Вид акт: Правилник

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (1) Санаторно-курортното управление , наричано по-нататък "управлението", е здравна организация с предмет на дейност: профилактика, санаторно-курортно лечение и рехабилитация, и е на пряко подчинение на Министерството на здравеопазването.

(2) Управлението е юридическо лице със седалище София и поделения в страната съгласно приложението към ПМС № 1 от 1996 г. за преобразуване на Санаторно-курортното управление към Министерството на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 1996 г.).

Чл. 2. Управлението осъществява своята дейност самостоятелно и във взаимодействие и сътрудничество с други специализирани органи на Министерството на здравеопазването, здравни заведения, научни институти, административно-териториални единици, ведомства и организации.

Раздел II – Основни функции и задачи

Чл. 3. Управлението осъществява функции на:

1. специализиран орган на Министерството на здравеопазването по предмета на своята дейност;

2. контролен орган по отношение на поделенията си.

Чл. 4. Основни задачи на управлението са да:

1. организира и осъществява чрез своите поделения:

а) профилактика, лечение и рехабилитация на български и чужди граждани в специализирани санаторно-курортни заведения;

б) медицинско обслужване на местното население в интегрираните курортни поликлиники по договори със съответните общини;

в) реанимационна помощ по Черноморието;

г) стопанисване, експлоатация и системни наблюдения на водоизточници на минерална вода, находища на лечебни пелоиди и балнеотехнически съоръжения, предоставени на управлението и неговите поделения по реда на чл. 118, ал. 1 ППЗНЗ (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 и 100 от 1995 г.);

д) доставка на дълготрайни активи и материални запаси, контрол по тяхната експлоатация, сервиз, техническа безопасност, охрана на труда, метрологично осигуряване и преразпределение;

2. проучва потребностите от профилактика, санаторно-курортно лечение и рехабилитация и да съдейства за правилния подбор на болните в санаторно-курортните заведения;

3. осигурява проектиране и инвеститорски контрол при строителство, реконструкция и модернизация на материално-техническата база съгласувано с Министерството на здравеопазването;

4. организира квалификация и специализация на кадрите в системата;

5. поддържа информационна база данни за курортните ресурси по т. 1, буква "г";

6. предоставя платени и безплатни карти за профилактика, лечение и рехабилитация в поделенията си; във връзка с това организира маркетинг и рекламна дейност;

7. разработва проекти за нормативни актове, методични указания, бюлетини; да провежда семинари и конференции в областта на профилактиката, санаторно-курортното лечение и рехабилитацията.

Раздел III – Устройство, управление, финансиране

Чл. 5. (1) Управлението определя самостоятелно своята структура на основата на утвърдената от министъра на здравеопазването численост на персонала.

(2) Структурата на управлението включва: ръководство, отдели и административна служба.

Чл. 6. (1) Дейността на управлението се осъществява под ръководството на генерален директор с помощта на дирекционен съвет.

(2) Министърът на здравеопазването сключва трудовия договор с генералния директор.

Чл. 7. Генералният директор:

1. отговаря за цялостната дейност на управлението и поделенията и ги представлява пред други органи и организации;

2. е разпоредител на кредитите по бюджета и извънбюджетните средства на управлението;

3. на базата на определена обща численост на персонала от Министерството на здравеопазването одобрява и прави промени в организационната и управленската структура, длъжностните разписания на управлението и поделенията;

4. е работодател по отношение служителите на управлението, главните лекари и главните счетоводители на поделенията;

5. определя размера на индивидуалните трудови възнаграждения и други материални и морални стимули на служителите, посочени в т. 3, в съответствие с наличните фондове и нормативните актове в страната;

6. прави предложение в Министерството на здравеопазването за определяне цените на услугите в санаторно-курортните заведения.

Чл. 8. (1) Дирекционният съвет се ръководи от генералния директор и включва: главен счетоводител, главен юрисконсулт и началници на отдели.

(2) Дирекционният съвет е експертен орган по отношение цялостната дейност на санаторно-курортната система.

(3) При въпроси, отнасящи се до дейността на поделенията, в заседанията на дирекционния съвет участват главните лекари и други специалисти на поделенията.

(4) В заседанията на дирекционния съвет могат да бъдат поканени и външни лица, водещи специалисти в областта на санаторно-курортното лечение, рехабилитацията и курортните ресурси.

Чл. 9. (1) Структурата и разписанието на длъжностите на поделенията се определят по реда на чл. 7, т. 3 .

(2) Поделенията включват санаторно-курортните заведения, балнеотехническите съоръжения и обслужващите звена.

Чл. 10. Поделението се ръководи от главен лекар, който има следните права и задължения:

1. ръководи цялостната дейност на поделението;

2. разпорежда се с предоставените кредити по бюджета и с извънбюджетните средства;

3. работодател е по отношение служителите на поделението с изключение на посочените в чл. 7, т. 4 .

Чл. 11. (1) Управлението и поделенията са на бюджетна издръжка.

(2) Управлението и поделенията имат право да откриват извънбюджетните сметки по реда на ПМС № 146 от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 71 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1991 г., бр. 47 от 1992 г., бр. 74 от 1993 г., бр. 5 от 1994 г, и бр. 12 от 1996 г.).

(3) Поделенията внасят 20 на сто от реализираните приходи в извънбюджетната сметка на управлението.

(4) Средствата, преведени по реда на ал. 3, се използват по решение на дирекционния съвет на управлението с участие на главните лекари на поделенията.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание § 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 1 от 1996 г. за преобразуване на Санаторно-курортното управление към Министерството на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 1996 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат устройството и дейността на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет за подпомагане формирането и осъществяването на държавната политика в областта на защитата при бедствия, наричан по-нататък "съвета".

Чл. 2 . (1) Съветът организира и осъществява дейността си в изпълнение на чл. 62, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) .

(2) Съветът е постоянно действащ орган на Министерския съвет за осигуряване на координация и сътрудничество при провеждането на държавната политика в областта на защитата при бедствия.

(3) Съветът изпълнява функциите на национална платформа за намаляване на риска от бедствия в изпълнение на Рамката за действие от Хього 2005 – 2015 и Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015 – 2030.

Глава втора – ФУНКЦИИ

Чл. 3 . (1) Съветът:

1. разработва и предлага на Министерския съвет Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия;

2. разработва и предлага на Министерския съвет Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове по чл. 6в, ал. 5 ЗЗБ ;

3. разработва и предлага на Министерския съвет Национален план за защита при бедствия;

4. преразглежда и актуализира документите по т. 1 – 3;

5. подпомага разработването и прилагането на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия; предлага изготвянето и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с провеждането на държавната политика за намаляване на риска от бедствия;

6. координира изпълнението на документите по т. 1 – 3;

7. подпомага формирането и изпълнението на секторните политики, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия;

8. прави преглед и изготвя годишен доклад до Министерския съвет за състоянието на защитата при бедствия;

9. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2021 г.) осъществява комуникация със Службата на Организацията на обединените нации за намаляване на риска от бедствия (United Nations Office for Disaster Risk Reduction – UNDRR);

10. разработва насоки, свързани със защитата при бедствия;

11. (нова – ДВ, бр. 60 от 2021 г.) изготвя и предоставя на Европейската комисия обобщена информация за съответните елементи от оценките на риска и оценката на способността за управление на риска, съгласно член 6, параграф 1, буква "г" от Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза.

(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 съветът:

1. дава указания за разработването и изпълнението на програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 4 и 5 ЗЗБ ;

2. дава указания за разработването и готовността за изпълнението на плановете по чл. 9, ал. 6 , 8 и 10 ЗЗБ ;

3. приема програмите по чл. 6г, ал. 1 ЗЗБ ;

4. изготвя доклада по чл. 6в, ал. 8 ЗЗБ ;

5. приема правила за устройството и дейността на постоянната Национална координационна група.

(3) Ежегодно до края на календарната година съветът приема годишна работна програма за следващата година.

(4) Ежегодно до края на месец март съветът изготвя годишен доклад до Министерския съвет за дейността си през предходната календарна година.

Глава трета – СЪСТАВ И ЧЛЕНСТВО

Чл. 4 . (1) Съветът се състои от председател и членове.

(2) Съветът се председателства от министъра на вътрешните работи и се представлява от него.

(3) Членове на съвета са:

1. по един представител на ръководствата на министерствата;

2. по един представител на ръководствата на Държавна агенция "Национална сигурност", на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", на Агенцията за ядрено регулиране, на Националното сдружение на общините в Република България, на Българския Червен кръст, на Българската академия на науките (БАН), на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара;

3. до трима представители на висши училища;

4. до трима представители на научно-изследователски институти;

5. до трима представители на юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия;

6. до трима представители на юридически лица, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.

(4) Председателят ръководи работата на съвета, като се подпомага от секретар.

(5) Секретар на съвета е директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) на Министерството на вътрешните работи.

(6) Секретарят организира работата на съвета, като за целта се подпомага от секретариат.

(7) Функциите на секретариат се осъществяват от ГДПБЗН.

(8) Членовете на съвета по ал. 3, т. 3 – 6 се определят по реда на чл. 9 и 10.

Чл. 5 . (1) Поименният състав на членовете на съвета се определя със заповед на председателя по предложение на ръководителите на съответните министерства, ведомства и организации.

(2) Промяна на членовете на съвета по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 2 се извършва въз основа на писмено уведомление от съответния ръководител.

Чл. 6 . (1) За подпомагане изпълнението на функциите по чл. 3 към съвета се създава постоянна Национална координационна група, която включва заемащи ръководна длъжност представители на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научно-изследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България и юридически лица, включително представители на юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.

(2) Председател на групата по ал. 1 е секретарят на съвета.

(3) Поименният състав на групата по ал. 1 се определя със заповед на председателя на съвета по предложение на ръководителите на съответните министерства, ведомства и организации.

(4) В работата на групата по ал. 1 могат да бъдат включвани експерти по реда на ал. 3.

(5) Промяна в поименния състав на групата по ал. 1 се извършва въз основа на писмено уведомление от съответния ръководител.

(6) Координационната група по ал. 1 разработва и предлага на съвета годишната работна програма по чл. 3, ал. 3 , която съдържа:

1. приоритетни области, сектори и теми;

2. дейности;

3. срок за изпълнение;

4. очаквани резултати;

5. индикатори за изпълнение;

6. изпълнители – координираща и отговорна институция;

7. принос към изпълнението на стратегия, политика, програма и др.

(7) Ежегодно до края на календарната година координационната група по ал. 1 предлага за утвърждаване от съвета годишен план за дейността си за следващата година.

(8) Ежегодно до края на февруари координационната група по ал. 1 изготвя годишен доклад до съвета за дейността си през предходната календарна година.

(9) Съветът приема правила за устройството и дейността на Националната координационна група.

Чл. 7 . (1) Съветът може да създава работни групи от експерти към Националната координационна група за изпълнение на конкретни задачи.

(2) Поименният състав на работните групи се определя със заповед на председателя на съвета.

Чл. 8 . (1) В работата на съвета вземат участие представители на юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия, отговарящи на следните критерии:

1. да са вписани в търговския регистър или да са регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност най-малко 2 години преди датата на подаване на искане за участие;

2. да са действащи и активно осъществяващи целите си не по-малко от 2 години преди датата на подаване на искане за участие;

3. да имат опит в разработване, изпълнение, мониторинг или оценка на стратегии, програми, проекти или политики, допринасящи за изпълнение на стратегическа цел за намаляване на риска от бедствия.

(2) Организациите по ал. 1 предоставят на председателя на съвета:

1. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 2 съгласно приложение № 1;

2. списък и описание на изпълнявани стратегии, програми, проекти или политики, допринасящи за изпълнение на стратегическа цел за намаляване на риска от бедствия.

Чл. 9 . (1) На интернет страниците на консултативните съвети и на ГДПБЗН – МВР се публикува покана за участие в работата на съвета до висши училища, научно-изследователски институти, юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.

(2) В срок до петнадесет работни дни от датата на публикуване на поканата всяко заинтересовано лице по ал. 1 подава писмено искане до председателя за участие в работата на съвета съгласно приложение № 2.

Чл. 10 . (1) В срок до десет работни дни след изтичането на срока по чл. 9, ал. 2 председателят на съвета уведомява лицата, отговарящи на критериите по чл. 8, ал. 1 , и подалите искания висши училища и научно-изследователски институти и ги кани да определят представител и негов заместник.

(2) Юридическо лице, включително юридическо лице с нестопанска цел, имащо отношение към намаляването на риска от бедствия, подало искане по чл. 9, ал. 2 и неотговарящо на критериите и/или условията по чл. 8 , не се включва в работата на съвета, като за това се уведомява юридическото лице.

(3) В случай че повече от три юридически лица, отговарящи на критериите по чл. 8, ал. 1 , или висши училища или научно-изследователски институти са подали искания, председателят на съвета ги кани да определят съответно по трима общи представители и техни заместници.

(4) В срок до десет работни дни от получаването на поканата лицата по ал. 1 писмено уведомяват председателя на съвета за определените представители и техните заместници, като в случите по ал. 3 представят доказателства за общо одобряване на излъчените представители и техните заместници.

(5) Всеки един от излъчените представители и заместниците им трябва да отговаря на следните условия:

1. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;

2. да няма образувано срещу него наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;

3. да има минимум 2 години опит в сферата на дейност на съответното юридическо лице, на висшето училище или на научно-изследователския институт, за чийто представител е номиниран;

4. да има опит в разработване, изпълнение, мониторинг или оценка на стратегии, програми, проекти или политики, имащи отношение към намаляване на риска от бедствия;

5. да е работник/служител или член на върховен орган или управителен орган на съответното юридическо лице, висше училище или научно-изследователски институт.

(6) В четиринадесетдневен срок от уведомяването по ал. 1 или 4 лицата по ал. 1 предоставят на председателя на съвета документи, доказващи обстоятелствата по ал. 5.

(7) При промяна на представител или заместник лицата по ал. 1 писмено уведомяват председателя на съвета и предоставят документи, доказващи обстоятелствата по ал. 5, а за представителите, определени по реда на ал. 3 – и доказателствата за общо одобрение по ал. 4.

(8) Документите по чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 6 се предоставят на председателя на съвета във връзка с определянето на поименния състав по реда на чл. 5, ал. 1 .

(9) Документите по чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 10, ал. 5, т. 1 и 2 се предоставят на председателя на съвета до 15 януари всяка година.

Глава четвърта – ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЯ И ДНЕВЕН РЕД

Чл. 11 . (1) Заседанията на съвета са редовни и извънредни.

(2) Редовните заседания се провеждат не по-малко от три пъти годишно.

(3) Председателят свиква заседанията на съвета. В негово отсъствие заседанията се ръководят от определен от него член на съвета.

Чл. 12 . (1) Всяко заседание се провежда съгласно дневен ред, който се приема в началото на заседанието.

(2) Дневният ред и материалите за редовните заседания се изпращат на членовете в срок не по-късно от пет работни дни преди датата на заседанието на хартиен носител или по електронен път.

(3) Дневният ред и материалите за извънредните заседания се изпращат на членовете в срок не по-късно от два работни дни преди датата на заседанието на хартиен носител или по електронен път.

Чл. 13 . Всеки член на съвета може да прави предложения за допълване на дневния ред на редовните заседания в срок до два работни дни преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на заседанието.

Чл. 14 . (1) При невъзможност да присъстват на заседанието членовете на съвета могат да представят писмени становища по въпросите, включени в дневния ред, които се обсъждат при приемане на решенията.

(2) При невъзможност лично да участва в съответното заседание всеки член на съвета по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 2 може писмено да оправомощи свой представител.

Чл. 15 . (1) Заседанията на съвета са открити и се провеждат, ако присъстват не по-малко от половината плюс един от членовете.

(2) При липса на кворум заседанието се насрочва за друга дата.

(3) Съветът може да реши да проведе закрито заседание или част от заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя или на не по-малко от 1/4 от членовете му.

Чл. 16 . (1) Съветът взема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

(2) При необходимост по предложение на председателя съветът може да приема решения и неприсъствено, като проектът на решение се представя за подпис на всички членове на съвета. Решението се счита за прието, ако бъде подписано от половината плюс един от членовете, и се вписва в протокола от следващото заседание.

Чл. 17 . (1) На откритите заседания могат да присъстват представители на организации извън тези по чл. 8 и експерти, поканени от председателя.

(2) Председателят може да кани за участие в заседанието лицата по ал. 1 по своя инициатива или по тяхно искане, когато те са изпратили до секретариата писмено становище или предложение по точка от дневния ред на заседанието не по-късно от два работни дни преди датата на провеждането му.

(3) Лицата по ал. 2 могат да вземат участие в дискусиите по точките от дневния ред, за които са представили становище или предложение.

(4) Становища или предложения от организации и лица, които не са заявили участие в заседанието, се обобщават от секретариата.

(5) Становища или предложения, постъпили по-късно от два работни дни преди заседанието, не се разглеждат.

(6) Председателят представя получените становища или предложения по ал. 4 по време на заседанието.

Глава пета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 18 . (1) Председателят на съвета:

1. предлага дневния ред за заседанията на съвета;

2. подписва протоколите от заседанията на съвета;

3. координира изпълнението на решенията на съвета;

4. внася за разглеждане от Министерския съвет приетите от съвета документи, доклади, становища и предложения.

(2) Председателят може да определи модератор, който да го подпомага в текущото провеждане на заседанията по отношение на:

1. представяне и разясняване на приоритетните теми за обсъждане;

2. реда за вземане на участие в обсъжданията;

3. времето за изказване;

4. обобщаване на изразените становища;

5. други.

(3) Секретарят на съвета:

1. организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета;

2. подготвя проекта на дневен ред и материалите за заседанията и организира изпращането им до членовете на съвета;

3. организира воденето на протоколи за заседанията на съвета;

4. подпомага обмена на информация във връзка с изпълнението на решенията на съвета;

5. ръководи работата на Националната координационна група и на работните групи от експерти, създадени от съвета;

6. води текущата кореспонденция;

7. организира приемането, изпращането, регистрирането и съхраняването на документацията;

8. осигурява съхранението на документацията, свързана с дейността на съвета, за срок не по-малък от 10 години;

9. изпълнява други задачи, възложени му от председателя на съвета.

Глава шеста – ПРОТОКОЛ, АРХИВ, ОТЧЕТ И ПУБЛИЧНОСТ НА РАБОТАТА

Чл. 19 . Всяко заседание се записва с аудиотехника и записите се съхраняват на електронен носител.

Чл. 20 . (1) До десет работни дни след провеждането на заседанието секретариатът на съвета изготвя протокол, който се подписва от председателя на съвета.

(2) Протоколът по ал. 1 включва: информация за участниците в заседанието; кратко описание на: разглежданите от съвета теми, изразените становища и предложения на организациите, участвали в заседанието, взетите решения, сроковете и отговорните институции за изпълнение на решенията.

Чл. 21 . Материалите, в които се съдържа класифицирана информация, се разглеждат при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на актовете по прилагането му.

Чл. 22 . Секретариатът публикува всички документи и материали за дейността си на Портала за консултативните съвети, включително:

1. акта за създаване;

2. състава на съвета;

3. годишната работна програма;

4. годишните доклади за дейността на съвета;

5. дневния ред по реда на чл. 12 ;

6. протоколи от заседанията.

Глава седма – КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА

Чл. 23 . (1) Всяко решение на съвета задължително включва отговорник и срок за изпълнение.

(2) Отговорникът по ал. 1 представя на секретаря доклад до председателя за изпълнение/неизпълнение на решението.

(3) На всяко заседание секретарят докладва за изпълнението/неизпълнението на решенията от предходни заседания.

Чл. 24 . В годишния доклад за дейността на съвета се включва отчет за изпълнението на решенията, включително причините за неизпълнение или неспазване на срокове.

Глава осма – ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 25 . (1) Средствата, необходими за дейността на съвета, се осигуряват в рамките на бюджета на ГДПБЗН – МВР.

(2) За своята дейност членовете на съвета и на Националната координационна група не получават възнаграждение.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Отменя се Правилникът за устройството и дейността на Консултативния съвет за подпомагане на Министерския съвет при формиране на държавната политика в областта на защитата при бедствия (обн., ДВ, бр. 41 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2012 г.).

§ 2 . Правилникът се приема на основание чл. 62, ал. 5 от Закона за защита при бедствия и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С правилника се определят устройството, дейността и структурата на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, наричан по-нататък "медицинския институт".

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) (1) Медицинският институт организира и осъществява дейностите по здравеопазването в Министерството на вътрешните работи съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Закона за лечебните заведения в съответствие с националната здравна политика, утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика.

(2) Медицинският институт изпълнява специфични функции за извънболнична и болнична помощ, възложени с Постановление № 212 на Министерския съвет от 2000 г. за определяне на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на техните специфични функции (обн., ДВ, бр. 84 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 7 и 18 от 2001 г., бр. 2 от 2002 г., бр. 13 от 2003 г., бр. 96 от 2005 г., бр. 24 и 68 от 2008 г., бр. 18 от 2013 г. и бр. 60 от 2014 г.).

(3) Извън случаите по ал. 2 медицинският институт може да извършва медицинско обслужване на български и чуждестранни физически и юридически лица по сключени договори с юридически лица или срещу заплащане по ценоразпис, утвърден от директора на института.

(4) Медицинският институт осъществява научноизследователска, научно-приложна и учебна дейност в областта на медицинската наука и практика и изпълнява задачи по разработването и провеждането на национална здравна политика. В медицинския институт се извършва обучение на студенти, докторанти и специализиращи лекари при условията и по реда на чл. 80а, ал. 2 и чл. 90 от Закона за лечебните заведения .

Чл. 3. (1) Медицинският институт е юридическо лице на бюджетна издръжка за специфичните си функции със седалище София.

(2) Структурата, численият състав и щатът на медицинския институт се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет на МВР.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Директорът на медицинския институт е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на вътрешните работи.

Раздел II – Устройство и управление

Чл. 4. (1) Медицинският институт включва:

1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) ръководство, което се състои от директор и заместник-директори;

2. лечебни заведения за болнична помощ:

а) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Многопрофилна болница за активно лечение – Централна клинична база в София, която се състои от консултативно-диагностичен блок, стационарен блок, болнична аптека, административни, стопански и други обслужващи звена;

б) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Болница за продължително лечение и рехабилитация – филиал в Банкя, която се състои от болнични отделения, филиална клинична лаборатория, аптека и административно-стопанска част;

в) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Болница за продължително лечение и рехабилитация – филиал във Варна, която се състои от болнични отделения, филиална клинична лаборатория, аптека и административно-стопанска част;

г) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Болница за продължително лечение и рехабилитация – филиал в гр. Хисаря, която се състои от болнични отделения, филиална клинична лаборатория, аптека и административно-стопанска част;

3. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) медицински служби за осигуряване на първична извънболнична медицинска помощ на служителите от структурите на МВР по чл. 37 от ЗМВР ;

4. централна експертно-лекарска комисия;

5. (нова – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) сектор "Ведомствен здравен контрол".

(2) (Доп. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Организацията на дейността и вътрешният ред на структурите по ал. 1, т. 2 се определят с правилници, издадени от директора на медицинския институт.

Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Медицинският институт се ръководи от директор, който се назначава от министъра на вътрешните работи по реда на Кодекса на труда и ЗМВР .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Директорът на института е хабилитирано лице с висше медицинско образование и призната медицинска специалност и с квалификация по Здравен мениджмънт.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Директорът на медицинския институт:

1. осъществява общото и непосредственото ръководство, като ръководи, планира, организира и отговаря за дейността на института;

2. организира изпълнението на заповедите, издадени от горестоящите му органи;

3. отчита се за дейността си пред министъра на вътрешните работи, заместник-министрите на вътрешните работи и пред административния секретар на МВР;

4. организира и отговаря за ползването на автоматизираните информационни фондове, отговаря за изграждането и управлява неавтоматизираните информационни фондове в медицинския институт;

5. отговаря за управлението на предоставените на медицинския институт имоти и вещи – държавна собственост;

6. управлява бюджета на медицинския институт, като организира, ръководи и отговаря за неговото законосъобразно и целесъобразно разходване и отчитане при условията и по реда на Закона за публичните финанси ;

7. управлява човешките ресурси и отговаря за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

8. осъществява взаимодействието с други структури на МВР, с други органи на държавната власт и на местното самоуправление и с юридически лица съобразно функционалната си компетентност;

9. отговаря за научноизследователската, научно-приложната и учебната дейност в медицинския институт в областта на медицинската наука;

10. организира и ръководи участието на медицинския институт в научния обмен чрез издаване на научна литература, научни бюлетини и рекламно-информационни материали за дейността на медицинския институт, публикуване на научни трудове и презентации в печатни и електронни издания и участие на служителите на института в научни конференции, симпозиуми, семинари и други форуми в страната и в чужбина.

(2) При изпълнението на своите функции директорът се подпомага от заместник-директори.

Чл. 7. (1) При управлението на медицинския институт директорът се подпомага от медицински съвет, който е колективен орган с консултативни функции.

(2) Съставът и организацията на дейността на медицинския съвет се определят от директора на медицинския институт в съответствие с чл. 75 и 76 от Закона за лечебните заведения .

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) При осъществяване на научноизследователската, научно-приложната и учебната дейност директорът се подпомага от научно-учебен съвет, който е колективен орган с консултативни функции.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Съставът и организацията на дейността на научно-учебния съвет се определят от директора на медицинския институт в съответствие със Закона за развитие на академичния състав в Република България .

(3) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Медицинските служби се ръководят от началници, които са пряко подчинени на директора на медицинския институт.

(4) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Началниците на медицинските служби ръководят и организират изпълнението на дейностите по оказване на извънболнична медицинска помощ и се отчитат пред ръководството на медицинския институт.

Раздел III – Дейност

Чл. 9. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2013 г., в сила от 22.02.2013 г., изм., бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Медицинският институт организира и осъществява дейността по здравеопазването, като извършва:

1. медицинско обслужване на служителите на МВР;

2. периодични контролни специализирани медицински прегледи и изследвания на служителите на МВР;

3. болнично лечение, рехабилитационна, медико-диагностична и извънболнична дейност;

4. здравно-профилактична дейност;

5. научноизследователска, научно-приложна и учебна дейност;

6. медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на служители в МВР;

7. методическа дейност;

8. квалификация и преподготовка за поддържане и повишаване квалификацията на медицинските кадри;

9. сътрудничество с висшите медицински училища, с лечебните и здравните заведения;

10. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) специализирано медицинско освидетелстване на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР ;

11. специализирано медицинско освидетелстване на:

а) (изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) лица, кандидатстващи за постъпване на работа в МВР за длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР ;

б) лица, кандидатстващи за курсанти в Академията на МВР (АМВР);

в) дипломирани курсанти от висшите военни училища, обучавани за нуждите на МВР – във връзка с назначаването им на държавна служба в МВР;

г) (отм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.);

12. обучение на служителите на МВР и на курсантите в АМВР в областта на оказването на долекарска помощ;

13. експертна дейност;

14. поддържане на отбранителна и мобилизационна готовност за медицинско осигуряване в системата на МВР при мирновременни и военновременни условия, големи производствени аварии, природни бедствия и други извънредни ситуации;

15. диагностика, лечение и експертиза на здравословното състояние на задържани лица по реда на ЗМВР и на чужденци, настанени в специалните домове за временно настаняване на чужденци;

16. набавяне, съхраняване и актуализиране на лекарствени продукти, медицински изделия и други материали за ведомствен военновременен запас.

Чл. 10. Ръководството осъществява административното и методическото управление и контрол на структурите на медицинския институт.

Чл. 11. (1) Дейността на Многопрофилната болница за активно лечение – Централна клинична база в София, се осъществява по медицински специалности, посочени в приложение № 1 .

(2) В лечебното заведение се осъществяват следните дейности:

1. диагностика и лечение на заболявания в условията на извънболнична и болнична помощ;

2. рехабилитация;

3. диагностика и консултации, поискани от лекар от други лечебни заведения;

4. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) клинични изпитвания на лекарствени продукти съгласно действащото в страната законодателство;

5. учебна и научна дейност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Консултативно-диагностичният блок извършва диагностика и амбулаторно лечение на пациенти и се състои от регистратури, приемно-консултативни кабинети, в това число кабинети за образна и функционална диагностика, лаборатории.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Стационарният блок извършва болнично лечение на пациентите и се състои от клиники и отделения с легла, клиники и отделения без легла и операционен блок.

(5) Клиниките, отделенията и лабораториите и техните нива на компетентност по смисъла на Закона за лечебните заведения са определени в приложение № 2 .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) Болничната аптека осигурява снабдяването и отпускането на лекарствени продукти, медицински изделия и други материали.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Дейността на Болницата за продължително лечение и рехабилитация – филиал в Банкя, се осъществява по медицински специалности, посочени в приложение № 3 .

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Дейността на Болницата за продължително лечение и рехабилитация – филиал във Варна, се осъществява по медицински специалности, посочени в приложение № 4 .

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Дейността на Болницата за продължително лечение и рехабилитация – филиал в Хисаря, се осъществява по медицински специалности, посочени в приложение № 5 .

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) В болниците за продължително лечение и рехабилитация се осъществяват дейностите по чл. 21 и 22 от Закона за лечебните заведения .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Отделенията и лабораториите на болниците за продължително лечение и рехабилитация и техните нива на компетентност по смисъла на Закона за лечебните заведения са определени в приложение № 6 .

Чл. 16. Медицинските служби по чл. 4, ал. 1, т. 3 оказват първична извънболнична медицинска помощ и изпълняват специфичните извънболнични дейности в основните структури на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на ЗМВР .

Чл. 17. Централната експертно-лекарска комисия изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Сектор "Ведомствен здравен контрол" осъществява дейността по здравен контрол в структурите на МВР.

Раздел IV – Финансиране

Чл. 18. (1) Бюджетът на медицинския институт се формира от:

1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) субсидия от държавния бюджет, ежегодно определяна със Закона за държавния бюджет на Република България;

2. собствени приходи.

(2) Медицинският институт набира приходи от:

1. договори с Националната здравноосигурителна каса;

2. договори с Националния осигурителен институт;

3. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) договори със застрахователи, лицензирани по раздел ІІ, буква "А", т. 2 или т. 1 и 2 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането ;

4. медицинска помощ, оказвана срещу заплащане;

5. приходи от обучение на медицински специалисти по сключени договори;

6. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) приходи от клинични изпитвания на лекарствени продукти;

7. отдаване под наем на оборудване, помещения и площи в съответствие с действащата нормативна уредба;

8. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 4.09.2015 г.) други източници в съответствие с действащата нормативна уредба;

9. (нова – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) договори с Министерството на здравеопазването.

Раздел V – Взаимодействие с други лечебни и здравни заведения

Чл. 19. Медицинският институт осъществява дейността си самостоятелно, както и във взаимодействие и координация с лечебни и здравни заведения, ведомства и организации в страната и в чужбина.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.) Научноизследователската, научно-приложната и учебната дейност на медицинския институт се осъществяват в сътрудничество с другите институти на МВР, висши училища и Националния център по обществено здраве и анализи.

Чл. 21. Медицинският институт осъществява международна дейност и сътрудничество.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения . ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 166 на Министерския съвет от 22 август 2025 г. за изменение и допълнение на Правилника за устройството, дейността и структурата на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 70 от 2025 г., в сила от 26.08.2025 г.)

§ 15. Навсякъде в останалите разпоредби на правилника думата "долекуване" се заличава.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат устройството и дейността на Съвета за криминологични изследвания, наричан по-нататък "Съвета".

Чл. 2 . Съветът е експертно консултативно звено за анализ на проблемите на престъпността, причините, които я обуславят, и за разработване на мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Той организира извършването на криминологични изследвания, обсъжда препоръки и становища относно промени в нормативната уредба и дава предложения за такива промени, като подпомага Министерския съвет при провеждането на наказателната политика.

Чл. 3 . Съветът:

1. организира извършването на криминологични изследвания на:

а) общата престъпност и видовете престъпност в страната, в региони и населени места;

б) процесите на криминализация и виктимизация в обществото, причините за тях и предлага анализи и прогнози с оглед на превенцията и контрола;

в) личността на правонарушителите, причините за криминализация и предлага мерки за ресоциализация и реинтеграция;

г) жертвите на престъпления, причините за тяхното виктимизиране и предлага мерки за превенция и подпомагане;

2. приема методиката на конкретните криминологични изследвания;

3. организира извършването на изследвания на общественото мнение за наказателния закон;

4. обсъжда и приема докладите от всяко изследване и направените с тях предложения;

5. предлага въз основа на резултатите от криминологичните изследвания промени в нормативната уредба, както и анализи и прогнози с оглед на превенцията и контрола на престъпността, и различни мерки, свързани с тях;

6. ежегодно в срок до 15 декември на съответната календарна година приема годишна работна програма за следващата календарна година, в която се определят приоритетите и задачите за следващата година, видовете и броят на криминологичните изследвания в съответствие с целите, произтичащи от нормативните актове и стратегическите документи, и актуалните проблеми в областта на наказателната политика;

7. определя членовете на екипите за извършването на конкретните криминологични изследвания и техните ръководители.

Глава втора – СЪСТАВ И ЧЛЕНСТВО. СЕКРЕТАРИАТ

Чл. 4 . (1) Съветът се състои от председател и членове.

(2) Председател на Съвета e министърът на правосъдието.

(3) Членове на Съвета са:

1. заместник-председателят на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия;

2. председателят на Междуведомствения съвет по чл. 383, ал. 1 от Закона за съдебната власт ;

3. заместник-министър на правосъдието, председателстващ Съвета по изпълнение на наказанията по чл. 32 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ;

4. министърът на вътрешните работи или определен от него заместник-министър;

5. председателят на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

6. председателят на Българската асоциация по криминология;

7. председателят на Националния статистически институт;

8. представител на Висшия адвокатски съвет;

9. заместник-директор на Института за държавата и правото при Българската академия на науките;

10. заместник-директор на Института по философия и социология при Българската академия на науките.

(4) Поименният състав на Съвета се определя със заповед на председателя по предложение на ръководителите на съответните институции по ал. 3.

Чл. 5 . Председателят на Съвета:

1. ръководи заседанията и работата на Съвета;

2. свиква заседанията на Съвета, предлага дневния ред и подписва протоколите от проведените заседания;

3. съобщава пред Съвета всяко предложение, направено от неговите членове;

4. съобщава пред Съвета приетите от централните и териториалните органи на изпълнителната власт и други заинтересовани страни решения по предложения, направени от Съвета;

5. внася за обсъждане в Съвета проекти на закони и подзаконови нормативни актове, национални стратегии, програми, научни разработки и доклади в областта на наказателната политика;

6. предлага промени в годишната работна програма по чл. 3, т. 6 .

Чл. 6 . (1) Съветът се подпомага организационно-технически от дирекция "Стратегическо развитие и програми" на Министерството на правосъдието, която изпълнява функциите на секретариат.

(2) Секретариатът:

1. организира събирането и обобщава представените становища по разглежданите от Съвета материали;

2. организира и координира подготовката и провеждането на заседанията;

3. координира и подпомага изпълнението и отчитането на изпълнението на решенията на Съвета;

4. изготвя протокол за всяко заседание и съхранява документацията на Съвета;

5. изпълнява и други задачи, възложени от председателя на Съвета.

Чл. 7 . Секретар на Съвета е служител на Министерството на правосъдието, който се определя от министъра на правосъдието. Секретарят подпомага експертно председателя в неговата работа.

Глава трета – ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЯ

Чл. 8 . (1) Съветът провежда заседания най-малко веднъж на три месеца. Заседанията на Съвета се свикват от председателя.

(2) Председателят на Съвета по своя инициатива или по предложение на някой от членовете на Съвета може да покани на заседания и представители на други органи и институции, на академичната общност, на други юридически лица, които имат отношение към въпросите, включени за обсъждане в дневния ред на Съвета, както и специалисти в областта на наказателното право и наказателния процес, криминологията, криминалистиката, психиатрията, психологията, социалната педагогика, социологията и статистиката, без право на глас.

(3) За участие в работата на Съвета председателят и членовете на Съвета не получават възнаграждение.

Чл. 9 . (1) Поканата за свикване на заседание, предложението за дневен ред и материалите за заседанието се предоставят от Секретариата на членовете на Съвета не по-късно от 5 работни дни преди заседанието.

(2) Всеки член на Съвета може да прави допълнителни предложения за включване на въпроси в дневния ред не по-късно от два работни дни преди заседанието. В този случай предложението се изпраща до председателя, до Секретариата и до всички членове на Съвета.

(3) Съветът приема дневния ред в началото на всяко заседание.

(4) Заседанията на Съвета се провеждат в сградата на Министерството на правосъдието на ул. Славянска № 1. На заседанията присъства стенограф.

(5) По целесъобразност и в условия на спешност, по решение на неговия председател Съветът може да взема решения и неприсъствено.

Чл. 10 . (1) Заседанията на Съвета са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете.

(2) За всяко заседание на Съвета се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря. Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието.

(3) Членовете на Съвета могат да прилагат към протокола от заседанието особени мнения по обсъжданите въпроси и взетите решения.

(4) В началото на всяко следващо заседание се докладва изпълнението на решенията от предходното.

Чл. 11 . Решенията на Съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство от повече от половината присъстващи членове на Съвета.

Чл. 12 . Членовете на Съвета:

1. може да правят предложения за дневния ред на заседанията на Съвета;

2. представят становищата на представляваните от тях институции по обсъжданите на заседанието въпроси;

3. внасят за обсъждане в Съвета въпроси, свързани с работата на представляваните от тях институции, които могат да окажат влияние върху вземането на решения в областта на наказателната политика;

4. информират институцията, която представляват, за взетите решения на Съвета, свързани с нейната дейност и функции;

5. имат достъп до съхраняваните от Секретариата протоколи и материали.

Глава четвърта – ФОРМИРАНЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЕКИПИ

Чл. 13 . (1) Предложения до Съвета за членове на изследователските екипи за извършване на конкретно криминологично изследване може да правят председателят и членовете на Съвета.

(2) За членове на изследователските екипи се избират лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" и с не по-малко от 7 години професионален опит в областта на наказателното право и наказателния процес, криминологията, криминалистиката, психологията, психиатрията, социалната педагогика, социологията, статистиката и математиката.

(3) Членовете на съответния изследователски екип не може да са повече от 5.

(4) Член на Съвета не може да бъде член на изследователски екип. Лице не може да участва като член на изследователски екип в повече от две криминологични изследвания за една календарна година.

(5) В решението за избор на членове на съответния изследователски екип се определят предметът на криминологичното изследване, срокът на извършването му и размерът на необходимите средства.

Чл. 14 . (1) Дейността на изследователските екипи се подпомага експертно от дирекция "Съвет по законодателство" на Министерството на правосъдието, която включително осигурява на членовете на съответния изследователски екип достъп до информацията от Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), необходима за целите на конкретното изследване.

(2) Достъпът до информацията по ал. 1 се предоставя на членовете на изследователските екипи след решение на Междуведомствения съвет за методическо ръководство на ЕИСПП съгласно чл. 384, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт .

Чл. 15 . (1) Изследванията се извършват под научното ръководство на ръководителя на екипа, който е хабилитирано лице.

(2) За участие в криминологичните изследвания може да бъдат привличани представители на академичната общност и специалисти от практиката, както и докторанти, стажанти и студенти.

Глава пета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ. ПУБЛИЧНОСТ

Чл. 16 . (1) Научноизследователската дейност се осъществява въз основа на приетите от Съвета годишни работни програми.

(2) При изготвяне на програмите се вземат под внимание предложенията на държавни институции, организации и научни институти.

Чл. 17 . (1) За всяко изследване се изготвя изследователска програма с приложен към нея методически инструментариум, която се обсъжда от членовете на екипа и от другите участващи лица.

(2) При обсъждането на изследователските програми и инструментариума към тях може да бъдат поканени и външни специалисти.

(3) За осъществяването на изследователската програма по всяко изследване се съставят организационен план и разчет на необходимите средства, включително възнаграждението на членовете на изследователските екипи, които се утвърждават от министъра на правосъдието.

Чл. 18 . С членовете на екипа се сключват договори, като необходимите средства се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.

Чл. 19 . (1) Всяко изследване завършва с доклад и предложения до съответните държавни органи.

(2) Докладът заедно с кратка справка се представя от ръководителя на изследването на министъра на правосъдието, който го внася за обсъждане и приемане в Съвета.

(3) Приетите от Съвета предложения по ал. 1 се изпращат от министъра на правосъдието.

(4) Секретариатът на Съвета води на отчет направените предложения и резултатите от тяхното разглеждане.

Чл. 20 . За събиране на информация при изследванията министерствата, ведомствата, съдилищата, прокуратурите, следствените отдели към тях, органите на Министерството на вътрешните работи и други държавни органи оказват необходимото съдействие на Съвета, като му предоставят статистическа информация, доклади, анализи и други материали.

Чл. 21 . За всяко проведено изследване се съставя досие, което съдържа програмата на изследването, инструментариума, доклада, предложенията, протоколите от обсъжданията, обработените данни и други съществени документи, както и данните за реализацията на изследването.

Чл. 22 . На интернет страницата на Министерството на правосъдието се публикуват съставът на Съвета, годишните работни програми, докладите и предложенията на изследователските екипи.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат функциите, дейностите, структурата, управлението и организацията на дейността на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, наричани по-нататък "регионални центрове".

Чл. 2 . Регионалните центрове са държавни специализирани обслужващи звена по чл. 50, ал. 3 за осъществяване на дейностите по чл. 50, ал. 1, т. 2 , 3 и 5 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) , свързани със:

1. провеждане на държавната политика за подкрепа на процеса на приобщаващото образование;

2. организационно и методическо подпомагане на детските градини и училищата по отношение на предоставянето на допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците;

3. квалификация на педагогическите специалисти във връзка с приобщаващото образование и допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците;

4. осигуряване на ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности в случаите, уредени в ЗПУО .

Чл. 3 . (1) Регионалните центрове са юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката със седалище – административният център на областта, на чиято територия осъществяват дейността си.

(2) Регионалните центрове ползват имоти – публична държавна собственост.

Чл. 4 . Регионалните центрове се финансират със средства от:

1. държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката;

2. собствени приходи;

3. други източници.

Чл. 5 . Министърът на образованието и науката осъществява контрол върху дейността на регионалните центрове.

Глава втора – ФУНКЦИИ И ДЕЙНОСТИ

Чл. 6 . (1) Регионалните центрове имат координираща, консултативна, образователна, диагностична и методическа функция в областта на приобщаващото образование и допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Регионалните центрове имат и функции, свързани с квалификационната дейност на педагогическите специалисти в областта на приобщаващото образование и допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.

Чл. 7 . В областта на координиращата функция регионалните центрове извършват следните дейности:

1. осигуряват координация на дейностите във връзка с оценката на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие;

2. осъществяват координация по изпълнението на плана за подкрепа на детето или ученика със специални образователни потребности;

3. координират с детските градини и училищата, където няма възможност за формиране на екип за подкрепа за личностното развитие, осигуряването на ресурсни учители и други педагогически специалисти;

4. координират връзката между родителите и центровете за специална образователна подкрепа, както и между родителите и специалните училища;

5. развиват разнообразни форми на сътрудничество с институции, с физически и юридически лица с нестопанска цел за подпомагане процеса на приобщаване на децата и учениците;

6. участват в разработването на областни и общински стратегии за приобщаващо образование;

7. организират и провеждат регионални инициативи по въпросите на приобщаващото образование.

Чл. 8 . В областта на консултативната функция регионалните центрове извършват следните дейности:

1. запознават родителите с принципите и философията на приобщаващото образование;

2. консултират родителите за условията на предоставянето на допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците;

3. консултират родители, учители и специалисти за усвояването на различни форми и техники на работа с деца и ученици със специални образователни потребности и за използването на специализирана литература;

4. консултират родителите и педагогическите специалисти за използването на различни видове терапии – фамилна терапия, арттерапия, кинезитерапия, ерготерапия, сензорна интеграция и др., съобразно индивидуалните потребности на децата и учениците;

5. съдействат за включването и участието на родителите и педагогическите специалисти в дискусии по въпросите на приобщаващото образование;

6. консултират учениците със специални образователни потребности и техните родители за възможностите за избор на професия за професионално образование и обучение и за професионална реализация;

7. консултират родителите и педагогическите специалисти за условията и реда за отлагане от задължително обучение в първи клас на деца със специални образователни потребности;

8. организират информационни кампании за повишаване на информираността на обществото относно приобщаващото образование и допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.

Чл. 9 . В областта на диагностичната и образователната функция регионалните центрове извършват следните дейности:

1. оценка на индивидуалните потребности на деца и ученици със специални образователни потребности чрез регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности;

2. ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности в детски градини и училища на територията на областта и прилагане на терапевтични програми;

3. изразяват становище за определяне на формата на обучение на учениците със специални образователни потребности;

4. изразяват становище за насочване на деца и ученици със специални образователни потребности за обучение в изнесени групи и паралелки в центрове за специална образователна подкрепа въз основа на оценка на образователните потребности на детето или ученика след заявено желание на родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето, по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие в детската градина или училището или на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности;

5. участват в провеждането на изследвания по въпросите на приобщаващото образование;

6. събират, анализират и обобщават информация относно потребностите, нагласите и резултатите, свързани с процеса на приобщаващото образование.

Чл. 10 . В областта на методическата функция регионалните центрове извършват следните дейности:

1. провеждат краткосрочни модулни обучения на помощник на учителите;

2. методически подпомагат учители и други педагогически специалисти при изготвяне на план за подкрепа на дете или ученик със специални образователни потребности, на индивидуален учебен план и индивидуални учебни програми;

3. осъществяват методическа подкрепа на членовете на екипите за подкрепа за личностно развитие в детските градини и училищата, на специалните педагози и други педагогически специалисти от специалните училища, от центровете за специална образователна подкрепа и от центровете за подкрепа за личностното развитие във връзка с допълнителната подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности.

Чл. 11 . В областта на квалификационната дейност на педагогическите специалисти по отношение на приобщаващото образование и допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците регионалните центрове:

1. изготвят програма за квалификация на педагогическите специалисти;

2. провеждат и организират обучения на педагогически специалисти;

3. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) издават удостоверения за допълнително обучение или специализация в различни форми за повишаване на квалификацията и присъждат квалификационни кредити за проведените обучения ( приложение № 14 към чл. 48, ал. 1, т. 1 на Наредба № 15 от 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти – ДВ, бр. 61 от 2019 г.).

