Вид акт: Правилник

Глава първа – ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Свободната безмитна зона – Свиленград (наричана по-нататък "зоната"), се създава за насърчаване и разнообразяване износа на стоки, нарастване трансфера на капитали и технологии и осъществяване производствено коопериране с водещи фирми с цел постигане положителни валутни резултати, повишаване техническото равнище на определени наукоемки производства, постигане конкурентоспособност и осъществяване пробив на нетрадиционни за нашите производители пазари.

Чл. 2. На територията на зоната се извършват:

1. товарене, разтоварване, претоварване и транспортна обработка на необмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;

2. складиране и съхраняване на внесени необмитени и обмитени стоки на чужди и наши фирми, предназначени за износ;

3. обработка на необмитени стоки за износ – сортиране, маркиране, пакетиране, разфасовка, етикетиране и други операции, свързани със складирането и манипулирането на стоките до тяхното експедиране;

4. търговско представителство, посредничество и агентство;

5. организиране производството на стоки и извършването на услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;

6. транспортно-спедиторска дейност на международните превози – обработка на контейнери и конвенционални товари в комбинирано железопътно и автомобилно съобщение;

7. банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки;

8. паркинг, ремонт, поддръжка и зареждане с горивно-смазочни материали на транспортните средства, машините и механизмите на клиентите на зоната;

9. осъществяване лизингови операции;

10. складови продажби;

11. супервайзерски услуги (чрез "Булгарконтрола" или други специализирани организации);

12. организиране контейнерно депо за контейнери на частни агенции;

13. дейности, свързани с обслужването на клиентите и персонала на зоната.

Чл. 3. В зоната не се допуска извършването на дейности:

1. забранени от законодателството на Народна република България или противоречащи на международното право и обичаи;

2. несъвместими със санитарно-хигиенните изисквания или с изискванията за опазване на природната среда в Народна република България, с международните конвенции и с приетите препоръки на международните организации в хуманитарните и екологичните области.

Чл. 4. (1) Производствена, търговска и други стопански дейности в зоната може да се осъществяват както от чуждестранни юридически и физически лица, така и от български фирми и други стопански организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически и физически лица.

(2) Условията, при които българските фирми и други стопански организации могат да извършват дейности по сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване, временно складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, предназначени за износ, се определят от министъра на външноикономическите връзки.

Чл. 5. Всички плащания, свързани със стопанска дейност, осъществявана на територията на зоната, се извършват в конвертируема валута при свободно договаряне на страните и за тяхна сметка и отговорност.

Глава втора – ИЗГРАЖДАНЕ, ФУНКЦИОНИРАНЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЗОНАТА

Чл. 6. Организацията по изграждането, функционирането и стопанисването на зоната се осъществява от Фирмата "Свободна безмитна зона – Свиленград".

Чл. 7. Фирмата осъществява дейността си в съответствие с действуващата нормативна база в Народна република България.

Чл. 8. (1) Дейността по проектирането, изграждането и поддържането на основната инфраструктура на зоната се организира от фирмата.

(2) Електроснабдителните, топлофикационните, съобщителните, водоснабдителните и канализационните инсталации и съоръжения се проектират, изграждат и поддържат от специализираните български организации по договор с фирмата, стопанисваща зоната.

(3) Заинтересуваните чуждестранни клиенти могат да проектират и изграждат обекти с производствено и стопанско предназначение по взаимна договореност с фирмата срещу правото да ползуват тези обекти за сметка на наема за определен срок.

Чл. 9. (1) Стопанските дейности, осъществявани в зоната, се извършват на договорна основа между клиентите и фирмата.

(2) Договорите за създаване на територията на зоната предприятия, филиали, агенции, банки и други подобни се сключват с разрешение на министъра на външноикономическите връзки.

(3) В договорите се посочват характерът на дейността, необходимите площи (открити и закрити), сграден фонд, трудови и материални ресурси.

Чл. 10. (1) Необходимите за дейностите в зоната трудови ресурси – български граждани, се осигуряват от фирмата по искане на клиентите.

(2) Изискванията на клиентите към предоставените трудови ресурси – специалност, квалификация, възрастова и полова структура и т.н., се посочват в предложението за сключване на договор.

Чл. 11. (1) Трудовото възнаграждение за наетите работници и служители – български граждани, се определя на договорна основа и се заплаща от клиентите на фирмата в конвертируема валута.

(2) Заплащането на работниците и служителите се определя в трудовия договор между фирмата и съответния работник или специалист и се извършва в български левове.

Чл. 12. Клиентите на зоната сами осигуряват материално-техническото си снабдяване.

Чл. 13. По искане на клиентите фирмата оказва необходимото съдействие при организиране производствено-стопанската им дейност.

Чл. 14. По искане на клиентите фирмата им предоставя за стопанската им дейност електроенергия, пара за промишлени и домакински нужди, канцеларски материали и др. съгласно сключения договор.

Чл. 15. В договора с клиентите се определят необходимите им технически средства за свръзка, комуналните и другите услуги, размерът на наемите и другите плащания.

Глава четвърта – ОХРАНА И МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

Чл. 16 – 17. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.)

Чл. 18. Управителят на зоната организира и осигурява вътрешната и външната охрана на зоната съгласувано със съответните държавни органи.

Чл. 19. В зоната се установява пропускателен режим за влизане и излизане, отнасящ се за всички работещи в нея и за всички видове транспортни средства.

Чл. 20. (1) За достъп в зоната се осигурява един главен вход.

(2) За влизане в зоната се установяват следните пропуски:

1. за постоянно работещите в зоната;

2. за лица, имащи основание да посещават зоната за определено време;

3. за еднократно влизане в зоната.

(3) Пропускът съдържа следната информация:

1. трите имена на притежателя;

2. професия;

3. длъжност в зоната;

4. националност;

5. адрес и постоянно местожителство;

6. срок на валидност.

(4) На служителите в зоната се издават служебни карти.

(5) На служителите в митницата и охраната, които са натоварени с контрола и защитата на зоната, се издават разрешения за пребиваване.

(6) По преценка на административното ръководство на зоната разрешения за пребиваване се издават и на лица, които поради характера на своята работа трябва да пребивават в зоната, като в писмена форма се уведомяват охраната и митническият контрол.

(7) Разрешенията за пребиваване са персонални и се отнасят само за лицата, за които са издадени.

Чл. 21. Управителят на зоната съгласувано с компетентните държавни и стопански органи издава инструкция за реда за предоставяне и отнемане на пропуските.

Чл. 22. Зоната е под митнически контрол. Влизащите и излизащите физически лица и внасяните и изнасяните от зоната стоки се контролират съгласно митническите нормативни актове.

Чл. 23. Изнасянето на стоки от зоната и внасянето им в Народна република България за участие в панаири, изложения, симпозиуми и други инициативи се извършват в съответствие с митническите конвенции, по които Народна република България е страна или се е присъединила към тях. В останалите случаи за транзит, нов износ, временен износ или временен внос се прилагат действуващите митнически нормативни актове на Народна република България. За извършване на горните формалности клиентите на зоната правят писмено искане до управителя на зоната.

Чл. 24. При продажба на внесени в зоната машини, стоки или суровини между клиентите на зоната писмено се уведомява управителят.

Чл. 25. (1) Клиентите на зоната, които установяват липси, повреди или промени в качеството на внесените в зоната стоки или такива липси бъдат установени по друг ред, писмено уведомяват управителя на зоната, който взема отношение по горните констатации.

(2) Управителят на зоната може да назначи комисия с участието на представител на клиента, представител на застрахователя и митнически инспектор за извършване на проверка.

Чл. 26. Стоките (суровини и субстанции), които са на склад в зоната и може да се употребяват за изработване на инкриминирани стоки, остават собственост на клиентите. Собствениците на стоките са длъжни да ги изнесат от зоната в срок, определен им от управителя. Ако в определения срок стоките не бъдат изнесени, те се считат за изоставени.

Чл. 27. Изоставените в зоната стоки се предават от управителя на зоната на митницата по установения ред.

Чл. 28. Не подлежат на митническо облагане стоките и предметите, внесени от страната в зоната, за:

1. строителни нужди и облагородяване на зоната;

2. задоволяване социални потребности на работещите в зоната;

3. отдаване под наем на клиентите;

4. изпълнение на други задължения на фирмата.

Чл. 29. Обжалванията на клиентите, свързани с митническия контрол, се извършват чрез управителя на зоната пред Агенция "Митници".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 8 от Указ № 2242 от 1987 г. за свободни безмитни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г.) и Указ № 56 от 1989 г. за стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 4 от 1989 г.; попр., бр. 16 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 38, 39 и 62 от 1989 г.).

Глава първа – СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В СВОБОДНАТА БЕЗМИТНА ЗОНА – РУСЕ

Чл. 1. На територията на Свободната безмитна зона – Русе (наричана по-нататък "зоната"), се извършват:

1. товарене, разтоварване и транспортно обработване на необмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;

2. складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, предназначени за износ;

3. обработване на необмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване и др.);

4. търговска дейност, представителство и посредничество;

5. организиране производството на стоки и извършването на услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;

6. транспортна дейност, зареждане на кораби и други транспортни средства, които извършват международни превози;

7. банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки.

Чл. 2. В зоната не може да се извършва дейност:

1. забранена от законодателството на Народна република България или противоречаща на международното право и обичаи;

2. несъвместима със санитарните изисквания или с изискванията за опазване на природната среда на Народна република България и с приетите от страната препоръки на международните организации в хуманитарните и екологичните области.

Чл. 3. (1) Стопанската дейност, посочена в чл. 1 , може да се извършва от чуждестранни юридически или физически лица, както и от български самоуправляващи се стопански организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически или физически лица.

(2) С разрешение на министъра на външноикономическите връзки дейността, посочена в чл. 1, т. 1, 2 и 3 , може да се извършва от български стопански организации.

Чл. 4. (1) Плащанията по договорите на българските стопански организации за доставка на стоки и услуги в зоната и от нея за страната се извършват в конвертируема валута по реда за вносната и износната дейност.

(2) Плащанията, произтичащи от дейността на българските стопански организации по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от този правилник, се извършват в свободно конвертируема валута.

Глава втора – ИЗГРАЖДАНЕ, СТОПАНИСВАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ЗОНАТА

Чл. 5. Изграждането и организирането на дейността на зоната и нейното стопанисване се осъществяват от Стопанското предприятие "Свободна безмитна зона – Русе" (наричано по-нататък "предприятието").

Чл. 6. Проектирането, изграждането и поддържането на основната инфраструктура на зоната – сгради, пътища, жп линии, кейове, складове, обекти със стопанско, производствено, административно, социално-битово и културно предназначение, се организират от предприятието.

Чл. 7. Проектирането, изграждането и поддържането на електроснабдителните, водоснабдителните, съобщителните, топлофикационните и канализационните съоръжения и инсталации се извършват от съответните специализирани български организации по договор с предприятието в съответствие с Правилника за прилагане на Указ № 2242 за свободни безмитни зони (ДВ, бр. 86 от 1987 г.).

Чл. 8. (1) При сключване на договори между предприятието и клиентите на зоната, посочени в ал. 1 на чл. 3 , за създаване на територията на зоната на предприятия, филиали, агенции, банки и др. задължително се посочват характерът на производството, необходимите открити площи, сграден фонд, трудови и материални ресурси, пазарна насоченост и др.

(2) Договорите по предходната алинея се сключват с разрешение на министъра на външноикономическите връзки. ( 3 ) За дейностите, посочени в чл. 1, т. 1, 2 и 3, предприятието разработва общи условия.

Глава трета – ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ТРУДОВИ И МАТЕРИАЛНИ РЕСУРСИ

Чл. 9. (1) По искане на своите клиенти предприятието им предоставя необходимите трудови ресурси – работници и специалисти – български граждани.

(2) В зависимост от сложността на стопанската дейност клиентите на зоната могат по договореност с предприятието да наемат на работа квалифицирани специалисти – чужди граждани до 1/3 от общата численост на специалистите, заети в дадената дейност.

(3) За търговско-посредническа дейност, за банкови и застрахователни операции и за представителство броят на чуждите граждани се определя в договора.

Чл. 10. В предложението за сключване на договор се посочват необходимите работници и специалисти – български граждани, като се определят:

1. специалността и квалификацията на работниците и специалистите;

2. сменността на работа;

3. срокът за наемане на работа;

4. изпитателният срок;

5. други изисквания.

Чл. 11. (1) Клиентът на зоната заплаща на предприятието за наетите от него работници и специалисти – български граждани, трудово възнаграждение в конвертируема валута, което се определя в договора.

(2) На работниците и специалистите – български граждани, предприятието заплаща трудовото им възнаграждение в левове.

Чл. 12. Присъдени суми по трудови спорове се изплащат на съответните работници и специалисти – български граждани, от предприятието.

Чл. 13. (1) Клиентите на зоната сами осигуряват своето материално-техническо снабдяване.

(2) Предприятието съдействува на своите клиенти при осигуряване на материално-техническото им снабдяване.

Чл. 14. По искане на клиентите предприятието им предоставя за стопанската им дейност електроенергия, вода, пара за промишлени и домакински нужди, канцеларски материали и др. съгласно сключения договор.

Чл. 15. В договора с клиентите се определят необходимите им технически средства за връзка, комуналните и другите услуги, размерът на наемите и другите плащания.

Глава пета – ОХРАНА И МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

Чл. 16 – 17. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.)

Чл. 18. Управителят на зоната организира и осигурява вътрешната и външната охрана на зоната съгласувано със съответните държавни органи.

Чл. 19. В зоната се установява пропускателен режим за влизане и излизане във и от зоната, отнасящ се за всички работещи в нея и за всички видове транспортни средства.

Чл. 20. (1) За достъп в зоната се осигуряват два входа:

1. откъм сушата (главен);

2. откъм реката.

(2) За влизане в зоната се установяват три вида пропуски:

1. постоянен пропуск с червен отличителен знак – за постоянно работещите в зоната;

2. временен пропуск със зелен отличителен знак – за лица, имащи основание да посещават зоната за определено време;

3. еднократен пропуск с жълт отличителен знак – за всеки, получил разрешение за еднократно влизане в зоната.

(3) Пропуските се издават по предложение на директора на предприятието.

Чл. 21. Управителят на зоната съгласувано с компетентните държавни и стопански органи издава инструкция за реда за предоставяне и отнемане на пропуските.

Чл. 22. Клиентите на зоната съгласувано с управителя осигуряват охраната на своите обекти.

Чл. 23. Противопожарната защита се осигурява от управителя на зоната.

Чл. 24. Зоната е под митнически контрол. Влизащите и излизащите физически лица се контролират съгласно митническите нормативни актове, прилагани при влизане и излизане във и от Народна република България.

Чл. 25. За внасяните и изнасяните от зоната стоки притежателите на стоките или техните пълномощници представят на митническото бюро, обслужващо зоната, митнически декларации по образец, международни превозни документи и спецификации. Митническата декларация ще се счита и като документ за съхранение на стоково-материалните ценности, когато в зоната се предлагат услуги, които не довеждат до промяна в тарифните номера на Номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество или по Хармонизираната система за клиентите, чиито страни са се присъединили към Хармонизираната система.

Чл. 26. Изнасянето на стоки от зоната и внасянето им в Народна република България за участие в панаири, изложения, симпозиуми и други инициативи се извършват в съответствие с митническите конвенции, по които Народна република България е страна или се е присъединила към тях. В останалите случаи за транзит, нов износ, временен износ или временен внос се прилагат действуващите митнически нормативни актове на Народна република България. За извършване на тези формалности клиентите на зоната правят писмено искане до управителя на зоната.

Чл. 27. При продажба на внесени в зоната машини, стоки или суровини между клиентите на зоната писмено се уведомява управителят.

Чл. 28. (1) Клиентите на зоната, които установят липси, повреди или промени в качеството на внесените в зоната стоки или такива липси бъдат установени по друг ред, писмено уведомяват управителя на зоната, който взема отношение по тези констатации.

(2) Управителят на зоната може да назначи комисия с участието на представител на клиента, представител на застрахователя и митнически инспектор за извършване на проверка.

Чл. 29. Стоките (суровини и субстанции), които са на склад в зоната и може да се употребяват за изработване на инкриминирани стоки, остават собственост на клиентите. Собствениците на стоките са длъжни да ги изнесат от зоната в срок, определен им от управителя. Ако в определения срок стоките не бъдат изнесени, те се считат за изоставени.

Чл. 30. Изоставените в зоната стоки се предават от управителя на зоната на Русенската митница по установения ред.

Чл. 31. (1) Не подлежат на митническо облагане стоките и предметите, внесени от страната в зоната, за:

1. строителни мероприятия и облагородяване на зоната;

2. задоволяване социални потребности на български граждани, работещи в зоната;

3. отдаване под наем на клиентите;

4. изпълняване на други задължения на предприятието.

(2) В случаите по предходната алинея директорът на предприятието уведомява писмено управителя на зоната.

Чл. 32. Действията на управителя на зоната, свързани с митническия контрол, може да се обжалват пред Агенция "Митници" в седемдневен срок от деня на получаване на писмено уведомление за решението на управителя на зоната.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 8 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони от 1987 г . (ДВ, бр. 55 от 1987 г.).

Глава първа – СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В СВОБОДНАТА БЕЗМИТНА ЗОНА – ПЛОВДИВ

Чл. 1. На територията на Свободната безмитна зона – Пловдив (наричана по-нататък "зоната"), се извършват:

1. организиране и осъществяване с чуждестранно участие производството на стоки и извършването на услуги на съвременно техническо и технологично равнище;

2. търговска дейност, представителство и посредничество;

3. банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки;

4. складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, предназначени за износ;

5. обработка на необмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасовка и др.);

6. товарене, разтоварване и транспортна обработка на необмитените стоки, които се внасят с предназначение за износ;

7. транспортна и спедиционна за международни превози дейност.

Чл. 2. В зоната не може да се извършва дейност:

1. забранена от законодателството на Народна република България или противоречаща на международното право и обичаи;

2. несъвместима със санитарните изисквания или с изискванията за опазване на природната среда на Народна република България и с приетите от страната препоръки на международните организации в хуманитарните и екологичните области.

Чл. 3. (1) Стопанската дейност, посочена в чл. 1 , може да се извършва от чуждестранни юридически или физически лица, както и от български фирми и организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически или физически лица.

(2) С разрешение на министъра на външноикономическите връзки дейността, посочена в чл. 1, т. 4, 5 и 6 , може да се извършва от български фирми и организации.

Чл. 4. (1) Плащанията по договорите на българските фирми и организации за доставка на стоки и услуги в зоната и от нея за страната се извършват в конвертируема валута по реда за вносната и износната дейност.

(2) Плащанията, произтичащи от дейността на българските фирми и организации по чл. 1, т. 4, 5 и 6 , се извършват в свободно конвертируема валута.

Глава втора – ИЗГРАЖДАНЕ, СТОПАНИСВАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ЗОНАТА

Чл. 5. Изграждането и организирането на дейността на зоната и нейното стопанисване се осъществяват от Акционерната фирма "Свободна безмитна зона – Пловдив" (наричана по-нататък "фирмата").

Чл. 6. Проектирането, изграждането и поддържането на основната инфраструктура на зоната – сгради, пътища, жп линии, складове, обекти със стопанско, производствено, административно, социално-битово и културно предназначение, се организират от фирмата.

Чл. 7. (1) В съответствие с чл. 3, ал. 3 от Указ № 2242 на Държавния съвет за свободни безмитни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г.) зоната може да се състои от няколко отделни части.

(2) Отделните части на зоната се намират под общия административен контрол на нейното административно управление.

Чл. 8. Проектирането, изграждането и поддържането на електроснабдителните, водоснабдителните, съобщителните, топлофикационните и канализационните съоръжения и инсталации се извършват от съответните специализирани български организации по договор с фирмата в съответствие с чл. 9 от Правилника за прилагане на Указ № 2242 за свободни безмитни зони (ДВ, бр. 86 от 1987 г.).

Чл. 9. (1) При сключване на договори между фирмата и клиентите на зоната, посочени в ал. 1 на чл. 3 , за създаване на територията на зоната на предприятия, филиали, агенции, банки и др. задължително се посочват характерът на производството, необходимите открити площи, сграден фонд, трудови и материални ресурси, пазарна насоченост и др.

(2) Договорите по предходната алинея се сключват с разрешение на министъра на външноикономическите връзки.

(3) За дейностите, посочени в чл. 1, т. 4, 5 и 6 , фирмата разработва общи условия.

Глава трета – ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ТРУДОВИ И МАТЕРИАЛНИ РЕСУРСИ

Чл. 10. (1) По искане на своите клиенти фирмата им предоставя необходимите трудови ресурси – работници и специалисти – български граждани.

(2) В зависимост от сложността на стопанската дейност клиентите на зоната могат по договореност с фирмата да наемат на работа квалифицирани специалисти – чужди граждани, до 1/3 от общата численост на специалистите, заети в дадената дейност.

(3) За търговско-посредническа дейност, за банкови и застрахователни операции и за представителство броят на чуждите граждани се определя в договора, като се съобразят с разпоредбите на съответните нормативни актове.

Чл. 11. В предложението за сключване на договор се посочват необходимите работници и специалисти – български граждани, като се определят:

1. специалността и квалификацията на работниците и специалистите;

2. сменността на работа;

3. срокът за наемане на работа;

4. изпитателният срок;

5. други изисквания.

Чл. 12. (1) Клиентът на зоната заплаща на фирмата за наетите от него работници и специалисти – български граждани, трудово възнаграждение в конвертируема валута, което се определя в договора.

(2) На работниците и специалистите – български граждани, фирмата заплаща трудовото възнаграждение в левове.

Чл. 13. Присъдени суми по трудови спорове се изплащат на съответните работници и специалисти – български граждани, от фирмата.

Чл. 14. (1) Клиентите на зоната сами осигуряват своето материално-техническо снабдяване.

(2) Фирмата съдействува на своите клиенти при осигуряване на материално-техническото им снабдяване.

Чл. 15. По искане на клиентите фирмата им предоставя за стопанската им дейност електроенергия, вода, пара за промишлени и домакински нужди, канцеларски материали и др. съгласно сключения договор.

Чл. 16. По искане на клиентите с договор се определят необходимите им технически средства за връзка, комуналните и други услуги, размерът на наемите и другите плащания.

Глава пета – ОХРАНА И МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

Чл. 17 – 18. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.)

Чл. 19. Управителят на зоната организира и осигурява вътрешната и външната охрана на зоната съгласувано със съответните държавни органи.

Чл. 20. В зоната се установява пропускателен режим за влизане и излизане, отнасящ се за всички работещи в нея и за всички видове транспортни средства.

Чл. 21. За влизане в зоната се установяват три вида пропуски:

1. постоянен пропуск с червен отличителен знак – за постоянно работещите в зоната;

2. временен пропуск със зелен отличителен знак – за лица, имащи основание да посещават зоната за определено време;

3. еднократен пропуск с жълт отличителен знак – за всеки, получил разрешение за еднократно влизане в зоната.

(2) Пропуските се издават по предложение на ръководителя на фирмата, стопанисваща зоната.

Чл. 22. Управителят на зоната, съгласувано с компетентните държавни и стопански органи, издава инструкция за реда за предоставяне и отнемане на пропуските.

Чл. 23. Клиентите на зоната, съгласувано с управителя, осигуряват охраната на своите обекти.

Чл. 24. Зоната се намира под митнически контрол. Влизащите и излизащите физически лица се контролират съгласно митническите нормативни актове.

Чл. 25. Противопожарната защита се организира от управителя на зоната.

Чл. 26. За внасяните и изнасяните от зоната стоки притежателите на стоките или техните пълномощници представят на митническото бюро, обслужващо зоната, митнически декларации по образец, международни превозни документи и спецификации. Митническата декларация ще се счита и като документ за съхраняване на стоково-материалните ценности, когато в зоната се предлагат услуги, които не довеждат до промяна в тарифните номера на Номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество или по Хармонизираната система за клиентите, чиито страни са се присъединили към Хармонизираната система.

Чл. 27. Изнасянето на стоки от зоната и внасянето им в Народна република България за участие в панаири, изложения, симпозиуми и други инициативи се извършват в съответствие с митническите конвенции, по които Народна република България е страна или се е присъединила към тях. В останалите случаи за транзит, нов износ, временен износ или временен внос се прилагат действуващите митнически нормативни актове на Народна република България. За извършване на горните формалности клиентите на зоната правят писмено искане до управителя на зоната.

