Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Мероприятията за осигуряване на радиационна безопасност имат за цел да предпазят населението на страната от вредното въздействие на йонизиращите лъчения при професионални и битови условия, а така също и околната среда (въздух, вода, почва, хранителни продукти и др.) от замърсяване с радиоактивни вещества над естествения радиационен фон.

Чл. 2. (1) Радиационната безопасност в страната се организира и ръководи от Министерството на народното здраве, съгласно Закона за народното здраве (ДВ, бр. 88 от 1973 г.) и Разпореждане № 117 на Министерския съвет от 7 април 1964 г.

(2) Контролът за радиационна безопасност се извършва от органите на държавния санитарен контрол. Техните разпоредби по осигуряване на радиационната безопасност са задължителни за министерствата, централните ведомства, народните съвети, предприятията, учрежденията, обществените организации и частните лица.

Чл. 3. Основните принципи и изисквания на радиационната безопасност в страната се определят от Нормите за радиационна безопасност (ДВ, бр. 94 от 1972 г.), Наредбата за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения (ДВ, бр. 60 от 1974 г.), инструкциите (заповедите), издадени от Министерството на народното здраве, както и от изискванията на хигиенната наука и здравните интереси на работниците и населението.

Чл. 4. (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол в областта на радиационната безопасност са: сектор "Радиационна хигиена" при Хигиенно-епидемиологичното управление на Министерството на народното здраве, Специализираната инспекция по радиационна безопасност към Научноизследователския институт по радиобиология и радиационна хигиена, отделите по радиационна хигиена към окръжните хигиенно-епидемиологични инспекции и държавните санитарни инспектори в големите обекти, използуващи източници на йонизиращи лъчения.

(2) Държавният санитарен контрол в областта на радиационната безопасност може да се осъществява само от правоспособни лица (лекари, санитарни инспектори, физици, химици, инженери и др.).

Чл. 5. Държавните санитарни инспектори по радиационна безопасност се назначават и уволняват съгласно установения ред.

Чл. 6. Цялостният контрол по радиационната безопасност в страната и изпълнението на този правилник се осъществява от органите на държавния санитарен контрол по радиационната безопасност в съответствие със Закона за народното здраве , Правилника за прилагане на Закона за народното здраве , (ДВ, бр. 31 от 1974 г.), Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване ( ДВ, бр. 84 от 1963 г.), правилника за неговото приложение (ДВ, бр. 80 от 1964 г.), Разпореждане № 117 на МС от 7 април 1964 г.

Чл. 7. Към Министерството на народното здраве се създава съвет по радиационна безопасност. Съставът му се утвърждава от министъра на народното здраве по предложение на главния държавен санитарен инспектор.

Глава втора – ЗАДАЧИ НА ОРГАНИТЕ ПО РАДИАЦИОННА БЕЗОПАСНОСТ

Чл. 8. Органите на държавния санитарен контрол по радиационна безопасност:

1. извършват санитарно-техническа експертиза при проучване, проектиране и строителство на нови и реконструкция на съществуващи обекти, където се използуват източници на йонизиращи лъчения, или при изменение на промишления профил и технологичните им процеси;

2. контролират прилагането и спазването на нормите за радиационна безопасност и изискванията за работа с източници на йонизиращи лъчения във всички обекти, където има такива;

3. спират строителството, забраняват пускането в експлоатация и спират експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаване на нормите и изискванията на правилата в областта на радиационната безопасност;

4. забраняват пренасянето, превозването, продажбата и употребата на хранителни продукти, питейна вода, лекарствени средства, химически вещества и други материали и предмети, замърсени с радиоактивни вещества над допустимите норми, и определят начините за третирането им;

5. контролират провеждането на мероприятията за опазване на околната среда от замърсяване с радиоактивни вещества;

6. изучават външната среда и условията на труда по отношение на радиационните фактори и въздействието на йонизиращите лъчения върху здравето на хората и предлагат, предписват и контролират провеждането на научнообосновани мероприятия, осигуряващи радиационната безопасност на населението.

Глава трета – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО РАДИАЦИОННА БЕЗОПАСНОСТ

Чл. 9. Секторът по радиационна хигиена към Хигиенно-епидемиологичното управление на Министерството на народното здраве:

1. обосновава и разработва основните направления и тенденции в дейността по осигуряване на радиационната безопасност на населението в страната;

2. разработва и предлага за утвърждаване от министъра на народното здраве нормативни и други актове, отнасящи се до радиационната безопасност на населението при професионални и битови условия;

3. определя, ръководи и контролира дейността на отделите по радиационна хигиена към Хигиенно-епидемиологичните инспекции и на Специализираната инспекция по радиационна безопасност и предлага мероприятия за нейното подобряване;

4. координира и ръководи методично работата на службите по радиационна безопасност към министерствата, другите ведомства, предприятията, учрежденията, организациите и др.;

5. договаря и организира съвместна комплексна дейност по охрана на труда в обектите, използуващи източници на йонизиращи лъчения, с ЦС на БПС, ведомства, организации и др.

Чл. 10. Отделите по радиационна хигиена към хигиенно-епидемиологичните инспекции:

1. осъществяват предварителен и текущ санитарен контрол за спазване на нормите, правилата и изискванията по радиационна безопасност в предприятията и учрежденията, използуващи източници на йонизиращи лъчения на територията, за която отговарят;

2. провеждат системен контрол за радиационните фактори на външната среда (въздух, води, почва, хранителни продукти и др.) в определените контролни пунктове на страната;

3. контролират транспортирането, отчитането и съхраняването на радиоактивните вещества и събирането и обезвреждането на радиоактивните отпадъци;

4. осъществяват методично ръководство на лечебно-профилактичните заведения в тяхната дейност (профилактични прегледи, диспансеризация, рехабилитация и трудоустрояване, медикопрофесионален подбор, професионална ориентация на работниците и др.) съобразно изискванията при работа в среда на йонизиращи лъчения;

5. дават препоръки и участвуват в провеждането на здравно-просветната работа по биологичното действие на йонизиращите лъчения и профилактиката на лъчевите увреждания и за повишаване на здравната култура на трудещите се.

Чл. 11. Специализираната инспекция по радиационна безопасност при Научноизследователския институт по радиобиология и радиационна хигиена:

1. ръководи и провежда предварителния и текущия радиационно-хигиенен контрол в атомните електроцентрали, ядрените реактори, обектите за добив и преработка на естествени радиоактивни материали и в други крупни обекти, използуващи източници на йонизиращи лъчения;

2. контролира радиационните фактори на външната среда около посочените обекти и влиянието им върху здравето на населението;

3. провежда индивидуалния филмов дозиметричен контрол на работещите в среда на йонизиращи лъчения в цялата страна.

Чл. 12. Органите на държавния санитарен контрол по радиационна безопасност имат право:

1. да посещават по всяко време обектите, подлежащи на контрол, и да изискват от длъжностните лица и от гражданите сведения и документи, необходими за изясняване състоянието на радиационната безопасност;

2. да вземат хранителни продукти и други вещества, предмети и материали за анализ и експертиза в необходимите им количества. При необходимост да възлагат извършването на радиационно-хигиенни експертизи на предприятия, заведения, научноизследователски учреждения, лаборатории и др. независимо от тяхната подчиненост;

3. да дават задължителни предписания за провеждането на необходимите радиационно-хигиенни мероприятия;

4. да изискват от ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите привличане на виновните длъжностни лица към дисциплинарна отговорност; да налагат парични глоби на длъжностни лица и граждани, а при необходимост да поставят пред органите на прокуратурата въпроса за привличане на виновните към наказателна отговорност в случай на нарушаване на утвърдените норми за радиационна безопасност и наредбите за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник и отменя Правилника за организацията и контрола на лъчезащитата в НРБ (ДВ, бр. 46 от 1965 г.).

§ 2. Правилникът се издава на основание § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве .

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат основните въпроси, свързани с дейността и организацията на работа на Висшия съдебен съвет и със структурата, функциите и организацията на работа на неговата администрация.

Чл. 2 . (1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт, осигурява и отстоява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.

(2) Дейността на Висшия съдебен съвет се осъществява при спазване на принципите на законност, независимост, съразмерност, истинност, равенство, самостоятелност, безпристрастност, бързина, достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост.

(3) Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище в София. Той осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия и се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 3 . (1) Висшият съдебен съвет има официален кръгъл печат, съдържащ елементите, посочени в чл. 16, ал. 5 от Закона за съдебната власт . В средата е изобразен държавният герб на Република България, около който е написано "Република България. Висш съдебен съвет".

(2) Официалният печат се полага само върху оригиналите на актовете на пленума и на колегиите, както и върху официални документи с дългосрочна валидност, подписани от председателстващите пленума и колегиите и от представляващия Висшия съдебен съвет.

(3) За служебни цели се използва служебен печат, който е с кръгла форма, с надпис в средата "Република България", около който е написано "Висш съдебен съвет".

(4) Главният секретар на Висшия съдебен съвет утвърждава образците на официалния и служебния печат и определя служителите, които ги съхраняват и полагат.

Чл. 4 . (1) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет непосредствено взаимодейства със съдии, прокурори и следователи от всички нива на органите на съдебната власт.

(2) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет взаимодейства с президента на Република България, Народното събрание, Конституционния съд, с централни и териториални органи на изпълнителната власт и техните администрации, както и с други ведомства.

(3) Висшият съдебен съвет осъществява сътрудничество със съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите, на съдебните служители, с други юридически лица с нестопанска цел с дейност в областта на правосъдието, както и с консултативни органи, създадени с решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 5 . (1) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет се подпомага от администрация.

(2) Дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет се осъществява при спазване на принципите на законност, безпристрастност, компетентност, отговорност, ефективност, публичност, прозрачност и спазване на професионалната етика на съдебните служители.

(3) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(4) При осъществяване на своите функции администрацията на Висшия съдебен съвет взаимодейства с органите на съдебната власт и с други държавни и общински институции, невключени в съдебната система, както и с юридически и физически лица.

Глава втора – ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I – Правомощия на пленума на Висшия съдебен съвет

Чл. 6 . Пленумът на Висшия съдебен съвет се състои от всички членове на съвета.

Чл. 7 . Пленумът на Висшия съдебен съвет:

1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;

2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията ;

3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

4. изслушва и приема годишните доклади на органите на съдебната власт по чл. 84, т. 16 от Конституцията ;

5. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

6. прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;

7. по предложение на една от колегиите след съгласуване с министъра на правосъдието или по предложение на министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища – след съгласуване с министъра на отбраната, определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, създава и закрива съдилища и прокуратури, променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура;

8. по предложение на една от колегиите след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели съобразно степента на натовареност;

9. определя броя на служителите и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието по предложение на съответния ръководител;

10. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

11. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май годишен доклад за своята дейност заедно с годишния доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и с годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;

12. изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане;

13. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт;

14. създава постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;

15. приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в "Държавен вестник";

16. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;

17. в предвидените от закона случаи издава подзаконови нормативни актове;

18. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министъра на правосъдието и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост;

19. издава класификатор на длъжностите в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието, а след съгласуване с главния инспектор – и на Инспектората към Висшия съдебен съвет;

20. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, които имат предмет функционирането на органите на съдебната власт, изпълнявани от организациите по чл. 217 от Закона за съдебната власт ;

21. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) избира националния член от Република България в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), неговия заместник и помощника на националния член въз основа на подбор, проведен съгласно приети от пленума правила, и чрез министъра на правосъдието уведомява Евроюст и Европейската комисия за избора;

22. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) по предложение на съответната колегия одобрява Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи;

23. (предишна т. 21 – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) определя с решение изборен член, който да представлява Висшия съдебен съвет, както и изборен член, който да подписва документите, свързани с изпълнението на длъжността за представляващия Висшия съдебен съвет;

24. (предишна т. 22 – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) организира изграждането и функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси;

25. (предишна т. 23 – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) анализира причините за нарушенията, основания за действия по глава трета "а" от Закона за съдебната власт , и приема мерки за тяхното отстраняване;

26. (предишна т. 24 – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) съгласува образец на регистри за използване на специални разузнавателни средства на основание чл. 34е, ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства ;

27. (предишна т. 25 – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) приема за сведение отчетния доклад за дейността на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 17, т. 6 от Закона за правната помощ ;

28. (предишна т. 26 – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изработва и публикува годишна програма за дейността си;

29. (предишна т. 27 – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) решава и други общи за съдебната власт организационни въпроси;

30. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) осъществява и други правомощия, определени със закон.

Раздел ІІ Правомощия на колегиите на Висшия съдебен съвет

Чл. 8 . Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Чл. 9 . Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.

Чл. 10 . (1) (Предишен текст на чл. 10 – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:

1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

2. правят периодични и други атестации на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) налагат дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 2 – 6 от Закона за съдебната власт на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт;

4. определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;

6. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури;

7. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели;

8. определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности;

9. организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от Закона за съдебната власт случаи;

10. възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му;

11. предлагат на пленума на Висшия съдебен съвет становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност;

12. ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;

13. изискват и обобщават на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност;

14. издават след съгласуване с комисия "Бюджет и финанси" класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт;

15. вземат решения за временно отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи по чл. 230 и 232 от Закона за съдебната власт и за възстановяването им в предвидените от закона случаи;

16. създават постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;

17. организират и координират участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество;

18. приемат правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет;

19. преценяват необходимостта от съдебни помощници и от прокурорски помощници в съдилищата и в прокуратурите въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт;

20. съставят, водят и съхраняват кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател;

21. прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

22. съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в Закона за съдебната власт , или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован;

23. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) прокурорската колегия извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури;

24. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) съдийската колегия приема правила за разпределение на делата между съдиите, които разглеждат дела, разпределени по реда на чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт , с цел изравняване на общата им натовареност;

25. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) прокурорската колегия назначава съдия, определен по реда на чл. 112, ал. 6 от Закона за съдебната власт , на длъжност прокурор във Върховната прокуратура, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор;

26. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) прокурорската колегия назначава съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определен по реда на чл. 173а, ал. 4 от Закона за съдебната власт , за заместник главен прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, при условията и по реда, определени в закон;

27. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) с решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет може да се създават самостоятелни съдебни центрове по медиация и към отделни районни съдилища при условията, предвидени в наредбата по чл. 84а, ал. 4 от Закона за съдебната власт ;

28. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи;

29. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) определят един от своите членове за говорител, осъществяващ връзките с медиите;

30. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) осъществяват и други правомощия, определени със закон.

(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) В случаите, когато прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или прокурорът, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, си направят самоотвод, бъдат отведени или са в трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначава заместващ прокурор по реда на ал. 1, т. 25 и 26.

(3) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) При постъпване на мотивирано искане от главния прокурор, респ. от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател по чл. 230 от Закона за съдебната власт , искането се включва за разглеждане в следващото заседание на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Раздел IIІ Правомощия и функции на представляващия Висшия съдебен съвет

Чл. 11 . (1) Висшият съдебен съвет се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума.

(2) Функциите на представляващия Висшия съдебен съвет са:

1. представлява Висшия съдебен съвет пред институциите в страната, в международни форуми и институции;

2. свиква заседания на пленума на Висшия съдебен съвет, когато министърът на правосъдието отсъства;

3. председателства заседанията на пленума, когато министърът на правосъдието отсъства;

4. подписва документите, свързани с изпълнението на длъжността "член на Висшия съдебен съвет", с изборните членове на съвета;

5. подписва документите, свързани с изпълнението на длъжността "главен секретар";

6. подписва документите, свързани с изпълнението на длъжностите "ръководител вътрешен одит" и "вътрешен одитор";

7. сключва договори, по които страна е Висшият съдебен съвет, след решение на пленума на Висшия съдебен съвет;

8. упражнява правомощията на възложител по Закона за обществените поръчки и упълномощава лица по чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки при възлагане от пленума на Висшия съдебен съвет;

9. упълномощава процесуални представители след решение на пленума на Висшия съдебен съвет;

10. обявява със заповед списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, създавана и съхранявана във Висшия съдебен съвет, след решение на пленума на Висшия съдебен съвет;

11. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) организира и координира съвместно с говорителите на съдийската и прокурорската колегия изпълнението на Комуникационната стратегия на съдебната власт;

12. отговаря съвместно с говорителите на съдийската и прокурорската колегия за комуникационната и медийната политика и взаимодействие на Висшия съдебен съвет с органите на държавната власт, с други централни и териториални органи на изпълнителната власт, с юридическите лица с нестопанска цел, съсловни организации и медии;

13. организира протоколната и международната дейност на Висшия съдебен съвет;

14. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) информира обществото за дейността на Висшия съдебен съвет.

(3) При отсъствие представляващият се замества от член на Висшия съдебен съвет по старшинство, което се определя от продължителността на общия юридически стаж.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I – Комисии към пленума на Висшия съдебен съвет

Чл. 12 . Пленумът на Висшия съдебен съвет избира от своя състав постоянни и временни комисии, които подпомагат дейността му.

Чл. 13 . (1) В постоянните комисии участват изборни членове на Висшия съдебен съвет по равен брой от всяка колегия.

(2) Всяка комисия избира измежду членовете си председател и заместник-председател от различните колегии. Изборен член на Висшия съдебен съвет може да бъде избран за председател само на една постоянна комисия.

(3) Членовете на Висшия съдебен съвет, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания, без право да гласуват.

(4) Постоянните комисии могат да създават работни групи.

(5) Всяка комисия може да възложи на един или повече от своите членове осъществяването на представителни, проучвателни или други дейности, свързани с осъществяване на нейните функции, при осигуряване на равностойно разпределение на възлаганите дейности между членовете на комисиите.

(6) Дейността на всяка комисия се подпомага от технически сътрудник и най-малко от един експертен сътрудник от администрацията на Висшия съдебен съвет, определени със заповед на главния секретар.

Чл. 14 . (1) Постоянните комисии заседават и вземат решения, ако присъстват повече от половината от общия брой на членовете им. Комисиите вземат решение с мнозинство повече от половината от присъстващите членове при явно гласуване.

(2) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател или по искане най-малко на една трета от членовете й.

(3) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.

(4) При съвместни заседания се взема общо решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад, като предлага и проект на решение.

(5) Постоянните комисии приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник и действащите вътрешни правила във Висшия съдебен съвет.

(6) Всяка комисия осъществява координация и взаимодействие с другите комисии на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 15 . (1) Дневният ред и периодичността на заседанията на комисиите се определят от тях.

(2) Членовете на комисиите се уведомяват за дневния ред и за материалите за заседанието най-малко два дни преди заседанието.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) За приетите от комисиите решения се изготвя протокол, който се подписва от председателя на комисията след изготвянето му от техническия сътрудник и съгласуване от експертния сътрудник, който оформя приетите решения от комисиите и мотивите към тях.

(4) Дневният ред и протоколите за приетите решения се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 16 . Постоянни комисии на пленума на Висшия съдебен съвет са:

1. комисия "Бюджет и финанси";

2. комисия "Управление на собствеността";

3. Комисия по правни въпроси;

4. комисия "Професионална квалификация и информационни технологии".

Чл. 17 . Комисия "Бюджет и финанси" се състои от шестима членове на Висшия съдебен съвет – трима от прокурорската колегия и трима от съдийската колегия. Комисията:

1. изготвя краткосрочни и дългосрочни бюджетни прогнози;

2. предлага правила и процедури за финансово управление и контрол в съдебната власт;

3. предлага на Висшия съдебен съвет правила и указания, свързани с дейността на органите на съдебната власт и администрацията на Висшия съдебен съвет;

4. изготвя проект на годишен бюджет на съдебната власт;

5. изготвя проект на разпределението на бюджетните средства на органите на съдебната власт по бюджети;

6. предлага разпределение на бюджетните средства на органите на съдебната власт по бюджети;

7. предлага правила и механизми за определяне размера на трудовите възнаграждения на членовете на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите и на съдебните служители;

8. изготвя анализи за текущото финансово състояние на съдебната система и поддържа финансова статистика;

9. оказва методологическа помощ на органите на съдебната власт по въпросите на бюджета, финансовия мениджмънт и финансовото обслужване;

10. одобрява тригодишен стратегически план и годишния план за дейността по вътрешен одит, изготвени от дирекция "Вътрешен одит", и ги представя за утвърждаване от Висшия съдебен съвет;

11. утвърждава проектни предложения и контролира усвояването на средства по програми по международни и вътрешни проекти, свързани с Висшия съдебен съвет и съдебната власт;

12. изпълнява правомощията на първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт по чл. 11, ал. 4 от Закона за публичните финанси по въпроси, определени с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 18 . Комисия "Управление на собствеността" се състои от шестима членове на Висшия съдебен съвет – трима от прокурорската колегия и трима от съдийската колегия. Комисията:

1. организира изработването на концепции, прогнози и програми за инвестиционната политика на съдебната власт, управлението и стопанисването на сградния фонд, след което ги внася за утвърждаване от пленума на Висшия съдебен съвет;

2. проучва и анализира необходимостта от ново строителство, реконструкция и основни ремонти за нуждите на съдебната власт, включително и предложенията на органите на съдебната власт;

3. предлага на пленума на Висшия съдебен съвет за приемане ежегодните програми на инвестиционната дейност в рамките на утвърдения бюджет;

4. ежегодно предлага на пленума на Висшия съдебен съвет да приеме анализ на изпълнението на годишните и дългосрочните разчети за изразходваните средства с инвестиционно значение;

5. внася съвместно с комисия "Бюджет и финанси" в пленума на Висшия съдебен съвет предложения за финансиране от бюджета или от други средства на ново строителство, реконструкция, възстановяване и основни ремонти за нуждите на съдебната власт;

6. разглежда предложения и искания за извършване на аварийни ремонти в сградния фонд на съдебната власт и ги внася в комисия "Бюджет и финанси" за извършване на бюджетния разход съобразно изискванията за изпълнение на бюджета;

7. организира осъществяването на предварителен, текущ и последващ контрол по реализирането на инвестиционната политика, включително извършването на ново строителство, реконструкция и основни ремонти на сградния фонд на съдебната власт;

8. предлага на пленума на Висшия съдебен съвет проекти за решения, свързани с придобиване на недвижими имоти и вещни права върху тях за нуждите на съдебната власт;

9. координира с други органи на изпълнителната власт осъществяването на съвместни проекти или международни програми, свързани със сградния фонд на съдебната власт;

10. предлага на пленума на Висшия съдебен съвет проекти за решения по разпределяне ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, организацията по управлението и стопанисването на съдебните сгради и ведомствения жилищен фонд;

11. предлага на пленума на Висшия съдебен съвет проекти за решения, свързани с организацията и ползването на ведомствения жилищен фонд.

Чл. 19 . Комисията по правни въпроси се състои от осем членове – четирима от прокурорската колегия и четирима от съдийската колегия. Комисията:

1. изготвя проекти на подзаконови нормативни актове в предвидените от закона случаи и вътрешноведомствени правила, които внася в пленума на Висшия съдебен съвет или в съответните колегии за приемане;

2. изготвя становища по проекти на закони и на нормативни актове на Министерския съвет и на други централни органи на изпълнителната власт, които се отнасят до съдебната система;

3. изготвя предложения за законодателни изменения, които счита за необходими, и ги подготвя за внасяне в орган със законодателна инициатива след съгласуването им с органите на съдебната власт и след решение на пленума на Висшия съдебен съвет, съдийската или прокурорската колегия;

4. организира обсъждането на проекти за изменение на нормативни актове с органите на съдебната власт, включително обобщава постъпилите становища на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители и ги внася за обсъждане в пленума на Висшия съдебен съвет, съдийската или прокурорската колегия;

5. изготвя проект на доклад за дейността на Висшия съдебен съвет, както и становища по внесените от Върховния касационен съд, от Върховния административен съд и от главния прокурор доклади;

6. изготвя проект на становища по дела пред Конституционния съд, по които Висшият съдебен съвет е конституиран като заинтересована страна;

7. изготвя становища по съдебни производства със значим обществен интерес, по които Висшият съдебен съвет е конституиран като страна;

8. подготвя проекти на споразумения с други органи и организации, които подлежат на последващо утвърждаване от пленума;

9. координира работата на Висшия съдебен съвет по изпълнение на мерките по Механизма за сътрудничество и оценка;

10. изготвя проект на годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на дейността на Висшия съдебен съвет.

Чл. 20 . Комисия "Професионална квалификация и информационни технологии" се състои от шестима членове – трима от прокурорската колегия и трима от съдийската колегия. Комисията:

1. разработва проекти за решения на пленума, които законът изисква с оглед реализирането на електронно правосъдие, когато Висшият съдебен съвет участва по проекти с външно финансиране или финансиране от държавния бюджет, свързани с електронното правосъдие или електронни услуги в правосъдието, координира и контролира реализирането им;

2. определя задължителни квалификационни курсове в случаите на повишаване в длъжност на съдии, прокурори и следователи и назначаване на административни ръководители;

3. организира квалификацията на съдии, прокурори и следователи, както и на съдебните служители;

4. обсъжда актуални проблемни въпроси от дейността на Националния институт на правосъдието, свързани с усъвършенстване на учебния процес и прилагане на съвременните модерни технологии в обучението;

5. съдейства за координирането на научните и приложните изследвания на юридическите факултети в страната по проблемите на организацията и функционирането на съдебната власт;

6. способства за запознаване с чуждестранните научни постижения в областта на информационните технологии с оглед използването им от органите на съдебната власт;

7. подпомага Висшия съдебен съвет за изпълнението на Информационната стратегия на правораздавателните органи, включително за реализирането на информационните системи и др. и електронната връзка с органите на съдебната власт, както и неправителствените организации и други субекти на гражданското общество;

8. обменя опит в областта на информационните технологии и обучения със сродни звена към висшите съдебни съвети в други държави;

9. организира изпълнението на дейностите по глава втора, раздел І "а" от Закона за съдебната власт .

Чл. 21 . (1) За подпомагане дейността на Висшия съдебен съвет по подготовката, мониторинга и изпълнението на проекти в сектор "Правосъдие" към пленума на Висшия съдебен съвет се създава Съвет за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми.

(2) Постоянният състав на съвета за координиране се определя от пленума на Висшия съдебен съвет и в него се включват членове на съдийската и прокурорската колегия, както и служители на администрацията на Висшия съдебен съвет.

(3) При необходимост, съобразно разглеждания въпрос, на заседанията на координационния съвет може да присъстват и представители на други органи и институции.

(4) Съветът за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми има следните функции:

1. идентифицира и извършва оценка на възможностите от външно финансиране на изпълняваните от Висшия съдебен съвет политики и програми и идентифицира подходящи програми, включително при изпълнение на мерки от Механизма за сътрудничество и оценка и Пътната карта по Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, по които Висшият съдебен съвет е отговорна институция;

2. координира участието в проекти по програми, финансирани от Европейския съюз и други донори, по които Висшият съдебен съвет е бенефициент или партньор;

3. осигурява координация и взаимодействие по отношение на проектните предложения на органите на съдебната власт с оглед избягване на двойно финансиране и дублиране на дейности;

4. осигурява координация и взаимодействие с органите и структурите за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и с други органи, финансиращи съответната проектна дейност.

(5) Съветът за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми приема правила за дейността си, както и правила, свързани с организацията по изпълнение и управление на проекти.

(6) При изпълнение на своите функции Съветът за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми се подпомага от служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, определени със заповед на главния секретар.

Чл. 22 . (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет може да създава и временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия или други помощни органи, които да подпомагат определени негови дейности. В тези случаи могат да бъдат привличани външни специалисти.

(2) Временните комисии и другите структури по ал. 1 преустановяват съществуването си с изтичането на срока, за който са създадени, или с прекратяване на дейността си, както и предсрочно – с решение на пленума.

Раздел IІ Комисии към колегиите на Висшия съдебен съвет

Чл. 23 . Дейността на съдийската и на прокурорската колегия се подпомага от следните постоянни комисии:

1. Комисия по атестирането и конкурсите;

2. Комисия по професионална етика;

3. комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет";

4. комисия "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика";

5. комисия "Съдебна администрация".

Чл. 24 . (1) Колегиите на Висшия съдебен съвет могат да създават и други постоянни или временни комисии за подпомагане на дейността си.

(2) Правомощията на комисиите, броят на членовете на постоянните комисии, както и правилата за дейността им се определят от съответната колегия на Висшия съдебен съвет и се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Раздел IIІ Заседания на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет

Чл. 25 . (1) Пленумът и колегиите на Висшия съдебен съвет приемат своите актове на заседания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2022 г.) Заседанията са публични и се излъчват пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание, документи, съдържащи информация, която е защитена съгласно съответните изисквания за защита на личните данни, или класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация .

(3) Закрито заседание на пленума на Висшия съдебен съвет и колегиите за обсъждане на материали, съдържащи класифицирана информация, се провежда по предложение на председателстващия заседанието. Той съобщава грифа за сигурност, с който документът е маркиран по Закона за защита на класифицираната информация , определя лицата, които имат право да присъстват при обсъждане на материала, и разпорежда да бъде преустановено прякото излъчване в пресцентъра на Висшия съдебен съвет и излъчването по интернет. Заседанието продължава като закрито, без това да се обсъжда или гласува.

(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание по ал. 3 са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички членове на Висшия съдебен съвет и други лица, които имат достъп до тях.

(5) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.

(6) По решение на пленума или на колегиите заседанията могат да се провеждат и в друго населено място, извън седалището на Висшия съдебен съвет в София или в друга сграда – при предварително съгласуване.

Чл. 26 . (1) Заседанията на пленума се свикват от председателстващия, а когато той отсъства – от представляващия Висшия съдебен съвет.

(2) Заседанията на пленума могат да се свикват и по искане на всяка от колегиите на Висшия съдебен съвет.

(3) Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума. При негово отсъствие пленумът се председателства от представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или от главния прокурор.

(4) При отсъствие на министъра на правосъдието на заседанието на пленума може да присъства определен от него заместник-министър.

(5) Заседанията на пленума се провеждат по предварително обявен дневен ред.

(6) Проектът на дневен ред се изготвя от главния секретар въз основа на постъпилите предложения от:

1. колегиите на Висшия съдебен съвет;

2. постоянни и временни комисии към пленума;

3. членове на Висшия съдебен съвет;

4. министъра на правосъдието съобразно правомощията му.

(7) Главният секретар внася за разглеждане въпроси, които са от неговата компетентност.

(8) Материалите за разглеждане от пленума се предоставят на главния секретар не по-късно от 4 работни дни преди заседанието. По редовни точки допълнителни материали могат да се внасят само след решение на пленума.

(9) В случаите, когато не е спазен срокът по ал. 8, те се включват в дневния ред за следващото заседание.

(10) В срока по ал. 8 проектът на дневен ред се предоставя на министъра на правосъдието за съгласуване.

(11) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на пленума.

(12) Членовете на пленума и главният инспектор се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на заседанието и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието. Дневният ред се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в същия срок.

(13) Материалите, в които се съдържа класифицирана информация, се обособяват в отделна част на дневния ред и се предоставят само на членовете на Висшия съдебен съвет при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на актовете по прилагането му.

(14) Координацията на подготовката на заседанията се осъществява от главния секретар.

Чл. 27 . Заседание на пленума и колегиите се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете им.

Чл. 28 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) На заседанията на пленума и колегиите присъстват министърът на правосъдието и главният инспектор, без право да участват в гласуването, както и главният секретар или определен от него служител от администрацията, служител от отдел "Връзки с обществеността", оператор на компютризираната система за отразяване на вота на членовете на Висшия съдебен съвет и стенограф, а в случаите по чл. 32, ал. 3 от Закона за съдебната власт – и определен от министъра на правосъдието заместник-министър.

(2) При разглеждането на отделна точка от дневния ред могат да присъстват и други заинтересовани лица, поканени по съответния ред.

(3) По искане на член на Висшия съдебен съвет пленумът или съответната колегия може да разреши присъствие на отделни служители от администрацията на Висшия съдебен съвет при разглеждане на определена точка от дневния ред.

(4) При обсъждането на въпроси от дневния ред в материалите, по които се съдържа класифицирана информация, присъстват само лица, които имат достъп до класифицирана информация от съответното ниво.