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, може да изпълнява функции и дейности на национално равнище, свързани с подпомагане на Министерството на образованието и науката при организирането и координирането на дейностите по осигуряване на допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, чрез консултиране и методическа подкрепа на регионалните центрове в страната.

Глава трета – СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 12 . (1) Дейността на регионалния център е структурирана в три сектора:

1. сектор "Методическа дейност, оценка и насочване за допълнителна подкрепа за личностно развитие";

2. сектор "Ресурсно подпомагане и прилагане на терапевтични програми на деца и ученици със специални образователни потребности";

3. сектор "Административно-стопанска дейност".

(2) Дейността на всеки сектор се организира и координира от служител, който се определя от директора на регионалния център.

(3) Броят на служителите във всеки сектор се определя от директора на регионалния център в рамките на общата численост на персонала.

(4) Координаторите на секторите по т. 1 и 2 изготвят план и график за дейността на сектора, които се утвърждават от директора.

Чл. 13 . Служителите в сектор "Методическа дейност, оценка и насочване за допълнителна подкрепа за личностно развитие" изпълняват експертни функции.

Чл. 14 . (1) Служителите в сектор "Ресурсно подпомагане и прилагане на терапевтични програми на деца и ученици със специални образователни потребности", които изпълняват норма за преподавателска работа и осъществяват дейности, свързани с ресурсното подпомагане и терапията на деца и ученици със специални образователни потребности, са педагогически специалисти.

(2) Ресурсните учители и другите педагогически специалисти от сектор "Ресурсно подпомагане и прилагане на терапевтични програми на деца и ученици със специални образователни потребности" провеждат индивидуални или групови занятия и консултации в детските градини и училищата, в които се обучават деца и ученици със специални образователни потребности, и в регионалния център.

(3) Педагогическите специалисти и специалистите – кинезитерапевти, ерготерапевти, рехабилитатори и др., назначени в регионалния център, работят по програмите за ерготерапия и сензорна интеграция, осъществявани в регионалния център, когато притежават необходимата квалификация за това.

Чл. 15 . Служителите в сектор "Административно-стопанска дейност" осъществяват дейности в три направления:

1. "Счетоводни дейности";

2. "Стопанисване на имуществото на регионалния център";

3. "Помощно-обслужващи дейности и дейности по поддръжката".

Чл. 16 . (1) Регионалният център се ръководи, управлява и представлява от директор, който се назначава от министъра на образованието и науката въз основа на конкурс, проведен по реда и при условията на Кодекса на труда . Правата и задълженията на директора се определят в съответствие със ЗПУО , този правилник и длъжностната характеристика.

(2) Директорът организира, контролира и отговаря за цялостната административно-управленска и финансова дейност на регионалния център в съответствие със законите, нормативните, общите и индивидуалните административни актове в Република България.

(3) Директорът на регионалния център:

1. организира и контролира правилното водене и съхраняване на задължителните документи в регионалния център;

2. осигурява и контролира спазването и прилагането на държавните образователни стандарти по отношение дейността на регионалния център;

3. утвърждава годишен план за дейността на регионалния център след съгласуване с началника на регионалното управление на образованието;

4. определя състава на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности;

5. определя броя и състава на мобилните екипи в рамките на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности;

6. утвърждава плановете и графиците за работа на секторите по чл. 12, ал. 4 и програмата за квалификация на педагогическите специалисти по чл. 11, т. 1 ;

7. утвърждава график за консултации с деца и ученици със специални образователни потребности и с техните родители в регионалния център;

8. организира и провежда периодични срещи с ръководствата на детските градини и училищата, в които се обучават деца и ученици със специални образователни потребности, във връзка с допълнителната подкрепа за личностно развитие;

9. консултира директори на детските градини, училища и центровете за специална образователна подкрепа за организиране на подкрепяща среда за децата и учениците със специални образователни потребности;

10. организира извършването на оценка на подкрепящата среда и издава препоръки на специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа за осигуряване на възможности за приобщаване на децата и учениците със специални образователни потребности;

11. издава удостоверения за завършени курсове на обучение; съхранява печата на институцията;

12. изготвя и утвърждава списък-образец № 3 съгласно държавния образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование;

13. организира и контролира осигуряването на необходимите материални, финансови и човешки ресурси в регионалния център, необходими за ресурсното подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности, за методическата дейност, за оценката и насочването за допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца и ученици;

14. създава условия за повишаване на квалификацията на служителите на регионалния център;

15. изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати;

16. съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, ефективното, ефикасното и икономичното разходване на бюджетните средства;

17. разпорежда се с финансовите средства при спазване на действащата нормативна уредба;

18. председател е на педагогическия съвет и осигурява изпълнението на взетите от него решения;

19. съдейства на компетентните органи при извършване на проверки в центъра;

20. води Книга за контролната дейност на директора (заместник-директора) и констативни протоколи от направените проверки; протоколите от контролната дейност се изготвят в 15-дневен срок от извършената проверка;

21. осъществява взаимодействие с дирекциите в Министерството на образованието и науката и с регионалните управления на образованието;

22. участва при разработване и обсъждане на нормативни актове и документи по компетентност;

23. изготвя и утвърждава правилник за вътрешния трудов ред и прилага разпоредбите на трудовото законодателство по отношение на служителите в регионалния център;

24. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите, специалистите и с останалия персонал в регионалния център в съответствие с Кодекса на труда ; обявява свободните работни места в тридневен срок в Бюрото по труда и в регионалното управление на образованието;

25. сключва договори и с други специалисти във връзка с организирането и провеждането на квалификационните дейности и обучения, както и с други дейности на регионалния център;

26. отговаря за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в регионалния център;

27. организира и контролира поддържането на актуална информация на интернет страницата на регионалния център;

28. ръководи разработването на проекти и програми на регионалния център във връзка с провеждане на държавната политика за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности;

29. участва в изработването и изпълнението на областната стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците;

30. осъществява взаимодействие с национални и международни институции и организации във връзка с цялостната дейност на регионалния център;

31. изготвя доклад-анализ за дейността на регионалния център в края на всяка учебна година, който изпраща до регионалното управление на образованието и до Министерството на образованието и науката;

32. осъществява и други правомощия, произтичащи от нормативни актове.

(4) В изпълнение на своите правомощия директорът на регионалния център издава заповеди.

(5) При отсъствие на директора за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от заместник-директор, а при невъзможност – от определен със заповед специалист или служител от регионалния център.

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Директорът на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, може да осъществява методическа подкрепа на национално равнище на директорите на регионалните центрове в страната и да подпомага координирането на дейността им по отношение на планирането и организирането на допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.

Чл. 17 . (1) Дейността на директора на регионалния център се подпомага от един или повече заместник-директори.

(2) Заместник-директорът:

1. организира изготвянето на анализи и прогнози за потребностите от квалификационни дейности и обучения;

2. планира, ръководи и контролира квалификационната и организационно-методическата дейност;

3. организира проучването, обсъждането, популяризирането и въвеждането на иновации в дейността на регионалния център;

4. организира разработването и актуализирането на програмите, методическите и информационните материали;

5. планира и организира подбора на обучителите;

6. изготвя отчет за дейността и прави предложения за подобряването й;

7. организира поддържането на информация за преминалите обучения и квалификации и за издадените удостоверения по чл. 11, т. 3 ;

8. организира участието на центъра в разработването и изпълнението на национални и международни програми и проекти;

9. подпомага директора в цялостната му дейност.

Чл. 18 . (1) Педагогическият съвет на регионалния център като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси:

1. приема:

а) годишен план за дейността на регионалния център;

б) програма за квалификация на педагогическите специалисти;

2. разглежда и приема организацията на ресурсното подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности;

3. прави анализ на проблемите и постигнатите резултати по отношение на приобщаващото образование и подкрепата за личностно развитие на деца и ученици със специални образователни потребности в областта в края на всеки учебен срок;

4. запознава се с бюджета на регионалния център, както и с отчетите за неговото изпълнение;

5. упражнява други правомощия, определени с нормативен акт.

(2) Педагогическият съвет включва в състава си заместник-директорите, както и педагогическите специалисти, служители в регионалния център.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 19 . Организацията на дейността в регионалните центрове се осъществява в съответствие с разпоредбите на този правилник и на правилника за вътрешния трудов ред на всеки регионален център.

Чл. 20 . (1) (Предишен текст на чл. 20 – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Регионалните центрове работят по годишен план за дейността си, който се утвърждава от директора.

(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, подпомага Министерството на образованието и науката при координацията на регионалните центрове в страната по отношение на изготвянето на плана по ал. 1.

Чл. 21 . (1) Регионалните центрове организират дейността си, свързана с оценката и насочването за допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца и ученици със специални образователни потребности, чрез регионални екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности.

(2) Регионалният екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности се определя до 15 септември със заповед на директора на регионалния център за всяка учебна година и работи целогодишно.

(3) В състава на регионалните екипи се включват ресурсни учители, специални педагози, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора, учители на деца и ученици с нарушено зрение, включително от специалните училища и от центровете за специална образователна подкрепа, ерготерапевти и други специалисти при необходимост, както и представители на регионалните управления на образованието. Ръководител на регионалния екип е представителят на регионалното управление на образованието.

Чл. 22 . Регионалните екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности осъществяват дейността си в съответствие със ЗПУО и с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 23 . Регионалните центрове организират дейността си, свързана с ресурсното подпомагане и прилагането на терапевтични програми на деца и ученици със специални образователни потребности, чрез ресурсни учители, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора, учители на деца и ученици с нарушено зрение и други специалисти след заявка и договаряне с директорите на детски градини и училища в областта.

Чл. 24 . (1) Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование поддържат информация за:

1. децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават в детските градини по чл. 35 и в училищата по чл. 38 и 39 от Закона за предучилищното и училищното образование на територията на съответната област;

2. децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават в специални училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания и в цент- рове за специална образователна подкрепа на територията на съответната област;

3. ресурсните учители и другите специалисти, които осъществяват ресурсно подпомагане на децата и учениците със специални образователни потребности на територията на съответната област;

4. всички помощници на учителя на територията на съответната област.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя от директорите на детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа до 15 октомври за първия учебен срок и до 15 февруари за втория учебен срок на съответната учебна година.

(3) Информацията по ал. 1 е съвместима с данните, съхранявани в личното образователно дело на детето/ученика, и с другите модули на Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование.

(4) Обработването и съхраняването на информацията по ал. 1 се извършват при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни .

Чл. 25 . (1) Регионалният център организира дейността си, свързана с квалификацията на ресурсните учители и другите педагогически специалисти от съответната област, по утвърдена програма от директора на регионалния център до 1 октомври за всяка учебна година.

(2) Директорът на регионалния център информира директорите на образователните институции от областта за утвърдената програма за квалификация на педагогическите специалисти.

(3) Директорите на образователните институции в областта заявяват веднъж в рамките на учебната година пред директора на регионалния център обучение за педагогически специалисти от съответната образователна институция в съответствие с утвърдената програма за квалификация.

Чл. 26 . Регионалните центрове водят и съхраняват задължителните документи в съответствие с държавния образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование.

Чл. 27 . Работното време на служителите в регионалните центрове е 8 часа при 5-дневна работна седмица по утвърдени от директора графици.

Чл. 28 . Служителите, специалистите и останалият персонал в регионалните центрове изпълняват възложените им задачи съобразно утвърдени от директора длъжностни характеристики.

Чл. 29. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, поддържа информация за броя на педагогическите специалисти, които осъществяват допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, и препоръчва дейности за повишаване на квалификацията им.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Този правилник се издава на основание чл. 50, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование и отменя Правилника за дейността на ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности (ДВ, бр. 77 от 2006 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (1) С този правилник се определят структурата, функциите, организацията и териториалният обхват на дейност на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ).

(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват своята дейност съгласно посочените в приложението седалище и териториален обхват на дейност.

Чл. 2 . (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите са административни структури към министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.

(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на околната среда и водите и се ръководят от директора на РИОСВ.

(3) Директорите на РИОСВ са органи на изпълнителната власт и второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на околната среда и водите.

Чл. 3 . (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Дирекция "Политики по околната среда и координация на контролната дейност" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) осъществява общо и методическо ръководство, координация и контрол върху дейността на РИОСВ.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I – Общи положения

Чл. 4 . (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите се представляват от директор или от оправомощено от него длъжностно лице съгласувано с министъра на околната среда и водите.

(2) Директорите на РИОСВ се назначават след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда и се освобождават от длъжност от министъра на околната среда и водите.

Чл. 5 . (1) Регионалната инспекция по околната среда и водите е администрация, която подпомага директора на РИОСВ при провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище и извършва дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Длъжностното разписание на РИОСВ се утвърждава от директора на РИОСВ след одобряване от министъра на околната среда и водите и след съгласуване от компетентните звена в МОСВ. В длъжностното разписание могат да се обособяват изнесени работни места в рамките на териториалния обхват на РИОСВ.

(3) Поименното разписание на длъжностите на съответната РИОСВ се утвърждава от директора на РИОСВ.

(4) Компетенциите на служителите на РИОСВ се определят от действащото законодателство и се регламентират от длъжностните им характеристики, утвърдени от директора на РИОСВ.

(5) Служителите на РИОСВ се назначават и освобождават от длъжност от директора на РИОСВ по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда .

Раздел II – Правомощия на директора на РИОСВ

Чл. 6 . (1) Директорът на РИОСВ:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на РИОСВ;

2. осигурява провеждането на регионално равнище на държавната политика в областта на опазване на околната среда;

3. представлява РИОСВ пред всички министерства, ведомства, организации и лица в страната и в чужбина;

4. разпорежда се с бюджетните средства на РИОСВ и утвърждава система за финансово управление и контрол в РИОСВ;

5. издава административни актове в изпълнение на законоустановените му компетенции;

6. издава наказателни постановления и/или прилага принудителни административни мерки при констатирани нарушения на законодателството в областта на околната среда;

7. оправомощава длъжностни лица от РИОСВ да съставят предупредителни и констативни протоколи, както и актове за установяване на административни нарушения, в рамките на предоставените му компетенции;

8. до 31 януари на всяка календарна година представя за утвърждаване от министъра на околната среда и водите годишен план за контролната дейност на РИОСВ;

9. до 31 януари на всяка календарна година представя на МОСВ и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) годишен отчет за изпълнените през предходната година дейности по видове и постигнати резултати по годишен план за дейности в защитени територии – изключителна държавна собственост;

10. до 15 февруари на всяка календарна година представя на министъра на околната среда и водите годишен отчет за дейността на РИОСВ за предходната година;

11. до 30 април на всяка календарна година изготвя и публикува на интернет страницата на РИОСВ регионален доклад за състоянието на околната среда за предходната година;

12. до 31 октомври на годината, предхождаща годината, за която се разработва планът, представя на министъра на околната среда и водите годишен план за дейности в защитени територии – изключителна държавна собственост;

13. ежемесечно до 5-о число на месеца представя в МОСВ отчет за осъществената контролна дейност за предходния месец;

14. предприема съответните действия при възникване на аварийна ситуация съгласно утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите указания за действия при възникване на аварийни ситуации, свързани със замърсяване на компонентите на околната среда;

15. изготвя искания до изпълнителния директор на ИАОС за пробовземане и извършване на анализи от лабораториите към ИАОС в изпълнение на изискванията на законодателството по околна среда;

16. възлага обществени поръчки в рамките на своята компетентност;

17. подпомага разработването на нормативните актове, национални и регионални планове, програми и стратегии в областта на околната среда;

18. утвърждава: правилник за вътрешния ред (вкл. правила и инструкции за работа на администрацията, за общия документооборот и документооборота в счетоводството); вътрешни правила/указания за организацията на дейностите при осъществяване на контролната дейност (вкл. административнонаказателната дейност), при възлагане на обществени поръчки и др.;

19. в качеството си на орган по назначаване и работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда създава необходимата организация за изпълнение на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и отговаря за изпълнението му;

20. изпълнява и други задачи, възложени му от министър, заместник-министър, главен секретар, главен/изпълнителен директор и директори на дирекции в МОСВ.

(2) Функциите на директор на РИОСВ в негово отсъствие се изпълняват от оправомощено от него длъжностно лице съгласувано с министъра на околната среда и водите.

Чл. 6а . (Нов – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) (1) Директорът на РИОСВ е орган за управление на регионално ниво на защитените зони и части от тях, попадащи в териториалния обхват на РИОСВ.

(2) Директорът на РИОСВ в изпълнение на правомощията по ал. 1:

1. разработва и актуализира плана за управление по чл. 27, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР);

2. предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване плана за управление по чл. 27, ал. 2 от ЗБР и неговата актуализация след съгласуване от Комитета на заинтересованите страни;

3. подкрепя организационно и методически собствениците по чл. 119, ал. 1 от ЗБР за изпълнението на мерки, включени в плана за управление по чл. 27, ал. 2 от ЗБР ;

4. изпълнява и/или координира мерки и дейности, включени в плана за управление по чл. 27, ал. 2 от ЗБР ;

5. извършва оценка и докладва поне веднъж годишно на министъра на околната среда и водите за изпълнението на плана за управление по чл. 27, ал. 2 от ЗБР ;

6. предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване промени в плана за управление по чл. 27, ал. 2 от ЗБР след съгласуване от Комитета на заинтересованите страни;

7. определя със заповед състава на Комитета на заинтересованите страни;

8. председателства работата на Комитета на заинтересованите страни.

Глава трета – СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА РИОСВ

Раздел I – Структура на РИОСВ

Чл. 7 . Дейността на РИОСВ се осъществява с помощта на администрация, която според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на директора на РИОСВ, е обща и специализирана.

Чл. 8 . Администрацията е организирана в дирекции, към които могат да се създават отдели при спазване изискванията на Закона за администрацията и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията .

Раздел II – Обща администрация

Чл. 9 . (1) Общата администрация на РИОСВ подпомага осъществяването на правомощията на директора на РИОСВ, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване.

(2) Общата администрация е организирана в дирекция "Административни, финансови и правни дейности".

(3) Дирекция "Административни, финансови и правни дейности" извършва дейности, свързани със:

1. деловодно и административно обслужване, като:

а) извършва деловодно обслужване и външна и вътрешна куриерска дейност;

б) организира дейността по административно обслужване на юридически и физически лица на принципа "едно гише";

в) систематизира и съхранява документите и другите материали на администрацията в съответствие с изискванията на Закона за Националния архивен фонд ;

2. финансови дейности, като:

а) изготвя първоначалното разпределение на бюджета на РИОСВ съгласно утвърдените за инспекцията разчети по приходите, разходите, трансферите и финансирането и показатели за ангажименти и задължения за съответната година, включително и списъците за капиталови разходи;

б) разработва средносрочна, актуализирана бюджетна прогноза и проектобюджет на приходите, разходите и ангажиментите за разходи и за нови задължения на РИОСВ за период от три години;

в) изготвя предложения за промени по бюджета на РИОСВ съгласно дадените указания за изпълнение на бюджета от централната администрация на МОСВ;

г) извършва финансово-счетоводни дейности, като изготвя всички необходими справки и документи, изисквани от централната администрация на МОСВ;

д) изготвя месечни, тримесечни и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджета, на сметките за средства от Европейския съюз и на сметките за чужди средства, тримесечни и годишни финансови отчети за степента на изпълнение на програмите и политиките на МОСВ, тримесечни оборотни ведомости и годишен финансов отчет;

е) предоставя информация, свързана с електронно управление, съгласно Закона за електронното управление ;

ж) контролира, анализира и отчита разходването на предоставените бюджетни средства, както и събирането и трансфера на приходите;

3. правни дейности, като:

а) осигурява законосъобразното осъществяване на правомощията на директора на РИОСВ и служителите;

б) осигурява процесуалното представителство;

в) изготвя проекти на договори и становища по законосъобразността на проекти на договори, по които страна е РИОСВ;

г) подготвя и/или съгласува проекти на индивидуални административни актове;

д) изготвя и/или съгласува наказателни постановления и мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателните преписки, издавани от директора;

е) изготвя становища/отговори и разработва предложения за решаване на правни проблеми, свързани с функциите на РИОСВ, в т.ч. и по постъпили жалби, сигнали и предложения;

ж) изготвя становища по проекти на нормативните актове в областта на околната среда;

з) предприема действия за своевременно събиране на дължимите вземания на РИОСВ;

4. човешки ресурси, като:

а) извършва кадровото обслужване, в т. ч. документирането на трудовите и служебните правоотношения и дейността, свързана с личния състав;

б) изготвя поименно разписание на длъжностите и вътрешни правила за работните заплати;

в) изготвя анализи за потребностите от обучение на персонала и планира обучението, подготвя анализ за състоянието на администрацията в съответствие със Закона за администрацията ;

г) въвежда и поддържа актуална информация в регистъра на административните структури и актове на органите на изпълнителната власт и изготвя доклад за състоянието на администрацията;

5. стопанска дейност, като:

а) организира материално-техническото снабдяване, както и управлението и стопанисването на собствеността на РИОСВ;

б) осигурява информационните връзки и комуникации на администрацията;

6. дейности по възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП и ППЗОП , като:

а) прогнозира и планира обществените поръчки;

б) организира и подготвя възлагането на обществените поръчки;

в) провежда процедури за възлагане на обществени поръчки;

г) сключва договори по реда на ЗОП ;

д) организира и възлага обществени поръчки по реда на чл. 20, ал. 3 от ЗОП ;

е) сключва договори за обществени поръчки със стойности под праговете, определени в чл. 20, ал. 4 от ЗОП , както и договори по глава трета "Изключения" на ЗОП ;

ж) поддържа профил на купувача;

з) създава и поддържа досиета на обществените поръчки;

7. връзки с обществеността, като:

а) организира и провежда на територията на РИОСВ кампании за повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда и подпомага провеждането на национални кампании;

б) изготвя и разпространява прессъобщения до регионалните медии относно приоритетите и текущата дейност на РИОСВ;

в) организира и провежда пресконференции и публични информационни събития;

г) публикува новини, поддържа и актуализира информацията на интернет страницата на РИОСВ;

д) организира изготвянето на информационни материали за обществеността;

е) изпълнява други дейности, свързани с дейността на инспекцията, предвидени в законите и подзаконовите нормативни актове и/или възложени от директора на РИОСВ.

Раздел III – Специализирана администрация

Чл. 10 . (1) Специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на директора на РИОСВ, свързани с неговата компетентност.

(2) Специализираната администрация е организирана в дирекции:

1. дирекция "Контрол на околната среда" с направления "Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични фактори", "Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ), екологична отговорност и доброволни ангажименти", "Опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества", "Опазване на водите" и "Управление на отпадъците и опазване на почвите" извършва дейности, свързани със:

а) опазване на въздуха, водите и почвите от замърсяване и увреждане чрез осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол върху състоянието и ползването им и източниците на тяхното замърсяване;

б) контрол за изпълнение на мерките, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените в съответствие със законодателството по околна среда административни актове, разрешения, разрешителни, регистрационни документи и др.;

в) екологосъобразно управление на отпадъците;

г) управление на опасни химични вещества и смеси и предотвратяване на големи аварии с опасни вещества;

д) контрол на шума, излъчван от промишлени източници в околната среда;

е) уведомяване на общинските органи за необходимостта от разработване на общински програми, контрол по изпълнението на мерките в общинските програми, разработени в съответствие с изискванията на законодателството по опазване на околната среда;

ж) изготвяне на становища при процедурите по издаване на решения, разрешения, разрешителни и регистрационни документи в съответствие с изискванията на законодателството по околна среда;

з) провеждане на процедури за определяне на превантивни и оздравителни мерки при непосредствена заплаха за възникване на екологични щети или при причинени екологични щети в случаите, когато компетентен орган е директорът на РИОСВ;

и) контрол по изпълнение на задълженията по екологична отговорност, в това число по изпълнение на програми за отстраняване на екологични щети и по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ) ;

к) прилагане на доброволните ангажименти по чл. 132 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) ;

л) изготвяне и предоставяне на информация за състоянието на околната среда и за осъществената контролна и административнонаказателна дейност;

м) извършване на проверки, изготвяне на отговори или становища по постъпили жалби, сигнали и предложения съгласно функционалната компетентност на дирекцията;

н) изпълнение на други дейности, свързани с дейността на дирекцията, предвидени в ЗООС , специалните закони и подзаконовите нормативни актове към тях и/или възложени от директора на РИОСВ;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) дирекция "Превантивна дейност" с направления "Екологична оценка (ЕО) и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)", "Биологично разнообразие, защитени територии и зони", "Специализирани регистри" и "Управление на защитени зони" извършва дейности, свързани със:

а) провеждане и координиране на процедурите по глава шеста от ЗООС (ЕО и ОВОС) и/или процедурите по реда на наредбата по чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) ;

б) контрол по спазването на забраните или ограниченията на дейности, въведени със заповедите по чл. 12, ал. 6 и чл. 19 от ЗБР и/или с план за управление на защитена зона, ако има такъв;

в) организация на процеса на участие на обществеността при вземане на решения в областта на околната среда;

г) организация на работата на експертния екологичен съвет;

д) изготвяне и предоставяне на информация за състоянието на околната среда (в това число за включването в годишния регионален доклад за състоянието на околната среда) и за осъществената контролна и административнонаказателна дейност;

е) съгласуване на дейности, които собствениците и ползвателите планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта от Закона за защитените територии (ЗЗТ) , независимо от разрешенията, които се изискват по други закони;

ж) окомплектоване на документация и участие в процедурите по обявяване и промяна на защитените територии по реда на глава трета от ЗЗТ ;

з) извършване на проверки на защитените територии и защитените зони по изпълнение на режимите, определени в заповедите за обявяването им и плановете за управление, ако има такива;

и) контрол по изпълнение на условията и мерките в издадените от министъра на околната среда и водите или от директора на РИОСВ решения по ОВОС и ОС, решения по преценка необходимостта от ОВОС, становища и решения по ЕО;

к) контрол по прилагане на ЗООС , ЗЗТ , ЗБР , Закона за лечебните растения (ЗЛР) , Закона за защита на животните (ЗЗЖ) и Закона за генетично модифицирани организми (ЗГМО) в съответствие с правомощията на директора на РИОСВ;

л) поддържане и управление на локални информационни масиви и бази данни (регистри) за състоянието на околната среда;

м) извършване на проверки, изготвяне на отговори или становища по постъпили жалби, сигнали и предложения съгласно функционалната компетентност на дирекцията;

н) (нова – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) подпомагане на директора на РИОСВ в изпълнение на правомощията му на орган за управление на защитените зони, попадащи в териториалния обхват на РИОСВ;

о) (предишна буква "н" – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) изпълнение на други дейности, свързани с дейността на дирекцията, предвидени в ЗООС , специалните закони и подзаконовите нормативни актове към тях и/или възложени от директора на РИОСВ.

(3) Специализираната администрация на РИОСВ може да бъде структурирана в една дирекция "Контролна и превантивна дейност", която извършва дейностите по ал. 2, т. 1 и 2.

(4) Дейността на РИОСВ, когато е бенефициент по оперативните програми на Европейския съюз, Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) и други европейски или международни проекти или програми, се подпомага от служители, заемащи длъжността "сътрудник по управление на европейски проекти и програми", назначени за срок до приключване на проекта/програмата и с възнаграждения, финансирани изцяло от бюджета на проекта/програмата.

Раздел IV – Функции на РИОСВ

Чл. 11 . При провеждане на своята дейност РИОСВ има регулиращи, информационни и контролни функции.

Чл. 12 . (1) При осъществяване на регулиращите функции РИОСВ разработва или участва в разработването на документи в областта на опазването на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси и провежда на регионално равнище дейности, свързани с политиката на държавата в тази област.

(2) При осъществяване на функциите по ал. 1 РИОСВ изпълнява произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи, включително и чрез:

1. участие с един или няколко представители в държавни, регионални, областни, общински и междуведомствени комисии, програмни, експертни и технически съвети;

2. произнасяне, утвърждаване или съгласуване в съответствие с нормативните изисквания по околна среда на общински програми, планове за действие, оперативни планове за действие, проекти на актове и др.;

3. процедиране на проекти на планове за управление на защитени зони и възлагане и процедиране на проекти на планове за управление на защитени територии; разработване и/или участие в проекти, финансирани по оперативни програми, и др.;

4. поддържащи и възстановителни дейности в защитени територии – изключителна държавна собственост, съгласно ЗЗТ и плановете за управление.

Чл. 13 . (1) При осъществяване на информационните функции РИОСВ разработва и участва в провеждането на дейности, свързани със:

1. предоставяне на информация, свързана с дейността на инспекцията на обществеността, вкл. и на средствата за масово осведомяване;

2. повишаване на териториално ниво на общественото съзнание и култура в областта на околната среда;

3. поддържане на регистри и бази данни.

(2) При осъществяване на функциите по ал. 1 РИОСВ изпълнява следните дейности:

1. организира процеса на достъп на обществеността до информацията за околната среда, като:

а) предоставя информация за околната среда съгласно изискванията на ЗООС и Закона за достъп до обществена информация ;

б) предприема действия за информиране на заинтересованите ведомства и организации и средствата за масово осведомяване при регистрирано превишаване на алармените прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон;

в) предоставя информация, свързана с дейността на инспекцията;

г) поддържа и осигурява достъп чрез интернет страницата на РИОСВ на електронни бази данни/регистри съгласно изискванията на ЗООС и специалните закони;

д) поддържа и осигурява ефективното функциониране на информационните центрове за обществеността;

е) поддържа интернет страница на РИОСВ;

ж) издава информационни материали, свързани с дейността на РИОСВ, включително регионални доклади за състоянието на околната среда;

2. организира кампании за повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда и тяхното провеждане на регионално ниво;

3. включва обществеността в процеса на вземане на решения, свързани с опазване на околната среда.

Чл. 14 . Контролните функции на РИОСВ включват осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол, свързан с прилагането на нормативните и административните актове, регламентиращи качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат.

Чл. 15 . Функциите по превантивен контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, се осъществяват съобразно законовите и подзаконовите нормативни актове за:

1. предотвратяване от замърсяване или увреждане на околната среда и възстановяване на околната среда от замърсяване или увреждане чрез:

а) произнасяне с решение по ОВОС/ЕО или с решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС/ЕО за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии/планове и програми, за които компетентен орган за произнасяне е директорът на РИОСВ, и участие в такива процедури, когато компетентен орган е министърът на околната среда и водите;

б) произнасяне с решения по оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения и становища по чл. 2 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони , приета с ПМС № 201 от 2007 г. ;

в) участие в процедурите по издаване, отказ, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на комплексни разрешителни по чл. 117 от ЗООС ; на решения за одобряване на доклад за безопасност за изграждане и/или експлоатация на предприятия/съоръжения с висок рисков потенциал по чл. 116 от ЗООС и проверка/оценка на доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии на предприятия/съоръжения с нисък рисков потенциал и издаване на становище по чл. 106 от ЗООС ;

г) участие в процедурите по издаване, преразглеждане и отмяна на разрешителните за емисии на парникови газове;

д) провеждане на процедури за определяне на превантивни и оздравителни мерки при непосредствена заплаха за възникване на екологични щети или при причинени екологични щети в случаите, когато компетентен орган е РИОСВ;

е) изготвяне и предоставяне на становища по инвестиционните проекти по програмите за отстраняване на миналите екологични щети и по отчетите за изпълнението на програмите;

ж) изготвяне и предоставяне на становища по приложимите изисквания за химичните вещества и смеси в обхвата на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС) и подзаконовите нормативни актове към него;

2. опазване чистотата на атмосферния въздух и контрол на веществата, които нарушават озоновия слой, и флуорсъдържащите парникови газове чрез:

а) участие с представител в комисиите за държавно приемане на обекти съгласно чл. 16 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) ;

б) ежегодна актуализация на списъците: на обектите, формиращи атмосферни емисии, подлежащи на задължителен емисионен контрол (чрез регистрационни карти и инструментален контрол); на обектите от обхвата на наредбата по чл. 9б от ЗЧАВ ; на обектите, извършващи дейности от обхвата на наредбата по чл. 11а от ЗЧАВ , и на предприятията, които подлежат на контрол по Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 и Регламент (ЕО) № 1005/2009 относно веществата, които нарушават озоновия слой;

в) контрол по разработването и изпълнението на общинските програми по чл. 27 от ЗЧАВ за намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух и за достигане на съответните норми в установените за целта срокове;

г) контрол по разработването на оперативни планове за действие по чл. 30 от ЗЧАВ за ограничаване на риска от превишаване на установените норми или алармени прагове при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори;

3. опазване на водите от замърсяване чрез:

а) участие в процедури по издаване (вкл. изменение, продължаване, прекратяване и отнемане) на разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точковите източници на замърсяване;

б) поддържане в актуално състояние на списъците на обектите, които формират емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, общи и специфични замърсители;

4. спазване на изискванията за осигуряване на екологосъобразно управление на отпадъците чрез:

а) утвърждаване на работни листове за класификация на образувани отпадъци;

б) издаване на разрешения за извършване на дейности по третиране на отпадъци, извършване на регистрация и издаване на регистрационни документи за дейности с отпадъци съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) ;

в) издаване на становища или административни актове за съгласуване на проекти (в т.ч. допълване и/или корекции в съответствие с нормативните изисквания) за закриване и рекултивация на съществуващите депа за отпадъци;

5. опазване на елементите на Националната екологична мрежа и биологичното разнообразие, както и устойчивото използване на биологичните ресурси, чрез:

а) изготвяне на становища за дейности в защитени територии и защитени зони и за проекти за планове за управление на защитените територии и защитените зони;

б) участие в процедури, свързани с растителни и животински видове, поставени под режим на опазване и регулирано ползване, и в процедури по обявяване и промени на защитени територии и защитени зони и вековни дървета;

в) регистрация на екземпляри по чл. 91 от ЗБР и чл. 22 от ЗЗЖ ;

г) изготвяне на планове за поддържащи и възстановителни дейности в горите със съпътстващ добив на дървесина в поддържани резервати;

д) извършване на наблюдения и контрол, свързани с мониторинга на биоразнообразието и биологичните ресурси и генетично модифицирани организми;

е) издаване на индивидуални административни актове по реда на глава втора от наредбата по чл. 31а от ЗБР , вкл. издаване на писмо по чл. 2, ал. 2 от същата наредба ;

ж) възлагане извършването на допълнителни проучвания и анализи или събиране на допълнителна научна информация относно предмета и целите на защитените зони и/или очакваната степен на увреждането им от реализацията на планове, програми, проекти/инвестиционни предложения при провеждане на процедурите по ОВОС, ЕО и ОС;

з) извършване на контрол, свързан с инвазивни видове и с отглеждане на растителни и животински видове извън естествената им среда.

Чл. 16 . (1) При осъществяване на функциите по текущ и последващ контрол в съответствие с изискванията на законодателството по опазване на околната среда РИОСВ извършва самостоятелни и/или съвместни проверки "на място" и по документи, свързани със:

1. опазване чистотата на атмосферния въздух и контрол на веществата, които нарушават озоновия слой, и флуорсъдържащите парникови газове по отношение на:

а) концентрацията на основни и допълнителни показатели, ако такива са определени, съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗЧАВ , характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, в т. ч. и при възникнала аварийна ситуация, в резултат на която са изпуснати емисии на вредни вещества;

б) емисиите (концентрации) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници, нормирани съгласно действащото законодателство, както и съгласно подписаните и ратифицирани от Република България международни конвенции и в съответствие с ефективността на пречиствателните съоръжения за отпадъчни газове;

в) емисиите на вредни вещества съгласно програмите за тяхното намаляване по подписаните и ратифицирани от Република България международни конвенции;

г) трансграничния пренос на вредни вещества и фоновото качество на атмосферния въздух;

д) източниците на неорганизирано изпускане на емисии;

е) ефективността от работата на пречиствателните съоръжения за отпадъчни газове;

ж) източниците на неприятни миризми;

з) пускането на пазара и/или употребата на бои, лакове и авторепаратурни продукти в обхвата на наредбата по чл. 11а от ЗЧАВ ;

и) производството, вноса, износа, пускането на пазара, употребата, проверките за течове, възстановяването, регенерирането, рециклирането или унищожаването на вещества, които нарушават озоновия слой, или флуорсъдържащи парникови газове, както и на продукти и съоръжения, които съдържат или зависят от тези вещества;

к) установяването на съответствие със законодателството по флуорсъдържащи парникови газове и вещества, които нарушават озоновия слой, посредством извършване на анализ на място;

л) спазването на изискванията за провеждане на собствен мониторинг;

м) количествата, вида и енергоефективността на изгаряните горива;

н) изпълнението на условията в издадените разрешителни за емисии на парникови газове;

2. опазване на водите от замърсяване, като:

а) контролира обектите, формиращи отпадъчни води, включително пречиствателните станции на населените места;

б) контролира параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води по реда на Закона за водите (ЗВ) и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС ;

в) контролира аварийните изпускания на отпадъчни води;

г) провежда мониторинга на отпадъчните води;

д) поддържа база данни за извършения мониторинг, включително собствен мониторинг на титулярите на издадени разрешителни, за количествените и качествените характеристики на отпадъчните води и за контрол за състоянието на отпадъчните води;

3. опазване на почвите по отношение на:

а) замърсяването с вредни вещества;

б) рекултивацията на нарушени терени и на почви, замърсени с вредни вещества;

4. земните недра – по отношение на състоянието на компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат при извършване на дейности по предоставени разрешения за търсене; търсене и проучване; проучване и концесии за добив;

5. управление на отпадъците по отношение на:

а) лицата, извършващи дейности по събиране, включително разделното събиране, предварително съхраняване, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, в т.ч. спазването на условията на издадените разрешения и регистрационни документи;

б) лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в т.ч. изпълняващи задълженията си индивидуално или чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване;

в) лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, начина им на съхранение и предаване за оползотворяване и/или обезвреждане;

г) експлоатацията, закриването и следексплоатационните грижи на съоръженията и инсталациите за съхраняване, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

д) изпълнението на мерките в общинските програми за управление на отпадъците и задълженията на органите на местното самоуправление и местната администрация, произтичащи от ЗУО ;

е) изпълнението на утвърдените планове за закриване на съществуващите депа за отпадъци, неотговарящи на нормативните изисквания, и изпълнение на проектите за крайна рекултивация на депата за отпадъци;

ж) трансграничния превоз на отпадъци, в т.ч. контрол по изпълнение на условията в издадените от министъра на околната среда и водите писмени съгласия за превоз на отпадъци;

з) оказване на съдействие на други контролни органи, които съобразно своите правомощия осъществяват контрол по управлението на отпадъци, в т.ч. трансграничния превоз на отпадъци;

и) отчетността и предоставянето на информация за дейностите по отпадъците;

к) изпълнение на задълженията на собствениците на депа относно изискванията за превеждане на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци;

6. опазването на биологичното разнообразие и елементите на Националната екологична мрежа, както и устойчивото използване на биологичните ресурси по отношение на:

а) изпълнението на плановете за управление и спазване на режимите за защитените територии и защитените зони;

б) опазване на защитени растителни и животински видове и техните местообитания и устойчивото ползване на биологичните ресурси;

в) охраната на резервати и поддържани резервати, които попадат в обхвата на съответната РИОСВ;

г) контрол върху вътрешната търговия с екземпляри от видовете по Приложенията към Регламента на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях, регистрациите по чл. 90 от ЗБР и изпълнението на разпорежданията при задържане и конфискуване на животни и растения;

д) контролира спазването на изискванията на законодателството при отглеждане на растителни и животински видове извън естествената им среда;

е) извършва контрол по отношение изпълнението на условия, изисквания и мерки, свързани с биологичното разнообразие, поставени в актове, издадени от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него лица в изпълнение на техните функции;

ж) установяване на щети от защитени видове хищници върху селскостопански животни и култури, пчелини и друго имущество;

7. реализация на устройствените планове и на инвестиционните проекти в селищните и извънселищните територии и зоните им на влияние по отношение на:

а) изпълнението на условията и мерките в решенията по ОВОС и в решенията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционни предложения на съответните етапи от тяхната реализация;

б) наблюдение и контрол при прилагане на планове/програми, за които е издадено решение по преценяване на необходимостта от ЕО или становище по ЕО;

в) изпълнението на условията и мерките в издадените решения по оценка за съвместимост с предмета и целите на защитените зони;

г) съответствието на параметрите на планове, програми, проекти/инвестиционни предложения, за които е проведена процедура по чл. 2, ал. 2 от наредбата по чл. 31а от ЗБР ;

8. управление на опасни химични вещества и смеси по отношение на:

а) изискванията за съхранение на опасни вещества и смеси на ЗЗВВХВС и подзаконовите нормативни актове към него;

б) изискванията за предоставяне на информация за опасни вещества и смеси по веригата на доставки, потребителите надолу по веригата, обмен на данни, регистрация, разрешаване или ограничаване на вещества в самостоятелен вид, в смеси и в изделия съгласно Регламент REACH ;

в) изискванията за нотификация на класификацията и етикетирането на пускани на пазара опасни вещества и смеси съгласно Регламент CLP ;

г) изискванията за предоставяне на информация за износа и вноса на опасните вещества, смеси и изделия в обхвата на Регламент (ЕС) 649/2012 (PIC);

д) изискванията, свързани със забраната, ограничаване на производството, пускането на пазара и употребата, предоставянето на информация за устойчиви органични замърсители в обхвата на Регламент (ЕО) 850/2004 (POPs);

е) удостоверяване на биоразградимостта на повърхностноактивни вещества в състава на детергенти съгласно Регламент (ЕО) 648/2004 ;

ж) изискванията, свързани с ограничаване или забрана на производството, пускането на пазара или износа на живак, живачни съединения и смеси на живака, продукти, съдържащи живак, или процеси, включващи употребата на живак или живачни съединения, съгласно Регламент (ЕС) 2017/852 относно живака;

9. промишленото замърсяване по отношение на:

а) изпълнението на програми за отстраняването на щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия на държавата, при приватизация (ако има такава);

б) изпълнението от условията в издадените комплексни разрешителни;

в) изпълнението от операторите на задълженията им по ЗОПОЕЩ , вкл. по прилагане на постановените с издадени заповеди превантивни/оздравителни мерки;

г) изпълнението на изискванията на глава седма, раздел I от ЗООС от операторите на предприятия с нисък и с висок рисков потенциал;

10. промишлените източници на шум по отношение на:

а) съответствието на нивата на шума по границите на производствената площадка и в местата на въздействие с нормативно определените гранични стойности на показателите за шум в околната среда;

б) спазването на условията за извършване на собствени периодични или контролни измервания на шум;

в) техническите средства за намаляване на вредното въздействие на шума;

11. генетично модифицираните организми (ГМО) в контролирани условия и освобождаването им в околната среда по отношение на:

а) спазването на условията от разрешения, издадени по ЗГМО ;

б) наличието на ГМО в противоречие със ЗГМО ;

12. доброволните ангажименти по чл. 132 от ЗООС по отношение на:

а) спазването на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, от организации, регистрирани по схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS);

б) съответствието на продукти с екомаркировката на Европейския съюз (ЕС) с критериите за съответната продуктова група;

в) употребата на логото на EMAS и екомаркировката на ЕС.

(2) При осъществяване на функциите по последващ контрол РИОСВ извършва проверки "на място" и по документи за изпълнение на дадени предписания за привеждане в съответствие с изискванията на законодателството по опазване на околната среда.

Чл. 17 . (1) При изпълнение на правомощията си по осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол длъжностните лица от РИОСВ:

1. извършват самостоятелни и/или съвместни проверки, съставят предупредителни и констативни протоколи, дават предписания със срокове и отговорници, контролират тяхното изпълнение, изискват и имат право да получават справки, документи и писмени обяснения от представителите на проверяваните обекти съгласно действащото законодателство;

2. съставят актове за установяване на административни нарушения съобразно предоставената им компетентност;

3. имат право на свободен достъп до всички обекти на територията на съответната РИОСВ за извършване на проверка;

4. имат право да изискват и да получат съдействие от държавните и общинските органи, организации, юридически и физически лица;

5. участват и съдействат при създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда в рамките на правомощията си;

6. участват в съвместни проверки с други контролни органи в планирани от Европейската агенция по химикали пилотни и координирани тематични европейски проекти за контрол;

7. прилагат принудителни административни мерки съобразно предоставените им компетенции.

(2) При осъществяване на правомощията си длъжностните лица от РИОСВ се легитимират със служебни карти, издадени от министъра на околната среда и водите.

Чл. 18 . (1) При осъществяване на текущ контрол длъжностни лица от РИОСВ могат да участват в проверки на обекти извън териториалния обхват на РИОСВ.

(2) В случаите по ал. 1 директорът на РИОСВ, на чиято територия ще се извършва проверката, изготвя мотивиран доклад до ресорния заместник-министър с предложение за извършване на проверка с участие на експерти от друга РИОСВ.

(3) След одобрение от ресорния заместник-министър директорът на РИОСВ, на чиято територия ще се извърши проверката, изготвя заповед след съгласуване с директора на определената за участие в проверката РИОСВ, съдържаща дата, място на проверката, обхват на проверката и данните на съответните служители.

(4) Длъжностни лица от определената за участие РИОСВ участват в проверката, като подпомагат експертно длъжностните лица от РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, вкл. подписват съставения констативен протокол като участници в проверката.

(5) Проверките по ал. 1 се извършват при спазване на разпоредбите на Наредбата за командировките в страната , приета с ПМС № 72 от 1986 г. , и са за сметка на бюджета на съответната РИОСВ, в която са назначени длъжностните лица.

Раздел V – Организация на работата на РИОСВ

Чл. 19 . Организацията на дейността на всяка РИОСВ се определя с правилник за вътрешния ред, утвърден от директора на РИОСВ.

Чл. 20 . (1) Работното време на служителите в регионалната инспекция по околната среда и водите при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично.

(2) Работното време на служителите по ал. 1 е с променливи граници от 7,30 до 18,30 ч., със задължително присъствие в периода от 10 до 16 ч. и с обедна почивка 30 минути между 12 и 14 ч. Извън времето на задължително присъствие служителите могат да отработват дневното работно време през определени дни в следващия или в друг ден от същата работна седмица.

(3) Работното време по ал. 2 се отчита чрез система за контрол на достъпа в сградата на РИОСВ или по друг подходящ начин.

(4) Директорът на РИОСВ с вътрешни правила определя конкретната организация на работа и контрола по спазване на установеното работно време.

Чл. 21 . Пропускателният режим, документооборотът, противопожарната охрана и други специфични дейности, свързани с организацията на работа в инспекцията, се уреждат с вътрешни правила и заповеди на директора на РИОСВ.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се издава на основание чл. 14, ал. 5 от ЗООС .

§ 2 . Започналите, но неприключили до влизане в сила на този правилник административни производства пред РИОСВ – Бургас, за административна област Варна, община Бяла, и административна област Сливен, община Котел, се довършват от РИОСВ – Бургас.

§ 3 . Започналите, но неприключили до влизане в сила на този правилник административни производства пред РИОСВ – Стара Загора, за административна област Хасково, община Тополовград, се довършват от РИОСВ – Стара Загора.

§ 4 . Отменя се Правилникът за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите , издаден от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 103 от 2011 г.; доп., бр. 29 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2012 г.).

§ 5 . Правилникът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се определят устройството, дейността и структурата на регионалните дирекции по горите.

Чл. 2. (1) Регионалната дирекция по горите (РДГ) е юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

(2) Регионалната дирекция по горите подпомага Изпълнителната агенция по горите за провеждане на държавната политика в областта на горите и ловното стопанство. Регионалната дирекция по горите е подчинена непосредствено на ИАГ.

(3) Регионалната дирекция по горите осъществява координация и контрол по изпълнение на дейностите на ДГС и ДЛС, консултира и контролира изпълнението на дейностите в горския фонд – собственост на физически, юридически лица и общини.

(4) Регионалната дирекция по горите е администрация, която подпомага директора при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица.

(5) При осъществяване на своята дейност администрацията се ръководи от принципите на законност, откритост, достъпност, отговорност и координация в рамките на своята компетентност.

Глава втора – ПРАВОМОЩИЯ НА ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ

Чл. 3. Регионалната дирекция по горите се ръководи от директор. Той осъществява своите правомощия в териториалния обхват на дейност на дирекцията.

Чл. 4. (1) Директорът ръководи и представлява дирекцията.

(2) Директорът осъществява правомощията си пряко и чрез администрацията на РДГ.

Чл. 5. (1) При осъществяване на правомощията си директорът на дирекцията се подпомага от заместник-директор или заместник-директори. Броят на заместник- директорите се определя с длъжностното разписание за съответната РДГ.

(2) Директорът на РДГ сключва трудов договор със заместник-директорите след писмено съгласуване с изпълнителния директор на ИАГ.

Чл. 6. (1) Директорът на регионалната дирекция по горите:

1. ръководи дейността на РДГ;

2. упражнява контрол по изпълнение на дейностите на ДГС и ДЛС, както и контрол по изпълнение на дейностите в горския фонд, собственост на физически, юридически лица и общини;

3. участва като контролираща страна по договори, сключени между ИАГ и държавните горски или ловни стопанства, относно извършването на дейности, свързани с възпроизводството и опазването на горите и дивеча, както и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов; договорът се сключва за дейности, включени в годишния финансов план на предприятието, утвърден съгласно чл. 24в, ал. 1, т. 7 ЗГ ;

4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на РДГ и издава актове за възникване, изменение и прекратяване на служебни правоотношения;

5. представя за утвърждаване от изпълнителния директор на ИАГ длъжностното разписание на РДГ;

6. прави предложение до изпълнителния директор на ИАГ за бракуване на дълготрайни материални активи, собственост на РДГ;

7. изготвя и представя на изпълнителния директор на ИАГ годишен доклад за дейността на дирекцията;

8. прави предложение до изпълнителния директор на ИАГ за отдаване под наем на движими вещи, собственост на РДГ, и такива, предоставени за управление;

9. командирова в страната служителите от дирекцията;

10. контролира изготвянето на проектите на годишни финансови планове на ДГС и ДЛС;

11. обобщава, анализира и дава становище по проектите на годишни финансови планове на ДГС и ДЛС и ги представя за утвърждаване в ИАГ;

12. дава мотивирано становище по длъжностните разписания на ДГС и ДЛС и ги представя за утвърждаване в ИАГ;

13. дава становища по въпроси, свързани с дейността на ДГС и ДЛС;

14. сключва колективен трудов договор със синдикалната организация на служителите в дирекцията;

15. създава експертни работни групи за изготвяне на проекти или за предлагане на решения по конкретни въпроси;

16. утвърждава и контролира прилагането на система за финансово управление и контрол;

17. подпомага ИАГ при разпределение на средствата, които агенцията може да предостави на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства за извършването на дейности, свързани с възпроизводството и опазването на горите и дивеча, както и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов и осъществява контрол по разходването им;

18. изпълнява и други функции, свързани с дейността на РДГ.

(2) При отсъствие на директора функциите му се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник-директор.

Глава трета – СТРУКТУРА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ

Раздел I – Общи положения

Чл. 7. (1) Регионалната дирекция по горите е структурирана в обща и специализирана администрация.

(2) Общата администрация е организирана в дирекция "Обща администрация".

(3) Специализираната администрация е организирана в дирекция "Специализирана администрация".

Чл. 8. Общата численост на персонала в регионалната дирекция по горите и разпределението й по административни звена се определя от изпълнителния директор на ИАГ по предложение на директора на РДГ.

Раздел II – Финансов контрольор

Чл. 9. (1) Финансовият контрольор упражнява предварителен контрол за законосъобразност на всички документи, свързани с финансовата дейност на РДГ.

(2) Финансовият контрольор изразява мнение за законосъобразността, като одобрява или отхвърля предложения за поемане на задължения или за извършване на разходи, свързани с дейността на РДГ.

Чл. 10. Финансовият контрольор е на пряко подчинение на директора на регионалната дирекция по горите.

Раздел III – Обща администрация

Чл. 11. Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на директора на регионалната дирекция по горите, създава условия за осъществяване дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване.

Чл. 12. Дирекция "Обща администрация":

1. разработва и предоставя анализи за финансовата дейност на РДГ;

2. извършва обработка на счетоводната и икономическата документация, която отразява процеси, свързани с дейността на РДГ;

3. извършва счетоводното отчитане на приходите и разходите по пълна бюджетна класификация и счетоводни сметки, извършва плащанията на РДГ;

4. изготвя месечните ведомости за заплати, оборотна ведомост и годишен баланс на РДГ;

5. анализира предложенията на държавните предприятия и изготвя предложения от РДГ за разпределение на средствата, които ИАГ може да предостави на ДГС и ДЛС за извършването на дейности, свързани с възпроизводството и опазването на горите и дивеча, както и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов;

6. контролира и отчита разходването на средствата, които ИАГ е предоставила на ДГС и ДЛС за извършването на дейности, свързани с възпроизводството и опазването на горите и дивеча, както и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов;

7. обобщава и анализира отчети за икономическата дейност на ДГС и ДЛС;

8. участва в извършването на комплексни или тематични проверки на ДГС и ДЛС;

9. осъществява разплащания и контрол по системата за електронни бюджетни разплащания "СЕБРА";

10. упражнява контрол върху опазването на движимото и недвижимото имущество на РДГ съгласно Закона за счетоводството ;

11. подпомага директора, заместник-директорите и административните звена при осъществяване на административноправната дейност на РДГ;

12. участва в обсъждането на проекти на нормативни актове и изразява становища по тях;

13. осъществява процесуалното представителство на РДГ пред съдилищата и органите на досъдебното производство;

14. изготвя проекти на длъжностно и поименно разписание на длъжностите в РДГ, както и проекти за актуализирането им;

15. изготвя проекти на актове, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения на служителите в РДГ;

16. изготвя, оформя и съхранява служебните и личните досиета на служителите в РДГ;

17. организира, подпомага и изпълнява дейности по възлагане на обществени поръчки в РДГ;

18. дава становища по законосъобразността на проекти на договори, заповеди и други актове и документи, свързани с дейността на РДГ;

19. организира дейностите по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на РДГ;

20. организира и контролира поддържането на материалната база на РДГ;

21. организира и осъществява деловодната дейност, обработва и съхранява централния деловоден архив на РДГ;

22. организира и координира работата с постъпилите жалби, молби, сигнали и предложения на граждани и други документи;

23. организира правната помощ на администрацията за законосъобразното осъществяване на нейните функции;

24. организира административното и техническото обслужване на РДГ;

25. води следните регистри:

а) на входящата и изходящата кореспонденция на РДГ;

б) на договорите и споразуменията, сключвани от РДГ;

в) за извършените проверки на дейността на РДГ;

26. технически осигурява публичните изяви на директора на РДГ;

27. осигурява правилното функциониране на необходимите средства за обработка и пренасяне на информацията – хардуера и софтуера, както и на процесите на събиране и обработване на информацията;

28. координира разпространяването и внедряването на програмни продукти в практиката на ДГС и ДЛС;

29. внедрява, контролира и поддържа локална мрежа, интернет и други средства за комуникация.

Раздел IV – Специализирана администрация

Чл. 13. (1) Специализираната администрация подпомага директора на РДГ при осъществяване на неговите правомощия.

(2) Дирекция "Специализирана администрация":

1. координира, контролира и отчита дейностите по създаване на нови гори в земите от горския фонд;

2. контролира горската селекция, интродукцията на горско-дървесни видове, производството и търговията с горските репродуктивни материали и съхраняването на горските генетични ресурси;

3. контролира воденето на регистри съгласно действащата нормативна уредба;

4. координира и контролира борбата с ерозията в горския фонд;

5. поддържа система за прогноза и сигнализация за болестите и вредителите в горите;

6. отчита дейността по защитата на горите и земите от горския фонд;

7. консултира и контролира собственици на гори – физически, юридически лица и общини, както и обединения на собственици на гори във всички етапи на възпроизводството, стопанисването, управлението и опазването на горите;

8. контролира и анализира резултатите от инвентаризацията на горските разсадници и горските култури;

9. координира, контролира, анализира и отчита дейността по възобновяването и стопанисването на горите и на земите от горския фонд;

10. контролира и отчита дейността по устройство и инвентаризация на горския фонд;

11. координира и контролира прилагането на екологосъобразни методи, системи и технологии за възпроизводство и ползване на горите и внедряването им в областта на горското стопанство;

12. контролира изпълнението на проекти, планове и програми, свързани с възпроизводството, стопанисването, ползването и опазването на горите;

13. предлага категоризирането и прекатегоризирането на горите;

14. контролира предоставянето на административни услуги от ДГС и ДЛС на собствениците на гори при управлението и стопанисването на горите им;

15. участва в разработването на механизми за устойчиво, природосъобразно и икономически ефективно стопанисване на горите;

16. контролира и обобщава статистическата информация за горите в териториалния обхват на дейност на РДГ;

17. координира и контролира изпълнението на стратегии и планове за действие в горското и ловното стопанство;

18. координира и контролира изпълнението на поддържащи, направляващи, регулиращи и възстановителни дейности в защитените територии;

19. организира, координира, контролира и отчита дейностите по опазването и охраната на горите и земите от горския фонд, както и на дивеча и рибните ресурси във водните обекти, ползвани за любителски риболов в териториалния обхват на дейност на РДГ;

20. координира и контролира изготвянето и изпълнението на проекти, планове и програми, свързани с опазването на горите от пожари, и отчита дейностите по изпълнението им;

21. осъществява взаимодействие и координация с регионалните структури на Министерството на вътрешните работи и други институции във връзка с провеждането на съвместни мероприятия по опазването и охраната на горите, дивеча и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов, и по опазване на горите от пожари;

22. участва в извършването на комплексни или тематични проверки на ДГС и ДЛС;

23. координира и контролира в териториалния обхват на РДГ дейностите по чл. 14 от Закона за лова и опазване на дивеча ;

24. организира и контролира изготвянето и изпълнението на проекти, планове и програми, свързани със стопанисването, ползването и опазването на дивеча;

25. извършва анализи и прогнози и разработва програми за развитието на ловното стопанство в териториалния обхват на РДГ;

26. контролира ползването на недървесни горски продукти;

27. координира и контролира дейностите по ползванията от горите и възлагане на лесокултурните мероприятия;

28. събира и анализира информация за състоянието и тенденцията на пазарите на дървесина и други суровини и продукти, добивани от горския фонд;

29. контролира и отчита изпълнението на дейностите, за които ИАГ е предоставила средства на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства за извършването на дейности, свързани с възпроизводството и опазването на горите и дивеча, както и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов;

30. участва в изготвянето на противопожарните и мобилизационните планове на дирекцията, разработва план за привеждане на дирекцията от мирно на военно положение, военновременен план и план за разсредоточаване и евакуация;

31. отговаря за дейността по отбранително-мобилизационната подготовка;

32. разработва план за действие на РДГ при екстремни обстоятелства и провежда съответните мероприятия;

33. осъществява връзки и взаимодействия с регионалните служби по отношение на мобилизационните дейности и гражданската защита;

34. координира и контролира планирането и изпълнението на програмите и проектите, финансирани от ЕС и от други международни източници;

35. отговаря за поддръжката на информационната система за програми и проекти, финансирани от ЕС и от международни организации и източници;

36. координира, контролира и отчита работата с неправителствените организации и международното сътрудничество;

37. събира, обобщава, анализира и съхранява информацията, получена от ДГС и ДЛС.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 14. Организацията на работата в РДГ се осъществява по реда на правилника и в съответствие с вътрешните правила за работа на дирекциите в РДГ.

Чл. 15. Служителите в РДГ изпълняват възложените им задачи и отговарят пред прекия си ръководител за изпълнението на работата съобразно длъжностните си характеристики.

Чл. 16. (1) Непосредственото ръководство на дирекциите в РДГ се осъществява от директор.

(2) Директорът на дирекция ръководи, организира, контролира, планира, координира, отчита се и носи отговорност за дейността и за изпълнението на задачите, възложени на дирекцията в съответствие с определените в правилника функции.

Чл. 17. (1) Документите, изпратени до регионалната дирекция, се завеждат във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването.

(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени като приложения в тях, и се образува служебна преписка. Когато липсват някои от описаните като приложения документи, това обстоятелство се отразява в регистъра и върху заведения документ.

(3) Документи, адресирани до ИАГ и МЗХ, изпращани от или чрез РДГ, задължително се придружават с писмено становище на РДГ.

Чл. 18. (1) В РДГ се води регистър на договорите.

(2) При вписване на договорите в регистъра върху тях се поставят последователни регистрационни номера.

(3) Екземпляр от вписания в регистъра договор заедно с приложенията, които са неразделна част от него, се съхранява като приложение към регистъра.

Чл. 19. (1) В РДГ се води регистър за извършените проверки на дейността на РДГ.

(2) Като приложение към регистъра се съхраняват:

1. документът, на основание на който е извършена проверката;

2. документът, в който са отразени резултатите от извършената проверка.

Чл. 20. Работното време на администрацията е от 8,30 до 17 ч. с обедна почивка от 12 до 12,30 ч.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се приема на основание чл. 23, ал. 5 от Закона за горите .

§ 2. Изпълнението на правилника се възлага на директора на РДГ.

§ 3. Правилникът отменя Правилника за устройството и дейността на регионалните дирекции по горите, утвърден от председателя на ДАГ (ДВ, бр. 72 от 2009 г.).

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С правилника се определят организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, наричано по-нататък "предприятието", и на неговите организационни структури и административни звена.

Чл. 2. (1) Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон .

(2) Предприятието е юридическо лице, създадено със Закона за опазване на околната среда , със седалище и адрес в гр. София.

(3) Предприятието не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба.

Чл. 3. Предприятието не може да участва в търговски или граждански дружества без писменото съгласие на министъра на околната среда и водите.

Чл. 4. (1) Основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда.

(2) Предприятието безвъзмездно финансира екологични проекти на общини по публично оповестени изисквания за кандидатстване на електронната си страница.

(3) Предприятието отпуска заеми за финансиране на екологични проекти и дейности на общини, физически и юридически лица по публично оповестени изисквания за кандидатстване на електронната си страница.

(4) Предприятието финансира неинвестиционни проекти и дейности, способстващи за осъществяване политиката на Министерството на околната среда и водите в областта на опазване и възстановяване на околната среда.

(5) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния му предмет на дейност.

Чл. 5. (1) Държавата не отговаря за задълженията на предприятието.

(2) По отношение на предприятието не се допуска принудително изпълнение на невлязло в законна сила съдебно решение.

(3) Срещу предприятието не може да се открива производство по несъстоятелност.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 6. Органи на управление на предприятието са:

1. управителният съвет;

2. изпълнителният директор.

Чл. 7. (1) Управителният съвет на предприятието се състои от 7 членове:

1. председател – министърът на околната среда и водите;

2. заместник-председател – представител на Министерството на околната среда и водите;

3. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;

4. представител на Министерството на финансите;

5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;

6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с опазване на околната среда;

7. изпълнителният директор на предприятието.

(2) Членовете на управителния съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.

(3) Министърът на околната среда и водите назначава изпълнителния директор на предприятието след проведен конкурс.

(4) Член на управителния съвет не може да бъде лице, което:

1. е осъждано за престъпление от общ характер;

2. е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на предприятието;

3. извършва от свое или от чуждо име дейност, сходна на извършваната от предприятието;

4. е в договорни отношения с други предприятия, търговски дружества, неправителствени организации и сдружения с предмет на дейност, сходен с този на предприятието.

(5) При встъпването си в длъжност членовете на управителния съвет на предприятието подписват декларация за липса на обстоятелствата по ал. 4.

(6) Членовете на управителния съвет се освобождават от министъра на околната среда и водите:

1. при влязла в сила присъда за престъпление от общ характер;

2. при трайна невъзможност да изпълняват задачите си, продължила повече от 60 дни;

3. в случай на смърт или поставяне под запрещение;

4. когато с действията си увреждат интересите на предприятието;

5. при освобождаване от длъжност или по предложение на съответния министър или на организациите по ал. 1, т. 5 и 6;

6. по взаимно съгласие на страните;

7. по тяхно писмено искане за освобождаване;

8. по решение на министъра на околната среда и водите с едномесечно писмено предизвестие;

9. при възникване на някое от обстоятелствата по ал. 4.

Чл. 8. Членовете на управителния съвет са длъжни при изпълнение на своите задължения да поставят интересите на предприятието над своите собствени интереси.

Чл. 9. Членовете на управителния съвет са длъжни да опазват търговската тайна на предприятието или на неговите контрагенти по отношение на информацията, станала им известна в това им качество.

Чл. 10. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца.

(2) Председателят на управителния съвет, а в негово отсъствие заместник-председателят, организира и ръководи заседанията на управителния съвет.

(3) Управителният съвет се свиква на заседания от председателя, който не по-късно от 3 дни преди заседанието изпраща писмена покана до всичките му членове, в която се посочват датата, часът, мястото и дневният ред на заседанието.

(4) Заседание на управителния съвет може да се свика по предложение на четирима други негови членове. В този случай председателят е длъжен в срок 10 дни от постъпване на писменото искане да насрочи дата за заседанието.

Чл. 11. (1) Управителният съвет може да приема решения, ако присъстват най-малко петима от членовете му.

(2) Решенията на управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство. Гласуването е явно. Взетите от него решения са задължителни за изпълнение.

(3) Член на управителния съвет, който гласува "против", е длъжен да изложи писмено своите аргументи да не подкрепи решението на съвета.

(4) Контролът по изпълнение на решенията на управителния съвет се осъществява от председателя или упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 12. (1) Управителния съвет може да взема решения в оперативен порядък в следните случаи:

1. при аварийни ситуации, свързани с опасност от нарушение на качеството на компонентите на околната среда, живота и здравето на населението, състоянието на екологичната инфраструктура;

2. възлагане на срочни задачи, свързани с дейността на Министерството на околната среда и водите, регионалните структури и дейността на предприятието;

3. възлагане на срочни задачи, произтичащи от актове на Министерския съвет;

4. възлагане на срочни задачи, произтичащи от ангажиментите на страната във връзка с членството в Европейския съюз.

(2) Предложенията за решение се мотивират в докладна записка от председателя до членовете на управителния съвет.

(3) Протоколите от решенията в оперативен порядък се подписват от всички членове на управителния съвет.

Чл. 13. (1) Управителният съвет приема правила за работата си, които уреждат задълженията на членовете, организацията и провеждането на заседанията и изпълнението на взетите решения.

(2) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове на съвета.

(3) Решенията на управителния съвет се публикуват на интернет страницата на предприятието.

Чл. 14. Управителният съвет:

1. одобрява по предложение на изпълнителния директор общата численост на персонала на предприятието, включваща дирекциите, вътрешния одит, инспектора и финансовия контрольор, както и правилата за определяне размера на работната заплата на персонала на предприятието;

2. определя условията и реда за управление на средствата на предприятието; одобрява образците на документацията за кандидатстване за финансиране от предприятието;

3. взема решения за разходването на средствата за административни цели по размер, обекти, проекти, програми, задачи и др.;

4. определя правомощията на изпълнителния директор за сключване на договори;

5. приема отчет за дейността на предприятието за предходната година и план за дейността през следващата година, които представя за одобряване от министъра на околната среда и водите в сроковете съгласно чл. 62, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда ;

6. определя дългосрочната политика в дейността на предприятието в съответствие с националните приоритети и политики за опазване на околната среда;

7. определя приоритетите за финансиране на екологични проекти и дейности в съответствие с политиката на Министерството на околната среда и водите;

8. утвърждава условията за отпускане на средства, както и образците на документи за кандидатстване за предоставяне на средства;

9. взема решения за ефективното управление на свободния паричен ресурс;

10. осъществява контрол върху набирането и разходването на средствата на предприятието;

11. приема годишния финансов отчет на предприятието;

12. разглежда отчетите на инспектора на предприятието и взема решения по тях;

13. разглежда докладите на вътрешния одит на предприятието и следи за изпълнението на препоръките за подобряване дейността на предприятието;

14. предлага за одобряване от министъра на околната среда и водите размера и разпределението на средствата за административни разходи на предприятието.

Чл. 15. Председателят на управителния съвет:

1. свиква и ръководи заседанията на управителния съвет;

2. утвърждава дневния ред за заседанията;

3. след съгласуване с управителния съвет възлага на изпълнителния директор да назначи инспектора на предприятието;

4. може да разпорежда на изпълнителния директор да подписва договори до размер, предварително ограничен от управителния съвет.

Чл. 16. (1) Изпълнителният директор:

1. организира, ръководи и контролира пряко цялостната дейност на предприятието;

2. в рамките на своите правомощия издава заповеди, вътрешни правила, правилници и инструкции, които са задължителни за изпълнение от страна на работещите в предприятието;

3. внася за разглеждане и приемане в Министерството на околната среда и водите проекти на нормативни актове, отнасящи се до дейността на предприятието;

4. изразява становище по проекти на нормативни актове, изготвени от министъра на околната среда и водите и отнасящи се до дейността на предприятието;

5. представлява предприятието пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;

6. осигурява законосъобразното изпълнение на решенията на управителния съвет;

7. утвърждава длъжностните характеристики на служителите и работниците и щатното разписание на предприятието след приемането му от управителния съвет;

8. изпълнява функциите на работодател по отношение на служителите и работниците на предприятието в съответствие с трудовото законодателство;

9. осъществява сътрудничество с български и международни институции и организации по въпроси, свързани с дейността на предприятието;

10. организира, ръководи и контролира другите дейности, които подпомагат и съпътстват основния предмет на дейност на предприятието;

11. периодично внася в управителния съвет отчети и информация за дейността на предприятието;

12. внася за одобряване от управителния съвет образците на документацията за кандидатстване за финансиране от предприятието и изискванията за финансиране на екологични проекти и дейности и приоритетите за финансиране;

13. определя правилата за документооборота в предприятието и контролира изпълнението им;

14. контролира законосъобразното провеждане на обществени поръчки за задоволяване на административните нужди на предприятието и нормалната работа на стопанската дейност, като издава изрична заповед.

(2) Изпълнителният директор незабавно докладва на председателя на управителния съвет за настъпили обстоятелства, които счита, че са от съществено значение за дейността на предприятието.

(3) Изпълнителният директор при осъществяване на функциите си сключва договори въз основа на решения на управителния съвет, в т.ч.:

1. по разпореждане на председателя на управителния съвет – до размер, ограничен от управителния съвет;

2. по собствено решение, когато това е свързано с дейността на предприятието – до размер, предварително ограничен с решение от управителния съвет.

(4) При отсъствие изпълнителният директор се замества от упълномощен от него директор на дирекция в предприятието.

Глава трета – СТРУКТУРА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 17. (1) Организационната структура на предприятието включва:

1. дирекция "Административно-правно и финансово обслужване";

2. дирекция "Финансиране на екологични проекти и дейности";

3. дирекция "Нефинансови стопански дейности";

4. вътрешен одит;

5. инспектор;

6. финансов контрольор.

(2) Числеността на персонала на предприятието се одобрява от управителния съвет.

Чл. 18. (1) Дирекция "Административно-правно и финансово обслужване" подпомага дейността на предприятието, управителния съвет и изпълнителния директор, като:

1. оказва съдействие на управителния съвет и на изпълнителния директор за законосъобразното изпълнение на функциите им;

2. разработва и предлага решения по правни проблеми, свързани с дейността на предприятието;

3. разработва проекти на нормативни актове, отнасящи се до дейността на предприятието;

4. изразява становища по проекти на нормативни актове, изготвени от министъра на околната среда и водите и отнасящи се до дейността на предприятието;

5. изготвя проекти на заповеди и договори и съгласува договори, предложени от външни партньори на предприятието;

6. организира процедурите за възлагане на обществени поръчки от страна на предприятието;

7. подготвя документацията за участие на предприятието в обществени поръчки по предоставяне на услугата за изгаряне на опасни болнични отпадъци;

8. организира и координира процеса на достъп на обществеността до информация по Закона за достъп до обществена информация ;

9. осъществява процесуалното представителство на предприятието и предприема правни действия за своевременно събиране вземанията на предприятието;

10. организира предявяването на банковите гаранции и записите на заповед, издадени в полза на предприятието;

11. осъществява счетоводната отчетност и финансовото обслужване на предприятието;

12. организира съставянето, съгласуването и изпълнението на финансовия план на предприятието;

13. организира законосъобразното и целесъобразното извършване на финансовите операции;

14. организира и осъществява инвентаризация на активите и пасивите на предприятието;

15. разработва длъжностното и поименното длъжностно разписание;

16. изготвя, оформя и съхранява трудовите досиета на служителите в предприятието в съответствие с Кодекса на труда ;

17. осъществява информационното обслужване на предприятието;

18. извършва административното обслужване на персонала на предприятието;

19. изготвя план за дейността на предприятието за следващата календарна година;

20. изготвя и представя в Министерството на околната среда и водите периодични и годишни финансови отчети на предприятието;

21. организира заседанията на управителния съвет;

22. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет относно предоставянето на безлихвени заеми за екологични проекти; организира подготовката и сключването на договори за отпуснатите заеми и поддържа база данни за отчитане на средствата;

23. организира, осъществява и подпомага и други административно-правни и финансови дейности.

(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват по ред, определен от изпълнителния директор на предприятието.

Чл. 19. (1) Дирекция "Финансиране на екологични проекти и дейности":

1. подготвя документацията за заседанията на управителния съвет относно проектите от компетентност на дирекцията;

2. разработва образците на документацията за кандидатстване за финансиране от предприятието, изискванията за финансиране на екологични проекти и дейности и приоритетите за финансиране и ги представя на изпълнителния директор, който ги внася за одобряване от управителния съвет;

3. оповестява чрез печата и чрез другите средства за масово осведомяване приоритетите за финансиране от предприятието, изискванията за финансиране на екологични проекти и дейности и образците на документацията за кандидатстване за финансиране от предприятието;

4. проверява за съответствие депозираните в предприятието заявления за финансиране съгласно изискванията за кандидатстване на екологични проекти и дейности, приети от управителния съвет;

5. осигурява и координира изготвянето на експертни становища по заявления за финансиране на екологични проекти и дейности;

6. при поискване представя на управителния съвет допълнителна информация, необходима за вземане на решения;

7. при поискване представя на управителния съвет допълнителна информация за предварително отпадналите заявления за финансиране на екологични проекти и дейности;

8. взема участие в провеждането на процедурите за избор на изпълнител при реализация на проектите, когато възложител е предприятието;

9. координира подготвянето и сключването на договори за предоставяне на средства от предприятието и извършва проверка за съответствие при изпълнението;

10. извършва проверки на екологичните проекти за финансиране от предприятието по време на тяхната реализация и след това;

11. поддържа база данни за проекти и обекти, финансирани от предприятието;

12. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет относно проектите от компетентност на дирекцията;

13. осигурява консултантска и методическа помощ на общинските администрации, кандидатстващи и/или получили финансиране за реализиране на екологични проекти;

14. подготвя частта от годишния план за дейността на предприятието и годишния отчет от компетентност на дирекцията;

15. при поискване предоставя на експертите от министерството на околната среда и водите, изготвящи становища по предложения за финансиране, допълнителна информация, необходима за тяхната оценка.

(2) Дейностите по ал. 1, т. 4 – 12 се осъществяват по ред, определен от изпълнителния директор на предприятието.

Чл. 20. Дирекция "Нефинансови стопански дейности":

1. експлоатира, поддържа и съхранява общественозначими обекти, съоръжения и инсталации – публична и частна държавна собственост, предназначени за опазване на околната среда, определени с решение на управителния съвет;

2. провежда информационни кампании за запознаване на обществеността с дейността, свързана с експлоатираните обекти и съоръжения;

3. подготвя годишния план за дейността на предприятието и годишния отчет в частта от компетентност на дирекцията;

4. изготвя експлоатационно-икономически анализи за функционирането на обектите, съоръженията и инсталациите по т. 1;

5. контролира техническата експлоатация и поддръжката на обектите и съоръженията по т. 1 за спазване на нормативните изисквания, свързани с безопасността и опазването на околната среда;

6. осигурява охраната на обектите, съоръженията и инсталациите по т. 1;

7. организира провеждането на обществени поръчки, необходими за експлоатацията на обектите, съоръженията и инсталациите по т. 1;

8. разработва и поддържа актуална документация за състоянието на обектите, съоръженията и инсталациите по т. 1;

9. разработва вътрешни правила за работа на дирекцията;

10. осигурява изготвянето на експертни становища по нови проекти, финансирани от предприятието и касаещи дейността на дирекцията;

11. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет на предприятието относно задачите от компетентност на дирекцията.

Чл. 21. (1) Инспекторът е на пряко подчинение на управителния съвет на предприятието и се назначава от изпълнителния директор след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

(2) Инспекторът осъществява текущ и последващ контрол върху дейността на предприятието.

(3) Инспекторът извършва периодични проверки, като представя на управителния съвет информация за констатациите от проверките и прави предложения за отстраняване на допуснатите нарушения.

(4) Инспекторът:

1. контролира изпълнението на функциите на дирекциите;

2. контролира ефективността на работата и степента на взаимодействие между тях;

3. извършва проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни или неправилни действия и бездействия на служители от предприятието;

4. проверява за спазването на трудовото законодателство;

5. извършва проверки относно наличието или липсата на конфликт на интереси съгласно Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси ;

6. осъществява други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от изпълнителния директор.

(5) Инспекторът извършва проверка въз основа на заповед на изпълнителния директор. За резултатите от проверката се изготвя доклад, който се представя на изпълнителния директор.

(6) Инспекторът ежегодно представя отчет за дейността си пред изпълнителния директор.

(7) Управителният съвет и изпълнителният директор могат да изискват извършването на специализирани проверки по отношение на определени звена, дейности и обекти.

Чл. 22. (1) Вътрешният одит е на пряко подчинение на изпълнителния директор на предприятието и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(2) Вътрешният одитор осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в предприятието в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

(3) Вътрешният одитор докладва директно на изпълнителния директор на предприятието.

(4) Вътрешният одитор:

1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор , стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и с утвърдената от министъра на финансите Методология за вътрешен одит в публичния сектор;

2. изготвя на базата на оценка на риска 3-годишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от изпълнителния директор на предприятието;

3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;

4. дава на изпълнителния директор на предприятието независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол;

5. оценява всяка нова система за финансово управление и контрол, както и всяка промяна на структури и функции в предприятието;

6. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

7. консултира изпълнителния директор на предприятието по негово искане, като дава съвети, мнение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола, без да поема управленска отговорност за това;

8. докладва и обсъжда с изпълнителния директор на предприятието и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад;

9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага изпълнителния директор на предприятието при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките.

Чл. 23. (1) Финансовият контрольор е на пряко подчинение на изпълнителния директор на предприятието.

(2) Финансовият контрольор:

1. извършва проверки на всички документи и приложенията към тях преди вземане на решение от изпълнителния директор на предприятието, свързано с дейността на предприятието, и изразява мнение за съответствие с приложимото законодателство;

2. изисква и има право да получава всички данни и документи, включително в електронен вариант, за целите на предварителния контрол и по своя преценка прави проверки на място.

(3) При осъществяване на дейността си финансовият контрольор се подпомага от лица, определени с писмен акт на изпълнителния директор.

Глава четвърта – НАБИРАНЕ И РАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВАТА

Чл. 24. Дейностите на предприятието се финансират с постъпленията от:

1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;

2. целево предоставени средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;

3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. постъпления от лихви по депозити;

5. глоби и имуществени санкции за административни нарушения по Закона за опазване на околната среда и всички специални закони в областта на околната среда, наложени от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица;

6. постъпления от възстановени кредити и платените лихви по тях;

7. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

8. приходи от услуги и дейности, свързани с дейността на предприятието;

9. други постъпления, определени с нормативен акт.

Чл. 25. Предприятието предоставя средствата под формата на:

1. безвъзмездни помощи;

2. безлихвени или нисколихвени заеми;

3. субсидии за покриване на част или пълния размер на дължими лихви по банкови кредити, отпуснати за реализация на екологични проекти и обекти.

Чл. 26. Средствата на предприятието се разходват за:

1. реализация на инвестиционни екологични проекти;

2. осъществяване на неинвестиционни проекти и дейности за опазване и възстановяване на околната среда;

3. проекти на Министерството на околната среда и водите за развитие и поддържане на Националната система за мониторинг и контрол на околната среда и водите;

4. административни разходи на предприятието;

5. информационна дейност;

6. други дейности, предвидени с нормативен акт.

Чл. 27. Когато средства по чл. 24 не са изразходвани през текущата финансова година, те се ползват през следващата година при запазване целта на разходването им.

Чл. 28. Предприятието организира и осъществява счетоводната си отчетност в съответствие с изискванията на чл. 62, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда , Закона за счетоводството и указанията на министъра на финансите по отношение на отчетността на бюджетните предприятия на начислена и касова основа.

Чл. 29. Годишният и периодичните (междинни) финансови отчети на предприятието се представят в Министерството на околната среда и водите по ред и в срокове, определени с указания на Министерството на финансите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Управителният съвет на първото си заседание одобрява числеността на предприятието по чл. 14, т. 1 .

(2) В срок до 14 дни след заседанието по ал. 1 изпълнителният директор утвърждава щатното разписание по чл. 16, ал. 1, т. 7 .

§ 2. Правилникът се приема на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат устройството и дейността на Професионалния старшински колеж във Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", наричан по-нататък "колежа", създаден в съответствие с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и Закона за професионалното образование и обучение .

Чл. 2 . (1) Колежът е държавен професионален колеж със седалище и официален адрес: Варна, ул. Васил Друмев № 73, създаден със Заповед № РД-14-262 от 24.08.2007 г. на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на отбраната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) Колежът провежда обучение за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана".

(3) Колежът разработва учебни планове и програми, съобразени с поуките от практиката, ресурсите и материалната база, с която разполага.

(4) Колежът е подчинен на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и ползва недвижимите имоти, учебната база, административното и информационното осигуряване и при необходимост преподавателски състав от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" при условия и по ред, определени със заповедта за неговото създаване.

Чл. 3 . Колежът подготвя старшини (сержанти) за нуждите на въоръжените сили на Република България.

Чл. 4 . Основните задачи на колежа са:

1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) обучение на старшини (сержанти) за придобиване на професионална квалификация по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана" от Списъка на професиите за професионално образование и обучение в област "Обществена сигурност и безопасност";

2. обучение за повишаване квалификацията на старшини (сержанти) и матроси (войници);

3. осъществяване на дейности, свързани с отбраната на страната, които са му възложени от министъра на отбраната;

4. извършване на културна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата на своята дейност.

Чл. 5 . Учебната дейност в колежа се организира и провежда въз основа на учебна документация, утвърдена от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 6 . Структурата на колежа и числеността на личния състав се определят въз основа на утвърдено длъжностно разписание.

Чл. 7 . Структурата на колежа включва: директор, заместник-директор на колежа и структурни звена (отделения).

Чл. 8 . (1) Ръководството на колежа се състои от директор на колежа и заместник-директор на колежа.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) Отделенията в колежа се състоят от началник на съответното отделение и обучаващ състав – инструкторите-специалисти – военнослужещи и цивилни служители с образование и квалификация по съответната професия.

Чл. 9 . (1) Директорът на колежа е военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и е пряко подчинен на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

(2) Директорът на колежа упражнява правомощията си по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , Закона за професионалното образование и обучение и настоящия правилник.

(3) Директорът е пряк началник на целия личен състав на колежа и изпълнява общите задължения на командир (началник) съгласно Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Той отговаря за подготовката и квалификацията на обучаващия състав.

(4) Директорът на колежа:

1. ръководи, организира и контролира цялостната дейност на колежа и носи отговорност за нея;

2. по право е председател на Колежанския съвет;

3. организира и контролира учебния процес и спазването на методиката за провеждане на занятията;

4. ръководи и осигурява изпълнението на учебните планове и програми;

5. организира и контролира спазването на правилата и мерките за безопасност в условията на цялостната дейност на колежа;

6. ръководи дейността по воинското възпитание на личния състав и поддържането на висока дисциплина и строг уставен ред в колежа;

7. ръководи подготовката и квалификацията на обучаващия състав;

8. ръководи методическата дейност в колежа;

9. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) прави предложения по команден ред за отстраняване на обучаеми от колежа;

10. прави предложения пред ръководството на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" по въпроси, касаещи учебната и финансовата дейност на колежа;

11. организира осигуряването на учебния процес с учебници, учебни помагала и помощна литература;

12. организира и ръководи поддържането, опазването и развитието на използваната учебно-материална база;

13. ръководи дейностите по физическата подготовка на личния състав;

14. прави отчет за работата на колежа след първия срок и края на учебната година, поставя задачи и организира мероприятия за нейното подобряване;

15. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и правилниците.

Чл. 10 . (1) Заместник-директорът е подчинен на директора на колежа.

(2) Заместник-директорът на колежа:

1. планира, ръководи и контролира учебната дейност на отделенията;

2. организира и контролира подготовката на военнослужещите в отделенията;

3. контролира разработването на необходимите планове, отчети, анализи, справки и други документи, касаещи административната дейност в отделенията.

(3) При отсъствие на директора на колежа неговите функции се изпълняват от заместник-директора.

Чл. 11 . Функционалните задължения и отговорности на военнослужещите и цивилните служители, назначени на административни и осигуряващи длъжности в колежа, се уреждат с длъжностни характеристики, утвърдени по ред, определен с наредба на министъра на отбраната съгласно чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) .

Чл. 12 . (1) Ролята и функциите на педагогически съвет в колежа се изпълняват от Колежански съвет.

(2) Колежанският съвет е съвещателен орган на директора на колежа по въпросите, свързани с учебно-методическата и възпитателната работа.

(3) Колежанският съвет включва заместник-директора, началниците на отделения и обучаващия състав. На отделни съвещания могат да се привличат и представители на обучаемите.

(4) Колежанският съвет:

1. предлага на директора на колежа:

а) проект за правилник за устройството и дейността на колежа и изменения в него;

б) проекти на учебни планове и изменения в тях;

в) проекти на учебните програми и изменения в тях;

2. обсъжда резултатите от обучението и приема отчета за срока и за учебната година;

3. взема решения за подготовката и повишаването на квалификацията на личния състав на колежа;

4. обсъжда въпроси и взема решения относно воинското възпитание, дисциплината и уставния ред;

5. прави предложения за награждаване и наказания на обучаеми от колежа;

6. приема графика на учебния процес и одобрява учебната натовареност на обучаващия състав;

7. разглежда и приема срочните разписания на занятията и ги предлага чрез директора на колежа за утвърждаване от началника на училището.

(5) Колежанският съвет се свиква най-малко веднъж на два месеца от директора на колежа. Извънредно заседание се свиква от директора на колежа или по искане на 1/3 от числения му състав.

(6) Решенията на Колежанския съвет се приемат с обикновено мнозинство при присъствие на не по-малко от 2/3 от числения му състав.

(7) За всяко заседание на Колежанския съвет се води протокол.

Глава трета – ОБУЧАВАЩ СЪСТАВ

Чл. 13 . (1) Обучаващият състав са:

1. инструктори – специалисти военнослужещи;

2. инструктори – специалисти цивилни служители.

(2) За определени учебни дисциплини и занятия се привличат преподаватели от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и специалисти (инструктори) от видовете въоръжени сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(3) Инструкторите провеждат занятия по различните видове подготовки.

Чл. 14 . Преподавателският състав (инструктори-специалисти) в Професионалния старшински колеж са военнослужещи, които имат образование не по-ниско от средно, придобита квалификация по съответното професионално направление и най-малко 5 години войскови стаж.

Чл. 15 . Назначаването и освобождаването на членове от обучаващия състав се извършва по реда и при условията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Кодекса на труда .

Чл. 16 . Обучаващият състав по време на занятия се ползва с правата на преки началници спрямо обучаемите.

Чл. 17 . (1) Обучаващият състав отговаря за качественото провеждане на занятията с обучаемите.

(2) Обучаващият състав има право да:

1. участва в курсове за повишаване на квалификацията си;

2. ползва базата и възможностите на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" за методическото и професионалното си израстване и повишаване на квалификацията;

3. присъства при разглеждане на служебното положение на обучаемите, изказва мнението си и получава писмен отговор на отправените писмени възражения;

4. разработва и издава учебни помагала;

5. ползва социално-битовата и културната база на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" за отдих, хранене, спорт и културни развлечения.

(3) Обучаващият състав е длъжен да:

1. разработва и преподава учебното съдържание в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

2. изпълнява задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;

3. провежда възложените им учебни занятия на високо методическо равнище и внедрява нови форми и методи на обучение;

4. участва при организирането и провеждането на лагери, тактически занятия и учения с бойни стрелби;

5. разработва планове, методически материали, въпросници и изпитни билети по дисциплините, които преподава;

6. провежда консултации с обучаемите;

7. участва в ръководството на учебната практика на обучаемите;

8. организира и провежда изпити по дисциплините, които преподава;

9. допринася за укрепването на дисциплината и военно-професионалното изграждане на обучаемите;

10. следи системно новостите във военното дело, опита във войските и се стреми да ги внедрява в своята преподавателска дейност;

11. участва в планирането на учебните занятия по дисциплините, които преподава;

12. опазва учебно-материалната база;

13. спазва военната и професионалната етика;

14. оценява обучаемите в съответствие с методиките за оценка.

Чл. 18 . Обучаващият състав може да участва в провеждането на мотивационни програми с обучаемите.

Глава четвърта – ОБУЧАЕМИ

Чл. 19 . (1) Обучаваните в колежа военнослужещи са кадети, които се обучават за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация. Старшините (сержантите) и матросите (войниците) се обучават в колежа след прослужване на три години военна служба при условия и по ред, определени с ППЗОВСРБ .

(2) В курсове за придобиване и повишаване на квалификацията се обучават специализанти – старшини (сержанти), матроси (войници), цивилни служители и лица от други министерства и ведомства.

Чл. 20 . (1) Условията и редът за приемане за обучение за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация от професионално направление "Военно дело и отбрана" в колежа се определят с акт на министъра на отбраната.

(2) Условията и редът за приемане за обучение в курсове за повишаване на квалификацията и преквалификация в колежа се определят с акта на министъра на отбраната по чл. 117, ал. 2 от ППЗОВСРБ .

(3) Условията и редът за извършване на процедура по установяване придобитите професионални знания, умения и компетентности се определят с акт на министъра на образованието и науката.

Чл. 21 . Кадетите имат право да:

1. получават консултации за решаване на задачи, свързани със своето професионално, военно-специално, културно и физическо развитие;

2. ползват по установен ред цялата налична материална база за учебна, учебно-бойна, спортна и културна дейност;

3. получават медицинско обслужване по установения ред.

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) (1) Кадетите, обучаващи се в задочна форма на обучение, изпълняващи военна служба по чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , прекъсват обучението си за срока на изпълнението на службата, като подават рапорт по команден ред до началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

(2) За продължаване на обучението си кадетите, прекъснали обучението си на основание ал. 1, подават рапорт по команден ред до началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

(3) Кадетите по ал. 1 продължават обучението си:

1. в следващия срок, ако са прекъснали обучението си за срок до 6 месеца, след успешно полагане на срочните изпити за срока, в който са прекъснали обучението си;

2. в учебния срок, в който са прекъснали обучението си, ако са прекъснали обучението си за срок, по-голям от 6 месеца.

Чл. 22 . Кадетите и специализантите са длъжни да:

1. изпълняват разпоредбите на действащата нормативна уредба, този правилник и други актове, регламентиращи дейността на колежа;

2. спазват графика за учебния процес, разпределение на времето и изискванията на учебния план;

3. спазват изискванията на нормативните актове, свързани със защитата на класифицираната информация;

4. опазват материалната и техническата база на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров";

5. възстановяват нанесените щети при увреждане на имуществото;

6. поддържат необходимата хигиена в сградите и в прилежащите райони;

7. спазват установения войскови ред.

Чл. 23 . (1) Кадетите се отстраняват от колежа:

1. при системно неизпълнение на задълженията по учебния план;

2. по дисциплинарен ред;

3. при прекратяване на договора за военна служба;

4. (нова – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) при напускане по собствено желание.

(2) Системно неизпълнение на задълженията по учебния план е налице:

1. при отсъствия поради временна неработоспособност или други причини общо повече от 20 на сто от учебното време за целия курс на обучение;

2. поради слаб успех – получени две и/или повече слаби оценки на междинен или редовен изпит.

(3) Кадетите се отстраняват по дисциплинарен ред при:

1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които са приети в колежа;

2. осъждане за умишлено престъпление от общ характер;

3. други тежки нарушения на военната дисциплина при условията и по реда на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) Отстраняването по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", съгласувано с директора на колежа след решение на Колежанския съвет, а по ал. 1, т. 4 – със заповед на министъра на отбраната въз основа на подаден рапорт от кадета до министъра на отбраната по команден ред.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) При виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението в колежа кадетите възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, при условията и по реда на чл. 260, ал. 3 – 6 от ЗОВСРБ .

(6) Кадетите, отстранени по дисциплинарен ред от колежа, не могат да възстановяват права и да бъдат приемани за повторно обучение.

Чл. 24 . (1) Специализантите се отстраняват от колежа при:

1. неявяване или при отсъствие от занятия повече от 10 на сто от учебното време за курсовете с продължителност до 12 учебни седмици или повече от 20 на сто от учебното време за курсове с продължителност, по-голяма от 12 учебни седмици;

2. непокриване на минималните изисквания на входящ тест (изпит) за участие в курса;

3. показан слаб успех по време или в края на обучението или при непокриване на изискванията на тестове или другите форми за провеждане на изпитите;

4. допускане на груби нарушения на дисциплината и вътрешния ред, установени в колежа и във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров";

5. подаден рапорт от военнослужещ до заявителя на курса и положителна резолюция на съответния командир (началник или ръководител).

(2) Отстраняването по ал. 1 се извършва със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Когато специализантът е отстранен по време на квалификационния курс на основание ал. 1, т. 2, 3 и 4, командирите (ръководителите, началниците), изпратили специализанта, предприемат действия по търсене на дисциплинарна отговорност при наличие на законоустановените изисквания.

(4) При показан слаб успех в края на обучението, при непокриване на изискванията на финалните тестове по английски език, както и при отчисляване по време на квалификационния курс на основание ал. 1, т. 3 и 4 специализантът заплаща направените разходи за неговото обучение.

Чл. 25 . (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) (1) Кадетите се отписват от колежа при успешно завършване на обучението в колежа и в случаите по чл. 23, ал. 1 .

(2) Специализантите се отписват от колежа при успешно завършване на обучението в колежа.

Глава пета – УЧЕБЕН ПРОЦЕС

Раздел І Организация и провеждане на учебния процес

Чл. 26 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) Броят на обучаемите по една професия е не по-малко от пет.

(2) Обучаемите в една учебна група са не по-малко от 5 и не повече от 20.

Чл. 27 . (1) Учебният процес се организира на базата на държавните образователни стандарти (ДОС) за придобиване на квалификация за съответната професия и се провежда по учебна документация.

(2) Учебната документация включва:

1. учебен план по рамкова програма Г;

2. учебни програми на изучаваните предмети (дисциплини);

3. график на учебния процес;

4. разписание за занятията.

(3) Учебният план определя формата и срока на обучение, графика на учебния процес, наименованието на учебните предмети (дисциплини), разпределението на учебните предмети и учебните часове от задължителната и избираемата подготовка, организацията на учебната работа и формата на завършване на обучението. Учебният план се разработва на основание държавните образователни стандарти и рамковата програма за професионално обучение. Той се обсъжда и приема от съвета на колежа, предлага се за утвърждаване от министъра на отбраната след съгласуване с министъра на образованието и науката.

(4) Учебната програма по всеки предмет (дисциплина) включва темите, формите, времетраенето и последователността на учебното съдържание, както и реда за формиране на оценката. Учебните програми за задължителната и задължително-избираемата професионална подготовка се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.

(5) Графикът на учебния процес показва учебната заетост за всеки срок. В него се отразяват войсковият стаж, практиката, времето за изпити, отпуските, официалните празници и други основни мероприятия в колежа. Той се приема от Колежанския съвет и се предлага от директора на колежа за утвърждаване от началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

(6) Разписанията за занятията се изготвят за всеки учебен срок или за цялата учебна година не по-късно от 10 дни преди започването му. В разписанието се указват класното отделение, дисциплината, номерът на темата и занятието, времето, мястото, ръководителят на занятието, използваната техника и видът на учебното занятие.

(7) Документите за планиране и организиране на учебния процес са:

1. държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професия;

2. рамковата програма Г за професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация;

3. учебните планове и квалификационните характеристики;

4. учебните програми;

5. годишният план на колежа;

6. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.);

7. разписанията за занятията;

8. графикът за контрола;

9. графикът за държавните изпити;

10. графикът за изпитите през годината;

11. ежегодният график за учебния процес;

12. изпитните протоколи;

13. книгата за регистриране на свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за допълнително обучение;

14. книгата за регистриране на дубликати на свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за допълнително обучение;

15. месечният план на колежа;

16. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) годишните отчети и срочните отчети за дейността в колежа;

17. плановете за провеждане на основните мероприятия (методическа дейност, учебна практика, комплексни учения и др.);

18. протоколът за резултатите от държавните изпити;

19. документите по текущото управление на учебния процес;

20. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.);

21. класните дневници;

22. личните картони на обучаемите;

23. книжката за успеха на всеки обучаем;

24. кадетската книжка за войскови стаж;

25. книгата с протоколи от заседанията на съвета на колежа.

(8) Административната и учебната документация на курсове за повишаване на квалификацията се разработва в съответствие с изискванията на акта на министъра на отбраната по чл. 117, ал. 2 от ППЗОВСРБ .

Чл. 28 . Основните методи и форми за провеждане на учебни занятия в колежа са: урок, разказ, лекция, класно-групови и групови занятия, упражнения, практически занятия, тренировки, тактически (тактико-специални и тактико-строеви) занятия или учения, лабораторни занятия, учебна практика, стаж, консултации и самостоятелна работа.

Чл. 29 . (1) За повишаване на командно-организаторските качества на кадетите за срока на обучението им в колежа с учебна цел те могат да се назначават в наряд по вътрешна служба.

(2) Съставът на длъжностните лица от колежа, назначени в наряд по вътрешната служба, се определя със заповед на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" по предложение на директора на колежа.

Чл. 30 . Промени в разписанието за занятия и самоподготовка се допускат по изключение с разрешение на директора на колежа.

Чл. 31 . Консултациите се провеждат в часовете за самостоятелна работа.

Чл. 32 . Самостоятелната работа се провежда в часовете и в дните, установени в разпределението на времето.

Чл. 33 . Учебният процес в курсовете за придобиване и повишаване на квалификацията се организира в учебни седмици, учебни дни и учебни часове. Разписанието за занятията се разработва за целия курс.

Чл. 34 . Годишният план за работа на колежа се изготвя от директора на колежа и е част от годишния план на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

Раздел ІІ Учебна практика

Чл. 35 . (1) Кадетите провеждат учебна практика съгласно учебния план и графика за учебния процес.

(2) Разпределението на кадетите за провеждане на учебната практика се утвърждава от командира на вида въоръжена сила или началника на структурата, от която са изпратени за обучение кадетите, по предложение на директора на колежа, съгласувано с началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

(3) Организацията, съгласуването и контролът по провеждането на учебна практика на кадетите се извършват от директора на колежа.

(4) Задълженията на ръководството на колежа по провеждането и контрола на учебната практика се определят в правила, приети от Колежанския съвет.

(5) Изпращането на кадетите на учебна практика се извършва със заповед на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" съгласно утвърденото разпределение на кадетите за провеждане на учебна практика.

Чл. 36 . (1) Командирите на военни формирования организират провеждането на учебна практика по определените длъжности.

(2) По време на учебна практика на кадетите по преценка на командира могат да се възлагат и други задачи от дейността на формированието, които не възпрепятстват изпълнението на задачите по учебната практика.

(3) Резултатите от дейността на кадетите по време на учебната практика се отразяват в кадетската книжка за войсковия стаж.

Раздел ІІІ Проверка и оценка на знанията и уменията на кадетите

Чл. 37 . Оценяването на обучаемите се извършва в процеса и при завършване на обучението.

Чл. 38 . (1) Оценяването се извършва чрез текущи изпитвания и изпити.

(2) Текущите изпитвания са устни, писмени и практически.

(3) Текущите изпитвания се провеждат от обучаващия състав през целия период на обучение по предмета (дисциплината), който преподават.

(4) Изпитите са:

1. за определяне на срочни оценки;

2. за придобиване на професионална квалификация при завършване на професионално обучение.

Чл. 39 . (1) Текущите оценки се вписват в класните дневници.

(2) При обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България и след преминаване към обучение в електронна среда текущите оценки на кадетите (специализантите) се вписват в електронни дневници.

(3) Оценките от изпитите се нанасят в изпитни протоколи и се вписват в личния картон на обучаемия.

(4) По дисциплини, които не завършват с изпит, се поставя текуща оценка в класния дневник (електронния дневник) и се вписва в личния картон на обучаемия.

Чл. 40 . Кадетите се допускат до срочни изпити, при условие че са изпълнени всички контролни работи, предвидени по учебния план за дадения срок.

Чл. 41 . Всеки кадет има право да се яви на изпит по дадена дисциплина най-много два пъти – първи път на редовен изпит и втори път на поправителен изпит.

Чл. 42 . (1) Въз основа на установените резултати от текущите изпитвания и изпитите се поставя оценка с качествен и количествен показател – отличен 6, много добър 5, добър 4, среден 3, слаб 2.

(2) В случаите, когато в други документи е предвидено знанията и уменията на обучаемите да се оценяват по петобалната система, оценките им се приравняват към оценките по ал. 1 чрез използване на следната формула за преобразуване: У = 3/2(Х-1), където У е успехът по шестобалната система, а Х – успехът по петобалната система.

Чл. 43 . (1) За провеждане на изпитите се разработват:

1. графици;

2. план;

3. методика;

4. въпросници;

5. изпитни билети;

6. задачи за писмени и практически работи и др.

(2) Материалите за провеждане на изпитите се утвърждават от директора на колежа.

(3) Броят на билетите следва да е по-голям от броя на изпитваните. Предварителното запознаване на кадетите с изпитните билети и задачи се забранява.

(4) Въпросниците за изпитите се връчват на изпитваните не по-късно от 30 дни преди датата на първия изпит за учебния срок.

Чл. 44 . Оценката от изпита се обявява на кадета непосредствено след неговото завършване и се вписва в изпитния протокол и книжката за успеха.

Раздел ІV Държавни изпити

Чл. 45 . (1) До държавни изпити се допускат всички кадети, преминали пълния курс и успешно изпълнили задълженията си по учебен план.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) Държавните изпити са по теория и практика на професията.

(3) Държавните изпити се провеждат по национални изпитни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката, в съответствие с държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии.

Чл. 46 . (1) Държавните изпити се провеждат от комисии за придобиване на професионална квалификация.

(2) В състава на комисиите се включват представители на обучаващата институция и на заявителите.

Чл. 47 . Изпитните комисии се назначават със заповед на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

Чл. 48 . При неявяване на държавни изпити по уважителни причини в определения по график срок председателят на комисията, съгласувано с директора на колежа, определя реда и времето за провеждане на държавните изпити.

Чл. 49 . На кадетите, получили слаба оценка, се разрешава поправителна сесия въз основа на подаден от тях рапорт, но не по-рано от един месец след редовната сесия.

Чл. 50 . Оценките, получени на държавните изпити, са окончателни и не подлежат на обжалване.

Чл. 51 . След приключване на държавните изпити, но не по-късно от седем дни, председателят на комисията съставя протокол и го представя за утвърждаване от началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

Раздел V – Завършване на обучението

Чл. 52 . (1) Кадетите, издържали държавните изпити, получават "Свидетелство за професионална квалификация".

(2) Кадетите, които не са издържали държавните изпити, получават "Удостоверение за професионално обучение" и не им се присвоява първо сержантско звание.

(3) На успешно завършилите обучение в различни форми за повишаване на квалификацията се издава "Удостоверение за допълнителна специализация".

(4) Съдържанието на документите се определя съгласно държавния образователен стандарт за документите в системата на предучилищното и училищното образование и държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии.

Чл. 53 . На военнослужещите, завършили обучение в колежа, се присвояват сержантски звания и се назначават на сержантски (старшински) длъжности при условията и по реда, определени в ППЗОВСРБ , в съответствие със сключеното допълнително споразумение.

Раздел VІ Контрол и отчитане на учебния процес

Чл. 54 . Контролът на учебния процес се извършва от ръководството на колежа. Контролът се планира като раздел в годишния план на колежа.

Чл. 55 . Системата за контрол предвижда проверка на:

1. планирането, организацията, провеждането и отчитането на учебно-възпитателния процес;

2. съответствието на преподавания материал с учебните програми;

3. методическото равнище при провеждане на занятия;

4. резултатите от учебния процес;

5. състоянието на материално-техническата база;

6. осигуряването с учебна литература и други средства за обучение.

Чл. 56 . (1) Основни документи за контрол и отчет на учебния процес в колежа са:

1. график за контрола;

2. график за държавните изпити;

3. график за изпитите през годината;

4. ежегоден график за учебния процес;

5. изпитни протоколи;

6. книга за регистриране на свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за допълнително обучение;

7. книга за регистриране на дубликати на свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за допълнително обучение;

8. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) годишни и срочни отчети за дейността в колежа;

9. протокол за резултатите от държавните изпити;

10. отчетни картони за проверка на занятията;

11. класни дневници (електронни дневници);

12. лични картони на кадетите;

13. книжка за успеха на всеки кадет.

(2) Всяко класно отделение води класен дневник (електронен дневник).

(3) В книжката за успеха се отразяват резултатите от текущите оценки, изпитите и учебната практика.

(4) Изпитните протоколи се съхраняват една година след завършване на випуска.

(5) Личният картон е основен документ, удостоверяващ резултатите от учебния процес на всеки кадет. След завършването на випуска той се подписва от директора на колежа. Личните картони на кадетите се подвързват в дело и се съхраняват постоянно.

Чл. 57 . Резултатите от учебния процес в колежа се отчитат в края на всеки срок и учебната година от директора на колежа.

Глава шеста – МЕТОДИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 58 . Основната цел на методическата дейност в колежа е насочена към осигуряване на високо качество и ефективност на обучението чрез усъвършенстване на организацията, формите и методите за провеждане на учебния процес.

Чл. 59 . Основните форми на методическата дейност са:

1. заседание на Колежанския съвет по методически въпроси;

2. участие в учебно-методически конференции на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров";

3. провеждане на инструкторско-методически, показни, открити, симулативни и други методически занятия.

Чл. 60 . (1) Общото ръководство на методическата дейност в колежа се осъществява от директора и заместник-директора на колежа.

(2) Непосредственото ръководство на методическата дейност се осъществява от началниците на отделения в колежа.

(3) Методическата дейност в колежа се планира в отделен раздел на годишния и месечните планове.

Чл. 61 . Основни въпроси, обсъждани на методическите заседания, са:

1. целите, структурата и съдържанието на учебните планове, програми, правилници, наредби и др.;

2. организацията, формите и методите за провеждане на учебния процес по дисциплините, инструкторско-методическите, показните, откритите, симулативните и други занятия;

3. резултатите от изследванията в областта на методиката на учебния процес;

4. разработените учебни и методически помагала и други материали за учебния процес;

5. организацията и ефективността на учебната практика;

6. използването на учебно-материалната база;

7. новости в областта на методиката на обучение в сержантски колежи в страната и в чужбина.

Чл. 62 . Заседанията по методическата дейност в колежа се протоколират и завършват с вземане на решения.

Глава седма – ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ

Чл. 63 . (1) Физическото възпитание и спортът в колежа са неразделна част от обучението и възпитанието на кадетите.

(2) Обучението се провежда под формата на задължителни занятия по физическа подготовка и спорт по интереси, които са насочени към формиране и поддържане на високо ниво на физическа подготовка за военно-професионална дейност.

(3) Обучението, проверката и оценката на физическата подготовка на кадетите се извършват съгласно изискванията на нормативните актове по физическа подготовка и спорт в Република България и вътрешноведомствената уредба в Българската армия.

(4) Кадетите получават оценка по физическа подготовка съгласно учебния план и изискванията на вътрешноведомствената уредба по физическа подготовка и спорт в Българската армия.

Чл. 64 . Спортната дейност в колежа се организира съгласно организационната заповед на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

Чл. 65 . (1) Според възможностите си колежът сформира и подготвя представителни отбори по различни видове спорт.

(2) Представителните отбори участват в състезания, организирани във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

Глава осма – ФИНАНСИ

Чл. 66 . Финансовото осигуряване на Професионалния старшински колеж се извършва в рамките на бюджета на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание чл. 95, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и отменя Правилника за устройството и дейността на Професионален старшински колеж (ДВ, бр. 16 от 2009 г.).

§ 2 . Изпълнението на правилника се възлага на директора на Професионалния старшински колеж.

§ 3 . Правилникът влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат устройството и дейността на Професионалния сержантски колеж към Националния военен университет "Васил Левски", наричан по-нататък "колежа", създаден в съответствие с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и Закона за професионалното образование и обучение .

Чл. 2 . (1) Колежът е държавен професионален колеж със седалище и официален адрес: гр. Велико Търново, бул. България № 76, създаден със Заповед № РД-14-261 от 24.08.2007 г. на министъра на образованието и науката, по предложение на министъра на отбраната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) Колежът провежда обучение за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана".

(3) Колежът разработва учебни планове и програми, съобразени с поуките от практиката, ресурсите и материалната база, с която разполага.

(4) Колежът е подчинен на началника на НВУ "Васил Левски" и ползва недвижимите имоти, учебната база, административното и информационното осигуряване и при необходимост преподавателски състав от НВУ "Васил Левски" при условия и по ред, определени със заповедта за неговото създаване.

Чл. 3 . Колежът подготвя старшини (сержанти) и войници (матроси) за нуждите на въоръжените сили на Република България.

Чл. 4 . Основните задачи на колежа са:

1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) обучение на старшини (сержанти) за придобиване на професионална квалификация по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана" от Списъка на професиите за професионално образование и обучение в област "Обществена сигурност и безопасност";

2. обучение за повишаване на квалификацията на старшини (сержанти) и войници (матроси);

3. осъществяване на дейности, свързани с отбраната на страната, които са му възложени от министъра на отбраната;

4. извършване на културна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата на своята дейност.

Чл. 5 . Учебната дейност в колежа се организира и провежда въз основа на учебна документация, утвърдена от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 6 . Структурата на колежа и числеността на личния състав се определят въз основа на утвърдено длъжностно разписание.

Чл. 7 . Структурата на колежа включва: директор, заместник-директори на колежа и структурни звена (секции и отделения).

Чл. 8 . (1) Ръководството на колежа се състои от директор на колежа и заместник-директори.

(2) Секциите в колежа се състоят от началник на секция, той и заместник-директор на колежа.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) Отделенията в колежа се състоят от началник на съответното отделение и обучаващ състав – инструкторите-специалисти – военнослужещи и цивилни служители с образование и квалификация по съответната професия.

Чл. 9 . (1) Директорът на колежа е военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и е пряко подчинен на началника на Националния военен университет "Васил Левски".

(2) Директорът на колежа упражнява правомощията си по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , Закона за професионалното образование и обучение и настоящия правилник.

(3) Директорът е пряк началник на целия личен състав на колежа и изпълнява общите задължения на командир (началник) съгласно Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Той отговаря за подготовката и квалификацията на обучаващия състав.

(4) Директорът на колежа:

1. ръководи, организира и контролира цялостната дейност на колежа и носи отговорност за нея;

2. по право е председател на Колежанския съвет;

3. организира и контролира учебния процес и спазването на методиката за провеждане на занятията;

4. ръководи и осигурява изпълнението на учебните планове и програми;

5. организира и контролира спазването на правилата и мерките за безопасност в условията на цялостната дейност на колежа;

6. ръководи дейността по воинското възпитание на личния състав и поддържането на висока дисциплина и строг уставен ред в колежа;

7. ръководи подготовката и квалификацията на обучаващия състав;

8. ръководи методическата дейност в колежа;

9. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) прави предложения по команден ред за отстраняване на обучаеми от колежа;

10. прави предложения пред ръководството на Националния военен университет "Васил Левски" по въпроси, касаещи учебната и финансовата дейност на колежа;

11. организира осигуряването на учебния процес с учебници, учебни помагала и помощна литература;

12. организира и ръководи поддържането, опазването и развитието на използваната учебно-материална база;

13. ръководи дейностите по физическата подготовка на личния състав;

14. прави отчет за работата на колежа след първия срок и края на учебната година, поставя задачи и организира мероприятия за нейното подобряване;

15. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и правилниците.

Чл. 10 . (1) Заместник-директорите на колежа са подчинени на директора на колежа.

(2) Заместник-директорите на колежа:

1. планират, ръководят и контролират учебната дейност на отделенията и секциите;

2. организират и провеждат подготовката на военнослужещите в отделенията и секциите;

3. разработват необходимите планове, отчети, анализи, справки и други документи, касаещи административната дейност в секцията.

(3) При отсъствие на директора на колежа неговите функции се изпълняват от определен от него за всеки конкретен случай заместник-директор.

Чл. 11 . Функционалните задължения и отговорности на военнослужещите и цивилните служители, назначени на административни и осигуряващи длъжности в колежа се уреждат с длъжностни характеристики, утвърдени по ред, определен с наредба на министъра на отбраната съгласно чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) .

Чл. 12 . (1) Ролята и функциите на педагогически съвет в колежа се изпълняват от Колежански съвет.

(2) Колежанският съвет е съвещателен орган на директора на колежа по въпросите, свързани с учебно-методическата и възпитателната работа.

(3) Колежанският съвет включва заместник-директор, началниците на отделения и обучаващия състав. На отделни съвещания могат да се привличат и представители на обучаемите.

(4) Колежанският съвет:

1. предлага на директора на колежа:

а) проект за правилник за устройството и дейността на колежа и изменения в него;

б) проекти на учебни планове и изменения в тях;

в) проекти на учебните програми и изменения в тях;

2. обсъжда резултатите от обучението и приема отчета за срока и за учебната година;

3. взема решения за подготовката и повишаването на квалификацията на личния състав на колежа;

4. обсъжда въпроси и взема решения относно воинското възпитание, дисциплината и уставния ред;

5. прави предложения за награждаване и наказания на обучаеми от колежа;

6. приема графика на учебния процес и одобрява учебната натовареност на обучаващия състав;

7. разглежда и приема срочните разписания на занятията и ги предлага чрез директора на колежа за утвърждаване от началника на университета.

(5) Колежанският съвет се свиква най-малко веднъж на два месеца от директора на колежа. Извънредно заседание се свиква от директора на колежа или по искане на 1/3 от числения му състав.

(6) Решенията на Колежанския съвет се приемат с обикновено мнозинство при присъствие на не по-малко от 2/3 от числения му състав.

(7) За всяко заседание на Колежанския съвет се води протокол.

Глава трета – ОБУЧАВАЩ СЪСТАВ

Чл. 13 . (1) Обучаващият състав са инструктори-специалисти военнослужещи.

(2) За определени учебни дисциплини и занятия се привличат преподаватели от НВУ "Васил Левски" и специалисти (инструктори) от видовете въоръжени сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(3) Инструкторите провеждат занятия по различните видове подготовки.

Чл. 14 . Преподавателският състав ("инструктори-специалисти") в Професионалния сержантски колеж са военнослужещи, които имат образование не по-ниско от средно, придобита квалификация по съответното професионално направление и най-малко 5 години войскови стаж.

Чл. 15 . Назначаването и освобождаването на членове от обучаващия състав се извършва по реда и при условията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Кодекса на труда .

Чл. 16 . Обучаващият състав по време на занятия се ползва с правата на преки началници спрямо обучаемите.

Чл. 17 . (1) Обучаващият състав отговаря за качественото провеждане на занятията с обучаемите.

(2) Обучаващият състав има право да:

1. участва в курсове за повишаване на квалификацията си;

2. ползва базата и възможностите на НВУ "Васил Левски" за методическото и професионалното си израстване и повишаване на квалификацията;

3. присъства при разглеждане на служебното положение на обучаемите, изказва мнението си и получава писмен отговор на отправените писмени възражения;

4. разработва и издава учебни помагала;

5. ползва социално-битовата и културната база на НВУ "Васил Левски" за отдих, хранене, спорт и културни развлечения.

(3) Обучаващият състав е длъжен да:

1. разработва и преподава учебното съдържание в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

2. изпълнява задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;

3. провежда възложените им учебни занятия на високо методическо равнище и внедрява нови форми и методи на обучение;

4. участва при организирането и провеждането на лагери, тактически занятия и учения с бойни стрелби;

5. разработва планове, методически материали, въпросници и изпитни билети по дисциплините, които преподава;

6. провежда консултации с обучаемите;

7. участва в ръководството на учебната практика на обучаемите;

8. организира и провежда изпити по дисциплините, които преподава;

9. допринася за укрепването на дисциплината и военно-професионалното изграждане на обучаемите;

10. следи системно новостите във военното дело, опита във войските и се стреми да ги внедрява в своята преподавателска дейност;

11. участва в планирането на учебните занятия по дисциплините, които преподава;

12. опазва учебно-материалната база;

13. спазва военната и професионалната етика;

14. оценява обучаемите в съответствие с методиките за оценка.

Чл. 18 . Обучаващият състав може да участва в провеждането на мотивационни програми с обучаемите.

Глава четвърта – ОБУЧАЕМИ

Чл. 19 . (1) Обучаваните в колежа военнослужещи са кадети, които се обучават за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация. Старшините (сержантите) и войниците (матросите) се обучават в колежа, след прослужване на три години военна служба при условия и по ред, определени с ППЗОВСРБ .

(2) В курсове за придобиване и повишаване на квалификацията се обучават специализанти – старшини (сержанти), войници (матроси), цивилни служители и лица от други министерства и ведомства.

Чл. 20 . (1) Условията и редът за приемане за обучение за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация от професионално направление "Военно дело и отбрана" в колежа се определят с акт на министъра на отбраната.

(2) Условията и редът за приемане за обучение в курсове за повишаване на квалификацията и преквалификация в колежа се определят с акта на министъра на отбраната по чл. 117, ал. 2 от ППЗОВСРБ .

(3) Условията и редът за извършване на процедура по установяване придобитите професионални знания, умения и компетентности се определят с акт на министъра на образованието и науката.

Чл. 21 . Кадетите имат право да:

1. получават консултации за решаване на задачи, свързани със своето професионално, военно-специално, културно и физическо развитие;

2. ползват по установен ред цялата налична материална база за учебна, учебно-бойна, спортна и културна дейност;

3. получават медицинско обслужване по установения ред.

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) (1) Кадетите, обучаващи се в задочна форма на обучение, изпълняващи военна служба по чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , прекъсват обучението си за срока на изпълнението на службата, като подават рапорт по команден ред до началника на НВУ "Васил Левски".

(2) За продължаване на обучението си кадетите, прекъснали обучението си на основание ал. 1, подават рапорт по команден ред до началника на НВУ "Васил Левски".

(3) Кадетите по ал. 1 продължават обучението си:

1. в следващия срок, ако са прекъснали обучението си за срок до 6 месеца, след успешно полагане на срочните изпити за срока, в който са прекъснали обучението си;

2. в учебния срок, в който са прекъснали обучението си, ако са прекъснали обучението си за срок, по-голям от 6 месеца.

Чл. 22 . Кадетите и специализантите са длъжни да:

1. изпълняват разпоредбите на действащата нормативна уредба, този правилник и други актове, регламентиращи дейността на колежа;

2. спазват графика за учебния процес, разпределение на времето и изискванията на учебния план;

3. спазват изискванията на нормативните актове, свързани със защитата на класифицираната информация;

4. опазват материалната и техническата база на НВУ "Васил Левски";

5. възстановяват нанесените щети при увреждане на имуществото;

6. поддържат необходимата хигиена в сградите и в прилежащите райони;

7. спазват установения войскови ред.

Чл. 23 . (1) Кадетите се отстраняват от колежа:

1. при системно неизпълнение на задълженията по учебния план;

2. по дисциплинарен ред;

3. при прекратяване на договора за военна служба;

4. (нова – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) при напускане по собствено желание.

(2) Системно неизпълнение на задълженията по учебния план е налице:

1. при отсъствия поради временна неработоспособност или други причини общо повече от 20 на сто от учебното време за целия курс на обучение;

2. поради слаб успех – получени две и/или повече слаби оценки на междинен или редовен изпит.

(3) Кадетите се отстраняват по дисциплинарен ред при:

1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които са приети в колежа;

2. осъждане за умишлено престъпление от общ характер;

3. други тежки нарушения на военната дисциплина, при условията и по реда на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) Отстраняването по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на НВУ "Васил Левски", съгласувано с директора на колежа след решение на Колежанския съвет, а по ал. 1, т. 4 – със заповед на министъра на отбраната въз основа на подаден рапорт от кадета до министъра на отбраната по команден ред.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) При виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението в колежа военнослужещите възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, при условията и по реда на чл. 260, ал. 4 – 6 от ЗОВСРБ .

(6) Кадетите, отстранени по дисциплинарен ред от колежа, не могат да възстановяват права и да бъдат приемани за повторно обучение.

Чл. 24 . (1) Специализантите се отстраняват от колежа при:

1. неявяване или при отсъствие от занятия повече от 10 на сто от учебното време за курсовете с продължителност до 12 учебни седмици или повече от 20 на сто от учебното време за курсове с продължителност, по-голяма от 12 учебни седмици;

2. непокриване на минималните изисквания на входящ тест (изпит) за участие в курса;

3. показан слаб успех по време или в края на обучението, или при непокриване на изискванията на тестове или другите форми за провеждане на изпитите;

4. допускане на груби нарушения на дисциплината и вътрешен ред, установени в колежа и в НВУ "Васил Левски";

5. подаден рапорт от военнослужещ до заявителя на курса и положителна резолюция на съответния командир (началник или ръководител).

(2) Отстраняването по ал. 1 се извършва със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Когато специализантът е отстранен по време на квалификационния курс на основание ал. 1, т. 3 и 4, командирите (ръководителите, началниците), изпратили специализанта, предприемат действия по търсене на дисциплинарна отговорност при наличие на законоустановените изисквания.

(4) При показан слаб успех в края на обучението, при непокриване на изискванията на финалните тестове по английски език, както и при отчисляване по време на квалификационния курс на основание ал. 1, т. 3 и 4 специализантът заплаща направените разходи за неговото обучение.

Чл. 25 . (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от 28.03.2025 г.) (1) Кадетите се отписват от колежа при успешно завършване на обучението в колежа и в случаите по чл. 23, ал. 1 .

(2) Специализантите се отписват от колежа при успешно завършване на обучението в колежа.

Глава пета – УЧЕБЕН ПРОЦЕС

Раздел І Организация и провеждане на учебния процес

Чл. 26 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) Броят на обучаемите по една професия е не по-малко от пет.

(2) Обучаемите в една учебна група са не по-малко от 5 и не повече от 20.

Чл. 27 . (1) Учебният процес се организира на базата на държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация за съответната професия и се провежда по учебна документация.

(2) Учебната документация включва:

1. учебен план по рамкова програма Г;

2. учебни програми на изучаваните предмети (дисциплини);

3. график на учебния процес;

4. разписание за занятията.

(3) Учебният план определя формата и срока на обучение, графика на учебния процес, наименованието на учебните предмети (дисциплини), разпределението на учебните предмети и учебни часове от задължителната и избираемата подготовка, организацията на учебната работа и формата на завършване на обучението. Учебният план се разработва на основание държавните образователни стандарти и рамковата програма за професионално обучение. Той се обсъжда и приема от Колежанския съвет, предлага се за утвърждаване от министъра на отбраната след съгласуване с министъра на образованието и науката.

(4) Учебната програма по всеки предмет (дисциплина) включва темите, формите, времетраенето и последователността на учебното съдържание, както и реда за формиране на оценката. Учебните програми за задължителната и задължително-избираемата професионална подготовка се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.

(5) Графикът на учебния процес показва учебната заетост за всеки срок. В него се отразяват войсковият стаж, практиката, времето за изпити, отпуските, официалните празници и други основни мероприятия в колежа. Той се приема от Колежанския съвет и се предлага от директора на колежа за утвърждаване от началника на НВУ "Васил Левски".

(6) Разписанията за занятията се изготвят за всеки учебен срок не по-късно от 10 дни преди започването му. В разписанието се указват класното отделение, дисциплината, номерът на темата и занятието, времето, мястото, ръководителят на занятието, използваната техника и видът на учебното занятие.

(7) Документите за планиране и организиране на учебния процес са:

1. държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професия;

2. рамковата програма Г за професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация;

3. учебните планове и квалификационните характеристики;

4. учебните програми;

5. годишният план на колежа;

6. разчетите за годишната натовареност на обучаващия състав;

7. разписанията за занятията;

8. графикът за контрола;

9. графикът за държавните изпити;

10. графикът за изпитите през годината;

11. ежегодният график за учебния процес;

12. изпитните протоколи;

13. книгата за регистриране на свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за допълнително обучение;

14. книгата за регистриране на дубликати на свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за допълнително обучение;

15. месечният план на колежа;

16. годишните отчети и месечните анализи за дейността в колежа;

17. плановете за провеждане на основните мероприятия (методическа дейност, учебна практика, комплексни учения и др.);

18. протоколът за резултатите от държавните изпити;

19. документите по текущото управление на учебния процес;

20. отчетните картони за проверка на занятията;

21. класните дневници;

22. личните картони на обучаемите;

23. книжката за успеха на всеки обучаем;

24. кадетска книжка за войскови стаж;

25. книгата с протоколи от заседанията на съвета на колежа.

(8) Административната и учебната документация на курсове за повишаване на квалификацията се разработва в съответствие с изискванията на акта на министъра на отбраната по чл. 117, ал. 2 от ППЗОВСРБ .

Чл. 28 . (1) Учебният процес се организира в учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове.

(2) Разписанието на занятията се изготвя за всеки учебен срок по седмици и учебни часове.

(3) Продължителността на учебната седмица е 5 учебни дни.

(4) Продължителността на учебния час е 45 минути.

(5) Учебният ден включва учебни часове и време за самостоятелна работа.

(6) Времето за самостоятелна работа е не по-малко от 2 учебни часа в учебните дни на седмицата.

(7) Организацията на учебния процес се извършва в началото на учебната година и ежеседмично.

Чл. 29 . Основните методи и форми за провеждане на учебни занятия в колежа са: урок, разказ, лекция, класно-групови и групови занятия, упражнения, практически занятия, тренировки, тактически (тактико-специални и тактико-строеви) занятия или учения, лабораторни занятия, учебна практика, стаж, консултации и самостоятелна работа.

Чл. 30 . (1) За повишаване на командно-организаторските качества на кадетите за срока на обучението им в колежа с учебна цел те могат да се назначават в наряд по вътрешна служба.

(2) Съставът на длъжностите лица от колежа, назначени в наряд по вътрешната служба, се определя със заповед на началника на НВУ "Васил Левски" по предложение на директора на колежа.

Чл. 31 . Промени в разписанието за занятия и самоподготовка се допускат по изключение с разрешение на директора на колежа.

Чл. 32 . Консултациите се провеждат в часовете за самостоятелна работа.

Чл. 33 . Самостоятелната работа се провежда в часовете и в дните, установени в разпределението на времето.

Чл. 34 . Учебният процес в курсовете за придобиване и повишаване на квалификацията се организира в учебни седмици, учебни дни и учебни часове. Разписанието за занятията се разработва за целия курс.

Чл. 35 . Годишният план за работа на колежа се изготвя от директора на колежа 1 месец преди започването на календарната година и се утвърждава от началника на НВУ "Васил Левски".

Раздел ІІ Учебна практика

Чл. 36 . (1) Кадетите провеждат учебна практика съгласно учебния план и графика за учебния процес.

(2) Военното формирование и длъжностите за провеждане на учебната практика на кадетите се определят от началника на отбраната по предложение на началника на Националния военен университет "Васил Левски" съгласувано с командирите на видовете въоръжени сили.

(3) Организацията, съгласуването и контролът по провеждането на учебна практика на кадетите се извършват от директора на колежа.

(4) Задълженията на ръководството на колежа по провеждането и контрола на учебната практика се определят в правила, приети от Колежанския съвет.

(5) Изпращането на кадетите на учебна практика се извършва със заповед на началника на НВУ "Васил Левски" по предложение на директора на колежа.

Чл. 37 . (1) Командирите на военни формирования организират провеждането на учебна практика по определените длъжности.

(2) По време на учебна практика на кадетите не се възлагат други задачи извън предвидените в плана.

(3) Резултатите от дейността на кадетите по време на учебната практика се отразяват в кадетската книжка за войсковия стаж.

Раздел ІІІ Проверка и оценка на знанията и уменията на кадетите

Чл. 38 . Оценяването на обучаемите се извършва в процеса и при завършване на обучението.

Чл. 39 . (1) Оценяването се извършва чрез текущи изпитвания и изпити.

(2) Текущите изпитвания са устни, писмени и практически.

(3) Текущите изпитвания се провеждат от обучаващия състав през целия период на обучение по предмета (дисциплината), който преподават.

(4) Изпитите са:

1. за определяне на срочни оценки;

2. за придобиване на професионална квалификация при завършване на професионално обучение.

Чл. 40 . (1) Текущите оценки се вписват в класните дневници.

(2) При обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България и след преминаване към обучение в електронна среда текущите оценки на кадетите (специализантите) се вписват в електронни дневници.

(3) Оценките от изпитите се нанасят в изпитни протоколи и се вписват в личния картон на обучаемия.

(4) По дисциплини, които не завършват с изпит, се поставя срочна и годишна оценка в класния дневник (електронния дневник) и се вписва в личния картон на обучаемия.

Чл. 41 . Кадетите се допускат до срочни изпити, при условие че са изпълнени всички контролни работи, предвидени по учебния план за дадения срок.

Чл. 42 . Всеки кадет има право да се яви на изпит по дадена дисциплина най-много два пъти – първия път на редовен изпит и втори път на поправителен изпит.

Чл. 43 . (1) Въз основа на установените резултати от текущите изпитвания и изпитите се поставя оценка с качествен и количествен показател – отличен 6, много добър 5, добър 4, среден 3, слаб 2.

(2) В случаите, когато в други документи е предвидено знанията и уменията на обучаемите да се оценяват по петобалната система, оценките им се приравняват към оценките по ал. 1 чрез използване на следната формула за преобразуване: У = 3/2(Х-1), където У е успехът по шестобалната система, а Х – успехът по петобалната система.

Чл. 44 . (1) За провеждане на изпитите се разработват:

1. графици;

2. план;

3. методика;

4. въпросници;

5. изпитни билети;

6. задачи за писмени, практически работи и др.

(2) Материалите за провеждане на изпитите се утвърждават от директора на колежа.

(3) Броят на билетите следва да е по-голям от броя на изпитваните. Предварителното запознаване на кадетите с изпитните билети и задачи се забранява.

(4) Въпросниците за изпитите се връчват на изпитваните не по-късно от 30 дни преди датата на първия изпит за учебния срок.

Чл. 45 . Оценката от изпита се обявява на кадета непосредствено след неговото завършване и се вписва в изпитния протокол и книжката за успеха.

Раздел ІV Държавни изпити

Чл. 46 . (1) До държавни изпити се допускат всички кадети, преминали пълния курс и успешно изпълнили задълженията си по учебен план.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2025 г., в сила от учебната 2026/2027 г.) Държавните изпити са по теория и практика на професията.

(3) Държавните изпити се провеждат по национални изпитни програми, утвърдени от министъра на отбраната, в съответствие с държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии.

Чл. 47 . (1) Държавните изпити се провеждат от комисии за придобиване на професионална квалификация.

(2) В състава на комисиите се включват представители на обучаващата институция и на заявителите.

Чл. 48 . Изпитните комисии се назначават със заповед на началника на НВУ "Васил Левски".

Чл. 49 . При неявяване на държавни изпити по уважителни причини в определения по график срок председателят на комисията съгласувано с директора на колежа определя реда и времето за провеждане на държавните изпити.

Чл. 50 . На кадетите, получили слаба оценка, се разрешава поправителна сесия въз основа на подаден от тях рапорт, но не по-рано от един месец след редовната сесия.

Чл. 51 . Оценките, получени на държавните изпити, са окончателни и не подлежат на обжалване.

Чл. 52 . След приключване на държавните изпити, но не по-късно от седем дни председателят на комисията съставя протокол и го представя за утвърждаване от началника на НВУ "Васил Левски".

Раздел V – Завършване на обучението

Чл. 53 . (1) Кадетите, издържали успешно държавните изпити, получават "Свидетелство за професионална квалификация".

(2) Кадетите, които не са издържали държавните изпити, получават "Удостоверение за професионално обучение" и не им се присвоява първо сержантско звание.

(3) На успешно завършилите обучение в различни форми за повишаване на квалификацията се издава "Удостоверение за допълнителна специализация".

(4) Съдържанието на документите се определя съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета и държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии.

Чл. 54 . На военнослужещите, завършили обучение в колежа, се присвояват сержантски звания и се назначават на сержантски длъжности при условията и по реда, определени в ППЗОВСРБ , в съответствие със сключеното допълнително споразумение.

Раздел VІ Контрол и отчитане на учебния процес

Чл. 55 . Контролът на учебния процес се извършва от командването на колежа. Контролът се планира като раздел в годишния план на колежа.

Чл. 56 . Системата за контрол предвижда проверка на:

1. планирането, организацията, провеждането и отчитането на учебно-възпитателния процес;

2. съответствието на преподавания материал с учебните програми;

3. методическото равнище при провеждане на занятия;

4. резултатите от учебния процес;

5. състоянието на материално-техническата база;

6. осигуряването с учебна литература и други средства за обучение.

Чл. 57 . (1) Основни документи за контрол и отчет на учебния процес в колежа са:

1. график за контрола;

2. график за държавните изпити;

3. график за изпитите през годината;

4. ежегоден график за учебния процес;

5. изпитни протоколи;

6. книга за регистриране на свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за допълнително обучение;

7. книга за регистриране на дубликати на свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за допълнително обучение;

8. годишни отчети и месечни анализи за дейността в колежа;

9. протокол за резултатите от държавните изпити;

10. отчетни картони за проверка на занятията;

11. класни дневници (електронни дневници);

12. лични картони на кадетите;

13. книжка за успеха на всеки кадет.

(2) Всяко класно отделение води класен дневник (електронен дневник).

(3) В книжката за успеха се отразяват резултатите от текущите оценки, изпитите и учебната практика.

(4) Изпитните протоколи се съхраняват една година след завършване на випуска.

(5) Личният картон е основен документ, удостоверяващ резултатите от учебния процес на всеки кадет. След завършването на випуска той се подписва от директора на колежа. Личните картони на кадетите се подвързват в дело и се съхраняват постоянно.

Чл. 58 . Резултатите от учебния процес в колежа се отчитат в края на всеки срок и учебната година от директора на колежа.

Глава шеста – МЕТОДИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 59 . Основната цел на методическата дейност в колежа е насочена към осигуряване на високо качество и ефективност на обучението чрез постоянно усъвършенстване на организацията, формите и методите за провеждане на учебния процес.

Чл. 60 . Основните форми на методическата дейност са:

1. заседание на Колежанския съвет по методически въпроси.

2. участие в учебно-методически конференции на НВУ "Васил Левски".

3. провеждане на инструкторско-методически, показни, открити, симулативни и други методически занятия.

Чл. 61 . (1) Общото ръководство на методическата дейност в колежа се осъществява от директора и заместник-директорите на колежа.

(2) Непосредственото ръководство на методическата дейност се осъществява от началниците на секции и отделения към колежа.

(3) Методическата дейност в колежа се планира в отделен раздел на годишния и месечните планове.

Чл. 62 . Основни въпроси, обсъждани на методическите заседания, са:

1. целите, структурата и съдържанието на учебните планове, програми, правилници, наредби и др.;

2. организацията, формите и методите за провеждане на учебния процес по дисциплините, инструкторско-методическите, показни, открити, симулативни и други занятия;

3. резултатите от изследванията в областта на методиката на учебния процес;

4. разработените учебни и методически помагала и други материали за учебния процес;

5. организацията и ефективността на учебната практика;

6. използването на учебно-материалната база;

7. новости в областта на методиката на обучение в сержантски колежи в страната и чужбина.

Чл. 63 . Заседанията по методическата дейност в колежа се протоколират и завършват с вземане на решения.

Глава седма – ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ

Чл. 64 . (1) Физическото възпитание и спортът в колежа са неразделна част от обучението и възпитанието на кадетите.

(2) Обучението се провежда под формата на задължителни занятия по физическа подготовка и спорт по интереси, които са насочени към формиране и поддържане на високо ниво на физическа подготовка за военно-професионална дейност.

(3) Обучението, проверката и оценката на физическата подготовка на кадетите се извършват съгласно изискванията на нормативните актове по физическа подготовка и спорт в Република България и вътрешноведомствената уредба в Българската армия.

(4) Кадетите получават оценка по физическа подготовка съгласно учебния план и изискванията на вътрешноведомствената уредба по физическа подготовка и спорт в Българската армия.

Чл. 65 . Спортната дейност в колежа се организира съгласно организационната заповед на началника на НВУ "Васил Левски".

Чл. 66 . (1) Според възможностите си колежът сформира и подготвя представителни отбори по различни видове спорт.

(2) Представителните отбори участват в състезания, организирани в НВУ "Васил Левски".

Глава осма – ФИНАНСИ

Чл. 67 . (1) Финансовото осигуряване на Професионалния сержантски колеж се извършва в рамките на бюджета на НВУ "Васил Левски".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание на чл. 95, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и отменя Правилника за устройството и дейността на Професионален сержантски колеж (ДВ, бр. 16 от 2009 г.).

§ 2 . Изпълнението на правилника се възлага на директора на Професионалния сержантски колеж.

§ 3 . Правилникът влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник".