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С правилника се уреждат организацията на дейността на Съвета за административната реформа, наричан по-нататък "съвета".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 69 от 2013 г., в сила от 6.08.2013 г.) Основната задача на съвета е да координира правителствената политика в областта на държавната администрация.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., бр. 77 от 2011 г., в сила от 4.10.2011 г.) Съветът приема и представя в Министерския съвет годишен доклад за дейността си в срок до 31 март на следващата година.

Глава втора – СЪСТАВ НА СЪВЕТА

Чл. 3. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2011 г., в сила от 4.10.2011 г., изм., бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 30 от 2013 г., в сила от 20.03.2013 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 69 от 2013 г., в сила от 6.08.2013 г., изм. и доп., бр. 16 от 2014 г., изм., бр. 67 от 2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) (1) Съветът се състои от председател и членове. Работата на съвета се координира от секретар.

(2) Председател на съвета е заместник министър-председател, определен с решение на Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2025 г., в сила от 14.03.2025 г.) Секретар на съвета е директорът на дирекция "Координация и модернизация на администрацията" в администрацията на Министерския съвет.

(4) Членове на съвета са:

1. заместник министър-председателите и министрите;

2. председателят на Националния статистически институт;

3. главният секретар на Министерския съвет;

4. изпълнителният директор на Института по публична администрация;

5. двама областни управители, определени от председателя на съвета;

6. изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България.

(5) Членовете на съвета предлагат на председателя на съвета резервен член, който ги представлява на заседанията на съвета при тяхно отсъствие. Резервните членове се предлагат, както следва:

1. заместник министър-председателите, които не ръководят министерство, предлагат началника на техния политически кабинет;

2. министрите предлагат за резервен член заместник-министър;

3. председателят на Националния статистически институт предлага за резервен член заместник-председател на Националния статистически институт;

4. главният секретар на Министерския съвет предлага за резервен член директор на дирекция от специализираната администрация в администрацията на Министерския съвет;

5. изпълнителният директор на Института по публична администрация предлага за резервен член директор на дирекция от специализираната администрация на института;

6. областните управители предлагат за резервен член заместник областен управител;

7. изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България предлага за резервен член длъжностно лице от сдружението.

(6) Секретарят на съвета участва в заседанията на съвета. По решение на председателя за участие в заседанията на съвета могат да бъдат канени представители на други държавни органи и институции, местната власт и неправителствени организации, които имат отношение към разглежданите въпроси.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 30 от 2013 г., в сила от 20.03.2013 г., бр. 16 от 2014 г., бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) Поименният състав на съвета, включително резервните членове, се определя със заповед на председателя на съвета.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.) Участието на членовете в дейността на съвета е лично. При обективна невъзможност да участват в заседанията на съвета членовете му се представляват от резервните членове.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., отм., бр. 30 от 2013 г., в сила от 20.03.2013 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 16 от 2014 г.) Промяна в поименния състав на съвета се извършва по реда на ал. 1.

Чл. 5. (1) Председателят на съвета:

1. представлява съвета;

2. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията на съвета;

3. контролира изпълнението на решенията на съвета;

4. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм., бр. 69 от 2013 г., в сила от 6.08.2013 г.) внася за разглеждане на заседания на Министерския съвет предложенията по чл. 1, ал. 2, т. 5 от Постановление № 192 на Министерския съвет от 2009 г . за създаване на Съвет за административната реформа (обн., ДВ, бр. 64 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2009 г. и бр. 25 и 77 от 2011 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 30 от 2013 г., в сила от 20.03.2013 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г., отм., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.) Секретарят на съвета:

1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г.) организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета;

2. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г.) координира изготвянето на анализи, експертизи, становища, инициативи и мерки по въпроси от компетентността на съвета;

3. организира и координира изпълнението на решенията на съвета;

4. изпълнява и други функции, възложени му от председателя на съвета.

Чл. 5а . (Нов – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г., изм., бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) (1) За подпомагане изпълнението на функциите на съвета към него могат да се създават работни групи и експертни мрежи. Работните групи и експертните мрежи се създават с решение на съвета.

(2) Наименованието, структурата, задачите и организацията на всяка работна група и експертна мрежа по ал. 1 се определят с отделно решение на съвета.

(3) Поименният състав на всяка работна група и експертна мрежа по ал. 1 се определя с отделна заповед на председателя на съвета.

Чл. 5б . (Нов – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г., отм., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.).

Глава трета – ЗАСЕДАНИЯ

Чл. 6. (1) (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.).

(2) Заседанията на съвета са открити.

(3) Съветът може да реши да проведе закрито заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя.

(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) По предложение на председателя съветът може да провежда заседания и дистанционно.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г., отм., бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.).

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г., бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г.) Дневният ред и материалите за заседанията се изпращат на членовете не по-късно от 3 работни дни преди датата на заседанието по електронна поща и/или по електронен път през деловодната система.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.) Секретариатът на съвета публикува дневния ред и материалите за откритите заседания в портала на консултативните съвети в срока по чл. 8 .

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10 – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм., бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.) Всеки член може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред на заседанията в срок до един работен ден преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на съответното заседание.

(2) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Всяко предложение за включване в дневния ред задължително съдържа и проект на решение.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.) Членовете на съвета потвърждават участието си в заседанието пред секретариата не по-късно от един работен ден преди провеждането му.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.).

Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г.) Заседанията на съвета са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му или съответните резервни членове. В случаите, когато заседанието се провежда дистанционно, се осигурява пряко и виртуално участие на членовете на съвета или съответните резервни членове при спазване на изискванията за кворум.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Съветът може да вземе решение и неприсъствено чрез протокол, който се представя за подпис на всички членове на съвета с изключение на командированите и ползващите законоустановен отпуск. Решението се счита за прието, ако е подкрепено с "да" от повече от половината от тях.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 69 от 2013 г., в сила от 6.08.2013 г.) Решенията се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., доп., бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г., отм., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.).

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) Заседанията на съвета се свикват и ръководят от неговия председател.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., бр. 15 от 2011 г., в сила от 18.02.2011 г., бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., бр. 77 от 2011 г., в сила от 4.10.2011 г., доп., бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г., изм., бр. 30 от 2013 г., в сила от 20.03.2013 г., бр. 67 от 2014 г., бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г., бр. 19 от 2025 г., в сила от 14.03.2025 г.) Административното и техническото обслужване и експертното осигуряване на съвета се осъществява от дирекция "Координация и модернизация на администрацията" в администрацията на Министерския съвет, която изпълнява функциите на секретариат.

(2) Секретариатът на съвета:

1. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) организира и координира подготовката и провеждането на заседанията на съвета;

2. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) осигурява чрез съответните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и чрез други организации информация и материали, необходими за анализа и подготовката на въпросите, които подлежат на разглеждане от съвета;

3. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) изготвя анализи, експертизи, становища по въпроси от компетентността на съвета;

4. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) изготвя протоколите от заседанията на съвета и съхранява документацията на съвета;

5. подготвя годишния доклад за дейността на съвета.

Чл. 15. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) На откритите заседания на съвета могат да присъстват членовете на работните групи и експертните мрежи по чл. 5а , както и представители на неправителствени организации и експерти, поканени от председателя на съвета.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.) Председателят на съвета може да кани за участие в заседанието организации и лица по своя инициатива или по тяхна заявка, когато те са изпратили до секретариата становище по точка от дневния ред на заседанието не по-късно от един работен ден преди датата на провеждането му.

(3) Лицата по ал. 2 могат да вземат участие в дискусиите по точките от дневния ред, за които са представили становище.

(4) Получените писмени становища, мнения и предложения от организации и лица, които не са заявили участие в заседанието, се обобщават от секретариата.

(5) Председателят на съвета представя накратко получените становища, мнения и предложения по ал. 4 по време на заседанието, ако те са свързани с обсъжданите въпроси.

Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., отм., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.).

Глава пета – ПРОТОКОЛ И АРХИВ

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г.) Заседанията, включително дистанционните, може да се записват с електронна аудиотехника.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г., доп., бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г., изм., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) Решенията на съвета се оформят чрез пореден номер за съответната календарна година и се отразяват в протокола от заседанието на съвета.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г., изм., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) Секретариатът на съвета изготвя протокола по ал. 2 в срок до 3 работни дни след провеждане на заседанието независимо от формата на провеждането му. Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието. Протоколът се утвърждава от председателя на съвета.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм., бр. 69 от 2013 г., в сила от 6.08.2013 г.) Протоколът се публикува на портала на консултативните съвети.

(5) Архивът на съвета е публичен при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация .

(6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., отм., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.).

Глава шеста – КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА

Чл. 17. Всяко решение на съвета задължително включва отговорник за изпълнението му и срок. Ако отговорник не е изрично посочен, за такъв се приема председателят на съвета.

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2014 г., в сила от 9.12.2014 г.) Председателят задължително включва в дневния ред на всяко заседание кратък отчет за изпълнението на приетите решения на предходни заседания.

(2) При неизпълнение на решение в съвета се обсъжда доклад относно причините за неизпълнението, подготвен от отговорника за изпълнението му.

Чл. 19. В годишния доклад за дейността се включва задължително отчет на изпълнението на решенията с обяснение на причините за неизпълнение или неспазване на срокове.

Глава седма – ПУБЛИЧНОСТ НА РАБОТАТА

Чл. 20. (1) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм., бр. 69 от 2013 г., в сила от 6.08.2013 г.) Секретариатът на съвета поддържа информационна страница на портала на консултативните съвети.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) На страниците по ал. 1 се публикуват всички документи и материали за дейността на съвета, включително:

1. актът за създаване;

2. съставът на съвета;

3. протоколите от заседанията;

4. годишните отчети за работата на съвета;

5. (нова – ДВ, бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.) информация за работните групи и експертните мрежи по чл. 5а .

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., отм., бр. 75 от 2022 г., в сила от 20.09.2022 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 21 от Закона за администрацията във връзка с § 1, т. 1 от Постановление № 192 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 64 от 2009 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат:

1. организацията на дейността на Помирителната комисия по Закона за храните към министъра на земеделието, храните и горите, наричана по-нататък "Помирителна комисия по Закона за храните ";

2. редът за провеждане на заседание на Помирителната комисия по Закона за храните ;

3. съставът на Помирителната комисия по Закона за храните ;

4. образуването и провеждането на помирителното производство.

Чл. 2 . Помирителната комисия по Закона за храните към министъра на земеделието, храните и горите съдейства за извънсъдебно решаване на спорове между бизнесоператори, включително за спазването на добрите практики и избягването на нелоялни търговски практики.

Чл. 3 . (1) При оказване на съдействие при извънсъдебно разрешаване на спорове Помирителната комисия по Закона за храните спазва принципите на независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, законосъобразност и при съобразяване с изискванията за защита на личните данни съгласно Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО ( Общ регламент относно защитата на данните ) (OВ, L 119 от 4.5.2016 г.) и полага системни усилия за утвърждаване доброто име на бранша и неговото устойчиво и проспериращо развитие.

(2) Помирителната комисия по Закона за храните одобрява постигнатите споразумения по справедлив начин въз основа на обективна оценка на обстоятелствата, като надлежно се отчитат правата на страните.

(3) Помирителната комисия по Закона за храните одобрява постигнатите споразумения в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и действащата национална нормативна уредба, а при липса на специален ред разглежда спора само при спазване на принципите по ал. 1.

Глава втора – СЪСТАВ И ДЕЙНОСТ НА ПОМИРИТЕЛНАТА КОМИСИЯ ПО ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ

Чл. 4 . Съставът на Помирителната комисия по Закона за храните се определя съгласно чл. 124 от Закона за храните .

Чл. 5 . (1) Председателят на Помирителната комисия по Закона за храните се определя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за храните .

(2) За председател на Помирителната комисия по Закона за храните се определя лице с юридическо образование и с професионален опит не по-малко от 10 години съгласно чл. 124, ал. 2 от Закона за храните .

Чл. 6 . (1) Председателят на Помирителната комисия по Закона за храните:

1. представлява, организира и ръководи дейността на Помирителната комисия по Закона за храните ;

2. образува производствата по разглеждане на спорове;

3. координира дейността и разпределя задачите на другите членове на Помирителната комисия по Закона за храните ;

4. осъществява кореспонденцията със страните по спора;

5. следи сроковете за осъществяване на етапите в производството;

6. свиква и ръководи заседанията на комисията;

7. изготвя преписката по спора;

8. при необходимост изисква информация и може да се обърне за съдействие към съответния компетентен орган във връзка с изясняването на факти и обстоятелства, които са от значение за решаването на спора;

9. организира съхранението на документите на комисията и архивирането на приключените преписки по образуваните помирителни производства;

10. осъществява и други дейности, възложени с нормативен акт или със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

(2) В случаите по чл. 124, ал. 5 от Закона за храните определеният да проведе производството член на Помирителната комисия по Закона за храните осъществява дейностите по ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8.

Чл. 7 . (1) Списъкът с членовете на Помирителната комисия по Закона за храните , представени в Националния съвет по храните, предложени от браншовите организации на производители, преработватели и/или дистрибутори на храни, се одобрява от министъра на земеделието, храните и горите и се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за храните .

(2) За членове на Помирителната комисия по Закона за храните се предлагат лица:

1. с висше икономическо или юридическо образование и лица, които са специалисти в областите, свързани с производство, преработка и/или дистрибуция на храни, и които имат професионален опит не по-малко от 5 години, съгласно чл. 124, ал. 3 от Закона за храните ;

2. които не са осъждани за престъпления от общ характер;

3. които не са лишени от правото да упражняват професията или дейността си в съответната професионална област, в която ще разглеждат спорове.

Чл. 8 . Помирителната комисия по Закона за храните провежда помирително производство в тричленен състав, състоящ се от председателя и двама членове, които се избират от списъка по чл. 7, ал. 1, от всяка от страните по спора. Всяка страна представя предложение за избор на член на Помирителната комисия по Закона за храните до нейния председател.

Чл. 9 . Помирителното производство може да се проведе от председателя или само от един от членовете от Помирителната комисия по Закона за храните в случаите по чл. 124, ал. 5 от Закона за храните .

Чл. 10 . (1) Не може да участва в помирителното производство член на комисията:

1. който е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен с някоя от страните по спора;

2. който е бил представител или пълномощник на страна по спора;

3. който е бил в трудово или в гражданско правоотношение с някоя от страните по спора през последните три години;

4. за който съществуват други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговата безпристрастност по конкретното производство.

(2) Председателят или член на Помирителната комисия по Закона за храните е длъжен да си направи отвод, ако е налице обстоятелство по ал. 1.

(3) Председателят и членовете на Помирителната комисия по Закона за храните подписват декларация по образец съгласно приложението, че не са налице обстоятелствата по ал. 1 за всяка процедура, в която участват, и я предоставят на страните по спора.

(4) Всяка от страните по спора има право да поиска отстраняване на председателя или на член на Помирителната комисия по Закона за храните по конкретното производство при възникване на обстоятелствата по ал. 1 или когато съществува обективна невъзможност за участие.

(5) Председателят и членовете на Помирителната комисия по Закона за храните нямат право да разгласяват търговска или професионална тайна, станала им известна във връзка с изпълнението на задълженията им.

Чл. 11 . Членовете на Помирителната комисия по Закона за храните:

1. проучват материалите в досието по спора;

2. участват в заседанията на комисията;

3. съдействат при одобряването на споразумението между страните на спора;

4. изпълняват и други задачи, възложени от председателя.

Чл. 12 . Дейността на Помирителната комисия по Закона за храните се подпомага от дирекция от специализираната администрация на Министерството на земеделието, храните и горите.

Глава трета – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Чл. 13 . Помирителното производство се образува въз основа на писмено възражение от бизнесоператор. Възражението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

Чл. 14 . (1) Възражението трябва да съдържа информацията съгласно чл. 125, ал. 2 от Закона за храните .

(2) Към възражението по ал. 1 се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.

Чл. 15 . Не се разглеждат възражения в случаите по чл. 125, ал. 3 от Закона за храните .

Чл. 16 . Когато възражението не съдържа достатъчно данни или липсват необходимите документи, за да се определи предметът на спора, съгласно чл. 125, ал. 5 от Закона за храните , Помирителната комисия по Закона за храните изпраща на заявителя уведомление, с което му дава 14-дневен срок за отстраняването на недостатъците и непълнотите в искането.

Чл. 17 . Съгласно чл. 125, ал. 6 от Закона за храните засегнатите лица в спора, след като им бъде изпратено възражението, представят в 14-дневен срок становища и доказателства по спора.

Чл. 18 . Приключило помирително производство може да се преразгледа в случаите по чл. 125, ал. 4 от Закона за храните .

Чл. 19 . Съгласно чл. 125, ал. 7 от Закона за храните в едномесечен срок от образуването на помирителното производство председателят на Помирителната комисия по Закона за храните насрочва ден и час за провеждане на помирително заседание, определя мястото за провеждане на заседанието и изпраща покана за участие до страните по спора.

Чл. 20 . (1) Помирителната комисия по Закона за храните разглежда спора в открито заседание съгласно чл. 126, ал. 1 от Закона за храните .

(2) В заседанието страните представят всички необходими документи и доказателства, на които основават твърденията си.

(3) Страните по спора могат да представят писмените доказателства в оригинал или заверено копие.

(4) Помирителните производства могат да се провеждат и от разстояние в електронна среда чрез използване на видеоконферентна връзка.

Чл. 21 . Помирителната комисия по Закона за храните дава указания на страните по спора в хода на производството за кои твърдени обстоятелства липсват доказателства и дава възможност за тяхното представяне.

Чл. 22 . (1) Съгласно чл. 126, ал. 2 от Закона за храните за изясняване на въпроси, за които се изискват специални знания, Помирителната комисия по Закона за храните може да привлича вещи лица, които представят своето заключение, участват в заседание и отговарят на въпроси на страните.

(2) Всички разходи по ал. 1 са за сметка на страните по производството съгласно чл. 126, ал. 3 от Закона за храните .

Чл. 23 . (1) За всяко заседание на Помирителната комисия по Закона за храните се изготвя протокол, в който се описват датата и мястото на провеждане на заседанието, съставът на комисията, страните по спора и извършените действия. Протоколът се изготвя до три дни след приключване на помирителното заседание и се подписва от всички присъствали на заседанието.

(2) Помирителната комисия по Закона за храните предоставя заверено копие от протокола на страните по спора при поискване.

Чл. 24 . (1) Помирителното производство завършва със сключване на писмено споразумение между страните. Споразумението се изготвя от страните по спора в тримесечен срок от образуването на помирителното производство и се предоставя на състава на Помирителната комисия по Закона за храните , който провежда съответното производство, за одобряване.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 съответната Помирителна комисия по Закона за храните съобщава писмено резултата на страните.

(3) Когато споразумението е одобрено заедно с писмено съобщение, съответният състав на Помирителната комисия по Закона за храните изпраща на всяка от страните заверени преписи от споразумението.

Чл. 25 . Одобреното споразумение обвързва само страните по спора.

Чл. 26 . (1) Помирителната комисия по Закона за храните по искане на всяка от страните или по своя инициатива може да поправи, съответно да направи промяна във формулировката на текста на помирителното споразумение относно допусната очевидна фактическа грешка.

(2) Когато поправката се прави по инициатива на състава на Помирителната комисия по Закона за храните , тя уведомява и двете страни за това. Когато поправката се иска от някоя от страните по спора, другата страна се уведомява от съответния състав на Помирителната комисия по Закона за храните .

Чл. 27 . Производството се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 127, ал. 2 от Закона за храните .

Чл. 28 . Председателят и членовете на Помирителната комисия по Закона за храните не получават възнаграждение за работата си в нея.

Чл. 29 . Министерството на земеделието, храните и горите осигурява материално-технически дейността на Помирителната комисия по Закона за храните .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание чл. 123, ал. 2 от Закона за храните .

§ 2 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията, дейността и съставът на постоянните общински комисии по чл. 36, ал. 1 от Закона за пчеларството , наричани по-нататък "комисиите".

Чл. 2. Комисиите по чл. 1:

1. осъществяват профилактика на заболяванията на пчелните семейства;

2. опазват пчелите и пчелните семейства от отравяне.

Раздел II – Състав

Чл. 3. (1) Съставът на комисиите се определя със заповед на директора на съответната областна дирекция "Земеделие и гори" (ОДЗГ). В комисията се включват: представител на съответната общинска служба по земеделие и гори (ОСЗГ), на съответната община, пчелар-проверител от Националния браншови пчеларски съюз, а при необходимост – представител на регионалната служба по растителна защита (РСРЗ), представител на Регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) и представител на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ).

(2) При извършване на дейности по профилактика на заболяванията представител на РСРЗ не участва.

(3) Представител на ИАСРЖ участва в състава на комисията само когато се проверява здравословното състояние на пчелните семейства в пчелините за производство на елитни и племенни пчелни майки и рояци.

(4) Поименното определяне на състава на комисиите се извършва по предложение на ръководителя на съответната администрация или организация по ал. 1.

(5) На членовете на постоянните комисии се издава служебна карта по образец съгласно приложението.

Чл. 4. (1) Директорът на ОДЗГ определя в заповедта по чл. 3, ал. 1 председателя на комисията и резервни членове.

(2) Председателят на комисията организира и ръководи нейната дейност.

(3) Представителят от ОСЗГ води и съхранява документацията във връзка с дейността на комисията.

Раздел III – Организация и дейност

Чл. 5. (1) Комисиите извършват задължителен есенен профилактичен преглед, а при необходимост и пролетен профилактичен преглед на пчелните семейства.

(2) При извършване на прегледите комисиите се подпомагат от пчелари-проверители, определени по следния ред:

1. председателят на областната структура на браншовия съюз представя на директора на РВМС списък на предложените от браншовия съюз проверители по общини, които да участват при прегледа на пчелните семейства на територията на съответната община;

2. директорът на РВМС издава заповед, с която определя проверителите съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 30 за профилактика и борба с някои заразни болести по пчелите (ДВ, бр. 78 от 2002 г.).

(3) Председателят на комисията изготвя график за извършване на прегледите на територията на общината. Графикът се представя на директора на РВМС за осигуряване участието на ветеринарни лекари в прегледа и на директора на ОДЗГ за осигуряване на транспорта на комисията и пчеларите-проверители до пчелините.

Чл. 6. (1) В случаите по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 15 за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне при провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (ДВ, бр. 47 от 2004 г.) възложителят на всяко третиране изпраща уведомително писмо до кмета на кметството, който уведомява председателя на комисията. След получаване на писмото по преценка на комисията се определя/т мястото/местата за временно преместване на пчелните семейства до приключване на дейността.

(2) Представителят на общината и на Националния браншови пчеларски съюз подпомагат кмета на кметството при уведомяване на собствениците на пчелини за предстоящото третиране.

Чл. 7. (1) При констатиране на масов подмор на пчели собственикът на засегнатия пчелин в срок 24 часа е длъжен писмено да уведоми за това кмета на кметството. Кметът на кметството уведомява директора на ОДЗГ за масовия подмор.

(2) Директорът на ОДЗГ свиква комисията, която в присъствието на възложителя на дезинсекционното, дезинфекционното или растителнозащитното мероприятие или на негов представител извършва проверка. Възложителят се уведомява за проверката по реда на Гражданския процесуален кодекс .

(3) Комисията извършва проверка на място и съставя протокол, който включва:

1. име, ЕГН и постоянен адрес на пчеларя;

2. общ брой на пчелните семейства в пчелина;

3. брой на пчелните семейства с признаци на отравяне;

4. № на съпроводителното писмо, с което представителите на РВМС и РСРЗ изпращат проби от умрели пчели и третирана растителност за анализ в лаборатории, акредитирани от националния орган по акредитация – Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация";

5. сила на пчелните семейства;

6. степен на засягане на семействата;

7. обстоятелствата, при които е настъпило отравянето;

8. вид и размер на причинените щети.

(4) Комисията изготвя окончателното заключение за причините за смъртта на пчелите и установяването на причинителя на щетите не по-късно от три дни от получаване на резултатите от лабораторните анализи.

Чл. 8. Директорът на ОДЗГ осигурява транспорта на комисията за извършване на проверка по чл. 7, ал. 2.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на правилника: " Подмор " е увеличена смъртност на пчели над пределно допустимите норми.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Този правилник се издава на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пчеларството .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С правилника се уреждат организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента, наричан по-нататък "обществения съвет".

Чл. 2 . Общественият съвет е консултативен орган към министъра на здравеопазването по въпросите на защита правата на пациента.

Раздел II – Функции

Чл. 3 . (1) Общественият съвет:

1. наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;

2. изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на министъра на здравеопазването;

3. анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на здравеопазването;

4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациента.

(2) За осъществяване на функциите по ал. 1 общественият съвет може да установява и поддържа връзки с международни правителствени и неправителствени организации, които осъществяват дейност, свързана със защита правата на пациента.

(3) Информация за дейността на представителните организации за защита правата на пациентите се включва в доклада по ал. 1, т. 2.

Раздел III – Състав

Чл. 4 . (1) Общественият съвет включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б от Закона за здравето , един представител от организация на и за хората с увреждания, който е член на Националния съвет за хората с увреждания, един представител на организация на и за хората с увреждания, който е член на Националния съвет за хората с увреждания, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на Националната здравноосигурителна каса, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

(2) Поименният състав на обществения съвет се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на управителните органи/ръководителите на съответните организации, министерства и ведомства по ал. 1.

(3) Участието на членовете на обществения съвет се прекратява със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на председателя на съвета и след гласуване от съвета при следните случаи:

1. по писмено заявление на член от съвета;

2. в случай, че са отпаднали основанията за участие в състава на съвета;

3. при безпричинно неучастие на член в работата на съвета в повече от 3 последователни заседания.

Чл. 5 . (1) Общественият съвет избира председател, заместник-председател и секретар на съвета.

(2) Председателят и заместник-председателят на обществения съвет се избират между представителите на представителните организации за защита правата на пациентите за срок от една година.

(3) Секретарят на обществения съвет се избира извън квотата на представителите на представителните организации за защита на правата на пациентите.

Чл. 6 . (1) Председателят на обществения съвет:

1. представлява съвета пред всички органи и организации;

2. свиква и ръководи заседанията му;

3. утвърждава проекта на дневен ред за заседанията въз основа на внесените предложения по реда на чл. 9 ;

4. може да възлага на членовете на съвета изпълнението на конкретни задачи в съответствие с функциите по чл. 3 в рамките на компетентността на организациите и ведомствата, които съответният член представлява.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя на съвета.

Чл. 7 . (1) Секретарят на обществения съвет:

1. организира провеждането на заседанията на съвета;

2. координира изпълнението на взетите решения от съвета;

3. изготвя протоколите от заседанията на съвета;

4. води регистър на протоколите от заседанията на съвета;

5. приема и регистрира постъпващата документация, свързана с работата на съвета;

6. организира изпращането на материалите за заседанията на съвета до неговите членове на хартиен носител и/или по електронна поща;

7. организира съхранението на архива на съвета;

8. организира публикуването на официалната интернет страница на Министерството на здравеопазването на решенията и материалите от заседанията на обществения съвет.

(2) В отсъствие на секретаря неговите функции се изпълняват от члена на съвета, представител на Министерството на здравеопазването.

Раздел IV – Организация на дейността

Чл. 8 . (1) Общественият съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж на три месеца по предварително обявен проект на дневен ред, като първите три заседания се провеждат всеки месец – във вторник от третата седмица на месеца.

(2) Извънредни заседания могат да се свикват от председателя по писмено искане на 1/3 от членовете на съвета или от министъра на здравеопазването.

Чл. 9 . (1) Всеки член на обществения съвет и министърът на здравеопазването могат да правят предложения за включване на въпроси в дневния ред не по-рано от 7 работни дни преди съответното заседание на съвета.

(2) Проектът на дневен ред за заседанията на обществения съвет се утвърждава от председателя въз основа на внесените предложения.

(3) Окончателният дневен ред се приема чрез гласуване при започване на заседанието на съвета. По отделни точки от приетия дневен ред могат да се приемат и специфични правила за работа по тях.

(4) Материали за заседанията на обществения съвет се предоставят на секретаря на хартиен носител и/или по електронна поща не по-рано от 5 работни дни преди датата на заседанието, а предложения за участие на външни експерти – не по-късно от 10 работни дни преди заседанието. При провеждане на извънредни заседания материалите се предоставят допълнително в рамките на един работен ден.

Чл. 10 . (1) Членовете на обществения съвет се уведомяват от секретаря за мястото, деня, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-малко 3 работни дни преди заседанието. Поканата се придружава с всички материали по проекта на дневен ред на хартиен носител и/или по електронна поща.

(2) Членовете на обществения съвет уведомяват своевременно секретаря за невъзможността си да участват в насроченото заседание.

Чл. 11 . (1) Участието в заседанията на обществения съвет е лично.

(2) При невъзможност на членовете на съвета да присъстват на заседание те могат да бъдат замествани от лица, които са упълномощени от управителните органи/ръководителите на съответните организации, министерства и ведомства по чл. 4, ал. 1 .

(3) Извън случаите по ал. 2 членовете на обществения съвет могат да изразят писмено становище по всяка точка от проекта на дневен ред на заседание, на което не присъстват, като представеното становище се предоставя на вниманието на останалите членове на съвета.

Чл. 12 . (1) Заседанията на обществения съвет са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от неговите членове. При липса на кворум се свиква ново заседание.

(2) В заседанията на обществения съвет могат да присъстват като наблюдатели външни лица, поканени от членовете на обществения съвет.

(3) В заседанията на обществения съвет могат да участват без право на глас и външни експерти в зависимост от спецификата на разглежданите въпроси, които да предоставят становище по искане на обществения съвет.

(4) По решение на обществения съвет към него могат да се създават помощни експертни групи.

Чл. 13 . (1) Общественият съвет приема решения по обсъжданите въпроси. Решенията се вземат с обикновено мнозинство (повече от половината от присъстващите на заседанието членове на съвета с право на глас). При равен брой гласове се провежда повторно обсъждане и прегласуване.

(2) Членовете на обществения съвет предприемат действия за изпълнение на приетите решения на съвета в рамките на своите правомощия.

Чл. 14 . (1) На заседанията на обществения съвет се води протокол, който се подписва от председателя и от секретаря. Протоколът съдържа:

1. дата на провеждане на заседанието;

2. имената на присъстващите и на отсъстващите членове на съвета;

3. приетия дневен ред и данни за вносителите по разглежданите въпроси;

4. разискваните въпроси, изразените становища и взетите решения.

(2) Особените мнения на членовете на съвета, изразени при гласуване, се представят в писмена форма в тридневен срок от провеждане на заседанието и са неразделна част от протокола по ал. 1.

(3) Протоколите по ал. 1 се изготвят в срок до 3 работни дни от заседанието на съвета и се изпращат за съхранение на секретаря. Протоколите се номерират с поредна годишна номерация и се класифицират от секретаря в протоколен регистър.

(4) Секретарят изпраща утвърдените протоколи по електронен път на членовете на обществения съвет, като прилага и всички представени по време на заседанието писмени становища. Протоколите се представят на министъра на здравеопазването.

(5) Секретарят изпраща в Министерството на здравеопазването всички решения и материали от заседанията на обществения съвет за публикуване на официалната интернет страница на Министерството на здравеопазването и за архивиране.

Чл. 15 . Министерството на здравеопазването осигурява място за провеждане на заседанията на обществения съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание чл. 86а, ал. 4 от Закона за здравето и е приет на заседание на обществения съвет.

§ 2 . Правилникът за организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента (ДВ, бр. 48 от 2011 г.) се отменя.