Чл. 29 . (1) (Предишен текст на чл. 29, изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Решенията на пленума по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 от Закона за съдебната власт по отношение на изборен член на Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния административен съд и председателя на Върховния касационен съд се приемат с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа.

(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 6 от Закона за съдебната власт по отношение на главния прокурор се приемат с мнозинство не по-малко от тринадесет гласа.

(3) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Останалите решения се приемат от пленума с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

Чл. 30 . (1) Гласуването в пленума и колегиите винаги е явно и лично. Не се допуска гласуване "въздържал се".

(2) Явното гласуване се извършва чрез компютризирана система за гласуване.

(3) Когато не е възможно да се гласува чрез компютризираната система за гласуване, гласуването се извършва с вдигане на ръка.

(4) Гласуването чрез компютризираната система за гласуване става чрез персоналните компютри на членовете на Висшия съдебен съвет.

(5) Разпечатката от компютризираната система за гласуване става неразделна част от протоколите на пленума по чл. 36 и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(6) Отчитането на гласуването става автоматично. Резултатите от гласуването се отразяват на персоналните компютри на членовете на Висшия съдебен съвет и на контролно табло, поставено в залата, осигуряваща обществен достъп до заседанията на Висшия съдебен съвет.

(7) Гласуването с вдигане на ръка се извършва след покана от председателстващия заседанието последователно със "за" и "против". Преброяването на гласовете и отчитането им се извършват под контрола на председателстващия заседанието и се отразяват поименно в протокола.

(8) Пленумът и колегиите могат да вземат решение по определени въпроси от дневния ред да се проведе общо гласуване.

(9) От обявяване на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.

(10) Предложенията за прегласуване поради грешка се предлагат и приемат преди обявяване на резултата от гласуването.

Чл. 31 . (1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.

(2) В случаите по чл. 35, ал. 1 от Закона за съдебната власт член на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, като обявява обстоятелствата, които са наложили отстраняването.

Чл. 32 . (1) Съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а при негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд или от най-старшия присъстващ член.

(2) Прокурорската колегия се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие – от най-старшия присъстващ член.

Чл. 33 . (1) Заседанията на колегиите се свикват от председателстващия.

(2) Заседанията на колегиите могат да се свикват и по искане на трима членове на съответната колегия.

(3) Членовете на колегиите, главният инспектор и министърът на правосъдието се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на заседанието и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието. Дневният ред се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в същия срок.

Чл. 34 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Решенията на съдийската колегия по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4 от Закона за съдебната власт се приемат с мнозинство не по-малко от осем гласа, а останалите решения – с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36 от Закона за съдебната власт . Гласуването винаги е явно.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Решенията на прокурорската колегия по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4, 21 и 22 от Закона за съдебната власт се приемат с мнозинство не по-малко от шест гласа, а останалите решения – с мнозинство повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17 от Закона за съдебната власт . Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36 от Закона за съдебната власт . Гласуването винаги е явно.

Чл. 35 . Председателстващият съдийската или прокурорската колегия упълномощава процесуални представители след решение на съответната колегия.

Раздел IV – Оформяне актовете на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет

Чл. 36 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2022 г.) При провеждане на заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет се използва аудиозаписваща техника и се изготвят пълен стенографски протокол и кратък протокол за приетите решения, които се публикуват на страницата на Висшия съдебен съвет при спазване на Закона за защита на класифицираната информация и съответните изисквания за защита на личните данни.

(2) Пълният стенографски протокол се изготвя в срок до седем работни дни след приключване на заседанието. Протоколът се подписва от председателстващия заседанието на пленума, съответно на колегиите.

(3) След приключване на заседанието в срок най-късно до края на следващия работен ден се изготвя кратък протокол за приетите решения, в който се отразяват всички приети решения. Краткият протокол за приетите решения се съгласува с главния секретар след подпис от стенографите.

(4) В срок от 3 работни дни след подписването и публикуването на краткия протокол за приетите решения се изготвят извлечения от тях, които се съобщават на заинтересованите органи и лица.

(5) Протоколите от заседанията могат да бъдат поправяни по решение на пленума или на колегиите при допусната очевидна фактическа грешка. Технически грешки в кратките протоколи за приетите решения се поправят с разпореждане на главния секретар въз основа на предложение на вносителя, което е неразделна част от протокола.

(6) Звуковите файлове от заседанията на пленума и на колегиите се съхраняват в срок от 1 месец от приключване на заседанието.

(7) Стенограмите и звуковите файлове се ползват само в сградата на Висшия съдебен съвет.

(8) Извлечения от пълния стенографски протокол и от краткия протокол за приетите решения се предоставят по искане на трети заинтересовани лица след разрешение на главния секретар.

Чл. 37 . (1) Актовете на пленума и на колегиите се подписват от председателстващия и се подпечатват с официалния печат на Висшия съдебен съвет, като актовете по чл. 34, т. 3 от Закона за нормативните актове , вътрешните правила, методики и указания, свързани с дейността на Висшия съдебен съвет – от представляващия.

(2) Пленумът и колегиите на Висшия съдебен съвет използват еднакъв печат съгласно чл. 3 от правилника .

Чл. 38 . След влизане в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател Висшият съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.

Раздел V – Организация на работата с предложенията и сигналите

Чл. 39 . (1) Предложенията и сигналите, подадени до Висшия съдебен съвет или колегиите, се разглеждат по реда на глава осма "Предложения и сигнали" от Административнопроцесуалния кодекс .

(2) Администрирането и организацията на работа с предложения и сигнали, които постъпват във Висшия съдебен съвет, се уреждат с вътрешни правила, приети от пленума и/или колегиите, които се публикуват на сайта на Висшия съдебен съвет.

Чл. 40 . (1) Писмени или устни предложения и сигнали, подадени лично или чрез упълномощен представител по телефон, телеграф, телекс, факс или по електронна поща, се регистрират, като се отразяват подателят, датата на постъпване и въпросът, изложен в предложението или в сигнала, както и служителите, на които е възложена подготовката на решението по тях.

(2) Не се разглеждат анонимни предложения или сигнали.

Раздел VI – Права и задължения на членовете на Висшия съдебен съвет

Чл. 41 . (1) Членовете на Висшия съдебен съвет с изключение на тези, които упражняват научна и преподавателска дейност, преустановяват изпълнението на заеманата до избора им длъжност за времето на мандата им във Висшия съдебен съвет.

(2) Времето, през което членовете на Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 от Закона за съдебната власт .

(3) Членовете на Висшия съдебен съвет се командироват по реда на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за командировките в страната .

(4) Членовете на Висшия съдебен съвет ползват материалната база на органите на съдебната власт.

Чл. 42 . Изборен член на Висшия съдебен съвет спазва критериите за несъвместимост, установени в чл. 18 от Закона за съдебната власт .

Чл. 43 . (1) Член на Висшия съдебен съвет е длъжен да участва в състава на най-малко 3 (три) комисии и съвети, подпомагащи дейността на пленума и колегиите.

(2) Член на Висшия съдебен съвет е длъжен да присъства на заседанията на Висшия съдебен съвет и на комисиите, в които е избран.

(3) Член на Висшия съдебен съвет може да участва в заседанията на постоянна комисия на пленума, на която не е член, без право да гласува.

(4) Пленумът и колегиите могат периодично да преразглеждат състава на комисиите и съветите, подпомагащи дейността им, и да вземат решения за извършване на промени при необходимост при спазване на правилото по ал. 1.

Чл. 44 . Членовете на Висшия съдебен съвет получават, от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа "необходимост да се знае" и при взето решение на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет, когато колегията или пленумът заседават в закрито заседание.

Глава четвърта – БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Чл. 45 . Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и е част от държавния бюджет.

Чл. 46 . Висшият съдебен съвет е първостепенен разпоредител по бюджета на съдебната власт.

Чл. 47 . Пленумът на Висшия съдебен съвет организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт.

Чл. 48 . Разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджета на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 49 . (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Проектите на бюджет и бюджетните прогнози за бюджета на съдебната власт се разработват по органи на съдебната власт и се класифицират по области на политики/функционални области и бюджетни програми.

Чл. 50 . Пленумът на Висшия съдебен съвет внася в Министерския съвет бюджетните прогнози и проектите на бюджети на съдебната власт в определените с бюджетната процедура срокове.

Чл. 51 . При приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на пленума на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител.

Чл. 52 . По бюджета на съдебната власт се предвиждат резерви на непредвидени и/или неотложни разходи. Размерът на резервите се определя със закона за държавния бюджет за съответната година и се разходва по решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 53 . Пленумът на Висшия съдебен съвет извършва промени по бюджета на съдебната власт, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет.

Чл. 54 . (Отм., нов – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част.

(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет съставя тримесечна информация за разходите по бюджетни програми, както и отчет за изпълнението на програмния бюджет към полугодието и за годината. Отчетите за изпълнението на програмния бюджет към полугодието и за годината се представят в Министерството на финансите, в Народното събрание и в Сметната палата.

Чл. 55 . С решение на пленума на Висшия съдебен съвет се определят членове на комисия "Бюджет и финанси" за разпоредители с бюджета на съдебната власт с право на първи подпис и служители от администрацията на Висшия съдебен съвет с право на втори подпис.

Глава пета – ВЪТРЕШЕН ОДИТ

Раздел I – Общи положения

Чл. 56 . (1) Към пленума на Висшия съдебен съвет е създадена дирекция "Вътрешен одит", която подпомага съдебната власт за постигане на целите й, като идентифицира и оценява рисковете и оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол (вътрешния контрол).

(2) Дирекция "Вътрешен одит" е на пряко подчинение на пленума на Висшия съдебен съвет и осъществява дейността по вътрешен одит в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

(3) Дирекцията осъществява вътрешния одит на всички структури, програми, дейности и процеси във Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, органите на съдебна власт и Националния институт по правосъдие – разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен, в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

(4) Вътрешният одит се осъществява чрез изпълнение на конкретни одитни ангажименти за даване на увереност или консултиране.

(5) Директорът на дирекцията за вътрешен одит докладва за резултатите от извършените одитни ангажименти и за цялостната дейност на дирекцията на Висшия съдебен съвет чрез съответната компетентна комисия в зависимост от съдържанието на резултатите.

Раздел II – Състав, функции и организация на работата на дирекция "Вътрешен одит" във Висшия съдебен съвет

Чл. 57 . Дейността на дирекцията се осъществява от ръководител на вътрешния одит – директор, и вътрешни одитори – държавен, главен, старши и младши.

Чл. 58 . При осъществяване на дейността по вътрешен одит ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори:

1. планират, извършват и докладват дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор , стандартите за вътрешен одит в публичния сектор, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на дирекция "Вътрешен одит" и процедури и специфична методология за осъществяване на дейността на дирекция "Вътрешен одит" съгласно чл. 27, ал. 1, т. 6 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор ;

2. изготвят на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от пленума на Висшия съдебен съвет;

3. изготвят одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;

4. предоставят на Висшия съдебен съвет и административните ръководители на органите на съдебната власт независима и обективна оценка за състоянието на процес, система или друг обект на одита;

5. проверяват и оценяват съответствието на дейността със законите, подзаконовите нормативни актове, вътрешните актове и договорите; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията, ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

6. консултират Висшия съдебен съвет и административните ръководители на органите на съдебната власт по тяхно искане, като дават съвети, мнение, обучение и други с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола, без да поемат управленска отговорност за това;

7. ръководителят на одитния екип и вътрешните одитори обсъждат с административните ръководители на органите на съдебната власт, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и изготвят одитен доклад;

8. ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори дават препоръки в одитните доклади за подобряване на дейността на одитираните обекти, адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол и извършват проверки за проследяване изпълнението на препоръките;

9. изготвят и предоставят на пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40, ал. 6 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор , който се включва в доклада по чл. 20, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ;

10. повишават професионалната си квалификация и осъществяват контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики.

Раздел III – Статут на вътрешните одитори

Чл. 59 . (1) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори са съдебни служители и се назначават и освобождават от длъжност от пленума на Висшия съдебен съвет. Те трябва да отговарят на изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

(2) При осъществяване на дейността по вътрешен одит в системата на съдебната власт ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори имат правата и спазват задълженията, предвидени в глава трета, раздел II от Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

(3) Ръководителят на вътрешния одит осъществява административното ръководство на вътрешните одитори за изпълнение на одитните ангажименти и цялостната дейност на дирекцията.

Чл. 60 . Назначаването, атестирането и повишаването в ранг на ръководителя на вътрешния одит и вътрешните одитори се извършват съгласно утвърдените от пленума на Висшия съдебен съвет вътрешни правила за провеждане на конкурси за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на вътрешните одитори в дирекция "Вътрешен одит" във Висшия съдебен съвет.

Чл. 61 . Командироването на ръководителя на вътрешния одит и вътрешните одитори и ползването от тях на платен или неплатен отпуск се разрешава от представляващия Висшия съдебен съвет.

Чл. 62 . (1) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори осъществяват своята дейност и в съответствие със Закона за съдебната власт , Кодекса на труда и нормативните актове, свързани с тях. Те са длъжни да изпълняват служебните си задължения и индивидуални отговорности безпристрастно, точно и компетентно съобразно длъжностната им характеристика.

(2) При служебна необходимост вътрешните одитори са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работно време.

Глава шеста – АДМИНИСТРАЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I – Общи положения

Чл. 63 . (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет подпомага дейността на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет и е структурирана в дирекции и други самостоятелни административни звена.

(2) Дирекциите осъществяват функциите си чрез отдели, сектори и звена към тях.

(3) Структурата на дирекциите и длъжностните разписания на администрацията се определят със заповед на главния секретар.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Броят на служителите и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет се определят от пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на членовете на Висшия съдебен съвет и/или на главния секретар.

Раздел II – Главен секретар

Чл. 64 . (1) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването по чл. 164, ал. 2 от Закона за съдебната власт .

(2) Главният секретар се назначава с решение на пленума на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс съгласно Правилата за провеждане на конкурс за назначаване на главен секретар на Висшия съдебен съвет.

(3) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията за подготовка на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и колегиите и изпълнение на техните актове, като:

1. организира подготовката на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и колегиите;

2. предлага на председателстващия проекта на дневен ред за заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и колегиите след подаване на материали от съответните комисии, членове на Висшия съдебен съвет, работни групи;

3. осъществява непосредствен контрол върху дейността на звено "Стенографи" по изготвянето на пълния и краткия стенографски протокол от заседанията на пленума и колегиите;

4. организира изпълнението на решенията на пленума и колегиите;

5. участва в заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на колегиите, като може да представя становища по въпроси от дневния ред от неговата компетентност;

6. може да участва в заседанията на постоянните комисии при Висшия съдебен съвет без право да гласува;

7. организира поддържането на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(4) Главният секретар като работодател на служителите от администрацията ръководи, координира и контролира функционирането на администрацията на Висшия съдебен съвет, при което:

1. назначава, освобождава и командирова в страната и в чужбина служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;

2. организира и провежда конкурсите, атестирането и повишаването в ранг на съдебните служители от администрацията на Висшия съдебен съвет съгласно вътрешни правила, утвърдени от него;

3. утвърждава със заповед щатното разписание на администрацията на Висшия съдебен съвет;

4. утвърждава вътрешни правила за дейностите, осъществявани от администрацията;

5. контролира разходите на администрацията на Висшия съдебен съвет;

6. контролира и отговаря за работата с документите, за тяхното съхраняване и архивиране и за опазването на служебната информация;

7. определя реда за документооборота, деловодната и архивната дейност в администрацията;

8. поощрява служители от администрацията на Висшия съдебен съвет с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества;

9. реализира дисциплинарната отговорност на служителите за извършени от тях дисциплинарни нарушения;

10. организира обучението на съдебните служители и повишаването на тяхната квалификация;

11. отговаря за създаването на условия за нормална и ефективна работа на членовете на Висшия съдебен съвет и на администрацията;

12. разпределя съобразно функционалната компетентност на административните звена задачите за изпълнение;

13. осъществява непосредствен контрол върху дейността на звено "Финансови контрольори".

(5) Конкретните задачи за администрацията, формулирани от пленума, колегиите, комисиите и отделни членове на Висшия съдебен съвет, се възлагат на администрацията чрез главния секретар в обем и срокове, съгласувани с него.

(6) Главният секретар осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.

(7) При осъществяването на своите функции главният секретар може да:

1. изисква от органите на съдебната власт, от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, както и от други органи и организации, информация и материали, необходими за осъществяване правомощията на Висшия съдебен съвет;

2. участва в срещи и комисии с представители на други органи или организации по тяхна покана или по възлагане от Висшия съдебен съвет;

3. осъществява контакти с представители на органите на съдебната власт, законодателната власт, централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, на международни органи и организации, както и с граждани.

(8) С решение на пленума на Висшия съдебен съвет на главния секретар могат да бъдат възложени за изпълнение и други функции.

(9) Главният секретар в изпълнение на правомощията си издава правила, разпореждания и заповеди, които са задължителни за съдебните служители от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(10) Главният секретар при отсъствие може да делегира свои правомощия на съдебен служител от администрацията и да определя неговите функции със заповед.

Раздел III – Функции и организация на работата на администрацията на Висшия съдебен съвет

Чл. 65 . (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет включва:

1. дирекция "Бюджет и финанси";

2. дирекция "Управление на собствеността на съдебната власт";

3. дирекция "Правна";

4. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) дирекция "Информационни технологии";

5. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) дирекция "Атестиране, конкурси и кадрова дейност на съдии";

6. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) дирекция "Атестиране, конкурси и кадрова дейност на прокурори и следователи";

7. (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) дирекция "Международна дейност, връзки с обществеността и протокол";

8. дирекция "Човешки ресурси, административно и техническо обслужване и класифицирана информация";

9. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) дирекция "Дисциплинарна дейност";

10. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) дирекция "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Като самостоятелни звена в администрацията на Висшия съдебен съвет се структурират звено "Финансови контрольори" и звено "Стенографи".

Чл. 66 . (1) Дирекциите се ръководят от директор, който организира, координира и контролира изпълнението на възложените им функции и своевременно докладва за осъществяването им.

(2) Директорът на дирекция разпределя и възлага задачите по отдели, сектори и звена по естество и специфика, като предлага на главния секретар мерки за подобряване организацията на работа в дирекцията.

Чл. 67 . (1) Отделите се ръководят от началник на отдел, който организира, координира и контролира изпълнението на работата на съдебните служители в съответния отдел и своевременното изпълнение на възложените им задачи.

(2) Началникът на отдел разпределя и възлага задачите в ресорните сектори и звена по естество и специфика, като предлага на главния секретар и на директора на дирекция мерки за подобряване организацията на работа в отдела.

Чл. 68 . (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Самостоятелните звена са на пряко подчинение на главния секретар.

Чл. 69 . Дирекция "Бюджет и финанси" осъществява функции по изготвяне на проекта на бюджета на съдебната власт и организира изпълнението на бюджета, като:

1. във връзка с бюджетното финансиране: a) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя бюджетите на второстепенните разпоредители в рамките на утвърдения от Народното събрание бюджет на съдебната власт по елементи на Единната бюджетна класификация и по функционални области, както и в програмен формат и ги предлага за утвърждаване от Висшия съдебен съвет;

б) организира текущото финансиране на второстепенните разпоредители по бюджета на съдебната власт съгласно утвърдените бюджети чрез системата за електронни разплащания "СЕБРА", като: ежедневно обработва инициираните платежни нареждания; контролира извършването на разходите на органите на съдебната власт в рамките на утвърдените им бюджети; поддържа ежедневен регистър за усвоените чрез СЕБРА средства по параграфи на Единната бюджетна класификация;

в) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) извършва разпределение по органи на съдебната власт в СЕБРА на сторнирани обороти и изготвя искания до Министерството на финансите за възстановяване на лимит;

г) (предишна буква "в" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) ежедневно публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет информация за извършените плащания в СЕБРА общо за системата на съдебната власт, по второстепенни системи с бюджет и по код за вид плащане за всеки работен ден;

д) (предишна буква "г" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) поддържа и актуализира регистър на бюджетните организации в съдебната система чрез създадената за целта в СЕБРА функционалност;

е) (предишна буква "д" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) подготвя предложения за извършване на корекции по бюджетите на второстепенните разпоредители по искания от органите на съдебната власт или служебни след експертен анализ;

ж) (предишна буква "е" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) извършва корекции по бюджетите на второстепенните разпоредители след утвърждаването им от Висшия съдебен съвет и своевременно изпраща актуализираните бюджети на органите на съдебната власт;

з) (предишна буква "ж" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя месечното разпределение на бюджета на съдебната власт и извършва актуализацията му съгласно утвърдените от Висшия съдебен съвет корекции;

и) (предишна буква "з" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) ежемесечно изпраща заявки за субсидия и лимит за разходи на съдебната власт за утвърждаване от Министерството на финансите съгласно закона за държавния бюджет на Република България;

й) (предишна буква "и" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) поддържа регистър за ежемесечно контролиране на изпълнението на бюджета на органите на съдебната власт по основни параграфи и подпараграфи на Единната бюджетна класификация;

к) (предишна буква "й" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) поддържа регистър за разпределението на допълнително отпуснатите средства по бюджетите на органите на съдебната власт по източници;

л) (предишна буква "к" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) анализира извършените разходи по критерии, зададени от ръководството на Висшия съдебен съвет;

м) (предишна буква "л" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) събира и обобщава информация относно състоянието на системите за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт;

н) (предишна буква "м" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) събира и съхранява постъпилата документация от органите на съдебната власт във връзка с дължими обезщетения на магистрати и съдебни служители;

о) (предишна буква "н" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) събира и съхранява постъпилата документация от органите на съдебната власт във връзка с изплащане на дължими обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ;

п) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя писма-уведомления за упълномощаване на административни ръководители да се разпореждат със сметка наличности, транзитна сметка;

2. във връзка с финансовите разчети и анализи:

а) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) разработва дългосрочни и средносрочни прогнози за бюджета на съдебната власт, включително и по органи на съдебната власт и с разходите по функционални области, както и в програмен формат;

б) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) разработва дългосрочни и средносрочни прогнози за бюджета на Висшия съдебен съвет, както и в програмен формат;

в) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) съставя проект на бюджет на съдебната власт за съответната календарна година, включително и по органи на съдебната власт и с разходи по функционални области, както и в програмен формат;

г) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) съставя проект на бюджет на Висшия съдебен съвет за съответната календарна година, както и в програмен формат;

д) обосновава и методически защитава проекта на бюджет на съдебната власт;

е) дава методически указания по изготвянето на бюджета на съдебната власт; изготвя анализи и доклади по становищата на компетентните държавни органи, свързани с бюджета на съдебната власт;

ж) разпределя утвърдения от Народното събрание бюджет на съдебната власт за съответната календарна година по органи на съдебната власт (в т.ч. обобщени бюджети на съдилищата) по елементи на Единната бюджетна класификация;

з) изготвя ежемесечна информация за изпълнението на бюджета на съдебната власт за предходни периоди и информира Висшия съдебен съвет;

и) изготвя ежемесечна информация за очакваното изпълнение по бюджета на съдебната власт към края на съответната година и я представя в Министерството на финансите;

й) създава и поддържа информация, свързана с бюджета на съдебната власт и неговото изпълнение;

к) поддържа информация за разпределение на допълнителните средства по бюджета на съдебната власт;

л) актуализира бюджета на съдебната власт;

м) изготвя необходимата документация за Министерството на финансите при необходимост от утвърждаване на допълнителни средства по бюджета на съдебната власт чрез постановление на Министерския съвет, решение на Министерския съвет или корекции между отделни първостепенни разпоредители, както и последващите документи;

н) изготвя финансови обосновки към проектите на нормативни актове във връзка с чл. 28 от Закона за нормативните актове и чл. 12, ал. 2, т. 3 от Вътрешните правила за изработване на нормативни актове във Висшия съдебен съвет и оценка на въздействието им ;

о) извършва периодично актуализация на приходите и разходите, както и на субсидията по бюджета на съдебната власт, и информира Министерството на финансите;

п) ежемесечно консолидира и анализира данни за средствата за работна заплата на органите на съдебната власт;

3. във връзка със счетоводството и методологията:

а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) разпределя по параграфите на Единната бюджетна класификация одобрения бюджет на Висшия съдебен съвет и неговата администрация и с разходи по функционални области, както и в програмен формат за съответната година;

б) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) отчита касовото изпълнение на бюджета на Висшия съдебен съвет и неговата администрация;

в) анализира и контролира разходите за издръжка на Висшия съдебен съвет и неговата администрация и при необходимост предлага корекция по отделните параграфи;

г) осъществява финансово-счетоводното обслужване на Висшия съдебен съвет и неговата администрация съобразно Закона за счетоводството и други нормативни актове;

д) организира инвентаризация на активите, пасивите, вземанията и задълженията на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация;

е) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя месечни, тримесечни и годишни отчети за касово изпълнение на бюджета, сметките за средствата от ЕС и сметките за чужди средства на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация по параграфите на Единната бюджетна класификация и с разходи по функционални области, както и в програмен формат;

ж) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя тримесечните и годишните оборотни ведомости на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация, както и друга отчетна информация по указания на Министерството на финансите;

з) осигурява съхраняването на счетоводните документи на администрацията на Висшия съдебен съвет;

и) организира единна счетоводна отчетност в системата на Висшия съдебен съвет, изготвя единен индивидуален сметкоплан на ползваните счетоводни сметки и подсметки;

й) изготвя обяснителна записка към тримесечните отчети и годишния финансов отчет, с която се оповестява прилаганата счетоводна политика в органите на съдебната власт;

к) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) приема и обобщава месечните, тримесечните и годишните отчети за касово изпълнение на бюджета, сметките за средствата от ЕС и сметките за чужди средства на органите на съдебната власт и ги представя на Министерството на финансите и на Сметната палата по параграфите на Единната бюджетна класификация и с разходи по функционални области, както и в програмен формат;

л) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) приема и обобщава тримесечните и годишните оборотни ведомости на органите на съдебната власт и ги представя на Министерството на финансите и на Сметната палата, както и друга отчетна информация по указания на Министерството на финансите;

м) поддържа счетоводни регистри по основните показатели на Единната бюджетна класификация;

н) обработва и осчетоводява документи за приходите и разходите по Единната сметка и поддържа кореспонденция с Националната агенция за приходите;

о) (изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) поддържа кореспонденция с органите на съдебната власт относно освобождаването на лимити, сторниране на обороти за плащанията, преминали през СЕБРА и грешно постъпили суми по сметките на Висшия съдебен съвет;

п) осъществява контрол и анализ върху финансовата и нефинансовата информация, представена в периодичните отчети за касовото изпълнение на бюджета и годишните финансови отчети на второстепенните разпоредители с бюджети;

р) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) дава методически указания по прилагането на нормативните актове, свързани с финансово-счетоводната дейност – изготвянето на отчетите за касовото изпълнение на бюджета (месечни, тримесечни и годишни), сметките за средствата от ЕС и сметките за чужди средства и оборотни ведомости, до всички второстепенни разпоредители с бюджет;

с) на основата на счетоводните отчети изготвя справки, становища и предложения за подобряване на финансовата дисциплина и отчетност;

т) провежда периодични семинари за обучаване на счетоводните кадри в съдебната система;

у) изготвя становища на Висшия съдебен съвет във връзка с въпроси и проблеми, свързани със счетоводството и методологията на органите на съдебната власт, поставени от други ведомства, контролни и финансови институции;

ф) обработва и осчетоводява документи за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, както и за задължения, произтичащи от собствеността на имотите – данъци, такси, наеми, застраховки, преоценки и други разходи;

х) обработва и осчетоводява документи за разходи по сключени договори за наем на недвижими имоти;

ц) обработва и осчетоводява документи за приходи и възстановени разходи за отдадените под наем недвижими имоти или части от недвижими имоти на съдебната власт; подава данъчна декларация по Закона за данъка върху добавената стойност ;

ч) поддържа финансови досиета във връзка с изпълнение на договори, сключени с изпълнители, извършващи строително-ремонтни дейности в сгради на органите на съдебната власт и финансирани от Висшия съдебен съвет, както и по договори за наем;

ш) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) подава декларации, свързани с дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, пред Националната агенция по приходите и Националния осигурителен институт, както и справки към други бюджетни организации;

щ) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) ежегодно и на тримесечие подава данни в Националния статистически институт;

ъ) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) съставя и представя годишния финансов отчет на съдебната власт за приемане от пленума на Висшия съдебен съвет;

4. (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) във връзка с методологията и подпомагането на бюджетната дейност:

а) обобщава и изготвя информацията за основните показатели за изпълнение по бюджетните програми към функционалните области в програмния формат на бюджет на съдебната власт при изготвянето на средносрочната бюджетна прогноза на съдебната власт;

б) обобщава и изготвя информацията за основните показатели за изпълнение по бюджетните програми към функционалните области в програмния формат на бюджет на съдебната власт при изготвянето на проекта на бюджет на съдебната власт за съответната година;

в) обобщава информацията от органите на съдебната власт и изготвя отчет на показателите за изпълнение по бюджетните програми към отчета за изпълнението на програмния бюджет за съответния период;

г) извършва периодични прегледи, анализи и доклади за системата от показатели за изпълнение по бюджетните програми и при необходимост предлага оптимизирането им съгласно приетата от пленума на Висшия съдебен съвет Методология за програмно бюджетиране в съдебната власт;

д) дава методически указания по изготвянето и отчитането на програмния бюджет на съдебната власт във връзка с планирането и отчитането на показателите за изпълнение и постигнатите резултати;

е) изготвя вътрешни правила за регламентиране на етапите и процесите по изготвяне и отчитане на бюджета на съдебната власт в програмен формат във връзка с чл. 7, ал. 7 от Закона за публичните финанси ;

ж) изготвя справки и становища относно финансова обезпеченост по искания на комисиите към Висшия съдебен съвет;

з) изготвя справки, свързани с изпълнението на бюджета за текущата година, изискани от Министерството на финансите.

Чл. 70 . (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Дирекция "Управление на собствеността на съдебната власт" осъществява след ните функции:

1. във връзка с инвестиционната политика, свързана с изпълнението на бюджета за капиталови разходи и текущата поддръжка на съществуващия сграден фонд, подпомага и координира цялостната дейност, като:

а) проучва необходимостта от ново строителство, реконструкции и основни ремонти на сградния фонд на съдебната власт, включително като обобщава и анализира предложенията на органите на съдебната власт;

б) подготвя доклади относно състоянието на имотите, подлежащи на основен ремонт, проектиране или ново строителство;

в) изготвя проект на годишна инвестиционна програма на съдебната власт (по обекти и по вид на капиталовите разходи) в рамките на утвърдения бюджет на съдебната власт;

г) изготвя и актуализира цялостната документация за капиталовите разходи по бюджета на съдебната власт – разчети и отчети за изразходваните средства с инвестиционно предназначение;

д) изготвя предложения за финансиране на обектите за основен ремонт, строителство, придобиване на дълготрайни материални активи на второстепенните разпоредители по бюджета на съдебната власт и по външни програми;

е) изготвя предложения за корекции на средствата за капиталови разходи по бюджета на второстепенните разпоредители при необходимост;

ж) изготвя анализи, справки и приложения относно проектобюджети и бюджетни прогнози за ангажиментите по капиталовите разходи на съдебната власт;

з) подготвя заявка за потребностите от възлагане на обществени поръчки за инженеринг, строителство, текущи ремонти и услуги и включване в обобщена заявка и график за възлагане на обществени поръчки за съответната година съгласно утвърдените правила във Висшия съдебен съвет;

и) изготвя техническите задания за възлагане на проектиране и строителство на нови обекти и реконструкция на съществуващите;

й) организира и участва в приемателни комисии за завършените обекти;

к) осъществява текущ контрол при изпълнението на строително-монтажните работи и доставки, проверява съставените актове и строителни книжа на обектите;

л) осъществява методическа помощ и подготвя правила/указания във връзка с изпълнението на Инвестиционната програма на Висшия съдебен съвет и разходването на средства от бюджета на съдебната власт за текуща поддръжка на сградния фонд;

м) отговаря за съставянето на техническите паспорти на сградния фонд на съдебната власт;

н) отговаря за съхраняването на проектна и техническа документация на сградния фонд на съдебната власт;

о) води регистър на предложения/искания за инвестиции в текущи ремонти на сградния фонд на съдебната власт;

п) анализира постъпилите искания, касаещи текущи и аварийни ремонти, и изготвя предложения за корекции на средства по § 10-00 "Текущ разход" по бюджета на второстепенните разпоредители, при необходимост;

2. във връзка с управлението на собствеността на съдебната власт подпомага дейнос тите по придобиване, управление, стопанисване, ползване, поддържане и разпореждане с имотите на съдебната власт, като:

а) документира собствеността върху имотите на съдебната власт и всички настъпили промени в собствеността като вид и обем;

б) води регистър, като поддържа и актуализира единна база данни за имотите на съдебната власт; поддържа и съхранява досиетата на имотите на съдебната власт;

в) изготвя и представя становища за разпределение на имотите на съдебната власт;

г) организира проучвания за възможности за допълване на сградния фонд за нуждите на съдебната власт, като анализира и предлага процедури по безвъзмездно предоставяне на сгради и терени, включително придобиване на имоти или вещни права;

д) организира, осъществява контрол и изготвя становища за правилното, законосъобразното и ефективното ползване и стопанисване на имотите на съдебната власт;

е) изготвя становища по проекти на актове на Министерския съвет, свързани с процедури по Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му;

ж) организира дейностите, свързани с процедури за отдаване под наем на недвижими имоти или части от недвижими имоти – държавна собственост, при условията и по реда на Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му;

з) предлага предприемане на разпоредителни действия с имоти – държавна собственост, предоставени за нуждите на съдебната власт;

и) организира приемане на предоставени за управление имоти и предаване на имоти с отпаднала необходимост за съдебната власт;

й) анализира и организира дейностите, свързани с процедурите по Закона за местните данъци и такси ;

к) подпомага инвентаризацията на имотите на съдебната власт;

л) поддържа регистри на имотите – частна държавна собственост, предоставени в управ ление на Висшия съдебен съвет за жилищни нужди: регистър на кандидатите за настаняване във ведомствени жилища, регистър на настанените във ведомствени жилища лица и регистър на свободните жилища;

м) организира дейностите по стопанисване и разпределение на ползването на имотите – частна държавна собственост, от ведомствения жилищен фонд;

н) организира и контролира изпълнението на договорите за наем, по които страна е Висшият съдебен съвет;

3. изготвя и съгласува проекти на договори във връзка с управлението на собствеността, по които страна е Висшият съдебен съвет;

4. във връзка с организацията по възлагане на обществените поръчки, свързани с управ ление на собствеността на съдебната власт:

а) изготвя техническите задания и техническите спецификации за възлагане по Закона за обществените поръчки на проектиране и строителство на нови обекти и реконструкция на съществуващите, за доставки на оборудване;

б) изготвя техническите задания и техническите спецификации за възлагане по Закона за обществените поръчки на имуществено застраховане, оценяване на имотите на съдебната власт, дейности по кадастъра и други;

в) осъществява текущ контрол по изпълнението на сключените договори за възлагане на обществени поръчки (срокове, гаранции, неустойки), по които страна е Висшият съдебен съвет;

г) съгласува проекти на договори за строителство, инженеринг, проектиране и свързаните с изпълнението им акцесорни договори;

д) организира провеждането на експертни технико-икономически съвети за оценка и приемане на извършените проектни работи.

Чл. 71 . Дирекция "Правна" осъществява следните функции:

1. във връзка с правното обслужване:

а) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) осигурява експертно участие в постоянните и временните комисии на пленума и колегиите;

б) проучва постъпили сигнали, молби и предложения, подготвя становища по тях и ги докладва в комисиите на пленума или колегиите, от чиято компетентност са те;

в) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) администрира работата с предложения и сигнали от граждани и представители на организации съгласно глава осма от Административнопроцесуалния кодекс , подадени до Висшия съдебен съвет и/или неговите колегии, и ги разглежда по реда на Вътрешните правила за организация на работата с предложения и сигнали, които постъпват във Висшия съдебен съвет;

г) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) извършва проучвания и събира информация за изготвяне на становища за притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и за кандидатите за административни и заместник-административни ръководители, и изготвя проекти на становища;

д) (предишна буква "в" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) осъществява методическа помощ и координация по отношение на правното обслужване на дейностите в другите дирекции на администрацията на Висшия съдебен съвет;

е) (изм. – ДВ, бр. 70 от 2022 г., предишна буква "г", бр. 107 от 2024 г.) подпомага Висшия съдебен съвет при изпълнение на задълженията му като администратор на лични данни, както и отговаря за воденето на регистъра по чл. 30 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 94/46/ЕО ;

ж) (предишна буква "д" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя предложения и становища по принципни въпроси и решения, методически указания и стратегии за съдебната система;

з) (предишна буква "е" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя анализи, становища, доклади и проекти на решения по възложени от пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет въпроси, свързани с упражняване на правомощията на административния орган;

и) (предишна буква "ж" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя правни становища по процедури и дейности на Висшия съдебен съвет и/или на другите структурни звена в администрацията на Висшия съдебен съвет;

й) (предишна буква "з", доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя проекти на решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация въз основа на предоставено мотивирано становище от съответната дирекция и/или комисия за наличието на информацията и нейния характер и води и поддържа регистър на заявленията за достъп до обществена информация;

к) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) осъществява контрол за законосъобразност на актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет;

2. във връзка с нормативната дейност:

а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) участва в подготовката на проекти на нормативни актове от компетентността на пленума на Висшия съдебен съвет и изготвя предварителни и частични оценки на въздействието им;

б) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) участва в подготовката на вътрешноведомствени правила;

в) (предишна буква "б" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) участва в изготвянето на становищата на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет по нормативни актове, които се отнасят до съдебната система и са внесени за утвърждаване или съгласуване от Висшия съдебен съвет;

г) (предишна буква "в" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя проекти на становища до Конституционния съд по дела, по които Висшият съдебен съвет е конституиран като заинтересована страна;

3. във връзка с процесуалното представителство на Висшия съдебен съвет:

а) изготвя искови молби, жалби, възражения, отговори и писмени бележки по съдебни производства, в които Висшият съдебен съвет, съответната колегия или главният секретар на Висшия съдебен съвет е страна, и осигурява участие на упълномощен процесуален представител;

б) изготвя жалби, възражения и становища до административни органи и участва в административни производства пред тях по пълномощие на пленума или колегиите;

в) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя молби, искания и справки по изпълнителни производства, в които Висшият съдебен съвет, съответната колегия или главният секретар на Висшия съдебен съвет е страна, и осигурява участие на упълномощен процесуален представител;

г) (предишна буква "в" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя проекти на становища по обсъждани въпроси от пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, свързани с организацията на съдебната власт;

4. във връзка с управлението на цикъла на обществените поръчки:

а) координира, администрира и контролира цялостния процес по планиране и провеждане на обществените поръчки на Висшия съдебен съвет съобразно Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки;

б) координира и организира и всички дейности във връзка с подготовката за възлагане на обществени поръчки;

в) съвместно със структурното звено – заявител, разработва документи по процедурите за възлагане на обществени поръчки;

г) координира процеса на провеждането на процедурите и възлагането на обществени поръчки в съответствие с нормативните изисквания и приложимите правила за обществените поръчки;

д) изготвя проекти на договори за възлагане на обществени поръчки и организира сключването им;

е) води регистър на проведените процедури за възлагане на обществени поръчки през съответната година, води и съхранява досиета на проведените процедури за възлагане на обществени поръчки и организира архивирането им съобразно действащите Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки;

ж) подготвя становища във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки и свързаните с него подзаконови нормативни актове;

з) подготвя и изпраща за публикуване в нормативно установените срокове необходимата информация при възлагането на обществените поръчки до Агенцията по обществените поръчки и до "Официален вестник" на Европейския съюз в приложимите случаи;

и) оказва методическа помощ на останалите структурни звена във Висшия съдебен съвет по въпроси, свързани с организирането и провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки и възлагането на обществени поръчки;

й) участва в разработването на вътрешните правила по Закона за обществените поръчки и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

к) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) води и поддържа регистър на договорите за възлагане на обществени поръчки, сключени от Висшия съдебен съвет;

5. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) във връзка с международни програми и проекти осъществява следните функции:

а) във връзка с планирането, проучването, подготовката, управлението, изпълнението, мониторинга и контрола на международни и европейски проекти:

аа) събира актуална информация за възможностите на ВСС да кандидатства с проекти по различни програми;

бб) идентифицира и извършва оценка на потребностите от външно финансиране на изпълняваните от ВСС политики и програми и идентифицира подходящи програми;

вв) координира кандидатстването, управлението и изпълнението на проектите по програми, финансирани от ЕС и други донори, по които ВСС е бенефициент/партньор – съгласно правилата на съответната програма, регламенти на ЕС и действащото национално законодателство;

б) във връзка с разходването на средствата по одобрените за финансиране проекти:

аа) води и поддържа регистър на договорите, сключени от ВСС във връзка с изпълнението на европейски и международни проекти;

бб) осигурява извършването на проверки от национални и европейски верифициращи, одитиращи и контролиращи органи;

в) във връзка с координиране дейностите по усвояване на средства по съответните програми:

аа) изготвя становища до ВСС по проектните предложения на органите на съдебната власт с оглед избягване на двойно финансиране и дублиране на дейности;

бб) поддържа и актуализира електронен регистър за всички текущи и приключили проекти на ВСС;

вв) анализира нуждата от обучения в АВСС и предлага обучения за управление на европейски и международни програми и проекти.

Чл. 72 . (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Дирекция "Информационни технологии" осъществява следните функции:

1. във връзка с внедряването на съвременните информационни и комуникационни технологии:

а) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) участва в разработването на планове и стратегии за внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии в администрацията на Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт и организира тяхното изпълнение;

б) разработва технически задания за внедряване на хардуер и софтуер във Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт;

в) участва в разработването и прилагането на методологии, правила и процедури в областта на информационните и комуникационните технологии във Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт;

г) подпомага Висшия съдебен съвет при осъществяване на правомощията му по реализация на стратегията за въвеждане на съвременни информационни и комуникационни технологии в съдебната власт;

д) подготвя становища по представените на Висшия съдебен съвет проекти за изграждането и внедряването на информационни и комуникационни технологии;

е) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) участва в разработването, прилагането и контролира изпълнението на процедури за сигурност на информационните и комуникационните системи с цел осигуряване на ефективна защита на информационните ресурси на Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт;

2. във връзка със софтуерната и хардуерната поддръжка и актуализацията на използваните информационни и комуникационни системи:

а) координира и подпомага планирането на осигуряването на необходимия хардуер и софтуер в органите на съдебната власт;

б) осигурява поддържането и използването на хардуера и софтуера в администрацията на Висшия съдебен съвет;

в) осигурява правилното функциониране и актуализиране на използваните от Висшия съдебен съвет софтуер и хардуер;

г) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) осигурява правилното функциониране и актуализиране на компютърната и комуникационната техника, собственост на Висшия съдебен съвет, инсталирана в центровете за съхранение на данни на съдебната система;

д) (предишна буква "г" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) поддържа изправността на всички хардуерни и софтуерни системи в администрацията на Висшия съдебен съвет;

е) (предишна буква "д" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя указания и методика за работа, обучаване и подпомагане на служителите в администрацията и членовете на Висшия съдебен съвет при работата с внедрените хардуер и софтуер;

ж) (предишна буква "е" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) осигурява поддържането на компютърната техника, локалните мрежи и комуникационното оборудване във Висшия съдебен съвет;

з) (предишна буква "ж" – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) организира закупуването на нов хардуер и софтуер и ги въвежда в експлоатация;

3. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) във връзка с методологията и развитието на централизираните информационни системи:

а) участва в изграждането и актуализирането на централизираните информационни системи в органите на съдебната власт;

б) осигурява развитието и управлението на централизираните информационни системи в органите на съдебната власт;

в) осигурява оперативната съвместимост между системите, използвани от органите на съдебната власт;

г) осъществява контрол на разработчиците по време на разработване и внедряване на системите;

д) обобщава постъпили искания от съдилищата за добавяне на нови и/или промяна на съществуващи функционалности в системите на база на реалната им работа и/или при промяна на действащото законодателство;

е) преценява необходимостта от извършване на промени по архитектурата на системите;

ж) изпълнява функциите на единствена и единна централизирана точка за контакт между разработчиците и потребителите на системите;

з) отговаря на запитвания и оказва техническа и методологична помощ при възникнали въпроси и/или проблеми при работата с централизираните информационни системи;

и) координира дейностите по ефективното прилагане на мерките за публичност и прозрачност във връзка с публикуването на съдебните актове на съдилищата;

4. (отм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2023 г., отм., бр. 107 от 2024 г.);

6. (отм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.).

Чл. 73 . (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2022 г., доп., бр. 58 от 2023 г., изм., бр. 107 от 2024 г.) Дирекция "Атестиране, конкурси и кадрова дейност на съдии" подпомага дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към съдийската колегия, като осъществява следните функции:

1. във връзка с атестирането и повишаването на място в по-горен ранг на съдии:

а) организира, координира и контролира движението на атестационните процедури от откриването им с цел своевременното приключване в законоустановените срокове;

б) осъществява дейност по събиране, проверка и обобщаване на постъпилата от органите на съдебната власт и Инспектората на Висшия съдебен съвет информация и документи, относими към Единния формуляр за атестиране съгласно нормативната уредба в областта на атестирането;

в) води кореспонденцията с органите на съдебната власт и с атестираните магистрати при провеждане и финализиране на процедурите по атестиране по Закона за съдебната власт ;

г) обобщава и докладва получените обратно уведомителни части на единните формуляри за атестиране по отношение липсата или наличието на възражения по тях с оглед прилагането на последващите процедурни правила по Закона за съдебната власт ;

д) публикува в регистъра във вътрешната мрежа за обмен на информация в администрацията на Висшия съдебен съвет копия от атестационните формуляри на магистратите по видове органи на съдебната власт;

е) събира, обобщава и анализира постъпилата от органите на съдебната власт информация при изготвянето на мотивирани становища за професионалните качества на кандидатите за участие в избор на административни ръководители и за назначаване на заместници на административни ръководители;

ж) предлага становища на комисията по атестирането и конкурсите по предложения за повишаване на място в по-горен ранг;

з) осъществява процесуално представителство по дела, образувани по жалби срещу решения на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, за приемане на комплексна оценка от атестиране или повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение;

2. във връзка с обявяването и провеждането на конкурси за младши съдии, за първоначално назначаване, за повишаване и за преместване в съдилищата:

а) обобщава и анализира предложения от органите на съдебната власт във връзка с планирането на длъжности за обявяване на конкурси в съдилищата;

б) организира, координира и осъществява дейности, свързани с подготовката и провеждането на конкурсните процедури, осъществява връзки с органи и институции с оглед обезпечаване провеждането на писмените и устните изпити;

в) подпомага дейността на Комисията по атестиране и конкурси при извършване проверка на заявленията и документите на кандидатите за пълнота, както и за съответствието им с изискванията на закона и подзаконовите актове, в т.ч. извършва служебна проверка на обстоятелствата относно съдимостта на кандидатите, с оглед произнасянето на Комисията по атестиране и конкурси по допустимостта на кандидатите съобразно условията за заемането на съответната длъжност;

г) оказва организационна и методическа помощ на конкурсните комисии, осъществява взаимодействие с тях, в т.ч. техническа помощ при провеждането на писмените и устните изпити;

д) публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет списъци с допуснатите и недопуснатите кандидати, графици, указания, хронограми, съобщения, протоколи и резултати от класиране и др.;

е) организира подготовката и провеждането на процедурата по заявяване на желания за назначаване на одобрените кандидати за младши магистрати;

ж) осъществява взаимодействие с Националния институт на правосъдието във връзка с обучението на кандидатите за младши съдии;

з) обобщава, анализира и подготвя информация във връзка с изтичащите срокове на младшите съдии и назначаването им на длъжност "съдия" в районните съдилища;

и) обобщава декларациите за несъвместимост с оглед изискванията на Закона за съдебната власт съобразно сроковете за подаването им;

й) поддържа и актуализира информация за обявените и приключени конкурсни процедури, като води и архив на същите;

3. във връзка с обявяването на процедури за избор на административен ръководител, определяне изпълняващ функциите на административен ръководител и назначаване на заместник на административния ръководител:

а) организира, координира и осъществява дейности по подготовката и провеждането на процедури за избор на административен ръководител;

б) обработва заявленията на участниците в избора за административен ръководител, като осигурява публично оповестяване на интернет страницата на Висшия съдебен съвет на документите на кандидатите при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни ;

в) предоставя на Комисията по атестиране и конкурси становища по документите на всички кандидати с оглед извършване на проверка и произнасяне за съответствието им с изискванията на Закона за съдебната власт ;

г) поддържа и актуализира информация за обявените и приключени процедури, като води и архив на същите;

д) подготвя документация по предложения във връзка с преназначаването на длъжност на административен ръководител с изтекъл или прекратен мандат, както и при освобождаване от длъжност на заместник на административния ръководител;

е) обобщава и докладва информацията по постъпили предложения за назначаване на заместник на административния ръководител, както и определяне на изпълняващ функциите на административния ръководител в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт ;

4. след влизане в сила на решенията за назначаване по конкурси и процедури за избор на административни ръководители подготвя уведомления за встъпване в длъжност;

5. обобщава и докладва информация за освобождаване от длъжност, възстановяване на длъжност и поощряване на съдии в съответствие със законовите предпоставки;

6. във връзка с щатната численост, командироването, регистрите и кадровите дела:

а) поддържа, актуализира, обобщава и анализира бази данни за щатната структура и кадровото състояние на съдилищата, както и за поименния състав на магистратите в органите на съдебната власт;

б) поддържа и актуализира данни и електронни регистри за оптимизиране на щатната численост и длъжности, за командированите съдии и за съдиите-наставници в съдилищата;

в) обобщава, анализира и предлага становища във връзка с провеждането на процедури за оптимизиране щатната численост в съдилищата и преназначаване на магистрати;

г) поддържа, актуализира и анализира информация в електронна база данни във връзка с процедурите по атестиране – по видове, по проведени и текущи конкурси и процедури по избор на административни ръководители и персонален състав на членове на помощни атестационни комисии;

д) разработва годишно планиране за предстоящите процедури за атестиране на съдии по видове атестиране и органи на съдебната власт;

е) поддържа, актуализира и анализира информация в електронна база данни във връзка с процедурите за повишаване в ранг;

ж) обобщава, анализира и докладва информация във връзка с прекратяване на командироването в съответствие със законовите предпоставки;

з) съставя, води и съхранява кадровото дело на всеки съдия в Република България на хартиен и електронен носител;

и) поддържа и актуализира в електронна база данни информация по движението и архивирането на кадровите досиета на съдии;

7. разработва анализи, справки и становища във връзка с атестирането, конкурсите и кадровата дейност на съдии.

Чл. 74 . (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Дирекция "Атестиране, конкурси и кадрова дейност на прокурори и следователи" подпомага дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като осъществява следните функции:

1. във връзка с атестирането и повишаването на място в по-горен ранг на прокурори и следователи:

а) организира, координира и контролира движението на атестационните процедури от откриването им с цел своевременното приключване в законоустановените срокове;

б) осъществява дейност по събиране, проверка и обобщаване на постъпилата от органите на съдебната власт и Инспектората на Висшия съдебен съвет информация и документи, относими към Единния формуляр за атестиране съгласно нормативната уредба в областта на атестирането;

в) води кореспонденцията с органите на съдебната власт и с атестираните магистрати при провеждане и финализиране на процедурите по Закона за съдебната власт ;

г) обобщава и докладва получените обратно уведомителни части на единните формуляри за атестиране по отношение липсата или наличието на възражения по тях с оглед прилагането на последващите процедурни правила по Закона за съдебната власт ;

д) публикува в регистъра във вътрешната мрежа за обмен на информация в администрацията на Висшия съдебен съвет копия от атестационните формуляри на магистратите по видове органи на съдебната власт;

е) събира, обобщава и анализира постъпилата от органите на съдебната власт информация при изготвянето на мотивирани становища за професионалните качества на кандидатите за участие в избор на административни ръководители;

ж) предлага становища на членовете на Комисията по атестирането и конкурсите по предложения за повишаване на място в по-горен ранг;

з) осъществява процесуално представителство по дела, образувани по жалби срещу решения на прокурорската колегия, за прие мане на комплексна оценка от атестиране или повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение;

2. във връзка с обявяването и провеждането на конкурси за младши прокурори и младши следователи, за първоначално назначаване, за повишаване и за преместване в органите на Прокуратурата на Република България:

а) обобщава и анализира предложения от органите на съдебна власт във връзка с планирането на длъжности за обявяване на конкурси в органите на Прокуратурата на Република България;

б) организира, координира и осъществява дейности, свързани с подготовката и провеждането на конкурсните процедури, осъществява връзки с органи и институции с оглед обезпечаване по провеждането на писмените и устните изпити;

в) подпомага дейността на Комисията по атестирането и конкурсите при извършване проверка на заявленията и документите на кандидатите за пълнота, както и за съответствието им с изискванията на закона и подзаконовите актове, в т.ч. извършва служебна проверка на обстоятелствата относно съдимостта на кандидатите, с оглед произнасянето на Комисията по допустимостта на кандидатите съобразно условията за заемането на съответната длъжност;

г) оказва организационна и методическа помощ на конкурсните комисии, осъществява взаимодействие с тях, в т.ч. техническа помощ при провеждането на писмените и устните изпити;

д) публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет списъци с допуснатите и недопуснатите кандидати, графици, указания, хронограми, съобщения, протоколи и резултати от класиране и др.;

е) организира подготовката и провеждането на процедурата по заявяване на желания за назначаване на одобрените кандидати за младши магистрати;

ж) осъществява взаимодействие с Националния институт на правосъдието във връзка с обучението на кандидатите за младши прокурори и младши следователи;

з) обобщава, анализира и подготвя информация във връзка с изтичащите срокове на младшите прокурори и младшите следователи и назначаването им на длъжност "прокурор" в районните прокуратури и "следовател" в следствените отдели в окръжните прокуратури;

и) обобщава декларациите за несъвместимост с оглед изискванията на Закона за съдебната власт съобразно сроковете за подаването им;

й) поддържа и актуализира информация за обявените и приключени конкурсни процедури, като води и архив на същите;

3. във връзка с обявяването на процедури за избор на административен ръководител, определяне изпълняващ функциите на административен ръководител и назначаване на заместник на административния ръководител:

а) организира, координира и осъществява дейности по подготовката и провеждането на процедури за избор на административен ръководител;

б) обработва заявленията на участниците в избора за административен ръководител, като осигурява публично оповестяване на интернет страницата на Висшия съдебен съвет на документите на кандидатите при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни ;

в) предоставя на Комисията по атестирането и конкурсите становища по документите на всички кандидати с оглед извършване на проверка и произнасяне по съответствието им с изискванията на Закона за съдебната власт ;

г) поддържа и актуализира информация за обявените и приключени процедури, като води и архив на същите;

д) подготвя документация по предложения във връзка с преназначаването на длъжност на административен ръководител с изтекъл или прекратен мандат, както и при освобождаване от длъжност на заместник на административния ръководител;

е) обобщава и докладва информацията по постъпили предложения за назначаване на заместник на административния ръководител, както и определяне на изпълняващ функциите на административния ръководител в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт ;

4. след влизане в сила на решенията за назначаване по конкурси и процедури за избор на административни ръководители подготвя уведомления за встъпване в длъжност;

5. обобщава и докладва информация за освобождаване от длъжност, възстановяване на длъжност и поощряване на прокурори и следователи в съответствие със законовите предпоставки;

6. във връзка с щатната численост, командироването, регистрите и кадровите дела:

а) поддържа, актуализира, обобщава и анализира бази данни за щатната структура и кадровото състояние на прокуратурите, както и поименния състав на магистратите в органите на съдебната власт;

б) поддържа и актуализира данни и електронни регистри за оптимизиране на щатната численост и длъжности, за командированите прокурори и следователи, както и за прокурорите и следователите наставници в прокуратурата;

в) обобщава, анализира и предлага становища във връзка с провеждането на процедури за оптимизиране щатната численост в прокуратурата и преназначаване на магистрати;

г) поддържа, актуализира и анализира информация в електронна база данни във връзка с процедурите по атестиране – по видове, по проведени и текущи конкурси и процедури по избор на административни ръководители;

д) разработва годишно планиране за предстоящите процедури за атестиране на прокурори и следователи по видове атестиране и органи на съдебната власт;

е) поддържа, актуализира и анализира информация в електронна база данни във връзка с процедурите за повишаване в ранг;

ж) разработва становища във връзка с предложения за командироване на прокурори и следователи в съответствие със Закона за съдебната власт ;

з) съставя, води и съхранява кадровото дело на всеки прокурор и следовател в Република България на хартиен и електронен носител;

и) поддържа и актуализира в електронна база данни информация по движението и архивирането на кадровите досиета на прокурори и следователи;

7. разработва анализи, справки и становища във връзка с атестирането, конкурсите и кадровата дейност на прокурори и следователи.

Чл. 75 . (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Дирекция "Международна дейност, връзки с обществеността и протокол" осъществява следните функции:

1. по отношение на международната дейност на Висшия съдебен съвет:

а) координира и осигурява организационно дейността и контактите на Висшия съдебен съвет с други национални, чуждестранни и международни институции и органите на съдебната власт по въпроси, свързани с международното сътрудничество;

б) поддържа информация, необходима за осъществяването на институционалните и международните контакти на Висшия съдебен съвет;

в) проучва международните инициативи в сферата на дейност на Висшия съдебен съвет и ги предоставя на вниманието на членовете на Висшия съдебен съвет;

г) координира работата на Висшия съдебен съвет във връзка с предоставяне на информация за изготвянето на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието;

д) осъществява сътрудничеството между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието във връзка с предоставяне на информация за изготвянето на оценка на европейските съдебни системи от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ);

е) осъществява сътрудничество с Министерството на правосъдието и координира предоставянето на информация от компетентност на Висшия съдебен съвет във връзка с изготвянето на ежегодните доклади в рамките на Европейския механизъм за върховенството на закона;

ж) координира и обобщава информацията от страна на Висшия съдебен съвет по препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);

з) в сътрудничество с други институции организира срещи с представители на Европейската комисия, Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), ОИСР, CEPEJ и други международни организации;

и) организира и координира дейности, свързани с членството на Висшия съдебен съвет и представители на съдебната власт в Европейската мрежа на съдебните съвети, Балканската и Евро-средиземноморската мрежа на съдебните съвети, Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, Европейската съдебна мрежа, Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС), Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП), Евроджъст, Европейската прокуратура и други международни организации;

й) при възлагане от пленума, колегиите, комисиите и главния секретар на Висшия съдебен съвет изготвя и отправя запитвания до чуждестранни съдебни съвети и институции със сходна дейност в рамките на двустранното и многостранното сътрудничество и изготвя преводи и обобщава получените отговори;

к) осъществява комуникация с чуждестранни съдебни съвети, изготвя отговори и разпределя по компетентност запитвания, свързани с устройството и функционирането на съдебната власт в Република България;

л) организира и координира с Министерството на външните работи и Постоянното представителство на Република България към ЕС участието на представители на съдебната власт като национални експерти в структурите на Европейската комисия и в гражданските мисии на Европейската служба за външна дейност по Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз;

м) поддържа и актуализира информацията, свързана с международната дейност на Висшия съдебен съвет, на интернет страницата на Висшия съдебен съвет на български и английски език;

н) изпълнява и други дейности, свързани с международното сътрудничество в областта на съдебната система;

о) организира командировките в чужбина на членовете на Висшия съдебен съвет, магистрати, съдебни служители и експерти, командировани с решение на съдийската колегия, прокурорската колегия и пленума на Висшия съдебен съвет, изготвя заповеди за задгранични командировки;

п) води международната кореспонденция на Висшия съдебен съвет и извършва писмени преводи за нуждите на членовете на Висшия съдебен съвет, администрацията на Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт; извършва превод на документи, свързани с участието на представители на съдебната власт в международни срещи; извършва превод при провеждане на международни срещи и мероприятия, а при обоснована необходимост осигурява външни преводачи;

р) изготвя, поддържа и актуализира информация за нуждите на Висшия съдебен съвет за командированите в чужбина лица от органите на съдебната власт;

с) предоставя своевременно информация на пленума, колегиите и комисиите на Висшия съдебен съвет относно приемането или изменението на европейски регламенти, директиви, актове на Съда на Европейския съюз и на други европейски органи, касаещи дейността на Висшия съдебен съвет и съдебната система, както и извършва анализи при необходимост;

т) извършва проучвания и анализ по различни въпроси, касаещи опита на държавите – членки на ЕС, и други държави, в областта на устройството, организацията и управлението на съдебната власт, включително практиката на Съда на Европейския съюз и Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ);

2. по отношение на връзките с обществеността:

а) осигурява взаимодействието на Висшия съдебен съвет със средствата за масово осведомяване;

б) участва в изготвянето и осъществяването на информационната политика на Висшия съдебен съвет;

в) подпомага представляващия Висшия съдебен съвет, говорителите на колегиите и членовете на Висшия съдебен съвет при организиране и координиране на техни изяви в средствата за масово осведомяване;

г) осигурява публичността на дейността на Висшия съдебен съвет, като предоставя информация на средствата за масово осведомяване по въпроси от дневния ред, решения на пленума на Висшия съдебен съвет, на колегиите, на комисиите, по проекти на Висшия съдебен съвет и събития с национален и международен характер;

д) oсигурява и публикува на официалната интернет страница на Висшия съдебен съвет информация, свързана с изпълнението на функционалните задължения на отдел "Връзки с обществеността и протокол";

е) участва в организирането и провеждането на пресконференции и брифинги с участието на членове на Висшия съдебен съвет;

ж) организира и провежда информационни кампании за дейността на Висшия съдебен съвет;

з) осъществява мониторинг и анализира публикациите в медиите, свързани с Висшия съдебен съвет и съдебната власт, и поддържа архив;

и) осигурява координацията и взаимодействието с пресслужбите на другите органи на съдебната власт, ведомства, организации и институции;

й) дейностите от букви "а)" до "и)" се осъществяват под ръководство на представляващия Висшия съдебен съвет или говорителя на съответната колегия;

к) уведомяват представляващия Висшия съдебен съвет и говорителите на съдийската и прокурорската колегия в случай на посегателство срещу независимостта на съдебната власт, съдия, прокурор или следовател, като се изготвя протокол за взетото решение по случая;

3. по отношение на протоколната дейност на Висшия съдебен съвет:

а) организационно осигуряване на контактите и взаимодействието на Висшия съдебен съвет с други държавни органи, както и с неправителствени организации и поддържане на информация, необходима за осъществяването на институционалните контакти;

б) подготвя, координира и осъществява организирането, провеждането и протоколното осигуряване на официални и работни срещи на членове на Висшия съдебен съвет, конференции, кръгли маси, както и други мероприятия в изпълнение на решения на пленума на Висшия съдебен съвет или неговите колегии, както и по разпореждане на представляващия Висшия съдебен съвет или свързани с участието на членове на Висшия съдебен съвет в церемонии, отбелязване на годишнини, форуми и др.;

в) организиране и координиране на посещенията на чуждестранни делегации и подготовка на проекти на програми за посещенията им;

г) организация на мероприятия в страната и международни форуми, в които участват членове на Висшия съдебен съвет;

д) организиране издаването на служебни паспорти и при необходимост на визи на членовете на Висшия съдебен съвет с оглед пътуванията им във връзка с официални посещения и служебни срещи, както в държави – членки на Европейския съюз, така и в трети страни;

е) организиране приема, осъществяване на логистика и координация при официални делегации, висши длъжностни лица, представители на български и чуждестранни институции и придружаващите ги лица при посещение в сградата на Висшия съдебен съвет, както и при официални, делови и работни срещи, конференции и др.;

ж) координиране и контрол на процеса по осигуряване на печатни, аудио-визуални материали и други във връзка с протоколната дейност на Висшия съдебен съвет и популяризиране дейността на Висшия съдебен съвет;

з) извършване и на други протоколни дейности по възлагане от представляващия Висшия съдебен съвет, членове на Висшия съдебен съвет, главния секретар;

и) поддържане на регистри, свързани с протоколната дейност на ВСС.

Чл. 76 . Дирекция "Човешки ресурси, административно и техническо обслужване и класифицирана информация" осъществява следните функции:

1. във връзка с управлението на човешките ресурси във Висшия съдебен съвет и в администрацията на органите на съдебната власт:

а) организира провеждането на конкурси за назначаване на служители, набирането и подбора на служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;

б) (доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя и съхранява актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения във Висшия съдебен съвет, и други актове от областта на управлението на човешките ресурси, с изключение на тези, с които се налагат дисциплинарни наказания;

в) изготвя, актуализира и съхранява длъжностните и поименните разписания на длъжностите във Висшия съдебен съвет;

г) организира и подпомага разработването и актуализирането на длъжностните характеристики на служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет и съхранява утвърдените такива;

д) организира дейностите по оценяването на изпълнението на длъжността на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет;

е) (отм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.);

ж) осигурява изготвянето на служебни карти на членовете на Висшия съдебен съвет и на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет и води регистър за изготвените такива;

з) (изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) води и съхранява личните трудови досиета на членовете на Висшия съдебен съвет, на дирекция "Вътрешен одит" и на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет;

и) организира обучението на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет, предлага за утвърждаване от главния секретар на годишен обучителен календар и води регистър за проведените обучения;

й) извършва дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във Висшия съдебен съвет;

к) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) поддържа публичния регистър на декларации по чл. 49 от Закона за противодействие на корупцията , подадени от служителите на администрацията на Висшия съдебен съвет, на главния секретар и на дирекция "Вътрешен одит";

л) (отм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.);

м) организира и подготвя заседанията на комисиите "Съдебна администрация" към съдийската и прокурорската колегия, като:

аа) събира, обобщава и контролира изготвянето на щатните разписания на органите на съдебната власт относно длъжностите за съдебни служители;

бб) обработва предложенията на административните ръководители за промени в броя на съдебните служители, за разкриване на нови и за съкращаване на длъжности;

вв) води регистри и статистики, възложени от комисиите "Съдебна администрация" към съдийската и прокурорската колегия;

гг) участва/изготвя проекти на методически указания за работата на съдебната администрация;

дд) участва/изготвя проекти на типови характеристики по длъжности за съдебните служители в органите на съдебната власт;

ее) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) участва в подготовката на проектите на Класификатор на длъжностите по чл. 341, ал. 1 от Закона за съдебната власт ;

2. във връзка с административното обслужване на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет:

а) осигурява организационно заседанията на пленума и на колегиите;

б) приема и обобщава в проект предложенията за включване в дневния ред за заседанията на пленума и на колегиите;

в) въвежда материалите за разглеждане от пленума и от колегиите в програмен продукт за провеждане на безхартиени заседания;

г) (отм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.);

д) въвежда информация за разглежданите предложения в програмния продукт за отразяване на вота на членовете на Висшия съдебен съвет;

е) (отм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.);

ж) съхранява в оригинал приетите актове на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет;

з) съхранява пълните стенографски протоколи и кратките протоколи за приетите решения от заседанията на пленума и на колегиите с приложени към тях оригинали на разгледаните материали;

и) изготвя извлечения от пълните стенографски протоколи и кратките протоколи за приетите решения от заседанията на пленума и на колегиите;

й) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) координира изготвянето на съпроводителни писма към извлеченията от кратките протоколи за приетите решения от заседанията на пленума и на колегиите и изпращането им на заинтересованите органи и лица в срок 3 работни дни след изготвянето на краткия протокол;

к) (отм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.);

л) води електронен служебен регистър за изпълнението на решенията на пленума и на колегиите;

м) (изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) изготвя, координира и контролира графика за ползване на залите в сградата на Висшия съдебен съвет и подпомага други структурни звена при подготовката и провеждането на заседания на работни групи, срещи и др.;

н) (отм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.);

3. във връзка с деловодното обслужване и архивната дейност:

а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) администрира, въвежда и поддържа база данни в административната информационна система за управление на документооборота във Висшия съдебен съвет;

б) приема, регистрира, разпределя и отразява движението на входящата и вътрешната кореспонденция според нейните адресати;

в) регистрира и експедира изходящата кореспонденция;

г) организира приемането, обработването, комплектуването, съхраняването и използването на документите в текущия и учрежденския архив;

д) извършва справки и изготвя заверени копия на документи, съхранявани в текущия и учрежденския архив;

е) организира експертизата за ценността на документите от учрежденския архив, тяхната обработка и предаване в Централния държавен архив;

ж) участва в подготовката за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение;

4. във връзка с транспортното обслужване, материално-техническото снабдяване и поддръжката на административните сгради на Висшия съдебен съвет:

а) осъществява транспортното обслужване на членовете и администрацията на Висшия съдебен съвет;

б) организира дейностите по приемането, регистрирането, експлоатацията, ремонта, поддръжката и бракуването на моторните превозни средства;

в) осигурява техническото обслужване и поддръжката на административните сгради на Висшия съдебен съвет, системите и съоръженията и заявява текущи строително-ремонтни работи;

г) организира и контролира спазването на нормативните и техническите изисквания за противопожарна защита в административните сгради на Висшия съдебен съвет;

д) организира и осъществява материално-техническото снабдяване на Висшия съдебен съвет с машини, съоръжения, резервни части, инвентар, организационна техника, консумативи и материали;

е) организира и осигурява почистването и отговаря за санитарно-хигиенните условия в административните сгради на Висшия съдебен съвет;

5. по отношение на класифицираната информация:

а) разработва план за защита на класифицираната информация чрез организационни, физически и технически средства;

б) организира процедурите за проучване по чл. 47 от Закона за защита на класифицираната информация и води регистър на издадените разрешения;

в) следи за правилното определяне на нивото на класификация на информацията във Висшия съдебен съвет;

г) извършва периодични проверки за движението и отчетността на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, както и води на отчет случаите на нерегламентиран достъп и взетите мерки;

д) организира и провежда обучение в областта на защитата на класифицираната информация;

е) поддържа регистратура за класифицирана информация;

ж) отговаря за наличността и за правилното отчитане, приемане, използване, разпределяне, раздаване, събиране и съхраняване на материали, съдържащи класифицирана информация;

з) съхранява списъците на служителите, допуснати до работа с материали, съдържащи класифицирана информация;

и) следи за сроковете за защита на класифицираната информация;

й) организира своевременното предаване в архива на материалите с премахнато ниво на класификация;

к) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) организира и контролира дейностите, свързани с управление при извънредни ситуации и кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;

л) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) организира и контролира изработването на военновременен план, план за привеждане в готовност за работа във военно време, план при бедствия и извънредни ситуации и дейностите със съответните ведомства и служби, свързани със защитата на населението при бедствия и аварии и извънредни ситуации;

м) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) организира и поддържа системата за оповестяване при извънредни ситуации и степен на готовност;

н) (нова – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) разработва документи и изготвя материали, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка на Висшия съдебен съвет.

Чл. 77 . (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Дирекция "Дисциплинарна дейност" осъществява следните функции:

1. подпомага комисиите по дисциплинарните производства към колегиите при разглеждане на предложенията от органите и лицата по чл. 312 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарни наказания и при разглеждане на постъпилите заповеди на административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания "забележка" на съдии, прокурори и следователи;

2. подпомага комисиите по дисциплинарните производства към колегиите при разглеждане на заповеди на административните ръководители за обръщане на внимание по чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт на магистрата и за прилагането към кадровото досие;

3. поддържа и актуализира следните регистри по колегии: вътрешен регистър на дисциплинарните дела; публичен регистър на дисциплинарните производства по Закона за съдебната власт ; вътрешен регистър на наказателни производства, по които като обвиняеми са привлечени съдия, прокурор или следовател; вътрешен регистър на заповедите на административни ръководители по чл. 327 от Закона за съдебната власт ;

4. създава досиета по образуваните дисциплинарни дела и преписки по заповеди на административни ръководители и води цялата кореспонденция по движението им;

5. подпомага дисциплинарните състави към съответните колегии при осъществяването на правомощията им;

6. подпомага колегиите на Висшия съдебен съвет при анализиране и обобщаване на резултатите по дисциплинарните производства, включително съдебната практика;

7. осъществява процесуално представителство по дисциплинарни дела и преписки;

8. докладва в комисиите по дисциплинарните производства постъпилата информация от Инспектората към Висшия съдебен съвет съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт , както и данните от главния инспектор и министъра на правосъдието по чл. 60м от Закона за съдебната власт ;

9. изготвя проект на анализ на данните по чл. 60м от Закона за съдебната власт ;

10. докладва в комисиите по дисциплинарните производства постъпилата информация от административните ръководители по извършени проверки в районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и прокуратурите.

Чл. 77а . (Нов – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Дирекция "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика" осъществява следните функции:

1. По отношение на съдебната карта и натовареността:

а) осигурява експертно участие в съответната комисия, от чиято компетентност са съдебната карта, натовареността и съдебната статистика;

б) инициира пред съответната комисия, от чиято компетентност са съдебната карта, натовареността и съдебната статистика, предложения за законодателни промени, касаещи съдебната карта и натовареността;

в) участва в изготвянето, допълването и актуализирането на правила, инструкции, правилници и др., уреждащи натовареността на съдилищата и на отделните съдии с цел ефективно разрешаване на въпроси, свързани с неравномерна и висока натовареност;

г) проучва, анализира и изготвя становища по постъпили предложения за промяна на съдебната карта чрез промени в границата на съдебните райони;

д) осъществява наблюдение върху факторите, които влияят на териториалната структура на органите на съдебната власт и съдебните им райони, и предлага промяна на съдебната карта;

е) изготвя проект на анализ на натовареността на съдилищата по чл. 23, ал. 5, т. 12 от Закона за съдебната власт ;

ж) участва в изготвянето на проекти на предложения до комисията, в чиято компетентност е съдебната карта, натовареността и съдебната статистика, относно създаване или закриване на съдилища, промяна на съдебните райони и седалищата на съдилищата, които да внесе за разглеждане от пленума съобразно отчетената степен на натовареност на съдиите и съдилищата;

з) подпомага дейността на работните групи по граждански, търговски и фирмени дела, наказателни дела и административни дела, сформирани към комисия "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика" към съдийската колегия при постъпили предложения за изменения и допълнения на Правилата за оценка на натовареността на съдиите;

и) осъществява всички административно-организационни дейности, свързани с въвеждането на различни правни институти и механизми, касаещи натовареността и съдебната карта;

к) извършва анализ, след края на всеки отчетен период, на данните за показателите за оценка на натовареността на съдиите и съдилищата и при необходимост предлага проект на изменение и допълнение на Правилата за оценка на натовареността на съдиите;

л) осъществява цялостен мониторинг на показателите, характеризиращи натовареността на съдилищата;

м) осъществява методическа помощ и координация по отношение на дейностите, свързани със съдебната карта и натовареността на органите на съдебната власт;

н) координира и осигурява организационно дейността на Висшия съдебен съвет с други национални институции и органите на съдебната власт по въпроси, свързани със съдебната карта и натовареността;

о) участва в организирането и провеждането на обществени обсъждания и кръгли маси във връзка с оптимизиране структурата и организацията на дейността на съдилищата от конкретен съдебен район;

п) поддържа и актуализира информация за съдебните райони и седалищата на органите на съдебната власт;

р) изпълнява и други дейности, свързани с междуинституционалното сътрудничество в областта на съдебната карта и натовареността.

2. По отношение на съдебната статистика:

а) изготвя и предлага за утвърждаване от съответната комисия, в чиято компетентност са съдебната карта, натовареността и съдебната статистика, проекти на изменение и допълнение на статистически форми и методически указания за попълването им;

б) изпраща до районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища актуализирани статистически формуляри и методически указания за попълването им;

в) събира, обработва, обобщава и съхранява шестмесечни и годишни отчети за дейността на съдилищата в Република България;

г) публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет обобщени шестмесечни и годишни статистически данни за дейността на съдилищата;

д) въз основа на обобщените статистически данни за натовареността на съдилищата отчита степента на натовареност;

е) извършва анализи на крайните резултати след приключване на периодичната обработка на статистическата информация;

ж) извършва сравнителен анализ на показателите, характеризиращи дейността и определящи натовареността на съдилищата;

з) извършва дейности по организиране, координиране и приемане от съответната комисия, в чиято компетентност са съдебната карта, натовареността и съдебната статистика, на обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата във Върховния касационен съд и Върховния административен съд;

и) публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет обобщената статистическа информация, предоставена от Върховния касационен съд и Върховния административен съд;

й) изготвя статистически анализи и предложения за оптимизиране на дейността по статистическата отчетност в органите на съдебна власт;

к) подпомага дейността на работните групи по граждански, търговски и фирмени дела, наказателни дела и административни дела, сформирани към комисия "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика" към съдийската колегия, по отношение на предложения за изменения и допълнения на Номенклатурата на статистическите кодове по видовете дела и приложенията към Правилата за оценка на натовареността на съдиите;

л) изготвя и предлага за приемане от съответната комисия, в чиято компетентност са съдебната карта, натовареността и съдебната статистика, проекти на изменение и допълнение на Номенклатурата на статистическите кодове по видовете дела и приложенията към Правилата за оценка на натовареността на съдиите;

м) подпомага дейността на комисиите към колегиите и пленума на Висшия съдебен съвет чрез предоставяне на справки с данни от събраната и обобщената статистическа информация за движението на делата и натовареността на магистратите;

н) изготвя справки, информации и доклади със статистически данни, налични в базата данни на Висшия съдебен съвет, по искания от национални и международни институции, юридически и физически лица;

о) предоставя на дирекция "Правна" справки със статистически данни, налични в базата данни на Висшия съдебен съвет, във връзка със заявления за достъп до обществена информация съгласно Вътрешните правила за достъп до обществена информация във Висшия съдебен съвет;

п) осъществява методическа помощ и координация по отношение на дейностите, свързани със събиране и обработване на статистическа информация на органите на съдебната власт;

р) изготвя нови и актуализира съществуващи функционални задания за създаване, внедряване и надграждане на всички информационни системи и техните модули, които са предназначени за отчитане и намаляване на натовареността на съдиите, както и осъществява текущ мониторинг и методическо ръководство във функционирането и развитието на същите, като изготвя предложения за надграждането им; координира работата по дефиниране на функционални изисквания с вътрешни и външни специалисти и експерти; изготвя периодични доклади и препоръки за подобрения с цел оптимизиране на функционалността на системите; провежда тестове и оценка на нови и съществуващи модули, като събира обратна връзка от потребителите; участва в разработването на методически указания за използване на информационните системи и провежда обучения за потребителите с цел правилното им приложение; предоставя консултации и оказва методическа помощ на съдиите и съдебните служители при възникнали въпроси и затруднения при работа със системите.

Чл. 78 . (1) Звено "Финансови контрольори" е на пряко подчинение на главния секретар на Висшия съдебен съвет и осъществява дейността си, както следва:

1. извършва предварителен контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност на Висшия съдебен съвет, в съответствие със Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и утвърдената от министъра на финансите методология;

2. извършва необходимите проверки и изразява становище за законосъобразност преди вземането на решения за поемане на задължение и извършване на разход, свързан с финансовата дейност на Висшия съдебен съвет;

3. осъществява предварителен контрол на дейностите по усвояване на средствата от Европейските структурни фондове, както и от други донори.

(2) Условията и редът за извършване на предварителен контрол се определят с Вътрешни правила за предварителен контрол във Висшия съдебен съвет.

Чл. 79 . Звено "Стенографи" организира и осъществява изготвянето на кратките протоколи за приетите решения и пълна стенограма от заседанията на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет, както и стенограми от други мероприятия на Висшия съдебен съвет.

Раздел IV – Служители в администрацията на Висшия съдебен съвет

Чл. 80 . (1) Дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет се осъществява от съдебни служители по трудово правоотношение.

(2) Изменение на мястото и характера на работа на съдебния служител се извършва от работодателя при условията на чл. 120 от Кодекса на труда .

(3) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет осъществяват своята дейност в съответствие със Закона за съдебната власт , Кодекса на труда и нормативните актове, свързани с тях, въз основа на длъжностни характеристики, утвърдени от главния секретар.

Чл. 81 . (1) Командироването и специализацията в чужбина на съдебните служители се извършва от главния секретар.

(2) Командироването на служители в страната и ползването от тях на платен или неплатен отпуск се разрешава от главния секретар.

Чл. 82 . (1) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет са длъжни да изпълняват служебните си задължения безпристрастно и точно съобразно функционалната и длъжностната им характеристика.

(2) За образцово и точно изпълнение на служебните задължения съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет имат право на отличия и награди в съответствие с правила, утвърдени от главния секретар.

(3) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.

(4) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет са политически неутрални при изпълнение на служебните си задължения.

Чл. 83 . (1) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет временно – до четиридесет и пет работни дни в годината при служебна необходимост.

(2) При служебна необходимост съдебните служители са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работно време.

(3) При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта с обозначени трите им имена и длъжност.

Чл. 84 . Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 85 . При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което да не уронва престижа на съдебната власт и да съответства на Етичния кодекс на съдебните служители, приет от Висшия съдебен съвет.

Чл. 86 . (1) Служителят е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на ръководителите си, както и разпорежданията им, свързани с осъществяване на правомощията им.

(2) Служителят не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми работодателя си, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител.

Чл. 87 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2024 г.) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет получават възнаграждение, определено за заеманата длъжност съобразно Класификатора на длъжностите в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието и Инспектората на Висшия съдебен съвет, издаден от пленума на Висшия съдебен съвет.

(2) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 88 . (1) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) За сметка на бюджета на съдебната власт се извършва и задължителното им обществено и здравно осигуряване.

Чл. 89 . Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет имат право на платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск в размери, определени от пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 90 . На съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

Чл. 91 . Съдебен служител в администрацията на Висшия съдебен съвет, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се приема на основание чл. 30, ал. 2, т. 15 от Закона за съдебната власт с решение на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 3 от 7.02.2019 г.

§ 2 . Правилникът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

§ 3 . Правилникът за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация , приет с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 25 от 16.06.2016 г., се отменя.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията и дейността на Висшия съвет по фармация.

Чл. 2. (1) Висшият съвет по фармация е консултативен орган на министъра на здравеопазването.

(2) Съставът му се утвърждава със заповед на министъра на здравеопазването.

Раздел II – Функции

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) Висшият съвет по фармация обсъжда и дава становища по:

1. основните насоки и приоритети в областта на фармацията;

2. етични проблеми на фармацията;

3. проекти на нормативни актове, свързани с фармацията;

4. научни приоритети в областта на фармацията;

5. програми за организиране на обществени образователни кампании в областта на лекарствените продукти.

Раздел III – Структура

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2019 г.) Висшият съвет по фармация се състои от петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския фармацевтичен съюз, един представител на Българската асоциация на помощник-фармацевтите, двама представители на Националната здравноосигурителна каса и по един представител на фармацевтичните факултети на медицинските висши училища. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас.

(2) В състава на Висшия съвет по фармация задължително се включва най-малко един правоспособен юрист.

Чл. 5. Представителите на Министерството на здравеопазването във Висшия съвет по фармация се определят от министъра на здравеопазването, като в тях се включват представители от Министерството на здравеопазването и от Изпълнителната агенция по лекарствата.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2019 г.) Представителите на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на помощник-фармацевтите във Висшия съвет по фармация се избират в съответствие с устава на съответната организация.

Чл. 7. Представителите на Националната здравноосигурителна каса се избират в съответствие с устройствения правилник на касата.

Чл. 8. Представителите на фармацевтичните факултети на медицинските висши училища във Висшия съвет по фармация се избират в съответствие с устройствените правилници на факултетите.

Чл. 9. (1) Министърът на здравеопазването утвърждава състава на Висшия съвет по фармация за срок 4 години.

(2) Със заповедта по ал. 1 се определя и секретарят на Висшия съвет по фармация, който е магистър-фармацевт, служител на администрацията на Министерството на здравеопазването.

(3) Секретарят на Висшия съвет по фармация координира работата на Висшия съвет по фармация и води неговата документация.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) По решение на Висшия съвет по фармация към него могат да се създават експертни комисии, както и да се привличат експерти.

Чл. 11. Висшият съвет по фармация избира с тайно гласуване и с мнозинство от две трети от членовете си заместник-председател.

Чл. 12. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.).

Раздел IV – Организация на дейността

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2019 г.) Заседанията на Висшия съвет по фармация се свикват от неговия председател, а в негово отсъствие – от заместник-председателя, при постъпило искане на поне едно от ведомствата или организациите, представени в него, но не по-малко от два пъти годишно.

(2) В срок до 10 дни от постъпване на искането по ал. 1 Висшият съвет по фармация се свиква за провеждане на заседание.

(3) Датата, часът и мястото на провеждане на заседанията на Висшия съвет по фармация, както и дневният ред се определят от председателя му, за което членовете на съвета се уведомяват писмено с покана. Поканата за заседанието и материалите към нея се изпращат по факс, електронна поща или друг предварително уговорен начин най-малко 7 дни преди датата на провеждане на заседанието.

(4) Дневният ред за съответното заседание на Висшия съвет по фармация се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(5) Членовете на съвета участват лично и изразяват позицията на ведомствата и организациите, които представляват.

(6) Членовете на Висшия съвет по фармация могат да представят писмено становище при невъзможност за участие в заседания на съвета. Становищата се прилагат към протокола от заседанието.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2019 г.) Заседанията се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете на съвета. Решенията се взимат с мнозинство от две трети от присъстващите.

(8) При липса на кворум по ал. 7 се насрочва ново заседание.

(9) Заседанията се ръководят от неговия председател, а в негово отсъствие – от неговия заместник-председател.

(10) Председателят може да упълномощи със заповед лице от състава на съвета, което да председателства и ръководи заседание за определен срок.

(11) За заседанията на Висшия съвет по фармация се водят аудиозапис и протокол, които се подписват от председателя на съвета и от секретаря. Всеки протокол съдържа дата и място на провеждане, час на откриване на заседанието, дневен ред, решенията, които са взети, изразено особено мнение и постъпили писмени становища.

(12) Секретарят уведомява членовете на съвета за изготвения протокол в тридневен срок от утвърждаването му. При поискване член на съвета може да се запознае с протокола и приложените към него материали при секретаря.

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) (1) Ежегодно в срок до 20 декември Висшият съвет по фармация приема годишна работна програма, в която се определят основните приоритети в дейността му за следващата година.

(2) Ежегодно в срок до 20 декември Висшият съвет по фармация представя на министъра на здравеопазването годишен доклад за своята дейност, който се публикува на интернет страницата по чл. 13, ал. 4 .

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.) За участието си в заседанията на Висшия съвет по фармация неговите членове, секретарят и експертите по чл. 10 не получават възнаграждение.

(2) Членовете на съвета, които не живеят в столицата, получават командировъчни пари за сметка на Министерството на здравеопазването.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 16, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (1) С този правилник се уреждат организацията и дейността на Висшия медицински съвет, наричан по-нататък "съветът".

(2) Висшият медицински съвет се състои от петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса, един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст.

(3) Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас.

Чл. 2. Висшият медицински съвет е консултативен орган към министъра на здравеопазването, който обсъжда и дава становища по:

1. приоритетите на Националната здравна стратегия;

2. етични проблеми на медицината и биомедицината;

3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването;

4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето ;

5. годишния проектобюджет на здравеопазването;

6. научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина;

7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения ;

8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване";

9. други въпроси, определени в нормативен акт или предложени от министъра на здравеопазването.

Раздел II – Организация на дейността на съвета

Чл. 3. (1) Дейността на съвета се организира и ръководи от председателя.

(2) В зависимост от въпросите, включени в дневния ред, по решение на съвета в заседанията му могат да участват и други експерти без право на глас.

(3) Работата на съвета се подпомага от секретар, който:

1. подготвя материалите по дневния ред на заседанията и ги изпраща на членовете на съвета;

2. уведомява членовете на съвета за датата и часа на заседанията на съвета;

3. присъства на заседанията на съвета и съставя и съхранява протоколите.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) За своята работа секретарят получава възнаграждение, определено със заповед на министъра на здравеопазването, с изключение на случаите, когато секретарят е държавен служител или лице по чл. 107а от Кодекса на труда.

Чл. 4. (1) Съветът е постоянно действащ орган, който провежда редовни заседания най-малко веднъж на три месеца.

(2) При необходимост съветът може да провежда извънредни заседания по искане на председателя или на половината от членовете му.

(3) Заседанията на съвета се свикват от председателя, който определя дневния ред.

(4) Членовете на съвета се уведомяват за дневния ред, датата и часа на заседанието по телефон, факс, електронна поща или по друг предварително уговорен начин най-малко седем дни преди провеждането му. В същия срок им се предоставят и всички материали по дневния ред.

Чл. 5. (1) Членовете на съвета участват в заседанията лично и изразяват позициите на ведомствата и организациите, които представляват.

(2) Всеки от членовете на съвета, в случай че е възпрепятстван да присъства на заседание, може да изрази писмено становището си по материалите от дневния ред или да изпрати изрично упълномощено от него лице, което да представи това становище. Становището и пълномощното се прилагат към протокола от заседанието.

Чл. 6. Съветът провежда заседанията си в Министерството на здравеопазването.

Чл. 7. (1) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако в тях участват лично повече от половината от членовете му. При липса на кворум се насрочва ново заседание.

(2) Заседанията на съвета се ръководят от неговия председател.

(3) Решенията на съвета се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

(4) За всяко заседание се води протокол, който се подписва от председателя на съвета и от секретаря.

(5) При необходимост съветът може да взема решенията си неприсъствено чрез протокол, подписан от всичките му членове.

Чл. 8. Секретарят уведомява членовете на съвета за изготвения протокол в седемдневен срок от заседанието. При поискване член на съвета може да се запознае с протокола и приложените към него материали при секретаря.

Чл. 9. Министерството на здравеопазването осигурява материално-технически дейността на съвета.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се издава на основание чл. 6, ал. 4 от Закона за здравето .

§ 2. Правилникът е изготвен от Висшия медицински съвет и влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Общи положения

Чл. 1. (1) Великото народно събрание създава вътрешната си организация и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и съгласно разпоредбите на този правилник.

(2) До приемането на новата Конституция Великото народно събрание изпълнява и функциите на Обикновено народно събрание.

(3) По процедурни въпроси, неуредени с този правилник, Великото народно събрание приема отделни решения.

Чл. 2. Великото народно събрание заседава в сградата на Народното събрание в столицата, освен когато то поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.

Глава първа – КОНСТИТУИРАНЕ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 3. Великото народно събрание се свиква на първо заседание от Председателя (Президента) на републиката най-късно един месец след деня на изборите ( чл. 70, ал. 2 , и 71, ал. 3 от Конституцията).

Чл. 4. (1) Първото заседание на Великото народно събрание се открива от най-възрастния от присъствуващите народни представители ( чл. 72, ал. 1 от Конституцията ).

(2) По време на неговото председателствуване не се водят разисквания освен по повод избора на председател и на заместник-председатели на Великото народно събрание.

(3) Председателят се подпомага от осем народни представители, които се избират измежду най-младите, и изпълняват функциите на секретари.

Чл. 5. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител Великото народно събрание избира свой председател и трима заместник-председатели.

(2) Изборът на председателя и на заместник-председателите става с тайно гласуване.

(3) За избрани се обявяват тези, които са получили повече от половината от гласовете на присъствуващите. Ако при първото гласуване не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря, като могат да бъдат издигани и нови кандидатури. Избран е този, който получи най-много гласове.

Чл. 6. (1) Председател или заместник-председател на Великото народно събрание може да бъде освободен предсрочно:

1. по негово искане;

2. по писмено искане на най-малко една трета от народните представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълняване на задълженията или системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на неговата компетентност.

(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 освобождаването не се поставя на обсъждане и незабавно се гласува. Решението за освобождаване се счита за прието, когато за него са гласували повече от половината от присъствуващите.

(3) Решението за освобождаване по т. 2 на ал. 1 се смята за прието, когато за него са гласували повече от половината от общия брой на народните представители.

(4) Освобождаването на председател или заместник-председател на Великото народно събрание става с тайно гласуване.

(5) В случай на предсрочно освобождаване на председател или заместник-председател на Великото народно събрание нов избор за попълване състава на Бюрото се провежда в 14-дневен срок.

Чл. 7. (1) На първата сесия на Великото народно събрание народният представител полага следната клетва: "Кълна се в своето отечество България, че ще бъда верен на Конституцията и закона. Във Великото народно събрание ще пазя и следвам пълномощията, дадени ми от народа. Добруването и благото на българския народ са мой свещен дълг и нека България бъде мой съдник. Винаги ще помня, че няма нищо по-свято и по-високо от истината, свободата и демокрацията. Заклех се."

(2) Клетва полагат и отсъствувалите народни представители, както и избраните на допълнителни частични избори. Клетвата се полага на първото заседание, на което народните представители присъствуват.

(3) Председателят на Великото народно събрание установява подписването на клетвения лист.

(4) При отказ от полагане на клетва пълномощията на народния представител се прекратяват ( чл. 84, т. 2 от Закона за избиране на Велико народно събрание ). Отказът от полагане на клетва се обявява от председателя на Великото народно събрание.

Чл. 8. (1) На първата си сесия Великото народно събрание избира Комисия по проверка на изборите (Мандатна комисия), Комисия за изработване на проект за Конституция на Република България , Комисия по Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание, както и постоянни комисии.

(2) Комисиите по ал. 1 действуват през целия мандат на Великото народно събрание.

Глава втора – БЮРО НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 9. (1) Председателят и заместник-председателите на Великото народно събрание образуват Бюро на Великото народно събрание ( чл. 72, ал. 2 от Конституцията ).

(2) Бюрото на Великото народно събрание се подпомага от осем секретари.

(3) Изборът на секретари става из средата на народните представители по предложение на председателя на Великото народно събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи.

Чл. 10. Бюрото на Великото народно събрание:

1. организира сесиите на Великото народно събрание;

2. подготвя проекта за дневен ред на заседанията след консултации с ръководствата на парламентарните групи;

3. подпомага дейността на комисиите на Великото народно събрание;

4. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени във Великото народно събрание, между неговите комисии според тяхната компетентност;

5. осигурява необходимите условия за дейността на народните представители и на комисиите;

6. поддържа връзки и провежда консултации с ръководствата на парламентарните групи;

7. приема Правила за вътрешния ред в сградите на Великото народно събрание, за организацията на неговите служби и използуването на материалната база;

8. упражнява бюджета на Великото народно събрание;

9. организира международната дейност на Великото народно събрание;

10. следи за спазването на този правилник.

Чл. 11. (1) Председателят на Великото народно събрание:

1. представлява Великото народно събрание;

2. свиква Великото народно събрание на сесия;

3. открива, ръководи и закрива заседанията на Великото народно събрание;

4. съобщава на Великото народно събрание постъпилите законопроекти и предложения;

5. осигурява реда в заседателната зала;

6. удостоверява с подписа си текста на приетите от Великото народно събрание актове;

7. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Великото народно събрание, след като те са проверени и подписани от дежурните секретари;

8. назначава и освобождава от длъжност служители и работници във Великото народно събрание.

(2) Председателят на Великото народно събрание може да възлага извършването на тези дейности на заместник-председателите.

Чл. 12. (1) Председателят на Великото народно събрание заедно с ръководителите на парламентарните групи определя местата в заседателната зала на народните представители и на членовете на правителството.

(2) Председателят на Великото народно събрание определя също и мястото на Председателя (Президента) на републиката в случаите, когато той присъствува в заседателната зала.

Чл. 13. Председателят на Великото народно събрание може да свиква заседание на Бюрото с участието на представители на парламентарните групи и на председателите на заинтересуваните комисии за съгласуване на въпросите от компетентност на Бюрото, включително и на законодателната и на седмичните програми на Великото народно събрание.

Чл. 14. Секретарите:

1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията;

2. проверяват и подписват стенографските дневници от заседанията, на които те са били дежурни;

3. при необходимост четат в заседанието текста на законопроектите, обсъждани от Великото народно събрание;

4. при явно гласуване преброяват присъствуващите в залата народни представители, гласувалите и съобщават на председателя резултатите от гласуването. При тайно гласуване Бюрото решава дали секретарите ще го организират и проведат, или ще се избере специална комисия;

5. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Великото народно събрание.

Чл. 15. (1) Международните връзки на Великото народно събрание се организират от неговия председател и от Бюрото, като се програмират в съответствие с разполагаемия бюджет.

(2) Предложенията за изпращане на парламентарни делегации и на отделни парламентаристи в чужбина, както и за приемане на чужди парламентарни делегации се обсъждат и решават от Бюрото на Великото народно събрание.

(3) Представителите на Великото народно събрание в международните парламентарни институции се определят от Бюрото, освен когато уставът на институцията изисква това да става от събранието.

(4) Ръководният комитет на Българската интерпарламентарна група и ръководствата на групите за приятелство с парламентите на други страни съгласуват своята дейност с Бюрото на Великото народно събрание.

Глава трета – ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ

Чл. 16. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи според своята партийна принадлежност или политическа ориентация.

(2) Минималният брой за образуване на парламентарна група е десет народни представители.

(3) Ако броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.

(4) Две или повече парламентарни групи могат да се обединят в парламентарен съюз, на който те могат да предоставят свои права.

Чл. 17. Не могат да се образуват парламентарни групи, които защитават частни, местни, етнически, религиозни или професионални интереси.

Чл. 18. (1) Всяка парламентарна група представя в Бюрото на Великото народно събрание решение за образуването си, списък на членовете на ръководството и на народните представители, включени в нея. Решението и списъкът се подписват от всички народни представители от състава на групата.

(2) Председателят на Великото народно събрание обявява състава и ръководството на парламентарните групи.

(3) Парламентарните групи и промените в техния състав и ръководство се вписват в специалния регистър.

Чл. 19. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.

(2) Условията за членуване, възникване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.

(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление, отправено до ръководителя на групата и до председателя на Великото народно събрание.

Чл. 20. (1) Парламентарните групи определят народните представители, които ще се изказват от тяхно име, както и поредността им.

(2) Изискването по предходната алинея не ограничава правото на народния представител да се изкаже по реда на записването си в Бюрото на Великото народно събрание.

Глава четвърта – КОМИСИИ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 21. (1) Комисиите са органи на Великото народно събрание, които изпълняват инициативни, съвещателни и контролни функции.

(2) Комисиите на Великото народно събрание са постоянни и временни.

Чл. 22. (1) Великото народно събрание образува на първата си сесия следните постоянни комисии:

1. Законодателна комисия;

2. Комисия по правата на човека и националния въпрос;

3. Комисия за административно-териториално устройство и местните държавни органи;

4. Комисия по икономическата политика;

5. Бюджетна комисия;

6. Комисия по аграрната политика и реформите в селското стопанство;

7. Комисия по труда, социалната защита и осигуряването на гражданите;

8. Комисия по здравеопазването и спорта;

9. Комисия по науката и образованието;

10. Комисия по културата и духовните ценности;

11. Комисия по радиото и телевизията;

12. Комисия по опазване на околната среда;

13. Комисия по националната сигурност;

14. Комисия по външната политика;

15. Комисия по парламентарната етика;

16. Комисия по молби, жалби и предложения на гражданите;

17. Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии;

18. Комисия по демографските проблеми;

19. Комисия по енергетиката.

(2) Великото народно събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.

Чл. 23. (1) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират с явно гласуване из състава на народните представители по предложение на председателя на Великото народно събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи.

(2) Великото народно събрание определя числеността и състава на всяка постоянна комисия съобразно характера на нейната дейност.

(3) При формирането на постоянните комисии се осигурява пропорционално представителство на парламентарните групи.

Чл. 24. (1) Всеки народен представител може да бъде избран най-много в две постоянни комисии.

(2) Членовете на Бюрото на Великото народно събрание и членовете на Министерския съвет не могат да бъдат избирани в постоянни комисии.

Чл. 25. (1) Ръководството на всяка постоянна комисия по правило се състои от председател, заместник-председатели и секретар.

(2) Ръководството на постоянната комисия:

1. организира работата и заседанията на постоянната комисия;

2. поддържа връзки и координира дейността на комисията с останалите постоянни и временни комисии.

Чл. 26. (1) Постоянните комисии приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник. Когато в правилата се уреждат взаимоотношения с трети лица и учреждения, те се утвърждават от Великото народно събрание.

(2) Всяка постоянна комисия има своя бюджетна сметка, средствата от която се предвиждат в бюджета на Великото народно събрание. Разходите по тази сметка се обсъждат и утвърждават от комисията.

Чл. 27. Постоянните комисии могат да образуват подкомисии и работни групи.

Чл. 28. (1) Постоянните комисии могат да подготвят законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения и да ги внасят във Великото народно събрание.

(2) Постоянните комисии разглеждат законопроектите, разпределени от Бюрото, изготвят доклад и предлагат на Великото народно събрание тяхното приемане, отхвърляне, изменение или допълнение.

(3) Законодателната комисия разглежда всички законопроекти, постъпили във Великото народно събрание, и дава мнение за тяхното съответствие с Конституцията и действуващата законодателна система.

(4) Постоянните комисии правят проучвания и анализи на ефективността на действуващите закони.

(5) Постоянните комисии разглеждат доклади, информации и обяснения от министри и ръководители на други ведомства.

Чл. 29. (1) Държавните органи, длъжностните лица, обществените организации и гражданите са длъжни да предоставят сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.

(2) Лицата, които не изпълняват това задължение, отговарят по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

Чл. 30. (1) По време на сесия постоянните комисии заседават във вторник през целия ден, сряда и четвъртък преди обяд, а при необходимост – и в понеделник и петък следобед.

(2) Постоянните комисии могат да работят и във времето между сесиите на Великото народно събрание.

(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по негова инициатива, по искане най-малко на една трета от нейните членове или по решение на Бюрото на Великото народно събрание.

Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити.

(2) Постоянните комисии могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.

(3) Заседанията на Комисията по националната сигурност и на Комисията по външната политика са закрити. В отделни случаи по решение на ръководствата на тези комисии заседанията им могат да бъдат открити.

(4) Участвуващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията на закона във връзка с опазване на служебната и държавната тайна, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.

(5) Народните представители, които не са членове на съответна постоянна комисия, могат да участвуват в нейните заседания без право да гласуват.

(6) При обсъждане на законопроект в комисия вносителят или негов представител присъствува на заседанията и дава необходимите разяснения.

Чл. 32. Постоянните комисии заседават и вземат решения, когато присъствуват повече от половината от техните членове. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъствуващите членове на комисията при явно гласуване.

Чл. 33. (1) Постоянните комисии могат да провеждат съвместни заседания, които се ръководят от един от председателите по споразумение.

(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос.

(3) При различни становища всяка комисия прави свой съдоклад пред Великото народно събрание.

Чл. 34. (1) Когато постоянната комисия трябва да прави доклад пред Великото народно събрание, докладчикът се избира от комисията по предложение на нейното ръководство.

(2) В доклада се отразяват различните становища по проблема и мнозинството, с което е взето решението.

Чл. 35. (1) На заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, който се подписва от председателя и секретаря.

(2) На заседанията на Законодателната и Конституционната комисия се водят пълни стенографски протоколи, които се подписват от председателя, секретаря и стенографа.

Чл. 36. Постоянните комисии могат да правят предложения до Бюрото на Великото народно събрание във връзка с организирането на международната дейност.

Чл. 37. (1) Временните комисии се образуват по конкретен повод за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.

(2) Предложение за образуване на временни комисии може да се прави от Бюрото на Великото народно събрание, от постоянна комисия или най-малко от една десета от народните представители.

(3) Задачите, числеността, съставът, срокът на дейност и финансовите средства на временните комисии се определят от Великото народно събрание.

(4) Правилата за работата на постоянните комисии се прилагат съответно и за работата на временните комисии.

Глава пета – ПРОВЕРКА НА ЗАКОННОСТТА НА ИЗБОРИТЕ

Чл. 38. (1) Законността на изборите на народните представители се проверява от Комисията по проверка на изборите (Мандатна комисия), която се образува на принципа на пропорционално представителство на политическите партии, коалиции, организации и движения и независими народни представители.

(2) Съставът на комисията се определя от Великото народно събрание.

(3) Комисията може да образува работни групи. Разпределянето на работни групи се извършва така, че в техния състав да не се включват народни представители, чийто избор ще се проверява.

Чл. 39. (1) Единствено Великото народно събрание се произнася по законността на изборите.

(2) Комисията внася резултатите от направените проверки във Великото народно събрание заедно с мотивиран доклад и с протоколите от своите заседания най-късно на втората му сесия.

Чл. 40. Когато комисията прави предложение за касиране на избор, разискването не може да стане в същия ден, в който то е докладвано пред Великото народно събрание, а се отлага за следващото заседание.

Чл. 41. В своя доклад Комисията по проверка на изборите задължително се произнася дали са допуснати съществени нарушения на Конституцията , на Закона за избиране на Велико народно събрание и на други закони.

Чл. 42. Основания за касиране на отделен избор са съществените нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, въз основа на който конкретният кандидат е обявен за избран.

Чл. 43. (1) Великото народно събрание може да реши да образува анкетна комисия за проверка на място на факти по отделен избор.

(2) В този случай анкетната комисия се състои от трима народни представители, като единият от тях трябва да е от парламентарната група на народния представител, чийто избор се оспорва.

(3) Анкетната комисия е длъжна да направи проверка само на въпросите, отразени в избирателните протоколи, и на подадените в срок оплаквания.

(4) Анкетната комисия представя на Великото народно събрание в тридневен срок след приключване на проверката писмен доклад заедно с протоколите от заседанията си.

Глава шеста – СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 44. (1) Великото народно събрание се свиква на сесия от председателя на Великото народно събрание по негов почин, по искане на една пета от народните представители или от Председателя (Президента) на републиката ( чл. 71, ал. 4 от Конституцията ).

(2) При наличието на писмено предложение на една пета от народните представители председателят на Великото народно събрание е длъжен да го свика на заседание в срок не по-рано от 3 и не по-късно от 7 дни от получаване на предложението.

Чл. 45. Великото народно събрание заседава в сряда и четвъртък от 15 до 20 часа, като заседанията не могат да продължават по-късно от 22 часа. В петък заседанията се провеждат от 9 до 13 часа. Великото народно събрание може да установи и друг ред на заседаване.

Чл. 46. (1) Заседанията на Великото народно събрание са публични.

(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъствуват само с разрешение на председателя, като заемат специално определените за тях места на балкона. По време на заседание те нямат право да нарушават реда по какъвто и да е начин.

(3) Председателят въдворява ред сред публиката и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани.

Чл. 47. (1) Заседанията на Великото народно събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това.

(2) Предложение за закрито заседание може да направи председателят на Великото народно събрание или всеки народен представител, като бъде обявен въпросът, който ще се обсъжда в закрито заседание, както и необходимостта заседанието да бъде закрито.

(3) При постъпило предложение по предходната алинея председателят поканва външните лица да напуснат залата и балконите. След като изслушат подробна мотивировка от вносителя на предложението и го обсъдят, народните представители гласуват предложението за провеждане на закрито заседание. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като открито или закрито.

(4) Обсъжданията, както и протоколът от закритото заседание са държавна тайна и обвързват всички народни представители и другите лица, които имат достъп до тях, със съответните задължения.

(5) Решенията, взети на закрити заседания, се обявяват публично само когато не съдържат държавна тайна.

Чл. 48. (1) Председателят открива заседанието, ако присъствуват повече от половината от народните представители.

(2) Ако преди началото на гласуването парламентарна група или народен представител изразят съмнение, че няма кворум, председателят разпорежда да се извърши преброяване на присъствуващите в залата.

(3) Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум от народни представители.

Чл. 49. (1) Великото народно събрание по предложение на Бюрото приема програма за предстоящия двуседмичен период, разпределена по заседания.

(2) Председателят на Великото народно събрание на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти и за техните вносители.

(3) В края на всяко заседание председателят обявява датата на следващото заседание и проекта за дневен ред съобразно програмата по ал. 1.

(4) До 18 часа на деня, предшествуващ заседанието, народните представители могат да внасят в Бюрото мотивирани писмени предложения относно дневния ред на следващото заседание. Постъпилите предложения се гласуват в началото на следващото заседание.

(5) По изключение Бюрото и парламентарните групи могат да предложат в дневния ред на текущото заседание да се включат спешни въпроси. Това предложение се гласува, след като се изслуша един народен представител, който не е съгласен с него.

(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.

Чл. 50. (1) Председателят ръководи заседанията и дава думата на ораторите.

(2) Когато председателят участвува в разискванията, той не може да ръководи заседанието, докато не се приеме решение по съответния въпрос.

Чл. 51. (1) Никой народен представител не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.

(2) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна заявка.

(3) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на ораторите, като го съобразява с поредността на записванията.

Чл. 52. (1) По процедурни въпроси думата се дава незабавно.

(2) Процедурни са въпросите, които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, както и такива, с които се възразява срещу конкретно неспазване на реда за водене на заседанието:

1. за прекратяване на заседанието;

2. за отлагане на заседанието;

3. за отлагане на разискванията;

4. за прекратяване на разискванията и др.

(3) Процедурните въпроси се поставят кратко, без да се засяга същността на главния въпрос.

Чл. 53. Народните представители говорят само от трибуната.

Чл. 54. Ако ораторът се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи – му отнема думата.

Чл. 55. Народният представител не може да говори по същество по един и същ въпрос повече от един път.

Чл. 56. (1) Народният представител има право на реплика.

(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключилото изказване.

(3) Репликата се прави веднага след изказването и не може да трае повече от 2 минути.

(4) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много три реплики.

(5) Не се допуска реплика на репликата.

(6) След направените реплики изказалият се народен представител има право на отговор (дуплика) до 3 минути.

Чл. 57. (1) Народен представител има право на лично обяснение до 2 минути, когато:

1. в изказване на пленарно заседание е поименно засегнат;

2. иска да обясни мотивите на своя отрицателен вот при гласуване по време на същото пленарно заседание.

(2) Думата за лично обяснение по т. 1 на предходната алинея се дава преди прекратяване на пленарното заседание.

(3) Думата за обяснение на отрицателен вот се дава най-много на трима народни представители непосредствено след конкретното гласуване на въпрос по същество. Обяснение на вот не се допуска след тайно гласуване.

Чл. 58. (1) При нужда времето за изказвания се определя предварително от Бюрото на Великото народно събрание съгласувано с ръководителите на парламентарните групи и се разпределя между парламентарните групи пропорционално на тяхната численост.

(2) Всяка парламентарна група има право да поиска удължаване на предварително определеното време за изказване по конкретен въпрос. В този случай останалите парламентарни групи имат право на съответствуващо удължаване и на определеното за тях време.

(3) Отделният оратор има право на изказване до 15 минути, ако не е приет друг регламент.

(4) Ако ораторът превишава определеното време, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.

Чл. 59. Председателят (Президентът) на републиката и заместник-председателят (заместник-президентът), когато присъствуват на заседание на Великото народно събрание и поискат думата, я получават незабавно.

Чл. 60. (1) Членовете на правителството, които не са народни представители, имат право да присъствуват на заседанията на Великото народно събрание.

(2) Членовете на правителството могат да вземат думата всеки път, когато я поискат.

Чл. 61. Ако списъкът на ораторите е изчерпан и никой народен представител не иска думата, председателят обявява разискванията за прекратени.

Чл. 62. (1) В случай че е постъпило предложение за прекратяване или за отлагане на разискванията, преди гласуването на предложението думата се дава на още един народен представител, който не е съгласен с него.

(2) Предложението за прекратяване се подлага на гласуване преди предложението за отлагане.

(3) Ако предложението за прекратяване на разискванията бъде прието, но има представители на парламентарни групи, които не са се изказали по разисквания въпрос, думата се дава на един народен представител от всяка от тях.

Чл. 63. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато други важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.

(2) По искане на парламентарна група председателят прекъсва заседанието за определено време, но не повече от 30 минути и само веднъж през едно заседание.

Чл. 64. Заседание може да бъде отложено с решение на Великото народно събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.

Чл. 65. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно или тайно.

(2) Явното гласуване се извършва:

1. чрез вдигане на ръка;

2. чрез саморъчно записване на имената;

3. поименно;

4. чрез компютризирана система за гласуване.

(3) Поименното гласуване става, като секретарят прочита имената на народните представители, които отговарят съответно "за", "против" и "въздържал се".

(4) При компютризираната система за гласуване народните представители използуват специална карта, която не може да бъде преотстъпвана на други лица.

Чл. 66. Тайното гласуване се извършва с бюлетини.

Чл. 67. Най-малко една десета от всички народни представители или всяка парламентарна група може да предложи гласуването да бъде поименно, чрез саморъчно записване на имената или тайно. Предложението се поставя на гласуване без разисквания.

Чл. 68. Председателят обявява, че се пристъпва към гласуване. То започва 3 минути след обявяването му. Докато трае гласуването, думата не се дава на никого.

Чл. 69. Предложение за отхвърляне се поставя на гласуване най-напред. Предложение за отмяна, изменение или допълнение се поставя на гласуване преди цялостното гласуване по основния въпрос. Направените предложения се поставят на гласуване по реда на тяхното постъпване.

Чл. 70. (1) Предложението се счита за прието, когато за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители, освен ако не е предвидено друго мнозинство.

(2) В случай че гласовете се разделят поравно, предложението се счита за неприето.

Чл. 71. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя.

(2) Когато протичането на гласуването или резултатът от него бъдат оспорени, председателят може да разпореди то да бъде повторено. Резултатът, установен при повторно гласуване, е окончателен.

Чл. 72. (1) За заседанията на Великото народно събрание се води стенографски дневник, който се съставя в деня на заседанието или най-късно на другия ден под надзора на председателя и се подписва от него и от двамата секретари най-късно 3 дни след изработването му.

(2) Стенографският дневник отразява пълно заседанията на Великото народно събрание. Към него се прилагат мотивите и текстът на законопроектите и проектите за други актове, предложенията по тях, както и окончателният им текст и в случаите, когато не са четени в заседанието.

Чл. 73. Народните представители могат да преглеждат стенограмите на речите си и да правят в тях стилни поправки в еднодневен срок от изготвянето на стенографския дневник. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните за съответното заседание секретари.

Чл. 74. Поправки на фактически грешки в приетите от Великото народно събрание актове се извършват по нареждане на председателя до подписване на дневника, след като се изслушат вносителят и докладчикът на съответната комисия.

Глава седма – ИЗРАБОТВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ

Чл. 75. Великото народно събрание избира Комисия за изработване на проект за Конституция на България . Съставът на комисията се определя на пропорционален принцип на представителство на политическите партии, коалиции, организации и движения и независими народни представители. (2) Комисията се състои от председател, трима заместник-председатели, секретар и членове.

(3) Комисията може да образува толкова работни групи, колкото реши за необходимо.

Чл. 78. Комисията и работните групи водят пълни стенографски протоколи за своите заседания, в които отбелязват всички изказвания и решения.

Чл. 77. Комисията е длъжна да представи на председателя на Великото народно събрание в определения от Великото народно събрание срок проект за нова Конституция и мотиви към него.

Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Председателят на Великото народно събрание насрочва първото заседание за разисквания по проекта за Конституция в 5-дневен срок, след като бъде раздаден на народните представители.

Чл. 79. Проектът за Конституция се обсъжда и гласува от Великото народно събрание на три четения.

Чл. 80. (1) На първо четене проектът се докладва изцяло заедно с мотивите.

(2) Докладчикът разяснява пред Великото народно събрание основните положения на проекта и народните представители се изказват по тях.

Чл. 81. (1) След приключване на разискванията председателят на Великото народно събрание поставя на гласуване проекта за Конституция по принцип.

(2) Проектът се смята за приет на първо четене, ако за него са гласували две трети от присъствуващите народни представители.

Чл. 82. В случай че проектът за Конституция не бъде приет на първо гласуване, Великото народно събрание отново избира комисия за изработване на нов проект за Конституция , като се спазва същата процедура. Това се повтаря дотогава, докато проектът бъде приет.

Чл. 83. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Приетият на първо гласуване проект за Конституция се изпраща на комисията, която го е изработила. Комисията обсъжда направените предложения, прави изменения и допълнения на приетия проект и в писмен доклад информира Великото народно събрание за взетите от комисията решения в срок не по-късно от 5 дни.

(2) Председателят на Великото народно събрание насрочва второто гласуване най-малко 3 дни след представянето на проекта и доклада на комисията.

Чл. 84. (1) На второто четене Великото народно събрание обсъжда проекта за Конституция текст по текст и се произнася по предложените допълнения и изменения.

(2) След прочитането на всеки текст докладчикът на комисията дава необходимите разяснения.

(3) Предложенията за изменения и допълнения се обсъждат само ако са направени писмено пред председателя на Великото народно събрание. Те се поставят на разискване веднага, освен ако Великото народно събрание реши да ги изпрати на комисията за допълнително проучване и докладване на едно от следващите заседания.

(4) Второто гласуване става по отделни текстове, като всеки текст се смята за приет, ако за него са гласували две трети от присъствуващите народни представители.

Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Проектът за Конституция се поставя на трето четене не по-късно от 7 дни след приемането му на второ гласуване.

Чл. 86. (1) На трето четене се поставят на разискване само онези текстове на проекта за Конституция, за които са постъпили писмени предложения за отменяне, изменение или допълнение, подписани най-малко от една десета от общия брой на народните представители.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 1991 г.).

(3) Предложенията, направени на трето четене, се смятат за приети, ако за тях са гласували две трети от присъствуващите народни представители.

Чл. 87. (1) Гласуването на проекта за Конституция в цялост се извършва на заседанието, следващо това, на което проектът е бил приет на трето гласуване.

(2) Народните представители гласуват, като записват саморъчно имената си в специален регистър, който става неразделна част от приетата Конституция.

(3) Конституцията се счита за приета, ако за нея са гласували две трети от всички народни представители.

Глава осма – ВНАСЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ

Чл. 88. (1) Председателят (Президентът) на републиката, Министерският съвет, постоянните комисии, народните представители, Върховният съд и главният прокурор могат да внасят законопроекти във Великото народно събрание ( чл. 80 от Конституцията ).

(2) Законопроектите заедно с мотивите се отправят до председателя на Великото народно събрание и се регистрират от Бюрото.

Чл. 89. (1) Бюрото на Великото народно събрание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии съобразно тяхната компетентност, като определя коя е постоянната комисия, която ще бъде водеща за съответния законопроект.

(2) Водещата комисия организира и координира обсъждането на законопроекта, следи за спазване на сроковете и подготвя основния доклад за пленарното заседание.

(3) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересуваните постоянни комисии пред Бюрото на Великото народно събрание в двудневен срок от получаването на разпореждането на Бюрото.

Чл. 90. Всички законопроекти се изпращат и на Законодателната комисия.

Чл. 91. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите и депозират в Бюрото на Великото народно събрание своите мотивирани доклади по тях не по-късно от 15 дни след постъпването им в комисиите.

(2) По предложение на съответните комисии срокът по ал. 1 може да бъде удължен с решение на Бюрото на Великото народно събрание, но не повече от 30 дни.

(3) След приключване на обсъждането на законопроектите в комисиите те се включват от Бюрото в дневния ред не по-късно от 7 дни.

(4) Ако сроковете по ал. 1 и 2 не бъдат спазени от съответните комисии, Бюрото на Великото народно събрание включва законопроектите в дневния ред не по-късно от 7 дни след изтичането им.

Чл. 92. (1) В своите доклади комисиите се произнасят по необходимостта, целесъобразността и финансовото осигуряване на законопроекта. Те правят мотивирано предложение до Великото народно събрание да приеме законопроекта така, както е внесен, да го приеме с изменения и допълнения или да го отхвърли.

(2) Законодателната комисия задължително се произнася по законопроекта, след като той е обсъден в съответната постоянна комисия.

(3) Когато са внесени два или повече законопроекта по един и същ предмет, водещата комисия изработва общ законопроект, който внася от свое име за разглеждане на пленарно заседание.

(4) Когато отделният вносител по ал. 3 не е съгласен с общия законопроект, той прави свой съдоклад пред Великото народно събрание.

Чл. 93. След обсъждането им в комисиите законопроектите заедно с мотивите към тях и докладите на комисиите се раздават на народните представители в тридневен срок преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.

Чл. 94. (1) Законопроектите се приемат на две четения, които се провеждат на различни заседания.

(2) По изключение Великото народно събрание може да решава двете четения да станат на едно заседание без допълнително обсъждане в постоянните комисии.

Чл. 95. (1) На първо четене законопроектът се обсъжда в цялост, по принцип.

(2) Законопроектът се разглежда, след като Великото народно събрание изслуша доклада на вносителя и докладите на съответните постоянни комисии.

(3) Вносителят може да не прави доклад, за което известява Великото народно събрание.

(4) На първо гласуване Великото народно събрание се произнася по основните положения на законопроекта.

(5) Народните представители могат писмено да правят предложения по отделни текстове, които представят на председателя.

Чл. 96. Великото народно събрание приема законопроекта на първо гласуване с мнозинство повече от половината от присъствуващите народни представители.

Чл. 97. (1) Когато счете за необходимо, след приключване на първото четене Великото народно събрание приема решение за допълнително обсъждане на законопроекта и го изпраща на съответните постоянни комисии.

(2) Постоянните комисии обсъждат допълнително законопроекта и внасят мотивиран доклад не по-късно от 7 дни.

(3) Законопроектът се включва в дневния ред за второ гласуване не по-късно от 7 дни след постъпването на доклада на постоянните комисии.

(4) Ако сроковете по ал. 2 и 3 не бъдат спазени от комисиите, Бюрото ги задължава в тридневен срок да се произнесат по законопроекта.

Чл. 98. На второ четене Великото народно събрание обсъжда и гласува законопроектите текст по текст, като се произнася върху писмените предложения за изменения и допълнения.

Чл. 99. (1) Предложенията, с които вносителят или комисиите не са съгласни, се поставят на гласуване от Великото народно събрание преди цялостното второ гласуване по реда, по който са направени, и ако се заяви, че се поддържат.

(2) Оттеглените предложения не се поставят на гласуване.

Чл. 100. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото четене, а след това само със съгласието на Великото народно събрание.

Чл. 101. (1) Комисията по външната политика, Законодателната комисия и другите компетентни комисии дават предварително заключение по ратифицирането и денонсирането на международни договори от Великото народно събрание и от Председателя (Президента) на републиката. Текстът на договорите не може да бъде изменян. Изменения могат да се предлагат само по отношение на резерви към многостранни договори в съответствие с изискванията на международното право.

(2) Министерският съвет внася в Комисията по външната политика или в други компетентни комисии всички международни договори, които не подлежат на ратификация. Комисиите могат да поискат да дадат заключение по съответния договор преди неговото утвърждаване от Министерския съвет.

(3) Комисиите по ал. 2 решават с кои международни договори трябва да се запознае Великото народно събрание.

Чл. 102. (1) Право да внасят проекти за решения, декларации или обръщения имат народните представители и постоянните комисии на Великото народно събрание.

(2) Проектите за решения, декларации и обръщения могат да бъдат разпределяни от Бюрото на Великото народно събрание в тридневен срок между постоянните комисии съобразно тяхната компетентност.

(3) Постоянните комисии обсъждат проектите не по-късно от 15 дни от внасянето им и представят в Бюрото на Великото народно събрание становищата си по тях.

(4) Бюрото включва проектите за решения, декларации и обръщения в дневния ред не по-късно от 7 дни от постъпването на становищата.

(5) Решенията, декларациите и обръщенията се обсъждат в пленарно заседание на едно четене и се приемат с мнозинство повече от половината от присъствуващите народни представители.

Глава девета – ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ

Чл. 103. (1) Народните представители имат право да отправят до председателя на Министерския съвет или до отделни министри въпроси, които имат актуален характер.

(2) Въпросите трябва да са формулирани кратко, ясно и да съдържат само необходимата информация, достатъчна за разбиране на проблема. Те не могат да бъдат разделени на подвъпроси.

(3) Народен представител не може да зададе повече от два въпроса в рамките на едно заседание.

Чл. 104. (1) Въпросите трябва да бъдат предадени в Бюрото на Великото народно събрание в писмена форма най-късно 3 часа преди началото на заседанието.

(2) Великото народно събрание изслушва въпросите и отговорите по тях всеки четвъртък между 19 и 20 часа. Времето за изложение на въпросите не може да надвишава 3 минути.

(3) Въпроси, които не съответствуват на изискванията по ал. 2 и 3 на предходния член, се връщат от председателя на народните представители, които са ги задали.

(4) Председателят на Великото народно събрание уведомява незабавно правителството за постъпилите въпроси.

Чл. 105. (1) Отговарящият министър може да поиска отлагане на отговора, но не по-късно от 7 дни.

(2) Отговорът на министъра не се обсъжда и не може да бъде репликиран.

Чл. 106. (1) Народните представители имат право да отправят питания до правителството или до отделни негови членове.

(2) Питанията до правителството или до отделния министър трябва да се отнасят до въпроси, които са от тяхна компетентност, или до дейността на администрацията, за която отговарят.

Чл. 107. (1) Членовете на Министерския съвет са длъжни да отговорят на отправените питания не по-късно от 14 дни от датата на питането.

(2) Отговорът на питането може да бъде устен или писмен. Той се дава в писмена форма, когато народният представител изрично е заявил, че желае да получи писмен отговор.

(3) До изтичането на този срок правителството или отделният министър може мотивирано да поиска продължение на срока, но не повече от 7 дни.

(4) Министър, който не е отговорил в срока по ал. 1 и не е поискал продължаване на срока по ал. 3, е длъжен в едноседмичен срок да се яви пред Великото народно събрание и да даде обяснения.

Чл. 108. (1) Питанията се внасят в писмена форма и се подписват от народния представител.

(2) Питанията трябва да са сбито формулирани и да не съдържат коментари по предмета на поставените проблеми, както и обвинения против поименно сочени трети лица.

Чл. 109. (1) Народните представители отправят питанията чрез председателя в началото на всяко заседание преди разглеждането на дневния ред, като предават текста на питането. Председателят огласява постъпилите питания.

(2) Когато Великото народно събрание не заседава, питанията се предават в канцеларията за докладване на председателя на Великото народно събрание. Председателят съобщава за постъпилите питания на първото заседание след тяхното подаване.

(3) Народният представител изрично заявява в питането дали желае да получи писмен отговор.

(4) Председателят на Великото народно събрание взема мерки за своевременното уведомяване на съответния член на правителството, до когото е адресирано питането.

Чл. 110. (1) След писмено уведомяване от страна на министър-председателя или на съответния министър, че е готов да отговори, председателят на Великото народно събрание определя датата на заседанието, на което трябва да бъде даден отговорът, и включва питането в дневния ред.

(2) Великото народно събрание изслушва отговорите на питанията в последния един час от петъчното заседание на всеки две седмици.

(3) Питането се снема от дневния ред, когато народният представител, който го е направил, отсъствува.

Чл. 111. Народните представители могат до получаването на отговора да оттеглят своите питания с писмено искане. Председателят информира за това Великото народно събрание на следващото заседание и уведомява министъра, до когото е адресирано питането.

Чл. 112. След като Великото народно събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 5 минути.

Чл. 113. (1) Председателят на Министерския съвет или съответният министър, към когото е отправено питането, дава лично устен отговор.

(2) Той може да заяви, че не е в състояние да отговори, като задължително посочва причините за това.

(3) След отговора на питането, народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса.

(4) По отговора на питането не се провеждат разисквания.

(5) Последен има право на реплика народният представител, направил питането, в която заявява дали е доволен от отговора.

Чл. 114. (1) Когато се получи писмен отговор на питане, председателят съобщава за това на следващото заседание на Великото народно събрание и връчва екземпляр от него на народния представител, който го е направил.

(2) Министърът, до когото е направено питането, може да не присъствува на заседанието, когато отговорът е даден в писмена форма.

(3) Когато Великото народно събрание прецени, че това е необходимо, може да задължи съответния министър да присъствува и да даде устен отговор на питането.

Чл. 115. Питанията към Бюрото могат да се отнасят само до въпроси, свързани с организацията и дейността на Великото народно събрание, на администрацията на събранието или до неприкосновеността на народен представител.

Чл. 116. (1) Великото народно събрание решава дали да започне разисквания по питането, когато за това е постъпило мотивирано предложение от една парламентарна група или най-малко от една десета от народните представители.

(2) Предложението за откриване на разисквания по питането не се обсъжда. То незабавно се поставя на гласуване.

(3) Разискването се провежда по реда, установен в глава шеста на този правилник.

(4) Ако Великото народно събрание прецени, по питането може да се приеме решение ( чл. 87, ал. 4 от Конституцията ).

Чл. 117. (1) Председателят на Министерския съвет може да поиска от Великото народно събрание гласуване на доверие по политиката на правителството, както и по конкретен повод.

(2) По искането за гласуване на доверие могат да се проведат разисквания, които да продължат до две пленарни заседания.

(3) Гласуването на решението за доверие се провежда веднага след като приключат разискванията, но не по-рано от 24 часа от постъпване на искането.

(4) Решението за доверие се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители.

Чл. 118. (1) Мотивирано проекторешение за недоверие към министър-председателя се подава до председателя на Великото народно събрание по инициатива на най-малко една десета от народните представители.

(2) Председателят на Великото народно събрание уведомява незабавно министър-председателя за внесеното проекторешение и го включва в дневния ред на следващото пленарно заседание.

(3) Всеки народен представител може да подпише едновременно само едно предложение за вот на недоверие.

(4) Не може да се внася проекторешение за недоверие към министър-председателя на същото основание в срок до 3 месеца след като Великото народно събрание се е произнесло по този въпрос.

(5) Внесеното проекторешение за недоверие може да бъде оттеглено с писмено искане до председателя на Великото народно събрание до започване на неговото обсъждане.

Чл. 119. (1) По проекторешението за недоверие към министър-председателя се провеждат разисквания, които могат да продължат до три пленарни заседания.

(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени изменения и допълнения на текста на проекторешението.

(3) Гласуването на проекторешението за недоверие се провежда веднага след като завършат разискванията, но не по-рано от 24 часа от неговото внасяне.

Чл. 120. (1) Решението за недоверие към министър-председателя се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на народните представители.

(2) Когато Великото народно събрание приеме решение за недоверие, министър-председателят е длъжен да подаде оставка.

(3) Оставката на председателя на Министерския съвет води до оставка на цялото правителство.

(4) След подаването на оставката по ал. 2 и 3 членовете на правителството продължават да изпълняват функциите си до провеждането на нов избор.

Глава десета – ПАРЛАМЕНТАРНО ПРОУЧВАНЕ, АНКЕТИ И ИЗСЛУШВАНЕ

Чл. 121. Великото народно събрание може непосредствено или чрез своите комисии да извършва проучвания, анкети и изслушване по въпроси, засягащи държавните и обществените интереси.

Чл. 122. Всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и граждани са задължени във връзка с въпросите, предмет на проучвания, анкети и изслушване, да оказват съдействие, като представят необходимите сведения и документи.

Чл. 123. Предоставянето на сведенията може да става писмено или устно по преценка на Великото народно събрание или на комисията.

Чл. 124. (1) Когато Великото народно събрание или комисиите решат това да стане устно, съответното длъжностно лице или гражданин е задължен да се яви, за да бъде изслушан.

(2) Връчването на поканата (съобщението) за явяване става чрез службите на Великото народно събрание.

Чл. 125. Ако лицето, задължено да даде необходимите сведения, не се яви пред Великото народно събрание или пред съответните комисии на определеното място и време, то се довежда принудително за изслушване при спазване на правилата, предвидени в приложение № 1.

Чл. 126. При изслушването лицето има право да откаже да даде сведения по въпроси, отговорите на които биха го уличили в извършване на престъпление.

Глава единадесета – НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Чл. 127. Право и задължение на народния представител е да участвува в работата на Великото народно събрание и на неговите комисии.

Чл. 128. Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Великото народно събрание.

Чл. 129. (1) Статутът на народния представител е несъвместим с изпълняването на друга платена длъжност, освен ако е избран в правителството ( чл. 86, ал. 2 от Конституцията ).

(2) Народните представители запазват заеманата длъжност в държавните органи и организации, като излязат в неплатен служебен отпуск до края на пълномощията на Великото народно събрание.

Чл. 130. (1) Народните представители получават месечно възнаграждение, което се определя от Великото народно събрание (приложение № 2).

(2) Народните представители, избрани за членове на Министерския съвет, получават основното си месечно възнаграждение от правителството.

(3) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор.

(4) Народен представител, който получава хонорар или възнаграждение по граждански договор, е длъжен да декларира неговия размер и източници във Великото народно събрание на всяко тримесечие. Декларациите се завеждат в специален явен регистър, който се контролира от Бюрото на Великото народно събрание и от Комисията по парламентарната етика.

Чл. 131. Народните представители имат право на платен годишен отпуск, който по принцип съвпада с ваканциите на Великото народно събрание. В случай на неотложна нужда отпуск може да се разреши и по друго време от председателя на Великото народно събрание, но не повече от 15 работни дни.

Чл. 132. (1) Народните представители са длъжни да присъствуват на заседанията на Великото народно събрание и на съответните комисии. За дните на неоснователните си отсъствия те не получават трудово възнаграждение.

(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди то да е приключило, е длъжен да уведоми дежурните секретари.

Чл. 133. През времето, прекарано в отпуск поради болест, народният представител получава парично обезщетение съгласно разпоредбите на Кодекса на труда .

Чл. 134. Народният представител няма право да дава съгласие или да използува своето служебно положение и име за рекламна и друга дейност на финансови, промишлени и търговски предприятия и фирми.

Чл. 135. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани. Срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Великото народно събрание, а когато то не заседава – на Председателя (Президента) на републиката ( чл. 88 от Конституцията ).

(2) Разрешението за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, в който случай незабавно се известява Великото народно събрание, а ако то не заседава – Председателят (Президентът) на републиката ( чл. 88 от Конституцията ).

Чл. 136. (1) Когато искането за задържане или за възбуждане на наказателно преследване на народен представител е отправено до Великото народно събрание, председателят на Великото народно събрание незабавно го изпраща на Комисията по проверка на изборите и съобщава за това на първото заседание след постъпването му.

(2) В тридневен срок Комисията по проверка на изборите внася във Великото народно събрание проект за решение относно основателността на искането, който незабавно се поставя на гласуване.

(3) Когато искането е отправено до Председателя (Президента) на републиката, той се произнася по него в тридневен срок.

Чл. 137. Народните представители не могат да бъдат призовавани на военен сбор и учение.

Чл. 138. (1) По въпроси, свързани с дейността на Великото народно събрание, народните представители имат право да получават необходимата информация и съдействие от страна на държавните органи и организации.

(2) При използуване на правата си по ал. 1 народните представители са длъжни да спазват изискванията на закона във връзка с опазването на служебната и държавната тайна, както и на данните, отнасящи се до личния живот и увреждащи доброто име на гражданите.

Глава дванадесета – ПАРЛАМЕНТАРНО ПОВЕДЕНИЕ

Чл. 139. Народните представители нямат право да прекъсват оратора, да отправят лични нападки, оскърбителни думи или заплахи против народни представители или против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение и да извършват постъпки, нарушаващи реда на заседанието.

Чл. 140. По отношение на народните представители могат да се прилагат следните дисциплинарни мерки:

1. напомняне;

2. забележка;

3. порицание;

4. отнемане на думата;

5. отстраняване от заседанието до следващото гласуване.

Чл. 141. Напомнянето се прави от председателя на всеки оратор, който се отклони от предмета на разискванията или нарушава реда на заседанието по какъвто и да е друг начин.

Чл. 142. (1) Забележката се отправя от председателя спрямо народен представител, на когото е направено вече напомняне на същото заседание, но продължава да нарушава реда.

(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към друг народен представител с оскърбителни думи или заплаха.

Чл. 143. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или създава безредие в залата.

Чл. 144. Председателят отнема думата на народен представител, който:

1. има наложени две от предвидените по-горе дисциплинарни мерки и продължава да нарушава реда;

2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си, без това да му е разрешено и въпреки поканата на председателя да завърши.

Чл. 145. Председателят може да отстрани от заседание до следващо гласуване народен представител, който:

1. възразява против наложена дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;

2. призовава към насилие;

3. оскърбява Великото народно събрание.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът за организацията и дейността на Великото народно събрание може да се изменя по предложение на Бюрото на Великото народно събрание или по искане на една десета от народните представители.

§ 2. "Председател" по смисъла на този правилник е председателствуващият съответното пленарно заседание на Великото народно събрание.

§ 3. Под присъствуващи по смисъла на правилника се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуването.

§ 4. (1) Великото народно събрание избира и освобождава от длъжност Председателя (Президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) на републиката, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на републиката.

(2) Предложение за избиране на Председателя (Президента) на републиката, за избиране и освобождаване на Върховния съд и на главния прокурор на републиката могат да правят най-малко една трета от народните представители.

(3) Избирането и освобождаването на лицата по ал. 1 става с тайно гласуване.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 5. Този правилник се приема на основание чл. 75 от Конституцията на Република България .

§ 6. Правилникът влиза в сила от деня на приемането му и отменя Правилника за работата на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 82 от 1983 г. и бр. 87 от 1986 г.). Приложения: 1. Процедурни правила за принудително довеждане за изслушване на граждани от Великото народно събрание.

2. Бюджет на Великото народно събрание.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията и дейността на центровете за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112, както и взаимодействието им с националните служби за спешно реагиране, с цел да се гарантира функционирането на Националната система за спешни повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112.

Чл. 2. (1) Центровете за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112, наричани "центрове 112", са териториални звена на Министерството на извънредните ситуации, включени в структурата на главна дирекция "Национална система 112".

(2) Центровете 112 се изграждат в районите за планиране, определени със Закона за регионалното развитие , както следва:

1. в северозападен район за планиране – в Монтана;

2. в северен централен район за планиране – в Русе;

3. в североизточен район за планиране – във Варна;

4. в югоизточен район за планиране – в Бургас;

5. (изм. – ДВ, бр. 5 от 2009 г.) в южен централен район за планиране – в Кърджали;

6. в югозападен район за планиране – в София.

Чл. 3. Дейността на центровете 112 като част от Националната система за спешни повиквания се основава на следните принципи:

1. непрекъснатост на процеса на обслужване на спешните повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112;

2. бързина и ефективност при осигуряване на спешно реагиране за оказване на помощ;

3. професионализъм на служителите, които трябва да притежават подходяща квалификация и да са специално обучени да обработват, анализират и класират спешните повиквания.

Чл. 4. Центровете 112 изпълняват следните основни функции:

1. приемат и обработват спешни повиквания при непрекъснат режим на работа;

2. гарантират без прекъсване свободна линия за връзка;

3. събират информация за спешния случай, за вида и мястото на инцидента;

4. осигуряват приемането и изясняването на получените повиквания най-малко на два официални езика на Европейския съюз, освен на български език;

5. анализират и предават спешните повиквания на службите за спешно реагиране в зависимост от характера на инцидентите и последствията от тях;

6. проследяват развитието на инцидента, като получават обратно информация от съответните служби за спешно реагиране до приключване на работата им на мястото на инцидента;

7. съхраняват и архивират данните за спешните повиквания.

Раздел II – Структура и организация на дейността на центровете 112

Чл. 5. Вътрешната структура на всеки център 112 се определя от министъра на извънредните ситуации.

Чл. 6. Дейността в център 112 се осъществява от служители – оператори, координатори и системни администратори, и се ръководи от директор.

Чл. 7. (1) Операторът приема подадените към център 112 повиквания и събира за най-кратко време максимално точна и подробна информация относно инцидента. Информацията включва причина за повикването, точен адрес на обаждащия се и на инцидента, име на обаждащия се и име на пострадалия/те, телефон за обратна връзка, ориентир за мястото на инцидента, съществуваща опасност за пострадалия/те, за служителите на службите за спешно реагиране и/или за населението, както и друга важна информация, свързана с инцидента.

(2) Операторът локализира обаждащия се, като сравнява получената информация с географската информационна система.

(3) Операторът при необходимост осъществява конферентна връзка между обаждащия се в център 112 и службите за спешно реагиране.

(4) При лъжливи и злоумишлени повиквания главният директор на "Национална система 112" уведомява компетентните органи за предприемане на съответните мерки.

Чл. 8. (1) При събиране на информацията операторът няма право да изисква от обаждащите се данни за раса, етническа принадлежност, произход, религия или вяра, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, сексуална ориентация, имуществено състояние.

(2) Операторът не обработва лични данни, отнасящи се до психическа, икономическа, културна и социална идентичност, в случай че са предоставени такива.

Чл. 9. (1) Операторът въз основа на събраната информация класира инцидента по кодове, определени с класификатор на спешните повиквания.

(2) Класификаторът по ал. 1 се утвърждава от главния директор на главна дирекция "Национална система 112" след съгласуване със службите за спешно реагиране.

(3) Операторът записва информацията за инцидента в пълен обем в електронния картон на инцидента. При последващи обаждания за същия инцидент без допълнителна информация обаждането се свързва с вече създадения запис на инцидента.

Чл. 10. След обработване на информацията за инцидента операторът я предава на координатора. В случаите, когато получената информация не е свързана с дейността на службите за спешно реагиране, операторът самостоятелно осъществява връзка със съответна организация или институция.

Чл. 11. При заемане на работното си място операторът се регистрира в системата като "достъпен", а при освобождаване на работното място се регистрира като "недостъпен".

Чл. 12. (1) Координаторът след регистриране и предаване на инцидента от оператора осъществява връзка, взаимодействие и координация със службите за спешно реагиране. Координаторът при необходимост подпомага работата на оператора.

(2) При заемане на работното си място координаторът се регистрира в системата и уведомява службите за спешно реагиране за започване на дежурната смяна.

Чл. 13. (1) Координаторът предава информацията за регистрирания инцидент на съответната служба за спешно реагиране по електронен път, а при необходимост – по телефон или чрез радиовръзка.

(2) Координаторът проследява развитието на инцидента, като получава обратно информация от съответните служби за спешно реагиране до приключване на работата им на мястото на инцидента.

(3) Координаторът приключва инцидента в информационната система след получаване на информация от всички уведомени служби за спешно реагиране за завършване на работата им на мястото на инцидента.

Чл. 14. Служителите в център 112 нямат право да разгласяват данните, които са им станали известни в процеса на работата, включително и след прекратяване на служебните или трудовите им правоотношения.

Чл. 15. Ръководството и контролът на дейността на центровете 112 се осъществява от главния директор на главна дирекция "Национална система 112" и от директорите на центровете 112.

Раздел III – Взаимодействие с националните служби за спешно реагиране

Чл. 16. (1) Национални служби за спешно реагиране са Националният медицински координационен център, центровете за спешна медицинска помощ, Националната служба "Полиция", Националната служба "Пожарна безопасност и защита на населението", Главна дирекция Национална служба "Гражданска защита" и Планинската спасителна служба към Българския червен кръст.

(2) Службите за спешно реагиране по ал. 1 приемат подадената от съответния център 112 информация за инцидента, незабавно реагират и връщат обратно информация към него за приключване работата си на мястото на инцидента.

Чл. 17. (1) Службите за спешно реагиране и центровете 112 имат директна връзка към информационно-комуникационната система на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112.

(2) Обменът на информация между центровете 112 и службите за спешно реагиране се осъществява през информационно-комуникационната система по ал. 1. При необходимост за резервиране на комуникационната среда се ползват електронносъобщителните мрежи и/или услуги на предприятията, осъществяващи електронни съобщения.

Чл. 18. (1) В службите за спешно реагиране се осигурява работно място с пряк достъп до информационната система на съответния център 112 за поддържане на директна връзка чрез работни станции, осигурени с обучени служители на службата.

(2) Служителите по ал. 1 получават информация от център 112 и управляват ресурсите на съответната служба в процеса по оказване на помощ при инцидент.

(3) Служителите по ал. 1:

1. получават информация за инциденти директно от информационната система на съответния център 112, а при необходимост обменят информация по телефон или чрез радиовръзка;

2. информират съответния център 112, като задължително маркират в информационната система приемането на инцидента и мобилизацията на ресурсите;

3. информират съответния център 112 за допълнителни обстоятелства по даден инцидент, свързани с координация между службите за спешно реагиране, които са станали известни в хода на действие на съответната служба за спешно реагиране;

4. приключват случая през информационната система, след като съответната служба за спешно реагиране завърши действията си на мястото на инцидента.

(4) Служителите на службите за спешно реагиране нямат право да отказват приемане на информация за инцидент, изпратена от съответния център 112.

Чл. 19. (1) Национална служба "Полиция" осигурява приемането на информация за инцидентите чрез работни станции в оперативните дежурни части (ОДЧ) на областните дирекции "Полиция", в оперативния дежурен център (ОДЦ) на Столична дирекция "Полиция" и в ОДЦ на Генерална дирекция "Полиция".

(2) Координаторът в център 112 предава информацията на ОДЦ на Генералната дирекция "Полиция" в случаите, за които това е изрично определено в класификатора на спешните повиквания.

(3) При получаване на сигнал за пътнотранспортно произшествие без пострадал/и операторът в център 112 събира и предава информацията относно точното място на инцидента, име на водача/ите, номерата на автомобила/ите, вероятни щети, затруднение в движението на моторните превозни средства и друга информация, свързана с инцидента.

Чл. 20. (1) Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (НС "ПБЗН") осигурява приемането на информация за инцидентите чрез работни станции в оперативните дежурни части (ОДЧ) на областните дирекции "ПБЗН", в оперативния дежурен център (ОДЦ) на Столичната дирекция на "ПБЗН" и в ОДЦ на Генералната дирекция "ПБЗН".

(2) Координаторът в център 112 предава информацията на ОДЦ на Генералната дирекция "ПБЗН" в случаите, за които това е изрично определено в класификатора на спешните повиквания.

(3) При получаване на сигнал, свързан с дейността на НС "ПБЗН", операторът в център 112 събира и предава на координатора информация относно точното място на инцидента, вида на инцидента, вероятна опасност за екипите на службите за спешно реагиране и/или за населението, необходимост от допълнителен ресурс и друга информация, свързана с инцидента.

Чл. 21. (1) Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и Националният медицински координационен център (НМКЦ) осигуряват приемането на информация за инцидентите чрез работни станции за връзка с информационно-комуникационната система на Националната система за спешни повиквания.

(2) При получаване на сигнал, свързан с дейността на ЦСМП, операторът в център 112 събира и предава на координатора информация относно повода за повикването, име на пострадалия, точен адрес, на който е пострадалият, телефон за обратна връзка, ориентир за мястото, вероятна опасност за екипите и друга информация, свързана с инцидента.

(3) При получаване на информация за инцидент с четирима и повече от четирима пострадали, както и при големи катастрофи, аварии, бедствия или терористични актове, координаторът в център 112 предава информацията на НМКЦ.

Чл. 22. (1) Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" осигурява приемане на информация от център 112 в оперативните комуникационно-информационни центрове (ОКИЦ) на областните дирекции "Гражданска защита" чрез работни станции за връзка към информационно-комуникационната система на Националната система за спешни повиквания.

(2) При получаване на сигнал за бедствия, аварии и други инциденти, свързани с дейността на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита", операторът в център 112 събира и предава на координатора информация относно повода за повикването, точен адрес, телефон за обратна връзка, ориентир за мястото, опасност за живота, здравето и имуществото на гражданите и друга информация, свързана с инцидента.

(3) Координаторът в център 112 предава информацията на ОКИЦ на съответната областна дирекция "Гражданска защита".

Чл. 23. (1) Взаимодействието между център 112 и Планинската спасителна служба при Българския червен кръст е с постоянен характер и има за цел оказване на помощ при инциденти в планините.

(2) Координаторът от център 112 предава на дежурен служител в централния денонощен пост на Планинската спасителна служба (ЦДП на ПСС) информация за инцидент, свързан с дейността на службата. Конферентна връзка между обаждащия се в център 112 и дежурния служител в ЦДП на ПСС се осъществява незабавно от оператора.

(3) Дежурният служител в ЦДП на ПСС се задължава да информира координатора на център 112 за получаването на информацията за инцидента, за изпращането на спасителен екип и за приключването на работата в мястото на инцидента.

Чл. 24. (1) Дежурният служител в ЦДП на ПСС при нужда от взаимодействие с други служби по повод инцидента информира координатора на център 112.

(2) В случаите по ал. 1 координаторът в център 112 осъществява координация и взаимодействие с други служби за спешно реагиране.

Чл. 25. (1) Дежурният служител в ЦДП на ПСС предоставя информация на координатора в център 112 за възникване на извънредни, необичайни метеорологични и теренни условия в планините.

(2) Координаторът в център 112 предоставя на дежурния служител в ЦДП на ПСС постъпила в центъра информация, която не е свързана с инцидент, но е от съществено значение за обстановката в конкретен планински район.

Чл. 26. (1) Службите за спешно реагиране и център 112 обучават новопостъпилите служители за работа със системата за получаване и обработване на информация за инциденти.

(2) Службите за спешно реагиране съвместно с център 112 организират обучения, обсъждат случаи, реакции и други въпроси, възникнали в процеса на съвместната работа

Раздел IV – Взаимодействие и координация с други служби и ведомства

Чл. 27. Взаимодействието и координацията с други служби и ведомства се осъществява от оператора в център 112 при получаване на повиквания, свързани с тяхната дейност.

Чл. 28. (1) Взаимодействието между центровете 112 и общините се осъществява чрез дежурните служители в общината и оператора в центъра.

(2) Операторът в център 112 подава на дежурния служител в общината информация за постъпили сигнали на територията на общината, свързани с проблеми с градския транспорт, лифтови съоръжения, улична и тротоарна настилка, разрушена пътна настилка, снегопочистване, опесъчаване, светофарни уредби, улично осветление, канализации, топлопреносната мрежа, паркинги, гаражи и други.

Раздел V – Регистър на спешните повиквания и съхранение на информацията

Чл. 29. (1) В център 112 входящите и изходящите повиквания се регистрират в електронен регистър на спешните повиквания.

(2) В регистъра се вписват данните, които операторът събира и предава по повод повикването, и данните, които координаторът предава на службите за спешно реагиране и получава от тях.

(3) Център 112 е администратор на лични данни. Организацията на работа с регистъра на спешни повиквания е в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни .

Чл. 30. Оборудването, с което се обработват данните в регистъра, е разположено в специално помещение с ограничен достъп, осигурен чрез система за сигурност.

Чл. 31. Данните на регистъра са достъпни само за служителите от център 112 и за служителите от службите за спешно реагиране, на които са предоставени съответните права на достъп чрез лично потребителско име и парола.

Чл. 32. Данните от регистъра на спешните повиквания се съхраняват за срок 3 години.

Чл. 33. (1) Разговорите по повод всички входящи и изходящи повиквания в център 112 се записват автоматично.

(2) Директният достъп до записите на разговорите е наличен за срок 4 месеца от момента на постъпване на информацията.

(3) Записите на разговорите се архивират след изтичане на срока по ал. 2 и се съхраняват в специално помещение с ограничен достъп за срок от три години, считано от момента на постъпване на информацията.

Чл. 34. След изтичане на сроковете по чл. 32 и чл. 33, ал. 3 информацията може да се унищожи само от назначена със заповед на министъра на извънредните ситуации комисия, за което се съставя протокол.

Чл. 35. (1) Службите за спешно реагиране или друг компетентен орган могат при необходимост да изискват справка от регистъра и/или звукозапис във връзка с конкретен инцидент.

(2) Предаването на информацията по ал. 1 на службите за спешно реагиране се извършва по искане на ръководителя на съответната служба. Информацията се предава през вътрешната мрежа на Националната система за спешни повиквания, през интернет чрез криптиране на данните или на електронен носител с подписване на приемо-предавателен протокол.

(3) Информация по искане на други компетентни органи се предоставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на извънредните ситуации.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник се издава на основание чл. 6 от ПМС № 192 от 2007 г. за въвеждане на Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112 (ДВ, бр. 68 от 2007 г.).

§ 2. Правилникът е съгласуван с министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, директора на дирекция "Стратегическо планиране и управление" към Министерския съвет и председателя на Българския червен кръст.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат организацията на дейността на Централната избирателна комисия (комисията) и на нейната администрация.

Чл. 2 . (1) Комисията е постоянно действащ независим държавен орган, който се представлява от председателя.

(2) Комисията е юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджет, със седалище в София.

(3) Комисията произвежда всички видове избори, включително изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум и на Централна комисия за местните референдуми.

(4) Комисията има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България.

Чл. 3 . Дейността на комисията се осъществява при спазване принципите на върховенство на закона, равнопоставеност на членовете, публичност и прозрачност.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ НА КОМИСИЯТА

Раздел І Състав и правомощия на комисията

Чл. 4 . (1) Комисията е колективен орган в състав, определен в Изборния кодекс .

(2) Мандатът на комисията е пет години.

(3) Членовете на Централната избирателна комисия имат всички права по трудови правоотношения освен тези, които са несъвместими или противоречат с тяхното правно положение.

Чл. 5 . Централната избирателна комисия осъществява правомощия, уредени в Изборния кодекс , в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление , както и в свързаните с тях нормативни актове.

Чл. 6 . (1) Председателят на комисията:

1. представлява комисията;

2. организира и ръководи дейността на комисията, като насрочва, предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията;

3. подписва решенията, протоколите, удостоверенията и текущата кореспонденция заедно със секретаря;

4. утвърждава организационната структура, щатното разписание и длъжностните характеристики на служителите в администрацията, приети с решение на комисията;

5. разпределя преписките между членовете на комисията или формираните от състава й работни групи, определени с решение на комисията;

6. организира и привежда в изпълнение влезлите в сила решения на комисията;

7. командирова членовете на комисията в страната и в чужбина след решение на комисията;

8. утвърждава всички приети с решение на комисията вътрешни нормативни административни актове (правила, инструкции, методики и др.);

9. внася в комисията проекта за годишен бюджет, периодичните отчети за изпълнение на бюджета и годишния финансов отчет, изготвени от администрацията;

10. организира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията;

11. одобрява отпуските на членовете на комисията;

12. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите от администрацията, след решение на комисията;

13. командирова служителите от администрацията в страната и в чужбина, след решение на комисията;

14. награждава служителите от администрацията, след решение на комисията;

15. сключва договори, необходими за дейността на комисията, след решение на Централната избирателна комисия;

16. изпълнява и други функции, които са му възложени съгласно нормативната уредба, този правилник или по решение на комисията.

(2) Правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от определен от него или по решение на комисията заместник-председател, а при отсъствие и на заместник-председател – от неин член.

Чл. 7 . При отсъствие на председателя определеният от него или по решение на комисията заместник-председател/член ръководи заседанията на комисията и подписва решенията, протоколите, удостоверенията и текущата кореспонденция заедно със секретаря.

Чл. 8 . Секретарят подписва решенията, протоколите, удостоверенията и текущата кореспонденция заедно с председателя. При отсъствие на секретаря те се подписват от определен от председателя заместник-председател, а при отсъствие и на заместник-председател – от определен от комисията неин член.

Чл. 9 . Членовете на комисията са равнопоставени и осъществяват дейността си съобразно действащото законодателство и решенията на комисията.

Чл. 10 . (1) За изпълнение на определени задачи Централната избирателна комисия може да привлича лица в качеството им на експерти или технически сътрудници.

(2) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят в решението на комисията и в сключения с тях договор.

Чл. 11 . (1) Централната избирателна комисия формира от своя състав работни групи за подпомагане на нейната дейност.

(2) Броят, съставът и ръководството на работните групи се определят с решение на комисията.

(3) В дейността на работните групи могат да участват и членове на комисията, които не са включени в техния състав.

Раздел IІ Организация на заседанията

Чл. 12 . (1) Централната избирателна комисия приема своите актове на заседания.

(2) Заседанията на комисията се провеждат в сградата, в която комисията осъществява своята дейност. По решение на комисията заседанията могат да се провеждат и в друго населено място или в друга сграда.

(3) Проектът за дневния ред на заседанието се публикува предварително и на интернет страницата на комисията.

(4) На заседанията на комисията могат да присъстват застъпници, представители на партии, коалиции или инициативни комитети, наблюдатели, членове на Обществения съвет и представители на средствата за масово осведомяване. Изказаните становища, мнения и възражения се записват в протокола.

Чл. 13 . (1) Заседанията на комисията са законни, когато на тях присъстват повече от половината от нейните членове.

(2) За заседанията на комисията се съставя стенографски протокол и извлечение от стенографския запис с протоколните решения, които се подписват от председателя и секретаря. Пълният стенографски протокол се изготвя в срок до 5 (пет) работни дни след приключване на заседанието, извлечението от стенографския запис с протоколните решения се изготвя след приключване на заседанието в срок най-късно до края на следващия работен ден. Протоколите и извлеченията се съхраняват от определен от комисията служител.

(3) За заседанията на комисията се изготвя видеозапис.

(4) Заседанията на Централната избирателна комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията.

(5) Заседанията на комисията са открити при спазване на изискванията за защита на личните данни. Когато важни причини налагат това, по решение на комисията отделни части от заседания могат да бъдат закрити. Причините за закриване на част от заседанието се обявяват.

(6) Всички носители на видеозапис и на аудиозапис от проведените заседания на комисията се съхраняват в архива й.

(7) Централната избирателна комисия поддържа интернет страница, на която публикува незабавно решенията си, пълните стенографски протоколи от заседанията си, методическите указания, предварителните и окончателните резултати от изборите, включително и резултатите от гласуването с машини и от гласуването с хартиени бюлетини след обобщаването им по райони, сканираните и получените по електронен път екземпляри от протоколите на секционните избирателни комисии, районните и общинските избирателни комисии и други документи и данни. На интернет страницата на комисията се публикуват и всички публични регистри при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(8) Централната избирателна комисия публикува на интернет страницата си видеозапис (архив) от заседанията на комисията незабавно след приключване на съответното заседание.

(9) Редът за достъп до архивните помещения и ползването на документи и материали, които се съхраняват в тях, се урежда с решение на комисията.

Чл. 14 . (1) Заседанията на комисията се свикват от председателя, а когато той отсъства – от определения от него или с решение на комисията заместник-председател или член, или по искане на най-малко 1/3 (една трета) от членовете на комисията.

(2) Членовете на комисията се уведомяват за датата и часа на провеждане на заседанието и проекта на дневен ред чрез публикуване на съобщение на интернет страницата на комисията и по телефон или електронна поща. При промяна на датата или часа на свикано заседание членовете на комисията се уведомяват чрез публикуване на съобщение на интернет страницата, по телефона и по електронната поща.

(3) Заседания на комисията може да се насрочват и чрез уведомяване на членовете на предходното заседание.

Чл. 15 . (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от всички членове. В случай че в насрочения час не е налице кворум, председателят отлага заседанието с до 30 минути. След откриване на заседанието председателят определя един от членовете, който да извършва броенето на гласовете и отчитането на поименното гласуване, което се отразява в протокола от заседанието.

(2) Проверка на кворума се извършва след всяка почивка или след прекъсване на заседанието, както и със самото гласуване. Проверка на кворума се извършва и когато член изрази мнение, че в залата не е налице необходимият кворум.

(3) Председателят прекъсва заседанието, когато не е налице кворум.

Чл. 16 . (1) В началото на заседанието комисията по предложение на председателя приема дневен ред за заседанието.

(2) След приемане на дневния ред в него могат да бъдат включени за обсъждане и други въпроси по решение на комисията.

(3) В случай че няма готовност по дадена точка от дневния ред, председателят я отлага за по-късен час на същото заседание или за друго заседание.

Чл. 17 . (1) Председателят на комисията ръководи заседанието и дава думата за изказвания по обсъжданата точка от дневния ред.

(2) Членовете на комисията се изказват, след като председателят им предостави думата.

(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка.

(4) Председателят определя поредността на изказванията по реда на заявяванията им.

(5) Изказването е до 5 (пет) минути.

Чл. 18 . (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот.

(2) Процедурното предложение се прави до 2 (две) минути, без да се засяга същността на обсъждания въпрос, и се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.

(3) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието и за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.

Чл. 19 . Когато се нарушава редът в залата, с което се пречи на работата на членовете на комисията, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.

Чл. 20 . (1) При разглеждане на проектите за решения на комисията се обсъждат проектът за решение на докладчика или на работната група, както и проектът на друг член на комисията, ако има изготвен такъв, а също и направено по време на обсъждането предложение.

(2) Членовете на комисията могат да обосновават направените от тях предложения и съображения по обсъждания въпрос.

Чл. 21 . (1) Членовете на комисията имат право на реплика или дуплика.

(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключилото изказване. Тя се прави веднага след изказването и е до 2 (две) минути.

(3) Членът на комисията, към когото е отправена репликата, има право на отговор (дуплика) до 2 (две) минути.

Чл. 22 . Всеки член на комисията има право на лично обяснение, когато в изказване по време на заседанието е засегнат лично или поименно. Личното обяснение е до 2 (две) минути.

Чл. 23 . След изчерпване на изказванията председателят обявява разискванията за приключени.

Чл. 24 . (1) Решенията на комисията се приемат с гласуване.

(2) Проектът за решение се гласува, след като комисията изслуша доклада на докладчика или работната група, проекта на друг член на комисията, ако е постъпил такъв, както и становищата на членовете на комисията.

Чл. 25 . (1) След приключване на разискванията председателят обявява процедура по гласуване.

(2) От започването на процедурата по гласуване до приключването й не се допускат изказвания.

Чл. 26 . (1) Решенията на комисията се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието.

(2) Гласуването е лично. Гласува се или "за", или "против".

(3) Гласуването се извършва чрез система за електронно гласуване или с вдигане на ръка.

(4) Председателят или определен от него член обявява резултатите от гласуванията.

(5) Членовете на комисията, гласували против предложеното решение, имат право на обяснение на отрицателен вот до 5 (пет) минути.

Чл. 27 . (1) Гласуването се извършва в следната поредност:

1. предложения за отлагане за следващо заседание;

2. предложения за изменение и допълнение на предложения проект;

3. основното предложение;

4. ново предложение по същество.

(2) Когато има две или повече предложения, те се гласуват по реда на постъпването им.

Чл. 28 . (1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от присъстващите членове.

(2) Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне на предложението съгласно чл. 53, ал. 4 от Изборния кодекс , което подлежи на обжалване по реда на Изборния кодекс .

(3) При отмяна на решението за отхвърляне Централната избирателна комисия приема ново решение с мнозинство повече от половината от членовете й.

Чл. 29 . (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага.

(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени от член на комисията веднага след приключването му, председателят го подлага на повторно гласуване. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.

Чл. 30 . Решенията на Централната избирателна комисия се обявяват незабавно чрез публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция. Срокът за обжалване на решенията на комисията започва да тече от второто по ред публикуване.

Чл. 31 . (1) Поправка на фактическа грешка в приет акт преди неговото публикуване се извършва от председателя и секретаря след съгласуване с докладчика по преписката. Комисията се уведомява за поправката на следващото заседание. При несъгласие на докладчика с поправката въпросът се решава от комисията.

(2) След публикуване на акта грешките се поправят с решение на комисията.

Раздел IІI Етични правила за поведение

Чл. 32 . (1) В своята дейност членовете на комисията спазват професионални и етични правила за поведение.

(2) Членовете на комисията нямат право да прекъсват изказващия се, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да рушат авторитета и доверието в комисията или в държавните институции, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.

Чл. 33 . (1) По отношение на членовете на комисията могат да се прилагат следните мерки:

1. напомняне;

2. предупреждение;

3. отнемане на думата.

(2) Напомняне се прави от председателя на член на комисията, който се отклони от предмета на разискванията или нарушава реда на заседанието.

(3) Предупреждение се налага от председателя на член на комисията, който въпреки напомнянето продължава да нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата. Предупреждение се налага и в случаите, когато член на комисията се е обърнал към свой колега/колеги или граждани с оскърбителни думи, жестове или заплахи, както и когато с думите си руши авторитета и доверието в комисията или в държавните институции или има непристойно поведение.

(4) Председателят отнема думата на член на комисията, който след напомняне или предупреждение продължи да нарушава реда или след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.

Чл. 34 . (1) Всеки член на комисията е длъжен да присъства на заседанията на комисията и на работните групи, в които е включен.

(2) В случай че на член на комисията се налага да отсъства от заседание на комисията по уважителни причини, уведомява председателя.

(3) За отсъствие по уважителни причини от заседание на комисията (включително работните заседания по чл. 54, ал. 1 от Изборния кодекс ) се приема, когато член на комисията:

1. ползва законоустановен отпуск;

2. е в служебна командировка;

3. е възпрепятстван по обективни причини да присъства на заседанието и за което е уведомил по телефона председателя. Веднага след отпадане на пречката изпраща писмено уведомление по електронната поща на ЦИК или представя писмено уведомление, което се завежда в деловодството.

(4) При неучастие по неуважителни причини в три поредни или в общо пет заседания през годината с решение на комисията се образува производство за предсрочно прекратяване, като за изясняване на случаите, за уточняване и събиране на доказателства се излъчва работна група от членове на ЦИК. По предложението на работната група ЦИК се произнася с решение.

Чл. 35 . Всеки месец във вътрешната мрежа на Централната избирателна комисия се публикува информация за отсъствия по неуважителни причини на членове на комисията от заседания на комисията. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.

Глава трета – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 36 . Всички държавни и местни органи се задължават да оказват съдействие на членовете на комисията при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 37 . Към Централната избирателна комисия функционира Обществен съвет като консултативен орган, в който могат да се включат представители на българските неправителствени организации, които са участвали като наблюдатели в избори.

Чл. 38 . Комисията осъществява диалог и взаимодействие с представители на граждански организации и движения, включително като провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес, свързани с организацията и произвеждането на избори и референдуми.

Глава четвърта – СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Раздел І Общи положения

Чл. 39 . (1) Дейността на Централната избирателна комисия се подпомага от администрация, която е организирана в една дирекция с включени в нея административни звена и служители към председателя.

(2) Структурата на администрацията на Централната избирателна комисия включва:

1. директор дирекция "Администрация";

2. финансов контрольор – пряко подчинен на председателя;

3. асистент на председателя – пряко подчинен на председателя;

4. дирекция "Администрация", включваща:

а) звено "Правна дейност";

б) звено "Финансово-счетоводна и стопанска дейност";

в) звено "Административна дейност";

г) звено "Машинно гласуване";

д) звено "Международна дейност и протокол, връзки с обществеността и обучение".

(3) Дейността на администрацията се осъществява от служители, работещи по трудово правоотношение.

(4) Общата численост на администрацията на комисията е съгласно щатно разписание, прието с решение на комисията и утвърдено от председателя.

(5) При произвеждането на избори и за организацията им Централната избирателна комисия може да назначи до 25 служители на трудови договори за срок до 3 месеца преди и до 2 месеца след датата на произвеждане на съответния вид избори.

(6) При произвеждането на избори и за организацията им Централната избирателна комисия може да сключва договори за услуги, консултации, експертно и техническо подпомагане с физически лица.

Чл. 40 . Дейността на администрацията се осъществява при спазване принципите на законност, почтеност, отговорност, политическа безпристрастност, йерархична подчиненост, лоялност, ефективност, прозрачност и отчетност.

Раздел ІI Административно ръководство

Чл. 41 . (1) Административното ръководство се осъществява от директора на дирекция "Администрация". Той организира, ръководи, координира, контролира и отчита дейността на администрацията пред председателя и комисията.

(2) Директорът на дирекция "Администрация" се назначава и освобождава от председателя по решение на Централната избирателна комисия.

(3) При отсъствие на директора на дирекция "Администрация" за всеки конкретен случай неговите функции се изпълняват от определен от председателя на комисията служител от администрацията.

Раздел ІII Финансов контрольор

Чл. 42 . (1) Финансовият контрольор е на пряко подчинение на председателя и подпомага комисията, като осъществява контрол по спазване на вътрешните правила и процедури в администрацията.

(2) Финансовият контрольор осъществява дейността по вътрешен контрол на всички структури, програми, дейности и процеси в администрацията на комисията.

(3) Финансовият контрольор работи въз основа на приет от комисията и утвърден от председателя годишен план за дейността си, както и по разпореждане на председателя или по решение на комисията.

(4) Предварителен контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност, при отсъствие на финансовия контрольор се осъществява от заместващия го служител.

Раздел ІV Звено "Правна дейност"

Чл. 43 . Звено "Правна дейност" подпомага комисията, като:

1. извършва проучвания на нормативната уредба, свързани с дейността на комисията;

2. участва в подготовката на проекти на актове на комисията по постъпили жалби, сигнали и други преписки;

3. участва в подготовката на обучителни материали, методически указания, принципни решения и др.;

4. изготвя или съгласува проекти на договори, заповеди, становища и справки по правни въпроси, като следи за законосъобразността на изготвяните документи;

5. изготвя проекти на вътрешни правила и други вътрешни актове;

6. планира, организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури по възлагане на обществени поръчки; подготвя документацията и участва в провеждането на процедурите по Закона за обществените поръчки ;

7. изпълнява дейности, свързани с предоставянето на достъп до обществена информация, в съответствие с конституционните права на гражданите и Закона за достъп до обществена информация ;

8. следи за законосъобразността на актовете, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения на служителите в администрацията;

9. подпомага правно цялостната дейност на комисията, в т.ч. по прилагането на Закона за защита на личните данни , Закона за административните нарушения и наказания , Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и др.;

10. организира конкурсни процедури и изготвя документация за сключване на договори с външни организации, изпълнители и доставчици;

11. изготвя становища по прилагането на нормативните актове;

12. подготвя отговори на писма по възлагане на председателя или член на комисията;

13. осъществява процесуално представителство на комисията пред съдилищата и други юрисдикции по дела, свързани с трудовите правоотношения, с управлението на ведомствената собственост и др.;

14. организира комплектуването на преписките и изпращането на жалбите заедно с преписките по обжалваните решения на комисията до Върховния административен съд;

15. предоставя информация по движението на съдебните дела;

16. анализира и систематизира съдебната практика по обжалвани актове на комисията и др.

Раздел V – Звено "Финансово-счетоводна и стопанска дейност"

Чл. 44 . (1) Звено "Финансово-счетоводна и стопанска дейност" подпомага комисията, като:

1. носи отговорност за организацията на финансовата дейност, вътрешнофинансовия контрол, счетоводството и отчетността в комисията в съответствие с разпоредбите на закона;

2. организира отчитането на приходите и разходите на комисията по единната бюджетна класификация в съответствие с определения бюджет;

3. изготвя проект на годишен бюджет на комисията и на тригодишна бюджетна прогноза;

4. съставя месечни, тримесечни и годишен отчет за изпълнение бюджета на комисията;

5. изготвя ежемесечни и годишни оборотни ведомости и годишен счетоводен баланс;

6. участва в извършването на инвентаризации съгласно Закона за счетоводството ;

7. изготвя проект на план-сметката в частта за комисията за всички видове избори и за национални референдуми и дава становища при съгласуване на план-сметката;

8. осигурява правилното прилагане на нормативните актове, свързани с организацията по нормирането и заплащането на труда и осигурителните отношения на членовете на комисията и служителите; изготвя месечните ведомости за възнагражденията на членовете на комисията и заплатите на служителите;

9. изготвя вътрешни правила за финансово управление и контрол в комисията съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор , които се приемат с решение на комисията и се утвърждават от председателя;

10. проверява документацията преди поемане на задължение и/или извършване на разход по всички договори в комисията при спазване изискванията на закона и вътрешните правила;

11. съвместно със съответните административни звена осъществява в съответствие със законодателството счетоводното отчитане на проекти по международни проекти и програми, по които комисията е бенефициент, и др.;

12. носи отговорност за правилното, законосъобразно и ефективно ползване, стопанисване и управление на недвижимите имоти и движимите вещи – собственост на комисията или предоставени й за ползване;

13. извършва проучвания в каталози и в интернет за сключване на договори с доставчици;

14. носи отговорност за снабдяването, съхраняването, застраховането, стопанисването и използването на стоково-материалните ценности;

15. организира транспортното обслужване, регистрира и застрахова предоставените или собствените моторни превозни средства, осигурява тяхната поддръжка, ремонт и технически прегледи;

16. участва в извършването на инвентаризации съгласно Закона за счетоводството ;

17. участва в провеждането на процедурите по Закона за обществените поръчки ;

18. разработва и внедрява в практиката принципите за информационно управление и система за достъп до информация;

19. организира и осигурява хардуерната поддръжка на компютърната техника, както и поддържането на системния софтуер на комисията, като отговаря и за информационната и мрежовата сигурност;

20. участва в изготвянето на документация за процедури по Закона за обществените поръчки .

(2) Главният счетоводител полага задължително подпис съгласно системата за двоен подпис по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор .

Раздел VI – Звено "Административна дейност"

Чл. 45 . Звено "Административна дейност" подпомага комисията, като:

1. осигурява организационно-техническото обезпечаване на дейността на комисията;

2. осигурява машинописно обслужване при спазване на въведените добри практики в комисията за оформление на решения и други актове на комисията, включително и на писма;

3. организира и носи отговорност за своевременното получаване, завеждане и изпращане на кореспонденцията на комисията по електронен път и на хартиен носител;

4. носи отговорност за електронната поща на комисията;

5. организира и осъществява деловодната дейност в комисията, воденето и съхраняването на съответните входящи и изходящи регистри съгласно вътрешни правила за документооборота на комисията;

6. отговаря за своевременното завеждане и насочване към председателя, а след негова резолюция – към определения докладчик, на постъпилите документи и други книжа и материали;

7. отговаря за публикуване на проекти на актове, документи и друга информация във вътрешната мрежа на комисията след резолюция от председателя или по искане на член на комисията;

8. организира изготвянето на проект на дневен ред на заседанията на комисията;

9. осигурява изготвянето на протоколите от заседанията на комисията и събирането на подписите на решенията;

10. организира създаването и воденeто на регистрите и списъците, предвидени в чл. 57 от Изборния кодекс , съгласно вътрешния правилник за документооборота на комисията;

11. организира съхраняването и обработката на данните за назначаването и състава на РИК и ОИК и СИК извън страната;

12. организира обявяването на решенията на комисията чрез публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция;

13. организира поддръжката и актуализацията на информацията на страницата на комисията в интернет на български и на други езици;

14. обработва и съхранява библиотечния фонд на комисията;

15. организира и осъществява архивната дейност в комисията;

16. подготвя справки по възлагане от председателя или член на комисията и др.;

17. извършва дейностите, свързани с управлението на човешките ресурси и личен състав, дейностите по оценка на резултатите, по обучението и повишаването на професионалната квалификация на служителите; организира, разработва и предлага за одобряване щатното разписание и длъжностните характеристики за служителите в администрацията;

18. изготвя проекти на трудови договори, заповеди и други документи, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения;

19. води и съхранява досиетата на членовете на комисията и на служителите;

20. носи отговорност за спазване на нормите на законодателството за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и др.

Раздел VII – Звено "Машинно гласуване"

Чл. 46 . Звено "Машинно гласуване" подпомага комисията, като:

1. участва в реализиране на машинното гласуване чрез специализирани устройства за електронно машинно гласуване (СУЕМГ) и развива електронната система в съответствие с изискванията на Изборния кодекс и решенията на ЦИК;

2. изготвя проект на технически изисквания към апаратната и програмната част на СУЕМГ и ги представя за утвърждаване от ЦИК;

3. извършва дейности по осигуряване на машинното гласуване, включващи:

а) модифициране и тестване на софтуера на СУЕМГ за съответния вид избор, параметризиране на бюлетините за СУЕМГ, конфигуриране, инсталиране и настройване на СУЕМГ;

б) подготовка, комплектуване на СУЕМГ, тестване на работоспособността на СУЕМГ, подготовка на карти, флашки и документи, провеждане на финални тестове на машините, запечатване и подготовка за транспортиране на СУЕМГ до съответните избирателни секции съобразно решенията на ЦИК;

в) дейности по организация на логистика за реализиране на изборите съобразно решенията на ЦИК;

г) разработва проекти на обучителни материали и инструкции за работа и управление на СУЕМГ и подпомага провеждането на обученията на избирателните комисии;

д) разработва проекти на обучителни материали за машинно гласуване за избирателите и предлага начин за тяхното разпространение след решение на ЦИК;

е) извършва подготовка и обучение на техниците за поддръжка на СУЕМГ в съответствие с решенията на ЦИК;

ж) осъществява техническа поддръжка на СУЕМГ по телефон преди и по време на изборния ден, като води дневник с възникнали инциденти със СУЕМГ и изготвя и представя доклад в ЦИК;

з) дейности, свързани с осъществяване на контрол при приемане за съхранение на СУЕМГ след приключване на изборния ден;

и) дейности по техническа поддръжка на СУЕМГ в съответствие с изискванията за тяхната експлоатация;

к) участва в дейностите за създаване на електронен архив от записващите технически устройства от съответните произведени избори и записването им на електронни носители, както и записване на електронния архив в държавния хибриден частен облак;

л) разработва и предлага на ЦИК анализи, становища и решения по теми, свързани с процеса на машинното гласуване и със СУЕМГ;

4. подпомага комисията при разработване на правила за произвеждане на машинно гласуване в съответствие с изискванията на Изборния кодекс ;

5. участва по компетентност в подготовката на процедури за възлагане на обществени поръчки, свързани с произвеждане на машинно гласуване, провеждането и завършването им;

6. изготвя становища за съответствие със законовите изисквания при провеждане на машинно гласуване;

7. участва при създаване на база данни от проведено машинно гласуване и изготвяне на анализ за организацията и провеждането му;

8. разработва правила, извършва обучение на работещите в ЦИК и подпомага членовете на комисията и служителите във връзка с информационната и комуникационната сигурност.

Раздел VIIІ Звено "Международна дейност и протокол, връзки с обществеността и обучение"

Чл. 47 . Звено "Международна дейност и протокол, връзки с обществеността и обучение" подпомага комисията, като:

1. изработва и предлага проект на комуникационна стратегия на комисията и план за изпълнението й по време на избори и годишно;

2. координира връзките на комисията със средствата за масово осведомяване по повод дейността й и организира публичните изяви/участия на говорителите и други членове на комисията;

3. организира брифинги, пресконференции, конференции, официални, протоколни и работни срещи, семинари, дискусии, кръгли маси;

4. организира архив на медийните изяви/участия на членовете на комисията;

5. осигурява годишния абонамент за периодичния печат, публикации на рекламни карета и обяви за конкурси на комисията;

6. подготвя ежедневен преглед на печата, анализира публикациите в средствата за масово осведомяване, свързани с дейността на комисията;

7. изготвя проекти на информационни съобщения и справки;

8. подпомага осъществяването на взаимодействие на комисията с други държавни органи и неправителствени организации;

9. предлага и организира провеждането на инициативи, свързани с избирателните права на гражданите;

10. подпомага международното сътрудничество на комисията, участието й в международни организации и връзките й с чуждестранни органи и институции;

11. организира участието на членове на комисията или нейни служители в международни форуми и в съвместни програми и проекти в страната и в чужбина и подготвя необходимите документи за задграничните командировки на членовете на комисията и служителите в администрацията;

12. организира приемането и изпращането на международни делегации и обмен на експерти;

13. подпомага точките за контакт в комисията;

14. извършва или организира извършването на преводи на материали от български език на чужд език и от чужд език на български език;

15. проучва, планира, разработва, координира изпълнението и отчита изпълнението на програми и проекти на комисията и др.;

16. при необходимост осигурява обучение за работа със софтуерните продукти;

17. при необходимост организира специализирани и други обучения и семинари, за провеждането на които има решение на комисията.

Раздел ІХ Правила за поведение на служителите

Чл. 48 . (1) Освен определените в правилника функции администрацията изпълнява и други задачи, възложени от комисията, председателя или член на комисията или от прекия ръководител.

(2) Служителите в администрацията отговарят за изпълнението на задачите си пред комисията, председателя или член на комисията, възложил изпълнението на конкретна задача, и пред прекия си ръководител.

Чл. 49 . (1) Служителите в администрацията изпълняват задълженията си точно, своевременно, компетентно, добросъвестно и безпристрастно.

(2) При изпълнение на задълженията си и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на комисията и честта и доброто име на членовете й и не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от лица и организации.

Чл. 50 . (1) Служителите са длъжни да не разпространяват информация, станала им известна при или по повод изпълнение на задълженията им.

(2) Служителите не трябва да изразяват лични мнения по начин, който може да бъде тълкуван като официална позиция на комисията.

Глава пета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

Чл. 51 . (1) Организацията на работата в Централната избирателна комисия, работното време и неговото разпределение, правата и задълженията на служителите в администрацията при изпълнението на трудовите им правоотношения, както и други отношения, свързани с тях, се уреждат с вътрешни правила, които се приемат с решение на комисията и се утвърждават от председателя.

(2) При служебна необходимост служителите в администрацията на ЦИК са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работното време.

Чл. 52 . (1) Централната избирателна комисия с вътрешни правила определя реда и условията за образуване и разпределение на средствата за възнаграждения, включително и на допълнителните възнаграждения, обезщетения и други плащания на членовете на комисията и на служителите в администрацията.

(2) Членовете на комисията и служителите в администрацията имат право всяка календарна година да получават парични средства за представително облекло, средства от фонд "СБКО" и други плащания. Редът и начинът за предоставяне на средствата, както и техният размер се определят с вътрешни правила, които се утвърждават от председателя след решение на комисията.

Чл. 53 . Деловодната дейност на комисията, вътрешният документооборот, образуването и разглеждането на преписките, архивът и съхраняването на ведомствените документи се регламентират с вътрешни правила, които се утвърждават от председателя след решение на комисията.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . За неуредените в този правилник въпроси Централната избирателна комисия приема вътрешни правила, които се утвърждават от председателя след решение на комисията.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът е приет с Решение № 1976 от 16 август 2023 г. на Централната избирателна комисия на основание чл. 48, ал. 3 на Изборния кодекс .

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".

§ 4 . Правилникът за организацията на дейността на Централната избирателна комисия, структурата и функциите на нейната администрация , приет с Решение № 1489 на ЦИК от 4.06.2015 г. , обн., ДВ, бр. 43 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2016 г., бр. 34 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г. и бр. 77 от 2022 г., се отменя.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат съставът, структурата, функциите и организацията на дейността на Съвета по животновъдство, наричан по-нататък "Съвета".

Чл. 2 . Съветът се създава като постоянен консултативен орган към министъра на земеделието, храните и горите, който има структури на областно ниво, за подпомагане на дейността му при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.

Раздел II – Състав и структура на Съвета

Чл. 3 . (1) Съставът на Съвета включва председател, заместник-председател, секретариат и членове и се определя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

(2) Председател е министърът на земеделието, храните и горите, който свиква, ръководи и представлява Съвета.

(3) Заместник-председател е ресорният заместник-министър на земеделието, храните и горите, който подпомага председателя при осъществяване на неговата дейност.

(4) Заместник-председателят изпълнява функциите на председателя в негово отсъствие.

(5) Специализираната дирекция в областта на животновъдството, съгласно Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите , изпълнява функциите на секретариат.

(6) Секретариатът:

1. организира подготовката на заседанията на Съвета съобразно одобрения от председателя дневен ред;

2. уведомява всички членове на Съвета за деня, часа и мястото за провеждане на заседанията;

3. осигурява стенографски запис за заседанията и след изготвянето и представянето му в специализираната дирекция по ал. 5 оформя кратък протокол;

4. съхранява дневния ред и протоколите от заседанията на Съвета.

Чл. 4 . Членове на Съвета по животновъдство са:

1. представители на национално представени организации в областта на животновъдството, отговарящи на изискванията по чл. 10 ;

2. председателите на Областните съвети по животновъдство (ОСЖ);

3. представители на Селскостопанска академия, Тракийски университет – гр. Стара Загора, Аграрен университет – гр. Пловдив, и Лесотехнически университет – гр. София;

4. националният координатор по генетични ресурси в животновъдството.

Чл. 5 . Промени в състава на Съвета се правят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите въз основа на писмени мотивирани предложения от ръководителите на организациите по чл. 4 .

Чл. 6 . (1) Съветът по животновъдство има структури на областно ниво в съответствие с административно-териториалното делене на страната.

(2) Във всяка административна област има Областен съвет по животновъдство, който разглежда въпроси на местно ниво.

Чл. 7 . (1) Областните съвети по животновъдство се състоят от председател, заместник-председател, секретар и членове.

(2) Председател и заместник-председател са лица, избрани от членовете на съответния ОСЖ, с мандат от две години.

(3) Секретар е служител на съответната Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ), определен от директора на Дирекцията.

(4) Членове на съответния ОСЖ са всички животновъди, извършващи дейност на територията на областта, които са подали до секретаря писмено заявление за членство в Съвета.

Чл. 8 . Представител на национално представена организация в областта на животновъдството, избран за председател на ОСЖ, не може да членува в Съвета едновременно и като представител по чл. 4, т. 1 .

Чл. 9 . (1) За решаване на конкретни въпроси и за определен срок Съветът може да предложи да бъдат създадени временни работни групи.

(2) В състава на работните групи могат да бъдат привличани и външни експерти.

(3) Резултатите от работата на работните групи се докладват пред Съвета за сведение и обсъждане.

Раздел ІІІ Изисквания за национално представени организации

Чл. 10 . (1) Национално представените организации по чл. 4, ал. 1 отговарят на следните изисквания:

1. вписани са като юридически лица за извършване на дейност в обществена полза по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел ;

2. извършвали са дейност през последните 2 години, което се удостоверява с годишен финансов отчет за дейността;

3. имат в устройствения си акт цели, дейности и задачи от национално значение, свързани с развитието на сектора за съответния вид селскостопански животни;

4. имат регионални или местни структури с членове в не по-малко от 30 на сто от областите на страната по чл. 6 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България , което се удостоверява с декларация с описани структури и съответните координатори;

5. имат членове, отглеждащи минимум 15 на сто от вида животни, спрямо официално публикуваните статистически данни от органа по статистика на Министерството на земеделието, храните и горите.

(2) В случаите, в които сдружения членуват в повече от една организация, отговаряща на изискванията по ал. 1, председателите им заявяват писмено пред министъра на земеделието, храните и горите коя организация желаят да ги представлява.

Чл. 11 . (1) Предложенията за включване в състава на Съвета на нова национално представена организация се депозират до секретариата, придружени с документи, доказващи изпълнението на всички изисквания по чл. 10 .

(2) Предложенията по ал. 1 се комплектоват от специализираната дирекция по чл. 3, ал. 5 и се представят на министъра на земеделието, храните и горите и на членовете на Съвета.

Раздел IV – Функции на Съвета

Чл. 12 . Съветът осъществява следните функции:

1. дава мнения и предложения по проекти на законови и подзаконови нормативни актове и други административни актове, свързани с животновъдството;

2. участва в разглеждането и прави предложения за решаване на въпроси в направление животновъдство на регионално, национално и международно ниво;

3. насърчава сключването на споразумения между различните неправителствени организации за съвместни инициативи и дейности;

4. дава предложения при разработването на стратегии, програми и анализи за развитие на животновъдството;

5. дава предложения за преодоляване на нелоялната конкуренция в животновъдството във връзка със състоянието на пазара;

6. обсъжда въпроси, касаещи производството, преработката, изкупуването и качеството на продукцията;

7. дава предложения при изготвянето на писмени становища във връзка със състоянието и перспективите за развитие на отрасъл "Земеделие", включени в позицията на Република България пред институциите на Европейския съюз;

8. анализира възможностите за въвеждане на иновации в животновъдното производство и подобряване нивото на научното му обслужване;

9. разглежда въпроси, свързани с ветеринарномедицинското обслужване на селскостопанските животни, развитието и управлението на животновъдството;

10. обсъжда мерки и схеми за подпомагане.

Чл. 13 . Областните съвети по животновъдство осъществяват функциите по чл. 12 на областно ниво.

Раздел V – Организация на дейността на Съвета

Чл. 14 . (1) Съветът се свиква по инициатива на председателя, който определя мястото и начина на провеждане на заседанието. Заседанията се провеждат присъствено или чрез видеоконферентна връзка.

(2) Всяко заседание протича при предварително одобрен от председателя дневен ред, който се изпраща на членовете на Съвета.

(3) На заседанието могат да се разглеждат и въпроси, които не са включени в предварително обявения дневен ред, по предложение на член на Съвета, което е депозирано най-малко един ден преди деня на заседанието.

(4) На заседанията председателят информира членовете на Съвета за изпълнението на разгледаните предложения.

Чл. 15 . (1) Заседанията на Съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете.

(2) При липса на кворум по решение на председателя заседанието може да се проведе независимо от броя на присъстващите.

(3) Членовете на Съвета участват в заседанията лично или чрез определения в заповедта по чл. 3, ал. 1 техен заместник.

(4) На заседанията могат да бъдат поканени представители на други министерства и ведомства, общинска администрация, неправителствени и професионални организации и други органи и организации от страната и от чужбина, имащи отношение към разглежданите въпроси.

Чл. 16 . Членове, които не присъстват на повече от три поредни заседания на Съвета, могат да се предложат за изключване от секретариата.

Чл. 17 . (1) За всяко заседание на Съвета се води стенографски запис, въз основа на който се изготвя кратък протокол.

(2) Протоколът по ал. 1 съдържа:

1. дата, място и участници в заседанието;

2. основни дискутирани въпроси и направени предложения по приетия дневен ред;

3. подписите на председателстващия и секретаря, изготвил протокола.

(3) Протоколът от заседанието се изготвя до пет дни след представяне на стенографския запис.

(4) Окончателно изготвеният протокол се регистрира в деловодната система и се публикува на интернет страница на МЗХГ.

(5) В случай че на заседанието не може да се осигури стенографски запис, протоколът се води от служител на специализираната дирекция по чл. 3, ал. 5 .

Чл. 18 . (1) Областните съвети по животновъдство заседават по предварителен дневен ред, който се предлага от председателя или членовете на Съвета.

(2) За всяко заседание на съветите по ал. 1 се води протокол от секретаря, който се публикува на интернет страницата на съответната ОДЗ.

(3) В случай че на заседанията са разгледани въпроси от национален характер, предложенията се изпращат до секретариата на Съвета по животновъдство.

Чл. 19 . (1) Организационно-техническото обслужване на дейността на Съвета по животновъдство се осигурява от служителите на специализираната дирекция по чл. 3, ал. 5 .

(2) Организационно-техническото обслужване на Областните съвети по животновъдство се осигурява от служителите на съответната ОДЗ.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание чл. 4, ал. 3 от Закона за животновъдството .

§ 2 . Отменя се Правилникът за организацията, дейността и финансирането на Съвета по животновъдство (ДВ, бр. 56 от 2014 г.).

§ 3 . В тримесечен срок от влизането в сила на настоящия Правилник организациите по чл. 4, т. 1 могат да подадат заявления за включване в състава на Съвета по животновъдство, като представят документи, доказващи изпълнението на изискванията по чл. 10 .

Раздел I – Предмет

Чл. 1. С правилника се уреждат организацията и дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество.

Раздел II – Национален съвет за тристранно сътрудничество

Чл. 2. Националният съвет за тристранно сътрудничество е орган за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище.

Чл. 3. (1) Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по проекти на нормативни актове, уреждащи въпросите на:

1. трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения;

2. здравословните и безопасните условия на труд;

3. заетостта, безработицата и професионалната квалификация;

4. общественото и здравното осигуряване;

5. доходите и жизненото равнище;

6. въпроси, свързани с бюджетната политика;

7. социалните последици от преструктурирането и приватизацията.

(2) Националният съвет за тристранно сътрудничество координира работата на национално равнище по програми, отнасящи се до въпросите на социалния диалог, с национално и международно финансиране, в които участват всички представени в НСТС страни.

Чл. 4. (1) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от постоянни членове – по двама представители на Министерския съвет, единият от които е заместник министър-председател, и на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(2) Председател на НСТС е заместник министър-председател.

Чл. 5. (1) Секретариатът на НСТС включва секретар и технически секретар – служители в Администрацията на Министерския съвет, и двама съветници, определени от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(2) Секретариатът осигурява организацията на дейността, техническото и административното обслужване на НСТС и членовете на съвета, както и оперативната координация и взаимодействие на НСТС с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(3) Секретариатът осъществява оперативното взаимодействие на НСТС с Администрацията на Министерския съвет и други администрации на изпълнителната власт, както и с комисиите на Народното събрание и с Администрацията на Президента на Република България.

Чл. 6. (1) Към НСТС се създават постоянни комисии по въпросите на:

1. доходите и жизненото равнище;

2. осигурителните отношения;

3. трудовото законодателство;

4. социалните последици от преструктурирането и от приватизацията;

5. бюджетната политика.

(2) Комисиите се състоят от по двама членове, упълномощени от всеки от участниците в НСТС.

(3) Поименният състав на комисиите се утвърждава от НСТС.

(4) Всяка постоянна комисия избира свой председател на ротационен принцип за срок една година по определена от комисията последователност.

(5) Председателят на комисията организира работата и ръководи заседанията й.

(6) За участие в заседанията на комисиите могат да се канят ръководители и експерти на органи и институции, които са внесли проектите на нормативните актове за обсъждане от съвета или имат пряко отношение към тях.

Чл. 7. По решение на НСТС се създават работни групи за обсъждане на други въпроси извън посочените в чл. 6, ал. 1 .

Чл. 8. По решение на НСТС председателят на съвета предлага на Министерския съвет включването на експерти от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в работни групи, създавани по реда на чл. 47 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Чл. 9. (1) Националният съвет за тристранно сътрудничество приема своите решения на заседания. При постигнато съгласие по разглежданите въпроси в постоянните комисии, оформено с протокол, решенията на НСТС могат да се вземат и в оперативен порядък.

(2) Националният съвет за тристранно сътрудничество провежда редовни заседания по утвърден от него тримесечен план-график, разработен въз основа на оперативната работна програма на Министерския съвет и предложенията на членовете на съвета.

(3) За обсъждане на въпроси извън утвърдения график по искане на всеки от членовете му НСТС провежда извънредни заседания. Когато по преценка на участника, поискал провеждането на извънредното заседание, въпросите следва да бъдат спешно разгледани, заседанието се свиква не по-късно от 5 работни дни от датата на постъпване на искането в НСТС.

(4) Редовните и извънредните заседания се свикват от председателя на НСТС освен в случаите по ал. 1, изречение второ.

(5) Редовните заседания на НСТС се провеждат по дневен ред, определен от председателя. В дневния ред се включват само въпроси, които са обсъдени предварително в комисиите по чл. 6 , в работните групи по чл. 7 и в съветите по чл. 14, ал. 3 и са изготвени становища по тях.

(6) Извънредните заседания на НСТС се провеждат по дневен ред, определен от члена на НСТС, поискал извънредното заседание.

Чл. 10. (1) Секретарят на НСТС уведомява членовете на съвета най-малко 7 работни дни предварително за датата и часа на заседанието, като им изпраща дневния ред и материалите по него. В случаите по чл. 9, ал. 3 , изречение второ дневният ред и материалите по него се изпращат не по-късно от 2 работни дни преди заседанието. Заседанията на НСТС се провеждат в сградата на Министерския съвет.

(2) За участие в заседание на НСТС могат да се канят и ръководители на органи и институции, които са внесли проектите на нормативните актове, обсъждани от съвета.

(3) Заседанията на НСТС са открити. По решение на НСТС отделни заседания могат да бъдат и закрити.

Чл. 11. (1) Заседанията на НСТС се провеждат и се считат за редовни, ако присъстват не по-малко от две трети от постоянните членове, между които представители и на трите участващи в него страни.

(2) При невъзможност да присъстват някои от постоянните членове могат да бъдат замествани от други представители на участниците в съвета, определени по реда на чл. 3а, ал. 2, изречение второ от Кодекса на труда за всеки отделен случай.

(3) На заседанията присъства секретариатът на НСТС.

(4) На заседанията на НСТС могат да присъстват по отделни въпроси не повече от двама експерти към всеки от членовете на НСТС.

(5) Всички присъстващи на заседанието лица се вписват в протокола от заседанието.

Чл. 12. (1) Заседанията на НСТС се откриват и ръководят от председателя на НСТС, а в негово отсъствие – от другия определен от Министерския съвет член на НСТС.

(2) По обсъжданите на заседанието въпроси постоянните членове на НСТС или лицата, които ги заместват, изразяват своите становища, които могат да представят и писмено.

(3) Председателят, а в негово отсъствие – лицето, което го замества, формулира проектите на решения по всеки въпрос.

(4) Решенията на НСТС се приемат с общо съгласие на присъстващите постоянни членове на съвета, а при тяхно отсъствие – на лицата, които ги заместват.

Чл. 13. (1) За разглежданите на заседанието на НСТС въпроси, приетите решения и изразените становища се изготвя протокол.

(2) По време на заседанието се води стенографски запис.

(3) Стенограмата заедно с внесените на заседанието писмени становища и други материали от членовете на НСТС или от лицата, които ги заместват, както и протоколът от заседанието на съответната комисия се прилагат към протокола от съответното заседание на НСТС.

(4) Протоколът се подписва от председателя на НСТС и от присъстващите на заседанието членове на съвета. В случай на отсъствие на постоянен член протоколът се подписва от лицето, което го замества.

(5) Копие от подписания протокол за всяко заседание на НСТС се изпраща на всички членове на съвета.

(6) В случаите, когато на заседание на НСТС са обсъждани проекти на нормативни актове, копие от протокола заедно с писмените становища, ако има такива, се представят в срок до 2 дни в дирекция "Правителствена канцелария" на Министерския съвет или на съответния орган, който е поискал мнение по тях.

Чл. 14. (1) Комисиите по чл. 6 на свои заседания обсъждат и изготвят становища по постъпили в НСТС проекти на нормативни актове, както и по въпроси, възложени им от председателя на съвета или с решение на съвета.

(2) Председателят на НСТС определя комисията, която следва да разгледа проектите и въпросите по ал. 1 съобразно своята компетентност, и срока, в който трябва да се произнесе.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г.) По въпросите на здравословните и безопасни условия на труд, на заетостта, безработицата и професионалната квалификация и на трудовата миграция и трудовата мобилност председателят на НСТС иска становище от Националния съвет за условия на труд, от Националния съвет за насърчаване на заетостта и от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.

(4) Председателите на комисиите след съгласуване със секретаря на НСТС определят датата, часа и дневния ред на заседанието. Секретарят на НСТС уведомява членовете на комисията, като им изпраща дневния ред и необходимите материали не по-късно от 2 работни дни преди провеждането. Заседанията на комисиите се провеждат в сградата на Министерския съвет.

Чл. 15. (1) Заседанията на комисиите са редовни, ако на тях присъстват представители на трите страни.

(2) При невъзможност да присъстват някои от представителите на страните могат да бъдат замествани от други представители, упълномощени по реда на чл. 6, ал. 2 .

Чл. 16. (1) На заседанията на комисиите се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове. В случай на отсъствие на постоянен член протоколът се подписва от лицето, което го замества.

(2) Въз основа на протокола се изготвя доклад, който се подписва от председателя на комисията и се изпраща на секретариата на НСТС заедно с протокола от заседанието.

Раздел III – Отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество

Чл. 17. Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество, наричани по-нататък "съветите", са органи за осъществяване на консултации и сътрудничество при уреждането на въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и на жизненото равнище, които са специфични за съответния отрасъл, бранш и община.

Чл. 18. (1) Съветите се състоят от постоянни членове – по двама представители на съответното министерство, ведомство или общинска администрация и на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, определени по реда на чл. 3б, ал. 3 от Кодекса на труда .

(2) Представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 1 се установява по реда на чл. 36, ал. 4 от Кодекса на труда чрез документ, издаден от съответните организации, признати за представителни на национално равнище.

(3) Председателите на съветите се определят от съответния министър, ръководител на ведомство или кмет на община измежду членовете на съветите след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.

Чл. 19. (1) Организирането и координирането на работата на съветите, както и административното и техническото обслужване се осъществяват от секретар, който се определя от съответното министерство, ведомство или община.

(2) При необходимост по решение на съответните съвети към тях може да се изгражда и секретариат.

Чл. 20. (1) По решение на съветите към тях могат да се създават на паритетни начала комисии и/или работни групи за съответния отрасъл, бранш или община.

(2) Съветите могат да приемат правила за организацията на работа на комисиите и работните групи.

(3) Поименният състав на комисиите и работните групи се утвърждава от съответния съвет.

Чл. 21. (1) Председателят на съвета свиква заседанията, като определя и дневния ред.

(2) Заседание на съвета може да се свика и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието.

(3) Секретарят уведомява членовете на съвета за датата, часа и мястото на заседанието, като им изпраща необходимите материали в сроковете по чл. 10, ал. 1 .

Чл. 22. (1) Заседанията на съветите се провеждат и се считат за редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от постоянните членове, между които представители и на трите участващи в него страни.

(2) При невъзможност да присъстват някои от постоянните членове могат да бъдат замествани от други представители на участниците в съвета, определени по реда на чл. 3б, ал. 3 от Кодекса на труда за всеки отделен случай.

(3) Решенията на съвета се приемат с общо съгласие на присъстващите постоянни членове на съвета, а при тяхно отсъствие – на лицата, които ги заместват.

Чл. 23. (1) За разглежданите на заседанието на съвета въпроси, приетите решения и изразените становища секретарят изготвя протокол.

(2) Протоколът се подписва от всички присъстващи членове на съвета. В случай на отсъствие на постоянен член протоколът се подписва от лицето, което го замества.

(3) Копие от подписания протокол за всяко заседание на съвета се изпраща на всички членове на съвета.

(4) Копие от протокола заедно с писмените становища, ако има такива, се предоставят на органа по чл. 3д, ал. 4, т. 2 и 3 от Кодекса на труда .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се издава на основание чл. 3е, ал. 1 от Кодекса на труда и е приет на заседание на НСТС, проведено на 30 май 2001 г.

§ 2. Правилникът влиза в сила от 30 май 2001 г.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат структурата и организацията на дейността на Съвета за развитие на гражданското общество, наричан по-нататък "Съвета". С правилника се уреждат и правилата за избор на Съвета.

Чл. 2 . Съветът е консултативен орган към Министерския съвет за разработването и провеждането на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество.

Чл. 3 . Съветът организира и осъществява дейността си въз основа на разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел , този правилник и следвайки принципите за:

1. партньорство – в своята работа членовете на Съвета се стремят към осъществяване на добро взаимодействие с представителите на държавните институции и помежду си, основано на взаимно уважение и зачитане на различията;

2. публичност и прозрачност – работата на Съвета е организирана въз основа на правила, приети след публично обсъждане; решенията на Съвета се вземат въз основа на прозрачна процедура и при ясно определен механизъм; информацията за работата на Съвета е публична и достъпна;

3. отзивчивост – в осъществяване на своята дейност Съветът следва да отговаря на запитвания и коментари на представители на гражданското общество в разумен срок;

4. ориентация към консенсус – във всеки един аспект от работата си Съветът се стреми към постигане на консенсус с оглед максимално добро обслужване потребностите на гражданските организации;

5. почтеност – членовете на Съвета осъществяват своята дейност безпристрастно, справедливо и честно;

6. недопускане на конфликт на интереси при разпределяне на средства, организиране на консултации или други взаимодействия с гражданските организации;

7. политическа неутралност;

8. добросъвестност – членовете на Съвета осъществяват своята дейност въз основа на общото желание и споделена отговорност за работа в полза на гражданските организации;

9. ненамеса в дейността на юридически лица с нестопанска цел – при осъществяване на своята дейност Съветът не може да въздейства върху независимостта на отделни или на групи юридически лица с нестопанска цел.

Чл. 4 . (1) Съветът извършва дейностите по чл. 4, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел .

(2) Съветът дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, отнасящи се до дейността на гражданските организации, изработени от изпълнителната власт на национално и местно ниво, както и такива, изработени и внесени от народни представители. В дейността по изготвяне на становища в работата на Съвета могат да вземат участие и представители на други граждански организации и институции, които не са членове на Съвета.

(3) Съветът осигурява координация и следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България (Стратегията) и Плана за действие по Стратегията, като:

1. изисква информация за изпълнението на дейностите по Стратегията от определените отговорни институции;

2. организира анализа на изпълнението на Стратегията и Плана за действие по Стратегията и провеждането на обществени обсъждания или срещи с отговорните институции и представители на гражданското общество;

3. при необходимост създава работни групи, включващи членове на Съвета, представители на институции и външни лица или организации, по изпълнението на конкретни дейности по Стратегията;

4. инициира процес на актуализация или разработване на нова стратегия при изтичане на срока на действие на действаща стратегия или при необходимост от промени в нея;

5. организира обществено обсъждане на новата или актуализираната Стратегия и я представя за одобрение на Министерския съвет заедно с плана;

6. извършва и други дейности, свързани с изпълнението на Стратегията и Плана за действие по Стратегията.

(4) Съветът предлага на Министерския съвет план за действие, включително финансов, за изпълнение на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за всяка следваща година, като:

1. с годишния план определя конкретни срокове, отговорни институции и бюджет;

2. съгласува съдържанието на мерките по плана със съответните отговорни институции;

3. прави анализ на реализацията на годишния план за изпълнение на Стратегията.

(5) Съветът събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства, като за целта възлага на секретариата на Съвета:

1. да събере информация от органите на централната и на местните власти за предоставените от тях бюджетни средства за юридически лица с нестопанска цел за предходната година;

2. да анализира събраната информация по отношение на общия обем на публичните средства, разпределение на средствата по основни цели на дейността на организациите, по източници и по вид и брой на организациите, получили публични средства;

3. да събере обобщени данни за развитието на гражданското общество посредством признати и независими индекси и показатели за развитие на гражданското общество, гражданско участие, свобода на словото, за икономическо развитие и др.;

4. да представи на Съвета за приемане проект на доклад за финансирането на гражданските организации с анализа по т. 2 и анализ на ефективността и ефикасността на отпусканите средства спрямо информацията по т. 3.

(6) Съветът прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и на техните резултати и постижения, като за целта възлага на секретариата на Съвета:

1. да събере и обобщи информация за изпълнените проекти и постигнатите резултати и ефекти от тях за юридическите лица с нестопанска цел, които са получили финансиране през предходната година, чрез процедури, одобрени по реда на чл. 4, ал. 4, т. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел ;

2. да изготви и представи на Съвета за приемане годишен отчет за постигнатите резултати от юридическите лица с нестопанска цел от изпълнените проекти, финансирани по предложение на Съвета през предходната година, който отчет се публикува;

3. Съветът може да предложи на Министерския съвет провеждане на национално представително социологическо проучване на потребностите и проблемите на гражданските организации в България и изготвянето на годишен анализ за състоянието на гражданските организации в България.

(7) Въз основа на констатациите и изводите от дейностите по ал. 6 Съветът отправя препоръки към държавните органи.

(8) Съветът подпомага процеса на взаимодействие между държавната и местните власти и гражданските организации във връзка с изпълнението на целите на Стратегията, като:

1. осигурява публикуването на всички анализи, становища, доклади, отчети и материали от работата на Съвета;

2. провежда открити заседания, създава работни групи и организира тематични дискусии и обществени обсъждания с участие на заинтересованите страни според разпоредбите на този правилник.

(9) Съветът определя ежегодно приоритетите, приема правилата и процедурите и прави предложение на Министерския съвет за разпределение на средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, като:

1. провежда обществено обсъждане на приетите документи в изпълнение на тези дейности;

2. може да предложи на Министерския съвет да се възложи на трети лица изготвянето на предложения за правилата и процедурите, условията и критериите, оценяването и класирането, както и последващото отчитане на проектите с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел, за които ще се осъществява финансовата подкрепа.

Чл. 5 . (1) Съветът приема годишна програма за дейността си, в която се определят приоритетите и задачите за следващата година в съответствие с целите, произтичащи от нормативните актове и стратегическите документи и насочени към актуалните проблеми в сферата му на дейност.

(2) Съветът може да изработва и приема етичен кодекс и други документи за осъществяване на своята дейност.

Глава втора – ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА СЪСТАВА НА СЪВЕТА

Чл. 6 . Изборът за членове на Съвета се извършва чрез публична и прозрачна процедура, която включва следните етапи:

1. публично обявяване на покана за участие в избор на членове на Съвета;

2. предварителна регистрация на организациите, които желаят да участват в избора на членове на Съвета;

3. номиниране на организации – кандидати за членове на Съвета;

4. избор на кандидатите чрез гласуване на предварително регистриралите се;

5. организациите, получили най-много гласове, излъчват свой представител за член на Съвета и негов заместник.

Чл. 7 . (1) В срок до два месеца преди изтичането на мандата на членовете на Съвета секретариатът публикува покана за участие в избори за членове на Съвета.

(2) Поканата се публикува на Портала за обществени консултации.

Чл. 8 . Юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които желаят да участват в процедурата за избор на членове на Съвета, трябва да се регистрират за участие в срок 15 работни дни от публикуването на поканата.

Чл. 9 . (1) Регистрацията за участие в процедурата за избори и гласуването се извършват на уеб базирана електронна платформа, поддържана от Министерския съвет.

(2) Регистрацията се извършва чрез подаване на електронно генерирано от платформата заявление, което се подава от законния представител на юридическото лице с нестопанска цел.

(3) Заявлението съдържа следната информация:

1. наименование на организацията;

2. ЕИК/Булстат;

3. седалище и адрес на управление;

4. имена на представляващия организацията;

5. информация дали организацията е вписана в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията;

6. валиден електронен адрес, чрез който ще се извършва кореспонденцията във връзка с участието в изборите;

7. телефон за контакт.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от 15.12.2023 г.).

Чл. 10 . (1) В заявлението за регистрация в процедурата за избор юридическото лице с нестопанска цел може да заяви волята си да се кандидатира за член на Съвета. В този случай в заявлението се включва и описание на опита на организацията в осъществяването на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие.

(2) Описанието по ал. 1 се ограничава до 500 думи и следва да съдържа данни за наличието на 5 години опит в извършването на дейности (проекти, инициативи, кампании и др.) в подкрепа на развитието на гражданско общество и гражданското участие. Към него се прилагат материали (документи, линкове и др.) като доказателства за осъществените дейности.

Чл. 11 . (1) В администрацията на Министерския съвет със заповед на главния секретар се създава комисия, която организира и провежда процедурата за избор на членове на Съвета.

(2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на постъпилите заявления за участие в процедурата за избор на членове на Съвета. Проверката се извършва по време на регистрацията на организациите за участие в процедурата за избор и приключва до 5 работни след изтичането на срока по чл. 8 .

(3) По отношение на организациите, заявили желание за участие в процедурата за избор, проверката обхваща следните обстоятелства:

1. регистрирана ли е в обществена полза организацията, подала заявление за участие;

2. приложено ли е удостоверение за актуално състояние в случаите, в които се изисква такова.

(4) По отношение на организациите, кандидатирали се за член на Съвета, проверката се отнася до наличието на данни за изискуемия опит в осъществяването на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие.

(5) За участие в работата на комисията се канят като наблюдатели представители на медиите, на юридически лица с нестопанска цел, които не участват в процедурата за избор, в това число представители на сдружения на българите в чужбина или на представени в България международни организации.

(6) За дейността си комисията изготвя протоколи.

Чл. 12 . (1) В периода от откриването на процедурата за регистрация до приключването на проверката по чл. 11, ал. 3 и 4 , извършвана от комисията по чл. 11, ал. 1 , на платформата се публикуват списъци с информация за:

1. всички организации, чиято регистрация за участие в процедурата за избор е одобрена от комисията;

2. всички организации, чиято регистрация за кандидатиране за член на Съвета е одобрена от комисията.

(2) Пред комисията по чл. 11, ал. 1 могат да се правят възражения за недопускането/невключването на организация в списъците с регистрирани/кандидатирали се организации по чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2 , както и за отстраняване на допуснати технически грешки в заявленията за регистрация.

(3) Комисията по чл. 11, ал. 1 обявява, че на платформата са публикувани списъци с регистрираните за участие в процедурата за избор и кандидатиралите се за членове на Съвета организации, след като приключи работата си по проверка на постъпилите заявления за регистрация и участие в процедурата за избор. Обявлението се публикува на Портала за обществени консултации и на други места по избор на комисията.

(4) Крайният срок за предявяване на възраженията и за исканията за отстраняване на грешки по смисъла на ал. 2 е до изтичането на три дни от публикуването на обявлението по ал. 3.

(5) При уважаване на постъпилите възражения или искания комисията по чл. 11, ал. 1 отразява допълненията или поправките в списъците по чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2 .

(6) Крайният срок, до който могат да се извършват промени в списъка по чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2 въз основа на уважени възражения или направени искания, е до три работни дни от изтичането на срока по ал. 4.

Чл. 13 . (1) Комисията по чл. 11, ал. 1 след приключването на регистрацията за участие в процедурата за избор и след изтичането на сроковете по чл. 12 отправя покана до регистрираните организации за гласуване за кандидатите за членове на Съвета.

(2) Поканата по ал. 1 се публикува на Портала за обществени консултации и се изпраща чрез платформата по електронен път на регистрираните организации.

(3) Гласуването за организациите, кандидатирали се за членове на Съвета, се извършва в срок 10 работни дни от публикуването на поканата по ал. 1.

(4) Право да гласуват имат организациите, включени в списъка на регистрирани организации.

(5) Право да бъдат избирани имат организациите, включени в списъка с кандидатиралите се за членове на Съвета организации.

(6) Всяка организация с право на глас може да гласува най-много за 14 организации, в т. ч. за собствената си кандидатура. Не може да се подава повече от един глас за една организация.

(7) Гласуването се извършва посредством попълването на избирателна листа, генерирана на електронната платформа. Избирателната листа се подава от законния представител на организацията, вписана в списъка на регистрираните организации по чл. 12, ал. 1, т. 1 .

(8) Една организация може да подаде само една избирателна листа.

Чл. 14 . (1) След изтичането на срока по чл. 13, ал. 3 на платформата се публикуват резултатите от гласуването и класирането на организациите – кандидати за членове на Съвета.

(2) Когато са класирани повече от 14 организации поради получен равен брой гласове, изборът коя от тези организации да заеме мястото на член на Съвета се определя чрез повторно гласуване.

(3) Комисията по чл. 11, ал. 1 публикува покана за повторно гласуване, която съдържа информация за организациите, които отиват на балотаж. Поканата се публикува на Портала за обществени консултации и се изпраща чрез платформата по електронен път на регистрираните организации.

(4) Гласуването по ал. 3 се извършва в срок 3 работни дни от публикуването на поканата.

(5) След изтичането на срока по ал. 4 на платформата се публикуват резултатите от гласуването и крайното класиране на организациите.

(6) Комисията по чл. 11, ал. 1 публикува резултатите от гласуването, класирането на организациите и протоколите от заседанията си на Портала за обществени консултации в срок 3 работни дни от приключването на гласуванията по ал. 1 и 4.

Чл. 15 . (1) Комисията по чл. 11, ал. 1 едновременно с публикуването на резултатите от гласуването по чл. 14 уведомява по електронен път класираните за членове на Съвета организации.

(2) В 3-дневен срок от обявяването на класирането организациите, участвали в избора, могат да направят възражения пред комисията по чл. 11, ал. 1 . Постъпилите възражения и отговорите на комисията се публикуват на Портала за обществени консултации.

Чл. 16 . (1) В срок до 5 работни дни от обявяването на резултатите от гласуването класираните 14 организации заявяват писмено или по електронен път пред секретариата на Съвета кои физически лица ще ги представляват в него. Всяка класирана организация посочва титулярен представител в Съвета и негов заместник.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 администрацията на Министерския съвет отправя покана към следващата организация, получила най-много гласове, да излъчи свои представители за участие в Съвета.

Чл. 17 . (1) Въз основа на обявеното класиране с решение на Министерския съвет се определят членовете на Съвета.

(2) Съставът на Съвета се оповестява публично на интернет страниците на Портала за обществени консултации и на Портала за консултативни съвети.

Глава трета – СЪСТАВ НА СЪВЕТА

Чл. 18 . (1) Съветът се състои от 15 членове, включително председател.

(2) Председател на Съвета е заместник министър-председателят, отговорен за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България.

(3) Членове на Съвета са юридически лица с нестопанска цел, които имат най-малко 5 години опит в осъществяването на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие.

(4) Поименният състав на Съвета се определя с решение на Министерския съвет след провеждането на процедурата за избор съгласно правилата на глава втора.

(5) Мандатът на членовете на Съвета е три години от решението на Министерския съвет по ал. 4.

Чл. 19 . (1) Членовете на Съвета – юридически лица с нестопанска цел, участват в дейността му чрез свой представител и негов заместник в случай на отсъствие на титуляря.

(2) Член на Съвета може по всяко време да оттегли своите представители, като посочи с кои други физически лица ги заменя.

(3) Секретариатът на Съвета води актуален списък с представителите на членовете на Съвета, който се публикува на Портала за консултативни съвети на Министерския съвет. Промени в списъка се извършват въз основа на заявление, подадено от законния представител на юридическото лице с нестопанска цел – член на Съвета.

Чл. 20 . (1) Член на Съвета прекратява участието си в Съвета при доброволно оттегляне чрез заявяване до председателя на Съвета или при прекратяването му като юридическо лице с нестопанска цел.

(2) При прекратяване на членство по ал. 1 в срок 5 работни дни от получаването на заявлението за доброволно оттегляне или от узнаването на обстоятелството за прекратяването на организацията член председателят на Съвета кани следващата класирана организация да излъчи свои представители в Съвета.

(3) При попълване на състава на Съвета при условията на ал. 2 встъпилата организация продължава мандата на организацията, която е прекратила членството си.

Чл. 21 . Членовете на Съвета не получават възнаграждение за участието си, като те и организациите, които представляват, и свързаните с тях лица не могат да участват с проекти за финансиране.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА

Чл. 22 . За подпомагане на работата на Съвета могат се създават постоянни работни групи по тематични области и временни работни групи по определени въпроси.

Чл. 23 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от 15.12.2023 г.) Секретариат на Съвета е отдел "Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество" в администрацията на Министерския съвет, а секретар на Съвета е началникът на отдела.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от 15.12.2023 г.) Секретариатът подпомага Съвета в неговата дейност, като:

1. осигурява дейността на Съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение;

2. осигурява публикуването на необходимата информация за дейността на Съвета на интернет страницата на Съвета;

3. осигурява оперативното взаимодействие на Съвета с администрациите на органите на изпълнителната власт;

4. организира подготовката и провеждането на заседанията на Съвета;

5. изготвя и публикува резюметата и протоколите от заседанията на Съвета;

6. води отчетност за становищата и решенията на Съветa;

7. организира и координира изпълнението на решенията на Съвета и необходимия обмен на информация между заинтересованите страни;

8. съхранява документацията на Съвета;

9. организира работата на работните групи, създадени от Съвета;

10. води актуален списък с имената на лицата, представляващи членовете на Съвета.

Чл. 24 . (1) Заседанията на Съвета са редовни или извънредни.

(2) Заседанията на Съвета са открити.

(3) Граждани и представители на граждански организации могат да присъстват на заседанията на Съвета, да отправят питания, да изразяват становища и да отправят предложения по въпросите от дневния ред на заседание на Съвета.

(4) На заседанията могат да се канят представители на държавни органи и на други граждански организации и експерти по предложение на председателя на Съвета или на не по-малко от трима от членовете му.

(5) Съветът може да реши да проведе закрито заседание или закрита част от заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя или на не по-малко от трима от членовете му.

Чл. 25 . (1) Редовните заседания се провеждат въз основа на приет от Съвета шестмесечен предварителен график. Графикът се публикува на интернет страницата на Съвета.

(2) Извънредни заседания се провеждат по инициатива на председателя или по искане на не по-малко от трима от членовете на Съвета.

Чл. 26 . (1) Дневният ред, часът и мястото на провеждане на редовните заседания се обявяват на интернет страницата на Съвета и се изпращат по електронен път до членовете най-малко 7 работни дни преди заседанието. При извънредни заседания срокът за обявяване на дневния ред и мястото за провеждане на заседанието е най-малко 2 дни преди провеждане на заседанието.

(2) Материалите за редовните заседания се изпращат на членовете по електронен път най-малко 3 работни дни преди датата на заседанието.

(3) Материалите за извънредните заседания се изпращат на членовете най-малко 2 дни преди датата на заседанието.

Чл. 27 . Всеки член може да прави предложения за допълване на дневния ред на редовните заседания в срок до два работни дни преди датата на заседанието.

Чл. 28 . (1) Членовете на Съвета потвърждават участието си в заседанието пред Секретариата не по-късно от 2 работни дни преди провеждането му.

(2) Когато по обективни причини член на Съвета не може да присъства чрез своя представител или неговия заместник на заседание на Съвета, може да изпрати писмено становище по въпросите от дневния ред. Председателят на Съвета представя получените становища в деня на заседанието.

Чл. 29 . (1) Заседанията на Съвета са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Решенията се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

Чл. 30 . Заседанията на Съвета се свикват и ръководят от неговия председател.

Чл. 31 . Председателят на Съвета:

1. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията на Съвета;

2. подписва протоколите от заседанията на Съвета;

3. контролира изпълнението на решенията на Съвета.

Чл. 32 . (1) Всяко заседание се записва с електронна аудиотехника. Архивът се съхранява и на електронен носител.

(2) Архивът е публичен при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация .

Чл. 33 . Секретариатът на Съвета изготвя проект на протокол, който се изпраща на всички членове на Съвета до пет дни след провеждането на заседанието. Окончателен вариант на протокола се изготвя до 10 дни след провеждането на заседанието и се подписва от председателя на Съвета.

Чл. 34 . (1) Секретариатът на Съвета изготвя резюме от протокола на всяко заседание на Съвета, което включва информация за участниците в заседанието, кратко описание на всеки въпрос, разглеждан от Съвета, взетите решения, срока на изпълнение и отговорника за изпълнението на всяко решение, взетите под внимание становища и предложенията на организациите, участвали в заседанието.

(2) Резюмето по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Съвета не по-късно от една седмица след подписването на протокола от заседанието.

Глава пета – ПУБЛИЧНОСТ И ОТЧЕТНОСТ

Чл. 35 . (1) Съветът поддържа собствена страница на Портала за консултативни съвети на Министерския съвет.

(2) Съветът публикува на страницата по ал. 1 всички документи и материали за дейността си, включително:

1. акта за създаване;

2. състава на Съвета;

3. годишната програма;

4. предварителния график с индикативни дати за провеждане на редовните заседания;

5. дневния ред и материалите от заседанията;

6. резюме от протоколите от заседанията и протоколите от заседанията;

7. годишните отчети за работата на Съвета;

8. правилата, процедурите, критериите и условията за финансова подкрепа на обществено значими проекти на юридически лица с нестопанска цел.

Чл. 36 . Съветът може да разпространява чрез Секретариата информация за дейността си.

Чл. 37 . Съветът може да организира обществени обсъждания по важни въпроси, засягащи развитието на гражданското общество: приемане на приоритети и стратегии, становища по актуални обществени теми и законопроекти и др.

Чл. 38 . (1) Съветът представя годишен отчет за дейността си до 30 юни на годината, следваща отчетната.

(2) Годишният отчет се публикува на интернет страницата на Съвета и съдържа анализ на изпълнението на Плана за действие за изпълнение на Стратегията за отчетната година.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Свързани лица по смисъла на чл. 21 са:

1. лицата, в чийто управителен орган участва едно и също юридическо или физическо лице;

2. лицата, в чийто върховен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, което може да наложи или да възпрепятства вземането на решения;

3. лицата, едното от които е член на Съвета и чийто представител в Съвета се намира в йерархична зависимост от другото по силата на трудово правоотношение;

4. лицата, едното от които е член на Съвета и е получило възнаграждение от другото по силата на гражданско правоотношение в общ размер над 5000 лв. през последните две години от датата на избора му за член на Съвета;

5. лицата, едното от които е член на Съвета и е получило дарение и/или грантово финансиране от другото в общ размер над 5000 лв. през последните две години от датата на избора му за член на Съвета;

6. лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;

7. лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно юридическо лице.

§ 2 . Контрол по смисъла на т. 6 и 7 от параграф 1 е налице, когато контролиращият:

1. притежава пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете във върховния орган на друго лице, или

2. има възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или върховния орган на друго лице, или

3. може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическото лице.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3 . В двумесечен срок от влизането в сила на правилника администрацията на Министерския съвет разработва уеб базираната електронна платформа по чл. 9 за регистрация за участие в процедурата за избор и гласуване за членове на Съвета.

§ 4 . Процедурата за избор на членове на Съвета по реда на глава втора от правилника се провежда след разработването на уеб базираната електронна платформа по чл. 9 от правилника.

§ 5 . Правилникът се приема на основание чл. 4, ал. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел .