LEX CaseLawBG

Вид акт: Правилник

  • ПРАВИЛНИК за вътрешния ред и експлоатация на хотелите на народните съвети

    I. Общи положения

    1. Хотел ите са социалистически предприятия и служат за нощуване и почивка на отсядащите в тях граждани. Те не могат да служат за постоянни квартири. Дневни почивки в тях могат да се правят от 9 до 16 часа. 2. Пребиваването в хотелите не може да бъде повече от един месец непрекъснато в годината освен за чужденци, командировани служители и работници и студенти от задочно обучение. Хотелите не могат да бъдат ползувани от местни жители освен при особено важни случаи, с разрешение на директора на предприятието. 3. Хотелите са отворени денонощно за приемане на посетители. 4. Категорията на хотелите се определя със заповед на ИК на окръжния народен съвет. Те трябва да са обзаведени в съответствие с изискванията на съответната категория. 5. Таксата на леглата се определя от ИК на окръжния народен съвет по представена от предприятието калкулация, в която се включва и стойността на адресната карта, 12% данък върху оборота, разходите за отопление, градски телефони разговори, където има телефонна централа, както и баня, хавлия, кърпа за лице и сапун – за хотелите от екстра и първа категория. За дневна почивка се заплаща 50% от таксата на леглото. Ползуването на леглата в хотелите за нощуване или почивка става срещу предварително заплащане на таксата на леглата и таксата, определена в 64-то разпореждане на Министерския съвет от 2 март 1964 г. 6. За предплатени, но неизползувани легла таксата не се връща, освен ако това е станало не по вина на посетителите. В последния случай таксата се връща по нареждане на директора на предприятието или управителя на хотела, а ако посетителят е използувал леглото за почивка, се задържа такса за почивка. В стая с повече от едно легло не се допуска запазването на всички легла само за един посетител. 7. Всякакви други услуги (пране на бельо, гладене и др.) се заплащат съгласно с действуващите ценоразписи. 8. Не се дават легла в хотелите на лица в нетрезво състояние или видимо страдащи от заразни болести. 9. Вещи, забравени от посетителите в хотела, се пазят един месец след уведомяване на лицето, ако е известен адресът му. След изтичането на срока вещите се считат безстопанствени и се постъпва с тях по установения от закона ред. 10. Всеки хотел трябва да има библиотека с художествена и обществено-политическа литература, както и вестници и списания. Книгите се ползуват по всяко време на денонощието. 11. На пътниците се предоставят на разположение справочници, телефонни указатели, разписания на влакове, автобуси, параходи и самолети. Във всяка стая трябва да има ценоразпис за таксите на леглата, опис на инвентарните предмети и съответни извадки от настоящия правилник. 12. На определени места в хотелите се поставят противопожарна наредба и противопожарни уреди. 13. Бельото в хотелите се сменя след всеки пътник, а за пребиваващите за по-дълго време – веднъж на 4 дни. 14. В хотелите се водят следните книги: касова; за похвали, оплаквания и препоръки; кочани със сметки; санитарен журнал; за противопожарен контрол; за асансьори – там, където има; библиотечна; милиционерска; за забравени вещи. Книгите, с изключение на санитарния журнал, се заверяват от директора на предприятието и от главния счетоводител. 15. Всеки хотел трябва да има фоайе за приемане на пътниците, в което се устройва ложата на касиерите и канцеларията на управителя, ако няма възможност за специална канцелария и стая за персонала. 16. Влизането на външни лица в работните помещения на служителите и в стаите на посетителите не се разрешава освен със съгласие на управителя на хотела. Посетителите могат да правят срещи с външни лица в хола на хотела. 17. С предимство при настаняване в хотелите се ползуват: майките с деца, чужденци, инвалиди, активни борци против фашизма, ударници, рационализатори, командировани длъжностни лица и организирани групи. 18. В хотелите се пазят стаи за бременни жени и майки с деца до 3-годишна възраст. При незаемането им най-рано един час след пристигане на последното превозно средство тези стаи се дават за ползуване по общия ред. 19. При необходимост от настаняване на делегации или отделни лица, гости на страната, може да се изваждат, разместват или сгъстяват някои пътници. 20. Всеки посетител (клиент) е длъжен: при пристигането си в хотела да представи на дежурния касиер личния си паспорт или заверена адресна карта от органите на народната милиция; да заяви до 12 часа на деня запазва ли леглото за предстоящата вечер и съответно да предплати. В противен случай леглото се счита свободно; при всяко излизане от стаята да угаси лампите, да затвори прозорците и водопроводните кранове и след заключване на стаята да даде ключа на касиера. 21. Не се разрешава: да се вдига шум в стаите, да се пее, да се пускат високоговорители и други; посетителят е длъжен след 22 часа да спазва пълна тишина; да се държат в стаята кучета или други животни; от съображения за безопасност да се оставят деца без възрастни в стаите, коридорите, стълбищата, асансьора и обществените места в хотела; да се употребяват каквито и да било собствени електрически уреди с изключение на електрически самобръсначки; да се готви в стаите; да се забиват пирони по стените, мебелите и рамките на прозорците. 22. Посетителят има право да ползува оборудването на наетата стая и общите части на хотела. Нанесените щети се заплащат от причинителя или от организацията и учреждението, по чието искане е станало настаняването. 23. Посетителят може да бъде лишен от заетото от него легло: при извършване на спешен ремонт на стаята; при отказ да заплати направените услуги или нанесените щети; при повреди; при нарушение на правилника; при провеждане на правителствени и партийни мероприятия; при настаняване на майки с деца, когато определената за това стая е заета от друга майка с дете. 24. Управителят на хотела е длъжен: да снабдява с необходимите инвентарни предмети хотела според изискванията на категорията; да познава добре дадения му план и щатно разписание, да ги доведе до знание на колектива и съвместно с него да набелязва мероприятия за изпълнение на плана по приходи и за намаляване на разходите; да следи всекидневно стопанската сметка на хотела, като при неизпълнение на плана разкрива причините и взема мерки за отстраняването им; да упражнява контрол върху касиерите (касиер-домакините) за правилната регистрация на посетителите и за постъпленията на сумите от ползуването на леглата, които своевременно да отчита в касата на предприятието; да съдействува за организиране и разгаряне на съревнованието между отделните служители в хотела и между тях и служителите в други хотели; да упражнява контрол по поддържане на чистотата в хотела. 25. Домакинът е пряко подчинен на управителя на хотела. Той е длъжен: да се грижи за обзавеждане на хотела според категорията му и за опазване на сградата и инсталациите; да отговаря за имуществото; да води инвентарната книга, да снабдява хотела с необходимите спомагателни материали, гориво и пр. и да се грижи за своевременното изпиране на хотелиерското бельо и раздаване бельото на посетителите; да подпомага управителя във всекидневния контрол за поддържане на изрядна чистота и хигиена в хотела; да следи за станалите повреди и да взема мерки за отстраняването им; да замества управителя на хотела през време на неговото отсъствие. В хотел, където няма домакин, задачите му се изпълняват от управителя. 26. Касиерът (касиер-домакинът) е длъжен: да посреща посетителите и да се грижи за тяхното настаняване; да води редовна, точна и пълна регистрация на посетителите, като завежда чисто и четливо книгата за всекидневния отчет, касовата книга, да издава документ на посетителите за събраната такса на леглата и да отчита събраните суми; да познава разположението на стаите в хотела, изложението, броя и цените на леглата, с какви удобства разполага всяка стая, да знае по всяко време на дежурството колко легла са заети и докога, какви поръчения има да изпълнява от предишния дежурен и др.; да се грижи за заетостта на хотела и за настаняване на посетителите, а при нужда да държи връзка с другите хотели за търсене на посетители или за насочването им към тях; да приема на съхранение пари, ценности и багаж на посетителите, за което издава документ, както и документ за депозираните суми при ангажиране на легла; да дава пълна информация на посетителите за пристигащите и заминаващите превозни средства, за културни и обществени мероприятия и др.; да следи през време на дежурството си за спазване на вътрешния ред, чистотата и културните обноски към посетителите; при отсъствие на телефонистката да обслужва телефонната централа; да замества управителя, когато той не е в хотела; да вписва имената на посетителите в милиционерската и касовата книга, да попълва адресни карти на чужденците и на неграмотните и слабо грамотните български граждани. 27. Портиерът е длъжен: да не допуска влизането по етажите в хотела без разрешение на дежурния касиер, да следи какво се изнася от хотела, като не допуска изнасянето на инвентар без бележка с подпис на отговорника за инвентара; да се разпорежда и помага за пренасяне на багажа на посетителите и да изпълнява указанията на дежурния касиер; при отсъствие на чистачката да поддържа необходимата чистота във фоайето, входа на хотела и асансьора и да не допуска претоварване на последния; да носи книгите в милицията; в службата да бъде винаги униформен. 28. Камериерката е длъжна: да поддържа чистотата и хигиената в поверените й стаи; всекидневно да постила, прибира и оправя постелките на заетите легла, да сменя бельото в установените срокове, да избърсва всички мебели, прозорци, шкафове, куфари и картини, да проверява състоянието на телефонните апарати и жици на електрическите контакти и ключове, на крановете и звънците в стаите и др. да проверява редовно състоянието на стаята след излизане на пътниците от нея (осветление, умивалници, бани, кранове и електрически уреди, ако има такива уреди); да не допуска използуването на електродомакински уреди без разрешение и своевременно да докладва на управителя; да осигурява щателно и своевременно почистване на леглата след освобождаването им; да проветрява стаите, да поддържа цветята, особено внимателно да проверява всички чекмеджета в стаите, за да види дали не са забравени вещи от пътниците. Унищожава оставените от пътниците книжа само с разрешение на управителя на хотела; да съобщава незабавно на управителя или на дежурния касиер за отстраняване повредите на електрическата мрежа, санитарно-техническите съоръжения и др.; да проверява прозорците в стаите и през време на силен вятър да ги затваря; да получава зачисленото й бельо и постелни принадлежности и да отговаря за запазването на имуществото, намиращо се в стаите, а също така и за бельото в запас. Запасното бельо трябва да се пази заключено отделно от замърсеното; да изкърпва малки скъсвания на чаршафите, калъфките и пердетата; да изисква доставянето на недостигащото й имущество, а за даденото й под отчет при нужда да изисква заменяване на един предмет с друг; незабавно да съобщава на управителя или дежурния касиер (касиер-домакин) за нередностите в поверените й стаи или за нарушения от посетителите на правилата за вътрешния ред; да предупреждава посетителите за извършените от тях нарушения на изискванията, предвидени в настоящия правилник; няма право да дава на странични лица каквито и да е сведения за пребиваващите посетители в стаите. Такива сведения се дават само от дежурния касиер (касиер-домакин) при положение, че не се нарушава служебната тайна. Камериерките, работещи след 16 часа, носят книгите в милицията. 29. Чистачът (чистачката) е длъжен: да поддържа изрядна чистота и ред във входовете, холовете, коридорите, стълбището, етажните тоалетни и бани, терасите и избените помещения на хотела; да се грижи за поддържането, поливането, почистването и пр. на цветята и другите декоративни растения; да пали печките през зимния сезон в хотелите, в които няма парно отопление. В хотелите, където няма чистачки, работата им се изпълнява от камериерките. 30. Пиколото е длъжен: да пренася багажа на пристигащите посетители от улицата до стаята и обратно при заминаването; да съпровожда гостите до стаите и да ги информира за особеностите на хотела; при нужда да обслужва асансьорите; да изпълнява всички нареждания на дежурния касиер; през свободното си време да почиства пепелниците от масите и да излъсква месинговите части в холовете; да бъде винаги униформен. 31. Паркетчиите почистват паркета и подпомагат камериерите в почистването на килимите. 32. Телефонистите обслужват телефонната централа и водят необходимите отчетни документи. 33. Огнярят пали парния котел и следи за поддържането на необходимата температура за отопление на хотела, изхвърля сгурията и прави дребни поправки по инсталацията. З4. За задоволяване нуждите на посетителите от легла могат да се ползуват частни квартири съгласно с Наредбата за ползуване на частни квартири за нуждите на международния и вътрешния туризъм в НРБ, обнародвана в Държавен вестник, бр. 28/1964 г. Настоящият правилник се издава въз основа на § 9, алинея последна от Правилника за устройството и задачите на управление Народни съвети, местна промишленост и комунална дейност при Министерския съвет и отменя Правилника за вътрешния ред в хотелите при народните съвети, обнародван в Известия, бр. 1/3.I.1956 г.

  • ПРАВИЛНИК за вътрешния ред, експлоатацията и санитарните изисквания в обществените хигиенни бани при комуналните предприятия и народните съвети

    I. Устройство

    1. Обществените хигиенни бани се експлоатират от комуналните предприятия при народните съвети, а там, където няма комунални предприятия – от общинските народни съвети. Производствено-експлоатационната и финансовата им дейност се осъществява от комуналните предприятия, съответно от финансовия отдел на общинския народен съвет и са обособени на вътрешна стопанска сметка. 2. Народните съвети и ръководствата на комуналните предприятия провеждат мероприятия за подобряване организацията на работата в обществените хигиенни бани за бързо и културно обслужване на населението. 3. Обществените хигиенни бани се ръководят от управител или домакин, домакин-касиер. 4. В обществените хигиенни бани трябва да бъдат създадени необходимите удобства за посетителите, както и условия за опазване на здравето им през време на престоя в банята. 5. Чистотата в баните се поддържа непрекъснато. След приключване на работното време помещенията, инвентарът и съоръженията се почистват основно и се подлагат на текуща дезинфекция като се обръща особено внимание на почистването на съблекалните, къпалните, кабините и тоалетните. Измиването да става с гореща алкална вода или 2% горещ сапунен разтвор. Клозетите след измиването им се дезинфекцират с хлорна вар или хлорамин. След измиване на помещенията четките и парцалите се измиват и наквасват в горещи алкални (сапунени) разтвори, след което се изплакват обилно с вода. За текуща дезинфекция могат да се ползуват 5% разтвор на хлорамин, 3,5% разтвор на лизол, 3,4% избистрен разтвор на хлорна вар и др. Чаршафите на кушетките се сменяват след всяко използуване. Те трябва да бъдат здрави, добре изпрани и изгладени. Забранява се използуването на дървени скари в къпалните помещения. Дървените скамейки пред шкафчетата за събличане да се боядисват редовно с блажна боя. Забранява се на гражданите да ползуват теляшките столчета. 6. В баните гражданите ползуват лични налъми или джапанки, както и по желание – лични теляшки кесии. 7. Водата в баните трябва да има хигиенните качества на питейна вода, с подходяща температура за къпане. В банските помещения се поддържа следната температура: чакални + 18°С, съблекални и кабини-вани + 25°С, къпални + 30°С и относителна влажност не повече от 80%. Температурата на водата в басейните не може да бъде над 38 – 39°С, а в плувните басейни между 22 – 25°С. В съответните помещения трябва да има термометри за измерване на температурата. 8. В помещенията за персонала или в определен санитарен пункт в обществените хигиенни бани се поставя аптечка с необходимите превързочни материали и медикаменти за оказване на първа медицинска помощ. 9. Предписанията на хигиенно-епидемиологичните институти за санитарно-хигиенното състояние на баните са задължителни, като отговорност за неизпълнението им носят директорът на комуналното предприятие, началникът на отдел Бани и управителят, а за баните, които са на бюджетна издръжка – съответно натовареното лице, 10. Работното време на баните и на техните каси се определя от народните съвети като се осигури по един почивен ден в месеца за профилактичен преглед на машините и съоръженията и основно почистване. За да обхванат по-пълно хигиенните нужди на населението, обществено-хигиенните бани работят по график, одобрен от съответния общински народен съвет, но не повече от 16 часа. 11. Баните се ползуват от гражданите срещу билет. Цените на билетите и таксата, която се плаща за съхраняване на ценности и пари в касата на баните, се определят от окръжния народен съвет. Билетите важат за деня и банята, за която са издадени. Предприятия, организации, училища, военни поделения и др. могат да закупуват предварително билети или абонаментни карти за къпане, като срокът и редът за ползуването им се уреждат по споразумение с ръководството на банята. Касите при баните преустановяват продажбите на билети един час преди свършване на работното време. 12. В случай, че работата на банята бъде преустановена поради авария или друга причина, закупените билети по желание на гражданите се заверяват за друга дата или се връща стойността им. 13. В случай, когато теляците нямат клиенти в къпалнята, могат да се допускат за изкъпване чакащи граждани, които са закупили или желаят да си купят билет за теляшка услуга, преди да е дошъл редът им за влизане. 14. Времетраенето на едно изкъпване е един час. В него се включва събличането, изкъпването и обличането. Граждани, желаещи да ползуват банята повече от 1 час, могат да сторят това срещу билет за удължено къпане, но не повече от 90 минути. 15. С право на влизане, без да чакат ред, в общите къпални и с удължено време за къпане се ползуват: а) бременни жени; б) майки-кърмачки с деца до 8-месечна възраст; в) многодетни майки; г) слепите, инвалидите от I и II група инвалидност; д) граждани над 65 години; е) работниците и служителите в банята; 16. С право на безплатно къпане в общите къпални се ползуват: а) деца до 5 навършени години; б) признатите за активни борци срещу фашизма и капитализма и инвалидите от войните; те ползуват безплатно услугите – чаршаф, а по изключение – ваните и душ-кабините само при лекарско предписание или видими физически недостатъци, които налагат самостоятелно къпане или с придружител; в) работниците и служителите в баните; г) с решение на общинския народен съвет за други категории служители и работници. 17. С право на къпане по намалени цени в общите къпални се ползуват: а) войниците от военните поделения и строителните войски под команда или по единично – с 50% от установената такса; б) многодетните майки, деца от 5 до 16 години, учениците и редовните студенти, които заплащат половин такса; в) гражданите с абонаментни карти за къпане – до 20% от цените на билетите. 18. Привилегиите за безплатно или с намалена цена къпане, както и предимството за влизане без чакане на ред, могат да се ползуват срещу представяне на официален документ, удостоверяващ правото за ползуване на привилегията и редовен билет с надпис "безплатен", издаден от касата на банята. Привилегиите по § 15 и 17 не могат да се ползуват в предпразнични, празнични и предпочивни дни. 19. Деца до 5-годишна възраст, които не са придружени с родители или близки, както и лица в нетрезво състояние не се допускат в баните. Деца до 14-годишна възраст могат да влизат в басейните само ако се придружават от родители или близки. В Общите къпални за жени се допускат деца от мъжки пол до три години, а във ваните и душ-кабините – до 7-годишна възраст. Забранено е ползуването на банята от душевно болни лица и от лица със заразни кожни обриви или открити рани, освен след представяне на документ от здравен орган за безопасността на страданието. 20. Гражданите оставят на съхранение в касите на банята пари или ценности, които носят със себе си. В противен случай комуналното предприятие, съответно народният съвет, не носи отговорност за изгубването или открадването им от външни лица. Не се приемат за съхранение суми над 150 лева, както и обемисти предмети. 21. Гражданите са длъжни: а) да спазват установения ред за ползуване на банята; б) да пазят от повреда банското имущество; в) правилно да ползуват банските съоръжения, съобразно предназначението им и да не изразходват излишна вода; г) да се отнасят вежливо със служителите на банята, като отправят оплакванията си за констатираните нередности до ръководителя на банята или ги вписват в книгата за похвали и оплаквания; д) да възстановят или заплатят стойността на нанесените щети; 22. Забранено е в банските помещения: а) пушене и пиене на спиртни напитки; б) пеене, викане, свирене и плискане с вода; в) пране, бръснене, мазане с лекарства или козметични препарати, къносване на коса, замърсяване с хартия, хранителни и други отпадъци; г) миене със сапун в близост до басейните и влизане в басейните с неизмито тяло; д) внасяне на различни вещи, освен прибори за изкъпване, но не със стъклен амбалаж; е) плуване в басейните; ж) стъпване върху курните и банските кушетки и пейки; 23. Работниците и служителите в баните са длъжни да бъдат вежливи и внимателни в обноските си с посетителите; да поддържат работното си облекло чисто и в спретнат вид; да не приемат възнаграждения от гражданите; да следят за правилното използуване на инсталациите за икономия на водата и поддържане на чистотата; да не приемат за съхранение ценности; да имат лични здравни книжки и се явяват на медицински преглед и изследвания в установените срокове от органите на санитарния контрол; да преминат курс по санитарен минимум. Резултатите от прегледите и от курса по санитарен минимуми се вписват в личните здравни книжки, които се съхраняват при отговорника на обществените хигиенни бани. Ако при медицинските прегледи се открият заболели от епидермофилия или други кожни заразни заболявания, те задължително се подлагат на лечение с отстраняване от работа. 24. Управителят на банята: а) ръководи, контролира и отчита цялостната дейност на банята и обезпечава културното обслужване на къпещите се; б) осигурява изпълнението на производствения план на банята, в съставянето на който сам участвува; в) грижи се за материално-техническото снабдяване на банята; г) осигурява и контролира редовното почистване на банските помещения, доброто стопанисване и опазване на инвентара, взема мерки за отстраняване на повредите и нарушенията в банята и търси отговорност от причинителите им; д) организира заедно с профкомитета съревнование между работещите в банята; е) води книги за похвали и оплаквания, инвентарна книга, книга за забравените от посетителите на банята вещи, както и за санитарното състояние на баните (санитарен журнал); ж) спазва и провежда нарежданията на санитарните и други контролни органи по опазване здравето на къпещите се и служителите и по обезопасяване на машините и инсталациите в банята; з) съхранява забравените от клиентите и намерени от служителите в банята вещи четиринадесет дни, след което ги предава под опис в комуналното предприятие, съответно в народния съвет. 25. Касиерът-маркировач: а) извършва продажба на билети съобразно въведения график за работата на банята и номерира билетите за реда на влизане в банята, ако условията изискват това. б) приема, съхранява и връща оставените му от посетителите на баните пари и ценности за пазене; в) всекидневно отчита постъпилите приходи; г) продава сапун и др. дребни стоки. 26. Работникът в кабините: а) поддържа реда и чистотата в съблекалните и къпалните помещения; б) почиства основно съблекалните и къпалните помещения след преустановяване на работа; в) обслужва вежливо посетителите, като ги насочва към свободните места за събличане; г) почиства ваните и кабините, сменява бельото на кушетките след всеки клиент и осигурява чисто бельо за онези, които са платили таксата; д) проверява периодически редовността и подаване на топла и студена вода в къпалните помещения и при нередности сигнализира управителя на банята; е) следи за точното спазване на определеното за къпане време; ж) отговаря за доброто стопанисване на банското имущество в съблекалнята; з) грижи се за опазване дрехите на къпещите се и предава на управителя на банята забравените от гражданите вещи; и) извиква ражданите по реда на номерата за влизане в съблекалнята; к) следи за правилното манипулиране със съоръженията за изкъпване и за икономично изразходване на водата от къпещите се; л) контролира и отговаря за спазване на реда и поддържане на чистотата в къпалните помещения, басейните и отходните места. 27. Огнярът: а) осигурява нужната пара, топла и студена вода за къпане; б) провежда режим на икономии за гориво, смазочни материали и електроенергия и отчита изразходването им; в) спазва законните разпоредби за използуване, поддържане, обслужване и обезопасяване на парните котли и изпълнява указанията на контролните органи. Огнярът е подчинен административно на ръководителя на банята, а в техническо отношение – на общия за предприятието технически отговорник. 28. Сгураджията-въглищар: а) извозва сгурията на определеното място и се грижи за прибиране на горивото в склада на банята; б) подвозва въглища до парния котел; в) участвува пряко в почистването на котлите, водопроводните и отоплителните инсталации от котлен камък; 29. Водопроводчикът: а) поддържа в изправност водопроводните съоръжения; б) извършва наблюдения върху дебита и температурата на водомерите и измервателните шахти, като вписва резултатите в специална книга – регистър. 30. Работникът-чистач: Почиства основно чакалнята, коридорите, съблекалните, къпалните, ваните и басейните след приключване работното време на банята. 31. Телякът: а) измива посетителите, снабдени с билет за теляшка услуга, по реда на номерата на билетите им; б) изпира и дезинфекцира изтривалката, с която работи, след всеки обслужен посетител и поддържа чисто работното място; в) всеки теляк трябва да има най-малко по три изтривалки, които се държат в дезинфекционен разтвор. 32. Въз основа на този правилник всяко комунално предприятие, което стопанисва обществено-хигиенни бани, изготвя свой правилник за вътрешния ред. 33. Народните съвети издават наредби по чл. 12а от ЗНС за реда за използуване на обществените хигиенни бани, съобразно с правилата на глави II и III от този правилник, в който предвиждат глоби на нарушителите. 34. Правилникът се издава въз основа на § 3, ал. II от Правилника за задачите и устройството на Държавния комитет за битови услуги при Министерския съвет, Указ № 257/19.III.1966 г. за Държавната санитарна инспекция и отменя Правилника за експлоатацията на обществените хигиенни бани при комуналните предприятия и народните съвети и реда в тях Д. в., бр. 71 от 13.IХ.1966 г. на Министерството на архитектурата и благоустройството, допълнението – Д. в., бр. 40 от 3.V.1969 г., на Държавния комитет за битови услуги към Министерския съвет и Санитарните правила при строежите на обществените бани (Известия, бр. 69/1951 г.) и влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

  • ПРАВИЛНИК за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Раздел I – Електронни подписи, електронна идентификация и други удостоверителни услуги, използвани от органите на съдебната власт

    Чл. 1 . С правилника се урежда вътрешният ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт.

    Чл. 2 . (1) При условията и по реда на правилника се издават, използват, подновяват и прекратяват следните видове електронни подписи от органите на съдебната власт:

    1. квалифицирани електронни подписи, които се използват при извършването на удостоверителни изявления, при издаването на актове и при извършването на други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма;

    2. квалифицирани електронни подписи, които могат да се използват от лица, овластени да изпращат извършените по т. 1 електронни изявления за нуждите на изпращането;

    3. усъвършенствани електронни подписи за вътрешноорганизационни нужди за управлението на вътрешни процедури, при създаването на които се прилагат удостоверителни услуги чрез собствена инфраструктура на публичния ключ и които могат да се използват за нуждите на възлагането, изпълнението и контрола по изпълнението на възложените задачи в органите на съдебната власт;

    4. усъвършенствани електронни подписи, предоставяни от доставчик на удостоверителни услуги, за вътрешноорганизационни нужди за управлението на вътрешни процедури, при извършването на които се прилагат удостоверителни услуги, които могат да се използват за нуждите на възлагането, изпълнението и контрола по изпълнението на възложените задачи в органите на съдебната власт;

    5. усъвършенствани електронни подписи, основани на квалифицирани удостоверения, за вътрешноорганизационни нужди за управлението на вътрешни процедури, при извършването на които се прилагат квалифицирани удостоверителни услуги, предоставяни от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, които могат да се използват за нуждите на възлагането, изпълнението и контрола по изпълнението на възложените задачи в органите на съдебната власт.

    (2) Електронните подписи по ал. 1, т. 1, 2 и 5 може да се създават от разстояние, при което средата на създаване на електронен подпис се управлява от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, от името на органа на съдебната власт в качеството му на титуляр на електронния подпис.

    (3) При отчитане на вида и правния характер на подписваните с електронен подпис електронни изявления може създаването на съответни електронни подписи по ал. 1 да се извършва в автоматичен режим.

    Чл. 3 . За осигуряване на защитени електронни комуникации при обмена на данни и за идентифициране на сървърите, на които са разположени интернет страниците и информационните системи, органите на съдебната власт могат да използват квалифицирани удостоверения за идентифициране на сървърите и квалифицирани удостоверения за автентичност на интернет страници.

    Чл. 4 . (1) За осигуряване на защитени електронни комуникации при обмена на данни, както и осигуряване на защита на предаваните данни срещу загуба, кражба, повреда или непозволени изменения органите на съдебната власт могат да използват квалифицирани услуги за електронна препоръчана поща.

    (2) В случаите по ал. 1 не се предвижда използване на електронни подписи от вида по чл. 2, ал. 1, т. 2 .

    Чл. 5 . Електронната идентификация на органите на съдебната власт се извършва чрез средствата на електронните подписи по чл. 2, ал. 1 .

    Раздел II – Извършване на електронни изявления от органите на съдебната власт

    Чл. 6 . (1) Право да извършват електронни изявления до трети лица от името на орган на съдебната власт имат лицата, които са овластени по силата на закона или са надлежно оправомощени за това и които притежават валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 1 .

    (2) Право да изпращат електронни изявления по ал. 1 от името на орган на съдебната власт имат лицата, които са оправомощени със заповед на ръководителя на органа на съдебната власт и които притежават валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 2 .

    Чл. 7 . (1) Право да извършват електронни изявления в рамките на администрацията на орган на съдебната власт или между администрациите на отделни органи на съдебната власт за вътрешноорганизационни нужди имат лицата, които притежават валидно удостоверение за електронен подпис, включително и такова, издадено в рамките на вътрешна инфраструктура на публичния ключ.

    (2) При осъществяването на обмен на информация с други държавни органи право да извършват електронни изявления от името на орган на съдебната власт имат лицата, които притежават валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис.

    Чл. 8 . При извършването на удостоверителни изявления, издаването на актове и при извършването на други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, в рамките на правосъдната, правораздавателната или правоохранителната си дейност, съдиите, държавните съдебни изпълнители, прокурорите и следователите използват квалифицирани електронни подписи.

    Раздел III – Организация, ръководство и контрол

    Чл. 9 . (1) Организацията и ръководството по изпълнението на правилника в органите на съдебната власт се осъществяват от административните ръководители или от оправомощени от тях лица.

    (2) Контролът по изпълнението на правилника се осъществява от пленума на Висшия съдебен съвет.

    Глава втора – ИЗДАВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНЕ, ПОДНОВЯВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС

    Раздел I – Избор на доставчик на удостоверителни услуги

    Чл. 10 . (1) Удостоверенията за електронните подписи по чл. 2, ал. 1, т. 1 , 2 , 4 и 5 се издават от доставчици на удостоверителни услуги въз основа на договори за обществени поръчки, сключени след проведен избор на изпълнител по приложимия ред по Закона за обществените поръчки .

    (2) В случаите по чл. 2, ал. 1, т. 1 , 2 и 5 доставчик на удостоверителната услуга може да бъде само лице, на което е предоставен квалифициран статут и което е вписано в съответен доверителен списък по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

    Чл. 11 . Удостоверителните услуги по чл. 3 и 4 се предоставят от доставчици на удостоверителни услуги, на които е предоставен квалифициран статут и които са вписани в съответен доверителен списък по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО , въз основа на договори за обществени поръчки, сключени след проведен избор на изпълнител по приложимия ред по Закона за обществените поръчки .

    Чл. 12 . (1) Предметът на договорите може да обхваща предоставянето на удостоверителни услуги за нуждите на един или няколко органа на съдебната власт или едновременно за нуждите на всички органи на съдебната власт.

    (2) Обхватът на договорите се определя с мотивирано решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

    Чл. 13 . Изборът на доставчик на удостоверителни услуги се извършва въз основа на технически спецификации, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет.

    Раздел II – Издаване на удостоверения за електронен подпис

    Чл. 14 . (1) Квалифицираните електронни подписи и усъвършенстваните електронни подписи, основани на квалифицирани удостоверения, се издават със срок на валидност на удостоверенията не по-продължителен от една година считано от датата на издаването.

    (2) Удостоверенията на електронните подписи по чл. 2, ал. 1 задължително съдържат атрибути, установяващи съответния орган на съдебната власт като титуляр на подписваните с тях електронни изявления, качеството на автора, както и ограниченията на действието на подписа по отношение на целите и/или на стойността на сделките, ако такива са предвидени.

    (3) При издаването на удостоверения на електронни подписи по чл. 2, ал. 1 не се допуска използването на псевдоним на автора на електронния подпис.

    Чл. 15 . (1) За издаването на удостоверение за електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 1 , 2 , 4 и 5 съдебните служители подават искане по образец съгласно приложението до ръководителя на органа на съдебната власт. Когато в органа на съдебната власт има съдебен служител, отговарящ за информационното обслужване и информационните технологии, искането се подава чрез него.

    (2) След одобрение от ръководителя на органа на съдебната власт искането се комплектува с документите, необходими за издаване на удостоверение за електронен подпис, изисквани от доставчика на удостоверителни услуги и заедно с приложенията към него се изпраща за изпълнение на доставчика на удостоверителни услуги, съответно доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, съобразно условията на договора по чл. 10, ал. 1 .

    (3) В случаите, когато се иска издаване на удостоверение за електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 на съдебни служители, към искането по ал. 1 се прилага и актът за оправомощаването им съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 .

    (4) Въз основа на получените искания се изготвя обобщена справка за общия брой и вид на удостоверенията.

    Чл. 16 . (1) Издаването на удостоверения за електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 3 на съдебните служители се извършва въз основа на подадено искане по образец съгласно приложението до ръководителя на органа на съдебната власт, в което се посочва желаният брой удостоверения.

    (2) Към искането по ал. 1 се прилага списък на всички съдебни служители, на които следва да се издаде удостоверение.

    Чл. 17 . (1) Издаването на удостоверения за квалифицирани електронни подписи на съдии, държавни съдебни изпълнители, прокурори и следователи се извършва въз основа на заповед на ръководителя на съдебния орган или оправомощено от него лице.

    (2) Заповедта по ал. 1 се представя на доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги ведно с другите изискуеми от него документи.

    Чл. 18 . По изключение по реда на правилника могат да се издават удостоверения за електронни подписи на физически лица, наети по граждански договор и оправомощени да извършват или изпращат електронни изявления от името на органа на съдебната власт. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 15 .

    Чл. 19 . (1) Приемането и предаването на издадените удостоверения по чл. 15 , 16 и 18 се извършват съобразно условията на договора по ред, гарантиращ запазване на тайната на данните за създаване на електронния подпис и начина на идентифициране на автора.

    (2) В случаите по чл. 2, ал. 2 приемането и предаването на информацията, свързана с издадените удостоверения, се извършват съобразно политиките на доставчика на удостоверителни услуги, специфичните процедури за сигурност, при ред и условия, гарантиращи надеждността на средата на създаване на електронния подпис и използването й единствено под контрола на автора на електронния подпис.

    Чл. 20 . (1) В органа на съдебната власт се води и поддържа електронен регистър на издадените удостоверения за електронен подпис, съдържащ най-малко следната информация:

    1. наименованието и адреса на доставчика на удостоверителни услуги, съответно доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги;

    2. уникален идентификационен код на удостоверенията;

    3. имена и длъжност на титуляря;

    4. акт на административния ръководител за оправомощаване;

    5. обем на представителната власт по отношение на правото да се извършват или изпращат електронни изявления от името на органа на съдебната власт; ограничения на действието на подписа по отношение на целите и/или на стойността на сделките;

    6. наименование на звено;

    7. дата на издаване на удостоверенията и период на валидност;

    8. публичен ключ, съответстващ на държания от автора частен ключ за създаване на електронния подпис;

    9. статус на издадените удостоверения.

    (2) В регистъра се отразява всяка промяна във водените данни въз основа на информация, получена от доставчика на удостоверителни услуги или от организацията или звеното, поддържаща вътрешната инфраструктура на публичния ключ за издадени, продължени или прекратени удостоверения.

    Чл. 21 . Достъп до регистъра имат административният ръководител на органа на съдебната власт, определените с негова заповед заместници и съдебни служители.

    Раздел III – Използване и подновяване на удостоверения за електронен подпис

    Чл. 22 . (1) Използването на електронни подписи се извършва в съответствие с приложимия процесуален закон, Закона за съдебната власт , Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги , подзаконовите нормативни актове по прилагането им и вътрешните правила и актове на органа на съдебната власт.

    (2) Овластено лице има право да прави електронни изявления от името на органа на съдебната власт само в рамките на правомощията му, произтичащи от ранга, длъжността или оправомощаването му.

    Чл. 23 . (1) Лице, имащо право да подписва с електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 , не може да разкрива данните, предоставящи правата за достъп до данните за създаване на електронния подпис и начина на идентифициране на автора, когато те се съхраняват на информационна система, която се използва и от други лица.

    (2) Лице, имащо право да подписва с електронен подпис по чл. 2, ал. 1 , не може да предоставя на други лица устройството за сигурно създаване на подписа, върху което е записан частният ключ за създаване на подписи (смарт карта, USB токен и др.).

    (3) Лице, което има право на електронен подпис по чл. 2, ал. 1 , не може при никакви обстоятелства да прави достояние на други лица правата за достъп до данните за създаване на електронния подпис и начина на идентифициране на автора.

    (4) Разпоредбите на ал. 1 – 3 се прилагат за целия срок на валидност на удостоверението за електронен подпис.

    Чл. 24 . (1) В случаите, в които се използват информационни системи, които позволяват автоматично подписване на електронни документи, и в случаите на автоматично генериране на изявления от страна на органите на съдебната власт автоматичното подписване се извършва чрез използване на механизъм за сигурно създаване на електронен подпис, с минимални изисквания за сигурност, определени с решение на пленума на Висшия съдебен съвет, съгласно Общите критерии за оценка за сигурност на информационни технологии (Common Criteria for Information Technology Security Evaluation), приети от Международната стандартизираща организация (ISO) в международен стандарт ISO/IEC 15408:2009.

    (2) Автоматичното подписване се осъществява от името на лице по чл. 6 – 8 за изявленията, извършвани и изпращани от името на органа на съдебната власт.

    Чл. 25 . (1) Ръководителите на органите на съдебната власт възлагат на служител с необходимата квалификация да отговаря за поддръжката на програмно-техническите средства, осигуряващи автоматичното подписване.

    (2) Настройването, инсталирането на частни ключове и удостоверения за електронни подписи, привеждането в експлоатация и преустановяването на програмно-техническите средства за автоматично подписване се документира надлежно и се извършва от съдебния служител, отговарящ за информационното обслужване и информационните технологии.

    Чл. 26 . (1) Подновяването на издадените удостоверения за електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 1 , 2 , 4 и 5 се извършва по реда, приложим за издаването им, и съгласно условията на договора по чл. 10, ал. 1 .

    (2) Подновяването на удостоверения по чл. 2, ал. 1, т. 3 се извършва по реда на чл. 15 .

    (3) Подновяването на удостоверенията на електронните подписи по чл. 2, ал. 1 се извършва в подходящ срок преди изтичането на срока им на валидност.

    Чл. 27 . (1) Когато ключът или сигурността при използването на електронния подпис са компрометирани, удостоверението се прекратява по реда на раздел IV.

    (2) В случаите по ал. 1 се прави отбелязване в регистъра по чл. 20, ал. 1 .

    Раздел IV – Прекратяване на удостоверения за електронен подпис

    Чл. 28 . (1) Удостоверение за електронен подпис се прекратява в следните случаи:

    1. при изтичане срока на валидност на удостоверението освен в случаите, когато то е подновено по реда на раздел III;

    2. при прекратяване на правоотношението с лицето, посочено като негов автор, както и при оттегляне на представителната власт на оправомощено лице;

    3. при загуба, кражба, повреждане или унищожаване на частния ключ и/или на носителя, върху който е записан; в този случай лицето е длъжно незабавно да уведоми съдебния служител, отговарящ за информационното обслужване и информационните технологии, и доставчика на удостоверителни услуги за прекратяването му;

    4. при смърт или поставяне под запрещение на автора;

    5. при промяна на личните или служебните данни на лицето, имащи отношение към идентификацията, овластяването или служебното му положение;

    6. при направено писмено искане от страна на органа на съдебната власт до доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги;

    7. при съмнение за компрометиране на частния ключ;

    8. при установяване, че удостоверението е издадено въз основа на неверни данни.

    (2) Лицата, за които е отпаднало основанието за ползване на удостоверение за електронен подпис, са длъжни, когато е приложимо, да предадат незабавно носителя, върху който е записан частният ключ, на определен от административния ръководител съдебен служител, отговарящ за информационното обслужване и информационните технологии, заедно с данните за осигуряване на правата за достъп до данните за създаване на електронния подпис и начина на идентифициране на автора, когато с удостоверения публичен ключ са създавани криптирани съобщения към лицето, за което е отпаднало основанието за ползване на удостоверението. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 27, ал. 2 .

    (3) При прекратяване на правоотношението носителят на частния ключ се предава, което се удостоверява с приемно-предавателен протокол.

    Чл. 29 . (1) Ръководителят на органа на съдебната власт се уведомява незабавно от съдебния служител, отговарящ за информационното обслужване и информационните технологии, за настъпили промени в данните, подлежащи на вписване в електронния регистър по чл. 20, ал. 1 , и за обстоятелствата по чл. 28, ал. 1 .

    (2) Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги се уведомява незабавно за наличието на основание за прекратяване на действието на издаденото удостоверение за квалифициран електронен подпис. Съобщаването се извършва съобразно процедурите, установени с договора.

    Чл. 30 . (1) Прекратяването на удостоверения за електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 1 , 2 , 4 и 5 се извършва при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, реда и условията на договора по чл. 10, ал. 1 и политиките на доставчика на удостоверителни услуги.

    (2) Прекратяването на удостоверения за електронен подпис по чл. 2, ал. 1, т. 3 се извършва незабавно от ръководителя на административното звено, отговарящо за информационното обслужване и информационните технологии, при настъпване на основанието за това.

    Раздел V – Съхраняване на частните ключове и уведомяване

    Чл. 31 . (1) Лицата, на които са издадени удостоверения за електронен подпис, са длъжни да пазят и да не разкриват данните, осигуряващи достъп до частния ключ, данните, предоставящи правата за достъп до данните за създаване на електронния подпис, и начина на идентифициране на автора, да опазват от повреждане или унищожаване носителя, на който е записан частният ключ, и да не допускат други лица да правят изявления при използване на техния електронен подпис.

    (2) Лице, което ползва електронен подпис, няма право да настройва информационната система, използвана за подписване на електронни изявления, с цел запаметяване на данните, осигуряващи достъп до частния ключ, данните, предоставящи правата за достъп до данните за създаване на електронния подпис и начина на идентифициране на автора.

    (3) Всеки, който има съмнение, че неговият или частният ключ на друг служител, магистрат или лице, наето по граждански договор, е компрометиран, е длъжен незабавно да съобщи това на лицето, отговарящо за информационното обслужване и информационните технологии.

    Глава трета – ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

    Чл. 32 . (1) Органите на съдебната власт оповестяват публично на интернет страниците си и предоставят достъп до програмно-техническите средства и информацията за тяхното използване, необходими на адресатите за извършване на проверка на електронните подписи.

    (2) В случаите по чл. 2, ал. 1, т. 1 , 2 , 4 и 5 оповестяването и предоставянето на достъп по ал. 1 може да се осъществи чрез предоставяне на интернет адрес от интернет страницата на доставчика на удостоверителни услуги, осигуряващ пряк достъп до програмно-техническите средства, необходими за извършване на проверка на електронните подписи, заедно с информацията за тяхното използване.

    Чл. 33 . Програмно-техническите средства по чл. 32 трябва да позволяват прилагането на сигурен механизъм за проверка на подписите по чл. 2, ал. 1 и придружаващите ги удостоверения, който гарантира, че:

    1. данните за проверка на електронния подпис съответстват на данните, визуализирани пред лицето, извършващо проверката;

    2. подписът е надлежно проверен и резултатите от тази проверка са визуализирани пред лицето, извършващо проверката;

    3. съдържанието на подписаното изявление може да бъде надлежно установено;

    4. авторството и валидността на удостоверението за електронен подпис към момента на проверката са надлежно проверени;

    5. резултатите от проверката и идентичността на автора са правилно възпроизведени;

    6. всички промени, свързани със сигурността, могат да бъдат установени.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1 . По смисъла на този правилник:

    1. " Доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги " е доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги по смисъла на чл. 3, параграф 20 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

    2. " Доставчик на удостоверителни услуги " е доставчик на удостоверителни услуги по смисъла на чл. 3, параграф 19 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

    3. " Инфраструктура на публичния ключ " е цялостната архитектура, организация, техники, практики и процедури, които подпомагат чрез използването на удостоверения за електронен подпис приложението на криптография, основана на асиметрична криптосистема за целите на сигурния обмен на информация в различни преносни среди и използвана за установяване на авторството, идентифициране на автора и осигуряване интегритета на подписано с електронен подпис електронно изявление.

    4. " Квалифициран електронен подпис " е квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, параграф 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

    5. " Усъвършенстван електронен подпис " е усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл. 3, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

    6. " Усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение " е усъвършенстван електронен подпис, който се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, но не е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис.

    7. " Квалифицирано удостоверение за идентифициране на сървъри " е квалифициран електронен печат по смисъла на чл. 3, параграф 27 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО , който се използва за удостоверяване на автентичността на цифровите активи на органа на съдебната власт, като софтуерен код или сървъри.

    8. " Квалифицирано удостоверение за автентичност на интернет страница " е квалифицирано удостоверение за автентичност на интернет страница по смисъла на чл. 3, параграф 39 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

    9. " Квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща " е квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2 . Този правилник е приет от пленума на Висшия съдебен съвет на основание чл. 360к от Закона за съдебната власт с решение по т. 39 от протокол № 10 от 16.03.2017 г.

    § 3 . Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението по чл. 12, ал. 2 в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящия правилник.

    § 4 . Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението по чл. 24, ал. 1 заедно с одобряването на техническите спецификации за информационната система по реда на глава втора, раздел I .

    § 5 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

  • ПРАВИЛНИК за вписванията

    I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник.

    Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите.

    Чл. 3. (1) Подлежат на вписване само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис.

    (2) Това не се отнася за вписването на актове, издадени от надлежните държавни органи.

    II. ВПИСВАНЕ НА АКТОВЕ ОТНОСНО НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

    Чл. 4. Вписват се: а) (доп. – ДВ, бр. 5 от 2001 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон); б) (изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) договорите, с които се прехвърля наследство ( чл. 212 ЗЗД ); в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти ( чл. 100 от Закона за собствеността ); г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно- разделителните протоколи относно такива имоти; д) (изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя ( чл. 67 от Закона за наследството ); е) (изм. – ДВ, бр. 5 от 2001 г., доп., бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) договорите за наем на недвижим имот, в т. ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година ( чл. 237 ЗЗД ); ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и з) влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви; и) (изм. – ДВ, бр. 5 от 2001 г., бр. 63 от 2014 г.) актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове; к) (нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г.) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот; при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район; декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът; л) (нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г.) всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

    Чл. 5. Не подлежат на вписване по предходния член: а) (изм. – ДВ, бр. 82 от 1996 г., бр. 5 от 2001 г.) придобиване на недвижим имот по силата на закона; б) (отм. – ДВ, бр. 5 от 2001 г.); в) (доп. – ДВ, бр. 5 от 2001 г., изм., бр. 63 от 2014 г.) завещанията относно недвижими имоти, освен тези по чл. 4, буква "к" ; г) (отм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.); д) (изм. – ДВ, бр. 5 от 2001 г.) договори по чл. 4, буква "е" , ако са свързани с държавна тайна.

    Чл. 6. (1) Подлежащите на вписване актове трябва да съдържат: а) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 22 от 2008 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянния адрес) и единния граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 ЗРБУЛСТАТ , ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните e търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ; б) датата и мястото на издаването на акта; в) (доп. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; г) (доп. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Описание на имота не се изисква при: а) преписите от обявени завещания, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район; б) актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г., бр. 2 от 2021 г.) Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 – 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър . В тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Алинея 3 не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 11 , 17, 18 , 19, 22, чл. 22а, ал. 1 и 3 , чл. 23 , 24, 25 , 26 и 31 .

    Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., доп., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни по реда на раздел VII за гражданите книги, които се образуват: а) от подреждането на нотариалните актове по буква "а" на чл. 4 и б) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) от подреждането на всички други актове по чл. 4 .

    Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., изм. и доп., бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) (1) Вписването на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4 – по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. Вписването на извършени от съдията по вписванията нотариални актове и на преписи от обявените от него завещания се извършва служебно.

    (2) За вписване на нотариалните актове по чл. 4 , буква "а" се представят два еднакви първообраза от тях. За вписване на всички други актове по чл. 4 се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът – съответно два нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Когато вписването се извършва по молба на нотариус, се представят три еднакви екземпляра, съответно три преписа.

    (3) Допуска се вписване и на официално заверени извлечения, които трябва да съдържат съществените условия на акта, който се вписва.

    Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 8б . (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г.) Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията незабавно след записване на акта в предназначения за това входящ регистър, като върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на помощни партиди за имоти, в подлежащия на вписване акт се записва и номерът на съответната помощна партида.

    (2) Актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на молителя.

    (3) Ако вписването се извършва по молба на нотариус, се връщат третият и следващите екземпляри от вписания акт с нанесени върху всеки от тях данните по ал. 1.

    (4) Вписването на извършен от съдията по вписванията акт се извършва веднага след извършването на самия акт. Съдията по вписванията не може, под страх от отговорност, да разпореди извършването на каквито и да е други действия между извършването от него на подлежащите на вписване актове и самото им вписване.

    Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) При вписване на брачни договори, актове за делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, намиращи се в различни райони, се представят най-малко по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) След като е направено надлежното вписване, екземплярите, които се отнасят за други райони, се изпращат веднага за вписване по местонахождението на имотите със съобщение, че са събрани дължимите такси.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 5 от 2001 г., изм., бр. 69 от 2004 г., доп., бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Актовете по чл. 6, ал. 2 се вписват по разпореждане на съдията по вписванията на всеки район, в който е поискано вписване.

    III. ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И НА ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ РЕШЕНИЯ

    Чл. 11. (Изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г.) Трябва да бъдат вписани или отбелязани: а) исковите молби, с които се иска разваляне ( чл. 87, ал. 3 от ЗЗД ), унищожаване ( чл. 32 от ЗЗД ), отменяване ( чл. 227 от ЗЗД и чл. 37 от ЗН ) или признаване нищожността ( чл. 26 от ЗЗД ) на актове, подлежащи на вписване по чл. 4 ; б) исковите молби за постановяване решение за сключване на окончателен договор ( чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот, и в) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 63 от 2014 г.) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 4, букви "з", "к" и "л" .

    Чл. 12. (1) (Изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г.) За да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11 , представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Ако исковата молба се отнася до няколко акта, нанасянето в партидната книга се извършва срещу записа за всеки от актовете, до които се отнася молбата.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Ако актът, до който се отнася исковата молба, не е вписан, вписването на молбата се извършва по реда, установен в чл. 9 .

    Чл. 13. (Изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г., доп., ДВ, бр. 67 от 2005 г.) Заличаването на вписването по предходния член става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.

    Чл. 14. (Изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г., доп., ДВ, бр. 67 от 2005 г.) Влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл. 11 , се отбелязват по начина, посочен в чл. 12 , по представен препис от решението. В този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6 .

    IV. ВПИСВАНЕ НА ИПОТЕКИ. ВПИСВАНЕ НА ЗАЛОЗИ ПО ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ (ЗОЗ) (Загл. доп. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.)

    Чл. 15. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм., бр. 69 от 2004 г.) Вписването на договорната ипотека ( чл. 167 ЗЗД ) се извършва незабавно в рамките на работния ден, по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира ипотекираният недвижим имот чрез подреждане на нотариалния акт за ипотека в ипотечната книга. Вписването на извършени от съдията по вписванията договорни ипотеки се извършва служебно.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Правилата на чл. 8 и 9 се прилагат съответно и при вписване на ипотечните актове.

    Чл. 16. (1) Законната ипотека в полза на отчуждителя или на съделителя на недвижим имот ( чл. 168 ЗЗД ) се вписва по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена с акта за отчуждението или за делбата, в оригинал или препис. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2 ЗЗД .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) При вписване на законна ипотека в полза на банка към молбата се прилага договорът за банков кредит в оригинал или препис.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 67 от 2005 г., изм., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Вписването става чрез подреждането на единия екземпляр от молбата в книгата за законните ипотеки. В случая се прилагат съответно разпоредбите на чл. 8 и 9.

    Чл. 17. (1) Вписването на актовете по чл. 171 от Закона за задълженията и договорите , а именно: а) прехвърляне на вземане ( чл. 99 ЗЗД ), обезпечено с ипотека; б) залагане ( чл. 162 ЗЗД ) на такова вземане; в) встъпване ( чл. 101 ЗЗД ) в ипотечно вземане; г) налагане запор върху него; д) подновяване на задължение ( чл. 107 ЗЗД ), обезпечено с ипотека, и е) (доп. – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) заместване ( чл. 102 ЗЗД ) в такова задължение, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) Молбата трябва да съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на молителя, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.

    (3) Вписването се извършва по правилата на чл. 12, ал. 2 .

    (4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) След извършване на отбелязването по персоналните партиди съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва вида на акта по ал. 1 и времето, когато е извършено отбелязването, и се подписва.

    Чл. 18. (1) Подновяване на вписването на договорна или на законна ипотека ( чл. 172 ЗЗД ) става по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, съответно от молбата за учредяване на законната ипотека, или от записката за вписването на ипотеката, ако вписването е било извършено чрез записка.

    (2) Молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване. Ако собственикът на ипотекирания имот е умрял, трябва да се посочат и наследниците му. Може да се иска подновяване на вписването и за сума по-малка от онази, за която е направено първоначалното вписване.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Подновяването се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване ( чл. 15 и 16). За извършеното подновяване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва входящия номер на молбата за подновяване.

    (4) Подновяване не се извършва, ако са изтекли 10 години от първоначалното вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване. В такъв случай ипотеката може да се впише наново и има ред от новото вписване.

    Чл. 19. (1) Заличаване на вписването на ипотеката ( чл. 179 ЗЗД ) става въз основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Когато кредитор е държавен орган, заверка на подписа не се изисква.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Заличаването на ипотека върху недвижим имот, продаден на публична продан, се извършва по молба на купувача на недвижимия имот. Към молбата за заличаване на ипотеката купувачът представя влязло в сила и вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД .

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Заличаването може да иска всеки заинтересован. То се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е направено. Отбелязването се подписва от съдията по вписванията. При изчерпване на свободното място в ипотечния акт по разпореждане на съдията по вписванията служител от службата по вписванията залепва продължение (алонж), скрепено с подписа на служителя и печата на службата най-малко на две места. За извършения алонж съдията по вписванията прави нарочна забележка след заверката по чл. 35, ал. 3 .

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 63 от 2014 г.) Когато съгласието за заличаване на вписването се дава от недееспособни по надлежния ред, без да е изплатен още ипотечният дълг, необходимо е разрешение на районния съдия ( чл. 130 от Семейния кодекс ).

    Чл. 21. Частично заличаване се извършва по същия начин, както заличаването изцяло.

    Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства.

    Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., доп., бр. 67 от 2005 г., изм., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие ( чл. 21, ал. 3 ЗОЗ ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Вписването на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и в помощните партиди за имотите.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., предишна ал. 2, изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Правилата на чл. 8 и 9 се прилагат съответно и при вписването на залог на търговско предприятие.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) При подновяване на вписването по ал. 1 се прилага съответно чл. 18 .

    V. ВПИСВАНЕ НА ВЪЗБРАНИ И ДРУГИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

    Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., доп., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Вписването на възбраните се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот по реда на чл. 9 .

    Чл. 24. Възбрана за обезпечение на иск се вписва, като се представи заповедта за налагането й и препис от нея. Заповедта трябва да съдържа: а) (изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г.) описание съгласно чл. 6, ал. 1, буква "в" на недвижимия имот, който се поставя под възбрана; б) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на кредитора и длъжника; в) размера на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, или указване, че искът е за собственост на самия имот и д) (доп. – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) номера на делото и датата на заповедта и от кой съд е издадена.

    Чл. 25. (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 16 от 2001 г., доп., бр. 67 от 2005 г.) По предвидения в предидущия член ред се извършва вписването и на възбрана, когато това се иска от учреждение или длъжностно лице, на което законът е предоставил такова право. В този случай писмото трябва да показва учреждението или длъжностното лице и датата и номера на постановлението, с което се заповядва възбраната, а така също и сведенията, означени в точки "а" – "в" на предходния член. Към писмото се прилагат два заверени екземпляра от постановлението. (2) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2001 г.).

    Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., доп., бр. 67 от 2005 г.) Възбраната върху недвижим имот, срещу който е обърнато взискането, се вписва по искане на съдия-изпълнителя или на финансовия служител, който извършва публичната продан, с писма в два еднакви екземпляра, съдържащи освен данните в точки "а" – "в" на чл. 24 , още и номера на изпълнителното дело и датата на изпълнителния лист и от кой съд е издаден.

    Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Ипотека върху недвижим имот за обезпечение пред съд по чл. 181, ал. 2 от ЗЗД се вписва, като се представи нотариално заверено съгласие на собственика на имота с препис от него. Съгласието трябва да съдържа: а) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на собственика, който учредява ипотеката; б) (изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) службата по вписванията, в която ще се извърши вписването; в) (изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г.) описание съгласно чл. 6, ал. 1, буква "в" на недвижимите имоти, които се ипотекират; г) сумата, за която се дава ипотеката; д) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на лицето, за което се дава обезпечението; е) подпис на молителя.

    Чл. 28. По реда, указан в предходния член, се вписва и гаранцията за неотклонение на обвиняем по наказателно дело. Гаранцията в този случай, освен сведенията по точки "а" – "е" на предходния член, трябва да съдържа и означение на делото, по което се представя.

    Чл. 29. (1) При вписване на обща възбрана върху имотите на едно лице не е необходимо в писмото да се описват отделно имотите.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Ако имотите се намират в различни райони, представят се писма за всеки един от тях.

    (3) Обща възбрана може да се налага само когато това е изрично предвидено със закон.

    Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Представените документи и писма за възбрана се вписват по реда на чл. 9 .

    Чл. 31. (1) Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.

    (2) Когато гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

    Чл. 32. (Изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 67 от 2005 г., доп., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Заличаването се извършва чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е станало, и кога е направено. За извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване.

    Vа. ОТКАЗ НА СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА (Нов – ДВ, бр. 69 от 2004 г.)

    Чл. 32а. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г., бр. 22 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г.) В случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Актът се записва в регистъра за отказите по чл. 33, буква "н" с посочване на постановения отказ и датата на постановяването му.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г.) Актовете, по които е постановен отказ, се подреждат в книгата за отказите по чл. 33, буква "о" . Всеки двеста подредени екземпляра от актовете, по които е постановен отказ, образуват един том. Всеки том започва с нова номерация на листовете. Номерирането на актовете и на томовете започва всяка година.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Определението за отказ се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. Жалбата срещу отказа и влязлото в сила определение на окръжния съд се записват в регистъра за отказите по чл. 33, буква "н" към поредния номер, под който е записан самият отказ, и се подреждат в книгата по чл. 33, буква "о".

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г.).

    Чл. 32б. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г., бр. 22 от 2008 г.) Правилата на чл. 32а се прилагат съответно и при отказ за отбелязване и отказ за заличаване.

    Чл. 32в. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2008 г.) В случаите, когато жалбата срещу отказа за вписване, отказа за отбелязване или отказа за заличаване е уважена, вписването, отбелязването или заличаването се счита за извършено от момента на записването на акта във входящия регистър.

    VI. КНИГИ. НОТАРИАЛНИ И КАНЦЕЛАРСКИ ДЕЛА (Загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.)

    Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Службите по вписванията водят: а) книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове – по чл. 4, буква "а" ; б) (изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) книга, която се образува от подреждането на другите актове – по чл. 4 ; в) книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека; г) книга, която се образува от подреждането на молбите за учредяване на законна ипотека; д) (нова – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) книга, която се образува от подреждането на удостоверенията за вписвания по ЗОЗ ; е) (предишна буква "д" – ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм., бр. 67 от 2005 г.) книга, която се образува от подреждането на актовете за налагане на възбрани; ж) (изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г., предишна буква "е", ДВ, бр. 86 от 1997 г.) входящ регистър; з) (изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г., предишна буква "ж", ДВ, бр. 86 от 1997 г.) партидна книга или картотека; и) (предишна буква "з" – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) азбучен указател и к) (предишна буква "и" – ДВ, бр. 86 от 1997 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.); л) (нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.); м) (нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.); н) (нова – ДВ, бр. 69 от 2004 г., предишна б. "л", бр. 63 от 2014 г.) регистър за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд; о) (нова – ДВ, бр. 22 от 2008 г., предишна б. "м", бр. 63 от 2014 г.) книга, която се образува от подреждането на актовете, по които са постановени откази за вписване, отбелязване и заличаване, определенията за отказ, както и жалбите и определенията на окръжните съдилища по тях; п) (нова – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) книги, които се образуват от молби за заличаване на ипотеки и възбрани и за констативни протоколи.

    Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Освен книгите по чл. 33 службата по вписванията води и: а) описна книга на нотариалните дела; б) книга, образувана от извършените в района нотариални завещания и актове за отмяна на завещания; в) книга за записване на предадените за пазене, обявяване и връщане на саморъчни завещания; г) описна книга за саморъчните и нотариалните завещания; д) азбучен указател само за нотариални дела и завещания; е) (изм. – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) регистър за справки; ж) (нова – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) регистър за удостоверенията; з) (нова – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) регистър за преписи.

    Чл. 33б. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) В службите по вписванията, в които е въведен програмен продукт, се водят и помощни партиди за отделните имоти.

    Чл. 33в. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) (1) Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди.

    (2) Техническите грешки се установяват по искане на заинтересованото лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. За установената техническа грешка съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице.

    (3) Поправянето на техническа грешка се извършва по разпореждане на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице.

    Чл. 33г. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 33д. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 33е. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 33ж. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 33з. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2008 г.) Във входящия регистър се записват последователно по реда на постъпването им всички нотариални и други актове, молби и писма, вписването, отбелязването и заличаването на които се иска.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) По поредния номер на входящия регистър се определя редът на извършеното вписване, отбелязване или заличаване.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) След записването на акта във входящия регистър номерът от входящия регистър се записва върху самия акт, чието вписване, отбелязване или заличаване се иска, а върху молбата се нанасят датата и номерът от входящия регистър.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Входящият регистър се приключва всеки ден, като се разпечатва на хартия и се подписва от съдията по вписванията.

    Чл. 35. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм. и доп., бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г., бр. 22 от 2008 г.) Нотариалните актове и други книжа, от които се образуват книгите по чл. 33, букви "а" – "е" , се напечатват или се написват на ръка с черно или синьо мастило, без заличавания и добавки освен оформените по реда на чл. 579, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс , като се зачертават празните места в образците, а цифрите, които се отнасят до съдържанието на сделката, се написват и с думи. Книжата трябва да бъдат написани върху правоъгълни листове бяла хартия с формат А4 (80 г/м2 или повече). Ако за книжата не са установени образци, празните полета на листа трябва да са достатъчни за подвързване на акта.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Всеки 200 подредени екземпляра от нотариални актове, съответно от преписи от документи, и 300 екземпляра от другите книжа образуват един том. Всеки том почва с нова номерация на листовете. Номерирането на документите и на томовете започва всяка година. До подвързването или подшиването им томовете се пазят в класификатори.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) В края на годината образуваните томове се подвързват, след като се номерират, прошнуроват и подпечатват под непрекъснатия надзор на длъжностно лице от службата по вписванията. След това те се заверяват от съдията по вписванията.

    (4) Ако в края на годината останат нотариални актове или други книжа по-малко от 100, те пак образуват отделни томове, но не се подвързват отделно, а се подвързват заедно с предпоследния том на съответната книга за същата година.

    Чл. 36. (1) В партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) Лицата се записват с данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а" . При записване на трите им имена се започва със собственото име.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г., отм., бр. 63 от 2014 г., нова, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Когато определеното място в партидната книга на един собственик се изпълни, отваря се нова партида, като се нанасят в края на изпълнената партида томът и страницата на новата партида на същия собственик, която съставлява продължение на първата. В новата партида се нанасят томът и страницата на старата.

    Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) Когато актът е извършен от две или повече лица, нанасянето в партидната книга се прави под името на всяко от тях.

    Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., предишен текст на чл. 38, бр. 69 от 2004 г.) Азбучният указател съдържа имената на всички лица, за които има открита партида в партидната книга. Указателят се води по собственото име; всяко лице трябва да бъде означено с данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а" .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) В азбучния указател по чл. 33а, буква "д" се вписват и имената на завещателите по извършените от нотариусите нотариални завещания, актове за отмяна на завещания и по предадените им за пазене саморъчни завещания. В този случай срещу името на лицето се вписва и името на нотариуса, при когото се намира нотариалното дело или саморъчното завещание.

    Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39, изм. – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) За да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко се намира в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намират номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тази книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани, както и номерата на помощните партиди за имотите и съдържащото се в тях описание.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Справки по партидите за имотите имат само помощен характер и се правят да се установи описанието на имота.

    Чл. 40. (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) (1) (Предишен текст на чл. 40, изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., доп., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) В регистъра за справки се записват извършените устни и писмени справки.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г.) В регистъра за удостоверенията се записват издадените удостоверения.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., доп., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) В регистъра за преписите се записват издадените преписи и препис-извлечения.

    Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 69 от 2004 г., изм. и доп. бр. 67 от 2005 г., изм., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., бр. 2 от 2021 г.) (1) Входящият регистър, азбучният указател, партидната книга, регистърът за справки, регистърът за отказите и постановените по тях определения се водят на електронен носител по ред, който е определен от министъра на правосъдието.

    (2) Входящият регистър задължително се разпечатва на хартиен носител и се подписва от съдията по вписванията.

    Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) По всяка молба, с която се иска вписване на подлежащ на вписване акт, се образува нотариално дело или особено канцеларско дело.

    (2) Останалите молби се прилагат към канцеларски дела.

    Чл. 41б. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г.) Всяко нотариално дело се записва в описната книга.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) В описната книга, в азбучния указател и на корицата на делото се нанасят характерът и номерът му, страните, датата на образуването, както и номерът и томът на акта по описа на службата по вписванията. Описната книга и азбучният указател се водят за календарната година.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) В делата по чл. 41а, ал. 1 се съхраняват само молбата за извършване на вписването, екземпляр от подписания акт, документите, удостоверяващи особените изисквания на закона, и счетоводните документи за внесена такса за вписване.

    Чл. 41в. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Службите по вписванията пазят делата пет години, а книгите по чл. 33, букви "а" – "д" – сто години.

    Чл. 41г. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) (1) Изнасянето на дела и документи от службата по вписванията се извършва само въз основа на постановление на съд или прокуратура. Документите се предават по разпореждане на съдията по вписванията по опис срещу подпис на изрично посоченото в постановлението длъжностно лице.

    (2) Книгите и регистрите не могат да се изнасят извън службата по вписванията, като експертиза може да се извършва само в присъствието на служител от службата по вписванията.

    VII. ПУБЛИЧНОСТ НА КНИГИТЕ ЗА ВПИСВАНЕ

    Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г., доп., бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) (1) (Предишен текст на чл. 42, доп. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., изм., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. Преписи и препис-извлечения от вписани актове, отбелязвания или заличавания по книгите за вписване или от партидите на лицата се издават само на посочените в чл. 43а, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 и 3 лица.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., изм., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Агенцията по вписванията осигурява възможност за заявяване на справки и удостоверения по ал. 1 чрез регистриран отдалечен достъп. За лицата по чл. 43а, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 се осигурява достъп и до електронния образ на поисканите незаверени преписи от сканирани копия чрез Единния портал за заявяване на електронни административни услуги (ЕПЗЕУ) към Агенцията по вписванията.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г.) Достъпът по ал. 2 може да бъде предоставен чрез извършване на електронна регистрация в ЕПЗЕУ. Лицето, което е поискало достъп по електронен път, се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от Агенцията по вписванията.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г.) В случаите, които са предвидени в закон, държавните и местните органи и администрации могат да заявят регистриран безплатен отдалечен достъп в ЕПЗЕУ.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Агенцията предоставя на лица, които имат вещни права върху недвижим имот, специализирани услуги за автоматизиран достъп до информация за извършени справки и издадени преписи и препис-извлечения от вписани актове, отбелязвания или заличавания по книгите за вписване или от партидите на лицето срещу такса, определена в Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията , приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 94 от 2005 г.).

    Чл. 43. (1) (Предишен текст на чл. 43, – ДВ, бр. 86 от 1997 г.) Устните справки се дават по устно или писмено заявление на всяко лице, което поиска, и в негово присъствие, ако пожелае.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм., бр. 69 от 2004 г.) Справка на нотариус може да се дава и по телефон, телефакс или друго техническо средство по ред, определен от министъра на правосъдието.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2004 г., отм., бр. 2 от 2021 г.).

    Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 2 от 2021 г.) (1) За периода след 1 февруари 2009 г. държавните и местните органи и администрации извършват справки по лице и за имот извън случаите по чл. 569 от Гражданския процесуален кодекс и заявяват предоставяне на електронен образ от вписаните актове само чрез ЕПЗЕУ.

    (2) Справката съдържа информация за наличните вписвания, отбелязвания и заличавания в базата данни.

    (3) Държавните и местните органи и администрации извършват справки по лице за територията на цялата страна само чрез ЕПЗЕУ.

    Чл. 44. (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г.) (1) (Предишен текст на чл. 44 – ДВ, бр. 63 от 2014 г., доп., бр. 2 от 2021 г., изм., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Писмена справка се издава въз основа на информацията, съдържаща се в партидата на лицето или в помощната партида за имота, ако е създадена такава.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., нова, бр. 2 от 2021 г.) Писмена справка може да бъде поискана и по електронен път чрез отдалечен достъп. Към молбата се прилагат и съответните сканирани документи за целите на производството.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г.) Агенцията по вписванията осигурява възможност за достъпване на електронен образ на поисканите удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията чрез ЕПЗЕУ.

    Чл. 45. Удостоверенията се отнасят: а) (изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., бр. 2 от 2021 г.) за определено лице; б) (изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., бр. 2 от 2021 г.) за определен недвижим имот; в) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г.) за определен период, указан от лицето, по молба на което се издава удостоверението.

    Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., доп., бр. 2 от 2021 г.) Удостоверението за лице показва само вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени на името на едно лице или няколко определени лица.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 67 от 2005 г.) Заявлението, с което се иска удостоверението по ал. 1, трябва да съдържа данните по чл. 6, ал. 1, буква "а" .

    Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2014 г., в сила от 15.06.2015 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 47. (1) (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) В удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) Заявлението за издаване на удостоверението по ал. 1 трябва да показва: а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2 , на лицата, до които се отнася справката, и на техните преки праводатели; б) недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, буква "в" .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., отм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.).

    Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2005 г., отм., бр. 2 от 2021 г.).

    Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи.

    Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1997 г., предишен текст на чл. 50, доп., бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г.) След извършване на устната справка натовареният с нея служител нанася последната в регистъра на справките и се подписва. Всяка справка чрез отдалечен достъп автоматично се нанася във водения за целта електронен регистър.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2004 г., изм., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Писмени справки и удостоверения се изготвят от натоварения за това служител и се записват съответно в регистъра за справки или в регистъра за удостоверения. Удостоверенията се заверяват от изготвилия ги служител и се подписват от съдията по вписванията.

    Чл. 51. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., доп., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Заверени и незаверени преписи и препис-извлечения от вписвани актове, отбелязвания или заличавания по книгите по вписвания или от партидите на лицата се издават:

    1. на страните, на техните преки и непреки правоприемници и праводатели, на техните представители по закон или по упълномощаване. Когато пълномощникът не е лице по чл. 32 ГПК , той трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно;

    2. на нотариуси и на техни служители;

    3. на адвокати, младши адвокати и на адвокатски сътрудници, вписани в регистъра на съответната адвокатска колегия;

    4. на частни съдебни изпълнители и на техни служители;

    5. на органите на съда, прокуратурата и следствието;

    6. (доп. – ДВ, бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) на други органи и лица в предвидените от закон или в този правилник случаи.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Качеството на заявителя на услугата по ал. 1 се установява от служител на Агенцията по вписванията. При електронно подаване на заявка за издаване на препис служебното качество на заявителя по ал. 1, т. 2 – 5 може да бъде установено автоматично при наличие на електронна свързаност на ЕПЗЕУ с електронните системи, поддържащи списъци на съответните лица.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Извън случаите по ал. 1 незаверени преписи и препис-извлечения от вписвани актове, отбелязвания или заличавания по книгите за вписвания или от партидите на лицата се издават и на други лица с правен интерес. Наличието на интерес се преценява индивидуално от съдията по вписванията въз основа на посочените от заявителя обстоятелства и представените от него документи, като:

    1. за лице, което води преговори за придобиване на недвижим имот – въз основа на предварителен договор с отчуждителя, кореспонденция, друго;

    2. за лице, осъществяващо посреднически услуги за придобиване на недвижим имот – въз основа на договор с възложителя на услугата, друго;

    3. за арендатор или наемател на недвижим имот, както и за лице, което възнамерява да сключи договор за аренда или за наем на недвижим имот за срок, по-дълъг от една година – въз основа на договор, кореспонденция, друго;

    4. за юрисконсулт на юридическо лице, което по занятие извършва сделки с недвижими имоти, включително учредяване на ипотеки за обезпечаване на вземания – въз основа на пълномощно, от което е видно качеството на заявителя и предоставените му права, друго;

    5. други.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Лицата по ал. 1, т. 2 – 4 и ал. 3 посочват с каква цел и във връзка с кое лице се иска преписът, като лицата по ал. 3 описват и в какво се състои правният им интерес.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., предишна ал. 2, изм. бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Преписите по ал. 1 се изготвят, сверяват се и се записват в регистъра по чл. 33а , буква "з" от натоварения за това служител, като в регистъра за преписи се отбелязва на кого е издаден преписът и в какво качество, с посочване на име и ЕГН. Заверените преписи се заверяват от служителя и се подписват от съдията по вписванията.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., предишна ал. 3, изм., бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г.) Преписите по ал. 3 се изготвят по разпореждане на съдията по вписванията, като се спазва редът по ал. 5, изречение първо.

    ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Разпоредбите на чл. 4 и 11 не се прилагат спрямо актове, извършени преди датата на влизане този правилник в сила, ако тия актове по досегашните разпоредби не са подлежали на вписване.

    § 2. Настоящият правилник се издава въз основа на чл. 116 от Закона за собствеността и влиза в сила в деня на влизане в сила на Закона за собствеността . Той отменя Правилника за вписванията по Закона за привилегиите и ипотеките.

  • ПРАВИЛНИК за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. Този правилник определя устройството и задачите на водноспасителната служба, правата и задълженията на министерствата, другите ведомства, народните съвети и организациите относно предотвратяването на удавянията, изискванията към стопаните на водните площи и основните мерки за осигуряване безопасността при тяхното ползуване.

    Чл. 2. Разпоредбите на правилника са задължителни за всички физически и юридически лица.

    Чл. 3. Ръководството и контролът на водноспасителната дейност се упражняват от Министерството на народното здраве (МНЗ) и Българския Червен кръст (БЧК), а тези по осигуряването на обществения ред във и около местата за къпане – от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР).

    Чл. 4. Министерствата, другите ведомства, народните съвети, организациите и стопаните, имащи задължения за предотвратяване на удавянията, ръководят и контролират дейността на подведомствените си поделения и служби в тази насока.

    Чл. 5. Централната, окръжните (градските) и общинските комисии по водно спасяване към БЧК, в състава на които се привличат опитни специалисти и отговорни представители на министерствата, другите ведомства, народните съвети, организациите и техните поделения, имат следните задачи:

    1. да координират дейността на държавните органи и обществените организации в областта на водното спасяване;

    2. да контролират наред с органите на държавния санитарен контрол, МВР и народните съвети спазването на изискванията на Разпореждане № 10 на Министерския съвет (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) и този правилник;

    3. да изучават, обобщават и разпространяват положителния опит в системата на водното спасяване.

    Глава втора – ВОДНИ ПЛОЩИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

    Чл. 6. На обезопасяване подлежат: всички плувни басейни, напоителни канали, водни площи, образувани в изкопите или местата, където се добиват инертни материали, както и участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се ползуват организирано или неорганизирано масово за къпане, плуване, гребане или друга подобна дейност и поради това или поради обстоятелството, че се намират в близост или в самите населени места, създават повишена опасност от удавяния.

    Чл. 7. (1) Всички подлежащи на обезопасяване водни площи се картотекират в съответния окръжен народен съвет (ОНС), респективно в Столичния народен съвет (СНС), в тримесечен срок от влизане на правилника в сила. Новосъздадените или нововъзникналите такива площи се картотекират в едномесечен срок от запълването им с вода.

    (2) Картотеката се води от натоварено със заповед от председателя на изпълнителния комитет (ИК) на съответния ОНС (СНС) длъжностно лице.

    (3) Данните за вида, размерите и обезопасяването на водните площи се посочват от стопаните им.

    Чл. 8. Изпълнителните комитети на ОНС (СНС) ежегодно, не по-късно от края на февруари, след съгласуване с окръжните комисии по водно спасяване обявяват със заповед в кои водни площи и техни участъци извънплувните басейни и специално построените за такава цел плажове се разрешава и в кои се забранява къпането, като посочват и стопаните, отговарящи за тяхното обезопасяване. Заповедта се разгласява сред населението.

    Глава трета – ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

    Чл. 9. Обезопасяването може да бъде минимално, средно и максимално.

    Чл. 10. (1) На минимално обезопасяване подлежат всички напоителни и други открити канали, изкопи, ями и др., когато са запълнени с вода и водният им пласт е по-голям от 120 см.

    (2) Когато водните площи по ал. 1 се намират или преминават през населени места или в непосредствена близост до такива, те се обезопасяват с пояс от нискостеблени растения, парапет или друго ограждение. Освен това по протежение на напоителните канали, включително и тези в извъннаселените места, се поставят на разстояние, не по-голямо от 500 м. леснозабележими табели (знаци), забраняващи къпането, в които се посочва и конкретната опасност. Когато скоростта на водата в каналите е по-голяма от 1,5 м/сек, задължително се поставят на разстояние, не по-голямо от 200 м в населените места и от 500 м в извъннаселените места, стълби за слизането на дъното им.

    Чл. 11. (1) На средно обезопасяване подлежат бреговите ивици на неохраняемите (намиращи се извън спасителните станции, постове и водни бази) морски, речни, язовирни и други такива площи, както и на забранените за къпане водоеми, когато в тях се извършват масово къпане, плуване, гребане и др.

    (2) Немасови са единичните случаи на къпане, плуване и гребане, които имат подчертано инцидентен характер.

    (3) На водните площи по ал. 1 през летния сезон (от 1 юни до 30 октомври) задължително се поставят насочващи, предупредителни и забранителни табели (знаци), въжета с топки и прътове. В същия период тези площи се осигуряват от подвижни охранителни постове, разполагащи с моторни или гребни лодки. През празничните и почивните дни на същите места, при възможност, с помощта на ОК (за столицата градския комитет – ГК) на БЧК се организират спасителни постове на обществени начала.

    (4) При наличие на изрично предписание от органите на държавния санитарен контрол в някои от водните площи по ал. 1 се приспособяват или построяват от стопаните им безопасни къпални места (с дъно с постепенен наклон, без ями и прагове, с подходяща дълбочина и т.н.).

    (5) В предупредителните и насочващи табели (знаци) се означават опасностите при къпане, начините за тяхното избягване или преодоляване, начините за оказване помощ във водата, включително и от неумеещи да плуват лица. В забранителните табели (знаци) задължително се означават и опасностите, наложили забраната.

    (6) Табелите и знаците по ал. 3 трябва да бъдат изработени от метал или друг устойчив материал. Те се поставят в самите къпални места и водни площи или по пътеките, по които хората се придвижват обикновено към тях. Табелите и знаците се проверяват от стопаните в максимално обезопасените водни площи ежедневно, в средно и минимално обезопасените водни площи – ежемесечно, а през летния сезон – веднъж седмично. Унищожените или повредените незабавно се подменят или поправят.

    Чл. 12. (1) На максимално обезопасяване подлежат всички плувни басейни, плажове и други водни площи или участъци от тях, в които се провеждат организирано къпане, плуване, гребане, скокове във вода, занимания с водни ски, водни колела и др.

    (2) Водните площи по ал. 1 се обезопасяват с всички табели (знаци), упоменати в чл. 22, ал. 3 , с въжета с топки и прътове. Плувните басейни се обезопасяват с табелите (знаците), съответсвуващи на техния характер. В зависимост от големината, посещаемостта и характера им тези водни площи се охраняват от водноспасителни станции, спасителни постове или дежурни по водни бази.

    (3) На входните места и около спасителните кули на морските, речните и язовирните плажове се поставят: табели със схеми на плажната ивица с означение на специфичните особености, спасителните постове, медицинския пункт, канцеларията на представителя на администрацията, телефона на Бърза медицинска помощ (БМП), както и табели за означаване температурата на водата и въздуха, силата на вятъра и вълнението и работното време на спасителната служба.

    (4) На посочените в ал. 3 места се поставят и табели, изясняващи значението на флаговата сигнализация, а именно:

    1. бял флаг – къпането е разрешено; водната повърхност е спокойна или вълнението е слабо и незначително;

    2. червен флаг – къпането е опасно и частично ограничено или разрешено само в определени участъци; вълнението е около 3 – 4 бала, водата е по-студена от 16°С, има голям брой новообразувани и неозначени дънни ями или са налице други опасности; забранено е ползуването на водни колела, надуваеми лодки, дюшеци и др.;

    3. черен флаг – къпането е забранено; влизането във водата е изключително опасно, а възможностите за оказване помощ чрез извличане са много ограничени; вълнението е над 4 бала, има поривист и опасен вятър, силно и непреодолимо чрез плуване течение или са налице други, изключително опасни метеорологични условия;

    4. липса на флаг или спуснат ниско черен флаг на вишката на спасителния пост – участъкът от плажа не се охранява поради приключване на работното време или преустановяване на спасителната дейност по други причини.

    Чл. 13. (1) Спасителните станции и спасителните постове организират и извършват практическа работа по предотвратяването на водните инциденти и оказват помощ на пострадалите или застрашените лица. Те имат следните задачи:

    1. да провеждат системно разяснителна и предпазна дейност сред посетителите;

    2. да провеждат постоянна подготовка за усъвършенствуване знанията и сръчностите на спасителите и поддържане необходимата степен на тренираност и готовност за действие;

    3. да организират наблюдение на своя район на действие и да оказват незабавна помощ при нещастни случаи във водата, включително и при обръщане на плавателни средства, водни колела, надуваеми дюшеци и др.

    (2) дежурният по водна база контролира движението на плавателните съдове, отговаря за спазването на мерките за безопасност и оказва първа помощ на пострадалите или бедствуващите във водата. Той извършва непрекъснато наблюдение на плавателните съдове и хората по време на занятия, тренировки, състезания и др. Дежурният трябва да има на разположение бързоходен спасителен катер. При окриване на търпящи бедствие във водата той оказва незабавно първа помощ.

    Чл. 14. (1) На всяка спасителна станция или самостоятелен пост на морските, язовирните и други такива плажове се определят район на действие и зона на спасяване (приложение № 2) с писмена заповед на стопанина на водната площ.

    (2) Районът на действие на спасителната станция се означава с далечни плаващи знаци (шамандури), които определят крайните точки за действие на техническите средства за спасяване на станцията.

    (3) Зоната за спасяване се означава с близки оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега на разстояние 50 до 100 м от него и 15 до 30 м помежду им.

    (4) В зоната за спасяване се определят и означават участъци с дълбочина, не по-голяма от 1,20 м – за къпещи се, които не умеят да плуват. Същите участъци се ограждат с бели плаващи знаци, които се поставят на разстояние 2 до 5 м помежду им.

    (5) Дънните ями, теченията и другите опасности в зоната за спасяване се означават с червени плаващи знаци.

    (6) Дъната на плажовете и къпалните места трябва да бъдат с постепенен наклон, без води с ниска температура (грунтови води) и без влизане на замърсена вода. Преди началото на летния сезон дъната на тези къпални места трябва да бъдат проверени и почистени.

    (7) Плажовете, водните площи, използувани за спортни цели или транспортна стопанска дейност, както и организираните места за отдих в близост до водни площи, трябва да притежават изправни телефонни връзки. Плажовете по правило трябва да имат високоговорителни уредби за предаване кратки съобщения на посетителите.

    Чл. 15. (1) В спасителната станция се организира непрекъснато наблюдение с въоръжено око (бинокъл) на цялата водна повърхност на района за действие от наблюдатели, намиращи се на специално построени кули (средно на 5 спасителни поста по една кула) или на високи брегови точки. Тези наблюдатели разполагат със средства за оповестяване на тревога (рог, камбана, сирена, радиовръзка, телефон и др.) и за посочване мястото на инцидента (флагове, стрелки, ракетни пистолети, локатори-визьори и др.).

    (2) Ръководството на станцията трябва да бъде свързано чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационните пунктове, дежурните моторни спасителни катери (лодки), както и със станцията "Бърза медицинска помощ". Самостоятелните спасителни постове, както и дежурните по водни бази трябва да имат връзка с най-близките медицински звена.

    Чл. 16. (1) Спасителните постове са основните звена, в които се извършва профилактична работа за предотвратяване водните инциденти, води се наблюдение и се организира своевременно извличане и оказване на първа помощ на пострадал.

    (2) Всеки спасителен пост охранява брегова ивица с дължина до 100 м.

    (3) В ученическите почивни лагери край водни площи всеки спасителен пост охранява определен брой ученици независимо от дължината на бреговата ивица.

    (4) Броят на спасителните постове в плувните басейни се определя в зависимост от тяхната площ.

    Чл. 17. (1) Личният състав на спасителния пост се състои по правило от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато зоната за спасяване, а другият трябва да има пълна готовност за действие в случай на нужда. Той може да почива в близост до поста.

    (2) В ученическите почивни лагери край водни площи личният състав на спасителния пост се определя съгласно щатните нормативи, определени от Министерския съвет (Разпореждане № 183 на Бюрото на Министерския съвет от 11 май 1972 г.).

    (3) Личният състав на спасителен пост на всеки плувен басейн с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 м2 се състои от един спасител, а с дължина до 50 м и повърхност до 1250 м2 – от двама спасители.

    (4) Когато повърхността на басейна е по-голяма от 1250 м2 или са налице условия, които затрудняват водноспасителната дейност в значителна степен, като влошена видимост, намалена прозрачност на водата и други такива, броят на спасителните постове и самите спасители съответно се увеличава.

    Чл. 18. (1) Обзавеждането на спасителния пост с инвентар и съоръжения се извършва съгласно нормативите, определени в приложение № 1.

    (2) Бързоходният спасителен плавателен съд (катер) трябва да бъде комплектуван съгласно изискванията на Държавната инспекция по корабоплаването (ДИК). Освен това той трябва да бъде съоръжен с бинокъл, мегафон, свирка, семафорни флагове, санитарна чанта, спасителна топка с около 30 м дълго въже, комплект за гмуркане № 1 и буксирно въже.

    Чл. 19. В спасителните станции и самостоятелните спасителни постове се води следната документация: дневник за дежурствата, произшествията, хидрометеорологичната обстановка и актове за инциденти и смъртни случаи на удавяния.

    Чл. 20. (1) Към спасителните станции се организират следните медицински звена:

    1. медицински пункт (МП) за оказване обща медицинска помощ и при удавяне;

    2. медицински реанимационен пункт (МРП) за оказване специализирана помощ със санитарна линейка.

    (2) Медицинските звена се обзавеждат по нормативите на МНЗ.

    (3) Един МП се организира на един до пет спасителни поста. Той се разполага в близост до наблюдателната кула. В него работят лекари (фелдшери) с обща медицинска подготовка, преминали курсове за оказване спешна помощ при удавяне, организирани от МНЗ или БЧК.

    (4) Броят и разположението на МРП се определят по преценка на съответната дирекция "Народно здраве и социални грижи" към ОНС (СНС). В тях работят лекари със специална подготовка (анестезиолози).

    Чл. 21. (1) Медицинските и реанимационните пунктове ежегодно се утвърждават от директорите на дирекциите "Народно здраве и социални грижи" към ОНС (СНС), а за черноморските окръзи – от МНЗ.

    (2) Медицинските пунктове се обзавеждат от органите на здравеопазването със средства на ОНС (СНС), а медицинските реанимационни пунктове – със средства на МНЗ.

    (3) При масови мероприятия медицински пункт се организира и към водните бази.

    (4) Дирекциите "Народно здраве и социални грижи" към ОНС (СНС) могат да организират медицинска помощ със санитарен транспорт на водни обекти и къпални места, където в празнични и почивни дни има масово струпване на хора. На лекарите се заплаща възнаграждение под формата на платени дежурства от съответното здравно заведение съгласно Временната наредба 020 от 1977 г. на МНЗ и ЦК на ПСЗР за организация на труда и разпределение на работното време на работещите в системата на здравеопазването (необнародвана). Средният персонал и шофьорите да се назначават в рамките на месечния работен график, а при невъзможност дежурствата им да се заплащат като извънреден труд при спазване изискванията на Кодекса на труда .

    Чл. 22. (1) За географски обособените райони по черноморския бряг, р. Дунав и вътрешните водни площи, където има голямо струпване на къпещи се, спасителни кадри и средства се назначават обектови ръководители, за да координират и осъществяват централизирано ръководство на водноспасителните мероприятия в дадения район.

    (2) Обектовият ръководител се назначава за определено време от съответния ОК (ГК) на БЧК и представлява същия и съответната окръжна (Столична) комисия по водно спасяване.

    Чл. 23. (1) При обучение за безопасността на обучаваните във водата отговарят стопаните на водните площи, спасителите и треньорите (преподавателите или инструкторите).

    (2) Когато заниманията за обучаване по гребане и други такива спортове се провеждат във водна площ с дълбочина, по-голяма от 1,2 м, треньорите (инструкторите, преподавателите) са длъжни предварително и практически да проверят умението на обучаваните да плуват и да допуснат до такива занимания само онези от тях, които умеят да преплуват самостоятелно поне 200 м.

    (3) При обучение, тренировки, състезания и други организирани мероприятия във вода отговарящите за безопасността на участниците са длъжни да ги наблюдават непрекъснато и да им осигуряват оказване навременна помощ при нужда. Те трябва да провеждат такива занимания в открити водоеми (язовири, езера, реки и др.) само когато имат на разположение годни за използуване спасителна лодка или катер.

    (4) При провеждане на спортни празници, състезания и други такива мероприятия във водни площи или в близост до такива организаторите и непосредствените ръководители са длъжни да осигуряват безопасността на участниците.

    Чл. 24. При обучение екипажите на гребните лодки, скутери, водни ски, сърфинг и др. задължително предварително обличат спасителни ризи, жилетки или други подобни спасителни средства, които при обръщане осигуряват поддържането на лицевата част на главата на пострадалия и изпаднал в безсъзнание над повърхността на водата.

    Чл. 25. (1) Всички треньори, инструктори, преподаватели, дежурни по водни бази или контролно-пропускателни пунктове и други такива лица трябва да владеят начините за извличане и оказване долекарска помощ на пострадал във водата.

    (2) В тримесечен срок от влизане в сила на правилника работодателите на посочените в ал. 1 лица са длъжни да им осигурят необходимите условия за овладяването на умението за оказване първа помощ.

    Чл. 26. (1) Началниците на почивни ученически лагери, на летните младежки бригади и др., както и спасителите и треньорите (инструкторите, преподавателите) трябва да провеждат къпането на децата, учениците и младежите от ученическите почивни лагери и летните младежки бригади на подходяща и съобразена с умението им да плуват дълбочина, на малочислени групи (отряди, взводове и др.), наброяващи не повече от 25 – 30 души, като осигуряват непрекъснатото им наблюдение и оказване необходимата помощ.

    (2) Ежедневно преди влизането на децата и младежите по ал. 1 в водата водната площ и дъното й се проверяват за дънни ями, течения, студени пластове вода и други опасности. При наличие на такива къпането се забранява или ограничава.

    (3) Децата и младежите по ал. 1 се разделят по двойки ("чифтна осигурителна система") и се инструктират предварително да алармират, когато загубят другаря си във водата.

    (4) Преди влизането на децата и младежите по ал. 1 във водата и след излизането им ръководителят им ги преброява веднага на брега. Ако се установи отсъствуващ, започва незабавното му организирано търсене във водата.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1989 г.) За опазване здравето и живота на учениците в ученическите почивни лагери по Черноморското крайбрежие и край други водни площи:

    1. Министерството на културата, науката и просветата, Министерството на народното здраве и социалните грижи и Централният комитет на Българския червен кръст да утвърдят указание за водноспасителната и плажната дейност в ученическите почивни лагери по Черноморското крайбрежие и край други водни площи;

    2. въвежда се дневник за водноспасителната и плажната дейност в ученическите почивни лагери край водна площ.

    Чл. 27. Водачът (ръководителят) на организираната група, когато я води в охранявано къпално място, е длъжен да уведоми за пристигането и представителя на администрацията на водната площ или неговата водноспасителна служба. Последните са задължени да инструктират участниците в групата за характерните опасности на къпалното място и да вземат допълнителни мерки за тяхната безопасност.

    Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1989 г.) Стопаните на почивни бази по Черноморското крайбрежие и край друга водна площ, които през летния сезон ги предоставят на преминаващи маршрутни ученически групи за екскурзионно летуване, трябва да имат отделен воден спасител за всяка група за осигураване безопасното провеждане на плажната дейност на тези ученици.

    Чл. 28. Лицата, посочени в чл. 26, ал. 1 , не трябва да допускат провеждането на къпания и други занимания във вода, а започнатите да преустановяват незабавно, когато не са взети някои от мерките за безопасност или липсва съответното оборудване.

    Чл. 29. (1) За всяко удавяне незабавно се уведомява най-близкият орган на прокуратурата или МВР, като се вземат мерки за запазване обстановката на произшествието.

    (2) За всяко удавяне, настъпило в охранявана водна площ, съответната окръжна (Столичната) комисия по водно спасяване съставя и представя в ОНС (СНС) писмена анкета. В нея се изясняват обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, причините и условията за него, допуснатите нарушения на нормативните изисквания, виновните лица и препоръките за подобряване на съществуващото обезопасяване.

    (3) Към анкетата по ал. 2 се прилагат писмени показания на очевидци, спасители и други лица, както и обобщителен протокол на комисията.

    (4) За всяко удавяне, настъпило в необезопасена, минимално и средно обезопасена водна площ се съставя само анкетна карта.

    (5) Копия от анкетните карти и преписки се изпращат на ЦК на БЧК в 10-дневен срок от деня на установяване на инцидента.

    Чл. 30. (1) Във всяка максимално обезопасена водна площ трябва да е поставен на видно място правилникът за вътрешния ред с мерките за безопасност във водата, предвидени в този правилник.

    (2) Правилникът по ал. 1 за заверените охранявани водни площи трябва да бъде изработен не по-късно от два месеца от деня на влизане в сила на този правилник.

    Чл. 31. (1) Обезопасяването на водната площ се осъществява от нейния стопанин.

    (2) За стопанин на водната площ се счита:

    1. предприятието, социалистическата организация или нейното поделение, които я управляват и стопанисват цялостно или частично;

    2. при отсъствие на такъв ползувател – собственикът й;

    3. при отсъствие на ползувател и собственик – предприятието или организацията, в района на които се намира подлежащата на обезопасяване водна площ;

    4. при отсъствие на предприятие и организация, указани в предходните три точки, обезопасяването се осъществява от съответния общински (районен) народен съвет.

    (3) Издръжката и обзавеждането на спасителните станции, постове, водни бази и контролно-пропускателни пунктове се извършват от стопанина на водната площ съобразно разпоредбите на този правилник, включително и нормативите на приложение № 1.

    (4) Когато една водна площ има повече от един стопанин от една и съща категория, задължението за цялостното й обезопасяване тежи върху всички. В тези случаи разпределението на тежестите по обезопасяването се извършва чрез постигнато съгласие между отделните стопани, а при липса на такова – със заповед на ИК на съответния общински (районен) народен съвет, който в отделни случаи, когато общественият интерес налага, може да изиска и организиране на единна водноспасителна служба.

    (5) Организациите и предприятията, които извършват земленоизкопни работи в населени места или в места, обикновено използувани за отдих, и допуснат удълбочаване на съществуващи водоеми или образуване на нови, са длъжни да ги обезопасят минимално – с ограждение и предупредителни знаци.

    Глава четвърта – ВОДНОСПАСИТЕЛНИ КАДРИ

    Чл. 32. (1) Воден спасител може да бъде всяко лице, което е навършило 17-годишна възраст, преминало е курса за подготовка на водни спасители и е положило успешно изпит за такъв.

    (2) Годността на водния спасител да извършва водноспасителна дейност и здравословното му състояние се проверяват ежегодно и резултатите се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от свидетелството му за правоспособност. За целогодишно назначаваните спасители проверката се извършва не по-късно от 10 януари, а за сезонно назначаваните – през май на текущата година.

    (3) Забранява се назначаването на щатна длъжност и възлагането на обществени дежурства на спасители, непритежаващи свидетелства за правоспособност и заверени талони.

    Чл. 33. (1) При постъпване на щатна длъжност "спасител" лицето предава свидетелството за правоспособност и талона си на работодателя.

    (2) След изтичане на срока на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати служебно талона на спасителя на съответния ОК (ГК) на БЧК, към който спасителят се води на кадрови отчет, заедно с оценка за извършената от него работа.

    Чл. 34. (1) Обучението на спасителите и всички други водноспасителни кадри се извършва от ОК (ГК) на БЧК по програми, утвърдени от ЦК на БЧК.

    (2) Водноспасителните кадри се картотекират в ОК (ГК) на БЧК по постоянното им местожителство.

    Чл. 35. (1) За спасители в ученическите почивни лагери край водни площи се назначават само пълнолетни спасители и по възможност притежаващи и педагогическа правоспособност.

    (2) Окръжните съвети за народна просвета при ОНС и Столичният съвет за народна просвета към СНС са длъжни да насочват учители за включването им в курсовете за водни спасители и да водят своя картотека за успешно завършилите ги.

    Чл. 36. (1) Указанията на водните спасители и на дежурните по водни бази за мерките за безопасност във вода са задължителни за ползувателите на водната площ.

    (2) Водният спасител има следните задължения:

    1. да поддържа личната си подготовка на необходимата степен за извършване на успешни спасителни акции, като редовно участвува в седмичните тренировки;

    2. преди постъпване на дежурство да проверява годността на спасителния инвентар и състоянието на дъното в зоната за спасяване, както и да предупреждава старшията на поста (ръководителя на спасителната станция или обектовия ръководител) за нередностите, които не е могъл да отстрани сам;

    3. по време на дежурство да наблюдава зорко и непрекъснато къпещите се, намиращи се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане спасителна акция;

    4. при инцидент във водата да извършва спасителната акция по извличането на пострадалия в рамките на установеното време и да оказва правилно първа помощ до пристигането на медицинско лице или докато това е нужно;

    5. във времето извън дежурството му като спасител да подпомага началното обучение по плуване;

    6. през летния сезон, когато не е назначен на постоянна или сезонна работа като спасител, да дава доброволни дежурства на откритите водни площи през празничните и почивните дни;

    7. да се държи вежливо с посетителите и с поведението си да издига престижа на водноспасителната служба.

    Чл. 37. Забранява се по време на дежурство да се възлага несвойствена работа на спасителя, извършването на която би го отклонило макар и за кратко време от наблюдението или изпълнението на останалите му преки задължения.

    Чл. 38. Медицинският персонал е длъжен:

    1. да проверява наличността и годността на медицинските апарати, съоръжения и медикаменти. При липса, повреда или негодност на такива да сигнализира незабавно на съответната дирекция "Народно здраве и социални грижи", а за черноморското крайбрежие – и на съответния санаторно-курортен комплекс;

    2. да проверява сигурността на връзката със спасителните постове и да установява предварително начина за взаимодействие при наличие на инцидент във водата;

    3. да проверява предварително сигурността на връзката със станцията за Бърза медицинска помощ;

    4. да оказва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, заболявания и травми на нуждаещите се;

    5. да съдействува на обектовия ръководител в провеждането на опреснителни занимания по първа долекарска помощ.

    Чл. 39. (1) Обектовият ръководител оказва методична помощ и координира дейността на станциите и спасителните постове и е длъжен да осигурява едновременните и съгласувани действия на спасителите с медицинския персонал. Той дава оценка за работата на спасителите.

    (2) Обектовият ръководител упражнява контрол за изпълнението на разпоредбите на правилника.

    (3) Стопанинът на водната площ и местният общински (районен) народен съвет са длъжни да оказват пълно съдействие на обектовия ръководител относно изпълнението на възложените му задачи.

    Глава пета – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ, ПОЛЗУВАЩИ ВОДНИТЕ ПЛОЩИ

    Чл. 40. (1) Посетителите на водните площи са длъжни:

    1. да се къпят само в разрешените от съответния изпълнителен комитет на народния съвет водни площи;

    2. да не претоварват плавателните съдове извън допустимите норми на човекоподемност и товароподемност;

    3. да не скачат от лодките, катерите и водните колела, както и от непригодените за тази цел брегови съоръжения;

    4. да не се доближават до движещи се (а в реките и до закотвени) плавателни съдове;

    5. да не се движат с лодки и други плавателни съдове в районите, определени за къпане;

    6. да не изместват и да пазят от повреждане знаците, сигналните средства и спасителните съоръжения на спасителната служба, както и съоръженията, оставени за оказване помощ на пострадали лица;

    7. да не блъскат другите посетители във водата и да не извършват други груби действия спрямо тях;

    8. да спазват всички изисквания на този правилник и правилника за вътрешния ред на съответната водна площ и флаговата сигнализация и да не плуват зад ограничителните плаващи знаци;

    9. да викат за помощ само при действителни инциденти;

    10. да играят с топка и участвуват в други игри само в определените за тази цел места, без да безпокоят останалите посетители;

    11. да не замърсяват водата и брега;

    12. да оставят превозните средства само на определените места и паркинги и да не ги мият в къпалните места или в близост до тях;

    13. да се подчиняват на нарежданията на личния състав на водноспасителните станции, постове и дежурни по водни бази.

    (2) Гражданите са длъжни да не допускат малолетните и непълнолетните си деца да се къпят в забранените или неохранявани от водноспасителни постове водни площи.

    (3) Не се допускат в къпалните места деца под 10-годишна възраст, които не се придружават от по-възрастни лица. Къпането на деца под 10 г. да става под контрола на придружаващите ги лица.

    (4) Забранява се къпането на лица, намиращи се в нетрезво състояние или страдащи от епилептични припадъци, сърдечни, кожни и други противопоказни заболявания. Забранява се къпането на лица над 5-годишна възраст, които не са облечени с къпални гащета или костюми.

    Глава шеста – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТОПАНИТЕ НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ, МИНИСТЕРСТВАТА, ДРУГИТЕ ВЕДОМСТВА, НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ

    Чл. 41. Министерствата, другите ведомства, народните съвети и организациите са длъжни да изпълняват определените им задачи, а стопаните – вменените им задължения по водното спасяване.

    Чл. 42. (1) Всяко предприятие, социалистическа организация или тяхно поделение, стопанисващо водна площ, е длъжно:

    1. да организира обезопасяването на водната площ чрез назначаване на дежурни по водни бази (контролно-пропускателни пунктове), разкриване на спасителни станции или постове (при спазване нормативите за тяхното обзавеждане – приложение № 1), табелиране, ограждане и други начини, както е посочено в правилника;

    2. да застрахова обектовите ръководители и спасителите срещу лична злополука или причиняване такава, както и за нанасяне на други морални и материални вреди на трети лица по време на оказване помощ при воден инцидент;

    3. (в сила от 1.06.1983 г.) да осигури подходящи битови условия на медицинските и спасителните кадри, работещи в спасителните станции и постове, през летния сезон, а именно:

    а) на обектовите ръководители и на лекарите, работещи в медицинските и реанимационните пунктове – безплатна квартира (самостоятелна стая с две легла) и хранене на столови начала на тях и на придружаващите ги членове на семейството им;

    б) на медицинските сестри и шофьори на санитарни линейки – безплатна квартира и столово хранене. По изключение, когато липсват условия за столово хранене, тези лица и посочените в буква "а" имат право да ползуват намаление в заведенията за обществено хранене съгласно разпоредбите на Министерството на финансите, Министерството на вътрешната търговия и услугите и Държавния комитет по туризма;

    в) на спасителите – безплатна квартира и базплатна храна в размер, определен от Министерството на финансите.

    (2) Общинският (районният) народен съвет, когато няма преки задължения по обезопасяването на водните площи като техен стопанин, е длъжен:

    1. да организира своевременно обезопасяването на водните площи, намиращи се на територията му и подлежащи на обезопасяване;

    2. да извършва необходимата разяснителна работа сред населението за спазване заповедта, определяща разрешените и забранените за къпане водни площи, както и поне веднъж месечно през активния сезон да проверява изпълнението й;

    3. ежегодно да разкрива нови организирани места за къпане, плуване и упражняване на други водни спортове или занимания;

    4. при нужда да включва доброволни отрядници в дежурствата за осигуряване по-ефективна охрана и опазване обществения ред в охраняваните водни площи;

    5. да подпомага организационно и материално обезопасяването на откритите водни площи, характеризиращи се с повишена опасност от настъпване на удавяния, когато същите се стопанисват едновременно от повече стопани.

    (3) Министерството на народното здраве е длъжно:

    1. да организира ежегодно курсове за повишаване квалификацията на медицинските кадри по въпросите за спешната помощ при давене;

    2. да осигурява медицински кадри и санитарен транспорт за водноспасителните станции и постове през летния сезон;

    3. да организира с помощта на народните съвети разкриването на медицински и реанимационни пунктове, като ги осигурява с необходимата медицинска апаратура, съоръжения, медикаменти и извършва ежемесечни проверки на работата им;

    4. да определя съвместно с Министерството на финансите начините за изпращане на здравните работници, обслужващи медицинските и реанимационните пунктове на водните площи, и заплащане трудовите им възнаграждения;

    5. да организира здравнопросветната дейност, свързана с профилактиката на водните инциденти.

    (4) Министерството на народната просвета е длъжно:

    1. да организира съвместно с БЧК ученически водноспасителни постове и курсове за млад спасител в училищата и ученическите почивни лагери, устроени край водни площи;

    2. да организира изучаването на водноспасителния минимум в предсезонния период и по време на летния организиран отдих сред учениците и студентите;

    3. да организира ежегодно преди приключването на учебната година чрез директорите на училищата провеждането на разяснителна работа сред учениците относно мерките за предпазването им от удавяния;

    4. да организира чрез окръжните съвети за народна просвета водноспасителната дейност в летните ученически почивни лагери на народните съвети и студентските почивни станции, устроени край водни площи;

    5. да оказва съдействие на БЧК за привличане на ученици, студенти и учители в курсовете и състезанията по водно спасяване, както и за участието им в обществените дежурства на водноспасителни постове;

    6. да оказва съдействие за освобождаване на студенти и ученици от летните бригади, за да бъдат назначавани за водни спасители;

    7. да оказва съдействие на БЧК за подготвяне на студентите от ВИФ "Г. Димитров" от специалностите "плуване", "водна топка" и "скокове във вода" за водни спасители и съдии по водно спасяване.

    (5) Министерството на вътрешните работи е длъжно:

    1. да организира осигуряването на обществения ред във и около местата за къпане;

    2. да организира изучаването на водноспасителния минимум от кадрите, които обучава;

    3. да оказва съдействие при извършване на проверки по обезопасяването на водните площи;

    4. да регистрира, анализира и при поискване от БЧК да му предоставя сведения за удавянията в страната.

    (6) Министерството на машиностроенето и електрониката е длъжно да организира планово производство на водноспасителни съоръжения за нуждите на водноспасителните станции, постове и дежурните по водни бази в достатъчни количества за страната.

    (7) Българският Червен кръст е длъжен:

    1. да оказва методична и консултативна помощ на ведомствата, народните съвети и другите организации по водноспасителната дейност;

    2. да организира и провежда широка просветно-профилактична дейност за предотвратяване на водните инциденти;

    3. да организира ежегодно курсове за подготовка и преквалификация на изпълнителски и ръководни водноспасителни кадри, млади спасители и други служебни лица, с дейността на които е свързана успешната борба с водния травматизъм; да организира състезания по водно спасяване като продължение на учебната работа с водните спасители.

    (8) На Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) се препоръчва:

    1. да предоставя по съгласувани графици плувните си басейни в страната за обучение на водни спасители, тренировки и състезания по водно спасяване, организирани от БЧК;

    2. да организира съвместно с БЧК обучението на разрядниците по плуване за водни спасители;

    3. да организира успоредно с обучението по плуване на населението изучаването на водноспасителния минимум.

    (9) На Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) се препоръчва:

    1. да съдействува на БЧК при подготовката на водноспасителни кадри;

    2. да подпомага чрез морските си клубове БЧК при организиране на обществените водноспасителни постове;

    3. да организира към морските клубове леководолазни групи за изваждане от водоемите трупове на удавени граждани.

    (10) На Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) се препоръчва:

    1. да оказва съдействие на БЧК при подбор на кандидатите за водни спасители и при набирането на водни спасители за щатна работа през летния сезон;

    2. да освобождава по искане на БЧК студенти и ученици, правоспособни спасители, от участието им в младежките трудови бригади и да ги оставя на разположение на БЧК за използуването им като спасители;

    3. да организира водноспасителната дейност в националните и окръжните младежки бригади.

    (11) На Българските професионални съюзи (БПС) се препоръчва:

    1. да провеждат заедно с БЧК разяснителна водноспасителна работа в предприятията и почивните домове;

    2. да съдействуват за подобряване битовите условия на водноспасителните кадри в страната по време на изпълнението на водноспасителната работа;

    3. да обезопасяват и оборудват водноспасителните станции и постове на самостоятелните профсъюзни плажове и басейни;

    4. да предоставят по съгласувани графици собствените си басейни на БЧК за обучение на спасители за тренировки и състезания по водно спасяване.

    (12) Всички стопани на плувни басейни са длъжни да ги предоставят по съгласувани графици на БЧК за обучение на водни спасители, тренировки и състезания по водно спасяване.

    Чл. 43. Ръководителите на ведомствата, народните съвети, предприятията, социалистическите организации и техните поделения в съответствие с разпоредбите на т. 2 и 4 от Разпореждане № 10 на Министерския съвет (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) са длъжни:

    1. да освобождават за срок до 30 дни в годината работниците и служителите за изпълнение на водноспасителната работа като спасители, обектови ръководители и други такива;

    2. да изпращат за срок до 20 дни при поискване от БЧК свои служители и работници, за да участвуват в организирани от същата организация курсове за подготовка и предподготовка на водноспасителни кадри.

    Чл. 44. Към предприятията, социалистическите организации и техните поделения и учебните заведения се организират водноспасителни постове, които провеждат целогодишно профилактична работа за предотвратяване водните инциденти сред работниците, служителите и учащите се. Начинът на работа на тези постове ще се определи с инструкция на ЦК на БЧК.

    Глава седма – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 4 5 . (1) Ръководителите на ведомствата, народните съвети, предприятията, социалистическите организации и техните поделения и съответните длъжностни лица за нарушение разпоредбите на чл. 31, ал. 1, 3 и 5 и чл. 42, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се наказват съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 от Закона за народното здраве (ЗНЗ ) с глоба до 200 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба до 300 лв.

    (2) Посочените в ал. 1 ведомства, предприятия, организации и длъжностни лица за нарушение разпоредбите на чл. 43 се наказват съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 ЗНЗ с глоба до 100 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба до 200 лв.

    Чл. 4 6. Който наруши разпоредбите на чл. 23, ал. 2, 3 и 4, чл. 26, 27, 28, чл. 32, ал. 3 , чл. 36, ал. 2, т. 3, чл. 38, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 40, ал. 2 , ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 ЗНЗ с глоба до 100 лв.

    Чл. 47. Воден спасител, който допуска системно нарушения поради небрежност, незнание или груби грешки при упражняване на дейността си или се държи грубо и непристойно, с което уронва престижа на водното спасяване, ако не подлежи на по-тежко наказание, се лишава от право да извършва водноспасителна дейност за срок от един месец до две години съгласно чл. 102 ЗНЗ .

    Чл. 48. Който наруши разпоредбите на правилника извън случаите по чл. 45 , 46 и 47, наказва се с глоба до 50 лв. съгласно чл. 101 ЗНЗ .

    Чл. 49. При нарушение по обезопасяването на водните площи контролните органи имат право да спират използуването им до отстраняване на нарушението съгласно чл. 21, т. 3 ЗНЗ .

    Чл. 50. (1) Нарушенията по чл. 45 съгласно чл. 103, ал. 1 ЗНЗ се установяват с актове, съставени от служителите към дирекциите "Народно здраве и социални грижи" на ОНС (СНС), от държавните санитарни инспектори и длъжностните лица при МНЗ, определени от министъра на народното здраве. Нарушенията по чл. 46 , 47 и 48 се установяват от същите служители, санитарни инспектори и длъжностни лица, членовете на обществените комисии по водно спасяване и обектовите ръководители като представители на тези комисии.

    (2) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 47 се издават от министъра на народното здраве или упълномощено от него лице.

    (3) Наказателните постановления за нарушенията на чл. 45 , 46 и 48 се издават от министъра на народното здраве, от главния държавен санитарен инспектор, от директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции и началниците на дирекциите "Народно здраве и социални грижи" при ОНС (СНС) в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението, съгласно чл. 103, ал. 5 ЗНЗ .

    (4) Длъжностните лица по ал. 3 издават и заповедите за спиране на използуването на водните площи по чл. 49 .

    (5) При явно маловажни случаи на нарушения контролните органи могат да наложат на място глоба в размер до 5 лв. срещу квитанция съгласно чл. 103, ал. 6 ЗНЗ .

    Чл. 51. (1) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления (заповеди) се извършват съгласно раздели II, III, IV и V от Закона за административните нарушения и наказания .

    (2) "Повторно извършено" е административното нарушение, извършено в едногодишен срок след влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение съгласно чл. 104, ал. 2 ЗНЗ .

    Чл. 52. Обжалването не спира прилагането на мерките по чл. 49 съгласно чл. 105, ал. 5 ЗНЗ .

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Този правилник се издава на основание т. 3 и 7 от Разпореждане № 10 на Министерския съвет от 15 януари 1968 г. за подобряване на водноспасителната дейност в страната (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) и § 2 от заключителните разпоредби на ЗНЗ и във връзка с чл. 71 с.з ..

    § 2. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 се прилагат от 1 юни 1983 г.

    § 3. Отменя се Правилникът за организация на водноспасителната дейност (ДВ, бр. 58 от 1977 г.).

    § 4. Правилникът е съгласуван с Министерството на правосъдието, Министерството на народната просвета, Министерството на финансите, Министерството на строителството и архитектурата, Министерството на машиностроенето и електрониката, Националния аграрно-промишлен съюз, Главната прокуратура, Българските професионални съюзи, Димитровския комунистически младежки съюз, Българския съюз за физкултура и спорт, Организацията за съдействие на отбраната, Държавния комитет по туризма и Комисията по териториалното и селищното устройство към Министерския съвет.

  • ПРАВИЛНИК за устройството, задачите и дейността на Националния център за театър

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 1. Този правилник урежда задачите, устройството и дейността на Националния център за театър (НЦТ).

    Чл. 2. Националният център за театър е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

    Чл. 3. Националният център за театър се създава, преобразува и закрива от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

    Чл. 4. Националният център за театър самостоятелно или в сътрудничество с други органи и организации подпомага развитието на театралното изкуство в съответствие с приоритетите на националната културна политика.

    Чл. 5. В осъществяването на дейността си НЦТ провежда националната културна политика за театри, юридически и физически лица, извършващи театрална дейност.

    Раздел II – Устройство и управление

    Чл. 6. (1) Националният център за театър се ръководи от директор.

    (2) Директорът на НЦТ се назначава от министъра на културата след провеждане на конкурс.

    (3) В рамките на утвърдената численост на персонала НЦТ определя самостоятелно своята структура.

    Чл. 7. Към НЦТ се сформират експертни комисии.

    Чл. 8. Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на НЦТ, като:

    1. представлява НЦТ пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

    2. управлява средствата на НЦТ;

    3. в качеството си на работодател назначава служителите, определя размера на индивидуалните трудови възнаграждения и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания;

    4. издава Правилник за условията и реда за вписване в регистъра на субектите на театрална дейност;

    5. организира конкурси и/или предлага за назначаване от министъра на културата директорите на държавните театри;

    6. организира и административно осигурява работата на експертните комисии;

    7. утвърждава и осигурява разгласяването на образците на документи за кандидатстване пред експертните комисии и по други програми на НЦТ;

    8. сключва договорите за финансиране на театрални проекти според решенията на експертните комисии, утвърждава начините и формите за отчитане на реализираната дейност и контролира изпълнението им;

    9. сключва договори за творческата дейност с директорите на театрите при осигурени от тях средства;

    10. изработва критериите и координира работата на Националната театрална комисия при провеждането на конкурси за държавна финансова подкрепа на театрите със смесено финансиране (репертоарни и открити сцени);

    11. подпомага Националната театрална комисия с подготовка на анализ за междинна оценка на работата на театрите по изпълнение на програмите им след първата година от двегодишния период на субсидирането им;

    12. координира изготвянето на целеви програми за театрална дейност и ги предлага за утвърждаване от министъра на културата, осъществява контрола по изпълнението им.

    Раздел III – Основни функции и задачи

    Чл. 9. Националният център за театър:

    1. осъществява функциите на експертен и координиращ орган в областта на театъра, осъществява държавната подкрепа при определящото значение на художествено-творческите критерии, многообразието на театралните естетики и модели на структуриране, ангажираност с обновлението на театралния език, ефективно управление, съобразено с коригиращите принципи на пазара и развитието на публиката;

    2. разработва програми за структурата, финансирането и функционирането на националната театрална мрежа, форми за получаване на държавна подкрепа, за ползване на държавно движимо и недвижимо имущество за реализиране на театрална дейност;

    3. стимулира творческата дейност чрез финансиране и координиране на културни инициативи и програми, участва в международни програми.

    Чл. 10. Националният център за театър провежда практически действия за реализацията на Закона за закрила и развитие на културата в областта на театъра, като:

    1. провежда конкурси за финансова подкрепа на театрални програми и творчески проекти, в които могат да участват всички културни организации, осъществяващи театрална дейност;

    2. съвместно с компетентните органи и звена на Министерството на културата подпомага изготвянето на бюджета за театрална дейност;

    3. е второстепенен разпоредител на кредитите по изпълнение на бюджета в частта му финансиране на проекти за театрална дейност, целеви програми и други;

    4. участва в разработката на проекти за нормативни актове в областта на театъра;

    5. наблюдава и анализира художественото и финансовото състояние на българските културни организации в областта на театъра;

    6. води регистър на субектите, осъществяващи професионална театрална дейност;

    7. изготвя програми за приоритетите в използването на държавната материална база за театрална дейност.

    Чл. 11. За постигане на задачите си НЦТ може след съгласуване с министъра на културата да встъпва в сдружения с юридически лица, неправителствени граждански структури и организации.

    Раздел IV – Субсидиране на държавните театри

    Чл. 12. (1) Конкурсите за държавна субсидия се провеждат от Национална театрална комисия, която е в състав не по-малък от 11 души. Тя се назначава със заповед на министъра на културата, като в заповедта изрично се определят срокът за действие на комисията, основните й задачи и нейният председател.

    (2) Правилата за работата на комисията по ал. 1, както и условията и редът за провеждането на конкурсите се утвърждават от министъра на културата.

    Раздел V – Експертни комисии за подкрепа на театрални проекти

    Чл. 13. Към НЦТ се създават експертни комисии за подкрепа на проекти за театрална дейност.

    Чл. 14. (1) Експертните комисии са в състав не по-малък от 8 членове и председател, определени със заповед на директора на НЦТ, като в същата заповед се посочват срокът за действие на комисията, основните й задачи, правата и задълженията, вкл. и възнагражденията на председателя и нейните членове.

    (2) За участие в комисиите се привличат творци и специалисти в областта на драматичния и кукления театър.

    (3) Експертните комисии променят своя състав за всяка следваща сесия.

    Чл. 15. (1) Членовете на експертните комисии при сключването на договор с директора на НЦТ декларират, че са запознати с правилника на НЦТ и се задължават да го спазват.

    (2) Членовете на експертните комисии нямат право да разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни във връзка с разглежданите кандидатури за подкрепа на театрални проекти, ако те могат да повлияят на резултатите от гласуванията.

    Чл. 16. В експертните комисии не могат да участват лица, които са пряко ангажирани като основни творчески или административни фигури по проект, кандидатстващ за подкрепа.

    Чл. 17. При отказ или обективна невъзможност на член от експертна комисия да участва в работата на комисията на негово място се определя друг експерт.

    Чл. 18. Заседанията на експертните комисии се насрочват от директора на НЦТ, който по подходящ начин огласява сроковете и реда за кандидатстване на театрални проекти, организира работата по приемането на документите.

    Чл. 19. Документите за кандидатстване задължително съдържат:

    1. формуляр за кандидатстване и задължителните му приложения;

    2. квитанция за вноска в размер 1 % от исканата сума за подпомагане на проекта, която сума се използва за покриване на разходите по възнагражденията и техническото обезпечаване работата на комисията.

    Чл. 20. В десетдневен срок преди датата на първото заседание директорът на НЦТ предоставя на членовете на комисията материали за кандидатстващите проекти и самите документи.

    Чл. 21. (1) За редовни се смятат заседанията, на които присъстват най-малко две трети от състава на комисията, а при положение, че липсва такова мнозинство, заседанието се отлага за друг ден и час.

    (2) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като се гласува тайно или явно със "за" или "против". При равен брой на гласовете решаващ е гласът на председателя на комисията.

    Чл. 22. Заседанията на комисията приключват с протокол, който съдържа:

    1. проектите, получили одобрение;

    2. проектите, които не са получили одобрение;

    3. кратки мотиви за решението по всеки един разгледан проект.

    Чл. 23. Решенията на експертните комисии се предоставят на НЦТ за изпълнение.

    Чл. 24. (1) Директорът на НЦТ огласява по подходящ начин резултатите от сесията и сключва договори с ръководителите на проектите, получили финансова подкрепа.

    (2) Договорите по ал. 1 задължително съдържат:

    1. вида и обема на дейността – предмет на договора и конкретните резултати, които да бъдат постигнати;

    2. сроковете, в които ще се реализират дейностите по осъществяване на проекта;

    3. конкретните задължения и права на страните по договора, както и последиците при неизпълнение;

    4. размера на средствата, начина на отпускането им и реда за възстановяването им при неизпълнение на условията по договора;

    5. начините на отчитане и контрол.

    Раздел VI – Финансова подкрепа по целеви програми на НЦТ

    Чл. 25. (1) С целеви програми НЦТ подкрепя проекти и инициативи, които подпомагат цялостното развитие на театралната дейност, международната презентация и сътрудничеството на българския театър.

    (2) Размерът на средствата за програми по ал. 1 не може да надхвърля една трета от общата сума, предназначена за субсидиране на проекти за театрална дейност.

    (3) Начинът на създаване и реализиране на целевите програми за театрална дейност се определя с правила, утвърдени от министъра на културата.

    Раздел VII – Регистър на лицата, осъществяващи професионална театрална дейност

    Чл. 26. Право да кандидатстват за финансова подкрепа имат всички лица, осъществяващи професионална театрална дейност, които са вписани в регистъра на НЦТ.

    Чл. 27. (1) Вписването в регистъра на НЦТ се извършва при наличието на следните документи:

    1. акт за учредяване или съдебна регистрация на организацията;

    2. попълнен регистрационен формуляр.

    (2) Директорът на НЦТ одобрява образец на регистрационния формуляр.

    Чл. 28. Лицата, вписани в регистъра на НЦТ, получават писмено удостоверение за регистрацията.

    Раздел VIII – Финансиране

    Чл. 29. Финансирането на НЦТ се осъществява от:

    1. бюджета на Министерството на културата;

    2. собствени приходи;

    3. спонсорство, дарения и други от местни, чуждестранни физически и юридически лица.

    Чл. 30. Разходването на средствата се извършва за:

    1. работни заплати, социалноосигурителни вноски и издръжка;

    2. финансиране на театрални проекти и целеви програми за подкрепа на театрална дейност.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1. По смисъла на този правилник:

    1. " Театрална дейност " е създаването и/или разпространението на различни видове сценична продукция, осъществявана на живо пред публика чрез актьори и приспособления (кукли, технически, изобразителни и пластически средства), създадена на основата на пиеси, инсценировки, сценарии, либрета, идеи за сценични импровизации и други. Като неразделна част от театралната дейност се определят дейностите и проявите, свързани със създаването и превода на драматургични произведения, теоретични разработки и дейности по повишаване на квалификацията на кадрите, информационно осигуряване, издателска дейност, свързана с театъра, рекламирането и популяризирането на сценичните продукти, както и реализацията на вътрешни и международни контакти, организирането и участието във фестивали, семинари и други подобни форми.

    2. " Професионална театрална дейност " е дейността, осъществявана чрез наети на трудови и граждански договори и договори по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права артисти-изпълнители, изнасящи театрални представления пред публика. Като професионална театрална дейност се приема и организирането на разпространението на театрална продукция.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Този правилник се утвърждава на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗРК и чл. 4, ал. 6 от ПМС № 204 от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти .

    § 3. Този правилник влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

  • ПРАВИЛНИК за устройството, задачите и дейността на Националния център за музика и танц

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 1. Този правилник урежда задачите, устройството и дейността на Националния център за музика и танц (НЦМТ).

    Чл. 2. Националният център за музика и танц е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерство на културата и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

    Чл. 3. Националният център за музика и танц се създава, преобразува и закрива от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

    Чл. 4. Националният център за музика и танц е с предмет на дейност подпомагане, развитие, разпространяване и съхраняване на музикалното и танцовото изкуство, финансиране на проекти в тази област; осъществяване на консултантска и информационна дейност.

    Чл. 5. Дейността на НЦМТ се основава на принципите на демократизма и свободата в творческите процеси и равнопоставеността на всички субекти, ангажирани със създаването, разпространението и съхраняването на музикалната култура.

    Раздел II – Устройство и управление

    Чл. 6. (1) Националният център за музика и танц се ръководи от директор.

    (2) Директорът се назначава от министъра на културата след провеждане на конкурс.

    (3) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на НЦМТ, като:

    1. представлява НЦМТ пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

    2. управлява средствата на НЦМТ;

    3. в качеството си на работодател назначава служителите, определя размера на индивидуалните трудови възнаграждения и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания;

    4. осъществява взаимодействието и координацията на НЦМТ с други държавни органи и културни институти;

    5. издава Правилник за условията и реда за вписване в Единния регистър на НЦМТ;

    6. организира конкурси за директори на държавни музикални институти;

    7. приема работните програми на музикалните институти на държавно и смесено финансиране, които отговарят на заложените в репертоарните планове и графици показатели, както и на принципите за финансиране на дейността на музикалните институти;

    8. организира и административно осигурява работата на експертните комисии към НЦМТ;

    9. утвърждава и осигурява разгласяването на образците на документи за кандидатстване пред експертните комисии и по други програми на НЦМТ;

    10. сключва договорите за финансиране на проекти според решенията на експертните комисии, утвърждава начините и формите за отчитане на реализираната дейност и контролира изпълнението им;

    11. сключва договори за творческата дейност с директорите на държавните културни институти в областта на музиката и танца, при осигурени от тях средства.

    Раздел III – Основни функции и задачи

    Чл. 7. Националният център за музика и танц:

    1. подпомага създаването, опазването и развитието на българското музикално и танцово изкуство;

    2. стимулира разпространението на българското и световното музикално и танцово наследство;

    3. анализира художественото и финансовото състояние на държавните културни институти в областта на музиката и танца, отпуска и контролира средства за творческа дейност;

    4. определя приоритети за подкрепа и стимулиране на музикалното и танцовото творчество и специфичните дейности, свързани с тях;

    5. оказва съдействие на компетентните органи при изготвяне проекта за бюджета на дейност "Опери" и дейност "Оркестри и ансамбли";

    6. следи за разходването на държавната субсидия за творческа дейност на институтите на бюджетно и смесено финансиране;

    7. осигурява организационно и оперативно провеждането на конкурси за субсидиране на проекти и целеви програми в областта на музикалното и танцовото изкуство, за което се отчита пред Министерството на културата;

    8. организира конкурси за държавно субсидиране в областта на музиката и танца, конкурси за директори на музикални институти и др.;

    9. съгласува с организациите за музикална и танцова дейност начините за стопанисването и управлението на материалната база;

    10. участва в разработката на проекти за нормативни актове в областта на музиката и танца;

    11. създава и води Единен национален регистър на организациите, осъществяващи дейност в областта на музиката и танца;

    12. осъществява контакти и сътрудничество с други културни институти и организации, колективи и творци в страната и в чужбина;

    13. извършва информационна и консултантска дейност в областта на музикалната и танцовата култура при осъществяване на целите и задачите, за които е създаден;

    14. подпомага организацията и провеждането на крупни национални и международни прояви – фестивали, конкурси, концерти и др.;

    15. инициира създаването на стипендии, награди и др.;

    16. осъществява и други функции и задачи, възложени от министъра на културата или по съответния законов ред;

    17. работи за спазването на Закона за авторското право и сродните му права ;

    18. определя самостоятелно структурата си в рамките на утвърдената численост на персонала.

    Раздел IV – Експертни комисии към Националния център за музика и танц

    Чл. 8. Към НЦМТ се създават експертни комисии за подкрепа на проекти за музикална дейност.

    Чл. 9. Съставът на експертните комисии се определя със заповед на директора на НЦМТ за срок една година, като в нея се посочват основните й задачи, правата и задълженията, включително и възнагражденията на председателя и нейните членове.

    Чл. 10. За участие в комисиите се привличат творци и специалисти в областта на музиката и танца.

    Чл. 11. Към НЦМТ действат:

    1. експертна комисия "Музикално творчество" – в състав от 7 души;

    2. експертна комисия "Музикално-изпълнителско изкуство" – в състав от 9 души;.

    3. експертна комисия "Танцово изкуство" – в състав от 7 души.

    Чл. 12. (1) В експертните комисии не могат да участват лица, които са пряко ангажирани като основни творчески или административни фигури по проект, кандидатстващ за подкрепа.

    (2) Членовете на експертните комисии при назначаването им писмено декларират, че са запознати с Правилника за устройството, задачите и дейността на НЦМТ и се задължават да го спазват.

    (3) Членовете на експертните комисии нямат право да съобщават на други лица факти и обстоятелства, станали им известни при разглеждане на проектите, чрез които може да се повлияе при вземането на решения.

    (4) Експертните комисии се свикват от директора на НЦМТ на редовни сесии, както и на извънредни сесии при необходимост. Десет дни преди всяка сесия НЦМТ предоставя на членовете на експертните комисии постъпилите материали за проучване. Заседанието на комисиите е редовно, ако на него присъстват най-малко 2/3 от всички техни членове, а при положение, че липсва такова мнозинство, заседанието се отлага за друг ден и час. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. От заседанията се съставя протокол с решенията, който се подписва от всички членове.

    Чл. 13. Решенията на експертните комисии се предоставят на НЦМТ за изпълнение.

    Чл. 14. Директорът на НЦМТ огласява резултатите от сесията и сключва договори с лицата и ръководителите на проектите, получили финансова подкрепа.

    Чл. 15. При необходимост директорът на НЦМТ съгласно правомощията си назначава или предлага за назначаване от министъра на културата и други комисии.

    Раздел V – Субсидиране на музикални и танцови проекти и програми

    Чл. 16. Националният център за музика и танц след решение на експертните комисии субсидира проекти – художествено и финансово защитени предложения в областта на:

    1. сценичната реализация на съвременно българско музикално и танцово творчество;

    2. сценичната реализация на българското и световното музикално и танцово наследство;

    3. програми за турнета, гастроли, фестивали и конкурси, концертна и спектаклова продукция;

    4. за издаване на звуконосители и музикална литература и др.

    Чл. 17. Националният център за музика и танц оповестява размера на субсидията за творчески проекти и целеви програми след утвърждаване на бюджета му.

    Чл. 18. Националният център за музика и танц огласява чрез средствата за масова информация условията и сроковете за кандидатстване за субсидия на музикални и танцови проекти. Националният център за музика и танц оповестява след приключването на сесиите премираните проекти и съответните суми.

    Чл. 19. За субсидиране на музикален или танцов проект на конкурсно начало при пълна равнопоставеност могат да кандидатстват всички лица, осъществяващи музикална и танцова дейност, вписани в Единния регистър на НЦМТ.

    Чл. 20. (1) Допускат се до участие само проекти с осигурени минимум 25 % собствени средства или средства от спонсори и реклама (представят се договорите), приходи, услуги, материална база и др. По-високият процент собствени средства е предимство.

    (2) Експертните комисии не разглеждат проекти, които са вече осъществени или се реализират в момента на сесията.

    Чл. 21. Кандидатите за финансиране за музикални и танцови проекти представят в НЦМТ следните документи:

    1. заявка за участие в конкурс (по образец) до директора на НЦМТ, указваща пред коя от експертните комисии кандидатства проектът;

    2. сертификат за регистрация в Единния регистър на НЦМТ;

    3. икономическа обосновка, с подробна план-сметка, размер на исканата субсидия, очаквани приходи след реализацията и очакван социален и икономически резултат;

    4. подробно описание на проекта: цели, сфера на въздействие, както и параметри на социалния обхват и свързаните с това организационни и технически проблеми;

    5. автор на произведението и екземпляр от музиката и текста (за ново произведение), постановъчен екип, изпълнителски екип, административно- технически персонал;

    6. параметри на договорните отношения с постановъчния, изпълнителски екип и с административно-техническия персонал, разходи по уреждане на авторски права, наеми, транспорт, реклама;

    7. график на репетиционния период и предвиждан брой представления и прогнозирана възвръщаемост;

    8. квитанция или платежно нареждане за вноска в размер 1 % от сумата, за която се кандидатства за проекта, по сметка на НЦМТ за покриване на разходите за работа на комисиите;

    9. кандидатите представят данните за проекта в 11 екземпляра в НЦМТ в едномесечен срок от обявяване на сесията.

    Чл. 22. За финансиране могат да кандидатстват и проекти с чуждестранно участие при условията на чл. 21 , като се представи и легализиран превод на договор за съвместна дейност.

    Чл. 23. Националният център за музика и танц и експертните комисии могат да изискват и допълнителни сведения, свързани със спецификата на кандидатстващия проект.

    Чл. 24. Преди разглеждане на проектите от експертните комисии НЦМТ преценява дали постъпилите предложения отговарят на обявените условия за отпускане на субсидия. Констатациите се съобщават на председателите на експертните комисии.

    Чл. 25. Директорът на НЦМТ сключва договори с кандидатите, чиито проекти са окончателно определени за отпускане на субсидия, в които се вписват:

    1. размерът на финансовото подпомагане на проекта от НЦМТ съгласно решението на експертната комисия;

    2. начин на отпускане на субсидията – изцяло или на траншове;

    3. банкова сметка за целевото използване на субсидията;

    4. срок за реализация на проекта;

    5. процентно разпределение между страните по договора на възможните приходи при реализация на проекта;

    6. специфични условия и санкции при неизпълнение на условията по договора, начините и средствата за експертна оценка на реализацията на проекта.

    Чл. 26. Цялостният контрол по изпълнение на сключените договори се упражнява от НЦМТ.

    Чл. 27. Организации и лица, неизпълнили задълженията си по вече сключени с НЦМТ договори, не могат да кандидатстват с нови проекти.

    Раздел VI – Финансова подкрепа по целеви програми на Националния център за музика и танц

    Чл. 28. (1) С целеви програми НЦМТ подкрепя проекти и инициативи, които подпомагат цялостното развитие на дейността в областта на музиката и танца.

    (2) Програмите по ал. 1 се изготвят от директора на НЦМТ и се предлагат за утвърждаване от министъра на културата.

    (3) Размерът на средствата за програми по ал. 1 не може да надхвърля една трета от общата сума, предназначена за субсидиране на проекти за музикална и танцова дейност.

    (4) Начинът на създаване и реализиране на целевите програми за музикална и танцова дейност се определя с правила, утвърдени от министъра на културата.

    Раздел VII – Финансиране

    Чл. 29. (1) Националният център за музика и танц се финансира от:

    1. бюджета на Министерството на културата;

    2. спонсорство, дарение, завещания и др. от български и чуждестранни физически и юридически лица;

    3. собствени приходи.

    (2) Средствата се разходват за:

    1. финансиране на проекти, представени пред експертните комисии;

    2. финансиране на целеви програми, фестивали, конкурси и др.;

    3. финансиране на дейността на НЦМТ.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Правилникът се издава на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата и чл. 4, ал. 6 от ПМС № 204 от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти .

    § 2. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

  • ПРАВИЛНИК за устройството, задачите и дейността на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства

    Раздел I – Общи разпоредби

    Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството, задачите и дейността на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства (НЦМГИИ).

    Чл. 2. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на културата и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити

    Чл. 3. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства е с предмет на дейност провеждане на държавната културна политика по опазването и представянето на движимите паметници на културата в страната и в чужбина; методическо ръководство и координация на дейността на държавни, общински и частни музеи; подпомагане и стимулиране развитието на музеите и изобразителните изкуства чрез финансиране на проекти и програми на конкурсен принцип; осъществяване на национална и регионална информационна политика.

    Чл. 4. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства се създава, преобразува и закрива от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

    Раздел II – Устройство и управление

    Чл. 5. (1) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства се ръководи от директор.

    (2) Директорът се назначава от министъра на културата след провеждане на конкурс.

    (3) В рамките на утвърдената численост на персонала НЦМГИИ определя самостоятелно своята структура.

    Чл. 6. Директорът:

    1. организира, ръководи и отговаря за дейността на НЦМГИИ и го представлява в рамките на определените му правомощия;

    2. осъществява взаимодействието на НЦМГИИ с други органи на местната и изпълнителната власт, културни, научни и обществени организации в страната и в чужбина;

    3. разрешава създаването, преобразуването и закриването на музейните сбирки след съгласуване с министъра на културата;

    4. подготвя документите за временен износ на движими паметници на културата;

    5. разрешава износа на произведения на изобразителните изкуства, на предмети с историческа, нумизматична, етнографска, художествена и антикварна стойност, природни образци и др., които нямат характер на движими паметници на културата;

    6. сключва договори за национални представителни изложби в страната и в чужбина, включващи движими паметници на културата от фондовете на музеите и галериите;

    7. утвърждава разпределението на държавната субсидия за проекти и сключва договори с кандидатите, чиито проекти са определени за финансова подкрепа;

    8. утвърждава тематико-експозиционните документи на музеите и галериите;

    9. предлага примерни кратки характеристики за директорите и заместник- директорите на музеите и галериите и за длъжностите, заемани от специалисти;

    10. утвърждава поименното разписание на длъжностите и кратки характеристики на служителите на НЦМГИИ;

    11. съгласува правилниците за устройството и дейността на общинските музеи и галерии;

    12. съгласува идейни задания за изграждане на нови музейни сгради и за адаптиране на съществуващи за нуждите на музеите и галериите;

    13. съгласува промяната в предназначението и използването за други нужди на сгради и помещения, предоставени на музеите и галериите;

    14. съгласува временното закриване за посещение на постоянните експозиции на музеите и галериите;

    15. съгласува издаването на разрешения за археологически разкопки с оглед опазването и съхраняването на откритите движими паметници на културата;

    16. съгласува договорите за археологически разкопки с чуждестранно участие;

    17. съгласува договорите на музеите и галериите за изложби в чужбина;

    18. осъществява правомощия на работодател по трудовите правоотношения по Кодекса на труда със служителите на НЦМГИИ;

    19. прави предложения чрез ресорния заместник-министър на културата за разглеждане на отделни въпроси в колегиума на Министерството на културата;

    20. изпълнява и други правомощия, възложени му със закон, с акт на Министерския съвет и с акт на министъра на културата.

    (2) Правомощията на директора на НЦМГИИ в негово отсъствие или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед началник-отдел.

    Раздел III – Основни функции и задачи

    Чл. 7. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства провежда държавната културна политика в областта на опазването и популяризирането на движимите паметници на културата, музейното и галерийното дело и изобразителните изкуства, като:

    1. подпомага министъра на културата при определянето на стратегията, приоритетите и механизмите за провеждане на държавната културна политика;

    2. осъществява предвидените в Закона за паметниците на културата и музеите и в други нормативни актове ръководни, разрешителни, регистрационни, съгласувателни и контролни функции;

    3. събира, анализира, обобщава и предоставя информация, свързана с опазването на движимите паметници на културата, музейното и галерийното дело, и изобразителните изкуства.

    Чл. 8. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства изпълнява следните основни задачи:

    1. организира и подпомага дейностите по опазването и популяризирането на движимите паметници на културата;

    2. участва в разработването на нормативни актове, свързани с опазването и представянето на движимите паметници на културата, музейното дело и изобразителните изкуства;

    3. оказва методическа и експертна помощ на музеите и галериите;

    4. следи за спазването на нормативните актове по комплектуването, съхраняването, отчетността, консервацията, реставрацията и представянето на движимите паметници на културата;

    5. осъществява контрол: по придобиването на движими паметници на културата от музеите и галериите; по консервацията и реставрацията на движими паметници на културата; изработването на копия и изображения на движими паметници на културата и документирането им чрез графични, фотографски, видео- и други начини, както и по разпространяването и използването на техни изображения за рекламни и търговски цели; упражнява контрол и съставя актове във връзка с нарушения на разпоредбите на Закона за паметници на културата и музеите ;

    6. изготвя предложения до министъра на културата и подготвя документите за разрешаване на временен износ на движими паметници на културата;

    7. подпомага и стимулира създаването, развитието и разпространението на българското изобразително изкуство;

    8. организира национални представителни изложби в страната и в чужбина с движими паметници на културата от фондовете на музеите и галериите;

    9. подпомага и координира изложбената дейност на българските музеи и галерии в чужбина и на чуждестранните у нас;

    10. организира и съдейства за провеждането на национални и международни научни и културни прояви по проблемите на движимите паметници на културата, музеите и изобразителните изкуства;

    11. подпомага международното сътрудничество и изпълнението на международни програми и проекти в областта на опазването и представянето на движимите паметници на културата, музейното и галерийното дело и изобразителните изкуства;

    12. осъществява пряка връзка и координация с други структури и организации в страната и в чужбина по проблеми на опазването и представянето на движимите паметници на културата, музейното и галерийното дело и изобразителните изкуства;

    13. разработва примерни кратки характеристики за директорите и заместник-директорите на музеите и галериите и за длъжностите, заемани от специалисти;

    14. организира конкурси за директори на държавните музеи и галерии;

    15. подпомага повишаването на професионалната квалификация на специалистите в областта на музейното дело и опазването на движимите паметници на културата;

    16. организира работата на обществено-експертните съвети и комисии;

    17. организира разпределянето на държавната субсидия за проекти в своята област на конкурсен принцип.

    Чл. 9. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства подготвя становища по:

    1. създаване, преобразуване и закриване на музеите и галериите;

    2. придобиване и отнемане на статут на държавен културен институт с национално значение на музеи и художествени галерии;

    3. предоставяне на статут "регионален" на общински музеи и художествени галерии;

    4. размера на допълнителните средства, осигурявани целево за регионалните музеи и галерии от републиканския бюджет;

    5. проектобюджетите на музеите и галериите в системата на Министерството на културата;

    6. проекти за нормативни актове, по проблеми, свързани с опазването на движимите паметници на културата;

    7. правилници на държавните, регионалните и общинските музеи и галерии;

    8. други въпроси, свързани с предмета на дейност на центъра.

    Чл. 10. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства участва чрез свои представители във:

    1. националните обществено-експертни съвети и комисии;

    2. съвета за теренни археологически проучвания при Археологическия институт с музей при БАН;

    3. комисиите за приемане на проекти за нови и адаптирани музейни сгради и постоянни експозиции и реализацията им;

    4. комисиите за провеждането на конкурси за директори на музеите и художествените галерии независимо от ведомствената им подчиненост, профил и териториален обхват.

    Чл. 11. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства създава и води:

    1. Единен национален регистър на музеите и галериите в Република България;

    2. Регистър на музейните сбирки;

    3. Регистър на Националния музеен фонд;

    4. Регистър на копията от движими паметници на културата за музейни цели;

    5. Регистър на разрешените сделки с произведения на изкуството и предмети с историческа, археологическа, нумизматична, етнографска и антикварна стойност и други.

    Раздел IV – Експертни комисии към НЦМГИИ

    Чл. 12. (1) При осъществяването на дейността си НЦМГИИ се подпомага от следните експертни и специализирани комисии:

    1. Централна експертно-оценителна комисия;

    2. Централна експертна комисия по консервация и реставрация на движими паметници на културата;

    3. Експертна комисия по провеждане на конкурсите за подкрепа на проекти в областта на музеите, галериите и изобразителните изкуства.

    (2) Експертните и специализираните комисии са консултативни органи, в които участват представители на научни институти, висши училища и творчески съюзи, на музеи и галерии, отделни експерти и творци.

    Чл. 13. (1) Централната експертно-оценителна комисия подпомага НЦМГИИ в осъществяването на контролните му функции по придобиването на движими паметници на културата от музеите и галериите.

    (2) Задачите на Централната експертно-оценителна комисия и редът за назначаването й се определят от министъра на културата.

    Чл. 14. (1) Централна експертна комисия по консервация и реставрация на движими паметници на културата подпомага НЦМГИИ в осъществяването на контролните му функции по консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата от фондовете на музеите и галериите, като:

    1. дава становища по квалификацията и предлага за лицензиране специалистите, заемащи длъжността "консерватор/реставратор" в музеите и галериите;

    2. дава становища по изработването на копия и възлагането на консервация и реставрация на движими паметници на културата от фондовете на музеите и галериите на външни специалисти;

    3. приема предложенията за консервационно-реставрационна намеса и извършената консервация и реставрация на експонати, включени в представителни национални изложби в чужбина;

    4. обсъжда и прави предложения по проекти за нормативни актове и методически документи в областта на консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата.

    (2) Централната експертна комисия по консервация и реставрация на движими паметници на културата може да изпълнява и други задачи, възложени й с нормативен или административен акт.

    (3) Пленарният състав на Централната експертна комисия по консервация и реставрация на движими паметници на културата се определя със заповед на министъра на културата, а специализираните й състави – със заповед на директора на НЦМГИИ, за срок две години, но не за повече от два последователни мандата.

    (4) Централната експертна комисия по консервация и реставрация на движими паметници на културата работи по правила, утвърдени от министъра на културата.

    Чл. 15. (1) Експертна комисия по провеждане на конкурсите за подкрепа на проекти в областта на музеите, галериите и изобразителните изкуства определя кои проекти ще получат финансова подкрепа.

    (2) Експертната комисия се назначава със заповед на директора на НЦМГИИ, като в нея се посочват срокът за действие на комисията, основните й задачи, правата и задълженията, вкл. и възнагражденията на председателя и нейните членове.

    (3) Експертната комисия се състои от два състава, единият от които разпределя субсидията в областта на музейното дело, а другият в областта на художествените галерии и изобразителните изкуства. Всеки състав включва седем души.

    (4) Член на експертната комисия по право е директорът на НЦМГИИ.

    (5) Заседанията на двата състава на експертната комисия се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от всички техни членове. В случай, че при свикването на заседанието няма такова мнозинство, то се отлага за друг ден и час.

    (6) На заседанията на двата състава на експертната комисия се водят протоколи, които се подписват от всички участвали членове.

    (7) Членовете на експертната комисия нямат право да разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни във връзка с разглежданите кандидатури за подкрепа на проекти, ако те могат да повлияят на резултатите от гласуванията.

    (8) В експертната комисия не могат да участват лица, които са пряко ангажирани като основни творчески или административни фигури по проект, кандидатстващ за подкрепа.

    (9) Седем дни преди сесията НЦМГИИ предоставя на членовете на двата състава на експертната комисия материалите на кандидатстващите за субсидия проекти.

    (10) Комисията не разглежда проекти, които са подадени по-късно или не отговарят на изискванията по този правилник.

    (11) Комисията оценява и класира проектите.

    (12) Заседанията на комисията приключват с протокол, включващ: а) списък на проектите, получили одобрение за субсидиране; б) списък на проектите, неполучили одобрение за субсидиране – с кратка мотивация.

    (13) Решенията на комисията се предоставят на НЦМГИИ за изпълнение.

    (14) На лицата, чиито проекти не са одобрени, се предоставят мотивите за отказ след депозирано от тях писмено искане.

    Чл. 16. Директорът на НЦМГИИ може да създава и други комисии с конкретни задачи.

    Раздел VI – Субсидиране на проекти

    Чл. 17. (1) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства провежда конкурси за субсидиране на проекти в областта на движимите паметници на културата, музейното и галерийното дело и на изобразителните изкуства.

    (2) За участие в конкурсите, при пълна равнопоставеност, могат да кандидатстват: музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка; музейни и художествени сбирки; частни музеи и галерии; културни организации; регистрирани по съответния съдебен ред творчески сдружения, асоциации, както и лица, изпълняващи импресарска и друга дейност в областта на изобразителните изкуства.

    (3) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства публично обявява размера на годишната държавна субсидия, програмите, условията и реда за кандидатстване с проекти за финансова подкрепа.

    Чл. 18. (1) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства провежда ежегодни сесии за субсидиране на проекти в областта на:

    1. музеите и музейното дело:

    а) нови експозиции на музеите;

    б) консервация и реставрация на движими паметници на културата с висока стойност;

    в) изследователски и тематични изложби, организирани от музеите и провеждани в страната и в чужбина;

    г) проекти за обработка на фондове и съхраняване на информация посредством нови електронни технологии;

    д) научни програми и издания с музеен и музеоложки характер;

    е) създаване на уеб страници с представяне на дейността, както и мрежови връзки;

    ж) печатни издания и др.;

    2. галериите и галерийната дейност:

    а) нови експозиции на галериите;

    б) консервация и реставрация на галерийни културни ценности с висока стойност;

    в) изследователски и тематични изложби, организирани от галериите и провеждани в страната и в чужбина;

    г) проекти за обработка на фондове и съхраняване на информация посредством нови електронни технологии;

    д) научни програми и издания с галериен и изкуствоведски характер;

    е) създаване на уеб страници с представяне на дейността, както и мрежови връзки;

    ж) печатни издания и др.

    (2) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства определя характера и тематичната насоченост на сесиите за субсидиране на проекти.

    Чл. 19. (1) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства предварително огласява условията за кандидатстване, както и тематичната ориентираност на сесията, като публикува обява в ежедневната преса.

    (2) Не по-късно от 15 работни дни преди всяка сесия кандидатите за субсидия внасят в центъра следните документи в три екземпляра:

    1. заявление за участие до директора на НЦМГИИ;

    2. описание на проекта;

    3. подробна план-сметка;

    4. документ за създаване на съответната културна организация;

    5. документ за платена вноска за участие в размер половин процент от исканата сума.

    (3) При необходимост НЦМГИИ може да изиска и друг вид информация за предлагания проект.

    Чл. 20. Кандидати, които не са изпълнили предишни задължения по предходни договори с НЦМГИИ, не могат да кандидатстват за субсидия.

    Чл. 21. Неодобрените проекти могат да кандидатстват още веднъж в следващата сесия, като в този случай подават само заявление и могат да направят корекции в съответствие с направените от комисията бележки. В този случай не се изисква нова вноска.

    Чл. 22. (1) Вносителите на одобрените проекти или упълномощени от тях лица сключват договор с директора на НЦМГИИ.

    (2) В договора по субсидирането на проекта задължително се вписват: a) размерът на отпуснатата субсидия, сроковете и начините на нейното получаване; б) видът и характерът на санкциите при неизпълнение на договора.

    (3) Цялостният контрол по изпълнението на сключените договори се упражнява от директора на НЦМГИИ.

    Раздел VII – Финансиране

    Чл. 23. Дейността на НЦМГИИ се финансира от:

    1. бюджета на Министерството на културата;

    2. спонсорство, дарения, завещания и други от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

    3. собствени приходи.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Правилникът се издава на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата и чл. 4, ал. 6 от Постановление № 204 на Министерския съвет от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители на бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти .

    § 2. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

  • ПРАВИЛНИК за устройството, задачите и дейността на Националния център за книгата

    Раздел I – Общи разпоредби

    Чл. 1. С този правилник се определят устройството, задачите и дейността на Националния център за книгата (НЦК).

    Чл. 2. Националният център за книгата е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на културата и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

    Чл. 3. Националният център за книгата:

    1. разработва и съдейства за формирането и усъвършенстването на държавната културна политика в областта на българската книжнина и икономиката на книжния сектор и участва активно в нейното осъществяване;

    2. подпомага и стимулира развитието на съвременната българска художествена, хуманитарна и научно-теоретична литература в областта на културата и националното книжовно наследство;

    3. провежда конкурси за финансова подкрепа на издателски проекти, програми, творчески изяви, свързани с книгата.

    Чл. 4. Националният център за книгата се създава, преобразува и закрива от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

    Чл. 5. При изпълнение на своите задачи НЦК се ръководи от принципите на демократизма, свободата и ненамесата в творческия процес и равнопоставеността на всички субекти, ангажирани със създаването, производството и разпространението и съхранението на българската печатна и електронна книга.

    Раздел II – Устройство и управление

    Чл. 6. (1) Националният център за книгата се ръководи от директор.

    (2) Директорът се назначава от министъра на културата след провеждане на конкурс.

    (3) В рамките на утвърдената численост на персонала НЦК определя самостоятелно своята структура.

    Чл. 7. Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на НЦК, като:

    1. представлява НЦК и осъществява взаимодействието му с негови партньори от страната и чужбина;

    2. в качеството си на работодател назначава служителите, определя размера на индивидуалните трудови възнаграждения и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания;

    3. определя числеността и състава на експертните комисии към НЦК;

    4. организира и административно осигурява работата на експертните комисии към НЦК;

    5. осъществява взаимодействие и координация на НЦК с други държавни органи и културни институти.

    Чл. 8. Националният център за книгата включва следните направления, които организират дейността си съобразно техните функции:

    1. "Връзки с издателства и други организации" – с функции да поддържа връзка с издателства и други организации; наблюдава българската книжовна продукция; предлага приоритети в дейността на центъра;

    2. "Проекти и програми" – с функции да разработва, следи изпълнението и резултатите на програмите; организира приемането на проектите, кандидатстващи в конкурсите; координира работата на експертните комисии;

    3. "Анализ и прогнози" – с функции да възлага и анализира проучвания в областта на създаването, разпространението и четенето на българската книга; организира или подпомага провеждането на професионални срещи, семинари, панаири и други прояви в областта на книгата в страната; поддържа контактите на центъра със средствата за масово осведомяване;

    4. "Международна дейност" – с функции да осъществява и поддържа международни контакти със сродни организации в чужбина; набира, обменя и обработва информация, свързана с интеграцията на българската книга в европейското и световното културно пространство; организира и подпомага международни професионални срещи, семинари, панаири и други прояви в областта на книгата.

    Раздел III – Основни функции и задачи

    Чл. 9. Националният център за книгата работи за закрилата и развитието на националната книжовна култура, като:

    1. подпомага издаването и разпространението на публикации в областта на литературата, литературната история, теория и критика, философията, изкуствата и изкуствознанието, науката за човека и обществото;

    2. насърчава преиздаването и популяризирането на българското книжовно наследство и литературна класика;

    3. стимулира литературния живот, привлича вниманието на медиите, специалистите и широката културна общественост към постиженията и проблемите в областта на книгата;

    4. съдейства за поддържане и развитие на навика за четене, както и за облекчаване и разширяване на достъпа до книгата като ценност и инструмент, присъщи на гражданското общество;

    5. наблюдава и анализира новата книжна икономика и насърчава внедряването на нови технологии в националния книжен сектор;

    6. набира, изгражда и поддържа база данни за състоянието и проблемите на националния книжен сектор;

    7. насърчава интеграцията на българската книга в европейското културно пространство;

    8. осъществява международни контакти и сътрудничество с цел обмен на идеи, опит и ценности в областта на книгата и новите технологии;

    9. консолидира националната книжна общност, като периодично организира и провежда (самостоятелно или с други организации) Национална конференция за българската книга.

    Чл. 10. Националният център за книгата осъществява своите задачи, като:

    1. поддържа контакти и сътрудничи с министерства, държавни и неправителствени институции и организации с цел развитие, усъвършенстване и подпомагане на националния книжен сектор;

    2. участва в разработване и обсъждане на проекти за нормативни актове, засягащи дейности в областта на издаването и разпространението на книгата и достъпа до нея;

    3. в съответствие с националните приоритети проучва и предлага форми за държавно подпомагане на програми и проекти в областта на създаването, производството, разпространението и популяризирането на българската книга;

    4. разработва и усъвършенства механизмите за финансово подпомагане на отделните проекти;

    5. организира, подпомага и координира национални и международни прояви, свързани с българската книга;

    6. разработва и осъществява програми за пропагандирането на българската класическа и съвременна литература в чужбина;

    7. разработва и осъществява съвместно с други заинтересувани организации програми в подкрепа на преводната литература, издавана в България;

    8. грижи се за информационното осигуряване на националния книжен сектор и международното му интегриране;

    9. периодично възлага социологически проучвания по актуални проблеми на книгата и обществото;

    10. организира и финансира дейности, свързани с функциите и задачите си.

    Раздел IV – Програми на Националния център за книгата

    Чл. 11. (1) В изпълнение на задачите си НЦК разработва и изпълнява дългосрочни и краткосрочни програми в областите:

    1. българска художествена литература;

    2. литература за деца;

    3. литературно и културно-историческо наследство;

    4. хуманитаристика в областта на културата;

    5. авторски дебюти;

    6. литература и критика;

    7. литературна и културна периодика;

    8. изкуство на превода;

    9. книгата и медиите;

    10. българската книга и литература зад граница;

    11. информационно осигуряване на книжния сектор;

    12. електронно издаване;

    13. достъп до книгата;

    14. четене за деца и младежи;

    15. и други.

    (2) Срокът за реализация на конкретните програми се утвърждава от министъра на културата по предложение на НЦК след разглеждане от Националния съвет за книгата.

    (3) По програмите НЦК обявява периодични конкурси за проекти, които се разглеждат и оценяват от експертни комисии.

    Чл. 12. Приоритетни програми и инициативи на НЦК:

    1. програмата "Помощ за книгата" – за подкрепа на издателски проекти;

    2. програмата "Литература и бъдеще" – за подкрепа на периодични издания в областта на литературата и културата;

    3. националната награда "Христо Г. Данов" – за постижения в българската книжовна култура.

    Чл. 13. (1) За всяка програма НЦК определя условията за кандидатстване и механизмите за подпомагане.

    (2) Националният център за книгата огласява чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин сред професионалните среди условията за кандидатстване за обявените програми и механизмите за подпомагане.

    Чл. 14. (1) За подпомагане на текущи проекти и дейности в областта на книгата НЦК може да отпуска целеви средства по постоянно действащата програма "ПрАктИКа" ("Програма за актуални инициативи и календар") след съгласуване с министъра на културата.

    (2) Годишният размер на средствата не може да надхвърля 10 % от годишния бюджет за програми на НЦК.

    (3) Размерът на средствата за отделна проява не може да надхвърля 1 % от годишния бюджет за програми на НЦК.

    Раздел V – Експертни комисии към НЦК

    Чл. 15. (1) При осъществяване на функциите си НЦК се подпомага от експертни комисии, които разглеждат и оценяват проектите, кандидатстващи за държавна субсидия.

    (2) Експертните комисии се създават по конкретна програма и за определен срок.

    (3) Експертните комисии се назначават със заповед на директора на НЦК, като в същата заповед се посочват срокът за действие на комисията, основните й задачи, правата и задълженията, вкл. и възнагражденията на председателя и нейните членове.

    Чл. 16. (1) В комисиите участват представители на творчески и професионални организации в областта на книгата, представители на Министерството на културата и на други заинтересувани ведомства и организации, както и отделни творци и специалисти от съответните области, които не са ангажирани творчески или административно с проекти по разглежданите програми.

    (2) Членовете на експертните комисии нямат право да разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни във връзка с разглежданите кандидатури за подкрепа на проекти, ако те могат да повлияят на резултатите от гласуванията.

    (3) Членовете на комисиите не могат да участват в повече от една комисия едновременно.

    Чл. 17. В експертните комисии не могат да участват лица, които са пряко ангажирани като основни творчески или административни фигури по проект, кандидатстващ за подкрепа.

    Чл. 18. При отказ или обективна невъзможност на член от експертна комисия да участва в работата на комисията на негово място се определя друг експерт.

    Чл. 19. (1) Комисиите се свикват на работни сесии от директора на НЦК.

    (2) Заседанията на комисиите са редовни, ако на тях присъстват най-малко 2/3 от всички техни членове. В случаите, когато липсва такова мнозинство, заседанията се отлагат за друг ден и час.

    (3) Директорът и служителите на НЦК участват в заседанията на комисиите без право на глас.

    (4) На заседанията на комисиите се водят протоколи в два екземпляра – един за НЦК и един за председателя на комисията.

    Чл. 20. (1) Решенията на експертните комисии се вземат с обикновено мнозинство.

    (2) Националният център за книгата обявява взетите от комисиите решения не по-късно от 7 дни след завършване на съответната сесия.

    Раздел VI – Субсидиране на проекти

    Чл. 21. Директорът на НЦК огласява по подходящ начин резултатите от сесията и сключва договори с ръководителите на проектите, получили финансова подкрепа.

    Чл. 22. (1) За държавна субсидия могат да кандидатстват равнопоставено всички юридически и физически лица, които са ангажирани с издаване, разпространяване, съхраняване и представяне на българската книга.

    (2) Кандидатите представят документи, определени от НЦК за съответните програми.

    Чл. 23. Националният център за книгата сключва договори със спечелилите конкурса кандидати, в които определя най-малко следните конкретни условия:

    1. вид и обем на дейността – предмет на договора и конкретните резултати, които да бъдат постигнати;

    2. размер и ред за отпускане на държавна субсидия;

    3. размер на средствата, начин на отпускането им и ред за възстановяването им при неизпълнение;

    4. срок за реализацията на проекта;

    5. конкретни задължения и права на страните по договора, както и последици при неизпълнение.

    Чл. 24. Организации и лица, неизпълнили задълженията си по вече сключени с НЦК договори, не могат да кандидатстват с нови проекти.

    Раздел VII – Финансиране

    Чл. 25. Дейността на НЦК се финансира от:

    1. бюджета на Министерството на културата;

    2. спонсорство, дарения и други от местни, чуждестранни физически и юридически лица;

    3. собствени приходи.

    Чл. 26. Средствата се разходват за:

    1. финансиране на дейността на НЦК;

    2. финансиране на програми в областта на книгата и текущи проекти и дейности с целеви средства.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Правилникът се издава на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗРК и чл. 4, ал. 6 от ПМС № 204 от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти (обн., ДВ, бр. 105 от 1999 г.; изм., бр. 112 от 1999 г., бр. 24, 49, 64, 94 от 2000 г., бр. 24 и 28 от 2001 г.) и отменя Правилника за устройството и дейността на Националния център за книгата (ДВ, бр. 20 от 1994 г.).

    § 2. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

  • ПРАВИЛНИК за управлението и стопанисването на Свободната безмитна зона – Видин

    Глава първа – СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В СВОБОДНАТА БЕЗМИТНА ЗОНА – ВИДИН

    Чл. 1. На територията на Свободната безмитна зона – Видин (наричана по-нататък "зоната"), се извършват:

    1. товарене, разтоварване и транспортно обработване на необмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;

    2. складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, предназначени за износ;

    3. обработване на необмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване и др.);

    4. търговска дейност, представителство и посредничество;

    5. организиране производството на стоки и извършването на услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;

    6. транспортна дейност, зареждане на кораби и други транспортни средства, които извършват международни превози;

    7. банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки.

    Чл. 2. В зоната не може да се извършва дейност:

    1. забранена от законодателството на Народна република България или противоречаща на международното право и обичаи;

    2. несъвместима със санитарните изисквания или с изискванията за опазване на природната среда на Народна република България и с приетите от страната препоръки на международните организации в хуманитарните и екологичните области.

    Чл. 3. (1) Стопанската дейност, посочена в чл. 1 , може да се извършва от чуждестранни юридически или физически лица, както и от български самоуправляващи се стопански организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически или физически лица.

    (2) С разрешение на министъра на външноикономическите връзки дейността, посочена в чл. 1, т. 1, 2 и 3 , може да се извършва от български стопански организации.

    Чл. 4. (1) Плащанията по договорите на българските стопански организации за доставка на стоки и услуги в зоната и от нея за страната се извършват в конвертируема валута по реда за вносната и износната дейност.

    (2) Плащанията, произтичащи от дейността на българските стопански организации по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от този правилник, се извършват в свободно конвертируема валута.

    Глава втора – ИЗГРАЖДАНЕ, СТОПАНИСВАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ЗОНАТА

    Чл. 5. Изграждането и организирането на дейността на зоната и нейното стопанисване се осъществяват от Стопанското предприятие "Свободна безмитна зона – Видин" (наричано по-нататък "предприятието").

    Чл. 6. Проектирането, изграждането и поддържането на основната инфраструктура на зоната – сгради, пътища, жп линии, кейове, складове, обекти със стопанско, производствено, административно, социално-битово и културно предназначение, се организират от предприятието.

    Чл. 7. Проектирането, изграждането и поддържането на електроснабдителните, водоснабдителните, съобщителните, топлофикационните и канализационните съоръжения и инсталации се извършват от съответните специализирани български организации по договор с предприятието в съответствие с Правилника за прилагане на Указ № 2242 за свободни безмитни зони (ДВ, бр. 86 от 1987 г.).

    Чл. 8. (1) При сключване на договори между предприятието и клиентите на зоната, посочени в ал. 1 на чл. 3 , за създаване на територията на зоната на предприятия, филиали, агенции, банки и др. задължително се посочват характерът на производството, необходимите открити площи, сграден фонд, трудови и материални ресурси, пазарна насоченост и др.

    (2) Договорите по предходната алинея се сключват с разрешение на министъра на външноикономическите връзки. ( 3 ) За дейностите, посочени в чл. 1, т. 1, 2 и 3, предприятието разработва общи условия.

    Глава трета – ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ТРУДОВИ И МАТЕРИАЛНИ РЕСУРСИ

    Чл. 9. (1) По искане на своите клиенти предприятието им предоставя необходимите трудови ресурси – работници и специалисти – български граждани.

    (2) В зависимост от сложността на стопанската дейност клиентите на зоната могат по договореност с предприятието да наемат на работа квалифицирани специалисти – чужди граждани до 1/3 от общата численост на специалистите, заети в дадената дейност.

    (3) За търговско-посредническа дейност, за банкови и застрахователни операции и за представителство броят на чуждите граждани се определя в договора.

    Чл. 10. В предложението за сключване на договор се посочват необходимите работници и специалисти – български граждани, като се определят:

    1. специалността и квалификацията на работниците и специалистите;

    2. сменността на работа;

    3. срокът за наемане на работа;

    4. изпитателният срок;

    5. други изисквания.

    Чл. 11. (1) Клиентът на зоната заплаща на предприятието за наетите от него работници и специалисти – български граждани, трудово възнаграждение в конвертируема валута, което се определя в договора.

    (2) На работниците и специалистите – български граждани, предприятието заплаща трудовото им възнаграждение в левове.

    Чл. 12. Присъдени суми по трудови спорове се изплащат на съответните работници и специалисти – български граждани, от предприятието.

    Чл. 13. (1) Клиентите на зоната сами осигуряват своето материално-техническо снабдяване.

    (2) Предприятието съдействува на своите клиенти при осигуряване на материално-техническото им снабдяване.

    Чл. 14. По искане на клиентите предприятието им предоставя за стопанската им дейност електроенергия, вода, пара за промишлени и домакински нужди, канцеларски материали и др. съгласно сключения договор.

    Чл. 15. В договора с клиентите се определят необходимите им технически средства за връзка, комуналните и другите услуги, размерът на наемите и другите плащания.

    Глава пета – ОХРАНА И МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

    Чл. 16 – 17. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.)

    Чл. 18. Управителят на зоната организира и осигурява вътрешната и външната охрана на зоната съгласувано със съответните държавни органи.

    Чл. 19. В зоната се установява пропускателен режим за влизане и излизане във и от зоната, отнасящ се за всички работещи в нея и за всички видове транспортни средства.

    Чл. 20. (1) За достъп в зоната се осигуряват два входа:

    1. откъм сушата (главен);

    2. откъм реката.

    (2) За влизане в зоната се установяват три вида пропуски:

    1. постоянен пропуск с червен отличителен знак – за постоянно работещите в зоната;

    2. временен пропуск със зелен отличителен знак – за лица, имащи основание да посещават зоната за определено време;

    3. еднократен пропуск с жълт отличителен знак – за всеки, получил разрешение за еднократно влизане в зоната.

    (3) Пропуските се издават по предложение на директора на предприятието.

    Чл. 21. Управителят на зоната съгласувано с компетентните държавни и стопански органи издава инструкция за реда за предоставяне и отнемане на пропуските.

    Чл. 22. Клиентите на зоната съгласувано с управителя осигуряват охраната на своите обекти.

    Чл. 23. Противопожарната защита се осигурява от управителя на зоната.

    Чл. 24. Зоната е под митнически контрол. Влизащите и излизащите физически лица се контролират съгласно митническите нормативни актове, прилагани при влизане и излизане във и от Народна република България.

    Чл. 25. За внасяните и изнасяните от зоната стоки притежателите на стоките или техните пълномощници представят на митническото бюро, обслужващо зоната, митнически декларации по образец, международни превозни документи и спецификации. Митническата декларация ще се счита и като документ за съхранение на стоково-материалните ценности, когато в зоната се предлагат услуги, които не довеждат до промяна в тарифните номера на Номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество или по Хармонизираната система за клиентите, чиито страни са се присъединили към Хармонизираната система.

    Чл. 26. Изнасянето на стоки от зоната и внасянето им в Народна република България за участие в панаири, изложения, симпозиуми и други инициативи се извършват в съответствие с митническите конвенции, по които Народна република България е страна или се е присъединила към тях. В останалите случаи за транзит, нов износ, временен износ или временен внос се прилагат действуващите митнически нормативни актове на Народна република България. За извършване на тези формалности клиентите на зоната правят писмено искане до управителя на зоната.

    Чл. 27. При продажба на внесени в зоната машини, стоки или суровини между клиентите на зоната писмено се уведомява управителят.

    Чл. 28. (1) Клиентите на зоната, които установят липси, повреди или промени в качеството на внесените в зоната стоки или такива липси бъдат установени по друг ред, писмено уведомяват управителя на зоната, който взема отношение по тези констатации.

    (2) Управителят на зоната може да назначи комисия с участието на представител на клиента, представител на застрахователя и митнически инспектор за извършване на проверка.

    Чл. 29. Стоките (суровини и субстанции), които са на склад в зоната и може да се употребяват за изработване на инкриминирани стоки, остават собственост на клиентите. Собствениците на стоките са длъжни да ги изнесат от зоната в срок, определен им от управителя. Ако в определения срок стоките не бъдат изнесени, те се считат за изоставени.

    Чл. 30. Изоставените в зоната стоки се предават от управителя на зоната на Видинската митница по установения ред.

    Чл. 31. (1) Не подлежат на митническо облагане стоките и предметите, внесени от страната в зоната, за:

    1. строителни мероприятия и облагородяване на зоната;

    2. задоволяване социални потребности на български граждани, работещи в зоната;

    3. отдаване под наем на клиентите;

    4. изпълняване на други задължения на предприятието.

    (2) В случаите по предходната алинея директорът на предприятието уведомява писмено управителя на зоната.

    Чл. 32. Действията на управителя на зоната, свързани с митническия контрол, може да се обжалват пред Агенция "Митници" в седемдневен срок от деня на получаване на писмено уведомление за решението на управителя на зоната.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 8 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони от 1987 г . (ДВ, бр. 55 от 1987 г.).