Вид акт: Правилник

Чл. 1. Националният съвет за научна и технологична политика към Министерския съвет, наричан по-нататък "Националния съвет", е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между правителствените органи, научни организации, ведомства и неправителствени организации с цел формиране и реализиране на националната политика в областта на научните изследвания, технологичното развитие и международното научно-техническо сътрудничество.

Чл. 2. Националният съвет:

1. разработва и предлага на Министерския съвет:

а) национални стратегии и програми за научни изследвания и технологично развитие;

б) конкретни решения за усъвършенстване на мрежата на научните организации и формиране на бюджетите за научни изследвания и технологично развитие;

2. координира дейността на министерства и ведомства в областта на научните изследвания и технологичното развитие;

3. координира дейността на държавните органи и неправителствени организации;

4. координира дейността в областта на международното научно-техническо сътрудничество;

5. обсъжда и изготвя становища по проекти на нормативни актове, отнасящи се до научното и технологичното развитие.

Чл. 3. (1) Националният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, определени в чл. 2 от постановлението .

(2) Оперативното обслужване на Националния съвет се осъществява от секретар, който е служител на Министерството на образованието и науката, определен от Националния съвет по предложение на председателя на Националния съвет.

Чл. 4. (1) Националният съвет може да привлича за участие в работата си представители на други държавни органи, невключени в състава му, на научно-технически и други организации и сдружения, които имат отношение към въпросите на научната и технологичната политика.

(2) Националният съвет може да привлича експерти по конкретни въпроси и задачи, както и да създава работни групи по конкретни проблеми на научната и технологичната политика.

(3) Възнаграждението на експертите по ал. 2 се осигурява от предвидените за тази цел средства във фонд "Структурна и технологична политика" към Министерството на образованието и науката.

Чл. 5. (1) Председателят на Националния съвет:

1. представлява Националния съвет;

2. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията на Националния съвет;

3. организира и контролира изпълнението на решенията на Националния съвет;

4. внася за разглеждане от Министерския съвет приетите от Националния съвет становища и предложения.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

Чл. 6. Секретарят на Националния съвет:

1. организира подготовката на заседанията на Националния съвет;

2. води документацията на Националния съвет;

3. събира и систематизира информация относно изпълнението на решенията на Националния съвет.

Чл. 7. (1) Председателят на Националния съвет свиква на заседания Националния съвет най-малко веднъж на 3 месеца или по предложение на не по-малко от една четвърт от членовете на съвета.

(2) Заседанията на Националния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от членовете му.

(3) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от списъчния състав на Националния съвет.

Чл. 8. По изключение членовете на Националния съвет могат да бъдат представлявани на заседанията от служители, определени и писмено упълномощени от съответния министър или ръководител на ведомство след съгласуване с председателя. Упълномощените по този ред лица участват с право на глас при вземане на решения.

Чл. 9. За всяко заседание на Националния съвет се съставя протокол, който се подписва от председателя и от секретаря. Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието, взетите решения и съответните пълномощни. Копия от протокола се изпращат на членовете на Националния съвет в 7-дневен срок след заседанието.

Чл. 10. Административното и техническото обслужване на Националния съвет се осигурява от Министерството на образованието и науката в рамките на неговия щатен състав.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството, организацията на работата и финансирането на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), наричан по-нататък "съвета".

Чл. 2. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности е постоянно действащ орган към министъра на културата по въпроси на опазването на недвижимото културно наследство.

Раздел II – Дейност на съвета

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности дава становища по предложения, внесени от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), за:

1. деклариране, прекратяване на временен режим и отказ за деклариране на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности;

2. предоставяне на статут, промени в статута и отнемане на статут на недвижими културни ценности;

3. обявяване на защитени територии, когато в определени зони има данни за наличие на археологически обекти във връзка с чл. 79, ал. 7 ЗКН ;

4. съгласуване и приемане на задания и на проекти на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности по чл. 81, ал. 2 и чл. 82, ал. 1 и 2 ЗКН ;

5. включване на недвижими културни ценности или на смесени природни и културни ценности в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България въз основа на искане, направено от общини или от физически и юридически лица.

(2) По искане на министъра на културата СЕСОНКЦ дава становища по:

1. (отм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.);

2. (отм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.);

3. (отм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.);

4. относно включване на археологически резервати в списък по чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗКН , утвърден от министъра на културата;

5. правилата за управление на недвижими културни ценности и докладите от регистрираните вероизповедания за дейностите по опазването им съгласно чл. 13, ал. 2 ЗКН ;

6. искания от религиозни институции за извършване на обредни ритуали и богослужения в недвижими културни ценности – държавна собственост, съгласно чл. 79, ал. 8 ЗКН ;

7. специфични изисквания за опазване на недвижими културни ценности при учредяване на вещно право на ползване върху земя по чл. 162, ал. 1 ЗКН , както и при предприемането на действия по чл. 162, ал. 2 ЗКН ;

8. годишната програма за мониторинг върху състоянието на недвижими културни ценности във връзка с чл. 14, т. 12, буква "в" ЗКН , предложена от НИНКН и финансирана от Министерството на културата чрез бюджета на НИНКН;

9. годишната програма за идентифициране на недвижими културни ценности по чл. 57 от Закона за културното наследство , предложена от НИНКН и финансирана от Министерството на културата чрез бюджета на НИНКН;

10. опазването на недвижими културни ценности – държавна собственост, при предоставянето им на концесии;

11. опазването на обекти, свързани с българската история и култура, извън територията на Република България;

12. разрешенията за преместване и премахване на недвижими културни ценности по чл. 83, ал. 5 ЗКН ;

13. въпроси на сътрудничеството в областта на опазването на недвижими културни ценности със специализираните международни организации, както и при други двустранни и многостранни договорености;

14. програми, задания за проектиране, устройствени и инвестиционни проучвания и проекти, включително и проекти по чл. 74 от Закона за културното наследство ;

15. методологии и технологии за консервация, реставрация и интегриране на единични и групови недвижими културни ценности и намеси в техните граници и охранителни зони.

(3) Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности дава становище или приема решения по въпроси, свързани с опазване на недвижимото културно наследство и в други случаи, ако това е предвидено в нормативен акт.

(4) Решенията на СЕСОНКЦ стават задължителни след одобряването им от министъра на културата.

Чл. 4. При осъществяване на функциите по чл. 3 съветът може да прави предложения за:

1. възлагане на експертизи по въпроси извън неговата компетентност, но от значение при формиране на становищата и решенията, свързани с опазването на недвижими културни ценности.

2. определяне на стратегическите цели за управление и опазване на културното наследство и план за действие по чл. 12, ал. 2 ЗКН ;

3. изменение и допълнение на законодателството в областта на опазването на недвижимите културни ценности.

Раздел III – Структура на съвета

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г., бр. 3 от 2015 г.) Съветът се състои от председател, заместник-председател и членове, назначени със заповед на министъра на културата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Членове на съвета са:

1. ръководителят на Инспектората по опазване на културното наследство;

2. директор от съответната специализирана дирекция на Министерството на културата;

3. директорът на НИНКН;

4. директорът на Центъра за подводна археология;

5. представители на специализираните институти на БАН;

6. представител на Камарата на архитектите;

7. експерти по консервация и реставрация, включени в регистъра по чл. 165 ЗКН ;

8. други специалисти при необходимост.

Чл. 6. (1) (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.).

(2) Председателят на съвета:

1. представлява съвета и организира дейността му;

2. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) ръководи заседанията и одобрява дневния ред;

3. контролира изпълнението на решенията на съвета;

4. представя годишен доклад до министъра на културата за работата на съвета.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2013 г., в сила от 17.09.2013 г.) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

Чл. 7. (1) За участие в заседанията на съвета и за подпомагане на дейността му със заповедта по чл. 5 се определят юридически експерт и технически секретар, които са служители на Министерството на културата.

(2) Експертите по ал. 1 участват в заседанията без право на глас.

Чл. 8. (1) С решения на съвета могат да бъдат създавани специализирани експертни комисии (СЕК) по:

1. архитектурно-строителни недвижими културни ценности;

2. археологически недвижими културни ценности;

3. художествени недвижими културни ценности във връзка с формиране на експертно становище по конкретни въпроси на опазването.

(2) Членовете на СЕК се определят от състава на съвета, като при необходимост могат да се привличат и външни експерти.

(3) Специализираните експертни комисии работят в съответствие със задачите и сроковете, поставени от СЕСОНКЦ, и предлагат проекти за решения на съвета.

Чл. 9. (1) За участие в работата на СЕСОНКЦ министърът на културата или председателят на съвета могат да канят представители на заинтересованите страни по обсъжданите въпроси и представители на областните и общинските администрации, на чиято територия се намира недвижимата културна ценност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Поканените по ал. 1 лица могат да депозират предварително писмено становище по въпрос от дневния ред и да вземат становище на самото заседание, без да участват в обсъждането. Становището се прилага към протокола от заседанието.

Раздел IV – Права и задължения на членовете на съвета

Чл. 10. (1) Членовете на СЕСОНКЦ имат право:

1. на достъп до недвижимите културни ценности за запознаване със състоянието им съгласно изискванията на Закона за културното наследство ;

2. да получават съдействие от министъра на културата за получаване на информация от други ведомства относно опазването на недвижимите културни ценности във връзка с разглежданите въпроси в СЕСОНКЦ;

3. да предлагат въпроси за разглеждане в заседанията на СЕСОНКЦ.

(2) Членовете на СЕСОНКЦ не участват в обсъжданията и във вземането на решения по въпроси, представляващи техен пряк интерес, които биха довели до конфликт на интереси.

Чл. 11. (1) Членството на постоянен член от състава на съвета се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е назначен;

2. при неучастие в три поредни заседания без уважителни причини;

3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на 6 месеца;

4. при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на представителите на Министерството на културата, на културните институти и на членство в Камарата на архитектите;

5. по писмено искане, отправено до министъра на културата;

6. при смърт.

(2) При неучастие на член на съвета в повече от три поредни заседания без уважителни причини, както и при констатирана трайна невъзможност за участие в заседанията – в продължение на 6 месеца, председателят на съвета отправя писмено предложение до министъра на културата за прекратяване на членството и за определяне на нов представител до завършване на мандата.

(3) При предсрочно прекратяване на членството в случаите по ал. 1, т. 2 – 6 се определя нов член до завършване на мандата.

(4) Прекратяването на членството по ал. 1 се извършва със заповед на министъра на културата.

Чл. 12. (1) Член на комисията, който не е съгласен със становище или с решение на съвета, подписва протокола с особено мнение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Особеното мнение се мотивира и се прилага към протокола в 5-дневен срок от заседанието, като се приема за неразделна негова част.

Раздел V – Организация на работа

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Работата на съвета се организира в заседания. Заседанията се провеждат в 10-дневен срок от постъпване на предложение или искане по чл. 3, ал. 1 и 2.

(2) При необходимост и по решение на съвета могат да се насрочват извънредни заседания.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Дневният ред се съгласува с министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от неговите членове. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание не по-късно от пет работни дни.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.).

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Материалите, необходимите становища и експертизите, които ще се разглеждат и обсъждат, се внасят с придружително писмо на хартиен и електронен носител.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Към материалите по ал. 1 вносителите представят писмено и на електронен носител проект за решение.

Чл. 16. (1) Решенията и становищата по въпросите от дневния ред се приемат с общо съгласие на присъстващите членове. При равенство на гласовете председателят има право на решаващ глас.

(2) За приемането на решение по процедурни въпроси се провежда гласуване.

(3) Решенията по ал. 2 се приемат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите на заседанието членове и председателя.

Чл. 17. (1) Дейностите по организацията на работата и административно-техническото обслужване на съвета се извършват от технически секретар, определен със заповедта по чл. 5 .

(2) Техническият секретар:

1. уведомява членовете на съвета за деня, часа и дневния ред на заседанията най-малко една седмица преди заседанието;

2. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) осигурява достъп до материалите, предмет на обсъждане, за предварително запознаване чрез изпращането им на електронна поща;

3. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) осигурява технически заседанията, като подготвя дневния ред в съответствие с постъпилите предложения, съставя присъствен списък на членовете на съвета, осигурява зала и др.;

4. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) води протокол на заседанието, извършва окончателната му редакция, представя го за подпис от председателя и членовете на съвета и в 3-дневен срок от подписването му – за одобряване от министъра на културата;

5. подготвя документите във връзка с писменото уведомяване на заинтересованите страни за решенията на съвета в тридневен срок от утвърждаване на протокола от министъра на културата;

6. поддържа архив на документацията, създадена във връзка с дейността на съвета;

7. предоставя на НИНКН оригиналите на декларационните и регистрационните актове за съхранение и вписване в регистрите на недвижимите културни ценности и за изпращане на копия от тях до съответните общински администрации.

(3) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Членовете на съвета подписват присъствения списък по ал. 2, т. 3.

Чл. 18. (1) Протоколът от заседанието съдържа:

1. дата на провеждане на заседанието;

2. имената на участвалите в заседанието членове;

3. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) дневния ред и гласуваните промени по него;

4. постъпилите особени мнения;

5. становищата и решенията по гласувани въпроси от дневния ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2015 г.) Протоколите от заседанията на съвета се изготвят в три екземпляра, два от които се съхраняват в Министерството на културата, а третият се изпраща в НИНКН.

Чл. 19. Министерството на културата осигурява организационно-техническото обслужване на дейността на съвета.

Раздел VI – Финансово и материално осигуряване на дейността

Чл. 20. Дейността на СЕСОНКЦ се финансира от Министерството на културата по отношение на:

1. командировъчни разходи на членовете на СЕСОНКЦ и на поканените експерти, свързани с дейността на съвета;

2. осигуряване на транспорт при мотивирана целесъобразност във връзка с дейността на съвета;

3. изплащане на възнаграждения за изготвени експертизи, възложени по смисъла на чл. 4, т. 1 от този правилник;

4. други разходи от материално-техническо естество.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се издава на основание чл. 64, ал. 5 от Закона за културното наследство и влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи разпоредби

Чл. 1. С правилника се уреждат устройството, организацията и дейността на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет, наричана по-нататък "Централната комисия".

Чл. 2. (1) Централната комисия организира, ръководи, координира и контролира дейността по предотвратяването и противодействието на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните, както и по осигуряване нормалното развитие и възпитание на извършителите им.

(2) В изпълнение на конкретни задачи Централната комисия може да привлича представители на обществеността и юридически лица с нестопанска цел.

Раздел II – Функции на Централната комисия

Чл. 3. В съответствие с разпоредбите на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) Централната комисия:

1. ръководи и контролира дейността на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

2. осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността на детските педагогически стаи, домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, възпитателните училища – интернати, социалнопедагогически интернати, приюти за безнадзорни деца;

3. координира дейността на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел във връзка с предотвратяването и противодействието на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните, както и по осигуряване нормалното развитие и възпитание на извършителите им;

4. събира, обобщава и анализира данни за състоянието на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията при непълнолетните, както и за дейността по тяхното предотвратяване и противодействие;

5. предлага и участва в извършването на изследвания по проблемите на предотвратяването и противодействието на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на престъпленията на непълнолетните и на действието на основните криминогенни фактори;

6. разработва или участва в разработването на прогнози и програми за предотвратяване и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните, които предлага на Министерския съвет, на министерствата, на други ведомства и на юридически лица с нестопанска цел с оглед практическото им приложение;

7. разработва тригодишни план-програми за предотвратяване и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните, включващи бюджетни прогнози за реализацията им, и ги представя за утвърждаване от Министерския съвет;

8. проучва чуждестранния опит в предотвратяването и борбата с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и прилага, когато това е полезно, добрите практики;

9. участва в разработването на нормативни актове, отнасящи се до проблемите на малолетните и непълнолетните;

10. периодично информира обществеността за състоянието и тенденциите на престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, за възможните рискови ситуации, както и за мерките за възпитателно въздействие спрямо извършителите;

11. издава свой печатен орган – списание "Обществено възпитание", и поддържа интернет страница.

Раздел III – Организация на Централната комисия

Чл. 4. (1) Централната комисия е колективен орган, който се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове съгласно чл. 4 ЗБППМН .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 72 от 2019 г., в сила от 13.09.2019 г.) Дейността на Централната комисия се подпомага от администрация в състав 6 щатни бройки, която се ръководи от секретаря на Централната комисия и се състои от служители по служебни и трудови правоотношения.

(3) Председателят на Централната комисия е определен от Министерския съвет заместник министър-председател.

(4) Секретарят на Централната комисия е щатен служител в комисията, член на пленарния състав с право на глас и член на редакционната колегия на печатния орган на комисията – списание "Обществено възпитание".

Чл. 5. (1) Председателят на Централната комисия ръководи, координира и контролира дейността по осъществяването на държавната политика в областта на предотвратяване и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните и по осигуряване нормалното развитие и възпитание на извършителите им.

(2) При изпълнение на правомощията си председателят се подпомага от заместник-председатели и секретар.

(3) Председателят може да делегира със заповед правомощия на заместник-председателите и на секретаря.

(4) Функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен за всеки конкретен случай заместник-председател.

Чл. 6. Председателят:

1. ръководи дейността на Централната комисия, разпорежда се с бюджета и имуществото й и я представлява пред държавните органи, обществените организации и други институции;

2. осъществява официалните международни връзки на Централната комисия;

3. внася в Министерския съвет тригодишните план-програми за дейността по предотвратяване и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните и бюджетните прогнози за реализацията им;

4. представя на Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на Централната комисия и на местните комисии;

5. насрочва заседанията на Централната комисия и ги ръководи;

6. внася за разглеждане от Министерския съвет предложения, свързани с дейността на Централната комисия, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, детските педагогически стаи, възпитателните училища – интернати, социалнопедагогическите интернати, домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни;

7. определя поименния състав на Централната комисия, утвърждава структурата й, назначава и освобождава секретаря и служителите в администрацията на комисията и определя възнагражденията им;

8. по предложение на секретаря ежегодно утвърждава програма за работата на администрацията на Централната комисия;

9. по предложение на секретаря утвърждава поименния състав на редакционната колегия на печатния орган на Централната комисия;

10. при необходимост създава работни групи за изпълнение на конкретни задачи по определени проблеми.

Чл. 7. За секретар на Централната комисия се назначава лице с висше юридическо образование и с опит в борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Чл. 8. (1) Секретарят организира оперативната дейност на Централната комисия.

(2) Секретарят на комисията ръководи и контролира работата на нейната администрация.

(3) Секретарят:

1. осъществява подготовката на заседанията на Централната комисия;

2. ръководи и контролира изпълнението на решенията на Централната комисия;

3. организира изготвянето на тригодишните план-програми за предотвратяване и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните и бюджетните прогнози за реализацията им;

4. организира изготвянето на годишния доклад и материалите за заседания на комисията;

5. координира, ръководи и контролира дейността на местните комисии;

6. организира изготвянето на указания до местните комисии и подписва писма по текущи въпроси;

7. организира и участва в национални и регионални съвещания по проблемите на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

8. организира информирането на обществеността и представя дейността на комисията пред медиите;

9. организира провеждането на семинарните занятия на Центъра за квалификация;

10. командирова служителите от администрацията на Централната комисия и разрешава отпуските им;

11. изпълнява и други задачи, възложени му от председателя на Централната комисия;

12. осъществява контрол върху дейността по вписванията в Административния регистър.

Чл. 9. Членовете на Централната комисия участват в нейната работа, като:

1. вземат лично участие в заседанията на Централната комисия, а при невъзможност – осигуряват присъствие на свой представител;

2. правят предложения до Централната комисия;

3. предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията на Централната комисия от представляваните от тях ведомства и организации;

4. уведомяват своевременно председателя или секретаря на Централната комисия за случаите, при които са възпрепятствани да изпълняват възложените им задачи;

5. информират периодично ръководствата на ведомствата и организациите, които представляват, за работата на Централната комисия и за участието си в нея.

Чл. 10. Щатните служители в Централната комисия изпълняват разпорежданията и задачите, които им се възлагат от председателя и от секретаря на комисията.

Раздел IV – Заседания на Централната комисия

Чл. 11. (1) Централната комисия провежда редовни заседания два пъти годишно по предварително обявен дневен ред. Заседания се свикват от председателя.

(2) По предложение на членовете на Централната комисия може да се провеждат и извънредни заседания.

(3) По решение на председателя на Централната комисия с цел оперативност заседанията могат да бъдат и неприсъствени.

Чл. 12. (1) Дневният ред за всяко заседание се изготвя от секретаря и се изпраща на членовете на Централната комисия 7 работни дни преди заседанието заедно с материалите към него.

(2) Членовете на Централната комисия могат да правят предложения за включване и на други въпроси в дневния ред, както и да представят писмени становища.

Чл. 13. (1) Централната комисия взема своите решения с обикновено мнозинство. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от председателя на комисията и от секретаря.

(2) В срок 5 работни дни от провеждането на заседанието препис от протокола и от взетите решения се изпраща на членовете на Централната комисия.

Раздел V – Център за квалификация на кадри

Чл. 14. (1) Към Централната комисия се създава Център за квалификация на кадри за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Ръководител на Центъра за квалификация е секретарят на Централната комисия.

Раздел VI – Списание "Обществено възпитание"

Чл. 15. Списание "Обществено възпитание" е периодично специализирано издание за научна и практико-приложна информация по проблемите на предотвратяването и противодействието на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните, както и по осигуряване нормалното развитие и възпитание на извършителите им.

Чл. 16. (1) Главният редактор на списание "Обществено възпитание" е държавен служител в администрацията на Централната комисия.

(2) Редакционната колегия на списанието се състои от водещи специалисти в областта на предотвратяване и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните и се определя в съответствие с чл. 6, т. 9 .

Чл. 17. (1) Главният редактор приема и оценява постъпилите материали и ги предоставя на редакционната колегия.

(2) Редакционната колегия обсъжда и утвърждава постъпилите за публикуване материали.

Чл. 18. Главният редактор отговаря за цялостната работа по издаването на списанието: от постъпването на материалите, обсъждането им от редакционната колегия, подготвянето на броя на електронен носител от упълномощено от секретаря лице до качването му на интернет страницата на Централната комисия и излизането на готовия брой от печатницата.

Чл. 19. Авторските хонорари се определят от главния редактор и се утвърждават от секретаря.

Чл. 20. Главният редактор съвместно с членове на редакционната колегия на списанието може да организира обсъждания, анкети, дискусии, журналистически проучвания и други специфични форми.

Раздел VII – Финанси и имущество

Чл. 21. Централната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.

Чл. 22. Председателят на Централната комисия е разпоредител с бюджета и с имуществото й.

Чл. 23. Централната комисия има електронна страница, собствен печат и бланка.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 4, ал. 2 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат дейността, структурата и организацията на работа на Национален център за отдих, възстановяване и спорт, наричан по-нататък "центъра".

Чл. 2. (1) Центърът е държавно обслужващо системата на народната просвета звено – юридическо лице, със седалище и адрес на управление София, бул. Цариградско шосе 125, бл. 5.

(2) Центърът организира, контролира, координира и осъществява дейностите, свързани с отдиха, социалния туризъм и извънучилищния спорт на деца, ученици, учители и служители от системата на народната просвета в изпълнение на държавната политика в тази област, в страната и чужбина.

Чл. 3. Центърът има собствен печат и банкови сметки.

Чл. 4. Бюджетът на центъра се формира от:

1. субсидии от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката;

2. собствени приходи, които се набират по реда на чл. 44, ал. 2 от Закона за народната просвета .

Раздел II – Структура и дейност на центъра

Чл. 5. (1) Центърът се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда .

(2) Трудовият договор на директора се сключва, изменя и прекратява от министъра на образованието и науката.

Чл. 6. Директорът на центъра:

1. организира дейността на центъра и го представлява пред държавни органи, организации, физически и юридически лица;

2. сключва договори, свързани с осъществяване на дейността на центъра;

3. осъществява контрол и представя на министъра на образованието и науката ежегоден доклад, отчети и становища за дейността на системата за отдих, възстановяване и спорт;

4. издава заповеди за командироване в страната и в чужбина, заверява болнични листове и разрешава ползването на отпуск на служителите в центъра;

5. подписва изходящата кореспонденция и издава заповеди в съответствие с нормативно регламентираните му правомощия;

6. открива, преобразува и закрива регионални звена, отдели и бази на центъра;

7. има право да делегира права на заместник-директорите, ръководителите на регионални звена, началниците на отдели и управителите на бази съобразно действащите законови и подзаконови актове в страната;

8. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в центъра и утвърждава длъжностните им характеристики;

9. утвърждава правила за вътрешния ред;

10. отговаря за законосъобразното, целесъобразното и икономичното разходване на бюджетните средства.

Чл. 7. Директорът на центъра е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерството на образованието и науката.

Чл. 8. Дейността на центъра е организирана в основните функционални направления: отдих, социален туризъм и възстановяване; извънучилищен спорт; финансово-счетоводна дейност и контрол; материално-техническа база; административно и информационно обслужване на дейността.

Чл. 9. (1) Структурата на центъра включва централно управление със седалище в София, териториално обособени регионални звена, отдели и бази за отдих, възстановяване и спорт, които имат самостоятелен баланс и не са юридически лица.

(2) Структурата, длъжностното и щатното разписание на центъра се утвърждават от директора след съгласуване с Министерството на образованието и науката.

Чл. 10. (1) Центърът осъществява административно-стопанско ръководство, контрол на финансово-счетоводната дейност и ръководство на дейността по провеждането на отдиха, социалния туризъм, възстановяването и извънучилищния спорт.

(2) Центърът организира и координира провеждането на отдиха, социалния туризъм, възстановяването и извънучилищния спорт на деца, ученици и учители от страната и чужбина, както и на чуждестранни граждани от българска народност.

Чл. 11. (1) Центърът осъществява взаимодействие с ученическите спортни школи, общинските детски комплекси и центровете за работа с деца при осъществяване на спортно-подготвителната и спортносъстезателната дейност на учениците.

(2) Центърът осъществява ръководството и координацията на спортносъстезателната дейност в системата на народната просвета съгласно утвърден от министъра на образованието и науката годишен спортен календар, бюджет и правила.

Чл. 12. Центърът разработва анализи и прогнози за развитието на дейността, изготвя и представя на министъра на образованието и науката отчет, становища и предложения за отдиха, социалния туризъм, възстановяването и осигурява информационно обслужващите звена за спорт от системата на народната просвета.

Чл. 13. Центърът осъществява взаимодействие и координация по предмета на дейността си с регионалните инспекторати по образованието, с директори на звена от системата на народната просвета, с областните и общинските администрации, с неправителствени организации, фондации, лицензирани туроператори и др.

Чл. 14. (1) Експертите от централното управление на центъра осъществяват ръководство и контрол на дейността на регионалните звена, отделите и базите за отдих, възстановяване и спорт.

(2) Експертите от центъра разработват анализи и прогнози за развитието на отдиха, социалния туризъм, възстановяването и извънучилищния спорт.

Чл. 15. (1) Центърът извършва финансово-счетоводно обслужване на дейността си и определя счетоводната си политика в съответствие със Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти.

(2) Центърът представя в МОН обобщен ежемесечен и годишен касов отчет за приходите и разходите и всички справки и приложения към него.

Чл. 16. (1) Центърът изготвя обобщен годишен баланс и го представя в МОН.

(2) Регионалните звена, отделите и почивните бази за отдих, възстановяване и спорт изготвят ежемесечни и годишни касови отчети, годишен баланс и ги представят в централното управление.

Чл. 17. (1) Центърът управлява предоставените му и придобити движими вещи и недвижими имоти – държавна собственост, и отправя предложения до министъра на образованието и науката относно разпореждането с тях.

(2) Центърът организира инвестиционния процес при извършване на реконструкции, възстановителни работи и ново строителство на почивните бази съгласно нормативните актове по инвестиционна програма, съгласувана с Министерството на образованието и науката.

Раздел III – Организация на работа

Чл. 18. Организацията на работата в центъра се осъществява в съответствие с разпоредбите на този правилник.

Чл. 19. (1) Структурните звена на центъра осъществяват своите функции в съответствие с утвърдените функционални характеристики.

(2) Непосредственото функционално ръководство на регионалното звено, отдел и почивна база се осъществява от неговия ръководител.

(3) Ръководителят на регионалното звено, отдела и почивната база:

1. участва в работата на комисии и съвети по въпроси, включени във функциите на ръководеното от него звено, отдел и почивна база;

2. разпределя задълженията и контролира работата на работещите в ръководеното от него звено, отдел и почивна база.

Чл. 20. Служителите изпълняват възложените им задачи в съответствие с длъжностни характеристики, утвърдени от директора на центъра.

Чл. 21. (1) Документите, изпратени до центъра от държавни органи, от юридически или физически лица, се завеждат във входящ регистър.

(2) При завеждане на документите се извършва проверка за наличието на материалите, посочени в тях, и се образува служебна преписка, която се разпределя според адресата или съдържанието.

Чл. 22. (1) Директорът разпределя служебните преписки с резолюция до ръководителите на регионални звена, отдели, почивни бази и експертите. Резолюцията съдържа указание, срок за изпълнение, дата и подпис.

(2) Ръководителите на регионалните звена, отдели и почивни бази възлагат с резолюция проверката и изпълнението на преписките на един или повече служители, като посочват изрично кой отговаря за изпълнението на задачата.

Чл. 23. Изходящите документи се съставят в два екземпляра, като оставащият в деловодството за съхранение екземпляр съдържа инициалите и подписа на служителя, който е изготвил документа, на ръководителя на съответното регионално звено, отдел или почивна база, като се посочва и датата.

Чл. 24. Работното време на центъра е 8 часа дневно от 9 ч. до 17 ч. и 30 мин. с обедна почивка от 13 ч. до 13 ч. и 30 мин.

Чл. 25. (1) В центъра се води следната задължителна документация:

1. входящ и изходящ дневник;

2. заповедна книга;

3. отчетни счетоводни документи;

4. инвентарна книга;

5. регистър на договорите.

(2) Задължителната документация се номерира, прошнурова и подпечатва с печата на центъра.

Чл. 26. В центъра се води регистър, съдържащ данни относно седалището и управлението на регионалните звена, отделите и почивните бази за отдих, възстановяване и спорт, ученическите спортни школи, центровете за работа с деца и общинските детски комплекси, осъществяващи спортна дейност с ученици.

Чл. 27. Личните трудови дела на служителите на централното управление, на ръководителите на регионални звена, на началниците на отдели и управителите на почивни бази се съхраняват в централното управление.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за народната просвета и отменя Правилника за устройството и дейността на Националния център за ученически отдих, туризъм и спорт (ДВ, бр. 74 от 2001 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет (МС).

Чл. 2 . Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС, наричан по-нататък "Националния съвет", е:

1. координиращ и консултативен орган, който подпомага МС в разработването и провеждането на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете;

2. орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централни и териториални органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество.

Чл. 3 . При изпълнението на своята дейност Националният съвет си сътрудничи със:

1. комисии на Народното събрание, Администрацията на Президента на Република България, органи на законодателната и съдебната власт, други държавни органи;

2. областните управители, органите на местното самоуправление, висши училища, научни институти и други организации;

3. аналогични структури в други държави и международни организации;

4. юридически лица с нестопанска цел, които работят в областта на равнопоставеността на половете и правата на човека.

Глава втора – СТРУКТУРА И СЪСТАВ

Чл. 4 . (1) Националният съвет се състои от председател, секретар и членове.

(2) Председател на Националния съвет е министърът на труда и социалната политика.

(3) Секретар на Националния съвет е ръководителят на отдела, който отговаря за политиката за равни възможности на мъжете и жените в Министерството на труда и социалната политика.

(4) Членове на Националния съвет са:

1. заместник министър-председателите;

2. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) по един заместник-министър: на труда и социалната политика, на образованието и науката, на външните работи, на правосъдието, на вътрешните работи, на отбраната, на финансите, на здравеопазването, на икономиката и индустрията, на земеделието, на регионалното развитие и благоустройството, на културата, на околната среда и водите, на транспорта и съобщенията, на младежта и спорта, на енергетиката, на туризма, на иновациите и растежа и на електронното управление, определени от съответния министър;

3. ръководителите на: Държавната агенция за закрила на детето, Държавната агенция за бежанците, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Комисията за защита от дискриминация и Съвета за електронни медии;

4. Омбудсманът на Република България;

5. представителните организации на работниците и служителите на национално равнище, представителните организации на работодателите на национално равнище, Националното сдружение на общините в Република България;

6. представители на юридически лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност в съответствие с приоритетите на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете;

7. представители на други организации и научни институти, които имат отношение към дейностите на Националния съвет.

(5) При невъзможност на лицата по ал. 4, т. 1 – 7 да участват като членове на Националния съвет могат да бъдат определени писмено други представители на институциите и организациите.

(6) Представителите на юридически лица с нестопанска цел по чл. 4, ал. 4, т. 6 следва да отговарят на следните критерии:

1. да имат най-малко четиригодишен опит в изпълнение на програми и проекти в областта на равнопоставеността на жените и мъжете;

2. да осъществяват дейности с национално значение в областта на равнопоставеността на жените и мъжете.

(7) Поименният състав на Националния съвет се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика по предложение на съответните институции и организации по чл. 4, ал. 4 .

Чл. 5 . Председателят на Националния съвет:

1. представлява Националния съвет;

2. свиква Националния съвет;

3. ръководи неговата дейност;

4. отправя покани за участие в работата на Националния съвет на представители на други органи на изпълнителната власт и организации, имащи отношение към неговата дейност;

5. внася за разглеждане от МС материали, предложения и становища на Националния съвет.

Чл. 6 . Членовете на Националния съвет:

1. участват в заседанията на Националния съвет и могат да внасят за разглеждане въпроси, свързани с предмета на неговата дейност;

2. осигуряват на Националния съвет необходимата за дейността му информация и експертна помощ по конкретни въпроси от тяхната компетентност.

Чл. 7 . (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт определят служители, които изпълняват функциите на координатори по равнопоставеност на жените и мъжете.

(2) Координаторите провеждат на оперативно ниво държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, по отношение на което могат да получават методически указания от Секретариата на Националния съвет.

Чл. 8 . (1) Юридическите лица с нестопанска цел по чл. 4, ал. 4, т. 6 заявяват писмено желанието си да станат членове пред министъра на труда и социалната политика. Към заявлението прилагат следните документи:

1. заверен препис от съдебното решение за регистрация;

2. копие на устава или учредителния акт на организацията;

3. кратък отчет за осъществяваната дейност през последните четири години;

4. списък на местните си структури с адреси и телефони на своите официални представители.

(2) Председателят на Националния съвет има право да поиска и допълнителни сведения, както и да прави проверки по достоверността на предоставените документи.

(3) Председателят на Националния съвет определя членовете на съвета по ал. 1 с мандат четири години в съответствие с данните от получените заявления.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 9 . (1) Националният съвет провежда заседания най-малко веднъж на три месеца.

(2) Извънредни заседания се свикват по искане най-малко на една трета от членовете или по предложение на председателя.

(3) Лицата, които са поискали свикване на извънредно заседание, уточняват със секретаря на Националния съвет датата за провеждането му, като материалите по предлаганите за разглеждане въпроси се изпращат на членовете на съвета най-малко три дни преди заседанието.

Чл. 10 . (1) Заседанията на Националния съвет са присъствени и неприсъствени.

(2) Присъствените заседания са редовни, ако в тях участва най-малко половината от членовете на Националния съвет.

(3) Предложението за дневен ред и материалите за присъствено заседание на Националния съвет се изпращат в 5-дневен срок преди датата на заседанието. Мотивирани предложения за допълнения или промени в дневния ред може да внася всеки член на Националния съвет чрез секретаря на съвета най-късно 3 работни дни преди заседанието. Дневният ред се приема от Националния съвет на съответното заседание.

(4) По изключение на присъствените заседания на съвета могат да се разглеждат въпроси, които не са включени в дневния ред, но по своя характер не търпят отлагане.

(5) Решенията се вземат с мнозинство от половината от присъстващите на заседанието членове на Националния съвет, като всяка институция и организация има право на един глас независимо от броя на нейните представители, участващи в заседанието.

(6) За всяко присъствено заседание на Националния съвет се съставя протокол, който се подписва от председателя и от секретаря. Протоколът съдържа:

1. датата на провеждане на заседанието;

2. имената на участниците в заседанието и имената на отсъстващите членове на Националния съвет;

3. приетия дневен ред;

4. взетите решения от Националния съвет.

(7) Неприсъствените заседания на Националния съвет се провеждат с оглед получаване на становища и консултации от членовете на Националния съвет в спешен порядък, когато обективни обстоятелства налагат това.

(8) Предложението за дневен ред и материалите се изпращат по електронен път от Секретариата на Националния съвет до членовете в 5-дневен срок преди срока за предоставяне на становища по тях.

(9) Становищата се предоставят от членовете на Националния съвет по електронен път до Секретариата на съвета.

(10) Решенията на неприсъствените заседания се вземат със становищата на повече от половината от всички членове на Националния съвет.

(11) За всяко неприсъствено заседание се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря на Националния съвет.

(12) Протоколите от присъствените и неприсъствените заседания на Националния съвет се изготвят в 14-дневен срок от провеждане на заседанието и след подписването им от председателя и от секретаря се публикуват на Портала за консултативните съвети на МС.

Чл. 11 . Членовете на съвета работят в сътрудничество с председателя, като му предоставят информация по въпроси от тяхната компетентност, свързани с дейностите по осигуряване на равнопоставеността на половете.

Чл. 12 . (1) Секретарят на Националния съвет публикува заповедта по чл. 4, ал. 7 на Портала за консултативните съвети на МС.

(2) Секретарят организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета и отговаря за изпълнението на функциите на Секретариата по чл. 13, ал. 1 и 2.

Чл. 13 . (1) Организационното и техническото обслужване на Националния съвет се осигурява от Секретариат, който е отделът за равни възможности на жените и мъжете в Министерството на труда и социалната политика.

(2) Секретариатът изпълнява следните функции:

1. изготвя годишна работна програма на Националния съвет, която се одобрява от него;

2. изготвя ежегоден доклад за дейността на Националния съвет и след неговото одобряване председателят на съвета го представя пред МС;

3. публикува годишната работна програма и доклада на Портала за консултативните съвети на МС;

4. изготвя протоколите от заседанията;

5. води отчетност за становищата и решенията на Националния съвет, координира и контролира изпълнението им и организира необходимия обмен на информация между заинтересованите страни;

6. подпомага председателя на Националния съвет в неговата работа;

7. съхранява документацията на Националния съвет и публикува информация за неговата дейност на Портала за консултативните съвети на МС;

8. изпълнява функциите на координираща структура на национално ниво във връзка с формулирането, изпълнението, мониторинга и оценката на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете;

9. координира взаимодействието между всички органи, които имат правомощия в областта на равнопоставеността на половете, както и с юридическите лица с нестопанска цел;

10. създава и поддържа регистър на координаторите по равнопоставеност на жените и мъжете в институциите и на асоциираните членове на Националния съвет;

11. осъществява подготовката, внасянето и одобряването на позиции, анализи, доклади, информации и други документи в областта на равнопоставеността на половете във връзка с участието на Република България в работата на институции, работни групи, комитети и форуми на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия, Съвета на Европа, Организацията на обединените нации и други и участва в тях със свои представители;

12. провежда предварителни консултации с различни институции и организации, както и други дейности, свързани с изпълнението на задачите на Националния съвет.

(3) Функционалните задължения на служителите от Секретариата се определят в длъжностните им характеристики.

Чл. 14 . Председателят на Националния съвет може да създава работни групи и други помощни звена.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Правилникът се приема на основание чл. 6, ал. 6 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете .

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1 . С правилника се определят устройството, организацията и дейността на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, наричан по-нататък "Националния съвет".

Чл. 2 . Националният съвет е специализиран постояннодействащ колективен и консултативен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие чрез координация, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие.

Чл. 3 . Националният съвет приема годишна програма за дейността си, в която се определят приоритетите и задачите за следващата година в съответствие с целите, произтичащи от нормативните актове, стратегическите документи и решения на Министерския съвет и на Националния съвет относно превенцията и защитата от домашното насилие.

Чл. 4 . Националният съвет приема и представя в Министерския съвет годишен доклад за дейността си в срок до 31 март на следващата година, за която се отнася.

Глава втора – ФУНКЦИИ И СЪСТАВ

Чл. 5 . Националният съвет:

1. определя приоритетите в политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;

2. осъществява координация, мониторинг и оценка на изпълнението на политиките и мерките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;

3. разработва и актуализира координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, и го представя за приемане от Министерския съвет, следи за ефективното му функциониране и дава указания и препоръки по прилагането му;

4. разработва национална програма за превенция и защита от домашното насилие въз основа на определените приоритетни дейности за финансиране и я внася за приемане от Министерския съвет, като прави предложения за актуализирането й при необходимост;

5. изисква и получава информация от държавни органи, юридически лица и други, които имат отношение към превенцията и защитата от домашното насилие;

6. създава и поддържа национална информационна система за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, и списък на юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни ;

7. обобщава и анализира резултатите от изпълнението на политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и предлага мерки за повишаване на тяхната ефективност;

8. публикува и разпространява статистическа информация във връзка с домашното насилие при спазване на изискванията на Закона за статистиката и Закона за защита на личните данни ;

9. организира провеждането на информационни, разяснителни и обучителни кампании по въпроси, свързани с домашното насилие;

10. разработва и актуализира проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и следи и отчита тяхното изпълнение;

11. дава становища и прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;

12. разработва проекти на нормативни актове във връзка с превенцията и защитата от домашното насилие и ги внася в Министерския съвет чрез председателя на Националния съвет;

13. одобрява методически указания и участва съвместно с други представители на организации, институции и съдебни органи в разработването на документи, свързани с оценката на риска по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) ;

14. осъществява международно сътрудничество с международни организации и институции с дейност в сферата на превенцията и защитата от домашното насилие, като обменя информация и добри практики;

15. одобрява процедурите по подбор на дейностите за превенция на домашното насилие и специализираните услуги за защита от домашното насилие, финансирани по реда на чл. 6е, ал. 6 от ЗЗДН , и осъществява контрол за изпълнението на условията по договора за финансиране;

16. одобрява програмите за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с превенцията и защитата от домашното насилие;

17. поддържа и развива национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица в риск;

18. извършва наблюдение и оценка на въздействието на мерките за превенция и защита от домашното насилие.

Чл. 6 . (1) Националният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове.

(2) Председател на Националния съвет е заместник министър-председател, определен с решение на Министерския съвет. Заместник-председател на Националния съвет е министърът на правосъдието.

(3) Членове на Националния съвет са:

1. министърът на вътрешните работи;

2. министърът на труда и социалната политика;

3. министърът на здравеопазването;

4. министърът на образованието и науката;

5. министърът на младежта и спорта;

6. представител на Върховния касационен съд;

7. председателят на Държавната агенция за закрила на детето;

8. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане;

9. изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България;

10. четирима представители на юридически лица с нестопанска цел по чл. 6а, ал. 5 от ЗЗДН , които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие, избрани по реда на глава трета за срок една година.

(4) Поименният състав на Националния съвет се определя с решение на Министерския съвет след провеждането на процедурата за избор съгласно правилата на глава трета и включва основни и резервни членове.

(5) Председателят на Националния съвет:

1. представлява Националния съвет;

2. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията;

3. контролира изпълнението на решенията на Националния съвет;

4. определя ръководителите и състава на работните групи по чл. 7 ;

5. информира Министерския съвет за решения на Националния съвет;

6. внася проекти на нормативни актове в Министерския съвет относно политиката за превенция и защита от домашното насилие.

(6) При отсъствие на председателя на Националния съвет неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

(7) Участието на членовете в дейността на Националния съвет е лично. При обективна невъзможност да участват в заседанията членовете му се представляват от резервни членове, които се определят с решението по ал. 4.

(8) Административно-техническото, организационното, експертното и финансовото обслужване и подпомагане изпълнението на функциите на Националния съвет се осъществява от секретариат. Секретариат на Националния съвет е отдел "Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество" в администрацията на Министерския съвет.

(9) Работата на Националния съвет се организира от секретар, който участва в неговите заседания. Секретар на Националния съвет е началникът на отдел "Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество" в администрацията на Министерския съвет. Секретарят на Националния съвет:

1. организира подготовката и провеждането на заседанията на Националния съвет;

2. координира изготвянето на анализи, експертизи, становища, инициативи и мерки по въпроси от компетентността на Националния съвет;

3. организира и координира изпълнението на решенията на Националния съвет;

4. координира взаимодействието с институции и заинтересовани страни, свързани с политиката по превенция и защита от домашното насилие;

5. изпълнява и други функции, възложени му от председателя на Националния съвет и от главния секретар на Министерския съвет.

(10) В заседанията на Националния съвет по покана на председателя може да участват като наблюдатели без право на глас: омбудсманът на Република България, народни представители, представители на органите на съдебната власт, представители на академичните среди, представители на юридически лица и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по превенция и защита от домашното насилие, ръководители на други държавни органи, представители на органи на местното самоуправление и местната администрация, на професионални и граждански организации, други длъжностни лица и експерти.

Чл. 7 . За подпомагане изпълнението на функциите на Националния съвет към него могат да се създават работни групи и експертни мрежи. Работните групи и експертните мрежи се създават с решение на Националния съвет.

Глава трета – ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ПО ЧЛ. 6А, АЛ. 5 ОТ ЗЗДН , КОИТО ОСЪЩЕСТВЯВАТ ДЕЙНОСТ ПО ПРЕВЕНЦИЯ И ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Чл. 8 . (1) Изборът на юридически лица с нестопанска цел по чл. 6а, ал. 5 от ЗЗДН , които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие, се извършва чрез публична и прозрачна процедура, която включва:

1. публикуване на покана за участие в избор за членове на Националния съвет на интернет страницата на Националния съвет в Портала за консултативните съвети;

2. подаване на заявления за участие в избора по т. 1;

3. определяне на членове на Националния съвет.

(2) Организациите, които представляват тези членове на Националния съвет по ал. 1 и свързаните с тях лица по смисъла на § 1, т. 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби от ЗЗДН , не могат да участват с проекти за финансиране по реда на чл. 6е, ал. 6 от същия закон .

(3) На интернет страницата на Националния съвет в Портала за консултативните съвети се публикува поканата за участие в избор за членове на Националния съвет на юридически лица с нестопанска цел по чл. 6а, ал. 5 от ЗЗДН заедно с формуляр на заявление и декларация, които са утвърдени от председателя на Националния съвет.

(4) Юридическите лица с нестопанска цел по ал. 3 трябва да отговарят на следните общи критерии към датата на подаване на заявление за участие в процедурата по избор:

1. да са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица с нестопанска цел най-малко от 2 години;

2. да са действащи и да извършват дейност по превенция и защита от домашно насилие не по-малко от 2 години.

(5) В 5-дневен срок от публикуването на обявата юридическите лица с нестопанска цел подават писмено заявление по ал. 3 пред Секретариата, като към него се прилагат:

1. списък с описание на опита в разработването, изпълнението, мониторинга или оценката на програми, политики и проекти в областта на защитата и превенцията от домашно насилие, както и документи, доказващи наличието на изисквания опит по ал. 4, т. 2;

2. декларация за обстоятелствата по чл. 6а, ал. 5, изречение второ от ЗЗДН .

(6) Комисия в състав от трима членове, определени от председателя на Националния съвет, извършва проверка на документите, посочени в заявлението и декларацията, и извършва подбор на до четири юридически лица с нестопанска цел, които да са част от състава на Националния съвет. В случаите, когато кандидатите са повече от четири и отговарят на условията в заявлението и придружаващите го документи, се извършва жребий измежду допуснатите кандидати в тяхно присъствие. Резултатите от проверката, изборът и жребият се отразяват в протокол, подписан от комисията и утвърден от председателя на Националния съвет, който се обявява на страницата на Националния съвет.

(7) В 3-дневен срок определените юридически лица с нестопанска цел по ал. 6 заявяват в Секретариата поименно основен и резервен член на Националния съвет, които ще ги представляват и които се включват в решението по чл. 6, ал. 4 .

(8) Изборът на лицата по чл. 6, ал. 3, т. 10 започва най-малко три месеца преди изтичането на срока по същата алинея.

Глава четвърта – ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЯТА

Чл. 9 . (1) Заседанията на Националния съвет са открити.

(2) Националният съвет може да реши да проведе закрито заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя или по предложение на една четвърт от неговите членове.

(3) По предложение на председателя Националният съвет може да провежда заседания и дистанционно.

(4) Дневният ред се утвърждава от председателя на Националния съвет, а в негово отсъствие – от заместник-председателя.

Чл. 10 . Дневният ред и материалите за заседанията се изпращат на членовете и на поканените наблюдатели по чл. 6, ал. 10 не по-късно от 3 работни дни преди датата на заседанието по електронна поща и/или по електронен път през деловодната система.

Чл. 11 . Секретариатът публикува дневния ред и материалите за откритите заседания на интернет страницата на Националния съвет в срока по чл. 10 .

Чл. 12 . Всеки член може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред на заседанията в срок до един работен ден преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на съответното заседание.

Чл. 13 . (1) Членовете на Националния съвет или резервните членове потвърждават участието си в заседанието пред Секретариата не по-късно от един работен ден преди провеждането му.

(2) В случай че поради обективни причини член и съответният резервен член не могат да вземат участие в заседанието, те могат да изпратят писмени становища по въпросите, които са включени в дневния ред. Председателят ги представя пред Националния съвет.

Чл. 14 . (1) Заседанията на Националния съвет са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му или съответните резервни членове. В случаите, когато заседанието се провежда дистанционно, се осигурява пряко и виртуално участие на членовете или на съответните резервни членове при спазване на изискванията за кворум.

(2) Решенията се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

(3) Националният съвет може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички членове на Съвета.

Глава пета – ПУБЛИЧНОСТ

Чл. 15 . Националният съвет поддържа интернет страницата на Националния съвет в Портала за консултативните съвети, където публикува:

1. акта за създаване;

2. правилника за устройството, организацията и дейността си;

3. състава на Националния съвет;

4. годишната програма;

5. дневния ред и материалите от заседанията;

6. резюме от протоколите от заседанията, както и протоколите от заседанията;

7. годишните отчети за работата на Националния съвет;

8. правилата, процедурите, критериите и условията за финансова подкрепа на общественозначими проекти на юридически лица с нестопанска цел.

Чл. 16 . Националният съвет може да организира обществени обсъждания по важни въпроси, засягащи превенцията и защитата от домашното насилие.

Чл. 17 . Националният съвет публикува на интернет страницата на Националния съвет в Портала за консултативните съвети ежегодния си доклад по чл. 4 след неговото приемане от Министерския съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът за устройството, организацията и дейността на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие се приема на основание чл. 6а, ал. 8 и 9 от Закона за защита от домашното насилие .

§ 2 . Първият избор на лицата по чл. 6, ал. 3, т. 10 се провежда до три месеца след влизането в сила на правилника.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат устройството и организацията на дейността на Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък "Комисията".

Чл. 2 . (1) Комисията е:

1. независим специализиран държавен орган;

2. юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София;

3. със самостоятелен бюджет и е първостепенен разпоредител с бюджетни средства.

(2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация и други закони, уреждащи равенство в третирането.

Чл. 3 . Дейността на Комисията се подпомага от администрация.

Чл. 4 . Финансовото осигуряване на дейността на Комисията се осъществява чрез:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. участие в международни програми;

3. други приходи, предвидени в закон.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА

Чл. 5 . Комисията е постоянно действащ колегиален орган и се състои от девет членове, включително председател и заместник-председател.

Чл. 6 . (1) Комисията осъществява своите правомощия в съответствие със Закона за защита от дискриминация .

(2) Комисията за защита от дискриминация:

1. установява нарушения на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице;

2. постановява мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;

3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;

4. дава задължителни предписания с оглед спазването на Закона за защита от дискриминация и други закони, уреждащи равенство в третирането;

5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, след предварително получено съгласие на лицето;

6. прави предложения и препоръки до държавни и общински органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането;

7. поддържа публичен регистър за издадените от нея и влезли в сила решения;

8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминация, както и препоръки за приемане, изменение, допълнение и отменяне на нормативни актове;

9. предоставя помощ и съдействие на засегнатите лица при подаването на жалби за дискриминация;

10. провежда независими проучвания, свързани с дискриминация;

11. публикува доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;

12. взаимодейства с държавни органи, органи на местното самоуправление и с граждански организации при или по повод подготовката на нормативни актове, засягащи равенството в третирането, както и при разработването на проекти и програми за предотвратяване и противодействие на дискриминация;

13. осъществява наблюдение и предприема мерки за съответствие на българското антидискриминационно законодателство с правото на ЕС и международноправните актове;

14. осъществява сътрудничество с международни органи и организации в областта на антидискриминационната политика;

15. дава становища по проекти на нормативни актове, засягащи равното третиране;

16. приема методически указания, свързани с оперативната и контролната дейност на Комисията;

17. приема по предложение на председателя правилника за вътрешния ред и структурата на администрацията, както и вътрешните правила за работната заплата;

18. oпределя с решение териториалния обхват на действие на регионалните представители на Комисията;

19. налага административно наказание за неизпълнение на решение на Комисията;

20. приема проект за бюджет за всяка следваща година;

21. приема годишния отчет за дейността на Комисията;

22. на всеки шест месеца приема работна програма, в която се определят приоритети и бъдещи дейности;

23. на всеки четири години публикува доклад във връзка с равното третиране и дискриминацията.

Чл. 7 . Комисията предоставя на Народното събрание ежегодно до 31 март отчет за дейността си. Отчетът се изпраща и на Президента на Републиката.

Чл. 8 . Председателят на Комисията:

1. представлява Комисията или упълномощава лица, които да я представляват;

2. организира и ръководи дейността на Комисията;

3. свиква и ръководи заседанията на Комисията;

4. образува постоянни специализирани състави, разширени състави и ad hoc състави;

5. определя броя и членовете на постоянните специализирани състави по защитени признаци и членовете на ad hoc заседателните състави;

6. определя членовете на разширените състави;

7. утвърждава структурата на администрацията;

8. сключва, изменя и прекратява трудовите договори, назначава, определя ранговете и освобождава от заеманата длъжност работниците и служителите в администрацията;

9. сключва, изменя и прекратява граждански договори;

10. командирова членовете на Комисията, служителите от администрацията и външните експерти в страната и в чужбина;

11. при необходимост възлага и допълнителна работа на членове на Комисията, която се заплаща;

12. образува преписки по жалби и сигнали;

13. организира привеждането в изпълнение на решенията на Комисията и контролира тяхното спазване;

14. организира изработването на становища по законопроекти и по проекти за подзаконови нормативни актове;

15. възлага извършването на анализи на приключилите дела по обжалвани решения на Комисията пред Върховния административен съд;

16. изпълнява бюджета на Комисията като първостепенен разпоредител с бюджет;

17. информира обществеността за дейността на Комисията чрез средствата за масово осведомяване;

18. стопанисва и отговаря за имуществото на Комисията;

19. утвърждава щатното разписание на служителите на Комисията и утвърждава вътрешните правила за работната заплата, след приемане от Комисията;

20. утвърждава реда за администриране на документите в Комисията, както и тяхното движение;

21. утвърждава методически указания, свързани с дейността на Комисията;

22. правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от заместник-председателя или от изрично определен член на състава на Комисията;

23. определя членове и заместник-членове, които да бъдат представители на Комисията в Съвета за наблюдение по чл. 11 от Закона за хората с увреждания , както и определя членовете на съвета, когато дейността на съвета се администрира от Комисията.

Чл. 9 . Заместник-председателят:

1. подпомага председателя на Комисията;

2. замества председателя при негово отсъствие.

Чл. 10 . Членовете на Комисията:

1. са равнопоставени;

2. осъществяват правомощията си съоб­разно закона и този правилник и задачите, възложени им от председателя;

3. могат да участват в конкурсните комисии по Закона за държавния служител .

Чл. 11 . (1) Членовете на Комисията имат право да:

1. правят мотивирани предложения за награждаване и налагане на дисциплинарни наказания, както и за прекратяване на трудовите и служебните правоотношения на служителите на Комисията;

2. правят предложения за изменение и допълнение на този правилник, както и за създаване, изменение или допълнение на други вътрешни нормативни актове;

3. правят предложения за оптимизация на работата на Комисията;

4. правят други предложения, свързани с организацията на дейността на Комисията и нейното социално-битово и финансово обезпечаване.

(2) Предложенията по ал. 1, т. 2 се приемат с решение на Комисията.

Чл. 12 . Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да спазват служебната тайна на заседанията при вземане на решения, както и производствена, търговска или друга защитена от закона тайна, станала им известна при изпълнението на техните функции.

Чл. 13 . В случаите, когато длъжностите председател, заместник-председател и член на Комисията се заемат от лица с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, придобитият стаж се признава за юридически стаж по смисъла на § 2, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 43 от Закона за защита от дискриминация , за юридически стаж по смисъла на Закона за съдебната власт , за професионален стаж и опит в областта на административното и финансовото право и финансовия контрол по чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за Сметната палата , както и професионален стаж и опит в обработката и защитата на личните данни.

Чл. 14 . Заместник-председателят, членовете на Комисията и служителите от администрацията могат да правят изявления по въпроси, свързани с дейността на Комисията, пред средствата за масово осведомяване само ако са изрично упълномощени от председателя.

Глава трета – СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА АДМИ­НИСТРАЦИЯТА

Чл. 15 . (1) В своята дейност Комисията за защита от дискриминация се подпомага от администрация, която се състои от:

1. главен секретар;

2. финансов контрольор;

3. служител по сигурността на информацията;

4. обща администрация;

5. специализирана администрация.

(2) Общата и специализираната админис­трация е организирана в дирекции, численият състав на които е даден в приложението към този правилник.

(3) В случаите, когато длъжност в дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция" и дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" към Комисията се заема от служител с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, придобитият стаж се признава за юридически стаж по смисъла на § 2, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 43 от Закона за защита от дискриминация , за юридически стаж по смисъла на Закона за адвокатурата , за юридически стаж по смисъла на Закона за съдебната власт , за професионален стаж и опит в областта на административното и финансовото право и финансовия контрол по чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за Сметната палата , както и професионален стаж и опит в обработката и защитата на личните данни.

Чл. 16 . Главният секретар ръководи, организира, координира и контролира функционирането на администрацията, като:

1. осъществява административното ръководство на администрацията в изпълнение на актовете на председателя на Комисията;

2. следи за точното им спазване;

3. контролира и отговаря за работата с документите и тяхното съхраняване;

4. организира дейността, разпределя задачите и следи за изпълнението им в админис­трацията на Комисията;

5. изготвя проекти на заповеди за състава на работните групи, които подпомагат док­ладчиците при извършване на проучване по отделните преписки;

6. уведомява членовете и заинтересуваните лица и изготвя дневния ред за заседанията на Комисията;

7. организира редовното призоваване на страните;

8. организира и отговаря за управлението на ползваните недвижими имоти и движими вещи, предоставени на Комисията;

9. изпълнява и други задачи, възложени му от председателя.

Чл. 17 . (1) Финансовият контрольор е на пряко подчинение на председателя на Комисията.

(2) Финансовият контрольор осъществява предварителен контрол за законосъобразност на всички решения и действия, свързани с финансовата дейност на Комисията, като:

1. проверява всички документи и приложения към тях, въз основа на които се поемат задължения или се извършва разход, съответно преди вземане на решението за поемане на задължението или извършване на разхода;

2. осъществява предварителен контрол преди вземане на решения или извършване на действия, свързани с разпореждане на активи и стопанисване на имущество.

(3) При осъществяването на предварителния контрол финансовият контрольор одобрява или отказва да одобри предложенията за поемане на задължения или извършване на разходи.

(4) Финансовият контрольор осъществява своята дейност съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и указанията на министъра на финансите.

(5) Финансовият контрольор не може да съвместява отговорности по одобрение, изпълнение и осчетоводяване съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор .

Чл. 18 . Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на председателя на Комисията, изпълнява възложените му със Закона за защита на класифицираната информация задачи и отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване, предаване и защита на класифицираната информация.

Чл. 19 . (1) Общата администрация подпомага правно, информационно и технически дейността на Комисията и на специализираната администрация и извършва дейности по административното обслужване на лицата.

(2) Общата администрация е организирана в следните дирекции:

1. "Финансово-стопански дейности и управ­ление на собствеността";

2. "Административно-правно и информационно обслужване".

Чл. 20 . Дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността":

1. отговаря за организацията на финансовата дейност, вътрешнофинансовия контрол, счетоводството и отчетността в Комисията в съответствие с разпоредбите на закона;

2. организира отчитането на приходите и разходите на Комисията по единната бюджетна класификация в съответствие с определения бюджет;

3. изготвя годишен проект за разпределение на бюджета на Комисията;

4. съставя месечни и годишни отчети за изпълнение бюджета на Комисията;

5. изготвя ежемесечни оборотни ведомости, както и годишния счетоводен баланс;

6. изготвя месечни ведомости за заплатите на служителите;

7. отговаря за ремонтните работи на сградата на Комисията, както и за поддържането, застраховането и съхранението на материалната база;

8. организира поддържането, ремонта, прегледите и транспортното обслужване на Комисията, регистрира и застрахова превозните й средства;

9. приема, съхранява и предоставя на дирекциите постъпилите в Комисията активи;

10. изготвя справки, поискани от държавни органи и органи на местното самоуправление и други институции;

11. извършва и други дейности, възложени от председателя.

Чл. 21 . (1) Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване":

1. съдейства за защита на правата на лицата, засегнати от дискриминация;

2. извършва преценка за допустимост и редовност на постъпилите в Комисията жалби, сигнали, заявления и молби;

3. организира изпращането на кореспонденцията и актовете на Комисията на техните адресати;

4. изпраща до съответните съдилища заверени копия на преписките и след разпореждане на председателя осигурява процесуалното представителство на Комисията пред тях;

5. предоставя информация за движението на преписките и делата;

6. подготвя проекти на договори, както и на заповеди и разпореждания на председателя на Комисията и следи за тяхната законосъобразност;

7. подпомага заседателните състави на Комисията по ред, определен от председателя;

8. следи за законосъобразността на вътрешноведомствените актове на Комисията;

9. осъществява контрол, привежда и следи за изпълнението на влезлите в сила решения и задължителни предписания на Комисията;

10. информира Комисията за изпълнението на принудителните административни мерки;

11. осигурява съответствие с изискванията на Закона за киберсигурност , Нaредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност и Директива относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в съюза (ЕС) 2022/2555 (NIS 2) ;

12. поддържа страницата на Комисията в интернет;

13. организира поддръжка на техниката и комуникациите на Комисията и обезпечава тяхната изправност;

14. осъществява връзките на Комисията със средствата за масово осведомяване;

15. поддържа връзка с други информационни центрове и осигурява актуална информация;

16. подготвя съобщения и справки за средствата за масово осведомяване, държавни органи и граждански организации след съгласуване с председателя;

17. обработва и съхранява библиотечния фонд на Комисията;

18. разработва и предлага за утвърждаване от председателя щатното разписание;

19. разработва и предлага за утвърждаване от главния секретар длъжностните характеристики за държавните служители и лицата по трудово правоотношение от Комисията;

20. изготвя проекти на заповеди във връзка с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения;

21. създава, води и съхранява служебните досиета на служителите в Комисията;

22. извършва и други дейности, възложени от председателя.

(2) Административното обслужване е организирано в регистратура, деловодство и архив.

(3) Регистратурата:

1. приема и регистрира входящата кореспонденция;

2. регистрира и изпраща изходящата кореспонденция;

3. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция;

4. води разносна книга;

5. разпределя и насочва постъпилата кореспонденция;

6. организира подреждането и поддържането на документооборота;

7. изпълнява и други задължения по документооборота;

8. извършва и други дейности, възложени от председателя.

(4) Деловодството:

1. осъществява деловодното оформяне на документооборота, свързан с образуваните преписки;

2. приобщава към преписките входящите и изпраща към съответните адресати изходящите документи;

3. извършва вписвания в съответните деловодни книги;

4. изпраща уведомленията за призоваване и съобщенията по преписките;

5. следи за спазване на процесуалните срокове;

6. представя преписките на докладчиците, председателя на състава и неговите членове и изпълнява техните указания;

7. организира и поддържа подреждането на преписките в деловодството;

8. предоставя справки по преписките;

9. предава за съхранение в архива приключените преписки;

10. изготвя график на откритите заседания по преписките;

11. извършва и други дейности, възложени от председателя.

(5) Архивът:

1. приема от регистратурата и от деловодст­вото деловодните книги и приключените преписки в края на всяка година;

2. води архивната книга;

3. отговаря за съхранението на предадените преписки и документи;

4. извършва справки по предадените преписки, книги и документи;

5. по разпореждане на председателя изпраща на други органи поисканите от тях преписки и документи и следи за срочното им връщане;

6. след изтичане на срока за съхраняване на преписки и документи уведомява председателя и по негово указание извършва действия за тяхното унищожаване по съответния ред;

7. води отчетност за унищожените преписки и документи;

8. извършва и други дейности, възложени от председателя.

Чл. 22 . Специализираната администрация на Комисията за защита от дискриминация е организирана в дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция", която се състои от отдел "Специализирано производст­во", отдел "Анализ, превенция и международно сътрудничество" и отдел "Регионални представители".

Чл. 23 . (1) Отдел "Специализирано производство" подпомага дейността по проучването на фактите и обстоятелствата по преписките, възложени на заседателните състави на Комисията, съобразно изискванията на Закона за защита от дискриминация и този правилник.

(2) Определянето на подпомагащ експерт по преписка се извършва с разпореждане на председателя на Комисията по предложение на началника на отдел "Специализирано производство", съгласувано от директора на дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция".

(3) Експертите от отдела подпомагат дейността на заседателните състави, като:

1. подпомагат докладчика в хода на проучването по определената му преписка;

2. спазват указанията, дадени им от док­ладчика във връзка с проучването;

3. съблюдават спазването на процесуалните срокове, съобщават за тяхното изтичане и съгласувано с докладчика по преписката предприемат предвидените в чл. 59 от Закона за защита от дискриминация действия;

4. съгласувано с докладчика по преписката изготвят уведомления за призоваване и други необходими за проучването документи;

5. подпомагат докладчика при подготовката на проектите на решенията по възложените им преписки;

6. предават в деловодството решението по преписката за изпращане на страните, а преписката – за съхранение;

7. информират своевременно прекия им ръководител за възникнали проблеми при осъществяване на вменените им задължения;

8. участват в изготвянето на годишния доклад за дейността на Комисията в частта, свързана с функциите на отдела;

9. извършват и други дейности, възложени им от председателя на Комисията.

(4) Експертите са длъжни да не разпрост­раняват информация и лични данни, станали им известни при или по повод изпълнение на задълженията им.

Чл. 24 . Отдел "Анализ, превенция и международно сътрудничество" осъществява следните функции:

1. анализира практиката на Комисията за съответствието й с международните норми;

2. проучва международните норми, касаещи прилагането на принципа на равенство на гражданите пред закона, като при необходимост подпомага изготвянето на специализирани становища и доклади;

3. участва в дейността на Комисията по превенция и борба с дискриминацията;

4. съдейства за сътрудничеството между Комисията и международни организации;

5. подпомага Комисията за популяризиране политиката на равнопоставеност в различните сфери на обществения живот по време на семинари, работни групи, форуми и срещи с компетентни органи и организации;

6. участва и съдейства в дейността по изготвяне и реализиране на вътрешни и международни проекти на Комисията;

7. изготвя проекти на становища и доклади във връзка с функциите на Комисията при участие в работни групи и инициативи на национални органи и международни институции и организации;

8. подпомага Комисията при администриране на дейността на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания в периода, през който съветът се председателства от Комисията за защита от дискриминация;

9. участва в изготвянето на годишния доклад за дейността на Комисията в частта, свързана с функциите на отдела;

10. извършва и други дейности, възложени от председателя.

Чл. 25 . (1) Териториалният обхват на действие на регионалните представители се определя с решение на Комисията.

(2) Регионалните представители:

1. оказват методическа помощ и дават консултации по Закона за защита от дискриминация ;

2. приемат и завеждат жалби, сигнали, заявления и молби на физически или юридически лица по ред, установен със заповед на председателя на Комисията;

3. извършват действия по проучване на преписките, възложени от началника на отдела или директора на дирекцията, съгласно указанията на докладчика по преписката;

4. подпомагат Комисията при осъществяване на действия по изпълнение на нейни актове;

5. поддържат комуникация с останалите отдели и дирекции на Комисията по повод извършваната от тях дейност;

6. участват в провеждане на информационни кампании за популяризиране на Закона за защита от дискриминация сред заинтересуваните лица;

7. участват в инициативи по въпроси от сферата на дискриминацията и защитата на правата и свободите на човека;

8. информират своевременно прекия си ръководител за възникнали проблеми при осъществяване на вменените им задължения;

9. участват в изготвянето на годишния доклад за дейността на Комисията в частта, свързана с функциите на отдела;

10. извършват и други дейности, възложени от председателя.

(3) Регионалните представители представят чрез началника на отдел "Регионални представители" съгласувано с директора на дирекция "Специализирано производство, анализ и превенция" на председателя на КЗД за утвърждаване:

1. месечни планове за превантивна дейност;

2. месечни, 6-месечни и годишни отчети за дейността си.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 26 . (1) Деветчленният състав разглежда и решава общите въпроси на Комисията.

(2) Заседанията на Комисията по ал. 1 се считат за редовни, ако на тях присъстват не по-малко от петима от членовете.

(3) Заседанията на Комисията започват с установяване на необходимия кворум. На заседанията могат да присъстват лица, поканени от Комисията.

(4) Заседанията на Комисията се водят от председателя, а когато той отсъства – от заместник-председателя.

(5) Материалите по дневния ред на заседанията се предоставят на членовете на Комисията от главния секретар в разумен срок, а в неотложни случаи – непосредствено преди заседанието.

(6) Комисията взема решенията си с явно гласуване и мнозинство не по-малко от пет гласа, като отсъстващ член не може да делегира правата си на друг.

(7) Решенията на Комисията се подписват от всички членове, участвали в гласуването.

(8) Решенията се считат за приети, след като са подписани от присъстващите членове.

(9) За заседанията на Комисията се води протокол, който се изготвя най-късно до три дни след провеждането им.

Чл. 27 . (1) Служителите на Комисията са на 5-дневна работна седмица.

(2) Работното време на служителите на Комисията се определя със заповед на председателя.

(3) Работното време на членовете на Комисията е ненормирано.

(4) Комисията не провежда открити заседания от 15 юли до 1 септември.

Чл. 28 . (1) За отлично изпълнение на служебните си задължения членовете и служителите могат да бъдат награждавани с предметни или парични награди при наличие на бюджетни средства.

(2) Награждаването се извършва със заповед на председателя на Комисията по предложение на прекия ръководител или на член на Комисията.

(3) С решение на Комисията при особено тежки случаи от здравословен или семеен характер може да се отпусне еднократна финансова помощ.

(4) Членовете на Комисията и служителите имат право на парични средства за представително облекло. Размерът на средствата за членовете на Комисията е до четири минимални месечни работни заплати за всяка календарна година. Индивидуалният размер на средствата се определя от председателя на Комисията. Служителите получават нормативно определените средства.

(5) При наличие на бюджетни средства членовете на Комисията и служителите могат да ползват допълнително здравно осигуряване. Изборът на осигурител, условията и редът за ползване на предоставяните от него здравноосигурителни услуги се извършват с решение на Комисията.

(6) Членовете на Комисията се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент за трета категория труд и се застраховат по рис­ковите застраховки "Живот" и "Злополука".

(7) Комисията при възможност осигурява на членовете си жилище в София за срока на мандата им, ако те или членове на семейст­вото им не притежават на територията на Столична община жилище.

(8) При възможност Комисията осигурява жилище на нуждаещите се служители с установена жилищна нужда на територията на Столична община, ако те или членовете на семейството им не притежават жилище на територията на Столична община, при условия и по ред, определени във Вътрешните правила за реда и условията за отдаване под наем на ведомствените жилища на Комисията за защита от дискриминация.

Чл. 29 . Със заповед на председателя могат да се уреждат и други въпроси по организацията на работа на Комисията.

Чл. 30 . Правата и задълженията на служителите на Комисията се регламентират с правилник за вътрешния трудов ред.

Глава пета – ПРОИЗВОДСТВО

Раздел І Образуване на производство

Чл. 31 . Производство пред Комисията за защита от дискриминация се образува по:

1. жалба на засегнати лица;

2. инициатива на Комисията за самосезиране по доклад от неин член;

3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.

Чл. 32 . Жалбите и сигналите трябва да бъдат в писмена форма, на български език, а когато са на чужд език, да са придружени от превод, заверен от лицето. Жалби и сигнали могат да бъдат подавани и по електронен път, когато са подписани с квалифициран електронен подпис.

Чл. 33 . (1) Жалбата или сигналът трябва да съдържат:

1. името или наименованието на подателя, ЕГН или ЕИК, телефон за връзка и електронен адрес;

2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;

3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;

4. в какво се състои искането към Комисията;

5. дата и подпис на лицето, което подава жалбата или сигнала, или на негов представител.

(2) Към жалбата или сигнала се прилагат:

1. пълномощно, когато жалбата или сигналът се подават от пълномощник;

2. декларация, че към момента на подаване на жалбата или сигнала до Комисията няма заведено дело или висящо производство по същия спор и/или на същото правно основание между същите страни пред съд;

3. заверени копия или оригинали на документи и книжа в подкрепа на жалбата или сигнала.

(3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от Комисията.

(4) Жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи.

Чл. 34 . (1) Комисията може да образува производство по писмен доклад от неин член.

(2) Докладът съдържа:

1. трите имена и длъжността на вносителя на доклада;

2. описание на нарушението и изложение по фактическия му състав;

3. доказателствен материал по изложението;

4. мотивирано предложение за образуване на производство от Комисията;

5. декларация от вносителя на доклада, че към момента на внасянето му за разглеждане от Комисията няма заведено дело или висящо производство по същия спор или на същото правно основание между същите страни пред съд;

6. дата и подпис на вносителя.

(3) Комисията разглежда доклада на свое заседание и приема решение да се образува или да не се образува производство. При приемане на решение за образуване на производство председателят издава разпореждане.

(4) Членовете на Комисията, по чийто доклад е образувано производството, нямат право да участват в заседателния състав и вземането на решение.

Чл. 35 . Образуваното производство се прекратява, когато:

1. са изтекли три години от извършване на нарушението;

2. се установи, че по същия спор, между същите страни има заведено дело или има влязло в сила решение на съда;

3. се установи, че по същия спор, между същите страни има влязло в сила решение на Комисията;

4. подателят оттегли жалбата или сигнала;

5. жалбата или сигналът не са от компетентност на Комисията;

6. нередовностите на жалбата или сигнала не са отстранени в срок.

Чл. 36 . Комисията изпраща жалбата или сигнала до компетентния орган, когато установи, че не са от нейната компетентност.

Чл. 37 . (1) Председателят на Комисията със свое разпореждане образува производство по подадените жалби и сигнали.

(2) С разпореждането за образуване председателят възлага на дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" да извърши проверка относно съответствието им с изискванията на чл. 32 , 33 и 35 от този правилник .

(3) След проверка дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" указва на лицето, подало жалбата или сигнала, да отстрани констатираните нередовности в седемдневен срок.

(4) При неизпълнение на указанията дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" изпраща повторно уведомление, че при неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 3 преписката ще бъде прекратена.

(5) При неизпълнение на указанията по ал. 4 дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" уведомява председателя и представя проект на решение за прекратяване на преписката. Производството се прекратява с решение на ad hoc заседателен състав, образуван с разпореждане на председателя на Комисията.

(6) Когато жалбата или сигналът отговарят на изискванията по ал. 1 или констатираните нередовности са отстранени в срок, председателят на Комисията определя с разпореждане заседателния състав, който разглежда преписката.

Чл. 38 . Нередовности на жалбата или сигнала могат да бъдат отстранени в хода на цялото производство пред Комисията.

Чл. 39 . (1) За производството пред Комисията не се събират държавни такси.

(2) Направените разноски за нуждите на производството са за сметка на Комисията. Възнаграждения за адвокатска работа не се заплащат от Комисията.

Раздел ІІ Заседателни състави

Чл. 40 . (1) Заседателните състави и техните членове се определят от председателя на Комисията. Председателят на Комисията образува постоянни специализирани състави, разширени състави и ad hoc състави.

(2) Постоянните заседателни състави се специализират по признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация .

(3) Ad hoc състави се образуват в случаите, предвидени по този правилник, при върнати от съда преписки на Комисията за ново произнасяне и по преценка на председателя.

(4) В седемдневен срок от разпореждането за образуване на производството членовете на заседателния състав определят с доклад до председателя на Комисията докладчик и председател на състава. В случай че не се споразумеят, председателят на Комисията ги определя.

(5) Председателят на Комисията, при необходимост, може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава ad hoc заседателни състави.

Чл. 41 . Постоянните заседателни състави се състоят от трима членове, а в случаите на множествена дискриминация се състоят от петима членове.

Чл. 42 . Членовете на заседателните състави присъстват на заседанията лично и упълномощаване не се допуска.

Чл. 43 . (1) Съставът, обявил преписката за решаване, не може да бъде променян до приемане на решението.

(2) При невъзможност за участие на член на състава в приемане на решението по ал. 1 председателят на Комисията издава разпореждане за промяна на състава, като преписката се връща за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

Раздел ІІІ Процедура по проучване

Чл. 44 . Докладчикът по преписката е длъжен да изясни:

1. фактите и обстоятелствата, отнасящи се до извършеното нарушение;

2. фактическия състав на нарушението;

3. страните по спора.

Чл. 45 . (1) При необходимост в своята работа докладчикът се подпомага от експерти от специализираната администрация, от служители от общата администрация и от външни експерти.

(2) При необходимост външни експерти се определят от председателя на Комисията по предложение на докладчика по преписката.

(3) Експертите събират, систематизират и анализират информацията, необходима за провеждане на производството.

Чл. 46 . При осъществяване на своите правомощия докладчикът, пряко или посредст­вом определените експерти и служители, има право:

1. да изисква документи и информация, свързани с проучването;

2. да изисква обяснения от лица, свързани с преписката;

3. да събира доказателства по своя преценка и да изисква съдействие от всички органи.

Чл. 47 . (1) Всички лица, органи на държавната власт, на местното самоуправление и местната администрация, са длъжни да оказват съдействие на Комисията, като предоставят исканите документи, сведения и информация. В случаите на неоказване съдействие на Комисията лицата носят отговорност по Закона за защита от дискриминация .

(2) Наличието на защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдейст­вие. Документите, сведенията и информацията, съдържащи такава, се съхраняват по начин, неосигуряващ достъп на трети лица.

Чл. 48 . (1) Събраните документи и получената информация по преписката се използват само за целите на производството.

(2) Членовете на Комисията, служителите и външните експерти са длъжни да не разгласяват информацията, която им е станала известна при или по повод осъществяване на тяхната дейност.

Чл. 49 . Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателства, или при особено затруднение при тяхното събиране, принудителното им събиране се извършва по реда на чл. 57 от Закона за защита от дискриминация .

Чл. 50 . (1) Проучването се извършва в срок до 30 дни от датата на предаване на преписката на докладчика срещу подпис.

(2) При фактическа или правна сложност, по предложение на докладчика по преписката, председателят на Комисията с разпореждане може да удължи срока на проучването до 30 дни.

(3) При постъпили жалби или сигнали, в които участват едни и същи страни или които имат един и същ предмет, по предложение на докладчика, председателят на Комисията може с разпореждане да обедини преписките в едно производство.

(4) Ако в хода на проучването възникнат съмнения за извършено престъпление, Комисията изпраща преписката на прокуратурата.

Чл. 51 . Сроковете спират да текат, когато докладчикът е възпрепятстван в своето проучване от държавен орган или орган на местното самоуправление или местната администрация и това представлява пречка за пълното и всестранното изясняване на обстоятелствата.

Чл. 52 . (1) Производството пред Комисията може да се спира на основанията, предвидени в Закона за защита от дискриминация , Административнопроцесуалния кодекс и този правилник.

(2) Спирането се извършва с решение на заседателния състав.

Чл. 53 . (1) Процедурата по проучване прик­лючва с изготвяне на доклад-заключение от докладчика по преписката. С доклада-заключение се конституират страните.

(2) Докладът-заключение съдържа:

1. обстоятелствата по жалбата, сигнала или доклада по чл. 34 ;

2. правната квалификация на правата, претендирани от жалбоподателя, сигналоподателя или в доклада по чл. 34 , както и възраженията на ответната страна;

3. разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 от Закона за защита от дискриминация ;

4. указание до председателя на състава за:

а) насрочване на заседание с призоваване на страните в седемдневен срок;

б) уведомяване на страните, че в първото заседание могат да заявят желание за помирение и да представят писмено споразумение;

в) уведомяване на страните, че са длъжни в първото заседание да представят всички доказателства, да направят и обосноват всичките си искания, възражения и да се произнесат по направените от другата страна възражения;

г) уведомяване на страните, че тези от тях, които са редовно призовани, при отлагане на производството по преписката не се призовават повторно.

Раздел ІV Заседания на Комисията

Чл. 54 . (1) След приключване на предварителното проучване председателят на състава насрочва заседание в седемдневен срок от получаване на преписката от докладчика.

(2) На страните се предоставя възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.

(3) Страните по преписката, свидетели и външни експерти се уведомяват за датата и часа на насроченото открито заседание.

Чл. 55 . (1) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс . При необходимост призоваването се извършва със съдействието и на съответния регионален представител на Комисията.

(2) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите, както и представителите по чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс .

(3) Гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.

Чл. 56 . (1) Заседанията на съставите са открити.

(2) Закрити заседания се провеждат на основанията и по реда, предвидени в чл. 136 от Гражданския процесуален кодекс .

Чл. 57 . Членовете на заседателния състав се отвеждат на основанията и по реда, предвидени в чл. 22 – 24 от Гражданския процесуален кодекс .

Чл. 58 . (1) В първото заседание председателят на състава поканва страните да се помирят. При съгласие на страните се насрочва дата за помирително производство. В случай че страните не се помирят, производството продължава, като споразумение между тях може да бъде постигнато по всяко време до приемане на решението.

(2) Когато бъде постигнато споразумение между страните, заседателният състав го одобрява с решение и прекратява преписката. Съставът постановява решението си в 14-дневен срок.

(3) Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение.

(4) Одобреното споразумение подлежи на контрол за спазването му от Комисията.

(5) Когато производството по преписката е по инициатива на Комисията, като страна в помирителното производство участва членът или членовете на Комисията, внесли доклада за самосезиране. Членът или членовете на Комисията, внесли доклада за самосезиране, не участват в заседателния състав.

Чл. 59 . (1) В първото заседание всяка страна е длъжна да представи писмени доказателства, да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по направените от другата страна възражения. В случаите на самосезиране страна в производството е членът или членовете на Комисията, внесли доклада за самосезиране.

(2) В първото заседание се изслушват допуснатите от състава свидетели и външни експерти. В случаите на назначаване на експертиза се прилагат съответните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс .

(3) Когато е необходимо, съставът може да разпореди личното явяване на страна или заинтересувано лице за даване на обяснения.

(4) По съображения за сигурност или други важни причини Комисията може да постанови страна или неин представител, свидетел, вещо лице или преводач да участва в открито заседание чрез видеоконференция. В тези случаи Комисията уведомява страните и участниците за условията за провеждане на видеоконференция най-късно седем дни преди датата на насроченото заседание.

(5) По искане на страна или друг участник в производството, при обективна невъзможност за лично явяване, Комисията може да постанови участието му в отделни процесуални действия да се извърши чрез видеоконференция. В този случай изискването за уведомление по ал. 4 не се прилага. В открито заседание председателят на състава докладва постъпилата молба и излага съображенията си за провеждане на видеоконференция.

(6) За проведеното заседание и извършените процесуални действия чрез видеоконференция се изготвят протокол и видеозапис, които се прилагат по преписката.

Чл. 60 . (1) След като счете, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, председателят на състава предоставя възможност на страните за становища.

(2) След изслушване на становищата на страните председателят на състава закрива заседанието и съобщава срока за произнасяне на решение.

Чл. 61 . За заседанията се води протокол. Протоколът се подписва от председателя на състава и от протоколчика.

Чл. 62 . Председателят на състава може да налага глоби в размера по чл. 305 от Административнопроцесуалния кодекс за:

1. нарушение на реда в заседание;

2. неизпълнение на разпорежданията на състава;

3. използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към състава, лице от администрацията и участващите в производството.

Раздел V – Решение

Чл. 63 . Заседателният състав се произнася с решение не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието, на което преписката е обявена за решаване.

Чл. 64 . (1) Проектът на решението се изготвя от докладчика по преписката.

(2) Решението се взема с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав с явно гласуване и се подписва от тях.

(3) Член на състава, който не е съгласен с решението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което мотивира. Особеното мнение е част от решението и се изготвя в 3-дневен срок от подписването на решението.

(4) Член на състава не може да откаже да подпише решението. Когато член на състава не подпише решението, по предложение на останалите членове на състава председателят на Комисията определя нов състав и връща преписката за разглеждане в открито заседание.

Чл. 65 . (1) Решението е писмено и съдържа:

1. наименованието на органа и заседателния състав, който го е издал;

2. фактическите и правните основания за издаването му;

3. диспозитивна част;

4. постигнатото между страните споразумение;

5. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва;

6. подписи на членовете на състава.

(2) Диспозитивната част съдържа:

1. установяване на извършеното нарушение или че не е извършено такова, като оставя жалбата без уважение;

2. установяване на нарушителя и засегнатото лице, които се индивидуализират с посочване на ЕГН или ЕИК и адрес или по друг начин;

3. определяне на вида и размера на нарушението, вида и размера на глобата, имуществената санкция или принудителната административна мярка, която може да бъде:

а) даване на задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателст­вото за предотвратяване на дискриминация;

б) спиране на изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация;

4. указания за предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;

5. одобряване на споразумението при пос­тигнато помирение.

(3) Диспозитивът на решението може да съдържа и препоръка.

Чл. 66 . Решенията на Комисия за защита от дискриминация влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена и има влязъл в сила съдебен акт, с който решението на Комисията е потвърдено;

3. с решението на Комисията се одобрява постигнатото от страните споразумение.

Глава шеста – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА

Чл. 67 . (1) Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" контролира изпълнението на постановените решения от Комисията.

(2) Лице, на което е наложена принудителна административна мярка, е длъжно да предприеме мерки за изпълнение и да уведоми писмено за това Комисията в определения срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец от датата на получаването на решението.

(3) Алинея 2 се прилага за одобрените споразумения.

(4) Лице, на което с влязло в сила решение е наложено административно наказание "глоба" или "имуществена санкция", следва да изпълни задължението си доброволно в едномесечен срок.

(5) В случаите, когато не е налице доброволно изпълнение, наложените с решенията глоби и имуществени санкции се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

Чл. 68 . (1) За подлежащите на изпълнение решения се изпраща покана за доброволно изпълнение, която съдържа:

1. име, съответно наименование, и адрес на задълженото лице;

2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение;

3. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в дадения срок;

4. размера на наложената глоба или имуществената санкция, както и на разноските, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно.

(2) Копие от решението може да се изпрати и на други органи за сведение или за предприемане на съответни действия.

Чл. 69 . Действията по изпълнение на решението се осъществяват по начин, който с оглед особеностите на конкретния случай ще осигури ефективно изпълнение.

Чл. 70 . (1) Контролът по изпълнението на решението включва:

1. събиране на доказателства, установяващи изпълнението;

2. проверка на място за установяване на факти и обстоятелства по изпълнението;

3. други необходими действия.

(2) При извършване на проверки на място съставя констативен протокол.

(3) В случай на неизпълнение на решението от длъжностни лица, копие от решението се изпраща и на компетентните органи заедно с предложения за предприемане на действия.

(4) При констатиране на неизпълнение на решение на Комисията дирекция "Админист­ративно-правно и информационно обслужване" уведомява председателя.

(5) Председателят определя член на състава, постановил решението, който съставя акт за установяване на административно нарушение и го внася за разглеждане на заседание на Комисията. Комисията приема решение за налагане на административно наказание, като определя вида и размера.

(6) Решенията на Комисията за налагане на административно наказание подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 71 . (1) Контролът по изпълнение на решенията приключва с тяхното изпълнение.

(2) За извършения контрол по решението дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" изготвя доклад до Комисията. В доклада се отразяват направените констатации за изпълнението. Комисия­та разглежда доклада и приема решение за изпълнението.

(3) Когато с решението са дадени задължителни предписания, производството приключва окончателно след констатиране на тяхното изпълнение.

(4) Когато с решението са наложени принудителни административни мерки, производството приключва окончателно след констатиране на тяхното изпълнение от страна на органите по чл. 67, ал. 3 и 4 от Закона за защита от дискриминация .

(5) Когато с решението е одобрено споразумение, производството приключва окончателно след еднократно констатиране на изпълнението му от страните по него.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. " Видеоконференция " е комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител.

2. " Нецензурни думи " са неприлични и непристойни думи, използвани от страна или неин представител в производството.

3. " Обиди " са думи или поведение, оскърбяващи или засягащи достойнството и името на членовете на заседателния състав или участниците в производство.

4. " Заплахи " са закани чрез думи и поведение, които внушават страх в членовете на заседателния състав, администрацията и участниците в производство, с цел да се възпрепятства тяхната работа.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилата на чл. 13 и чл. 15, ал. 3 се прилагат и по отношение на заварените случаи, възникнали преди влизането в сила на този правилник.

§ 3 . (1) Започналите и незавършени до влизането в сила на този правилник производства пред Комисията за защита от дискриминация се довършват по досегашния ред.

(2) Започнало производство по смисъла на ал. 1 е това, по което към датата на влизане в сила на този правилник има образувана преписка с разпореждане на председателя на КЗД или са подадени редовни жалба или сигнал в деловодството на КЗД.

§ 4 . Този правилник се издава на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и отменя Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация , издаден от председателя на Комисията за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр. 57 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2006 г.; изм., бр. 28 и 106 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2008 г.; изм., бр. 92 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2013 г., в сила от 29.01.2013 г.; изм., бр. 103 от 2013 г., в сила от 29.11.2013 г.; доп., бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.).

§ 5 . След обнародването и влизането в сила на този правилник Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация, приети от КЗД с Решение от 11.10.2005 г., изменени и допълнени с Решение № 58 от 28.11.2006 г., Решение № 60 от 12.12.2006 г., Решение № 39 от 16.12.2008 г., Решение № 16 от 2.06.2009 г., Решение № 4 от 14.02.2012 г., решение от 11.03.2016 г. и решение от 16.02.2018 г., което влиза в сила от 1.03.2018 г., не се прилагат.

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1 . С правилника се определят устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

Чл. 2 . (1) Консултативният съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина е експертно консултативно звено, което се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище относно българския произход на молителя в двумесечен срок от възлагането. При изготвянето на становището се взема предвид дали молителят ползва български език, самоопределя ли се като лице от български произход, както и дали за него е налице някое от обстоятелствата, определени в чл. 29, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) .

(2) Становище от Консултативния съвет се дава при възлагане от страна на министъра на правосъдието в производството по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ .

Глава втора – УСТРОЙСТВО НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ

Чл. 3 . (1) Консултативният съвет се състои от председател и членове. Работата на съвета се координира от секретар.

(2) Председател на съвета е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, наричана по-нататък "Агенцията", който също участва в гласуването. В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-изпълнителния директор на Агенцията.

(3) Консултативният съвет заседава в състав от 11 представители с право на глас, в който се включват:

1. един представител от Министерството на правосъдието, двама представители от Министерството на външните работи, един представител от Министерството на вътрешните работи, един представител от Министерството на образованието и науката, двама представители от Държавна агенция "Национална сигурност" и изпълнителният директор на Агенцията;

2. трима специалисти в областите история, балканистика, езикознание, културология, етнография, архивистика и/или други области, относими към дейността на Консултативния съвет, предложени от председателя на Българската академия на науките или от ректори на държавни висши училища.

(4) Министрите и ръководителите на ведомства предлагат по един, съответно двама основни и един резервен член по ал. 3, т. 1. Поименният състав на членовете на Консултативния съвет, включително резервните членове, се определя със заповед на изпълнителния директор на Агенцията въз основа на постъпилите предложения.

(5) Изпълнителният директор на Агенцията след съгласуване с министъра на външните работи издава заповед, с която утвърждава списък с десет специалисти по ал. 3, т. 2 въз основа на постъпилите предложения.

(6) За всяко заседание на Консултативния съвет членовете на състава по ал. 3, т. 2 се определят от списъка по ал. 5 от изпълнителния директор на Агенцията съобразно насрочените за разглеждане преписки.

(7) На заседанията на Консултативния съвет може да присъства представител на Президента на Република България без право на глас.

(8) Секретарят на Консултативния съвет е служител на Агенцията, определен със заповед на изпълнителния й директор. Секретарят разпределя преписките на служители от специализираната администрация на Агенцията за предварителна обработка по чл. 8, ал. 3 , подготвя и организира провеждането на заседанията на Консултативния съвет, присъства на заседанията и изготвя протоколите от тях.

(9) Членовете на Консултативния съвет, които не са държавни служители или лица, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, получават възнаграждение за участието си в заседанията на Консултативния съвет въз основа на сключен граждански договор съобразно изпълненото по договора.

Чл. 4 . (1) Промяна в поименния състав на членове на Консултативния съвет се извършва само по предложение на ръководителите на ведомствата, които са ги предложили.

(2) При промяна в служебното положение на някое от определените лица по чл. 3, ал. 3, т. 1 съответният ръководител на ведомство в 14-дневен срок след настъпването на това обстоятелство предлага на изпълнителния директор на Агенцията изменение в състава на Консултативния съвет.

(3) При промяна в служебното положение на някое от определените лица в чл. 3, ал. 3, т. 2 председателят на Българската академия на науките, съответно ректорите на държавните висши училища, в 14-дневен срок след настъпване на това обстоятелство предлагат на изпълнителния директор на Агенцията изменение в състава на Консултативния съвет.

(4) В 14-дневен срок от предложението по ал. 2 и 3 изпълнителният директор на Агенцията издава заповед, с която се определят новите членове на съвета.

(5) Не участва в обсъждането на преписка и в произнасянето със становище по нея лице от състава на Консултативния съвет, което е заинтересовано от крайното решение или има с някое от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. При наличие на такова обстоятелство съответният член на Консултативния съвет е длъжен да го декларира писмено.

Чл. 5 . Председателят и членовете на Консултативния съвет, както и всички служители, подпомагащи дейността му, са длъжни да пазят в тайна и да не разгласяват информацията, станала им известна при и по повод участието в дейността на Консултативния съвет или при и по повод подпомагането на неговата дейност, както и да не използват тази информация извън предназначението й.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ

Чл. 6 . (1) Консултативният съвет заседава един път в месеца.

(2) Председателят може да свиква и извънредни заседания на Консултативния съвет при необходимост.

(3) Заседанията на Консултативния съвет се провеждат в сградата на Агенцията на адрес: бул. "Княз Александър Дондуков" № 2А, гр. София.

(4) Участието на членовете в дейността на Консултативния съвет е лично. При обективна невъзможност да участват в заседанията на съвета членовете му се представляват от резервните членове.

(5) Членовете на Консултативния съвет могат да участват в заседанието чрез директна видеоконферентна връзка при наличие на уважителни причини и след разрешение на председателя на Консултативния съвет.

(6) По предложение на председателя съветът може да провежда заседания и дистанционно.

Чл. 7 . (1) Заседанията на Консултативния съвет са редовни, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете му или съответните резервни членове. В случаите, когато заседанието се провежда дистанционно, се осигурява пряко и виртуално участие на членовете на съвета или съответните резервни членове при спазване на изискванията за кворум.

(2) Решенията се вземат с явно гласуване и с мнозинство 2/3 от присъстващите.

(3) Консултативният съвет се произнася по преписките с мотивирано положително или отрицателно становище в двумесечен срок от възлагането по реда на чл. 29, ал. 6 от ЗБГ .

Чл. 8 . (1) Министърът на правосъдието предоставя по електронен път достъп до цялата преписка с документите на лицето, за което се иска становище.

(2) Всички преписки в деня след предоставянето на достъп до тях се разпределят от секретаря на Консултативния съвет за обработка между служители от специализираната администрация на Агенцията, определени със заповед на изпълнителния директор на Агенцията.

(3) В 7-дневен срок от получаване на преписката служителят по ал. 1 я обработва, като преглежда документите по преписката, систематизира данните за лицето и изготвя доклад, който съдържа: имена, дата и място на раждане на лицето; имена, дата и място на раждане на възходящите на лицето; опис на приложените документи.

(4) В 7-дневен срок от получаване на доклада по ал. 3 секретарят насрочва преписката за разглеждане на заседание на Консултативния съвет и въвежда данните от доклада в съответния проект за протокол.

(5) В 14-дневен срок преди датата на съответното заседание на Консултативния съвет секретарят изпраща по електронен път на членовете на Консултативния съвет дневния ред и проекта на протокол за заседанието, както и материалите по преписките, които ще бъдат разглеждани за насроченото заседание.

(6) В 14-дневен срок преди насроченото заседание на Консултативния съвет на лицата, чиито документи ще бъдат разглеждани от Консултативния съвет, се изпраща по електронен път покана за изслушване чрез лично присъствие, а при обективна невъзможност – чрез директна видеоконферентна връзка с лицето. Изслушването на лицата подпомага Консултативния съвет при формирането на становище относно предвидените в чл. 29, ал. 6 от ЗБГ критерии, а именно дали молителят ползва български език и дали се самоопределя като лице от български произход.

(7) При неявяване на лицето разглеждането на неговите документи се отлага за следващото заседание на Консултативния съвет.

Чл. 9 . (1) Разглеждат се всички преписки, насрочени за съответното заседание.

(2) По време на заседанието всички преписки са на разположение на членовете на Консултативния съвет за преглеждане на документите по тях.

(3) По всяка преписка се провежда дискусия и гласуване. Членовете на Консултативния съвет по чл. 3, ал. 3, т. 1 изразяват мнението на ведомството, което представляват. Всеки от членовете на Консултативния съвет мотивира положителното или отрицателното си становище по преписката.

(4) За заседанията на Консултативния съвет се съставя окончателен протокол, в който се съдържат данните от проекта за протокол, проведените дискусии, гласуването и мотивите на членовете, както и мотивираното становище на Консултативния съвет. Окончателният протокол се подписва на място от присъстващите членове, от председателя и от секретаря на Консултативния съвет непосредствено след заседанието, а в случаите на участие в заседание чрез директна видеоконферентна връзка – в тридневен срок от провеждането на заседанието.

(5) Препис от протокола по ал. 4 се предоставя на поискалия становище орган в 7-дневен срок от подписването му.

(6) В срока по ал. 5 становището на Консултативния съвет се въвежда в Електронния регистър по чл. 38а от ЗБГ от определени със заповед на изпълнителния директор на Агенцията длъжностни лица.

(7) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина определя със заповед длъжностното лице, което осъществява контрол на дейността по ал. 6.

Чл. 10 . Изпълнителният директор на Агенцията изготвя годишен отчет за дейността на Консултативния съвет до края на март на следващата година и го представя на министъра на външните работи и на министъра на правосъдието за сведение.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се приема на основание чл. 29, ал. 7 от ЗБГ .

§ 2 . В едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на този правилник министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на образованието и науката и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" оправомощават своите представители и техните заместници в Консултативния съвет, а изпълнителният директор на Агенцията сключва с членовете по чл. 3, ал. 3, т. 2 граждански договори.

§ 3 . В 14-дневен срок от извършването на дейностите по § 2 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина издава заповед с поименния състав на Консултативния съвет.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се определят устройството, функциите, организацията на дейността и структурата на регионалните управления на образованието (РУО).

Чл. 2 . (1) Регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование.

(2) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Регионалните управления на образованието оказват и методическа подкрепа на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие на територията на съответната област.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Регионалните управления на образованието са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на образованието и науката със седалище – административния център на областта, на чиято територия осъществяват дейността си.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Регионалните управления на образованието имат обикновен собствен печат, печат с изображение на държавния герб и идентификационен код по БУЛСТАТ.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Регионалното управление на образованието създава условия за провеждане на държавната образователна политика на територията на областта.

Глава втора – УСТРОЙСТВО

Чл. 3 . (1) Регионалното управление на образованието се управлява и представлява от началник.

(2) Началникът на регионалното управление на образованието:

1. провежда държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование на територията на съответната област;

2. планира, организира и контролира дейността на РУО;

3. разпорежда се с финансовите средства на РУО в съответствие с действащата нормативна уредба и организира публикуването на утвърдения бюджет на интернет страницата на РУО;

4. утвърждава правила за вътрешния ред на РУО;

5. съдейства за осигуряване на условия за функциониране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование на територията на областта;

6. координира взаимодействието между институциите в системата на предучилищното и училищното образование, териториалните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, ръководствата на регионалните структури на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите;

7. контролира спазването на държавните образователни стандарти, на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) , Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и на други нормативни актове в системата на предучилищното и училищното образование от институциите на територията на съответната област;

8. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., доп., бр. 84 от 2024 г.) организира методическа подкрепа на директорите на институциите в системата на предучилищното и училищното образование на територията на съответната област при разработването на списък-образец и за изпълнение на насоките на Националния инспекторат по образованието; уведомява с доклад директора на Националния инспекторат по образованието за оказаната методическа подкрепа по изпълнението на препоръките от институциите, в които е осъществена инспекция;

9. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) организира изпълнение на държавната политика, свързана с квалификацията на педагогическите специалисти на територията на съответната област, като планира, координира и контролира дейности за професионално развитие и повишаване квалификацията на педагогическите специалисти на регионално ниво, включително чрез изграждане на междуучилищни мрежи за обмен на опит и на добри педагогически практики, насочени и към напредъка на децата и учениците и подобряване на образователните им резултати;

10. подпомага и координира изпълнението на областни и национални стратегии, имащи отношение към предучилищното и училищното образование;

11. координира, контролира и/или участва в изпълнението на национални програми на Министерството на образованието и науката (МОН) за развитие на образованието;

12. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) осигурява дейностите по изпълнение и/или управление на проекти или програми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции, с бенефициент – МОН, или РУО;

13. утвърждава и/или съгласува документацията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, за които това е определено в ЗПУО и държавните образователни стандарти;

14. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) организира дейностите по изготвяне на предложението на областта за държавния и за допълнителния държавен план-прием, контролира тяхното изпълнение и утвърждава държавния и допълнителния държавен план-прием за институциите по чл. 143, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗПУО ;

15. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) утвърждава за всяка година реализирания държавен прием за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 и 5 от ЗПУО и реализирания допълнителен държавен прием за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 от ЗПУО ;

16. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) определя институциите и комисиите за организиране и провеждане на областните кръгове на олимпиадите и състезанията на територията на областта и осъществява контрол;

17. дава становища до директорите на държавни институции в системата на предучилищното и училищното образование по проекти на документи за провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти или части от тях – публична държавна собственост, и по предложения за разпореждане с движими вещи – частна държавна собственост;

18. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) организира провеждането на търгове за отдаване под наем на управляваните от РУО имоти или части от имотите – държавна собственост, и за продажба на вещи – частна държавна собственост, в съответствие със Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане;

19. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) организира, координира и контролира на областно ниво подготовката и провеждането на държавните зрелостни изпити и националните външни оценявания;

20. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) координира и контролира дейностите, свързани с приобщаващото образование в институциите в системата на предучилищното и училищното образование в областта; осъществява контрол и подпомага методически директора на приемащото училище при записването на ученик в риск от отпадане за продължаване на мерките за предотвратяване на отпадането на преместения ученик поради отсъствия по неуважителни причини;

21. уведомява министъра на образованието и науката за готовността и възникналите проблеми по откриването на учебната година, осигуреността на отоплителния сезон, санитарно-хигиенните условия и ресурсната обезпеченост в образователните институции в областта;

22. предоставя на министъра на образованието и науката мотивирано становище по предложенията за откриване, промяна, преобразуване и закриване на държавни и общински училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа и специализираните обслужващи звена, както и по предложенията на общините за включване на детски градини и училища в Списъка със защитени детски градини и защитени училища и в Списъка на средищните детски градини и училища;

23. прави предложение до министъра на образованието и науката за закриване на духовните училища на територията на областта след извършване на проверка от РУО;

24. при констатирани нарушения в дейността на частните детски градини и частните училища прави предложение до министъра на образованието и науката за заличаване или отписване от регистъра на институциите в системата на училищното и предучилищното образование;

25. предлага на министъра на образованието и науката да командирова експерти от друго регионално управление на образованието за изпълнение на дейности, за които регионалното управление на образованието няма съответните експерти;

26. уведомява министъра на образованието и науката за извършени дисциплинарни нарушения от държавните служители;

27. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) обявява конкурси по реда на Кодекса на труда (КТ) за заемане на длъжността "директор" на общинските училища, на държавните неспециализирани училища, на държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа и на центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелни ученически общежития и астрономически обсерватории и планетариуми;

28. сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, както и с директорите на центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелни ученически общежития и астрономически обсерватории и планетариуми;

29. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) сключва допълнителните споразумения към трудовите договори на директорите на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, на държавните училища по чл. 43, т. 1 и 3 от ЗПУО , Държавния логопедичен център и Националния дворец на децата; в случаи на изменение на работната им заплата допълнително споразумение се подписва след съгласуване с финансиращия орган, когато институцията не е на делегиран бюджет;

30. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) разрешава ползването на отпуск на директорите на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, на държавните училища по чл. 43, т. 1 и 3 от ЗПУО , Държавния логопедичен център, Националния дворец на децата, както и до 32 дни на държавните служители в РУО;

31. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) сключва договори за заместване по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ при отсъствие за срок, по-дълъг от 60 календарни дни, на директорите на общинските и държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, както и с директорите на центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелни ученически общежития и астрономически обсерватории и планетариуми;

32. издава заповед за заместване при отсъствие на директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, директорите на центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелни ученически общежития и астрономически обсерватории и планетариуми, за срок, по-малък от 60 календарни дни, при невъзможност за определяне и издаване на заповед от директора на институцията;

33. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., бр. 84 от 2024 г.) командирова в страната, а след мотивиран доклад – и в чужбина, директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелните ученически общежития и астрономическите обсерватории и планетариуми, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Държавния логопедичен център и Националния дворец на децата; одобрява след изтичане на всяко тримесечие доклад и писмен отчет за извършените разходи за командировки от бюджета на съответната институция; одобрява доклада за извършената работа и изразходените средства за сметка на бюджети по международни и европейски проекти и програми при условията и по реда, определени в тях; командирова и одобрява писмен отчет за разходите за командировки на служителите от РУО;

34. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) предлага на министъра на образованието и науката при необходимост да командирова в чужбина служители по служебно правоотношение от РУО и на директорите на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Държавния логопедичен център, Националния дворец на децата и на държавните специални училища;

35. определя училището и центъра за подкрепа за личностно развитие на територията на областта, на която се намира болницата, при настаняване на ученик в болница в случаите по чл. 111, ал. 5 ЗПУО ;

36. определя експертна комисия към РУО по чл. 67, ал. 2 и по чл. 112, ал. 6 и 7 ЗПУО ;

37. създава организация за ежемесечен контрол за обучаващите се по индивидуални учебни планове по чл. 95, ал. 1 ЗПУО ;

38. признава на педагогически специалисти повишаването на квалификация, извършвана от организации извън посочените в чл. 222, ал. 1 ЗПУО , чрез квалификационни кредити;

39. определя представители на РУО за членове на атестационните комисии за детските градини, училищата, центровете за специална образователна подкрепа, центровете за подкрепа за личностно развитие и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование на територията на областта;

40. по предложение на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование дава разрешение за организиране на изнесени групи и паралелки за подпомагане обучението на деца и ученици в център за специална образователна подкрепа или в социалните услуги в общността;

41. определя представител от РУО за участие в работна група по разработването на областна стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците;

42. съгласува изготвената от областния управител областна стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците и годишните планове на дейностите за подкрепа за личностно развитие на общините;

43. определя представители на РУО за членове на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности;

44. упражнява контрол върху дейността на изпълнителите по чл. 198, ал. 2 ЗПУО и на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане по отношение спазването на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование;

45. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) съгласува мотивираното предложение на директора на училището до министъра на образованието и науката в случаите по чл. 61, ал. 5 от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование , приета с Постановление № 219 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 81 от 2017 г.);

46. определя със заповед реда за продължаване на обучението на ученик с наложена санкция "преместване в друго училище";

47. контролира отчитането от директорите на документи с фабрични номера и съпътстващата ги документация;

48. координира и контролира дейностите във връзка с проверка и полагане на печат с изображение на държавен герб на документите, техните приложения и дубликати, издавани от частните и духовните училища при спазването на условията и по ред, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите в системата на предучилищното и училищното образование;

49. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) координира на областно ниво дейностите за извършване на оценяване на пригодността за прилагане в училище на проектите на учебници и учебни комплекти;

50. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) контролира директорите на училищата за дейността им по осигуряване, опазване и възстановяване на учебниците, предоставени за безвъзмездно ползване със срок над една учебна година, и на учебниците, предоставени за ползване по реда на чл. 10, ал. 2 и 3 от ПМС № 79 от 2016 г. за осигуряване за безвъзмездно ползване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти (ДВ, бр. 31 от 2016 г.);

51. прави мотивирано предложение до министъра на образованието и науката за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с директорите на държавните училища към местата за лишаване от свобода, специалните училища, училищата, създадени по силата на международни договори;

52. прави мотивирано предложение до министъра на отбраната за налагане на наказания на директорите на държавните детски градини, разкрити към Министерството на отбраната, а до кмета на общината – за директорите на общинските детски градини, на общинските центрове за подкрепа за личностно развитие;

53. контролира методически и подпомага дейността на детските градини към Министерството на отбраната;

54. (нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) дава становище за училищните проекти за иновации при кандидатстване за включване в Списъка на иновативните училища; планира, организира и контролира дейностите по мониторинга на иновативната дейност в училищата от областта и дава становище за резултатите от иновативния процес;

55. (нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) осъществява контрол върху дейността на училищните настоятелства за спазване разпоредбите на ЗПУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

56. (нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) съгласува разпореждането с имуществото на настоятелството при ликвидацията му, при преобразуване или закриване на училището, детската градина или центъра за подкрепа на личностното развитие;

57. (предишна т. 54 – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) отговаря за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в РУО;

58. (нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) създава условия за консултиране и подпомагане на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие на територията на съответната област при разработването и прилагането на институционалните политики като съвкупност от дейности, свързани със:

а) обучението, възпитанието и социализацията в условията на позитивен организационен климат;

б) анализиране на образователните резултати и мерките за подобряването им;

59. (нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) предприема действия по компетентност във връзка с резултатите от осъществени инспекции, когато:

а) са установени нарушения на нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование;

б) е констатирано ниво на преподаване и усвояване на компетентности от учениците, което не осигурява качествено образование в съответното училище, и се изискват мерки за подобряване на резултатите;

60. (нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) създава условия и съдейства за разрешаване на конфликтни ситуации, възникващи при и по повод наличие на спорни въпроси, свързани с организацията на дейности в системата на предучилищното и училищното образование;

61. (предишна т. 55 – ДВ, бр. 109 от 2020 г., предишна т. 58, бр. 84 от 2024 г.) осъществява и други права и задължения, произтичащи от нормативни актове.

(3) В изпълнение на своите правомощия началникът на РУО издава заповеди.

Чл. 4 . (1) При отсъствие поради отпуск или при командировка с продължителност над 3 работни дни правомощията на началника на РУО се изпълняват от определен със заповед на министъра на образованието и науката държавен служител от РУО.

(2) При отсъствие поради отпуск или при командировка до 3 работни дни правомощията на началника на РУО се изпълняват от определен с негова заповед държавен служител от РУО.

Чл. 5 . (1) Дейността на РУО се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) Началникът на РУО е държавен служител, който се назначава и се освобождава от министъра на образованието и науката.

(3) Държавните служители в РУО се назначават и се освобождават от длъжност от министъра на образованието и науката в съответствие със Закона за държавния служител и подзаконовите нормативни актове.

(4) Трудовите договори с лица, работещи по трудово правоотношение, се сключват, изменят и прекратяват от началника на РУО.

(5) Началникът на РУО може да сключва договори с физически или юридически лица за обезпечаване изпълнението на дейности, за които регионалното управление на образованието съгласно длъжностното разписание по чл. 7, ал. 1 не разполага със специалисти.

Чл. 6 . (1) Държавните служители изпълняват служебните си задължения в съответствие със законите на страната, този правилник и длъжностните характеристики, утвърдени от министъра на образованието и науката.

(2) Лицата, работещи по трудово правоотношение, изпълняват служебните си задължения в съответствие с КТ , този правилник и длъжностните характеристики, утвърдени от началника на РУО.

Чл. 7 . (1) Длъжностното и поименното разписание на длъжностите на РУО се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2021 г., бр. 41 от 2025 г., в сила от 20.05.2025 г.) Общата численост на персонала на регионалните управления на образованието е 594 щатни бройки, разпределени съгласно приложението.

Чл. 8 . (1) Служителите в РУО могат да бъдат награждавани с отличия за образцово изпълнение на служебните си задължения.

(2) Началникът на РУО със заповед може да учреди награди за:

1. високи постижения в предучилищното и училищното образование за поощряване на педагогическите специалисти на регионално ниво;

2. удостояване на директори на институции за образцово изпълнение на задълженията им;

3. поощряване на деца и ученици за високи постижения в образователната дейност, заниманията по интереси и за приноса им към развитието на училищната общност.

Глава трета – ФУНКЦИИ И СТРУКТУРА

Чл. 9 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Като териториална администрация за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование РУО контролират изпълнението на провежданата държавна политика и на постигнатите резултати. РУО осъществяват и методическа подкрепа на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие в съответната област.

(2) Методическа подкрепа се осигурява и осъществява с цел изпълнението на:

1. задължителни предписания, дадени на директор на детска градина или училище в резултат на осъществен контрол от РУО или от МОН;

2. препоръки, дадени на педагогически специалисти от експерт от МОН или от РУО, както и по предложение на директор на детска градина или на училище, в резултат на контролната им дейност;

3. препоръки, дадени на педагогически специалисти, в резултат на проведено атестиране по чл. 228, ал. 1 ЗПУО ;

4. (нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) насоките и препоръките от инспектирането на детските градини и училищата.

(3) Регионалното управление на образованието може да окаже методическа подкрепа на директор на детска градина или училище в случай на дадени задължителни предписания от друг компетентен орган, определен с нормативен акт.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., нова, бр. 84 от 2024 г.) Методическата подкрепа включва обсъждане и анализ на възможни подходи, свързани с дейността на директорите и учителите за повишаване на качеството на образованието, като се отчитат спецификата на образователната институция и правото на педагогическите специалисти сами да определят методите и средствата за провеждане на образователния процес съобразно принципите и целите, определени в ЗПУО .

(5) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., нова, бр. 84 от 2024 г.) По инициатива на РУО контролната дейност и методическата подкрепа може да се реализират и в група институции (междуинституционални мрежи).

Чл. 9а . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) (1) При осъществяване на функциите по чл. 9 РУО подпомагат и насочват институциите от системата на предучилищното и училищното образование при разработването, прилагането, анализа на институционалните политики, както и при самооценката от ефективността им.

(2) Функциите по ал. 1 се изпълняват от РУО в рамките на предоставената компетентност и при спазване на принципите на научна обоснованост, на конфиденциалност по отношение на подателя на жалбата или сигнала, на субсидиарност и на пропорционалност.

(3) Принцип на субсидиарност е осъществяване на функциите по ал. 1 при точното определяне на степента на намеса в работата на институцията.

(4) Функциите по ал. 1 се осъществяват при спазване на принципа на пропорционалност, когато предложените мерки са подходящи и необходими за постигане на желаната цел, като не трябва да налагат тежест, прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната.

Чл. 10 . (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Регионалните управления на образованието осъществяват контрол върху разходваните от частните детски градини и училища средства, получени от държавния бюджет.

Чл. 11 . (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., бр. 41 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) Регионалните управления на образованието извършват признаване на документи, издавани от училища на чужди държави, за завършен период или клас за класовете от VІІ до ХII включително, на завършен първи гимназиален етап от средната степен на образование, както и признаване на основно образование и/или професионална квалификация.

Чл. 12 . (1) Според разпределението на дейностите администрацията на регионалното управление на образованието е обща и специализирана.

(2) Общата администрация е организирана в отдел "Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване" (АПФСИО) и подпомага и технически осигурява дейността на началника на РУО, на специализираната администрация, както и осъществява дейности по административното обслужване на физическите и юридическите лица и контрол в рамките на функционалната си характеристика по чл. 13 .

(3) Специализираната администрация е организирана в отдел "Организационно-методическа дейност и контрол" (ОМДК) и подпомага дейността на началника на РУО, като организира, подпомага методически и контролира институциите в системата на предучилищното и училищното образование в рамките на функционалната си характеристика по чл. 14 .

Чл. 13 . (1) Отдел "Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване" осигурява:

1. правно обслужване, като:

а) (доп. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) оказва правна помощ за законосъобразно осъществяване правомощията на началника на РУО и подпомага осъществяването на контролната дейност на РУО;

б) изготвя правни становища по постъпили молби, жалби, сигнали и предложения;

в) отговаря за законосъобразно съставяне на актовете, свързани с възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения със служителите в РУО и лицата, заемащи длъжността директор на общинските и държавните неспециализирани училища, на общинските и държавните центрове за специална образователна подкрепа (ЦСОП), на центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелни ученически общежития, астрономическите обсерватории и планетариуми;

г) дава становища относно налагане на дисциплинарно наказание и за търсене на имуществена отговорност от виновни длъжностни лица;

д) осъществява процесуално представителство пред съда;

е) подготвя становищата по чл. 3, ал. 2, т. 17 до директори на държавни институции от системата на предучилищното и училищното образование;

ж) подготвя и провежда процедурите за отдаване под наем на имотите или части от имотите – държавна собственост, предоставени за управление на РУО;

2. дейността във връзка с осигуряване на необходимите човешки ресурси, като:

а) технически осигурява назначаването и освобождаването на лицата, работещи по трудови правоотношения в РУО, както и на директорите на общинските и държавните неспециализирани училища, на общинските и държавните центрове за специална образователна подкрепа, на центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелни ученически общежития, астрономическите обсерватории и планетариуми;

б) прави предложение за актуализиране на поименното разписание на длъжностите в РУО и го поддържа в актуално състояние, поддържа и съхранява трудовите досиета на служителите по трудово правоотношение и досиета на служителите по служебно правоотношение в РУО, изготвя заповеди за отпуск, отчита размера на ползвания и оставащия отпуск, приема болничните листове и ги предава в счетоводството, като ги завежда в регистър/дневник на болничните листове при осигурителя, по писмено искане издава и заверява документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, включително документи за трудов стаж и за пенсиониране;

в) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) поддържа и съхранява трудовите досиета на директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелните ученически общежития и астрономическите обсерватории и планетариуми, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, а за РУО в област София-град – и на директорите на Държавния логопедичен център и на Националния дворец на децата, изготвя заповеди за отпуск, отчита размера на ползвания и оставащия отпуск, води регистър/дневник на получените копия на болничните листове, издадени на директорите на образователните институции, по писмено искане издава и заверява документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, включително документи за трудов стаж и за пенсиониране;

г) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) организира провеждането и участва в конкурси по реда на КТ за директори на институции по буква "в"; участва в организирането и провеждането на конкурси по реда на Закона за държавния служител ;

д) организира, участва и подпомага разследването на обстоятелствата и причините за трудовите злополуки със служителите на РУО и осъществява регистрирането им;

е) организира дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в РУО;

ж) организира дейността по управление при кризи и отбранително-мобилизационната подготовка;

з) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., доп., бр. 84 от 2024 г.) обработва заповеди за командировки в страната и в чужбина на служителите от РУО и на директорите на институциите по чл. 3, ал. 2, т. 33 , както и на отчетите за разходите за командировки и ги представя за подпис на началника на РУО;

3. деловодно обслужване, като:

а) приема, регистрира, разпределя и насочва входящата служебна кореспонденция към адресатите, извежда и изпраща по предназначение изходящата кореспонденция;

б) представя информация на граждани и юридически лица за движението на преписки по подадени от тях молби, жалби, сигнали и предложения;

в) систематизира, архивира и съхранява документи и други материали на РУО;

г) (нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) осъществява функциите на център за административно обслужване по смисъла на чл. 8 от Наредбата за административното обслужване (ДВ, бр. 78 от 2006 г.);

4. финансово-стопански дейности, като:

а) осигурява финансово-счетоводното обслужване на РУО;

б) организира материално-техническото снабдяване, управлението и стопанисването на собствеността на РУО;

в) приема писмени искания и запитвания от държавните училища, центровете за специална образователна подкрепа (ЦСОП), регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, касаещи финансовата им дейност, и ги представя в МОН по компетентност, с мотивирано мнение от РУО;

г) обобщава и ежемесечно представя в МОН справка за неразплатени разходи на държавните училища, ЦСОП, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, финансирани от МОН;

д) (доп. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) участва в проверки и дава становища по компетентност по законосъобразно управление и икономично изразходване на финансовите средства на институциите в системата на предучилищното и училищното образование;

е) подпомага координирането и взаимодействието между институциите от системата на предучилищното и училищното образование и взаимодействието им с териториалните органи на изпълнителната власт, с регионалните структури на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите по отношение на финансово-стопански дейности;

ж) осъществява контрол върху сключените договори за отдаване под наем на имотите или части от имотите – държавна собственост, предоставени за управление на РУО;

5. информационни дейности, като:

а) осигурява информационното обслужване на РУО;

б) организира програмното и информационното осигуряване на детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование на територията на съответната област;

в) актуализира и поддържа нормативно-справочни информационни системи и ползва информацията от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО).

(2) Служителите в отдел "Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване" изпълняват и други задачи, възложени от началника на РУО.

Чл. 14 . (1) Отдел "Организационно-методическа дейност и контрол" осъществява изпълнението на основните функции и специфичните дейности на РУО, като:

1. координира, организира, контролира и методически подпомага прилагането и изпълнението на законовите и подзаконовите нормативни актове в системата на предучилищното и училищното образование, както и други нормативни и административни актове от страна на институциите в системата на предучилищното и училищното образование на територията на областта;

2. съдейства за оптимизиране, функциониране и развитие на институциите от системата на предучилищното и училищното образование на територията на областта;

3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) идентифицира потребности, организира и координира на областно ниво формите за квалификация и методически дейности за педагогическите специалисти и обобщава информация за квалификацията на педагогическите специалисти;

4. подпомага координирането и взаимодействието между институциите от системата на предучилищното и училищното образование и взаимодействието им с териториалните органи на изпълнителната власт по отношение на достъпа и правото на качествено предучилищно и училищно образование;

5. организира дейности по разработването и прилагането на областни, национални и общински стратегии и програми, имащи отношение към предучилищното и училищното образование;

6. извършва дейности по изготвяне на предложението за областта за държавния план-прием и за допълнителния държавен план-прием, съгласуването им с финансиращия орган, утвърждаването и тяхното изпълнение;

7. организира определените от нормативните актове дейности по провеждането на държавните зрелостни изпити и националните външни оценявания;

8. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) подпомага организирането и провеждането на ученически състезания и олимпиади на областно и национално ниво;

9. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) подготвя предложения за откриване, преобразуване и закриване на държавни и общински училища и на ЦСОП след извършване на проверка;

10. изготвя отговори на постъпили жалби и сигнали в рамките на своята компетентност;

11. осъществява дейности, свързани с насочване за обучение на деца и ученици със специални образователни потребности в специалните училища и в центровете за специална образователна подкрепа и с осигуряването на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности;

12. подпомага дейности, свързани с подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;

13. подпомага организационно и методически дейността на педагогическите специалисти;

14. организира и осъществява дейностите във връзка с проверка и полагане на печат с изображение на държавен герб на документите, техните приложения и дубликати, издавани от частните и духовните училища;

15. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.);

16. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.);

17. участва в комисии за провеждане на конкурси за директори на институции в системата на предучилищното и училищното образование, както и за държавни служители в отдел "ОМДК".

(2) Служителите в отдел "Организационно-методическа дейност и контрол" изпълняват и други задачи, възложени от началника на РУО.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Държавните служители в отдел "Организационно-методическа дейност и контрол" e необходимо да притежават най-малко една година учителски стаж.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 15 . Организацията на дейността в регионалното управление на образованието се осъществява в съответствие с разпоредбите на този правилник и правилата за вътрешния ред по чл. 3, ал. 2, т. 4 .

Чл. 16 . (1) Регионалното управление на образованието осъществява дейността си по утвърден от министъра на образованието и науката годишен план за предстоящата учебната година. Началникът на РУО представя проект на годишен план в МОН в срок до 10 септември.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Промяна в утвърдения годишен план по ал. 1 се утвърждава от министъра на образованието и науката или от оправомощено от него лице по мотивирано предложение на началника на РУО.

(3) Началникът на РУО представя на министъра на образованието и науката отчет за изпълнение на дейностите, заложени в годишния план по ал. 1, в срок до 10 септември на съответната учебна година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Утвърденият годишен план по ал. 1 се публикува на интернет страницата на РУО.

Чл. 17 . (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г., бр. 84 от 2024 г.) (1) Контролната дейност на РУО е насочена към установяване на съответствието между фактическото състояние на обект или процес в образователната институция с изискванията на законите, административните актове и стратегическите документи. Основната цел на контролната дейност е предотвратяване и/или отстраняване на отклонения и нарушения при функционирането на образователната институция.

(2) Контролната дейност се изразява в предварителен, текущ и последващ контрол.

(3) Предварителният контрол включва контрол на условията за развитие на институцията, материално-техническото осигуряване, кадровото осигуряване, подготовката и вземането на решения. Предварителният контрол се осъществява с цел предотвратяване на възможните нарушения и отклонения в дейността на образователната институция.

(4) Текущият контрол се извършва непосредствено в хода на изпълнението на институционалните политики, свързаните с тях дейности и резултати.

(5) Последващият контрол се извършва, след като дейностите в институцията са завършени, както и за да се установи изпълнението на дадени препоръки и задължителни предписания от извършен предходен контрол.

Чл. 17а . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) С оглед подпомагане на ефективното осъществяване на контролната дейност по чл. 17 и на методическата подкрепа и в зависимост от поставената цел РУО може да извършва дейности по:

1. събиране на информация от различни източници чрез разнообразни форми с цел обективност и всеобхватност на извършвания контрол;

2. установяване на съответствие на дейността на образователните институции с националните, областните и институционалните политики и действащата нормативна уредба, на отклонения и предлагане на възможности за подобряване на дейността на институциите;

3. формиране на среда за активно взаимодействие и сътрудничество между контролиращи и контролирани с цел самоанализ, самооценка, преодоляване на затруднения, коригиране на отклоненията и възможности за подобряване, насочени и към напредъка на децата и учениците.

Чл. 17б . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) (1) Всеки един от видовете контрол по чл. 17 се реализира чрез една или няколко от следните форми:

1. проверка;

2. наблюдение;

3. мониторинг;

4. проучване.

(2) За подпомагане на контролната дейност на РУО Министерството на образованието и науката по своя инициатива разработва система от показатели по определени теми, които може да се използват от РУО при осъществяването на различните форми на контрол по ал. 1.

Чл. 17в . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) (1) Проверката е форма на контрол, при която се извършва проучване, набиране, обработване и анализиране на информация и преценка за състоянието и дейностите на проверявания обект, като при необходимост може да се предприемат коригиращи действия. Проверкaта е с предварително определен предмет и времетраене.

(2) Проверките са тематични и текущи проверки, които се включват в плана по чл. 16, ал. 1 , и последващи проверки и проверки по жалби и сигнали.

(3) Тематичните проверки представляват изследване на определен елемент от управлението на образователната институция, на протичащите процеси, на изпълнението на функциите и постигнатите резултати, за определяне на съответствието с предварително поставените цели, чрез събиране, обработване, систематизиране, анализиране и оценка на информацията и ефективна обратна връзка. Чрез тематични проверки се проверява и изпълнението на постигнатите резултати от провежданата държавна политика по определени от министъра на образованието и науката приоритетни области, както и свързаните с тях институционални политики.

(4) Текущите проверки се осъществяват едновременно с протичащата дейност или по осъществени дейности в образователната институция и целят откриване и предотвратяване на пропуски и отклонения от планираните действия и срокове и от изискванията на действащата нормативна уредба. В плана по чл. 16, ал. 1 се включва текуща проверка за съответствието на отразената в списък-образеца информация за образователната институция и организацията на образователния процес за учебната година с нормативната уредба, която може да се осъществява в процеса на въвеждане на информацията и/или след утвърждаването на списъка.

(5) Последващите проверки имат за цел да установят дали извършените дейности в институцията са в съответствие с изискванията, както и да установят изпълнението на дадени препоръки и задължителни предписания от извършен предишен контрол. Последващи проверки могат да бъдат включени в плана по чл. 16, ал. 1 .

(6) При постъпили в РУО или препратени по компетентност жалби и сигнали се предприемат действия за изпълнение на задълженията по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(7) Регионалното управление на образованието извършва и тематични, и текущи проверки, и проверки по жалби и сигнали, възложени от МОН, извън плана по чл. 16, ал. 1 .

Чл. 17г . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) (1) Наблюдението представлява системно проучване и анализ на дейности и процеси в образователните институции. То обхваща определен брой институции и се провежда за конкретен период от време.

(2) Наблюдението може да се базира върху предварително определена тематика (цел на наблюдението) или индикатори. В резултат на наблюдението се прави анализ на състоянието и тенденциите в развитието на дейностите и процесите в наблюдаваните институции.

Чл. 17д . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Мониторингът се осъществява от РУО, когато това е регламентирано в национална програма или проект в системата на предучилищното и училищното образование и има за цел да установи постигането на заложените в тях очаквани резултати. Мониторинг се осъществява също за проследяване и системно набиране и анализ на информация за процеси, дейности и резултатите от тях в образователните институции с цел вземане на решения за подобряване функционирането и постиженията на системата на предучилищното и училищното образование.

Чл. 17е . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Проучването включва набиране, систематизиране и анализ на информация за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейности на институциите в предучилищното и училищното образование, необходими за постигането на целта на контрола.

Чл. 18 . (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) (1) За извършване на контролна дейност в институция от системата на предучилищното и училищното образование началникът на РУО определя със заповед един или няколко служители.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) В заповедта по ал. 1 се посочват обект и предмет на контрола, форма на контрола по чл. 17б, ал. 1 , цел и/или задачи, срок за тяхното изпълнение, срок за изготвяне на констативен протокол или карта за мониторинг и срок за изготвяне на доклад до началника на РУО.

(3) За всяка тематична проверка и за мониторинг извън този по национални програми и проекти началникът на РУО утвърждава със заповедта по ал. 1 цел, критерии и индикатори с фокус към резултата.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) За осъществената форма на контрол се съставя констативен протокол, съответно карта за мониторинг в два екземпляра. Констативният протокол или картата за мониторинг се завежда в деловодната система на РУО и в проверената институция. Посочените документи не подлежат на промяна от други длъжностни лица.

(5) За констатираните нарушения в случаите по чл. 19, ал. 1 се прилагат копия на документи към констативния протокол или картата за мониторинг, удостоверяващи нарушението.

(6) В зависимост от вида и предмета на контролната дейност по преценка на началника на РУО тя може да включва или да се извърши чрез проверка на документи, изискани от директора на проверяваната институция, и/или проверка на документи и информация, достъпна в електронна среда.

(7) За осъществената контролна дейност проверяващите експерти изготвят доклад до началника на РУО, който съдържа анализ на резултатите, обобщени изводи, конкретни препоръки и/или предложения, включително предложение за задължителни предписания в случаите по чл. 19, ал. 1 .

Чл. 19 . (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) (1) За отстраняване, преустановяване и/или предотвратяване на последиците от констатирани нарушения в резултат на осъществения контрол, както и в случаите по чл. 274, ал. 5, т. 4, буква "а" и буква "в" от ЗПУО началникът на РУО със заповед дава задължителни предписания на директора на проверената институция.

(2) При констатирано в резултат на осъществения контрол несъответствие или неизпълнение на изискванията на нормативната уредба или ако дейността на проверяваната институция се нуждае от подобряване, проверяващите експерти дават препоръки как да бъде отстранено несъответствието или изпълнено нормативното изискване, съответно как да се подобри дейността, предлагат осъществяване на методическа подкрепа или други мерки за подпомагане на проверената институция съобразно функциите на РУО.

(3) Заповедта за задължителни предписания по ал. 1 съдържа указания със срок за изпълнението им и срок за представяне на доклад до началника на РУО за изпълнението с приложени към него доказателства.

(4) При констатирани нарушения или неизпълнение на задължителните предписания от директорите на общинските детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие началникът на РУО уведомява кмета на съответната община.

(5) Началникът на РУО организира осъществяването на последващи проверки по изпълнение на задължителните предписания.

(6) Когато контролът за изпълнение на задължителните предписания се осъществява чрез анализ на внесения от директора на проверената институция доклад и на приложените към него документи, удостоверяващи изпълнението на дадените задължителни предписания, и/или други документи и информация, достъпни в електронна среда, за последващата проверка се изготвя доклад до началника на РУО.

(7) Препоръките по ал. 2 се вписват в констативния протокол или в картата за мониторинг, а предложенията за осъществяване на методическа подкрепа и на други мерки съобразно функциите на РУО се дават в доклада по чл. 18, ал. 7 .

Чл. 20 . (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) (1) Регионалното управление на образованието осъществява методическа подкрепа на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие, която се включва в плана по чл. 16, ал. 1 .

(2) Методическата подкрепа се осъществява чрез:

1. педагогически ситуации и учебни часове, като експертите по учебни предмети, по предучилищно и по начално образование, както и експертите по професионално образование съобразно придобитата си професионална квалификация определят темите, институциите и педагогическите специалисти;

2. дейности, свързани с подкрепата за личностно развитие на децата и учениците, като експертите по приобщаващо образование определят темите, институциите и педагогическите специалисти;

3. дейности, свързани с организацията, контрола и управлението на образователната институция, като експертите по организация на средното образование определят темите, институциите и педагогическите специалисти;

4. консултации, организиране на обучения, споделяне на добри практики или други организационни форми.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) В процеса на методическата подкрепа експертите от РУО може да дават писмени препоръки към педагогически специалисти за установени слабости и пропуски в тяхната работа. Препоръките се включват в доклада по ал. 6, като се проследява тяхното изпълнение.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Началникът на РУО може да дава писмени препоръки до директора на институцията за подобряване на неговата административно-управленска дейност и управлението на финансовите ресурси, като организира проследяването на изпълнението на препоръките.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) При необходимост методическата подкрепа се осъществява и извън утвърдения годишен план по чл. 16, ал. 1 .

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) За резултатите от осъществената методическа подкрепа се изготвя доклад до началника на РУО, който при необходимост съдържа конкретни предложения и/или препоръки.

(7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) При извършването на контролната дейност на РУО формите на контрол се съчетават с методическа подкрепа с цел насърчаване повишаването на ефективността при разработване, прилагане, анализ и оценка на институционалните политики и при управлението на институциите.

Чл. 21 . (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) (1) В експертните комисии по чл. 3, ал. 2, т. 36 освен служители на РУО се включва и представител на Агенцията за социално подпомагане, а в случаите по чл. 67, ал. 2 от ЗПУО – и на съответната община.

(2) Директорът на детската градина или на училището внася в РУО постъпилите заявления на родители за обучението на децата им в самостоятелна организация на предучилищното образование или на учениците в самостоятелна форма на обучение, с приложените към тях документи, в срок до 10 дни преди началото на предстоящата учебна година или преди началото на втория учебен срок, а за деца от детските градини – целогодишно.

(3) Към предложенията на директорите по ал. 2 се прилагат:

1. заявленията по чл. 12, ал. 2 от ЗПУО от родителите с мотиви за избор на самостоятелна форма на обучение;

2. документите по чл. 18, ал. 3, т. 3 и 4 от Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование (ДВ, бр. 46 от 2016 г.) или училищният учебен план по чл. 112, ал. 4 от ЗПУО ;

3. декларация от родителите за осигурените условия за провеждане на обучението на ученика в съответствие с целите на училищното образование.

(4) Експертната комисия по ал. 1 провежда заседание в едномесечен срок от постъпването на предложението, като взема решение след оценка на приложените документи. По преценка експертната комисия може да проведе събеседване както с детето или ученика, така и с родителите относно мотивите за избора на формата на организация или на обучение, както и по повод начина и условията, при които ще бъде осъществено.

(5) В случай на непредставяне на някои от документите по ал. 3 експертната комисия уведомява писмено родителите и определя срок до 5 работни дни за представянето им.

(6) Експертната комисия по ал. 1 може да осъществи и посещение в дома на детето или на ученика за установяване на достоверността на декларираните обстоятелства по ал. 3, т. 3 за провеждане на обучението.

(7) Експертната комисия взема решение с обикновено мнозинство, което отразява в протокол, и с доклад предлага на началника на РУО да:

1. одобри включването на дете в самостоятелна организация по чл. 67, ал. 2 от ЗПУО или на ученик в самостоятелна форма на обучение по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗПУО ;

2. откаже включването на дете в самостоятелна организация по чл. 67, ал. 2 от ЗПУО или на ученик в самостоятелна форма на обучение по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗПУО .

(8) Експертната комисия предлага на началника на РУО да откаже включването на дете в самостоятелна организация или на ученик в самостоятелна форма на обучение, когато:

1. не представи някой от документите по ал. 3 в срока по ал. 5;

2. не е доказано наличие на среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите особености и гарантираща цялостното развитие на детето, както и за опазване на физическото и психическото му здраве и благополучие, и за обучение, а в резултат на проведеното събеседване или при проверката на място е установено деклариране на неверни обстоятелства;

3. представената програма за включването на дете в самостоятелна организация на предучилищното образование не гарантира постигането на някоя от целите по чл. 5 от ЗПУО ;

4. избраните методи и подходи не са съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето или ученика.

(9) В тридневен срок от получаването на доклада началникът на РУО издава заповед, която изпраща до родителя и до директора на детската градина или училището.

(10) Експертната комисия осъществява контрол в края на учебното време по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование или в края на всеки учебен срок за провеждането и организацията на обучението на децата и на учениците в съответствие с изискванията на ЗПУО и подзаконовите актове по прилагането му.

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) В ситуация на извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и въведени със заповед временни противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването на територията на страната или за отделна област или със заповед на директора на регионалната здравна инспекция за съответната област заявленията по чл. 12, ал. 2 от ЗПУО се приемат извън определените в чл. 21, ал. 4 срокове, като комисията по чл. 3, ал. 2, т. 36 заседава най-малко веднъж месечно.

Чл. 22 . (1) Документите, постъпили в РУО от държавни органи, от юридически и от физически лица, включително и по електронен път и в електронен вид, се завеждат във входящо-изходящ регистър или електронната деловодна система.

(2) При завеждане на документите се извършва проверка за наличието на материалите, посочени в тях, и се образува служебна преписка, която се регистрира с входящ номер и дата.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.).

Чл. 23 . (1) Началникът на РУО възлага служебните преписки с резолюция до началниците на отдели или експерти. Резолюцията съдържа указание, срок за изпълнение, дата и подпис.

(2) Началниците на отдели възлагат изпълнението на преписките на един или повече служители.

Чл. 24 . (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2024 г.) Изходящите документи на хартиен носител се изготвят в не по-малко от два екземпляра, като оставащият в деловодството за съхранение екземпляр съдържа името и длъжността на служителя, който е изготвил документа, и на началника на съответния отдел.

Чл. 25 . (1) Работното време на служителите от РУО при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично.

(2) Служителите имат възможност да заявят писмено пред началника на РУО желание за начало на работното си време, което може да бъде в периода от 7,30 до 10,00 ч. Краят на работното време се определя в зависимост от началото на работния ден след задължително отработване на 8 часа дневно. В заявлението си посочват периода на действие на пожелания график на работното време.

(3) Началникът на РУО приема или отказва да приеме изразеното желание на служителите по ал. 2 с оглед осигуряване на работа на институцията и обслужването на гражданите в периода от 9,00 до 17,30 ч.

(4) Служителите ползват обедна почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч.

(5) Освен почивката по ал. 4 се допуска ползването и на втора почивка в размер на 3 часа по график, утвърден от началника на РУО.

(6) Условията и редът за ползване на втората почивка и на работно време извън периода от 9,00 до 17,30 ч. се определят с вътрешни правила, утвърдени със заповед на началника на РУО.

Чл. 26 . (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) (1) В РУО се поддържа документация, която може да се обработва и в електронна деловодна система, за регистриране на:

1. входяща и изходяща кореспонденция;

2. заповедите на началника на РУО с класьор към нея;

3. констативните протоколи с приложенията към тях и копие от заповедта за задължителни предписания до директорите, ако са дадени;

4. болнични листове на служители от РУО и на директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелните ученически общежития и астрономическите обсерватории и планетариуми, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, а за РУО в област София-град – и на директорите на Държавния логопедичен център и на Националния дворец на децата.

(2) В РУО се съхранява следната документация:

1. годишен план и годишен отчет;

2. документация от държавни зрелостни изпити, национални външни оценявания, изпити за проверка на способностите;

3. трудовите досиета на служителите в РУО и на директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, центровете за подкрепа за личностно развитие – самостоятелните ученически общежития и астрономическите обсерватории и планетариуми, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, а за РУО в област София-град – и на директорите на Държавния логопедичен център и Националния дворец на децата; в трудовите досиета се съхраняват копия на издадените им болнични листове;

4. протоколи за унищожени печати, с изключение на печатите с държавен герб, на закрити държавни, общински, частни училища;

5. ревизии и одити;

6. друга документация, определена в нормативните актове.

(3) Документите по ал. 1 и 2 се съхраняват при условията и по реда на Закона за Националния архивен фонд и на Закона за електронното управление .

(4) В РУО се внедрява и поддържа административна информационна система, интегрирана с информационната система на МОН.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се издава на основание чл. 253, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование и отменя Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието (обн., ДВ, бр. 61 от 2003 г.; изм., бр. 45 от 2005 г., бр. 74 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2009 г., бр. 29 и 48 от 2010 г., бр. 55 от 2012 г., бр. 110 от 2013 г., бр. 32 от 2014 г.; изм., бр. 55 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2014 г.).

§ 2 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието (НИО), правата и задълженията на инспекторите.

Чл. 2 . (1) Националният инспекторат по образованието е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет със седалище в гр. София.

(2) Директорът на НИО е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.

Чл. 3 . (1) Националният инспекторат по образованието се финансира със средства от държавния бюджет, приходи и средства от национални, европейски и международни програми и проекти.

(2) Приходите се набират от обучение на външни инспектори и от други източници, определени с нормативен акт.

Чл. 4 . Националният инспекторат по образованието има обикновен собствен печат и единен идентификационен код по БУЛСТАТ.

Чл. 5 . Националният инспекторат по образованието е с обща численост на персонала 20 щатни бройки, разпределени съгласно приложение № 1 .

Глава втора – УСТРОЙСТВО, ФУНКЦИИ, УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪНШНИ ИНСПЕКТОРИ ЗА ИНСПЕКЦИЯ

Раздел I – Устройство и функции

Чл. 6 . (1) Националният инспекторат по образованието се управлява и представлява от директор, който е орган за външно инспектиране на детските градини и училищата.

(2) Директорът на НИО е държавен служител и се назначава и освобождава от министър-председателя.

(3) Директорът на НИО:

1. планира, организира и контролира дейността на НИО;

2. възлага работата по осъществяване дейността на НИО за изпълнение;

3. представлява НИО пред държавни и общински органи, физически и юридически лица;

4. разработва проект на бюджет по показатели от единната бюджетна класификация и по области на политики и бюджетни програми и го предоставя на финансиращия орган за утвърждаване;

5. управлява финансовите средства на НИО и отговаря за тяхното правилно, ефективно, ефикасно и икономично разходване;

6. управлява предоставените за ползване имоти и вещи – държавна собственост, в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин;

7. е орган по назначаването на държавните служители на НИО;

8. съгласно условията и реда на Кодекса на труда сключва, изменя и прекратява договори със служители на НИО по трудово правоотношение;

9. утвърждава длъжностното разписание;

10. утвърждава правила за: вътрешния трудов ред, работната заплата, документооборота и други административни актове, свързани с организацията и осигуряването на дейността;

11. утвърждава правила за условия и ред за провеждане на обучение за външен инспектор, създава и поддържа база данни на успешно завършилите;

12. утвърждава размера на разходите за обучение за външен инспектор;

13. сключва договор с определените за всяка конкретна инспекция външни инспектори;

14. разработва, апробира и усъвършенства критерии и индикатори за инспектиране;

15. организира и провежда инспектиране на детски градини и училища, определя екипа инспектори за всяка инспекция;

16. утвърждава необходимите за осъществяване на инспекционна дейност формуляри на документи;

17. предоставя в писмен вид оценката и насоките от инспекцията на директора на детската градина или на училището и на началника на съответното регионално управление на образованието;

18. уведомява в писмен вид началника на съответното регионално управление на образованието, когато:

а) в процеса на инспектиране се установят нарушения на нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование;

б) е необходима методическа подкрепа за изпълнение на насоките от инспектирането;

в) констатираното ниво на преподаване и усвояване на компетентности от учениците не осигурява достъп до качествено образование в съответното училище и се изискват мерки за подобряване на резултатите;

19. предоставя на министъра на образованието и науката и на Министерския съвет анализ на качеството на образованието в инспектираните детски градини и училища за определен период, в определен регион или за страната;

20. до 1 септември предоставя на министъра на образованието и науката и на Министерския съвет анализ за качеството на образованието в инспектираните детски градини и училища за изминалата учебна година;

21. когато изпълнението на т. 19 е възложено от министъра на образованието и науката или от Министерския съвет, анализът се предоставя съобразно обхвата, определен с възлагането;

22. в срок до 1 септември публикува на официалната интернет страница на НИО обобщена информация за оценките и за насоките по области на инспектиране от извършените инспекции през изминалата учебна година;

23. изпълнява и други функции, определени в нормативен акт или възложени от министъра на образованието и науката.

(4) В изпълнение на своите правомощия директорът на Националния инспекторат по образованието издава заповеди.

Чл. 7 . (1) Функционирането на административните звена на НИО се ръководи, координира и контролира от главен секретар.

(2) Главният секретар осъществява административното ръководство на НИО в изпълнение на нормативните и административните актове, като:

1. организира взаимодействието на административните звена, създава условия за нормална и ефективна работа и осъществява контрол по изпълнението на възложените задачи;

2. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена;

3. координира и контролира процеса на подготовка и изпълнение на бюджета и разходването на средствата на НИО;

4. координира и контролира изпълнението на задачите, свързани със стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на НИО;

5. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

6. контролира и отговаря за спазване на вътрешните правила за документооборота, съхранението на документите и опазването на служебната тайна;

7. координира оперативното взаимодействие с органите на държавна власт, организации и други юридически лица;

8. изпълнява и други задачи, произтичащи от нормативен акт или възложени му от директора със заповед.

(3) При отсъствие на главния секретар неговите функции се изпълняват от определен с писмена заповед на директора на НИО директор на дирекция.

Чл. 8 . (1) Според разпределението на дейностите, които извършва, администрацията на НИО е обща и специализирана.

(2) Общата администрация е организирана в дирекция "Административно осигуряване" (АО), която подпомага осъществяването на правомощията на директора като ръководител на НИО, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване.

(3) Специализираната администрация е организирана в дирекция "Инспектиране", която подпомага осъществяване правомощията на директора, свързани с неговата компетентност, като участва в организирането и провеждането на обучението на лицата по чл. 15, ал. 3 , в планирането, организирането и осъществяването на инспектиране, формира оценка за силните страни в дейността на детските градини и училищата и определя насоките за подобряване.

(4) Дирекциите се ръководят от директори, които се назначават от директора на НИО по реда на Закона за държавния служител .

Чл. 9 . (1) Дирекция "Административно осигуряване" има функции по:

1. осигуряване на необходимите човешки ресурси и правното обслужване, като:

а) изготвя и предлага за утвърждаване длъжностното разписание и длъжностните характеристики на служителите, поддържа в актуален вид поименното разписание на длъжностите в НИО;

б) организира дейността по набиране на служителите и провеждане на конкурси по реда на Кодекса на труда и на Закона за държавния служител ;

в) организира и осъществява дейностите, свързани с изготвянето на административни актове, трудови договори и други документи по възникване, изменение и прекратяване на служебните и трудовите правоотношения на служителите, както и на външните инспектори;

г) създава, води и съхранява служебните и трудовите досиета на служителите, издава и заверява служебни и трудови книжки;

д) по писмено искане издава и заверява документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, включително документи за трудов стаж и за пенсиониране, издава служебни бележки и документи за пенсиониране;

е) изготвя заповеди, отчита размера на ползвания и оставащия отпуск, приема болничните листове, като ги завежда в регистър/дневник на болничните листове при осигурителя;

ж) организира процедури по атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение на служителите в НИО;

з) планира и организира дейности, свързани с повишаване квалификацията и кариерното развитие на служителите;

и) организира процедури за осъществяване на дисциплинарна отговорност;

к) оказва правна помощ за законосъобразно осъществяване правомощията на директора на НИО;

л) изготвя правни становища и осъществява процесуално представителство;

2. деловодно обслужване, като:

а) приема и регистрира входящата служебна кореспонденция и я насочва съобразно разпределянето й от директора на НИО, извежда и изпраща до адресатите изходящата кореспонденция;

б) осигурява дейности по административно обслужване на физически и юридически лица и дейности, свързани с достъпа до обществена информация;

в) организира систематизирането, архивирането и съхраняването на документацията на НИО;

г) осъществява ползването на архива на НИО и изготвя заверени копия на документи;

3. информационно обслужване, като:

а) внедрява, прилага и актуализира информационни и комуникационни системи, поддържа компютърната, принтерната и копирната техника;

б) подпомага служителите на НИО при използване на информационните системи и осигурява защитата на системите от увреждащи и/или нерегламентирани действия;

в) внедрява и поддържа интернет среда, организира изграждането и обновяването на интернет страницата на НИО, осигурява и контролира достъпа до локалната мрежа, информационните връзки и комуникационните технологии;

4. финансово-счетоводно и стопанско обслужване, като:

а) подпомага директора при управлението на финансовите средства на инспектората, осигурява финансово-счетоводното обслужване и счетоводната отчетност на НИО в съответствие с нормативната уредба;

б) организира материално-техническото снабдяване, координира и осигурява поддържането и ремонта на сигнално-охранителните и пожароизвестителните системи, както и управлението на вещите и имотите, предоставени за ползване на НИО;

5. организиране и осигуряване на охранителния и пропускателния режим в помещенията на НИО.

(2) Дирекция "Инспектиране" има следните функции:

1. подпомага директора в процеса на разработване, апробиране и усъвършенстване на критерии, индикатори и необходимите формуляри на документи за осъществяване на инспекции;

2. разработва програми за обучение на лица, заявили желание за включване в обучение за външни инспектори;

3. организира и провежда обучение за външен инспектор;

4. създава и актуализира базата данни с информация за лицата, успешно преминали обучение за външен инспектор;

5. планира, координира и участва в дейностите по инспектиране на детските градини и училищата;

6. изготвя анализ за качеството на образование в инспектираните детски градини и училища;

7. участва в подготовката на обобщена информация за оценките и за насоките по области на инспектиране за публикуване на официалната интернет страница на НИО.

Чл. 10 . Националният инспекторат по образованието изпълнява функция по инспектиране на детските градини и училищата, като осъществява дейност по изготвяне цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование в определен момент на дейността им и определяне на насоките за подобряване на качеството на образованието.

Чл. 11 . (1) Дейността на НИО се осъществява от държавни служители и служители по трудово правоотношение.

(2) Служителите на НИО изпълняват служебните си задължения в съответствие с действащото законодателство, този правилник, правилата за вътрешния трудов ред, длъжностната си характеристика и други административни актове.

Раздел II – Условия и ред за определяне на външни инспектори за инспекция

Чл. 12 . (1) Функцията по чл. 10 се осъществява чрез инспекции, извършвани от вътрешни и външни инспектори.

(2) Външните инспектори изпълняват задълженията си в съответствие с действащото законодателство и съобразно договора, сключен с тях.

Чл. 13 . (1) За член на екипа от инспектори за конкретната инспекция не може да бъде определяно лице, което:

1. е заемало длъжност в инспектираната институция;

2. е съпруг или е във фактическо съжителство, или е роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до втора степен включително, с лице, чиято работа е обект на инспектиране;

3. има наложено дисциплинарно наказание по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител за период една година преди инспектирането.

(2) За член на екипа от инспектори за конкретната инспекция като външен инспектор не може да бъде определяно лице, което работи по трудово или по служебно правоотношение на територията на административно-териториалната област, в която се намира инспектираната институция.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2020 г.) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват с декларация по образец съгласно приложение № 2 .

Чл. 14 . Външен инспектор може да е лице:

1. с висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър";

2. с професионален опит в област, съответстваща на инспектираната дейност, не по-малко от 5 години;

3. завършило успешно обучение в НИО, удостоверено с документ.

Чл. 15 . (1) Обучение за външни инспектори се организира от директора на НИО.

(2) В срок до 1 август на съответната година на интернет страницата на НИО директорът публикува обявление за провеждане на обучение за външен инспектор.

(3) Лицата, които желаят да се включат в обучение за външен инспектор, подават:

1. заявление за участие в обучение, съдържащо трите имена на лицето и адрес за кореспонденция, включващ електронен адрес и телефон;

2. копия на документи, удостоверяващи съответствие с изискванията, посочени в чл. 14, т. 1 и 2 ;

3. документ, удостоверяващ заплатено обучение.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2020 г.) Документите по ал. 3 се подават лично от всеки кандидат, чрез пълномощник или по електронен път.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2020 г.) Не се приема за разглеждане заявление, към което не са приложени всички изискуеми документи.

Чл. 16 . (1) За организирането и провеждането на обучението по ал. 1 директорът на НИО определя комисия, която:

1. проверява съответствието на подадените документи по чл. 15, ал. 3, т. 2 с посочените изисквания в чл. 14, т. 1 и 2 ;

2. подготвя учебната програма, свързана с прилагането на критериите и индикаторите за инспектиране и работата с формулярите, по която ще се проведе обучението, и я предоставя за утвърждаване;

3. изготвя и предлага график за провеждане на обучението;

4. провежда обучението.

(2) На успешно завършилите обучението директорът на НИО издава удостоверение.

Чл. 17 . При промяна в предоставената информация по чл. 15, ал. 3, т. 1 лицата, които успешно са завършили обучение за външен инспектор, в 14-дневен срок от настъпване на промяната писмено уведомяват директора на НИО.

Чл. 18 . За лицата, успешно завършили обучение за външен инспектор, се създава база данни, която съдържа:

1. трите имена на лицето;

2. адреса за кореспонденция, включващ електронен адрес и телефон;

3. придобитата образователно-квалификационна степен и професионална квалификация;

4. придобития професионален опит съгласно подадените документи по чл. 15, ал. 3, т. 2 .

Чл. 19 . За всяка конкретна инспекция директорът на НИО определя външни инспектори от наличната база данни на успешно завършилите обучение лица при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 1 и 2 , като подборът е в зависимост от:

1. вида на инспектираната институция: детска градина, неспециализирано, специализирано или специално училище;

2. придобитото висше образование по специалност от професионално направление, съответстващо на съдържанието на предучилищната или на училищната подготовка;

3. придобития професионален опит съгласно подадените документи по чл. 15, ал. 3, т. 2 .

Глава трета – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИНСПЕКТОРИТЕ

Чл. 20 . Инспекторите от специализираната администрация участват в процеса на разработване, апробиране и усъвършенстване на критериите и индикаторите за инспектиране.

Чл. 21 . (1) По време и във връзка с извършваните инспекции инспекторите имат следните права:

1. да получават своевременна подкрепа и съдействие от директора и от служителите на детската градина или училището;

2. да получават свободен достъп до всички дейности на детската градина или училището и до всички документи на детската градина или училището;

3. да изискват в определени от тях срокове справки, заверени копия от документи и друга информация, включително на електронен носител или по електронен път;

4. да проучват мнението на педагогическите специалисти, ученици, родители и представители на обществения съвет чрез срещи и разговори, както и чрез попълване на анкетни карти и въпросници за оценка и самооценка;

5. да им се осигуряват подходящи помещения и технически средства за извършване на инспекциите.

(2) Задължения на инспекторите:

1. да осъществяват инспектирането съобразно Наредбата за инспектиране на детските градини и училищата, критериите и индикаторите за инспектиране;

2. да уведомяват директора на НИО, когато при осъществяване процеса на инспектиране установят нарушения на нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование;

3. да извършват инспектирането добросъвестно и безпристрастно и да докладват на директора на НИО резултатите от инспекциите;

4. да изготвят цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование в определен момент на дейността им и да определят насоките за подобряване;

5. да зачитат правата и достойнството на участниците в образователния процес;

6. да изпълняват задълженията си отговорно в съответствие с действащата нормативна уредба, този правилник и длъжностната си характеристика или договора, сключен с тях;

7. да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнението на задълженията им.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 22 . (1) Националният инспекторат по образованието осъществява дейността си по годишен план за предстоящата учебната година, утвърден от директора в срок до 1 септември.

(2) Организацията на работата в НИО се извършва в съответствие с действащото законодателство, разпоредбите на този правилник и утвърдените от директора административни актове.

Чл. 23 . (1) Директорите на дирекциите "Административно осигуряване" и "Инспектиране" съобразно функционалната компетентност на дирекцията планират, организират, координират, контролират, отчитат и носят отговорност за дейността и изпълнението на възложените задачи.

(2) Директорите на дирекциите "Административно осигуряване" и "Инспектиране" изпълняват възложените им от директора на НИО задачи въз основа на резолюция, при спазване на указанията в резолюцията и на срока за изпълнение.

(3) Служителите в дирекциите "Административно осигуряване" и "Инспектиране" изпълняват възложените им от директора на НИО или от съответния директор на дирекция задачи въз основа на резолюция, при спазване на указанията в резолюцията и на срока за изпълнение.

Чл. 24 . (1) За извършване на инспекция в детска градина или в училище директорът на НИО определя със заповед инспектиращ екип от вътрешни и външни инспектори и ръководител на екипа.

(2) Със заповедта по ал. 1 се определят образователната институция, срокът за извършване на инспекцията и срокът за предоставянето на доклад за извършената инспекция.

(3) Ръководителят на инспектиращия екип изготвя план-график на дейностите и времето на осъществяването им. План-графикът се утвърждава от директора на НИО.

(4) За всяка инспекция ръководителят на инспектиращия екип провежда инструктаж на инспекторите във връзка с прилагането на критериите и индикаторите за инспектиране и за работата с формулярите, като разпределя задачите.

(5) Инспекцията се планира и провежда по начин, който не нарушава дейността на образователната институция.

(6) За извършената инспекция инспектиращият екип изготвя доклад до директора на НИО, съдържащ цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование, а при необходимост – и насоки за подобряване.

(7) Докладите от извършените инспекции се регистрират в НИО и в 7-дневен срок от регистрирането им се изпращат до директора на инспектираната институция и до началника на съответното регионално управление на образованието.

(8) В зависимост от цялостната оценка по ал. 6 на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование се определя срок за извършване на следващата инспекция на образователната институция, като при:

1. много добра оценка – следващата инспекция е на петата година;

2. добра оценка – следващата инспекция е след третата до четвъртата година;

3. задоволителна оценка – следващата инспекция е след първата до втората година;

4. незадоволителна степен – следващата инспекция е след 6 месеца до една година, по предложение на инспектиращия екип, одобрено от директора на НИО.

Чл. 25 . (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2020 г.) (1) Работното време на служителите при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично.

(2) Работното време по ал. 1 е от 9,00 до 17,30 ч. с обедна почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч.

(3) В зависимост от организацията и графика на обученията директорът със заповед може да определи за отделни служители работно време, различно от посоченото в ал. 2, с променливи граници от 7,30 ч. до 18,30 ч., с период на задължително присъствие от 10,00 ч. до 16,00 ч., при задължително отработване на нормалната продължителност на 8-часов работен ден.

(4) Критериите за определянето на служителите с работно време с променливи граници, както и условията и редът за изпълнението на техните задължения се уреждат с правилата за вътрешния трудов ред.

Чл. 26 . Условията и редът за изготвянето и съхранението на документите, свързани с дейността на НИО, се определят във вътрешните правила за документооборота съобразно изискванията на нормативните актове.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Постановлението се приема на основание чл. 279 от Закона за предучилищното и училищното образование .