Чл. 28. При продажба на внесени в зоната машини, стоки или суровини между клиентите на зоната писмено се уведомява управителят.

Чл. 29. (1) Клиентите на зоната, които установяват липси, повреди или промени в качеството на внесените в зоната стоки или такива липси бъдат установени по друг ред, писмено уведомяват управителя на зоната, който взема отношение по горните констатации.

(2) Управителят на зоната може да назначи комисия с участието на представител на клиента, представител на застрахователя и митнически инспектор за извършване на проверка.

Чл. 30. Стоките (суровини и субстанции), които са на склад в отделните части на зоната и може да се употребяват за изработката на инкримирани стоки, остават собственост на клиентите. Собствениците на стоките са длъжни да ги изнесат от зоната в срок, определен им от управителя. Ако в определения срок стоките не бъдат изнесени, те се считат за изоставени.

Чл. 31. Изоставените в зоната стоки се предават от управителя на зоната на Пловдивската митница по установения ред.

Чл. 32. (1) Не подлежат на митническо облагане стоките и предметите, внесени от страната в зоната за:

1. строителни мероприятия и облагородяване на зоната;

2. задоволяване социални потребности на български граждани, работещи в зоната;

3. отдаване под наем на клиентите;

4. изпълнение на други задължения на фирмата.

(2) В случаите по предходната алинея ръководителят на фирмата на зоната уведомява писмено управителя на зоната.

Чл. 33. Действията на управителя на зоната, свързани с митническия контрол, може да се обжалват пред Агенция "Митници" към Министерството на икономиката и планирането в седемдневен срок от деня на получаване на писмено уведомяване за решението на управителя на зоната.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 8 от Указ № 2242 на Държавния съвет от 1987 г. за свободни безмитни зони .

Глава първа – СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В СВОБОДНАТА БЕЗМИТНА ЗОНА – БУРГАС

Чл. 1. На територията на Свободната безмитна зона – Бургас (наричана по-нататък "зоната"), се извършват:

1. товарене, разтоварване и транспортно обработване на необмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;

2. складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, предназначени за износ;

3. обработване на необмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване и др.);

4. търговска дейност, представителство и посредничество;

5. организиране производството на стоки за извършването на услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;

6. транспортна дейност, зареждане на кораби и други транспортни средства, които извършват международни превози;

7. банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки.

Чл. 2. В зоната не може да се извършва дейност:

1. забранена от законодателството на НР България или противоречаща на международните договори, по които НР България е страна, както и на международните обичаи, приети от НР България в международната търговска практика;

2. несъвместима със санитарните изисквания или с изискванията за опазване на природната среда в НР България и с приетите от страната препоръки на международните организации в хуманитарните и екологичните области.

Чл. 3. (1) Стопанската дейност, посочена в чл. 1 , може да се извършва от чуждестранни юридически или физически лица, както и от български фирми чрез сдружаване с чуждестранни юридически или физически лица.

(2) С разрешение на министъра на външноикономическите връзки дейността, посочена в чл. 1, т. 1, 2 и 3 , може да се извършва и от български фирми.

Чл. 4. (1) Плащанията по договорите на българските фирми за доставка на стоки и услуги в зоната и от нея за страната се извършват в конвертируема валута по реда за вносната и износната дейност.

(2) Плащанията, произтичащи от дейността на българските фирми по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от този правилник, се извършват в свободно конвертируема валута.

Глава втора – ИЗГРАЖДАНЕ, СТОПАНИСВАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ЗОНАТА

Чл. 5. Изграждането и организирането на дейността на зоната и нейното стопанисване се осъществяват от фирмата "Свободна безмитна зона" – Бургас (наричана по-нататък "фирмата").

Чл. 6. Проектирането, изграждането и поддържането на основната инфраструктура на зоната – сгради, пътища, жп линии, кейове, складове, обекти със стопанско, производствено, административно, социално-битово и културно предназначение, се организират от фирмата.

Чл. 7. Проектирането, изграждането и поддържането на електроснабдителните, водоснабдителните, съобщителните, топлофикационните съоръжения и инсталации се извършват от съответните специализирани български фирми по договор с фирмата в съответствие с Правилника за прилагане на Указ № 2242 за свободни безмитни зони (ДВ, бр. 86 от 1987 г.).

Чл. 8. (1) При сключване на договори между фирмата и клиентите на зоната, посочени в ал. 1 на чл. 3 , за създаване на територията на зоната на фирми, филиали, агенции, банки и други задължително се посочват характерът на производството, необходимите открити площи, сграден фонд, трудови и материални ресурси, пазарната насоченост и др.

(2) Договорите по предходната алинея се сключват с разрешение на министъра на външноикономическите връзки. ( 3 ) За дейностите, посочени в чл. 1, т. 1, 2 и 3, фирмата разработва общи условия.

Глава трета – ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ТРУДОВИ И МАТЕРИАЛНИ РЕСУРСИ

Чл. 9. (1) По искане на своите клиенти фирмата им предоставя необходимите трудови ресурси – работници и специалисти – български граждани.

(2) В зависимост от сложността на стопанската дейност клиентите на зоната могат по договореност с фирмата да наемат на работа квалифицирани специалисти – чужди граждани.

(3) В представителствата броят на чуждите граждани не може да надвишава 50 на сто от служителите в тях.

Чл. 10. В предложението за сключване на договор се посочват необходимите работници и специалисти – български граждани, като се определят:

1. специалността и квалификацията на работниците и специалистите;

2. сменността на работа;

3. срокът за наемане на работа;

4. изпитателният срок;

5. други изисквания.

Чл. 11. (1) Клиентът на зоната заплаща на фирмата за наетите от него работници и специалисти – български граждани, трудово възнаграждение в конвертируема валута, което се определя в договора.

(2) На работниците и специалистите – български граждани, фирмата заплаща трудовото им възнаграждение в левове.

Чл. 12. Присъдени суми по трудови спорове се изплащат на съответните работници и специалисти – български граждани, от фирмата.

Чл. 13. (1) Клиентите на зоната сами осигуряват своето материално-техническо снабдяване.

(2) Фирмата съдействува на своите клиенти при осигуряване на материално-техническото им снабдяване.

Чл. 14. По искане на клиентите фирмата предоставя за стопанската им дейност електроенергия, вода, пара за промишлени и домакински нужди, канцеларски материали и др. съгласно сключения договор.

Чл. 15. В договора с клиентите се определят необходимите им технически средства за връзка, комуналните и другите услуги, размерът на наемите и другите плащания.

Глава пета – ОХРАНА И МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

Чл. 16 – 17. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.)

Чл. 18. Управителят на зоната организира и осигурява съгласувано със съответните държавни органи вътрешната и външната й охрана.

Чл. 19. В зоната се установява пропускателен режим за влизане и излизане във и от зоната, отнасящ се за всички работещи в нея и за всички видове транспортни средства.

Чл. 20. (1) За достъп в зоната се осигуряват два входа:

1. откъм сушата (главен);

2. откъм езерата.

(2) За влизане в зоната се установяват три вида пропуски:

1. постоянен пропуск с червен отличителен знак – за постоянно работещите в Зоната;

2. временен пропуск със зелен отличителен знак – за лица, имащи основание да посещават зоната за определено време;

3. еднократен пропуск с жълт отличителен знак – за всеки, получил разрешение за еднократно влизане в зоната.

(3) Пропуските се издават по предложение на ръководителя на фирмата.

Чл. 21. Управителят на зоната съгласувано с компетентните държавни и стопански органи издава инструкция за реда за предоставяне и отнемане на пропуските.

Чл. 22. Клиентите на зоната съгласувано с управителя осигуряват охраната на своите обекти.

Чл. 23. Противопожарната защита се осигурява от управителя на зоната.

Чл. 24. Зоната е под митнически контрол. Влизащите и излизащите физически лица се контролират съгласно митническите нормативни актове, прилагани при влизане и излизане във и от НР България.

Чл. 25. За внасяните и изнасяните от зоната стоки притежателите на стоките или техните пълномощници представят на митническото бюро, обслужващо зоната, митнически декларации по образец, международни превозни документи и спецификации. Митническата декларация ще се счита и като документ за съхраняване на стоково-материалните ценности, когато в зоната се предлагат услуги, които не довеждат до промяна в тарифните номера на Номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество или по Хармонизираната система за клиентите, чиито страни са се присъединили към Хармонизираната система.

Чл. 26. Изнасянето на стоки от зоната и внасянето им в НР България за участие в панаири, изложения, симпозиуми и други инициативи се извършват в съответствие с митническите конвенции, по които НР България е страна. В останалите случаи – за транзит, нов износ, временен износ или временен внос, се прилагат действуващите митнически нормативни актове на НР България. За извършване на тези формалности клиентите на зоната правят писмено искане до управителя на зоната.

Чл. 27. При продажба на внесени в зоната машини, стоки или суровини между клиентите на зоната писмено се уведомява управителят.

Чл. 28. (1) Клиентите на зоната, които установят липси, повреди или промени в качеството на внесените в зоната стоки или такива липси бъдат установени по друг ред, писмено уведомяват управителя на зоната, който взема отношение по тези констатации.

(2) Управителят на зоната може да назначи комисия с участието на представител на клиента, представител на застрахователя и митнически инспектор за извършване на проверка.

Чл. 29. При нарушение на чл. 2 спрямо виновните лица се прилагат санкциите, предвидени в българското законодателство.

Чл. 30. Изоставените в зоната стоки се предават от управителя на зоната на Бургаската митница по установения ред.

Чл. 31. (1) Не подлежат на митническо облагане стоките и предметите, внесени от страната в зоната за:

1. строителни мероприятия и облагородяване на зоната;

2. задоволяване социални потребности на български граждани, работещи в зоната;

3. отдаване под наем на клиентите;

4. изпълняване на други задължения на фирмата.

(2) В случаите по предходната алинея ръководителят на фирмата уведомява писмено управителя на зоната.

Чл. 32. Действията на управителя на зоната, свързани с митническия контрол, може да се обжалват пред Агенция "Митници" в 7-дневен срок от деня на получаване на писмено уведомление за решението на управителя на зоната.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 8 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони от 1987 г . (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г.) и Указ № 56 за стопанската дейност от 1989 г . (обн., ДВ, бр. 4 от 1989 г.; попр., бр. 16 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 38 и 39 от 1989 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С този правилник се определят условията и редът за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии – изключителна държавна собственост – национални паркове, резервати и поддържани резервати, включени в приложения № 1 и 2 на Закона за защитените територии (ЗЗТ ).

(2) Управлението, използването и мониторингът на водите и водните обекти, както и контролът върху тях и върху водностопанските системи и съоръжения, в защитените територии – изключителна държавна собственост, наричани по-нататък "защитената територия", се осъществяват в съответствие със Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му при спазване на режима на съответната защитена територия.

Чл. 2. Управлението, възлагането на дейностите по чл. 1 , охраната и контролът в защитената територия се извършват съгласно националните стратегии, планове и програми в областта на околната среда, изискванията на международните договори в областта на околната среда, по които Република България е страна, и с определените със ЗЗТ , в заповедта за обявяване на защитената територия, в плана за управление, устройствените и техническите планове и проекти на съответната територия:

1. цели на управление;

2. норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на дейностите в горите, земите и водните площи; развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели;

3. краткосрочни и дългосрочни програми за действия, свързани с научноизследователската работа и мониторинга на компонентите на околната среда, поддържането на застрашените видове, съобщества и местообитания, екологичното възпитание и образование и др.

Чл. 3. (1) Компетентните органи на прилагане на този правилник са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. директорите на дирекциите на националните паркове (ДНП);

3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ).

(2) Регионални органи на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по смисъла на този правилник са директорите на ДНП и на РИОСВ.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ТЕРИТОРИЯ

Чл. 4. Управлението на защитената територия обхваща разработването на целите и задачите на управление; организацията и инструментариума за осъществяването му; планирането, мониторинга, отчитането, оценката и представянето на резултатите от управлението и координирането на дейностите, свързани със защитената територия, в това число и:

1. разработването, прилагането и отчитането на планове за управление;

2. организирането и осъществяването на охраната на защитената територия;

3. контрола по спазване на режима в защитената територия от физическите и юридическите лица, общините, ведомствата и учрежденията;

4. мониторинга върху качествата на компонентите на околната среда;

5. възлагането и/или извършването на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности в защитената територия;

6. възлагането на туристически дейности в защитената територия;

7. издаването на разрешителни по реда на ЗЗТ , Закона за биологичното разнообразие (ЗБР ), Закона за лечебните растения (ЗЛР ), Закона за водите (ЗВ ), Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД ) и Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА );

8. набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните за съответната защитена територия по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за създаването на специализирани карта и информационна система за тях.

Чл. 5. Изготвянето на планове за дейностите в защитената територия обхваща:

1. изготвяне на плана за управление за защитената територия;

2. изготвяне на годишни планове за определяне на обема на дейностите по ползване на природни ресурси, както следва:

а) план-извлечение за поддържащи и възстановителни дейности в горите;

б) план за пашата и ползването на сено;

в) план за ползването на лечебни растения;

г) план за ползване на гъби и горски плодове, които не са от лечебни растения;

3. изготвяне на годишни планове за дейностите на компетентните органи в защитената територия;

4. изготвяне на годишен план за мониторинг на компонентите на околната среда.

Чл. 6. Планът за управление се изготвя по реда на ЗЗТ и Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии (ДВ, бр. 13 от 2000 г.).

Чл. 7. (1) Изготвянето на годишните планове за определяне на обема на дейностите по ползване на природни ресурси се извършва в зависимост от състоянието на защитената територия и в съответствие с плановете за управление, устройствените и техническите планове и проекти за съответната защитена територия.

(2) Планът за пашата и ползването на сено, планът за ползването на лечебни растения и планът за ползване на гъби и горски плодове, които не са от лечебни растения, се утвърждават със заповед на съответния регионален орган.

(3) Обемът на разрешените ползвания с плановете по ал. 2 за всяка година се определя в зависимост от оценката на състоянието на съответния ресурс, в резултат на анализа на данните, получени от мониторинга (наблюденията), извършван ежегодно от ДНП/РИОСВ.

(4) С годишните планове по ал. 2, в зависимост от тяхната специфика, се определят:

1. местата и площите за паша на домашни животни, ползване на сено, събиране на билки, гъби и горски плодове, които не са от лечебни растения;

2. видът на домашните животни, лечебните растения и билките, които могат да се събират от тях, гъбите и горските плодове, които не са от лечебни растения;

3. броят или количеството на домашните животни, сеното, билките, гъбите и горските плодове, които не са от лечебни растения;

4. периодът, през който може де се извършва пашата, ползването на сено, събирането на билки, гъби и горски плодове, които не са от лечебни растения;

5. начинът и средствата за паша, ползване на сено, събиране на билки, гъби и горски плодове, които не са от лечебни растения.

(5) Плановете за поддържащи и възстановителни дейности в горите със съпътстващ добив на дървесина се изготвят от регионалните органи на МОСВ.

(6) Обемът на поддържащите и възстановителните дейности в горите със съпътстващ добив на дървесина се определя ежегодно от регионалните органи на МОСВ след извършване на оценка на състоянието на горските екосистеми.

(7) Въз основа на оценката по ал. 6 регионалните органи на МОСВ изготвят годишен план-извлечение по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите, който се представя в дирекция "Национална служба за защита на природата" при МОСВ за съгласуване.

(8) След съгласуване на годишния план-извлечение регионалните органи на МОСВ изготвят оперативен (технологичен) план за извършване на поддържащите и възстановителните дейности в горите със съпътстващ добив на дървесина за съответната защитена територия.

Чл. 8. Годишните планове по чл. 5, т. 3 за дейностите на компетентните регионални органи в защитената територия обхващат дейностите, финансирани със средства от държавния бюджет; дейностите, финансирани със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), и дейностите, финансирани от други източници.

Чл. 9. (1) Плановете по чл. 5, т. 3 се изготвят съгласно устройствените правилници на регионалните органи на МОСВ.

(2) Планове по чл. 5, т. 4 се изготвят от регионалните органи на МОСВ и се съгласуват с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Чл. 10. (1) Изготвянето и одобряването на частта от годишните планове за дейностите, финансирани със средства от ПУДООС, се извършват по следния ред:

1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) планове се изготвят от регионалните органи на МОСВ по образец съгласно приложение № 1 и се представят в дирекция "Национална служба за защита на природата" (НСЗП) на МОСВ в два екземпляра до 30 ноември на годината, предхождаща годината, за която се разработва планът;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) дирекция "Финансово управление" (ФУ) на МОСВ представя на дирекция НСЗП размера на средствата от ПУДООС за РИОСВ и ДНП за съответната година;

3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) дирекция НСЗП извършва разпределение на средствата за РИОСВ и ДНП;

4. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) при необходимост от изменения и/или допълнения дирекция НСЗП връща плана на съответния регионален орган;

5. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) РИОСВ и ДНП предоставят коригираните планове в два екземпляра в дирекция НСЗП в срок до пет дни от получаването им;

6. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) дирекция НСЗП съгласува плановете с дирекция ФУ;

7. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) министърът на околната среда и водите одобрява годишните планове на регионалните органи на МОСВ;

8. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) в 5-дневен срок след одобряването годишният план се изпраща на съответния регионален орган от дирекция ФУ;

9. (отм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) За прехвърляне на средства между различните бюджетни параграфи и подпараграфи по одобрения план по ал. 1, регионалните органи на МОСВ уведомяват дирекция "Финансово управление" на МОСВ за отразяване на съответните промени.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) В случай на обективна необходимост от изменение, допълване и/или отпадане на дейности в одобрен годишен план регионалните органи на МОСВ внасят в дирекция НСЗП проект на променен план, придружен с мотивирано писмено предложение, включително описание и обосновка на исканата промяна.

(2) Проектът на плана по ал. 1 се изготвя в рамките на общата сума на одобрения годишен план.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Проектът на плана по ал. 1 се съгласува с дирекция "НСЗП" и се одобрява от министъра на околната среда и водите. В 5-дневен срок от одобряването планът се изпраща на съответния регионален орган.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) За прехвърляне на средства между различните бюджетни параграфи и подпараграфи по одобрения план по ал. 3 регионалните органи на МОСВ уведомяват дирекция "Финансово управление" ("ФУ") на МОСВ за отразяване на съответните промени.

Чл. 12. (1) Възлагане на дейности през текущата година, извън одобрените годишни планове за дейностите, финансирани със средства от ПУДООС, се допуска:

1. в случаи на пожари, каламитети и други природни бедствия;

2. за предприемане на неотложни мерки, свързани с поддържане и/или възстановяване на популации, видове и местообитания;

3. при други непредвидими ситуации от значение за опазването на защитената територия.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 регионалните органи внасят в МОСВ обосновано искане, което се съгласува и одобрява по реда на чл. 11, ал. 3 .

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 регионалните органи внасят в ПУДООС обосновано предложение, което се разглежда и одобрява по реда на чл. 10, т. 6, 7 и 8 .

Чл. 13. (1) Осъществяването на планираните дейности се извършва от регионалните органи на МОСВ или чрез възлагане на трети лица по реда на този правилник.

(2) Възлагането на дейностите съгласно този правилник не отменя задължението на определения за изпълнител кандидат да се снабди със съответните разрешителни/позволителни и/или други документи, които се изискват от специалните закони за извършване на дейността.

Чл. 14. (1) При осъществяването на управлението на защитената територия компетентните органи могат да възлагат на трети лица извършването на следните дейности:

1. разработване на планове за управление и на устройствени и технически планове и проекти;

2. научноизследователска дейност и екологичен мониторинг;

3. издателска, разпространителска и печатна дейност;

4. интерпретативна, информационна, образователна и рекламна дейност;

5. противопожарни дейности;

6. строителство на сгради и съоръжения за нуждите на регионалните органи на МОСВ и за обслужване на посетителите;

7. доставка на стоки и услуги;

8. съхранение и транспортиране на материали и вещи, иззети при образувано административно-наказателно производство;

9. други дейности, разрешени от ЗЗТ и плана за управление и необходими за управлението, охраната и контрола на защитената територия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Дейностите по ал. 1 се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Чл. 15. (1) Отчетът по изпълнението на годишните планове за дейностите на компетентните органи в защитената територия се извършва съгласно устройствените правилници на регионалните органи на МОСВ.

(2) Директорите на ДНП на всеки четири години организират и осъществяват публично обсъждане на резултатите, ефективността и ефикасността на управленската дейност спрямо поставените цели в съответния план за управление.

(3) Регионалните органи на МОСВ създават необходимата организация за финансов и оперативен вътрешен контрол по изпълнение на възложените дейности.

Чл. 16. Отчетът по изпълнението на частта от годишни планове за дейностите, финансирани със средства от ПУДООС, се извършва посредством справки и/или отчети, изготвяни и предоставяни ежегодно до 30 януари от регионалните органи на МОСВ, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) справка за сключените договори по образец съгласно приложение № 2 – на дирекция "ФУ" на МОСВ;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) отчет за изпълнените през годината дейности по видове и постигнати резултати по образец съгласно приложение № 3 – на дирекция "НСЗП" на МОСВ;

3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) отчет на приходите и разходите от възложените дейности по пълна бюджетна класификация – на дирекция "ФУ" на МОСВ.

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Контролът по възлагането и отчитането на дейностите в защитената територия се осъществява от финансовите контрольори в системата на МОСВ и инспектората на МОСВ.

(2) Контролът по изпълнението на възложени поддържащи или възстановителни дейности за местообитания и/или видове в защитената територия се осъществява от дирекция "НСЗП" в МОСВ.

(3) Контролът по изпълнението на мониторинговите дейности се осъществява от ИАОС.

Глава трета – ВЪЗЛАГАНЕ НА ДЕЙНОСТИ ПО ПОДДЪРЖАНЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО В ЗАЩИТЕНАТА ТЕРИТОРИЯ

Раздел I – Общи положения

Чл. 18. По реда на този правилник могат да се възлагат на трети лица следните поддържащи и възстановителни дейности при спазване на българското законодателство, заповедта за обявяване на защитената територия, плана за управление, устройствените и техническите планове и проекти на съответната територия:

1. събиране на семенен материал;

2. производство на посадъчен материал;

3. залесяване и засаждане;

4. защита от вредители и болести;

5. изграждане на противоерозионни съоръжения и рекултивация на нарушени терени;

6. регулиране на числеността на животинските видове;

7. поддържане и възстановяване на редки и изчезнали растителни и животински видове и на техните местообитания;

8. поддържащи и възстановителни дейности в горските насаждения без съпътстващ добив на дървесина;

9. поддържащи и възстановителни дейности в горските насаждения със съпътстващ добив на дървесина;

10. други дейности, свързани с поддържането и възстановяването в защитената територия.

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Възлагането на поддържащите и възстановителните дейности по чл. 18, т. 1 – 8 и т. 10 се извършва по реда на ЗОП от директора на ДНП или на РИОСВ, наричан по-нататък в тази глава "директора".

(2) Възлагането на поддържащи и възстановителни дейности в горските насаждения със съпътстващ добив на дървесина се извършва по предвидения в този правилник ред.

Чл. 20. (1) Поддържащите и възстановителните дейности в горските насаждения със съпътстващ добив на дървесина могат да бъдат възлагани:

1. на трето лице, като добитата дървесина остава в собственост на регионалния орган на МОСВ;

2. на трето лице, като добитата дървесина става собственост на третото лице;

3. на лице от местното население, като добитата дървесина става собственост на това лице.

(2) Директорът преценява за всеки конкретен случай коя от възможностите по ал. 1 ще приложи, като се съобразява с причините и обстоятелствата, наложили извършването на поддържащите и възстановителните дейности в горските насаждения.

(3) Когато вследствие на поддържащи и възстановителни дейности добитата дървесина остава в собственост на регионалния орган на МОСВ, директорът преценява дали тя да бъде продадена по реда на този правилник, или да остане за задоволяване на нуждите на съответната РИОСВ или ДНП.

(4) В случаите по ал. 3 директорът със заповед определя:

1. количеството, вида и категорията дървесина, необходима за изграждане, поддържане и/или ремонт на посетителски центрове, заслони, мостове, огради, маркировка, табла, табели, беседки, навеси, маси, пейки, противоерозионни и други съоръжения за обществено ползване, свързани с туризма, безопасността на посетителите и поддържането на защитената територия;

2. количеството, вида и категорията дървесина, която да бъде продадена по реда на този правилник.

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Възлагането на дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 1 се извършва по реда на ЗОП от директора.

(2) Възлагането на дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 2 се извършва след конкурс, организиран и проведен от директора по реда на този правилник.

(3) Възлагането на дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 3 се извършва по реда и при условията на издаването на разрешителните за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите по реда на чл. 50, т. 5 ЗЗТ .

Чл. 22. (1) Не се провежда конкурс по реда на този правилник за възлагане на дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 2 , когато определената съгласно чл. 23, ал. 3 базисна цена на дървесината е до 20 000 лв.

(2) При продажба на дървесина по ал. 1 директорът изпраща покани най-малко до трима кандидати да представят оферти.

(3) В поканата директорът обявява условията, на които трябва да отговаря предложението на кандидата.

(4) Директорът определя купувач, ако са постъпили повече от едно предложение, което отговаря на предварително обявените условия.

(5) За купувач се обявява кандидатът, чието предложение отговаря на условията по ал. 3 и е предложил най-висока цена.

(6) Ако всички кандидати са предложили цени, равни или по-ниски от базисната цена на дървесината, директорът може да не определи купувач и да проведе нова процедура.

(7) При условията на ал. 5, ако всички или няколко кандидати са предложили равни цени, директорът поканва тези кандидати за провеждане на търг с явно наддаване по реда на чл. 52 .

(8) Директорът сключва договор с определения за изпълнител кандидат.

(9) Договорът по ал. 8 не се сключва за цена под базисната цена на дървесината.

Раздел II – Конкурс за възлагане на трето лице извършването на поддържащи и възстановителни дейности в горските насаждения, като добитата дървесина става собственост на третото лице

Чл. 23. (1) Дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 2 се извършват възмездно, като срещу заплащането на определена цена от лицето, определено за изпълнител на поддържащите и възстановителните дейности в горските насаждения, директорът му прехвърля правото на собственост върху добитата дървесина.

(2) Цената на дървесината по ал. 1 не може да бъде по-малка от базисната цена на дървесината.

(3) Базисната цена на дървесина по смисъла на този раздел се определя съгласно очаквания добив и представлява стойността на дървесината, определена съгласно Тарифата за таксите, които се заплащат за разрешените ползвания в защитени територии – изключителна държавна собственост (ДВ, бр. 46 от 2000 г.).

(4) За извършване на съответните поддържащи и възстановителни дейности по чл. 20, ал. 1, т. 2 в горските насаждения на лицето, определено за изпълнител, не се дължи възнаграждение.

(5) Получените приходи от възложени дейности по чл. 20, ал. 1, т. 2 се внасят в ПУДООС в 20-дневен срок от постъпването им по сметката на съответния регионален орган на МОСВ.

Чл. 24. (1) Директорът открива с решение конкурсната процедура по възлагането дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 2 .

(2) С решението за откриване на конкурса директорът одобрява поканата и документацията за участие в процедурата.

Чл. 25. (1) Поканата за участие в конкурса съдържа:

1. наименование, адрес, телефон, факс, електронен адрес на съответната РИОСВ или ДНП и лице за контакт;

2. предмет на дейността – количество и/или обем;

3. място и срок за изпълнение на дейността;

4. изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите;

5. (отм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.);

6. критерий за оценка на предложенията;

7. срок, място, цена и начин за получаване на документацията за участие в конкурса;

8. срок и място за подаване на предложенията;

9. срок на валидност на предложенията;

10. място, дата и час на разглеждане на предложенията.

(2) В поканата може да се предвидят и допълнителни условия във връзка с изпълнението на дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 2 .

(3) Поканата се публикува най-малко в един местен вестник, както и на Интернет страницата на съответната ДНП или РИОСВ.

(4) Срокът за подаване на предложенията не може да бъде по-кратък от 15 календарни дни от публикуване на поканата.

Чл. 26. Документацията за участие в конкурса съдържа:

1. решението за откриване на конкурсната процедура;

2. поканата за участие;

3. описание и технически характеристики на предмета на дейността по чл. 20, ал. 1, т. 2 ;

4. изисквания към кандидатите;

5. критерий и методика на оценяване на предложенията;

6. образец на предложение;

7. проект на договор.

Чл. 27. (1) В конкурса за възлагане на дейности по чл. 20, ал. 1, т. 2 може да участва кандидат, който:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон ;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) е вписан в публичния регистър и притежаващи удостоверение за регистрация по чл. 241, ал. 1 от Закона за горите ;

3. няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задължението;

4. не е обявен в несъстоятелност;

5. не е в производство по ликвидация;

6. не е лишен от правото да осъществява търговска дейност.

(2) Директорът може да постави и други изисквания към кандидатите.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 3 и 6 се отнасят и за управителите или за членовете на управителните органи на кандидатите, а в случай, че членове са юридически лица – за техните представители в съответния управителен орган.

(4) Изискванията по ал. 1 се отнасят и за подизпълнителите, когато кандидатът е предвидил участието на такива.

Чл. 28. (1) При изготвяне на предложението си всеки кандидат се придържа точно към обявените в конкурсната процедура условия.

(2) До изтичане на срока за подаване на предложенията всеки кандидат може да промени, допълни или оттегли предложението си.

Чл. 29. (1) Всеки кандидат в конкурсната процедура има право да представи само едно предложение.

(2) Лице, което участва като подизпълнител в предложението на друг кандидат, няма право самостоятелно да участва в конкурса и да представи предложение.

Чл. 30. (1) Всяко предложение съдържа:

1. удостоверение за актуално състояние;

2. доказателства за техническите възможности и/или квалификация, посочени в поканата;

3. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) документи от компетентните органи, удостоверяващи наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 27, ал. 1 , за тези, които не са налични в публични регистри;

4. декларация за подизпълнители;

5. срок за изпълнение;

6. предлагана цена;

7. срок на валидност на предложението.

(2) Когато кандидатът предвижда участие на подизпълнители, документите по ал. 1, т. 1 – 3 се представят за всеки от тях.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Обстоятелствата по чл. 27, ал. 1 , без т. 1, могат да се удостоверят и с декларации от кандидата, но при подписване на договора с определения за изпълнител кандидат той задължително предоставя документите по ал. 1, т. 3 , за тези, които не са налични в публични регистри.

Чл. 31. (1) Конкурсното предложение се представя в запечатан непрозрачен плик лично от кандидата или от упълномощен от него представител, като върху плика се посочват адрес за кореспонденция, телефон и по възможност – факс и електронен адрес.

(2) Предлаганата цена се представя в отделен запечатан непрозрачен плик с надпис "Предлагана цена", поставен в плика по ал. 1.

(3) При подаване на предложението върху плика се отбелязват: пореден номер, дата и час на постъпването. На приносителя се издава документ, върху който се отбелязват същите данни.

(4) Не се приемат предложения, които са представени след изтичане на крайния срок или са в незапечатан, прозрачен или с нарушена цялост плик. Такива пликове се връщат незабавно, като това обстоятелство се отбелязва в съответен регистър.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Избраният за изпълнител кандидат от конкурса за възлагане на дейности представя гаранция за изпълнение.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.).

(3) Условията и размерът на гаранцията за изпълнение се определят в договора за изпълнение като процент от стойността на цената му, но не повече от 20 на сто.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Гаранцията за изпълнение се представят под формата на парична сума.

Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.).

Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.).

Чл. 35. Условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за изпълнение на дейността.

Чл. 36. (1) За разглеждане на конкурсните предложения със заповед на директора се назначава комисия, която се състои от 3 или 5 членове, служители в съответната РИОСВ или ДНП, като задължително в състава й се включва един правоспособен юрист.

(2) В заповедта за назначаване на комисията се определят и поне двама резервни членове.

(3) Комисията се назначава от директора след изтичане на срока за приемане на конкурсните предложения и съставът й се обявява в деня, определен за отваряне на предложенията.

(4) Разходите, свързани с дейността на комисията, са за сметка на съответната ДНП или РИОСВ.

(5) Членовете на комисията декларират, че:

1. нямат материален интерес от възлагането на дейността по чл. 20, ал. 1, т. 2 ;

2. не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с някой от кандидатите в конкурса или с техни подизпълнители;

3. ще пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.

(6) При наличие на някои от обстоятелствата по ал. 5, т. 1 и 2 съответният член на комисията следва незабавно да уведоми директора и да си направи отвод.

Чл. 37. (1) Комисията започва своята работа в определения ден и час.

(2) Кандидатите, участващи в конкурса, или техни упълномощени представители могат да присъстват при действията на комисията по отваряне на плика с предложенията.

(3) Комисията отваря конкурсните предложения по реда на тяхното постъпване и проверява съответствието им с предварително обявените условия.

(4) Комисията в закрито заседание отваря пликовете с предлаганата цена само на допуснатите кандидати.

Чл. 38. Комисията отстранява от участие кандидат, който:

1. не е представил някой от необходимите документи съгласно чл. 30 ;

2. не може да участва в процедура за възлагане на дейността поради наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 27, ал. 1 ;

3. е представил предложение, което е непълно или не отговаря на предварително обявените условия.

Чл. 39. Комисията оценява конкурсното предложение според един от следните критерии:

1. "най-висока предложена цена", или

2. "икономически най-изгодното предложение".

Чл. 40. (1) Комисията взема своите решения с обикновено мнозинство. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и в срок 3 работни дни писмено излага мотивите си.

(2) Комисията съставя протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията и го предава на директора заедно с всички предложения на кандидатите.

(3) Комисията приключва своята работа с предаване на протокола.

Чл. 41. (1) Директорът обявява с решение класирането на кандидатите и кандидата, избран за изпълнител, не по-късно от 5 работни дни след приключване работата на комисията.

(2) В решението по ал. 1 се посочват и отстранените от участие в конкурса кандидати и мотивите за отстраняването им.

(3) Директорът изпраща копие от решението по ал. 1 на кандидатите в 3-дневен срок от издаването му.

Чл. 42. (1) Директорът прекратява конкурсната процедура с мотивирано решение, когато:

1. няма подадени предложения или няма допуснати кандидати;

2. допуснатите предложения не отговарят на предварително обявените условия в конкурсната процедура;

3. отпадне необходимостта за провеждане на конкурса в резултат на съществена промяна в обстоятелствата по причини, които не са могли да бъдат предвидени при откриването му;

4. всички предложения са за суми под базисната цена на дървесината;

5. класираните кандидати последователно откажат да сключат договор за изпълнение.

(2) Директорът в 5-дневен срок от прекратяване на конкурсната процедура уведомява кандидатите за това.

Чл. 43. Нов конкурс за същата дейност може да бъде проведен, когато първоначално обявената процедура е прекратена и решението за прекратяване не е оспорено или, ако е оспорено, то спорът е решен.

Чл. 44. (1) Директорът сключва договор за възлагане на дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 2 с кандидата, класиран на първо място и избран за изпълнител.

(2) При отказ на кандидата, избран за изпълнител, да сключи договор договорът се сключва със следващия класиран кандидат.

(3) Договорът по ал. 1 се сключва в 15-дневен срок от обявяване на решението за избор на изпълнител на дейността.

Чл. 45. (1) Договорът не се сключва за цена под базисната цена на дървесината.

(2) Договорът не се сключва с кандидат, избран за изпълнител, който при подписване на договора не представи:

1. документите по чл. 27, ал. 1 ;

2. документ за внесена гаранция за изпълнение.

(3) В случаите по ал. 2 договор се сключва със следващия класиран кандидат.

Чл. 46. Решенията на директора във връзка с възлагането на дейностите по чл. 20, ал. 1, т. 2 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство .

Раздел III – Продажба на дървесина, добита при поддържащи и възстановителни дейности по чл. 20, ал. 1, т. 1

Чл. 47. (1) Продажбата на дървесина, добита при поддържащи и възстановителни дейности по чл. 20, ал. 1, т. 1 , се извършва:

1. при базисна цена на дървесината до 10 000 лв. – чрез изискване на не по-малко от три ценови оферти;

2. при базисна цена на дървесината от 10 000 до 30 000 лв. – чрез провеждане на търг с явно наддаване;

3. при базисна цена на дървесината над 30 000 лв. – чрез конкурс по реда на глава трета, раздел втори .

(2) Базисната цена на дървесината по смисъла на този раздел се определя като сума от стойността на дървесината, определена съгласно Тарифата за таксите, които се заплащат за разрешените ползвания в защитени територии – изключителна държавна собственост, разходите за добива, съхранението и за организиране на продажбата й.

(3) Продажбата на дървесина, добита при поддържащи и възстановителни дейности по чл. 20, ал. 1, т. 1 , се извършва от директора на съответната РИОСВ или ДНП.

(4) Дървесината, добита при поддържащи и възстановителни дейности по чл. 20, ал. 1, т. 1 , не може да бъде продадена на цена, по-ниска от базисната цена.

(5) Получените приходи от продажбата на дървесина се внасят в ПУДООС в 20-дневен срок от постъпването им по сметката на съответния регионален орган на МОСВ.

Чл. 48. (1) При продажба на дървесина по реда на чл. 47, ал. 1, т. 1 директорът изпраща покани най-малко до трима кандидати да представят оферти.

(2) В поканата директорът обявява условията, на които трябва да отговаря предложението на кандидата.

(3) Директорът определя купувач, ако са постъпили повече от едно предложение, което отговаря на предварително обявените условия.

(4) За купувач се обявява кандидатът, чието предложение отговаря на условията по ал. 2 и е предложил най-висока цена.

(5) Ако всички кандидати са предложили цени, равни или по-ниски от базисната цена на дървесината, директорът може да не определи купувач и да проведе нова процедура.

(6) При условията на ал. 4, ако всички или няколко кандидати са предложили равни цени, директорът поканва тези кандидати за провеждане на търг с явно наддаване по реда на чл. 52 .

(7) Директорът сключва договор с определения за купувач кандидат.

(8) Договорът по ал. 6 не се сключва за цена под базисната цена на дървесината.

Чл. 49. (1) Продажбата на дървесина по чл. 47, ал. 1, т. 2 се извършва чрез търг с явно наддаване.

(2) Началната тръжна цена не може да е по-ниска от базисната цена на дървесината по чл. 47, ал. 2 .

Чл. 50. (1) Процедурата по продажба чрез търг с явно наддаване се открива с решение на директора, което съдържа:

1. наименованието на органа и вида на търга;

2. мястото, деня и часа на търга;

3. опис на дървесината и началната тръжна цена;

4. размера на депозита и начина на плащане;

5. други тръжни условия.

(2) С решението по ал. 1 се определя и съставът на комисията за провеждане на търга.

(3) За провеждането на търга се поставя обявление на видно място в сградата на съответната РИОСВ или ДНП, съдържащо информацията по ал. 1. Обявленията за организирането на търг с явно наддаване се публикуват в един местен вестник.

(4) Обявленията по ал. 3 се правят не по-късно от една седмица преди датата, определена за провеждане на търга.

Чл. 51. (1) Кандидатът внася депозит в размер 10 на сто от началната тръжна цена.

(2) Търгът се провежда при условие, че присъстват всички членове на комисията и са внесени депозити най-малко от двама кандидати.

(3) Когато се яви само един кандидат, търгът се отлага с един час и ако в този срок не се яви друг кандидат, търгът не се провежда, като за това се изготвя протокол.

Чл. 52. (1) В деня и часа, определени за провеждането на търга, председателят на комисията обявява първоначалната цена, от която започва наддаването, и определя стъпката на наддаване, която не може да бъде по-малко от 1 на сто и повече от 10 на сто от началната цена.

(2) Наддаването се извършва чрез обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени от председателя на комисията със звуков сигнал, като всяко увеличение е равно на определената стъпка.

(3) Преди третото обявяване на последната оферта се прави предупреждение, че тя е последна и ако няма друго предложение, наддаването приключва със звуков сигнал. Председателят обявява участника, спечелил търга, и предложената от него цена, след което закрива търга.

(4) Резултатите от търга се оформят в тръжен протокол, който се съставя и подписва от тръжната комисия в 3 екземпляра – по един за спечелилия търга, за комисията и за касата на продавача.

(5) Когато на повторно провеждан търг се яви само един кандидат, той се обявява за спечелил по обявената начална цена.

Чл. 53. (1) Предложената цена се заплаща в срок до 3 работни дни от закриване на търга, след което с купувача се сключва писмен договор за покупко-продажба.

(2) Внесените депозити се освобождават, както следва:

1. на спечелилия търга кандидат – в 3-дневен срок от сключването на договора по ал. 1;

2. на останалите кандидати – в 3-дневен срок от заплащането на цената по ал. 1.

Чл. 54. В случай на неплащане на цената в срока по чл. 53 депозитът не се връща и продавачът служебно обявява за спечелил търга участника, предложил при наддаването следващата по размер цена, след което го поканва в срок до 3 работни дни да извърши плащането. Ако цената не се внесе в определения срок, комисията отбелязва със забележка в тръжния протокол, че дървесината не е продадена.

Чл. 55. Когато търгът е насрочен отново поради неявяване на кандидат, директорът може да намали първоначалната цена до 20 на сто еднократно, но цената не може да е по-ниска от базисната цена на дървесината, като се извършват съответните корекции в тръжната документация.

Чл. 56. За неспазване на изискванията по организацията и провеждането на търга, участниците могат да подадат жалба по реда на Закона за административното производство .

Чл. 57. Когато за дървесината, предложена на търг с явно наддаване, не се яви купувач на три последователни търга, директорът определя реда за разпореждане с нея, като може да я продаде по реда на чл. 47, ал. 1, т. 1 .

Глава четвърта – ВЪЗЛАГАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

Раздел I – Общи положения

Чл. 58. По реда на този правилник могат да се възлагат на трети лица следните туристически дейности при спазване на българското законодателство, заповедта за обявяване на защитената територия, плана за управление, устройствените и техническите планове и проекти на съответната територия:

1. изграждане и/или поддържане на туристическа инфраструктура, включително:

а) пешеходни туристически маршрути;

б) специализирани маршрути – конни, велосипедни, познавателни, екопътеки и др.;

в) маркировка и обозначения;

г) заслони, места за почивка, биваци и др.;

2. предоставяне на физически или юридически лица извършването на туристически дейности и услуги, включително:

а) ползване на специализирани маршрути за организиране и провеждане на конна езда, планинско колоездене, наблюдение на видове в дивата природа, посещения с културен и опознавателен характер и др.;

б) предоставяне на туристически, интерпретативни, образователни и други услуги;

в) извършване на развлекателни и образователни мероприятия по определени маршрути с плавателни съдове;

г) ползване на заслони, места за почивка, къмпинги, биваци, палаткови лагери и други обекти с прилежаща територия и съответната инфраструктура.

Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Възлагането на дейностите по чл. 58, т. 1 се извършва по реда на ЗОП от директора на ДНП или на РИОСВ.

(2) Дейностите по чл. 58, т. 2, букви "а" и "б" се възлагат чрез договаряне по реда на този правилник.

(3) Дейностите по чл. 58, т. 2, букви "в" и "г" се възлагат чрез конкурс, организиран и проведен от директора на ДНП или на РИОСВ по реда на този правилник.

(4) Дейностите по чл. 58, т. 2 се възлагат за срок до 5 години.

(5) Получените приходи от възложени дейности по чл. 58, т. 2 се внасят в ПУДООС в 20-дневен срок от постъпването им по сметката на съответния регионален орган на МОСВ.

Чл. 60. При извършване на дейностите по чл. 58, т. 2 не могат да се събират посетителски такси от лицата, които посещават защитената територия, а само такси за предоставяне на съответната услуга.

Раздел II – Договаряне за възлагане на дейностите по чл. 58, т. 2, букви "а" и "б"

Чл. 61. (1) Дейностите по чл. 58, т. 2, букви "а" и "б" се извършват възмездно, като срещу заплащането на определена цена от лицето, което ги е организирало, то получава право да извършва съответната дейност в защитената територия и да ползва изградената в нея туристическа инфраструктура.

(2) Извършването на дейностите по ал. 1 е възмездно по отношение на ползването на туристическа инфраструктура в защитената територия само когато лицето, което ги е организирало, получава възнаграждение от лицата, които участват в тях.

(3) Неорганизираното извършване на дейностите по чл. 58, т. 2, букви "а" и "б" или организираното им извършване, когато лицето, което ги е организирало, не получава възнаграждение от лицата, които участват в тях, е безвъзмездно.

Чл. 62. (1) Когато лице желае да извършва организирано по смисъла на чл. 61, ал. 1 и 2 дейностите по чл. 58, т. 2, букви "а" и "б" , то уведомява за това директора на съответната ДНП или РИОСВ.

(2) Директорът и лицето по ал. 1 се договарят за условията на организираното извършване на съответната дейност.

(3) Условията по ал. 2 се съобразяват с българското законодателство, заповедта за обявяване на защитената територия, плана за управление, устройствените и техническите планове и проекти на съответната територия.

(4) Страните могат да се договорят за предоставяне на право на ползване на образователни и лекционни материали, собственост на съответния регионален орган на МОСВ, при осъществяването на дейностите по чл. 58, т. 2, буква "б" .

(5) Предоставянето на правото на ползване по ал. 4 е възмездно.

(6) Страните могат да се договорят за поддържане на туристическата инфраструктура от лицето по ал. 1.

(7) Страните не могат да се договорят, че съответната дейност няма да бъде извършвана от други лица.

(8) За постигнатите договорености между директора на съответната ДНП или РИОСВ и лицето, което иска организирано да извършва дейностите по чл. 58, т. 2, букви "а" и "б" , се подписва договор.

Раздел III – Конкурс за възлагане дейностите по чл. 58, т. 2, букви "в" и "г"

Чл. 63. Дейностите по чл. 58, т. 2, букви "в" и "г" се извършват възмездно, като срещу заплащането на определена цена от лицето, определено за техен изпълнител, то получава право да извършва съответната дейност и правото да ползва изградената в защитената територия туристическа инфраструктура.

Чл. 64. Доколкото за конкурса по този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на глава трета, раздел II, с изключение на разпоредбите на чл. 23 , чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 , чл. 32, ал. 3 , чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 45, ал. 1 .

Глава пета – ОХРАНА В ГОРИТЕ, ЗЕМИТЕ И ВОДНИТЕ ПЛОЩИ В ЗАЩИТЕНАТА ТЕРИТОРИЯ

Раздел I – Охрана на защитената територия

Чл. 65. (1) Охраната на защитената територия се организира от МОСВ.

(2) По реда на този правилник МОСВ организира охраната и на обектите по Рамсарската конвенция и другите международни договори и конвенции.

Чл. 66. С организирането и осъществяването на охраната на защитената територия се цели спазването на режимите и нормите, определени със ЗЗТ , в заповедта за обявяване на защитената територия, в плана за управление, устройствените и техническите планове и проекти на съответната територия, както и опазване на горите, земите, водните площи, флората и фауната, сградите и съоръженията, собственост и/или управлявани от регионалния орган на МОСВ, предотвратяването и разкриването на нарушенията и санкционирането на нарушителите.

Чл. 67. Охраната на отделни резервати и поддържани резервати извън границите на националните паркове може да се предоставя от министъра на околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на общини чрез сключване на споразумение.

Чл. 68. (1) Директорите на ДНП и РИОСВ организират и осъществяват охраната на защитената територия в своите райони.

(2) Районите по ал. 1 са териториалните обхвати на дейност и се определят с правилниците за устройството и дейността на ДНП и РИОСВ или със заповед на министъра на околната среда и водите.

(3) Директорите на ДНП могат да организират охраната на резервати и/или поддържани резервати, които граничат или са в близост до съответния национален парк, без да са включени в територията му, ако това е определено в правилника за устройството и дейността на ДНП или със заповед на министъра на околната среда и водите.

(4) Охраната в защитената територия се осъществява от паркова охрана.

(5) Служителите от парковата охрана са на пряко подчинение на директора на съответната ДНП или РИОСВ, наричан по-нататък в тази глава "директора".

Чл. 69. (1) Охраната на защитената територия, включително опазването от пожари, включва дейности по организиране и осъществяване на:

1. охрана на охранителни участъци;

2. подвижна охрана;

3. контролни пунктове.

(2) Регионалните органи на МОСВ могат да обособяват функционални звена за осъществяване на отделните видове охрана по ал. 1. Звената са групи служители от парковата охрана, обособени по функционален признак за осъществяване на отделните специализирани видове охранителни дейности по ал. 1.

(3) Регионалните органи на МОСВ могат да създават мрежа от сътрудници и доброволци, подпомагаща охранителната и контролната дейност.

(4) С цел осигуряване на постоянно взаимодействие с органите на съдебната власт, на Министерството на вътрешните работи и с други органи на държавната и общинската власт, директорът може да сключва споразумения за съдействие и сътрудничество на местно и регионално ниво.

Чл. 70. (1) Защитената територия се разделя на охранителни участъци с площ до 1500 ха.

(2) За осигуряване на ефективна охрана на защитената територия площта й може да се разделя на охранителни райони (паркови участъци или сектори), които да включват повече от един охранителен участък.

(3) Охранителният район може да включва повече от една защитена територия, когато общата им площ е по-малка или равна на 1500 ха.

(4) Охранителната дейност в охранителния район се извършва по реда и начина за осъществяване и отчитане на тази дейност в охранителните участъци.

Чл. 71. (1) Охранителните райони и охранителните участъци се създават със заповед на директора, в която се определят площта, границите и името на района или участъка.

(2) Охранителният участък се охранява от служител от парковата охрана.

(3) Охраната на охранителния район се организира, ръководи и осъществява от определено от директора длъжностно лице, което има висше образование и отговаря на условията по чл. 74, ал. 2 .

Чл. 72. (1) Служителите от подвижната паркова охрана извършват контрол и охрана върху всички охранителни райони в защитената територия, част от нея или няколко защитени територии, попадащи в района на съответната ДНП или РИОСВ.

(2) Подвижната паркова охрана се състои от групи, като броят на групите, съставът им и обхватът на действие се определят със заповед на директора.

(3) Групата по ал. 2 се състои най-малко от двама служители на парковата охрана.

(4) При необходимост към служителите от подвижната паркова охрана могат да се включват и други служители, определени от директора.

(5) Подвижната паркова охрана се ръководи от определено от директора длъжностно лице, което отговаря на изискванията и условията по чл. 74 .

(6) При необходимост служителите от подвижната паркова охрана към един регионален орган на МОСВ могат да участват в извършването на охрана и контрол в района на друг регионален орган на МОСВ след съгласуване между съответните директори.

Чл. 73. (1) Директорите на ДНП, а при необходимост и директорите на РИОСВ организират постоянни и/или временни контролни пунктове на подходящи за целта места.

(2) Местата и броят на постоянните контролните пунктове се определят с плановете за управление, устройствените и техническите планове и проекти за съответната територия и/или по предложение на регионалния орган на МОСВ със заповеди на министъра на околната среда и водите.

(3) Контролните пунктове се устройват и оборудват със:

1. предупредителни табели и знаци;

2. устройства за спиране на превозните средства;

3. постоянна телефонна или радиовръзка;

4. подходящи места за спиране, разминаване и други.

(4) В контролните пунктове се устройват помещения за съхраняване на иззетите или отнетите в полза на държавата вещи и доказателства.

(5) При необходимост директорът със заповед създава временни контролни пунктове на места, свързани със сезонно ползване на ресурси, натоварване с превозни средства, бракониерство и/или други дейности със сезонен, временен или конфликтен характер.

Чл. 74. (1) За служители в парковата охрана се назначават лица, които имат най-малко средно образование.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни в срок 6 месеца от назначаването им да предприемат необходимите действия за получаване на разрешително за носене, съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие.

(3) Разходите, свързани с издаването на разрешителното за носене, съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие на служителите от парковата охрана, както и неговата презаверка са за сметка на работодателя.

(4) При отказ за издаване или подновяване на разрешителното по ал. 2 работодателят на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда или чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител прекратява трудовото или служебното правоотношение на съответния служител паркова охрана, като лицето възстановява направените от работодателя разходи по ал. 3.

(5) Директорът може да удължи срока по ал. 2 с не повече от 4 месеца при условие, че забавянето се дължи на органа, компетентен да издаде разрешителното за носене, съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие.

Чл. 75. (1) Служителите от парковата охрана имат право да:

1. спират и проверяват превозните средства, транспортиращи дървени материали, горски и земеделски и други продукти, включително и преработените такива, както и документите за тях, в защитената територия, в прилежащите населени места и техните землища;

2. проверяват всички документи, разрешаващи ползвания, дейности и движение в защитената територия;

3. извършват проверки за спазването на режимите и нормите, определени със ЗЗТ , в заповедта за обявяване на защитената територия, в плана за управление, устройствените и техническите планове и проекти на съответната територия;

4. съставят актове на нарушителите за констатирани нарушения по ЗЗТ , ЗБР , ЗЛР , Закона за опазване на околната среда (ЗООС ), ЗЛОД и ЗРА по реда на Закона за административните нарушения и наказания ;

5. задържат вещите – предмет на нарушение, както и вещите, послужили за неговото извършване.

(2) За спиране на превозни средства служителите от парковата охрана използват стоп-палка тип "МОСВ" по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.

(3) С цел предотвратяване или пресичане на нарушенията служителите от парковата охрана имат право да осъществяват правомощията си и извън установеното работно време, извън поверения им охранителен участък, район или контролен пункт.

Чл. 76. (1) Служителите от парковата охрана при изпълнение на служебните си задължения задължително носят:

1. униформено облекло със съответните отличителни знаци;

2. служебна карта по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите;

3. късо бойно оръжие;

4. формуляри на актове за установяване на административни нарушения и дневник на парковата охрана;

5. карта на охранителния участък;

6. технически средства за мобилна телефонна връзка или радиовръзка;

7. стоп-палка по чл. 75, ал. 2 ;

8. маркировъчен чук по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите;

9. други помощни средства.

(2) При необходимост служителите от парковата охрана могат да ползват катери, лодки, мотоциклети, моторни шейни, служебни животни, прибори за нощно виждане, клещи, бронезащитни жилетки и друго помощно оборудване.

Чл. 77. (1) При изпълнение на специализирани акции служителите от парковата охрана могат да носят и дълго огнестрелно оръжие.

(2) Специализираните акции се извършват с писмена заповед, а при обективна невъзможност – с устно разпореждане на:

1. министъра на околната среда и водите – за районите на няколко регионални органа на МОСВ;

2. директора – за съответния район;

3. упълномощени от органите по т. 1 и 2 длъжностни лица.

(3) Специализираните акции по ал. 1 са извънредни проверки по получени сигнали, съдържащи информация за предстоящо или извършвано в момента нарушение в защитената територия, с цел неговото предотвратяване, преустановяване или установяване.

Чл. 78. (1) Служителите от парковата охрана на охранителен участък са длъжни да:

1. охраняват от незаконно ползване и дейности, увреждане и унищожаване горите, земите и водните площи, сградите, съоръженията и други обекти, собственост и/или управлявани от регионалния орган на МОСВ, в границите на поверения им охранителен участък;

2. следят за спазването на режима в защитената територия, определен със заповедта за обявяване и с плана за управление;

3. следят за спазване на противопожарните изисквания, като при пожар участват в потушаването му;

4. следят за опазването на водите и терените от замърсяване с отпадъци;

5. следят за санитарното състояние на горите и при нужда уведомяват директора;

6. опазват флората и фауната;

7. съпровождат посетителски групи, предоставят информация и оказват съдействие на посетителите;

8. поддържат връзка и взаимодействие с органите на Планинската контролно-спасителна служба, противопожарната охрана и Министерството на вътрешните работи;

9. участват при изпълнението на дейности, свързани с възстановяването на животински и растителни видове, на техните местообитания, както и на забележителни обекти на неживата природа;

10. извършват дейности, свързани с мониторинга върху качествата на компонентите на околната среда;

11. извършват проверки по сигнали и вземат необходимите мерки за залавяне на нарушителите и за задържане на вещите – предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване;

12. отбелязват пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя с маркировъчен чук по чл. 76, ал. 1, т. 8 ;

13. съставят констативни протоколи и актове при установени нарушения, които представят на прекия си ръководител;

14. водят дневник, заверен от директора.

(2) Служителите по ал. 1 при откриване на нарушения извън поверения им охранителен участък са длъжни да сигнализират за това на прекия си ръководител и да положат усилия за разкриване и санкциониране на нарушителя.

(3) Служители по ал. 1 и други служители на регионалния орган, определени със заповед на директора, отбелязват предвидените за отсичане дървета в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите с маркировъчния чук по чл. 76, ал. 1, т. 8 .

(4) При необходимост директорът може да възлага на лицензирани лесовъди отбелязването на предвидените за отсичане дървета в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите с маркировъчен чук по чл. 76, ал. 1, т. 8 .

Чл. 79. (1) Служителите от подвижната паркова охрана изпълняват задълженията по чл. 78, ал. 1, т. 2, т. 4 – 14 и ал. 2 .

(2) Служителите от подвижната паркова охрана, освен изброеното по чл. 76, ал. 1 , се оборудват и със:

1. фенер с три светлини;

2. бинокъл;

3. автомобил с висока проходимост;

4. други помощни средства.

Чл. 80. (1) Служителите от парковата охрана на контролен пункт:

1. спират и проверяват превозни средства, транспортиращи дървени материали, горски и земеделски и други продукти, включително и преработените такива;

2. задържат дървесината и продуктите по т. 1, когато не са придружени с документи, доказващи законния им произход, и/или не са маркирани по съответния ред и/или са в количества, по-големи от разрешените;

3. съставят актове на лицата, които превозват дървесина и продукти, в случаите по т. 2;

4. спират и проверяват превозните средства за наличието на взривни вещества; металотърсачи; капани, примки, арбалети, лъкове; риболовни принадлежности; пневматично или огнестрелно оръжие в сглобено и/или разглобено състояние или боеприпаси, с изключение на оръжие и боеприпаси за самоотбрана (пистолети и револвери);

5. не допускат в защитената територия превозните средства, в които са открили някои от предметите по т. 4, и уведомяват компетентните органи;

6. водят дневник за проверените превозни средства на контролен пункт и опис на задържаните вещи;

7. заверяват проверените разрешителни, позволителни и други документи с гриф "Проверено" с дата и подпис на проверяващия.

(2) Контролният пункт се ръководи от определено от директора лице, което отговаря на изискванията и условията по чл. 74 .

(3) За спиране на превозни средства за проверка служителите от парковата охрана на контролен пункт използват стоп-палката по чл. 75, ал. 2 .

(4) Служителите от парковата охрана на контролен пункт, освен изброеното по чл. 76, ал. 1 , са оборудвани и със:

1. фенер с три светлини;

2. бинокъл;

3. автомобил с висока проходимост.

Чл. 81. Директорът, както и лицата, определени от него за осъществяване на организацията, ръководството и контрола върху служителите на парковата охрана, имат правомощията по чл. 75 – чл. 80 съобразно своята компетентност.

Чл. 82. (1) Служителите от парковата охрана на охранителен участък отчитат дейността си ежеседмично пред прекия си ръководител, като след извършване на конкретни проверки представят констативен протокол.

(2) Служителите от подвижната паркова охрана и от парковата охрана на контролен пункт отчитат дейността си ежемесечно с писмен доклад до прекия си ръководител.

(3) При констатирани нарушения и установена самоличност на нарушителя служителите от парковата охрана представят на регионалния орган на МОСВ съставените актове.

(4) Преките ръководители на служителите от парковата охрана отчитат дейността им ежемесечно с писмен доклад до регионалния орган на МОСВ.

Чл. 83. (1) За състоянието на горите, земите и водните площи в охранителния участък и за анализ на дейността на служителя от паркова охрана на участъка на всеки шест месеца се провеждат ревизии.

(2) Ревизиите по ал. 1 се извършват със заповед на директора. За резултатите от ревизията се съставя протокол в два екземпляра.

(3) След приключване на ревизиите по ал. 1 директорът може да разпореди извършването на контролни ревизии на част от охранителните участъци.

(4) В едномесечен срок след приключване на ревизиите по ал. 1 директорът представя в МОСВ обобщен доклад и анализ за дейността на парковата охрана.

(5) При предаване и приемане на охранителния участък от един служител от парковата охрана на друг се извършва ревизия.

(6) Предаването и приемането на охранителния участък или на обекти за охрана се извършват с протокол.

(7) При необходимост се извършват внезапни ревизии по разпореждане на съответния регионален орган на МОСВ.

Раздел II – Опазване на защитената територия от пожари

Чл. 84. Опазването на защитената територия от пожари е комплекс от противопожарни мероприятия и включва действия, мерки и изисквания за предотвратяване, откриване, ограничаване и ликвидиране на пожари.

Чл. 85. За всяка защитена територия се изготвят проекти или планове за противопожарно устройство с предвидени за изпълнение противопожарни мероприятия.

Чл. 86. Противопожарните мероприятия се реализират от:

1. регионалния орган на МОСВ;

2. физически лица, юридически лица или организации, на които регионалните органи на МОСВ са възложили противопожарни дейности по реда на глава втора – за сметка на регионалния орган;

3. собствениците или ползвателите на обекти; ползвателите на земи и водни площи; лицата, на които са възложени поддържащи или възстановителни дейности в горите в защитената територия, както и лицата, които извършват туристически дейности в защитената територия – за тяхна сметка.

Чл. 87. (1) Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи организират, координират, участват и контролират непосредствено изпълнението на действията, мерките, изискванията и мероприятията по опазване от пожари на горите и земите в защитената територия.

(2) Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи организират система за своевременно откриване на пожари, създават организация и участват в тяхното гасене.

Чл. 88. (1) В съответствие със своите компетенции регионалните органи на МОСВ контролират, дават предписания и/или указания, санкционират, ограничават или спират функционирането на обекти, използването на технологично оборудване и извършването на дейности в защитената територия, които са в нарушение на противопожарните мерки и изисквания за опазване от пожари.

(2) В документите, с които регионалните органи на МОСВ разрешават или съгласуват извършването на дейности в защитената територия, се вписват и задължителните мерки за опазването й от пожари.

Чл. 89. Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи създават и поддържат информационна система и база данни за пожарите в защитената територия, които съдържат най-малко:

1. дата и час на първия сигнал за избухване на пожара;

2. дата и час на първоначални действия по гасене;

3. дата и час на ликвидиране на пожара;

4. място на възникване на пожара;

5. изгорена площ;

6. характеристика на изгорената площ;

7. предполагаема причина за възникване на пожара;

8. информация, свързана с резултатите от приключило разследване на умишлени палежи;

9. засегнати консервационно значими видове и находища.

Чл. 90. Министърът на околната среда и водите:

1. организира и контролира дейностите на регионалните органи на МОСВ по изпълнение на задълженията им по опазване на защитената територия от пожари;

2. съгласува дейностите и мероприятията за опазване на защитената територия от пожари на национално ниво с други органи, организации и сдружения;

3. издава инструкция за противопожарното устройство и организацията на пожарогасене в защитената територия;

4. организира изграждането и поддържането на свързочна система за оповестяване и управление по опазването на защитената територия;

5. при повишена пожарна опасност със заповед въвежда ограничителен режим за движение и извършване на дейности в защитената територия на даден район по предложение на регионалните органи, съгласувано с териториалните органи на изпълнителната власт.

Чл. 91. Регионалните органи на МОСВ в определените им райони:

1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) съгласуват с органите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГД "ПБЗН"), по места и утвърждават годишни оперативни планове за противопожарните мероприятия в защитената територия в определения им район;

2. организират провеждането и възлагат извършването на противопожарните мероприятия в защитената територия;

3. събират и обобщават информацията, свързана с опазването на защитената територия от пожари и изготвят отчети за противопожарната дейност в защитената територия;

4. поддържат оперативна връзка с постоянните комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към областните администрации и с РСПАБ в случаите на повишена пожарна опасност в защитената територия и при гасене на пожари;

5. разработват програми и организират обучение на служители от регионалните органи за осигуряване на необходимата им подготовка при охраната на горите от пожари, включително и тяхното гасене;

6. организират противопожарни кампании, проектирането и изработването на знаци, табла и други нагледни материали, даващи указания или забрани, свързани с предотвратяването на пожари в защитената територия.

Чл. 92. (1) Противопожарното устройство на защитената територия включва проектирането на система от противопожарни мероприятия с цел предотвратяване възникването на горски пожари, ограничаване на тяхното развитие и разпространение и осигуряване на условия за своевременното им откриване и успешно гасене.

(2) Противопожарното устройство по ал. 1 се възлага от регионалните органи на МОСВ по задание, изготвено в съответствие с инструкцията по чл. 90, т. 3 .

Чл. 93. Пожароопасният сезон в защитената територия се определя ежегодно със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Преди започване на пожароопасния сезон за защитената територия се изготвят оперативни планове за противопожарна дейност, които се утвърждават от съответните регионални органи на МОСВ и се съгласуват с органите на ГД "ПБЗН" по места.

(2) Оперативните планове се изготвят от длъжностни лица, определени от съответните регионални органи на МОСВ.

(3) Годишните оперативни планове се изготвят в съдържание и форма съгласно инструкцията по чл. 90, т. 3 .

Чл. 95. (1) За времето на пожароопасния сезон регионалните органи на МОСВ със заповед сформират противопожарни групи (звена) от служители на съответната ДНП или РИОСВ.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват ръководителите на групите (звената) и техните членове, начините за връзка с тях, техниката и инструментите, с които да действат при необходимост.

Чл. 96. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2021 г.) Ежегодно преди началото на пожароопасния сезон регионалните органи на МОСВ осъществяват по места срещи с органите на ГД "ПБЗН", Изпълнителна агенция по горите, общините, военни поделения и други организации с оглед съгласуване и планиране на общи действия при гасене на евентуално възникнали пожари.

Чл. 97. Определени от регионалните органи на МОСВ длъжностни лица съвместно с кметовете на населените места, в чиито землища е разположена защитената територия, могат да организират доброволни групи за гасене на пожари в началото на пожароопасния сезон за всяко населено място.

Чл. 98. (1) Организацията за гасене на пожари в защитената територия включва:

1. предварителна подготовка за гасене;

2. действия и мероприятия за гасенето на пожари.

(2) Мероприятията за гасене на пожари и редът за организирането им се извършват в съответствие с инструкцията по чл. 90, т. 3 .

Глава шеста – КОНТРОЛ В ГОРИТЕ, ЗЕМИТЕ И ВОДНИТЕ ПЛОЩИ В ЗАЩИТЕНАТА ТЕРИТОРИЯ

Чл. 99. (1) Контролът в защитената територия включва организиране и осъществяване от компетентните органи на действия и мерки, насочени към осигуряване опазването на защитената територия; прилагането и изпълнението на действащото законодателство, плановете за управление, устройствените и техническите планове и проекти за съответната защитена територия, както и упражняването на държавна принуда в случаите на нарушения.

(2) Контролът по ал. 1 може да бъде превантивен, текущ и последващ.

(3) Контролът в защитената територия се осъществява от министъра на околната среда и водите, директорите на ДНП и РИОСВ или упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 100. Министърът на околната среда и водите организира контрола върху дейността на всички собственици или ползватели в защитената територия.

Чл. 101. Регионалните органи на МОСВ контролират:

1. спазването на режима на съответната защитена територия, установен със ЗЗТ , заповедта за обявяване на защитената територия, плана за управление, устройствените и техническите планове и проекти на съответната територия;

2. извършването на дейностите в съответната защитена територия;

3. прилагането на плана за управление на съответната защитена територия;

4. изпълнението на противопожарните мерки и изисквания за опазване на защитената територия от пожари.

Чл. 102. (1) Превантивният контрол в защитената територия има за цел недопускане на увреждане на защитената територия или на част от нея преди и по време на осъществяване на дейността, както и предотвратяването на нарушения и престъпления против околната среда.

(2) Превантивният контрол в защитената територия се осъществява чрез:

1. издаването на заповеди, разрешителни, предписания, съгласувателни процедури или решения в случаите, предвидени в ЗЗТ , ЗБР , ЗЛР , ЗЛОД , ЗРА и ЗООС , посредством поставянето на конкретни условия, мерки и изисквания при осъществяване на съответната дейност;

2. прилагането на превантивни принудителни мерки в случаите, предвидени в ЗЗТ или в другите специални закони в областта на опазването на околната среда.

(3) С оглед постигане на целите на превантивния контрол в изпълнение на своите функции компетентните органи могат да съставят предупредителни протоколи, с които дават предписания за предотвратяване на вредни последици, увреждане или замърсяване на околната среда в защитените територии.

(4) Предписанията по ал. 3 са задължителни за контролираното лице.

Чл. 103. (1) Текущият контрол в защитената територия обхваща:

1. дейността на собствениците или ползвателите на обекти в съответната защитена територия;

2. дейността на ползвателите на земи и водни площи в съответната защитена територия;

3. дейността на лицата, на които са възложени поддържащи или възстановителни дейности в горите в съответната защитена територия;

4. дейността на лицата, извършващи туристически дейности в съответната защитена територия;

5. спазването на режима на съответната защитена територия, установен със ЗЗТ , заповедта за обявяване на защитената територия, плана за управление, устройствените и техническите планове и проекти на съответната територия;

6. контрол по изпълнение на издадените от компетентните органи заповеди, разрешителни, предписания, съгласувателни процедури или решения в случаите, предвидени в ЗЗТ , ЗБР , ЗЛР , ЗООС , ЗЛОД и ЗРА .

(2) Текущият контрол в защитената територия се осъществява чрез извършването на проверки, наблюдения, измервания, проучвания.

(3) При извършването на текущия контрол определените от компетентните органи длъжностни лица съставят констативни протоколи.

(4) В протоколите по ал. 3 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и при необходимост се дават задължителни преписания по чл. 79, ал. 2, т. 4 ЗЗТ с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.

Чл. 104. Последващият контрол в защитената територия се осъществява чрез проследяване на:

1. резултатите от изпълнението на условията, мерките и изискванията, предвидени в заповедите, разрешителните, съгласувателните становища, както и от изпълнението на дейностите в защитените територии;

2. изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица в рамките на превантивния и текущия контрол.

Чл. 105. Прилагането на принудителни административни мерки, съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаването на наказателни постановления съгласно глава шеста от ЗЗТ са част от текущия и последващия контрол.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник се издава на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за защитените територии .

§ 2. Този правилник отменя Правилника за възлагане на дейности в защитени територии, изключителна държавна собственост (ДВ, бр. 68 от 2000 г.).

§ 3. Министърът на околната среда и водите издава инструкции по прилагането на правилника.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се определят условията и редът за работа на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), наричана по-нататък "комисията".

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) Комисията е орган, пред който могат да се обжалват решенията на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

Глава втора – СЪСТАВ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА КОМИСИЯТА

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) Комисията се състои от 15 членове, включително председател и заместник-председател. Поименният състав на комисията се определя с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм., бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) В състава на комисията се включват четирима представители на Министерството на здравеопазването, един представител на Министерството на труда и социалната политика, трима представители на Изпълнителната агенция по лекарствата, двама представители на Националната здравноосигурителна каса, един представител на Българския лекарски съюз, един представител на Българския зъболекарски съюз, един представител на Българския фармацевтичен съюз и по един представител на представителните организации за защита правата на пациентите и организации на фармацевтичната индустрия.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) В състава на комисията задължително се включват най-малко четирима правоспособни юристи.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 45 от 2016 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 45 от 2016 г.).

(6) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., отм., бр. 45 от 2016 г.).

(7) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) Лице, което е член на комисията, не може да бъде едновременно член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм., бр. 45 от 2016 г.) (1) Член на комисията може да бъде освободен с решение на Министерския съвет:

1. по негова молба, подадена чрез министъра на здравеопазването;

2. по искане на предложилия го – чрез министъра на здравеопазването;

3. по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) При освобождаване на член на комисията Министерският съвет определя друг член по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 4. (1) Работата на комисията се ръководи от председателя. Той представлява комисията, свиква нейните заседания, определя дневния ред и членове от комисията за докладчици по постъпилите жалби.

(2) Председателят представя на министъра на здравеопазването ежегоден доклад за дейността на комисията.

Чл. 5. Функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от заместник-председателя или от друг член на комисията, писмено упълномощен от председателя.

Чл. 6. (1) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) Работата на комисията се подпомага от секретар, технически сътрудници и правоспособни юристи – служители на Министерството на здравеопазването, които не са членове на комисията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) Лицата по ал. 1 се определят от министъра на здравеопазването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) Техническите сътрудници приемат постъпилите жалби, завеждат входящите и изходящите документи, участват в подготовката за заседанията и изготвят писмени уведомления до жалбоподателя.

(4) Секретарят на комисията организира подготовката, води протоколите от заседанията на комисията и отговаря за съхраняването на документите.

(5) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) Правоспособните юристи разглеждат постъпилите жалби за редовност и допустимост съгласно Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 7. Комисията може да привлича за участие в своята работа и други експерти, които да дават становище по конкретен въпрос, свързан с дейността й.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) Жалби срещу решения на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти се подават до Комисията по прозрачност чрез Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.

Чл. 9. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2012 г.).

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.) При постъпване на жалба заедно с цялата преписка, препратена от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, секретарят на Комисията по прозрачност я завежда в създаден за целта регистър и уведомява председателя.

Чл. 11. По всяка постъпила жалба председателят определя най-малко двама докладчици – членове на комисията, единият от които задължително е правоспособен юрист.

Чл. 12. (1) В сложни от фактическа или правна страна случаи председателят на комисията може да назначи експертна комисия за проучване и разглеждане на случая, която изготвя становище по въпроса.

(2) Експертната комисия се състои най-малко от трима експерти, определени по реда на чл. 7 , един от които правоспособен юрист и двама специалисти от съответната област.

(3) Становището по ал. 1 се подписва от всички членове на експертната комисия и се предоставя на председателя чрез секретаря.

(4) Експерт, който не е съгласен със становището, го подписва, като мотивира отделно своето особено мнение.

Чл. 13. (1) Комисията се свиква на заседание най-малко веднъж месечно от нейния председател.

(2) Дневният ред на заседанията се подготвя от секретаря на комисията и се одобрява от председателя.

(3) Членовете на комисията се уведомяват за дневния ред, датата и часа на заседанието най-малко два дни преди датата на заседанието.

(4) Членовете на комисията участват в заседанията лично.

(5) Заседанията на комисията се ръководят от председателя и се считат за редовни, ако на тях присъстват две трети от нейните членове.

(6) При липса на кворум председателят насрочва ново заседание в срок, гарантиращ спазването на срока по чл. 15, ал. 1 .

Чл. 14. (1) На своите заседания комисията разглежда постъпилите жалби, изслушва докладчиците и се произнася с решения.

(2) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от две трети от състава й.

(3) За заседанията на комисията секретарят изготвя протоколи, които се подписват от всички присъствали на заседанието членове най-късно на следващото заседание.

(4) Член на комисията, който не е съгласен с решението, подписва протокола, като мотивира отделно своето особено мнение.

Чл. 15. (1) Комисията се произнася с мотивирани решения в срок един месец от постъпването на жалбите.

(2) Решенията на комисията се подписват от председателя на комисията, а в негово отсъствие – от заместник-председателя или от друг член на комисията, определен по реда на чл. 5 .

(3) Решенията на комисията се връчват на заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 16. Решенията на комисията подлежат на обжалване по съдебен ред по реда на Административнопроцесуалния кодекс , като обжалването не спира изпълнението им.

Чл. 17. За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) За работата си членовете на комисията и експертите по чл. 7 , освен ако са лица по чл. 19 от Закона за администрацията , държавни служители или лица по чл. 107а от Кодекса на труда , получават възнаграждение.

(2) Конкретният размер на възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на здравеопазването.

(3) Финансовото обезпечаване на работата на комисията се осъществява съгласно чл. 22, ал. 2, т. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина .

(4) Членовете на комисията, които не живеят в столицата, получават командировъчни пари за сметка на Министерството на здравеопазването.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) В 14-дневен срок от влизането в сила на правилника Министерството на здравеопазването обявява на своята интернет страница покана към Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, организациите на пациентите и на фармацевтичната индустрия да определят свои представители в комисията.

(2) В срок един месец от обявяването на поканата лицата по ал. 1 уведомяват писмено министъра на здравеопазването за своите представители.

(3) В случай че предложението на лицата по ал. 1 съдържа повече на брой представители, министърът на здравеопазването при спазване изискванията на чл. 3, ал. 2 определя кои от тях да се включат в проекта на поименния състав по реда на чл. 3, ал. 1 .

§ 2. След изтичане на първите две години от мандата на членовете на комисията по жребий се определят половината от членовете, чийто мандат се прекратява.

§ 3. Правилникът се приема на основание чл. 265, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина . ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 315 на Министерския съвет от 3 октомври 2014 г. за изменение и допълнение на Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ДВ, бр. 84 от 2014 г., в сила от 10.10.2014 г.)

§ 3. Навсякъде в правилника думите "Комисията по цени и реимбурсиране" се заменят с "Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти".

Преходни и заключителни разпоредби

§ 4. До определяне на новите членове комисията продължава работата си в досегашния си състав.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството, редът и начинът за провеждане дейността на комисията за оправомощаване на лица, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството, наричана по-нататък "комисията".

Чл. 2. Комисията осъществява своята дейност при условията и по реда на Правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството (ДВ, бр. 56 от 1999 г.).

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Въз основа на решението на комисията и на мотивирано предложение на нейния председател министърът на регионалното развитие и благоустройството издава свидетелства за оправомощаване на лица за упражняване на независим строителен надзор в проектирането и/или строителството по образец (приложение № 1).

Чл. 4. (1) Седалище на комисията е Дирекцията за национален строителен контрол. Тя осигурява необходимите организационни и технически условия за осъществяване дейността на комисията и на другите дейности, свързани с оправомощаването.

(2) Дирекцията за национален строителен контрол организира работата на секретариат, който подпомага дейността на комисията.

(3) Персоналният състав на секретариата, както и промените в него, се определят от началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

Раздел II – Устройство и състав на комисията

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Комисията се състои от постоянен 5-членен състав. Председател на комисията е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, а заместник-председател – представител на Дирекцията за национален строителен контрол.

(2) (Отм., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Председателят на комисията води цялостната работа, като при гласуването той се ползва с правата на членовете на комисията.

(3) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Заместник-председателят изпълнява функциите на председател на комисията в случаите, когато е упълномощен за това писмено от него.

(4) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) В комисията могат да се поканят за участие с право на съвещателен глас и представители на професионални сдружения на проектанти и строители.

Чл. 6. (1) Поименният състав на комисията се утвърждава ежегодно със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.).

Чл. 7. Членовете на комисията подписват декларация, че не участват в управителното тяло на лицата, кандидатстващи за оправомощаване, и че не са в трудово или друго правоотношение с тях.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) (1) Към комисията със заповед на нейния председател се определят структурата и поименните състави на специализирани подкомисии, както следва:

1. сгради (жилищни, обществени, производствени, селскостопански, бензиностанции, газостанции и др.);

2. ниско строителство (пътно и железопътно строителство, подземни и надземни проводи, благоустройствени съоръжения, геозащитни, противосвлачищни мероприятия и др.);

3. мрежи, съоръжения (хидротехнически, хидромелиоративни, електрически, далекосъобщителни и др.), мини, открити рудници и кариери.

(2) Членове на подкомисиите са утвърдени в съответната област специалисти със стаж по специалността не по-малък от 10 години.

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Подкомисиите се състоят най-малко от петима специалисти в зависимост от спецификата на строежите и броя на подадените заявления за издаване на свидетелство за оправомощаване на лица за упражняване на независим строителен надзор.

(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Председателят на комисията утвърждава със заповед общ списък от специалисти (архитекти, строителни инженери или лица с висше техническо образование), чиято компетентност трябва да покрива спецификата на видовете строежи, определени с чл. 25, ал. 3 от Правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството .

(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Когато по обективни причини член на подкомисия не може да участва в заседание, нейният председател определя специалист за участие от утвърдения по ал. 2 списък.

(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Членовете на подкомисиите оценяват документациите по оправомощаване с обикновено мнозинство.

Чл. 10. (1) Секретариатът води регистър на лицата, оправомощени да извършват независим строителен надзор. Достъпът до регистъра е свободен както за лицата, оправомощени да извършват независим строителен надзор, така и за всички заинтересувани лица.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Регистърът се актуализира периодично и съдържа информация за лицата, оправомощени да извършват независим строителен надзор, включително списъка на наетите квалифицирани лица от различните специалности по проектиране и/или строителство, за обхвата и номера на свидетелството, за срока на валидност на свидетелството, за лицата, санкционирани от Дирекцията за национален строителен надзор, и за номерата на отнети свидетелства.

Раздел III – Ред и начин за провеждане работата на комисията

Чл. 11. Секретариатът:

1. приема заявленията след проверка на пълнотата на приложената документация и при констатиране на съществени недостатъци връща документацията с писмени указания за нейното оформяне;

2. изпраща покани на лицата, кандидатстващи за свидетелство за оправомощаване, и завежда входящата и изходящата кореспонденция, свързана с тези дейности;

3. предоставя документацията за оправомощаването на членове на подкомисиите, които са определени от председателя на комисията за докладчици;

4. комплектува и съхранява досиетата на лицата, оправомощени да извършват независим строителен надзор в проектирането и/или строителството. Досиетата се съхраняват за срок не по-малък от 10 години;

5. (нова – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) извършва проверка на доказателствата от заявленията по чл. 24, ал. 3 ;

6. (нова – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) изпълнява други функции и задачи, възложени от председателя или заместник-председателя на комисията, свързани с дейността по оправомощаването.

Чл. 12. (1) Членовете на подкомисиите на свое заседание проучват и оценяват подадените документации относно състава и професионалните качества на наетите специалисти, мероприятията за обучение и програмните продукти и изискват при необходимост допълнителна информация.

(2) Подкомисиите заседават съобразно постъпилите заявления, но не по-малко от два пъти в месеца.

(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Подкомисиите разглеждат на отделни свои заседания възражения от лицата или внесена допълнително документация във връзка с комплектуването им със специалисти по видове строежи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Основните критерии, по които подкомисиите оценяват документациите на лицата, кандидатстващи за оправомощаване за независим строителен надзор в проектирането и/или строителството, са следните:

1. изисквания към състава – да включва всички специалисти с необходимата квалификация в зависимост от частите на проекта, изисквани съгласно чл. 220, ал. 2, т. 3 ППЗТСУ , и от видовете строежи;

2. диплом за висше образование по съответната специалност;

3. минимален стаж в проектирането, строителството или като инвеститорски контрол по съответната специалност – 6 години;

4. практически опит в проектирането и/или изпълнението на съответния вид строеж – доказан със списък на проектираните и/или реализираните строежи;

5. документирана фирмена система: за организация и управление на функциите и дейностите по извършване на независим строителен надзор, в т.ч. структура, функции, задачи и процедури за определяне степента на отговорност в зависимост от степента на квалификацията и задачите, които специалистите ще изпълняват във фирмата; за поддържане и актуализация на необходимите нормативни актове, стандарти и други технически спецификации по проектиране и строителство и за мероприятия за обучение и повишаване квалификацията на персонала.

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Комисията се свиква на заседание от нейния председател. Съобщението за дневния ред се изпраща от секретариата най-малко 5 работни дни преди заседанието на комисията.

(2) Комисията заседава съобразно постъпилите заявления, но не по-малко от един път в месеца.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Председателят на комисията определя докладчик от състава на секретариата, който внася на подкомисиите писмен доклад за включване в дневния ред на заседание на комисията.

(2) Документацията на лицата, кандидатстващи за свидетелство за оправомощаване, както и писменият доклад по ал. 1 са на разположение на членовете на комисията.

(3) Докладчиците участват в заседанията на комисията със съвещателен глас.

Чл. 15. Заседанието на комисията се провежда при:

1. присъствие на повече от 2/3 от членовете й;

2. депозиран доклад от съответните подкомисии;

3. присъствие на представители на лицата, кандидатстващи за свидетелство за оправомощаване, или наличие на доказателства, че са били надлежно поканени.

Чл. 16. Комисията изслушва докладчика, провежда обсъждане и събеседване с лицата, кандидатстващи за свидетелство за оправомощаване, прави констатации, приема препоръки или възражения от представители на професионалните сдружения и взема решенията си с явно гласуване.

Чл. 17. (1) Комисията взема решения с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите членове. При положителен резултат от гласуването председателят на комисията прави мотивирано предложение до министъра на регионалното развитие и благоустройството за издаване на свидетелство за оправомощаване.

(2) При отрицателен резултат от гласуването поради липса на достатъчно доказателства за компетентност документацията се връща в секретариата за допълване.

(3) В случаите, когато е възможно необходимите допълнителни доказателства да се представят в 7-дневен срок, комисията взема решение на следващото си заседание.

(4) В случаите, когато срокът по ал. 3 не може да се спази от лицата, кандидатстващи за свидетелство за оправомощаване, същите кандидатстват повторно.

Чл. 18. Комисията взема решение за отказ за издаване на свидетелство при брой на гласувалите членове, по-малък от 2/3 от присъстващите, или при доказани нарушения на Закона за териториално и селищно устройство и на други нормативни актове по проектирането и строителството.

Чл. 19. (1) Комисията взема решение за прекратяване правомощията на издадените свидетелства преди изтичане срока на тяхната валидност по предложение на Дирекцията за национален строителен контрол съгласно условията на чл. 35 от Правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството .

(2) В случаите по ал. 1 комисията взема на следващо заседание окончателно решение след предоставяне на становища от заинтересуваните лица.

Чл. 20. Констатациите на комисията и взетите от нея решения се протоколират от представител на секретариата, който организира подписването на протокола от членовете на комисията.

Чл. 21. За извършване на независим строителен надзор в проектирането и/или строителството на строежи, свързани със сигурността и отбраната на страната, издаденото свидетелство за оправомощаване по реда на този правилник се съгласува по реда и въз основа на критериите, определени от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната.

Чл. 22. Жалби срещу решения на комисията се подават чрез секретариата до министъра на регионалното развитие и благоустройството в 7-дневен срок от заседанието й.

Чл. 23. (1) Заявителят уточнява с подаденото заявление областите от видовете строежи по чл. 25, ал. 3 от Правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството , за които желае да получи свидетелство за упражняване на независим строителен надзор в проектирането и/или строителството по образец (приложение № 2).

(2) Заявлението се придружава от следната документация:

1. съдебно решение за регистрацията, удостоверение за актуалното състояние на юридическото лице и свидетелство за съдимост на управителя на юридическото лице;

2. удостоверение от данъчната служба, доказващо, че лицето няма задължения към държавата;

3. заверено извлечение от щатното разписание на наетите по трудов договор специалисти или договор за полагане на личен труд по друго правоотношение;

4. списък с доказателствата за професионален опит и компетентност на специалистите от различните специалности по проектиране и строителство;

5. справка от Дирекцията за национален строителен контрол.

Чл. 24. (1) Свидетелството се издава съобразно областите, посочени в заявлението по чл. 23, ал. 1 , при доказана компетентност и наличие на квалифицирани лица за тези области.

(2) Свидетелството включва списък на квалифицирани лица от различните специалности по проектиране и строителство, назначени по трудов договор или договор за полагане на личен труд по друго правоотношение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.) При промяна в списъка по ал. 2 (включване на допълнителни квалифицирани специалисти или при замяна) на вече оправомощени лица се подава заявление до секретариата, придружено от документацията по чл. 23, ал. 2, т. 4 .

(4) Комисията може да промени (ограничи) обхвата на заявените области по чл. 23, ал. 1 при установяване на недостатъчен брой квалифицирани специалисти.

(5) Свидетелството за оправомощаване се издава за следните срокове:

1. три години – за упражняване на надзор в проектирането;

2. пет години – за упражняване на надзор в строителството или за упражняване на надзор в проектирането и строителството.

(6) За подновяване на свидетелство за оправомощаване се подава молба два месеца преди изтичане срока на неговата валидност. Подновяването на свидетелството се извършва по реда на раздел III. В случаите, когато се запазва обхватът на видовете строежи, може да се използва предишното досие и да се изисква допълнителна информация за обема и характера на извършената дейност, в т.ч. списък на строежите, на които лицата са упражнявали независим строителен надзор.

(7) Издаденото свидетелство се получава чрез секретариата.

Чл. 25. Комисията изготвя доклад за своята работа до министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегодно.

Раздел IV – Възнаграждения

Чл. 26. За участие в заседанията членовете на комисията и подкомисиите не получават възнаграждение.

ПРЕХОДНА И ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството (ДВ, бр. 56 от 1999 г.).

Чл. 1. С правилника се определят условията и редът за работа на Етичната комисия по трансплантация към Министерския съвет, наричана по-нататък "комисията".

Чл. 2. Комисията:

1. дава становища по деонтологични и етични въпроси в областта на донорството и трансплантацията;

2. (доп. – ДВ, бр. 11 от 2007 г.) издава или отказва разрешения за донорство в случаите по чл. 26, ал. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки ;

3. издава разрешения за вземане на самовъзстановяващи се тъкани от лица под 18 години в случаите по чл. 27, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки ;

4. подготвя и представя на министъра на здравеопазването годишен доклад за дейността си, който се внася за приемане от Министерския съвет.

Чл. 3. (1) Комисията се състои от 9 членове и включва задължително лекари, психолози, теолози и юристи.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя за срок 5 години поименния състав на комисията и нейния председател.

Чл. 4. (1) Член на комисията се освобождава предсрочно:

1. по негова молба;

2. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в комисията, продължила повече от 6 месеца;

3. ако бъде осъден за умишлено престъпление от общ характер.

(2) При предсрочно освобождаване или при смърт на член на комисията на негово място се определя нов член по реда на чл. 3, ал. 2 до края на мандата на предсрочно освободения или на починалия член на комисията.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2007 г., бр. 26 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) Комисията се свиква по предложение на председателя на комисията, на една трета от членовете й, на министъра на здравеопазването или на директора на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) За издаване на разрешения по чл. 26, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки заинтересуваните лица подават молба до комисията чрез директора на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) В случаите по ал. 1 директорът на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" прави предложение до председателя на комисията за свикване на заседание в 7-дневен срок.

Чл. 7. (1) За всяко заседание се съставя дневен ред, който се изпраща на членовете на комисията най-малко 5 работни дни преди заседанието.

(2) Всеки член на комисията може да прави предложение за включване на въпроси в дневния ред най-малко 3 работни дни преди заседанието.

Чл. 8. (1) Заседанията на комисията са закрити.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Заседанията на комисията са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете й.

(3) Членовете на комисията участват в заседанията лично.

Чл. 9. Членовете на комисията са независими при изразяване на мнения и при вземане на решения.

Чл. 10. (1) Комисията дава мотивирано становище по деонтологични и етични въпроси в областта на донорството и трансплантацията, разрешава или мотивирано отказва вземането на органи и тъкани от лица в случаите по чл. 26, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Решенията на комисията по ал. 1 се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите.

Чл. 11. (1) За всяко заседание на комисията се води протокол, който се подписва от всички присъствали на заседанието членове.

(2) В протокола се вписват датата на провеждане на заседанието, присъстващите членове на комисията, дневният ред, направените по него изказвания и взетите решения.

(3) Решенията на комисията се изготвят в писмена форма и се подписват от всички присъствали членове. Член на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва, като мотивира отделно своето особено мнение.

(4) Протоколът от заседанието и решенията на комисията се изготвят не по-късно от 3 дни след провеждане на заседанието, а в случаи на спешност – непосредствено след заседанието.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) Решението на комисията, с което тя приема становище, дава или отказва даване на разрешение, се изпраща на министъра на здравеопазването, съответно на директора на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", непосредствено след изготвянето му.

Чл. 12. (1) Председателят:

1. представлява комисията;

2. насрочва и ръководи заседанията на комисията;

3. определя член на комисията, който води протокола за съответното заседание.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции на заседанията се изпълняват от определен от председателя член на комисията.

Чл. 13. Членовете на комисията пазят в тайна личните данни, станали им известни при или по повод изпълнение на задълженията им.

Чл. 14. За участието си в работата на комисията членовете й не получават възнаграждение.

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) Дейността на комисията се подпомага от технически сътрудник, определен от директора на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) Документацията от заседанията на комисията се съхранява от Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 12, ал. 6 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се определят:

1. условията и редът за работа на Етичната комисия за клинични изпитвания по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) , наричана по-нататък "комисията";

2. условията и редът за определянето на поименния състав на комисията;

3. изискванията към квалификацията на лицата за контакт по чл. 107а, ал. 1 от ЗЛПХМ .

Чл. 2 . Комисията изразява становища в случаите, посочени в ЗЛПХМ и в Закона за медицинските изделия .

Глава втора – СЪСТАВ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА КОМИСИЯТА

Чл. 3 . (1) Съставът на комисията се определя със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2021 г.) За председател на комисията може да бъде определено лице, магистър по медицина, което има поне една призната клинична специалност или образователна или научна степен "доктор" в областта на медицината, или магистър по медицина с придобита квалификация в областта на общественото здраве или здравния мениджмънт.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2023 г.) Комисията включва медицински специалисти от различни медицински специалности, които имат призната клинична или неклинична специалност и най-малко 5 години практически опит в областта на медицината. В комисията се включва и магистър-фармацевт, който има най-малко 5-годишен практически опит в областта на разработването и анализа на лекарствени продукти и/или медицински изделия.

(4) За нуждите на своята работа комисията може да привлича външни специалисти.

(5) Комисията включва не по-малко от двама редовни членове с немедицинско образование – представители на двата пола, които са пациенти или представители на представителните организации за защита правата на пациентите.

(6) В състава на комисията задължително се включва най-малко един правоспособен юрист.

(7) Поименният състав на комисията се определя по начин, който гарантира, че комисията в своята цялост притежава експертни знания и опит за изразяване на становища както в областта на лекарствените продукти, така и на медицинските изделия.

(8) Мандатът на членовете на комисията е с продължителност 4 години, като на всеки две години една втора от състава на комисията се обновява.

(9) Член на комисията не може да бъде назначаван в същата комисия за повече от два последователни мандата.

(10) Съставът на комисията се обявява на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

Чл. 4 . Мандатът на член на комисията се прекратява предсрочно:

1. при невъзможност за участие в заседанията на комисията за повече от 3 месеца;

2. ако за срок от три месеца не присъства на поне 1/3 от проведените заседания;

3. по лични причини след подаване на изрично писмено искане за освобождаване като член на комисията до министъра на здравеопазването;

4. по обоснована преценка на министъра на здравеопазването.

Чл. 5 . Председателят на комисията осъществява следните функции:

1. ръководи дейността и отговаря за спазване правилата на работа;

2. утвърждава дневен ред на заседанията;

3. определя резервни членове, които да вземат участие в заседание при заявено отсъствие на редовни членове;

4. ръководи заседанията на комисията;

5. предлага за одобрение на комисията експертите за оценка на документация за клинично изпитване;

6. предлага за одобрение на комисията участието на външни специалисти по чл. 3, ал. 3 ;

7. подписва становищата на комисията;

8. представлява комисията пред трети лица;

9. води кореспонденция от името на комисията;

10. отговаря за изработването и приемането от комисията на писмени стандартни оперативни процедури в съответствие с правилата за Добра клинична практика по чл. 106, ал. 2 от ЗЛПХМ ;

11. утвърждава указания към заявителите за изискванията към документацията, представяна за оценка на комисията, в случай на необходимост;

12. отговаря за правилното съхранение на документацията и архива на комисията;

13. представя на министъра на здравеопазването ежегоден отчет за дейността на комисията.

Чл. 6 . Заместник-председателят на комисията:

1. подпомага председателя при изпълнение на неговите функции и го замества в негово отсъствие;

2. изпълнява задачи във връзка с дейността на комисията, възложени му от председателя.

Чл. 7 . Членовете на комисията:

1. участват в заседанията лично;

2. участват в обсъждането на постъпилите за разглеждане в комисията документи;

3. изготвят и представят пред комисията експертни доклади и становища;

4. гласуват явно въз основа на представената им документация и експертни доклади;

5. подписват протокола от заседанието, на което са присъствали.

Чл. 8 . (1) Външните специалисти изготвят и представят пред комисията експертен доклад и становище в случаите, когато им е възложено.

(2) Външните специалисти присъстват само при обсъждане на точката от дневния ред, за която са поканени.

(3) Присъствието на външните специалисти на съответното заседание на комисията се отразява в протокола.

Чл. 9 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 71 от 2021 г.) Работата на комисията се подпомага от секретар и технически сътрудници – служители на Изпълнителната агенция по лекарствата, които не са членове на комисията. Секретарят и техническите сътрудници се определят със заповедта по чл. 3, ал. 1 , съгласувано с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и председателя на комисията.

(2) Секретарят на комисията:

1. подготвя проект за дневен ред за заседанията;

2. уведомява членовете за дневния ред;

3. следи за наличието на кворум;

4. изготвя присъствен лист за всяко заседание на комисията, в който се подписват присъствалите членове на комисията и външните специалисти;

5. изготвя справка със списък на присъствалите и докладвали членове на комисията и външни специалисти за всяко проведено заседание;

6. води и съставя протокол на заседанията;

7. изготвя месечен отчет за дейността на комисията.

(3) Техническите сътрудници имат право да присъстват на заседанията. Те са без право на глас и осъществяват функциите на секретаря в негово отсъствие.

Чл. 10 . (1) Комисията заседава най-малко четири пъти месечно.

(2) По предложение на председателя или членовете при необходимост комисията може да провежда извънредни заседания.

(3) Заседанията на комисията се провеждат в определения от председателя ден и час, за който членовете са уведомени писмено от секретаря не по-малко от 4 дни преди планираното заседание.

(4) Заседанията на комисията се ръководят от председателя и се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко половината плюс един от нейните членове.

(5) Заседанията на комисията са закрити.

(6) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2021 г.) По изключение и по предложение на председателя на комисията заседанията могат да се провеждат и дистанционно.

Чл. 11 . (1) Становищата на комисията се приемат с явно гласуване и квалифицирано мнозинство две трети от присъстващите на заседанието членове на комисията с право на глас.

(2) Право да гласуват имат само членовете на комисията, които са присъствали на обсъжданията и прегледа на документацията по изпитването.

(3) Гласуването може да бъде "за", "против" или "въздържал се".

Чл. 12 . Комисията изработва и приема писмени стандартни оперативни процедури в съответствие с правилата за Добра клинична практика.

Глава трета – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦЕТО ЗА КОНТАКТ ПО ЧЛ. 107А, АЛ. 1 ОТ ЗЛПХМ

Чл. 13 . За лице по чл. 107a, ал. 1 от ЗЛПХМ може да бъде определено лице, което притежава образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионални направления "Медицина", "Фармация", "Здравни грижи" или "Обществено здраве", има най-малко 2 години опит в областта на провеждането, наблюдението или регулацията на клинични изпитвания на лекарствени продукти и е преминало обучение по Добра клинична практика.

Глава четвърта – ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗПРИСТРАСТНОСТ И ДЕКЛАРИРАНЕ НА ИНТЕРЕСИ

Чл. 14 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2019 г.) Само членовете на комисията, които не са в конфликт на интереси по отношение на конкретно клинично изпитване, не участват в него и са независими от възложителя, лечебното заведение, където то се провежда, и от главния изследовател, могат да участват в оценката на това клинично изпитване, както и да гласуват и да участват в обсъждането му.

(2) За външни специалисти могат да бъдат привличани лица, които не са в конфликт на интереси, не участват в съответното изпитване и са независими от възложителя, лечебното заведение, където се провежда клиничното изпитване, и от главния изследовател.

(3) Членовете на комисията и външните специалисти не могат да имат частен интерес или облага, които биха могли да повлияят на тяхната безпристрастност при оценката на клиничното изпитване.

(4) За удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1 – 3 членовете на комисията и външните специалисти подписват декларация съгласно приложението.

Чл. 15 . (1) Член на комисията подава до министъра на здравеопазването декларация по чл. 14, ал. 4 в едномесечен срок от определянето му за член на комисията и ежегодно до 31 януари.

(2) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2019 г.) Министърът на здравеопазването, след като се запознае с декларациите по чл. 14, ал. 4 , ги изпраща на председателя на комисията за съхранение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2019 г.) Когато има обосновано предположение, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 14, ал. 1 – 3, председателят на комисията извършва проверка на декларациите по чл. 14, ал. 4 .

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 91 от 2019 г.) Външен специалист представя на председателя на комисията декларация по чл. 14, ал. 4 в 7-дневен срок от привличането му.

Чл. 16 . (1) Членовете на комисията и външните специалисти обявяват в началото на всяко заседание тези свои интереси, които считат за повлияващи тяхната безпристрастност по отношение на определена точка от дневния ред, като това се отбелязва в протокола от заседанието.

(2) Член на комисията няма право да гласува при вземане на решение по въпроси, по които той или свързано с него лице има финансов или частен интерес, като това обстоятелство се отбелязва в протокола от заседанието.

Чл. 17 . Членовете на комисията и външните специалисти са длъжни да не разгласяват данни и обстоятелства, станали им известни при или по повод осъществяваната от тях дейност в комисията, за което подписват декларация.

Чл. 18 . (1) За участията си в заседанията и за изготвяне и представяне на експертни доклади членовете на комисията и външните специалисти, освен ако са лица по чл. 19 от Закона за администрацията , държавни служители или лица по чл. 107а от Кодекса на труда , получават възнаграждения, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Членовете на комисията, които не живеят в столицата, получават командировъчни средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. " Конфликт на интереси " възниква, когато член на комисията или външен специалист има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му в комисията.

2. " Частен интерес " е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за член на комисията или външен специалист, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

3. " Облага " е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

4. " Свързани лица " са:

а) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително;

б) физически и юридически лица, с които член на комисията или външен специалист се намира в икономически или политически зависимости, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . След изтичане на първите две години от мандата на членовете на комисията министърът на здравеопазването определя половината от членовете, чийто мандат се прекратява.

§ 3 . Стандартните оперативни процедури по чл. 12 се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата в едномесечен срок от приемането им.

§ 4 . До влизане в сила на чл. 22, ал. 1, т. 7 от ЗЛПХМ финансовото осигуряване на дейността на комисията се извършва съгласно чл. 22, ал. 2, т. 3 от ЗЛПХМ .

§ 5 . Ръководителите на лечебните заведения, в които се извършват клинични изпитвания, определят лице за контакт по чл. 107а, ал. 1 от ЗЛПХМ в срок до три месеца от влизането в сила на чл. 107а от ЗЛПХМ .

§ 6 . (1) Комисиите по етика, създадени към лечебните заведения до влизане в сила на този правилник, продължават да осъществяват дейността си до определяне на лице за контакт по чл. 13 , включително даване на становище по чл. 112 от ЗЛПХМ за клинични изпитвания, които се провеждат само в един център на територията на Република България.

(2) В лечебните заведения, в които няма създадени комисии по етика, ръководителят на лечебното заведение определя лице или лица, които изпълняват функциите по чл. 107а, ал. 1 от ЗЛПХМ до определяне на лицето по чл. 13 .

§ 7 . Правилникът се издава на основание чл. 103, ал. 2 и 8 , чл. 106, ал. 1 и чл. 107а, ал. 3 от ЗЛПХМ .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ).

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 5 от 2011 г., в сила от 14.01.2011 г.) Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции (РЗИ) организират и ръководят медицинската експертиза.

Чл. 3. (1) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващите лекари (лекари по дентална медицина), лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия.

(3) Експертизата на вида и степента на увреждане на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане/степента на трайно намалена работоспособност на лицата се извършва от ТЕЛК и от специализираните състави на НЕЛК. В заседанията на ТЕЛК при разглеждане на отделните случаи могат да бъдат привличани за консултация и лекари с придобита специалност по профила на заболяването. Даваните от тях консултации имат спомагателен характер и не са задължителни за лекарите от състава на ТЕЛК, които носят отговорност за изготвеното експертно решение.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Трудоустрояването на лица с временна неработоспособност и с трайно намалена работоспособност под 50 на сто се извършва от лекуващите лекари и ЛКК, а на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност – от ТЕЛК и НЕЛК.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Преценка дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт при извършване на експертиза на временната неработоспособност, когато се налага явяване пред тези органи през периода на временната неработоспособност, се извършва от ЛКК или от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), от ТЕЛК и от НЕЛК.

Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) Експертизата по чл. 3, ал. 1 (с изключение на експертизата на временната неработоспособност, извършвана от лекуващите лекари (лекари по дентална медицина), 2 и 3 се извършва само по предварително уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи, като изключение се допуска при експертиза по чл. 3, ал. 2 и 3 в случаите по чл. 40, ал. 2, т. 2 .

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) В медицинските документи, включително в резултатите от направените медицински изследвания и консултации, въз основа на които се извършва медицинската експертиза, се посочват датата, на която са съставени, имената, уникалният идентификационен номер (УИН)/личният професионален код (ЛПК) на лицето (ако има такъв), което е извършило изследването/консултацията, наименованието и адресът на лечебното заведение, в което са извършени.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 23 от 2024 г.) Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на отбраната (МО), Министерството на транспорта и съобщенията, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта и спорта се извършват по реда на правилника.

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г., изм., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) Постъпилите в Националния осигурителен институт медицински документи от държава, с която се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, се изпращат, включително по електронен път, в Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), която осигурява превод на български език на документите, които са на чужд език. Посочените документи се изпращат на РКМЕ на СРЗИ, като в тези случаи освидетелстването/преосвидетелстването на лицата се извършва по реда на правилника.

Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (1) При издаването на медицинските документи съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК определят помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания при съобразяване на медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето им, посочени в утвърдената от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) спецификация и спецификацията – списък по наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия .

(2) Комисиите по ал. 1 определят помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия индивидуално за лицето с увреждане, като посочват конкретния им вид, индивидуализиран със съответния НЗОК код съгласно спецификацията по ал. 1.

Глава втора – УСТРОЙСТВО НА ОРГАНИТЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА

Чл. 6. (1) В лечебните заведения се създават лекарски консултативни комисии със заповед на директорите на РЗИ.

(2) В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове – лекари с призната специалност, от които един е председател.

(3) Лекарски консултативни комисии се създават в следните лечебни заведения за извънболнична помощ:

1. в амбулаториите за групова практика за специализирана медицинска помощ, при условие че в тях работят не по-малко от трима специалисти;

2. в медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове и в диагностично-консултативните центрове, които в зависимост от възможностите са общи и специализирани ЛКК:

а) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) общата ЛКК е с постоянен състав и в нея се включват трима специалисти: невролог (неврохирург), хирург (ортопед) и председател – специалист по вътрешни болести с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина; общата ЛКК не разглежда случаите с психични и очни заболявания и гледане и придружаване на деца до 16-годишна възраст, които се разглеждат от съответната специализирана ЛКК; в заседанията на общата ЛКК участват и тримата специалисти;

б) по изключение при липса на кадрови капацитет за изграждане на специализирани ЛКК по детски, очни и психични болести в състава на общата ЛКК могат да бъдат включени специалисти по очни, детски и психични болести; тези специалисти участват в работата на ЛКК само при освидетелстване на случаи с детски, очни и психични болести, както и при случаи за гледане и придружаване на болни деца до 16-годишна възраст;

в) специализирани ЛКК (неврологични, хирургични, очни, УНГ и т. н.) се създават, при условие че в дадените медицински специалности има кадрови възможности и при спазване изискванията на ал. 2.

(4) По изключение лекар може да участва в две ЛКК – в лечебно заведение за болнична помощ и в лечебно заведение за извънболнична помощ, при условие че работи и в двете лечебни заведения.

(5) По изключение при липса на кадрови капацитет лекар, включен в състава на обща ЛКК на лечебно заведение за извънболнична помощ, може да председателства специализирана ЛКК по съответния профил на своята клинична специалност, при условие че не е включен в ЛКК към лечебно заведение за болнична помощ.

(6) Лекари от лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) не могат да участват в съставите на ЛКК.

(7) При наличие на повече от един медицински център, дентален център или диагностично-консултативен център на територията на населеното място по преценка на директора на РЗИ може да се създават специализирани ЛКК с участието на специалисти от различните центрове или групови практики за специализирана помощ. Документацията във връзка с дейността на тези ЛКК се води от лечебното заведение, определено в заповедта на директора на РЗИ по чл. 7, ал. 1 .

(8) В лечебните заведения за болнична помощ се създават специализирани ЛКК по отделения и клиники и обща ЛКК по смисъла на ал. 3, т. 2.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) (1) Ежегодно до 25 януари директорът на РЗИ определя със заповед съставите на ЛКК (постоянните и резервните членове) по предложение на съответните ръководители на лечебните заведения.

(2) Предложенията по ал. 1 се подават до съответната РЗИ в срок до 10 януари.

(3) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща в 3-дневен срок от издаването й на съответните лечебни заведения, на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), на съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК) и на съответната регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП).

(4) Предложенията на лечебните заведения за определяне на съставите на ЛКК и за промяната им, както и заповедта на директора на РЗИ за определянето/закриването на ЛКК се изготвят по образец съгласно приложения № 1, 2 и 3.

(5) Директорът на РЗИ поддържа в информационната база данни по чл. 54а актуална информация на създадените общи и специализирани лекарски консултативни комисии на територията на съответната РЗИ, включително на създадените по реда на чл. 8 . Списъкът на ЛКК е достъпен на електронната страница на съответната РЗИ и на НЕЛК.

(6) По изключение нови ЛКК могат да бъдат създадени и извън срока по ал. 1, като се посочват мотиви за това.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) (1) Ежегодно до 10 януари ръководителите на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на университетските болници определят съставите на ЛКК със заповед по образец съгласно приложениe № 4 .

(2) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща в 3-дневен срок от издаването й на директора на съответната РЗИ, на съответното ТП на НОИ, на съответната РЗОК и на съответната РДСП.

(3) По изключение нови ЛКК към лечебните заведения по ал. 1 могат да бъдат създадени и извън срока по ал. 1, като се посочват мотиви за това.

Чл. 9. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.).

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и се закриват със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция след съгласуване с министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.; изм. с Решение № 13226 на ВАС на РБ и Решение № 11980 на ВАС на РБ – бр. 107 от 2025 г., в сила от 12.12.2025 г.) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове и са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити.

(2а) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Териториални експертни лекарски комисии могат да се откриват и в други държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве и центрове за кожно-венерически заболявания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Съставът на ТЕЛК се определя със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по образец съгласно приложение № 5 в едноседмичен срок от получаване на заповедта по ал. 1.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Копие от заповедта по ал. 3 се изпраща на съответната РЗИ в 3-дневен срок от издаването й.

(5) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Директорът на РЗИ поддържа в информационната база данни по чл. 54а актуална информация за създадените ТЕЛК на територията на съответната РЗИ. Списъкът на създадените ТЕЛК е достъпен на електронната страница на съответната РЗИ и на НЕЛК.

(6) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Промяна в състава на ТЕЛК се извършва по реда на ал. 3 и 4.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г.) В ТЕЛК се включват не по-малко от трима лекари, единият от които е председател, и се определят лекари – резервни членове. При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от определен от ръководителя на лечебното заведение член на ТЕЛК. Към ТЕЛК се назначават и технически сътрудници.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г., предишна ал. 2, бр. 23 от 2024 г., отм., предишна ал. 3 – Решение № 13226 на ВАС на РБ и Решение № 11980 на ВАС на РБ – бр. 107 от 2025 г., в сила от 12.12.2025 г.) При освидетелстване на лица по повод приемане или отхвърляне на професионален характер на заболяването в състава на ТЕЛК се включват специалисти по трудова медицина и/или по професионални болести, а когато заболяването е свързано с въздействие на йонизиращи лъчения, в състава на ТЕЛК може да се включи и специалист по радиобиология или радиационна хигиена.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) (1) В съставите на ТЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.

(2) Препоръчително е лекарите от съставите на ТЕЛК да притежават призната медицинска специалност по: вътрешни болести, ортопедия и травматология, хирургия, нервни болести, неврохирургия, урология, медицинска онкология, очни болести, пневмология и фтизиатрия, психиатрия или педиатрия.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) (1) Договорите с председателите и членовете на ТЕЛК и със специалистите по трудова медицина, радиобиология или радиационна хигиена и професионални болести се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на съответното лечебно заведение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При необходимост в заседанията на ТЕЛК могат да бъдат привличани и други специалисти.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Лекарите от ТЕЛК преминават най-малко веднъж годишно обучение, провеждано от НЕЛК.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При включване за първи път в състава на ТЕЛК лекарите преминават задължително обучение, провеждано от НЕЛК.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г.) Националната експертна лекарска комисия създава, поддържа и актуализира списък на лекарите, преминали обучение по ал. 2 и 3. Списъкът включва трите имена, УИН/ЛПК, код на специалността, съгласно приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2015 г.) и номера на издаденото от директора на НЕЛК удостоверение за успешно завършеното обучение.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) (1) При извършване на медицинска експертиза не може да участва лекар, който:

1. е участвал в издаването на обжалваното експертно решение;

2. е участвал в консултативна дейност, свързана с експертизата на временната неработоспособност, на вида и степента на увреждане и трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице;

3. е съпруг/съпруга, роднина по права линия без ограничения или по съребрена линия до втора степен на освидетелстваното лице;

4. живее във фактическо съпружеско съжителство с освидетелстваното лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) В случаите по ал. 1 лекарят от състава на ТЕЛК или НЕЛК е длъжен писмено да заяви, че иска да бъде отстранен от участие в заседанието на съответната комисия. Искането се подава до ръководителя на лечебното заведение, съответно до директора на НЕЛК, по образец съгласно приложение № 6 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) В случаите по ал. 1 отстраняване на лекар от заседанието на съответната комисия може мотивирано да поиска и освидетелстваното лице. Искането се подава до ръководителя на лечебното заведение, съответно до директора на НЕЛК, по образец съгласно приложение № 7 .

(4) При постъпило искане за отстраняване на лекар в случаите по ал. 2 и 3 ръководителят на лечебното заведение, съответно директорът на НЕЛК, се произнася по неговата основателност в тридневен срок от подаването му.

(5) В случай че искането за отстраняване е основателно, в освидетелстването на лицето се включва резервен член от състава на ТЕЛК или лекар от другите специализирани състави на НЕЛК, определен със заповед на ръководителя на лечебното заведение, съответно на директора на НЕЛК.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Искането по ал. 2 и 3 може да се подаде и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление .

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г.) Създават се ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинската академия и към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към МВР).

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) Националната експертна лекарска комисия е здравно заведение – юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище София.

(2) Дейността на НЕЛК се ръководи от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването след провеждане на конкурс.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) Договорите с работещите в НЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от директора на НЕЛК.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

(5) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) Националната експертна лекарска комисия осъществява експертни, контролно-методически и консултативни дейности по медицинската експертиза.

(6) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Националната експертна лекарска комисия създава и поддържа информационна база данни (ИБД) съгласно глава трета, раздел IVа .

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Националната експертна лекарска комисия участва в разработването на проекти на стратегии и програми в областта на националната здравна политика и на нормативни актове, свързани с медицинската експертиза.

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) Структурата на НЕЛК включва заместник-директор, отдел "Административно, правно, финансово, стопанско и информационно обслужване", отдел "Медицинска експертиза", състоящ се от специализирани лекарски състави по профили на заболяванията и сектор "Техническа обработка на експертните решения", и длъжностно лице по защита на данните.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Броят и профилът на специализираните състави се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната база данни по чл. 54а актуална информация за специализираните състави на НЕЛК. Списъкът на специализираните състави е достъпен и на електронната страница на НЕЛК.

(3) Всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава.

(4) В специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.

Чл. 19. (1) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) При освидетелстване на лица до 16-годишна възраст в специализираните състави на НЕЛК се включват лекари с призната специалност педиатрия и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) При потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяването в съставите на НЕЛК се включват специалисти по трудова медицина и/или по професионални болести, а когато заболяването е свързано с въздействие на йонизиращи лъчения, в съставите на НЕЛК може да се включи и специалист по радиобиология или радиационна хигиена.

Чл. 20. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) Дейността по регистрация, обработка и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица, която е извън обхвата на електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, се осъществява от регионални картотеки на медицинските експертизи.

(2) Регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ) са структурни звена на РЗИ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) В щата на РКМЕ се предвиждат длъжности за лекари/лекари по дентална медицина и технически изпълнители съобразно броя на ТЕЛК в района и обема на тяхната дейност.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.).

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) За осъществяване дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение по чл. 106а, ал. 3 от Закона за лечебните заведения сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Дейността на лечебните заведения, свързана с изясняването и уточняването на здравословното състояние на здравноосигурените лица и с подготовката им за освидетелстване и преосвидетелстване от ТЕЛК, се осигурява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза, по искане на ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния й бюджет.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Лица, които не са осигурени по Закона за здравното осигуряване , заплащат консултациите и изследванията, свързани с експертизата на временната неработоспособност и подготовката им за освидетелстване и преосвидетелстване по повод трайно намалена работоспособност, както и разходите за извършване на преценката по чл. 3, ал. 6 и издаването на експертното решение по чл. 24, ал. 1, т. 8 .

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ОРГАНИТЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА

Раздел I – Правомощия на лекуващия лекар (лекар по дентална медицина)

Чл. 23. (1) При извършване на експертизата на временната неработоспособност лекуващият лекар (лекар по дентална медицина):

1. прави преценка на здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния;

2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) вписва в амбулаторния лист (АЛ) на болния при всеки преглед:

а) (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата, както и процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане в случаите на определена такава с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК; епикризите от болничното лечение и талоните с изследванията и консултативните мнения на специалистите се прилагат към АЛ;

б) своята преценка за работоспособността на болния ("работоспособен" или "неработоспособен");

в) номера и серията на болничния лист, началото и продължителността на временната неработоспособност;

г) подписва се под посочените данни и поставя личния си печат;

3. (отм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.);

4. изпраща служебно болничния лист на работодателя, при условие че болният заяви писмено, че липсва възможност болничният лист да бъде предоставен на работодателя, най-късно два работни дни от началото на разрешения отпуск;

5. трудоустроява работника с болничен лист, когато здравословното му състояние налага леки облекчения в трудовия му процес, но за не повече от един месец;

6. (доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) е длъжен да предостави медицинска документация по искане от ЛКК, която не е част от електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система;

7. насочва болния към ЛКК, когато:

а) (доп. – ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) осигуреният е ползвал непрекъснат отпуск за временна неработоспособност за едно или повече заболявания до 14 календарни дни, разрешени еднолично от лекуващия лекар (лекар по дентална медицина), с изключение на случаите на временна неработоспособност поради карантина;

б) (изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) осигуреният е ползвал 40 дни отпуск за временна неработоспособност в една календарна година с прекъсване, разрешен еднолично, от един или повече лекари; в 40-дневния отпуск не се включват дните за временна неработоспособност поради бременност, раждане, лечение и изследване в чужбина, болнично лечение, бацилоносителство и карантина;

в) състоянието налага продължителен отпуск по болест;

г) здравословното състояние на болния налага трудоустрояване за повече от един месец;

д) (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) осигуреният се нуждае от извършване на преценка по чл. 3, ал. 6 ;

8. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) подготвя необходимата медицинска документация и вписва своето становище в АЛ при насочване на болния към ЛКК по даден повод;

9. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) подготвя медицинската документация на лицето, която не е част от електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, за извършване на експертизата на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане; за случаите на прилагане на международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност подготвя медицинска документация, включително съответния формуляр, когато е предвиден такъв, по искане на НОИ или на лицето.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Личният лекар (лекар по дентална медицина), а за лицата, които нямат личен лекар – лекуващият лекар (лекар по дентална медицина), насочва болния към ТЕЛК с медицинско направление по образец съгласно приложение № 8 , когато приеме, че е налице:

1. трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, която не е предшествана от временна неработоспособност;

2. вид и степен на увреждане;

3. (нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) промяна на датата на инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказните условия на труд или причинната връзка;

4. (нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) необходимост от преосвидетелстване поради влошено или подобрено състояние;

5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) необходимост от преосвидетелстване по други поводи, предвидени в нормативни актове.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г.) При издаване на медицинско направление по ал. 2 данните съгласно приложение № 8 се въвеждат от личния лекар (лекар по дентална медицина), а за лицата, които нямат личен лекар – от лекуващия лекар (лекар по дентална медицина), в ИБД. По искане на лицето регистрираното в ИБД медицинско направление се отпечатва, подписва и подпечатва с печата на лечебното заведение и се връчва на лицето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2014 г., предишна ал. 3, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) В случаите, при които за конкретно заболяване са извършени консултации и изследвания през последните дванадесет месеца, предхождащи явяването в ТЕЛК, и резултатите от тях са налични в медицинската документация на лицето, към направлението по ал. 2 личният лекар (лекар по дентална медицина), а за лицата, които нямат личен лекар – лекуващият лекар (лекар по дентална медицина), прилага заверени копия на същите, без да се налага повторното им назначение и извършване. Не се прилагат заверени копия на консултации и изследвания, налични в електронните здравни записи на лицето в Националната здравноинформационна система.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2014 г., предишна ал. 4, изм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Лекуващият лекар/лекар по дентална медицина насочва неосигурените лица и лицата с прекъснати здравни осигурителни права към ТЕЛК по реда на ал. 2.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2014 г., предишна ал. 5, изм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Болничен лист не се издава и не се прави насочване към ЛКК и ТЕЛК, ако болният не представи документ за самоличност, включително при стационарни условия.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм., предишна ал. 6, изм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При непопълване на реквизитите на приложение № 8 РКМЕ (ТЕЛК) връща медицинското направление по ал. 2 на лекаря за допълване.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.).

(9) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) На неосигурени лица по Кодекса за социално осигуряване (КСО) при временна неработоспособност лекуващият лекар издава медицинско удостоверение за период до 14 дни, след което при необходимост насочва лицето към ЛКК при спазване изискванията на ал. 1, т. 1 и 2 и при необходимост от извършване на преценка по чл. 3, ал. 6 .

(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Решенията на лекуващите лекари и ЛКК се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето .

Раздел II – Лекарски консултативни комисии

Чл. 24. (1) Лекарската консултативна комисия освидетелства лицата:

1. за продължаване на отпуск за временна неработоспособност над 14 дни за едно или повече заболявания без прекъсване;

2. за трудоустрояване за повече от един месец;

3. за снабдяване с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения;

4. за професионално ориентиране;

5. чиито болнични листове са издадени еднолично и са обжалвани;

6. когато са подали жалба срещу лекуващия лекар (лекар по дентална медицина) по повод неправилна оценка на работоспособността им и отказ да се издаде болничен лист;

7. за подготовка на документи и насочване към ТЕЛК при предхождаща временна неработоспособност;

8. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) за извършване на преценка по чл. 3, ал. 6 и издаване на "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието;

9. за изготвяне на документи съгласно други нормативни актове.

(2) Лекарската консултативна комисия освидетелства лицата по ал. 1, т. 3 по района на постоянния им адрес. Изключение се допуска при:

1. необходимост лицето да бъде освидетелствано по обективни причини от ЛКК, намираща се извън територията на общината, на която се намира постоянният му адрес, или

2. липса на ЛКК на територията на съответното населено място.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Лицата по ал. 1 се освидетелстват от ЛКК след представянето на документ за самоличност, документи, съдържащи данни за заболяването и работоспособността им, когато същите не се съдържат в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, и след извършен медицински преглед.

(4) Лекарите от ЛКК могат да насочват болните за диагностично уточняване в лечебни заведения по своя преценка.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) Условията и редът за освидетелстване на лицата по ал. 1, т. 3 се определят с методически указания, които имат задължителен характер, издадени от министъра на здравеопазването.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Лекуващите лекари (лекарите по дентална медицина) подготвят всички необходими документи, които не се съдържат в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, и докладват случаите на ЛКК, но не участват при вземането на решението.

(7) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) В случаите по ал. 1, т. 7, при които за конкретно заболяване са извършени консултации и изследвания през последните дванадесет месеца, предхождащи явяването в ЛКК, и резултатите от тях са налични в медицинската документация на лекуващия лекар, последният прилага заверени копия на същите, без да се налага повторното им назначение и извършване. Не се прилагат заверени копия на консултации и изследвания, налични в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система.

(8) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Решенията на ЛКК се вписват в "Медицински протокол на ЛКК" по образец съгласно приложение № 9 .

Чл. 25. (1) Общите лекарски консултативни комисии освидетелстват всички случаи, посочени в чл. 24 , при условие че не са изградени специализирани ЛКК или създадените в момента не работят.

(2) Случаите с психични и очни заболявания и с гледане и придружаване на болно дете до 16-годишна възраст са обект само на специализирана ЛКК с изключение на случаите по чл. 6, ал. 3, т. 2, буква "б" .

(3) Когато към лечебното заведение за извънболнична помощ на територията на дадено населено място не е изградена ЛКК, медицинската експертиза се извършва от общата или от специализираната ЛКК на лечебното заведение, оказващо болнична помощ.

Чл. 26. (1) (Доп. – ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 17.08.2021 г.) Лекарските консултативни комисии разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. В тези 180 дни се включват и дните по предхождащия еднолично издаден болничен лист, но не се включват 135-те дни от отпуска по чл. 45 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските , както и дните за временна неработоспособност поради карантина.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) Лекарските консултативни комисии към амбулаториите за групова практика за специализирана медицинска помощ разрешават отпуск по болест само за заболявания от техния профил. Те разрешават непрекъснат отпуск по болест до 180-ия ден от началото на отпуска, след което при необходимост насочват болния към ТЕЛК.

Чл. 27. (1) Лекарските консултативни комисии вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на лицата след задължителен клиничен преглед и представен документ за самоличност. Изключение се допуска при:

1. вземане на решение за отпуск по болест за минало време, при положение че прегледът няма да допринесе за изясняване на здравословното състояние на лицето към дадения период;

2. проведено лечение в чужбина;

3. при неявяване на редовно призовано лице за преглед по повод на обжалвани болнични листове;

4. (нова – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) обжалване на болнични листове на починали лица.

(2) Когато по преценка на ЛКК направените изследвания не са достатъчни за изясняване на характера или степента на заболяването, болните се изпращат за допълнителни амбулаторни или болнични изследвания и наблюдения.

(3) Когато се налага продължаване срока на отпуска за временна неработоспособност на тежко болни, чието здравословно състояние не позволява да се движат, освидетелстването се извършва в дома на болния.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При издаване на болничен лист ЛКК вписва в медицинския протокол по чл. 24, ал. 8 всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2 .

Чл. 28. (1) Лекарските консултативни комисии насочват болните към ТЕЛК в следните случаи:

1. след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност;

2. преди изтичане на 180 дни отпуск, ако има признаци за настъпила трайна неработоспособност;

3. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., доп., бр. 59 от 2021 г., в сила от 17.08.2021 г.) когато лицето е ползвало 360 дни отпуск за временна неработоспособност с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването; в 360-те дни не се включват 135-те дни от отпуска по чл. 45 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските , както и дните за временна неработоспособност поради карантина;

4. когато лицето е трудоустроявано от ЛКК в продължение на две години и работоспособността му не е възстановена;

5. когато лицето е станало неработоспособно за работата, на която е трудоустроено от ЛКК.

(2) В случаите по ал. 1 ЛКК насочват болните – военнослужещи и държавни служители по ЗМВР , към ТЕЛК по чл. 16, ал. 3 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) Лекарската консултативна комисия насочва болните за освидетелстване и преосвидетелстване от ТЕЛК с "Медицински протокол на ЛКК" по образец съгласно приложение № 9 . Към медицинския протокол на ЛКК се прилагат придружаващите документи, които не са налични в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г.) При издаване на "Медицински протокол на ЛКК" по ал. 3 данните съгласно приложение № 9 се въвеждат от председателя на ЛКК в ИБД. По искане на лицето регистрираният в ИБД медицински протокол на ЛКК се отпечатва, подписва от състава на ЛКК, подпечатва се с печата на лечебното заведение и се връчва на лицето.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Лекарската консултативна комисия насочва болния към ТЕЛК не по-късно от 7 дни преди изтичането на отпуска по последния болничен лист. Медицинският протокол на ЛКК за продължаване на временната неработоспособност се внася в РКМЕ не по-късно от 3 дни от издаването му.

(6) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При непопълване на реквизитите на приложение № 9 РКМЕ (ТЕЛК) връща медицинския протокол по ал. 3 на ЛКК за допълване.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. ) Отказът на личния лекар и ЛКК за насочване към ТЕЛК по реда на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 се отразява в АЛ, съответно в медицинския протокол на ЛКК.

(2) Отказът на личния лекар се обжалва по реда на чл. 112 от Закона за здравето .

Чл. 30. Когато болният заяви, че не е в състояние да представи болничния лист на работодателя в срок два дни от издаването му, ЛКК процедира по реда на чл. 23, ал. 1, т. 4 .

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Центровете за спешна медицинска помощ извършват преценка по чл. 3, ал. 6 и издават "Медицинско удостоверение" по чл. 24, ал. 1, т. 8 в случаите на остро или внезапно възникнала промяна на здравето във:

1. почивните дни;

2. извън работното време на ЛКК.

(2) В случаите по ал. 1 медицинското удостоверение се подписва от трима лекари от ЦСМП, извършили освидетелстването на лицето.

Раздел III – Териториални експертни лекарски комисии (Загл. изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.)

Чл. 32. (1) (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.).

(2) Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват лицата по повод на:

1. временна неработоспособност;

2. (нова – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) вид и степен на увреждане на децата до 16-годишна възраст;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) трайно намалена работоспособност на лица на и над 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО , които работят и не са им определени вид и степен на увреждане;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) вид и степен на увреждане на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО ;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) необходимост от снабдяване с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) трудоустрояване на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) определяне характера на заболяванията – професионален или общ;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) при постъпили медицински документи от държава, с която се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) други случаи, предвидени в нормативни актове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г.) Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от подаване на заявлението-декларация по чл. 56, ал. 1 в РКМЕ, а в случаите на прилагане на международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност – от датата на получаване в ТЕЛК на медицинска документация, изготвена в друга държава. Решенията се връчват на лицата или на упълномощени от тях лица, или на законните им представители срещу подпис с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление . При временна неработоспособност срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) Когато за изясняване на отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания, срокът по ал. 3 започва да тече от тяхното представяне.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) Медицинското експертно досие се изпраща в РКМЕ по чл. 57, ал. 1 на следващия работен ден след връчване на решението по ал. 3. Разходите по изпращането му са за сметка на лечебното заведение, към което е разкрита ТЕЛК. Не се изпращат документи или заверени техни копия, ако съдържащата се в тях информация е налична в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

(7) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) Срокът на временната неработоспособност може да бъде до два месеца от края на временната неработоспособност по последния болничен лист, освен ако в експертното решение е посочен по-кратък срок.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) (1) Освидетелстването и преосвидетелстването на лицата по повод на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършват от определената по реда на чл. 55а ТЕЛК.

(2) В случаите по чл. 40, ал. 2 освидетелстването и преосвидетелстването на лицата се извършват от ТЕЛК по района на постоянния им адрес или по настоящия им адрес, ако са регистрирани на този адрес най-малко 3 месеца преди подаване на заявленията по чл. 56, ал. 1 в РКМЕ.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се удостоверяват с документ за самоличност, съответно със служебна вътрешна електронна административна услуга за постоянен или настоящ адрес по реда на Закона за електронното управление .

(4) По изключение, когато лицето се намира на продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение, освидетелстването/преосвидетелстването се извършва от най-близко намиращата се до лечебното заведение/дома ТЕЛК. Това обстоятелство се доказва с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар или вписано в протокола на ЛКК (направлението на личния лекар).

(5) Освидетелстването на лицето във връзка с обжалвани болнични листове се извършва от ЛКК и ТЕЛК по района на лечебното заведение, издало болничните листове.

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Общините поемат разходите за командировки на експертите от ТЕЛК, на шофьорите и на техническите лица от друга община при освидетелстване/преосвидетелстване на лица, живеещи на територията на тяхната община.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) Извън случаите по ал. 1 разходите за командировки на експертите от ТЕЛК, на шофьорите и на техническите лица при освидетелстване/преосвидетелстване от ТЕЛК на лицата по чл. 33, ал. 4 са за сметка на лечебното заведение, в което е разкрита ТЕЛК.

Чл. 35. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица, както и необходимите условия за работа на ТЕЛК – работни помещения, инвентар, пособия, канцеларски материали, транспорт, както и заместване на отсъстващите членове на ТЕЛК.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Ръководителите на лечебните заведения са длъжни да предоставят на ТЕЛК и на НЕЛК необходимата медицинска документация, отнасяща се до здравословното състояние на освидетелстваното лице.

Чл. 36. (1) За лицата по трудови и по служебни правоотношения към момента на освидетелстването осигурителите изготвят и предоставят на ТЕЛК (НЕЛК) производствена характеристика.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Образец на производствената характеристика се публикува на интернет страницата на Националната експертна лекарска комисия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Териториалната експертна лекарска комисия може да изисква информация за осигурителя/осигурителите на лицето, подлежащо на освидетелстване, от Националната агенция по приходите като вътрешна електронна административна услуга.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Заседанията на ТЕЛК са редовни, когато присъстват не по-малко от трима членове, единият от които е председателят.

(2) В заседанията на ТЕЛК по покана на председателя могат да участват представители на работодателя, на организациите на и за хората с увреждания, както и други лица, имащи отношение по конкретните въпроси, свързани с освидетелстването.

(3) При снемането на анамнезата и при клиничния преглед на освидетелстваното лице участват само лекари.

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г.) Експертното решение на ТЕЛК се съставя като електронен документ по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и се подписва от всички лекари от състава на ТЕЛК, участвали в заседанието. При липса на единодушно становище експертното решение се приема с обикновено мнозинство. При равенство на гласовете решаващ е гласът на председателя на комисията.

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Председателят на ТЕЛК:

1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) разпределя преписките между членовете на ТЕЛК;

2. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) съобщава на лицата или на законните им представители с писмо с известие за доставяне и с известие по електронен път в случаите, в които лицето е заявило и електронен адрес, или чрез Системата за сигурно електронно връчване, по реда на Закона за електронното управление:

а) (отм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.);

б) за необходимостта от допълнителни изследвания и консултации, които трябва да се направят;

в) (изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) за насрочената дата за освидетелстване/преосвидетелстване, а в случаите по чл. 40, ал. 2 – за деня на прегледа;

3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) осигурява провеждане на редовно заседание на ТЕЛК при спазване на изискванията на чл. 37 , както и обсъждане на данните от клиничния преглед и/или на наличната медицинска и друга документация;

4. контролира пълното и точното попълване на експертното решение;

5. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) връчва или изпраща на лицата или на законните им представители експертните решения на ТЕЛК в тридневен срок от постановяването им;

6. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) организира освидетелстването на лицата на място в случаите по чл. 33, ал. 2 и 4 ;

7. отказва да открие процедура по просрочена жалба;

8. уведомява ръководствата на лечебните заведения и РЗИ за констатираните пропуски и грешки в дейността на личните лекари и ЛКК и предлага мерки за отстраняването им;

9. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) съвместно с експертите по медицинската експертиза към РЗИ и към ТП на НОИ предлага и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от района по проблемите на медицинската експертиза;

10. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) организира и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите в ТЕЛК;

11. изготвя и предоставя:

а) (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) графика за работа на ТЕЛК, като определя един ден от седмицата за домашни посещения;

б) (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) отчетите за работата на ТЕЛК, като един екземпляр от годишния отчет изпраща на НЕЛК, ТП на НОИ и РЗИ;

12. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) съвместно с експертите към РЗИ организира обсъждане на решенията на НЕЛК, касаещи обжалвани решения на ръководената от него ТЕЛК, и взема съответни мерки за недопускане на констатираните пропуски и грешки;

13. запознава се с условията и особеностите на професионалния труд на освидетелстваните лица, отразени в производствените характеристики в случаите по чл. 36 ;

14. участва в заседанията на медицинския съвет на лечебното заведение;

15. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) отговаря за организацията и качеството на работата на ТЕЛК пред директора на РЗИ и пред директора на лечебното заведение, към което е създадена ТЕЛК;

16. (нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) отговаря за въвеждането и поддържането в ИБД на цялата необходима информация по отношение на извършваната от ТЕЛК медицинска експертиза;

17. (нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) отговаря за точното изпълнение на дадените от НЕЛК указания за отстраняване на допуснати грешки и пропуски в решението на ТЕЛК, което е обжалвано.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Лекарите в ТЕЛК:

1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) извършват преглед на представената медицинска документация и на електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система и при необходимост извършват клиничен преглед (по повод на временна неработоспособност и в случаите на чл. 40, ал. 2 ) и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи:

а) (доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар, и/или в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система;

б) (доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар и/или в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието;

в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания;

2. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.);

3. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) осъществяват методическа помощ на ЛКК по подготовката и изпращането на болните за освидетелстване от ТЕЛК.

Чл. 40. (1) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) При определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане териториалната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на наличната медицинска и друга документация, включително информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, без да се извършва клиничен преглед.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г., предишна ал. 1, изм., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) По изключение за нуждите на експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане териториалнитe експертни лекарски комисии извършват клиничен преглед в следните случаи:

1. когато цялата медицинска документация на лицето, съхранявана от личния лекар (лекуващия лекар)/ЛКК, е унищожена/загубена;

2. когато лицата поради медицински показания не са в състояние да се снабдят с необходимата медицинска документация, те се освидетелстват/преосвидетелстват въз основа на преглед на място (в дома, в болнично или в друго заведение);

3. когато ТЕЛК потвърждава или отхвърля професионалния характер на заболяванията;

4. когато има сключени спогодби с други страни, в които е установен такъв ред.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г., предишна ал. 2, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) Медицинските документи, получени от държава, с която се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, се изпращат на съответната ТЕЛК на територията на гр. София чрез РКМЕ към СРЗИ в срок 30 дни от получаването им.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) В случаите на обжалване на болнични листове за минало време ТЕЛК е задължена да изиска служебно първичната медицинска документация от органите, издали болничните листове, и от личния лекар.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2011 г., бр. 55 от 2014 г.) След вземане на решение ТЕЛК връща в РКМЕ медицинското експертно досие заедно с експертното решение за досието, за работодателя (ако лицето работи), за ТП на НОИ, за Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и за други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай.

(1а) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) В тридневен срок от връщането на медицинското експертно досие по ал. 1 РКМЕ изпраща експертното решение на ТЕЛК на работодателя (ако лицето работи), на ТП на НОИ, на НЦОЗА и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Медицинската документация на лицата, които са подали заявление за освидетелстване (преосвидетелстване) и след редовно призоваване не са се явили на преглед в ТЕЛК, се връща в РКМЕ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Териториалното поделение на НОИ извършва служебна проверка в ИБД относно експертните решения на лицата по ал. 2.

(4) Когато освидетелстваното лице има професия, свързана с автомобилния, железопътния или водния транспорт, един екземпляр от експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се изпраща на съответната транспортна областна лекарска експертна комисия.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.).

(6) (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.).

Раздел IV – Национална експертна лекарска комисия

Чл. 42. (1) Националната експертна лекарска комисия се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.

(2) Директорът на НЕЛК се атестира на всеки 3 години в срок до 3 месеца след изтичането на срока от предходното атестиране.

(3) Основните цели на атестирането са:

1. установяване равнището на професионалната квалификация и управленските умения на директора;

2. оценяване изпълнението на функциите, регламентирани в нормативните актове и в длъжностната характеристика;

3. подобряване дейността на НЕЛК.

(4) Атестирането се организира от министъра на здравеопазването, който уведомява директора на НЕЛК за деня на атестацията не по-късно от 5 работни дни преди нейното провеждане.

(5) Атестацията се провежда от комисия, определена от министъра на здравеопазването. Комисията е длъжна да извърши оценяването безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства.

(6) Атестирането се извършва по следните показатели:

1. управленски умения, които включват оценяване на: оперативност, координиране и контрол; познаване и ползване на нормативните актове и практическото им прилагане;

2. организация на дейността на НЕЛК, която включва оценяване на: организационни умения, инициативност, борба с корупцията, умения за работа в екип, медийна политика;

3. обем, качество и ефективност на дейността на НЕЛК.

(7) Въз основа на комплексен анализ на дейността по показателите съобразно ал. 6 атестацията може да бъде:

1. отрицателна;

2. неудовлетворителна;

3. добра;

4. много добра.

(8) За резултатите от атестацията комисията съставя атестационна карта и запознава с нейното съдържание директора, който я подписва.

(9) Ако директорът не е съгласен с поставената оценка, може да подаде писмено възражение, в което посочва мотивите за своето несъгласие.

(10) Възражението се подава до министъра на здравеопазването в 3-дневен срок от датата, на която директорът е подписал атестационната карта.

(11) Министърът на здравеопазването е длъжен да се произнесе по възражението в 10-дневен срок от получаването му, като неговото решение е окончателно.

(12) Министърът на здравеопазването може да приеме възражението за основателно или да го отхвърли.

(13) Когато министърът на здравеопазването приеме възражението за основателно, се провежда ново атестиране в срок до един месец от неговото решение.

(14) Попълнените и подписаните атестационни карти се съхраняват в личното досие на директора.

(15) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директора на НЕЛК, ако е получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда .

Чл. 42а . (Нов – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) (1) При осъществяване на своите функции директорът на НЕЛК се подпомага от назначен от него заместник-директор.

(2) Функциите на директора в негово отсъствие се изпълняват от заместник-директора въз основа на заповед за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието.

Чл. 43. Специализираните състави на НЕЛК:

1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение;

2. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) оказват методическа помощ и контрол по организацията и качеството на експертната дейност на ТЕЛК;

3. участват в разработването на нормативната уредба относно медицинската експертиза;

4. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) провеждат обучение на работещите в ТЕЛК;

5. (отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.);

6. участват в проверки по медицинската експертиза в лечебните заведения в страната;

7. оказват методическа помощ на дейността на РКМЕ;

8. отказват откриване на процедура при недопустимост на жалбата;

9. (отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

Чл. 44. Председателите на съставите на НЕЛК:

1. планират, организират и ръководят цялостната дейност на състава;

2. осигуряват клинико-експертното изясняване на отделните случаи и колективното им обсъждане и решаване от състава;

3. носят отговорност за своевременността и качеството на експертните решения;

4. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от състава и на останалите органи на медицинската експертиза;

5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) отговарят за въвеждането и поддържането в ИБД на цялата необходима информация по отношение на извършената в специализирания състав медицинска експертиза.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) При заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне, освен в случаите по чл. 51, ал. 2 .

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г.) При заболявания, по които ТЕЛК се е произнесла въз основа на необходимата медицинска документация, налична към момента на постановяване на експертното решение, но е определила неправилно процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, НЕЛК отменя експертното решение изцяло и издава ново експертно решение. В тези случаи НЕЛК се произнася въз основа на наличната медицинска документация, включително на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., предишна ал. 3, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При обжалване на решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност НЕЛК се произнася по всички приложени от жалбоподателя болнични листове, които са обсъждани в решението на ТЕЛК.

Чл. 46. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК.

(2) При временна неработоспособност срокът по ал. 1 е 15 дни.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) (1) В НЕЛК функционира експертен съвет с консултативни функции за разрешаване на спорни в експертно отношение случаи. В състава на експертния съвет се включват председателите на специализираните лекарски състави.

(2) Заседанията на експертния съвет се свикват и ръководят от директора на НЕЛК и се провеждат, когато на тях присъстват повече от половината от председателите на състави.

(3) За проведените заседания се съставя протокол, в който се отразяват експертните мнения на присъстващите членове. Протоколът се подписва от всички присъствали.

(4) Съветът по ал. 1 изразява експертно становище по обсъждания спорен случай, прието от членовете на съвета с обикновено мнозинство. Експертното становище има консултативен характер за лекарите от НЕЛК.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) В заседанията на експертния съвет при необходимост могат да участват и членове на експертните съвети по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето и водещи специалисти по профила на разглежданите случаи.

Чл. 49. (1) (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Експертното решение се съставя като електронен документ по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги .

(2) Консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Експертното решение не се подписва от консултиращите състави.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) В случай на необходимост специалистите от даден специализиран състав се заместват от други специалисти, определени със заповед на директора на НЕЛК.

Чл. 50. (1) (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

Чл. 51. (1) (Предишен текст на чл. 51 – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Националната експертна лекарска комисия може:

1. да потвърди решението на ТЕЛК;

2. да го отмени и да издаде ново решение;

3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.

(2) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Когато НЕЛК върне на основание ал. 1, т. 3 експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето и в този случай постановеното експертно решение на ТЕЛК бъде отменено отново изцяло или отчасти от НЕЛК на основание ал. 1, т. 3, Националната експертна лекарска комисия не връща решението на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето, а го решава по същество въз основа на наличната документация.

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) Националната експертна лекарска комисия изпраща с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление своето експертно решение в тридневен срок от постановяването му на освидетелстваното лице и на ТП на НОИ и връща в РКМЕ по чл. 57, ал. 1 медицинското експертно досие заедно с решението в същия срок.

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се поправят с ново решение.

Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2011 г., бр. 55 от 2014 г.) Националният център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването обработва данните от експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК и предоставя информацията на Министерството на здравеопазването, на НОИ и на Агенцията на хората с увреждания ежегодно до 31 юли на следващата календарна година.

Раздел IVа (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане

Чл. 54а . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) (1) Националната експертна лекарска комисия създава и поддържа информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

(2) Информационната база данни по ал. 1 съдържа:

1. (нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) заявление-декларация за освидетелстване/преосвидетелстване;

2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) документ за насочване за извършване на експертиза на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане (медицински протокол/медицинско направление);

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) експертно решение;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) диагноза на водещото заболяване;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) диагнози на придружаващите заболявания;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) всички извършени медико-диагностични дейности, относими към оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) извършените прегледи от лекар, относими към оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане;

8. (предишна т. 7, доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) други данни от значение за трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане, които не се съдържат в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система;

9. (нова – ДВ, бр. 50 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., предишна т. 8, бр. 23 от 2024 г.) медицинските документи, издадени от ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания .

(3) Директорът на НЕЛК осъществява цялостен контрол по създаването и поддържането на ИБД по ал. 1 и отговаря за въвеждането и поддържането в ИБД на информацията по отношение на извършената от НЕЛК медицинска експертиза.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Данните по ал. 2, т. 2 се въвеждат в ИБД от личния лекар (лекар по дентална медицина), а за лицата, които нямат личен лекар – от лекуващия лекар (лекар по дентална медицина)/ЛКК/РКМЕ, непосредствено при изготвянето/постъпването им. Когато тези данни са въведени в ИБД, документът за насочване за извършване на експертиза не се представя и на хартиен носител.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Данните по ал. 2, т. 3 – 5 се въвеждат в ИБД от ТЕЛК/НЕЛК, постановила експертното решение, в момента на изготвянето му.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) Данните по ал. 2, т. 1, 6 – 8 се въвеждат от РКМЕ, ТЕЛК и НЕЛК непосредствено след постъпването им.

(6а) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., изм., бр. 23 от 2024 г.) Данните по ал. 2, т. 9 се въвеждат в ИБД от съответната комисия в момента на изготвянето на документа.

(7) Информационната база данни по ал. 1 е изградена от модули, съдържащи функционалности съобразно естеството на постъпващата информация, нейното движение, съхраняване и обработване.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) За целите на функционирането на информационната база данни се използва кодиране на медицинските специалности в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването .

(9) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) В рамките на процедурата по издаване на медицински документи по чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания чрез ИБД се подават заявленията на лицата с увреждания за извършването на предварителен контрол за предоставянето на индивидуално определените им помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.

Чл. 54б . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) (1) Когато лице с увреждане по смисъла на Закона за хората с увреждания не намира персонални данни в своя профил в информационната система на Агенцията за хората с увреждания по чл. 82, ал. 5 от Закона за хората с увреждания , може да подаде заявление за актуализиране на данните до НЕЛК.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Заявлението по ал. 1 е достъпно чрез портала за електронни услуги на Министерството на електронното управление. Заявлението се изпраща в НЕЛК автоматично.

Чл. 54в . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) (1) При получено заявление по реда на чл. 54б, ал. 2 НЕЛК извършва проверка в ИБД.

(2) Когато при проверката по ал. 1 се установи, че данните от заявлението се отнасят за експертно решение, издадено от НЕЛК, НЕЛК актуализира данните в ИБД в 14-дневен срок от постъпване на заявлението.

(3) Когато при проверката по ал. 1 се установи, че данните от заявлението се отнасят за експертно решение, издадено от ТЕЛК, в срок от един работен ден НЕЛК изпраща заявлението чрез ИБД на РКМЕ на територията на съответната област.

(4) В случаите по ал. 3 РКМЕ извършва проверка в 14-дневен срок от получаване на заявлението в медицинското експертно досие на лицето и изпраща служебно сканирано копие на експертното решение на ТЕЛК чрез ИБД на съответната ТЕЛК. Териториалната експертна лекарска комисия въвежда данните от експертното решение в ИБД в 10-дневен срок от получаването му и уведомява НЕЛК чрез ИБД.

(5) В случаите и в срока по ал. 4, когато РКМЕ установи, че за лицето липсва медицинско експертно досие, РКМЕ изпраща искане заедно със заявлението на лицето по чл. 54б, ал. 2 към съответното ТП на НОИ чрез системата за сигурно електронно връчване за предоставяне на сканираното експертно решение на ТЕЛК, съдържащо се в пенсионната преписка на лицето, съхранявана в ТП на НОИ.

(6) В 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 5 ТП на НОИ изпраща на РКМЕ чрез системата за сигурно електронно връчване сканираното експертно решение на ТЕЛК. В срок от един работен ден РКМЕ изпраща експертното решение чрез ИБД на съответната ТЕЛК. В 10-дневен срок от получаването му ТЕЛК въвежда данните от експертното решение в ИБД, за което уведомява НЕЛК чрез ИБД.

Чл. 54г . (Нов – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) За целите на осигуряване на прозрачност и безпристрастност при осъществяване на медицинската експертиза за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, както и с оглед на равномерното разпределение на дейността се въвежда случайният принцип на разпределение на заявленията-декларации по чл. 56, ал. 1 за разглеждане от ТЕЛК чрез информационната база данни.

Раздел V – Регионални картотеки на медицинските експертизи

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) Съставянето, съхраняването и движението на медицинската документация на освидетелстваните лица от ТЕЛК и НЕЛК се осъществяват от РКМЕ, с изключение на информацията, която е част от електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система.

(2) В РКМЕ се съхраняват медицинските експертни досиета, подредени по единен граждански номер.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) За всяко лице, което се освидетелства за първи път от ТЕЛК, РКМЕ дигитализира представената медицинска документация в ИБД с изключение на документите, които не подлежат на дигитализация, и отразява движението на медицинската документация в ИБД.

(4) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) За всяко лице, което се преосвидетелства от ТЕЛК, РКМЕ дигитализира цялото медицинско експертно досие в ИБД с изключение на документите, които не подлежат на дигитализация, и отразява движението на медицинската документация в ИБД.

Чл. 55а . (Нов – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) (1) Разпределението на заявленията-декларации по чл. 56, ал. 1 , подадени по повод на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане за разглеждане от съответната ТЕЛК, се извършва на случаен принцип чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им в ИБД.

(2) Заявленията-декларации по ал. 1 се разпределят централизирано на случаен принцип между всички ТЕЛК в страната електронно чрез функционалност, създадена в ИБД.

(3) При постъпване на допълнителна документация към подадено заявление-декларация същата се разпределя на вече определената на случаен принцип ТЕЛК.

(4) Случайният принцип на разпределение на заявленията-декларации по ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 5а , чл. 33, ал. 2 и 4 и чл. 40, ал. 2 , както и когато освидетелстването и преосвидетелстването на лица се извършва от органите на медицинската експертиза към лечебните заведения по чл. 5 .

Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., доп., бр. 50 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) Лицата или законните им представители/упълномощени от тях лица подават заявление-декларация по образец съгласно приложение № 11 на място в РКМЕ, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор за:

1. освидетелстване;

2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) редовно преосвидетелстване;

3. преосвидетелстване, когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказаните условия на труд или причинната връзка;

4. предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние;

5. преосвидетелстване по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативни актове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) Регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Уведомяването на лицата се извършва чрез изпращане на писмо чрез лицензиран пощенски оператор или чрез изпращане на електронно съобщение на посочен от лицето електронен адрес.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г., бр. 23 от 2024 г.) Лицата по ал. 1 заедно със заявление-декларацията могат да подадат в РКМЕ направлението от личния/лекуващия лекар или протокола на ЛКК, както и медицинската документация, доказваща здравословното им състояние, включително заверени копия от медицински документи, съдържащи резултати от медико-диагностични изследвания и консултации, които са налични в медицинската документация при личния лекар и/или при лекуващия лекар, в случаите, когато тези документи не са подадени от съответните лица и органи по чл. 54а, ал. 4 . В случаите по чл. 69а от Наредбата за медицинската експертиза заедно със заявлението-декларация по ал. 1 лицата подават в РКМЕ декларация, че искат да бъдат освидетелствани/преосвидетелствани само за увреждания, които са дефинитивни състояния.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При получаване в РКМЕ на заявление, направление от личния/лекуващ лекар/протокол на ЛКК или друга медицинска документация се извършва проверка относно наличието на медицинско експертно досие или друга документация на името на това лице, за да се свърже с нея.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) Експертите в РКМЕ насочват чрез ИБД и изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицата в срок 3 дни от получаването им на съответната ТЕЛК, определена в съответствие с чл. 55а .

(6) При изгубено медицинско експертно досие РКМЕ насочва лицето за преосвидетелстване с медицинската документация, която се съхранява от него, и в пенсионната му преписка, която се съхранява в НОИ. В тези случаи преписката се придружава от нарочен протокол, издаден от РКМЕ, удостоверяващ, че медицинското експертно досие е изгубено.

(7) Пенсионната преписка може да бъде използвана за нуждите на експертизата извън случаите по ал. 6, когато е необходима за уточняване на дата на инвалидизиране, причинна връзка по повод военна инвалидност, трудова злополука или професионална болест и в други случаи, въз основа на мотивирано искане от ТЕЛК/НЕЛК.

Чл. 57. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) Медицинските експертни досиета се образуват в регионалните картотеки по постоянен адрес или по настоящия адрес, ако лицата са регистрирани на този адрес най-малко 3 месеца преди подаване на заявлението по чл. 56, ал. 1 , и се съхраняват в регионалните картотеки по постоянния адрес на лицата.

(2) В медицинското експертно досие се съхраняват:

1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) заявление-декларацията по чл. 56, ал. 1 ;

2. (доп. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) медицинските протоколи на ЛКК/направление от личния/лекуващ лекар и медицинска документация, които не са част от електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система;

3. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 23 от 2024 г.) резултатите от направените изследвания и консултации и заверени копия от тези, налични в медицинската документация на лицето при личния лекар и/или при лекуващия лекар, които не са част от електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система;

4. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) експертните решения на ЛКК/ТЕЛК и НЕЛК, съставени като електронен документ по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ;

5. протоколите на НОИ за извършено проучване на условията на труд по повод професионално заболяване и трудова злополука и разпореждането на НОИ за трудова злополука;

6. производствената характеристика (за лица в трудови правоотношения);

7. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) други допълнително изискани документи – преписи от истории на заболяването, епикризи, преписи от съдебномедицински експертизи и др., които не са част от електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система

(3) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Съдържанието на медицинското експертно досие се отразява в ИБД от РКМЕ. При постъпване на нови документи те се включват като неразделна част от медицинското експертно досие и се отбелязва датата на постъпването им.

Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., доп., бр. 23 от 2024 г.) Когато лицето подлежи на освидетелстване или преосвидетелстване от ТЕЛК извън района на постоянния му адрес, регионалната картотека насочва чрез ИБД и изпраща медицинското експертно досие на съответната ТЕЛК.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Когато лицето е освидетелствано от ТЕЛК извън района на постоянния му адрес, медицинската документация се изпраща в регионалната картотека по постоянния му адрес за съхраняване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) В случаите, когато лицето е било освидетелствано от ТЕЛК в друг район за продължаване на отпуска по болест и са изминали повече от два месеца от срока на разрешения отпуск и лицето не се е явило за ново освидетелстване, цялата му медицинска документация се изпраща на регионалната картотека по постоянния му адрес.

Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) Регионалната картотека по постоянния адрес на лицето, съответно регионалната картотека на СРЗИ, в случаите, при които за лицето се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, изпраща по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление на ТП на НОИ експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички заинтересовани лица и органи са уведомени и срокът за обжалване по чл. 63, ал. 1 е изтекъл.

Чл. 60. (1) Регионалните картотеки са длъжни да предоставят медицинските експертни досиета за служебно ползване при поискване от Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, НОИ и неговите териториални поделения, НЕЛК, съдебните органи, прокуратурата и органите на МВР.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Медицинските комисии по чл. 98, ал. 4 от КСО отразяват в ИБД мотивите за обжалване на издадените експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК.

Чл. 61. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Медицинските експертни досиета и информацията от ИБД за лицата, на които е определена степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, се съхраняват в регионалната картотека за срок 40 години от последното решение на ТЕЛК и НЕЛК.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Медицинските експертни досиета и информацията от ИБД за лицата, на които не е определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, се съхраняват в регионалната картотека за срок 5 години.

(3) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 2 комисия, назначена по чл. 42 от Закона за Националния архивен фонд , извършва подбор и определя за постоянно запазване медицинските експертни досиета, които имат научна стойност.

(4) Документите, определени за постоянно запазване съгласно ал. 3, се описват и предават за съхраняване в съответния държавен архив, а останалите се унищожават.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Медицинската информация и документация от експертните досиета на лицата може да бъде предоставяна при условията и по реда на Закона за здравето .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Регионалната картотека на медицинската експертиза отбелязва в ИБД къде и кога са предадени за съхраняване медицинските експертни досиета.

Раздел VI – Задължения на ръководителите на лечебните заведения относно медицинската експертиза

Чл. 62. Ръководителите на лечебните заведения носят отговорност за правилната организация, качеството и контрола на медицинската експертиза, като:

1. осигуряват необходимите материали и създават организация за своевременно запознаване с действащите нормативни актове по медицинската експертиза;

2. осъществяват системен контрол за своевременност и качество на медицинската експертиза и по отношение на воденето на медицинската документация и вземат мерки за отстраняване на допуснатите пропуски и грешки;

3. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) осигуряват възможност за своевременно амбулаторно или болнично изследване на болните, които ще бъдат освидетелствани от ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК;

4. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) осъществяват контрол върху организацията и качеството на работата на ЛКК и ТЕЛК, ако има такава в лечебното заведение;

5. разглеждат жалбите на заинтересуваните лица и органи, отнасящи се до медицинската експертиза, и вземат съответни мерки за отстраняване на причините, които ги пораждат;

6. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) на всеки 6 месеца съвместно с главните експерти по медицинската експертиза към РЗИ, към РКМЕ и към ТП на НОИ и с председателите на ТЕЛК организират провеждане на общ колегиум за анализ на допуснатите пропуски и грешки при извършване на медицинската експертиза.

Глава четвърта – ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА НА ОРГАНИТЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) (1) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят:

1. срещу решенията на лекуващия лекар – в 14-дневен срок от получаването им, пред ЛКК;

2. срещу решенията на ЛКК и ЦСМП – в 14-дневен срок от получаването им, пред ТЕЛК;

3. срещу решенията на ТЕЛК – в 14-дневен срок от получаването им, пред НЕЛК;

4. срещу решенията на НЕЛК – пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя, по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(2) Обжалванията и възраженията по ал. 1, т. 1 – 3 се правят чрез РЗИ.

(3) Когато обжалваният болничен лист е издаден от член на ЛКК, жалбата по него се разглежда от друга ЛКК.

(4) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по чл. 111 от Закона за здравето .

(5) Срокът за обжалването по ал. 1 и 4 започва да тече от датата на получаване на експертното решение.

(6) Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от определена от него специализирана ЛКК съобразно вида на заболяването.

(7) В случаите на установено нарушение при издаването му регионалният съвет отменя обжалваното експертно решение, като работоспособността се установява с решението на повторната експертиза.

(8) Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното решение и решението на повторната експертиза се изпращат на заинтересованите от експертизата лица (освидетелстваните, осигурителите и НОИ), както и на РЗОК.

(9) Обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 4 е пречка за обжалването му по реда на ал. 1, т. 2.

(10) Решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е пречка за обжалване на решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда на ал. 1, т. 2. В този случай срокът започва да тече от получаването на решението на регионалния съвет.

(11) Решението на повторната експертиза по ал. 7 може да се обжалва по реда на ал. 1, т. 2.

(12) По реда на ал. 1, т. 2, 3 и 4, ал. 2 и ал. 4 – 11 се обжалват и експертните решения по чл. 24, ал. 1, т. 8 от заинтересованите лица и разследващите органи или от органите на съдебната власт.

Чл. 64. (1) Регионалният съвет изпраща жалбата на ЛКК в 3-дневен срок от получаването й.

(2) Регионалната картотека на медицинските експертизи изпраща жалбата в ТЕЛК и НЕЛК в 3-дневен срок от получаването й заедно с цялата налична медицинска документация.

(3) В случаите, когато жалбата е подадена чрез друг орган, тя се изпраща до съответния орган по чл. 63, ал. 1 , като срокът за обжалване се приема за спазен.

Чл. 65. Лекарските консултативни комисии се произнасят с мотивирано решение по здравословното състояние и работоспособността на лицата по повод обжалвани болнични листове в 10-дневен срок от датата на получаване на медицинската документация.

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Когато НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване или преосвидетелстване на лицето, медицинското експертно досие се изпраща от РКМЕ на съответната ТЕЛК в срок от два работни дни от получаването му.

Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) Лекарските консултативни комисии, РКМЕ и НЕЛК изпращат експертното решение с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление на ТП на НОИ и на осигурителите в тридневен срок от неговото постановяване, съответно от връщането на медицинското експертно досие в РКМЕ.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., отм., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.).

Чл. 68. (1) Органите на медицинската експертиза могат по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки и непълноти в тримесечен срок от постановяването им.

(2) Директорът на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на непълни, неправилни или противоречиви решения, постановени от нейните състави, в 3-месечен срок от постановяването им.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 23 от 2024 г.) При техническа грешка РКМЕ връща в срок един работен ден от установяването на грешката експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК за поправка, която се прави с ново решение. Новото решение се изпраща в РКМЕ в срок три работни дни от постановяването му.

Глава пета – КОНТРОЛ

Чл. 69. Контролът върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, от НЗОК, НОИ, РЗИ и от регионалните съвети по чл. 111 от Закона за здравето .

Чл. 70. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Експертите на РЗИ, ТП на НОИ, РЗОК и РКМЕ осъществяват методическа помощ и контрол по медицинската експертиза на всички лечебни заведения на територията на района, като:

1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) правят проверки по създадената организация на работа, по качеството на медицинската експертиза и по воденето на медицинската документация от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК, както и относно състава на ЛКК и ТЕЛК;

2. експертите съставят констативни протоколи за резултатите от проверките в 4 екземпляра: за ръководителя на лечебното заведение и за директорите на РЗИ, на ТП на НОИ и на РЗОК;

3. дават задължителни предписания и следят изпълнението им;

4. съвместно организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от района по проблемите на медицинската експертиза;

5. докладват на директорите на РЗИ, на директорите на ТП на НОИ и на РЗОК жалби във връзка с медицинската експертиза и предлагат мерки за отстраняване на причините, които ги пораждат.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Експертите на РЗИ и РКМЕ проверяват експертните решения само за наличието на реквизитите по чл. 61 от наредбата, по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето . Контролът, осъществяван от експертите на РЗИ и РКМЕ, изключва проверката на експертните решения по същество.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При получаване на жалби, възражения и сигнали от физически/юридически лица, включително извън кръга на посочените в чл. 63, ал. 1 , и след изтичане на предвидените в чл. 63 срокове, съдържащи данни за извършено престъпление, директорите на РЗИ/ТП на НОИ/РЗОК/НЕЛК ги изпращат на органите на досъдебното производство.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При поискване, в случаите по ал. 3, директорите на РЗИ/РЗОК/НЕЛК съдействат на органите на досъдебното производство за извършване на контролни/допълнителни медицински дейности/изследвания от лечебни заведения, различни от тези, които са извършили съответните изследвания/медицински дейности, свързани с издадени експертни решения на органите на медицинската експертиза.

Чл. 70а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Националната експертна лекарска комисия осъществява методическа и консултативна помощ и контрол по организацията и качеството на експертната дейност на органите на медицинската експертиза, като:

1. участва в извършването на проверки на лечебните заведения в страната относно създадената организация на работа, воденето на медицинската документация и качеството на медицинската експертиза, осъществявана от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК;

2. изготвя констативни протоколи за резултатите от проверките по т. 1 и при необходимост дава препоръки и указания, чието изпълнение се проследява от съответната РЗИ; протоколите се връчват на ръководителя на лечебното заведение и на директора на съответната РЗИ;

3. съвместно с РЗИ организира и провежда дейности за повишаване квалификацията на лекарите по проблемите на медицинската експертиза.

Чл. 70б . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г.) (1) Въз основа на данните от ИБД НЕЛК изготвя анализ на издадените експертни решения на всяка ТЕЛК за всяко тримесечие, в двуседмичен срок след изтичането му и за всяка календарна година, в срок до 15 януари на следващата календарна година по следните критерии:

1. брой издадени експертни решения на ТЕЛК по общини и области на 1000 души с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 процента;

2. брой издадени експертни решения на ТЕЛК по общини и области на 1000 души с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 процента по класове болести (МКБ-10) и възрастови групи.

(2) Националната експертна лекарска комисия може да извършва анализа по ал. 1 и въз основа на допълнителни критерии според конкретната необходимост.

(3) Въз основа на анализите по ал. 1 и 2 НЕЛК изготвя план за проверки на всяко тримесечие на ТЕЛК в страната и на издадените от тях експертни решения по следните критерии:

1. най-голям брой издадени експертни решения на 1000 души за съответната област с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 процента в сравнение със средната стойност на издадените такива експертни решения на 1000 души за страната;

2. най-голям брой издадени експертни решения на 1000 души за съответната област с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 процента по един и същ клас болести (МКБ-10) в сравнение със средната стойност на издадените такива експертни решения на 1000 души за страната;

3. териториалните експертни лекарски комисии, издали експертни решения с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 процента на 1000 души население, чийто брой експертни решения надвишава с 30 процента средния брой на издадените експертни решения от ТЕЛК в страната, с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 процента на 1000 души.

(4) Националната експертна лекарска комисия извършва проверки на случаен принцип на не по-малко от 3 на сто от необжалваните експертни решения на ТЕЛК, определени по реда на ал. 3.

(5) В резултат на проверките по ал. 4 НЕЛК може да отменя или да изменя неправилни решения на ТЕЛК, както и да връща техните решения за отстраняване на непълноти по реда и в срока по чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето .

Чл. 70в . (Нов – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) В случай че в резултат на проверките по чл. 70б се установят данни или съмнения за извършено престъпление или административно нарушение, директорът на НЕЛК ги изпраща на органите на досъдебното производство или на съответната РЗИ за предприемане на действия по компетентност.

Чл. 71. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Служителите в РКМЕ:

1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г.) изпращат с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление експертното решение на заинтересованите страни, а на НЦОЗА – чрез ИБД;

2. проверяват наличието на постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок за всяка от заинтересуваните страни;

3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) отбелязват в ИБД влезлите в сила необжалвани експертни решения след изтичане на 14-дневния срок за всяка от заинтересуваните страни;

4. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) отбелязват в ИБД и изпращат в НЕЛК обжалваните от заинтересуваните страни експертни решения заедно с медицинската документация и жалбата;

5. проверяват за допуснати технически грешки в постановените решения на органите на медицинската експертиза;

6. проверяват за наличие на подписи и дата на постановените решения на органите на медицинската експертиза;

7. в случаите по т. 5 и 6 изпращат експертните решения с медицинската документация на съответния орган, издал акта, за отстраняване на нередностите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Служителите в РКМЕ изпращат в НЕЛК и експертните решения на ТЕЛК, в които не е отразен мотив за оценката, заедно с медицинската документация.

(3) В придружителното писмо, с което се изпращат експертното решение и медицинската документация, се описват мотивите за изпращането на НЕЛК или на органа, издал акта.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Служителите в РКМЕ отразяват в ИБД всички действия и обстоятелства по ал. 1, т. 3, 4 и 7 и ал. 2 и 3.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се приема на основание чл. 109 от Закона за здравето .

§ 2. Министърът на здравеопазването дава указания по прилагането на правилника.