Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се определят структурата, организацията, редът на дейност и числеността на персонала на Агенцията за държавна финансова инспекция, наричана по-нататък "агенцията", както и функциите на нейните административни звена.

Чл. 2. (1) Агенцията е администрация към министъра на финансите.

(2) Статутът и функциите на агенцията са уредени в Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ ).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., в сила от 1.08.2014 г., бр. 100 от 2016 г.) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2016 г.) Директорът на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите.

Глава втора – СТРУКТУРА НА АГЕНЦИЯТА

Раздел I – Общи положения

Чл. 3. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Агенцията е структурирана в обща и специализирана администрация, служител по сигурността на информацията и финансов контрольор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Структурните подразделения на административните звена по ал. 1 се определят с писмена заповед на директора на агенцията.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 61 от 2008 г., в сила от 8.07.2008 г., бр. 34 от 2010 г., в сила от 1.05.2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 6 от 2012 г., бр. 90 от 2012 г., в сила от 16.11.2012 г., бр. 82 от 2022 г., в сила от 1.11.2022 г.) Общата численост на персонала в агенцията е 199 щатни бройки.

(2) Числеността на персонала в административните звена на агенцията е посочена в приложението.

Раздел II – Директор и заместник-директор на агенцията

Чл. 5. (1) Агенцията се ръководи и представлява от директор.

(2) Директорът на агенцията е едноличен орган на изпълнителната власт, който се назначава и освобождава съгласно разпоредбите на чл. 9 ал. 1 – 3 ЗДФИ .

(3) Директорът на агенцията:

1. ръководи, координира и контролира изпълнението на функциите на агенцията;

2. представлява агенцията в контактите й с други органи и организации, включително на международно ниво;

3. планира, разпределя и контролира използването на предоставените бюджетни средства на агенцията;

4. сключва договори, свързани с осъществяването на дейността на агенцията;

5. утвърждава длъжностното разписание на агенцията;

6. назначава и освобождава държавните служители в агенцията;

7. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в агенцията;

8. осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация на служителите в агенцията;

9. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) ръководи процеса по оценяване изпълнението на служителите в агенцията;

10. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., нова, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) дава указания или предложения за последващи мерки по чл. 18 – 20 от ЗДФИ ;

11. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.);

12. представя на министъра на финансите ежегоден отчет за резултатите от дейността на агенцията;

13. изпълнява и други функции, произтичащи от разпоредбите на ЗДФИ и правилника за прилагането му, както и възложени му с друг закон или нормативен акт.

(4) Правомощията на директора на агенцията при негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се осъществяват от заместник-директора или от друг овластен служител на ръководна длъжност въз основа на писмена заповед за всеки отделен случай.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2009 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Директорът на агенцията може да възлага с писмена заповед на длъжностни лица изпълнението на отделни свои правомощия, когато това е предвидено в ЗДФИ или в друг нормативен акт.

Чл. 6. (1) Заместник-директорът на агенцията е служител по трудово правоотношение, който се назначава и освобождава от директора съгласувано с министъра на финансите.

(2) Директорът на агенцията делегира със заповед правомощия на заместник-директора и определя неговите функции.

Раздел III – Главен секретар

Чл. 7. (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на агенцията, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на директора на агенцията и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на агенцията.

(2) Главният секретар:

1. осигурява организационната връзка между директора на агенцията и административните звена, както и между самите административни звена;

2. създава условия за нормална и ефективна работа на административните звена в агенцията;

3. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена на агенцията;

4. осъществява общ контрол за изпълнението на възложените задачи;

5. координира и контролира финансово-стопанската дейност на агенцията;

6. координира и контролира дейността по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на агенцията;

7. контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на документацията;

8. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г., изм., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) координира и контролира дейностите по управление на човешките ресурси и утвърждава длъжностните характеристики на служителите в агенцията;

9. (предишна т. 8, изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) организира ежегодно изготвянето на доклад за състоянието на администрацията;

10. (нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) координира взаимодействието на агенцията с други органи;

11. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 92 от 2011 г., предишна т. 10, изм., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) изпълнява други задачи, предвидени в нормативен акт или възложени му от директора на агенцията.

Раздел IV – Служител по сигурността на информацията

Чл. 8. (1) Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на директора на агенцията.

(2) Служителят по сигурността на информацията:

1. организира, контролира и изпълнява задачи, произтичащи от Закона за защита на класифицираната информация , нормативните актове по прилагането му и международните договори във връзка със защитата на класифицираната информация;

2. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) организира процедурите по проучване за получаване на разрешение за достъп на служителите на агенцията до класифицирана информация и води регистър на проучените лица;

3. следи за правилното определяне на нивото на класификация на информацията;

4. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) разработва план за защита на класифицираната информация чрез физически и технически средства, както и план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение.

Раздел IVа (Нов – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Финансов контрольор

Чл. 8а . (Нов – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) (1) Финансовият контрольор е пряко подчинен на директора на агенцията.

(2) Финансовият контрольор осъществява предварителен контрол за законосъобразност по отношение на финансовата дейност на агенцията в съответствие с приложимото законодателство и въведените системи за финансово управление и контрол.

(3) Редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол се определят от директора на агенцията в съответствие с указанията на министъра на финансите.

Раздел V – Обща администрация

Чл. 9. (1) Общата администрация подпомага директора на агенцията при осъществяване на неговите правомощия като ръководител на агенцията и осигурява дейността на звената от специализираната администрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Общата администрация е организирана в дирекция "Финансово-стопански дейности, управление на човешките ресурси, информационно обслужване и комуникация".

Чл. 10. (Доп. – ДВ, бр. 30 от 2009 г., изм., бр. 92 от 2011 г.) Дирекция "Финансово-стопански дейности, управление на човешките ресурси, информационно обслужване и комуникация":

1. изготвя бюджетната прогноза и проекта на бюджет за приходите и разходите на агенцията за съответната година;

2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) организира, осъществява и контролира финансово-счетоводната дейност, осигурява изпълнението на бюджета, следи за законосъобразното и целесъобразното разходване на паричните средства и ползване на активите на агенцията и прогнозира, планира и организира възлагането на обществените поръчки;

3. организира и осъществява управлението на активите, материално-техническото снабдяване, изпълнението на мероприятия по отбранително-мобилизационна подготовка и управление при кризи, осигурява здравословни и безопасни условия на работа, както и охранителния и пропускателния режим в административните помещения на агенцията;

4. изготвя актове и документи, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения със служителите;

5. организира и осъществява дейности по управление на човешките ресурси в съответствие с нормативните и вътрешните актове, планира и организира мероприятия за изграждане и развитие на административния капацитет на агенцията;

6. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.);

7. организира и осъществява деловодната и архивната дейност в агенцията и регистрирането и обработването на класифицирана информация, както и изготвя и поддържа списък на вещите лица по чл. 10, ал. 2 ЗДФИ ;

8. планира, администрира и поддържа инфраструктурата на информационните технологии в агенцията, както и разработва правила, инструкции и процедури за използването на информационни и комуникационни технологии;

9. отговаря за системите, свързани с електронното правителство и оперативната съвместимост на данните, обменяни между администрациите;

10. организира внедряването, поддръжката и усъвършенстването на приложни информационни системи и отговаря за сигурността на информационните системи в агенцията;

11. осигурява автоматизирана обработка на информацията при събиране, обобщаване, анализ и отчитане на резултатите от дейността на агенцията, както и поддържа електронна база данни, свързана с инспекционната дейност на агенцията;

12. организира, координира и провежда публичната комуникация на агенцията, като информира обществеността и осигурява публичност и прозрачност на дейността на агенцията;

13. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.);

14. координира и контролира поддържането и актуализирането на информацията на интранет и интернет страниците на агенцията, одобрява информацията за публикуването й;

15. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) подготвя, координира и протоколно осигурява публични изяви на представители на агенцията при пресконференции, официални и работни срещи, както и поддържа протоколната кореспонденция.

Чл. 11. (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.).

Раздел VI – Специализирана администрация

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2009 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Специализираната администрация е организирана в 3 дирекции:

1. дирекция "Инспекционна дейност";

2. дирекция "Анализ и отчет на инспекционната дейност";

3. дирекция "Правна".

Чл. 13. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 30 от 2009 г., изм., бр. 92 от 2011 г., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Дирекция "Инспекционна дейност":

1. организира, ръководи и извършва инспекционната дейност в съответствие с чл. 5, ал. 1 от ЗДФИ ;

2. организира, ръководи и извършва инспекционната дейност по изпълнение на утвърдения годишен план по чл. 5, ал. 2 от ЗДФИ ;

3. организира, ръководи и извършва проверки, които са предвидени в друг нормативен акт;

4. извършва последващи финансови инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4 от ЗДФИ и дейността по възлагане и изпълнение на обществените поръчки;

5. установява нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки, и привлича към административнонаказателна отговорност виновните лица при наличието на съответните законови основания;

6. разкрива причинени вреди на имуществото на организациите и лицата по чл. 4 от ЗДФИ и привлича към имуществена отговорност виновните лица при наличието на съответните законови основания;

7. установява индикатори за извършени измами по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗДФИ ;

8. предлага, организира и извършва насрещни проверки;

9. предлага назначаване на вещи лица по чл. 10, ал. 2 от ЗДФИ във връзка с извършваните финансови инспекции и проверки, съставя проекти на договори и приема заключенията на вещите лица;

10. събира и анализира информация за дейността на лицата по чл. 4 от ЗДФИ по възлагане и изпълнение на обществените поръчки;

11. определя периодичността за извършване на финансови инспекции по чл. 5, ал. 2 от ЗДФИ и конкретните възложители, които подлежат на контрол през съответната година, на базата на анализ на информацията за дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки, оценка на рискови фактори и съобразно административния капацитет на агенцията и изготвя годишен план;

12. организира изготвянето на методически указания за осъществяване на дейността по извършване на финансови инспекции и проверки и на дейността по оказване съдействие на контрольорите на Европейската комисия;

13. участва при извършването на проверки за последващ контрол на качеството върху инспекционната дейност;

14. оказва съдействие на контрольорите на Европейската комисия за предоставянето на достъп до помещения и/или документация и носители на компютърни информационни данни за извършване на контрола и проверките на място – при отказ на проверяваната организация и на лице по чл. 4, т. 7 от ЗДФИ , които са финансирани със средства по международни договори или програми на Европейския съюз.

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2011 г., отм., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.).

Чл. 13б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Дирекция "Анализ и отчет на инспекционната дейност":

1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) регистрира постъпилите молби, жалби, сигнали и искания за възлагане на финансова инспекция в информационната система на агенцията;

2. организира дейността на постоянната комисия за разглеждане на молби, жалби и сигнали по чл. 5, ал. 1 от правилника за прилагане на закона и изготвя отговори до подателите относно решенията на комисията;

3. отчита резултатите от всяка конкретна инспекция в информационната система на агенцията;

4. предлага на директора на агенцията или на упълномощени от него длъжностни лица последващи мерки за реализация на резултатите от инспекционната дейност по реда на ЗДФИ ;

5. анализира причините и условията за установените при финансова инспекция нарушения на финансовата дисциплина и предлага на компетентните органи мерки за отстраняването им;

6. изготвя отговори за резултатите от всяка финансова инспекция, възложена по чл. 5, ал. 1 ЗДФИ , до съответните податели на исканията за възлагане на инспекциите;

7. (нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) анализира периодично информацията за предоставени държавни помощи и минимални помощи по Закона за държавните помощи и целеви субсидии по закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и постановления на Министерския съвет;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) събира и анализира информацията, свързана с изготвянето на годишния отчет за резултатите от дейността на агенцията по чл. 8, ал. 2 ЗДФИ ;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) събира и анализира информацията за резултатите от приключилите финансови инспекции по тримесечия за публикуването им на интернет страницата на агенцията;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) организира обмена на информация и сътрудничеството на агенцията със Сметната палата относно проверените и подлежащите на финансови инспекции или одит възложители на обществени поръчки;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) подпомага директора при организирането, извършването и докладването на дейността му като член на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС);

12. (нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) организира обмена на информация на агенцията с други органи.

Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 30 от 2009 г.).

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2009 г., изм. и доп., бр. 92 от 2011 г., изм., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Дирекция "Правна":

1. дава консултации и изготвя становища по правни въпроси в хода на инспекционната дейност;

2. дава становища по докладите от извършена финансова инспекция и участва в производството по реализиране на имуществена и административнонаказателна отговорност;

3. осъществява процесуалното представителство на агенцията пред съдилищата по дела, които са образувани по жалби срещу издадени наказателни постановления, административни актове, които са свързани с резултатите от извършената инспекционна дейност, решения по Закона за достъп до обществена информация и по граждански и административни дела;

4. изготвя правни становища и проекти на решения по Закона за достъп до обществена информация ;

5. изработва или участва в изработването на проекти на нормативни и вътрешни актове, които засягат инспекционната дейност на агенцията, и дава становища по проекти на нормативни актове, които са получени от други държавни органи за съгласуване;

6. анализира резултатите от прилагането на нормативните актове, които са свързани с инспекционната дейност на агенцията;

7. участва при изготвянето на методически указания за осъществяване на дейността по извършване на финансови инспекции и проверки и на дейността по оказване съдействие на контрольорите на Европейската комисия;

8. организира и участва при проверки за последващ контрол на качеството на инспекционната дейност и на дейността по оказване съдействие на контрольорите на Европейската комисия;

9. анализира резултатите от административнонаказателните производства и съдебната практика, които са свързани с инспекционната дейност;

10. участва в съвместни дейности с други институции за защита на публичните финансови интереси;

11. подпомага директора и участва при изготвянето на стратегически и оперативни документи за дейността на агенцията;

12. осъществява правно-нормативното обслужване в областта на административното управление на агенцията;

13. организира дейността по разглеждане на постъпили предложения и сигнали в съответствие с разпоредбите на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс .

Глава трета – СЛУЖИТЕЛИ В АГЕНЦИЯТА

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Органи и служители на агенцията могат да бъдат лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност.

(2) При назначаване на органите и служителите в агенцията освен общите изисквания се спазват и допълнителните изисквания по ал. 3.

(3) За органи на агенцията се назначават лица с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалностите от професионално направление "икономика" или по професионално направление "право" с придобита правоспособност и минимален стаж по специалността, както следва:

1. за директор на агенцията – 10 години, от които най-малко две години на ръководна длъжност;

2. за заместник-директор на агенцията – 8 години;

3. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) за финансови инспектори – съгласно изискванията за минимален професионален опит за заемане на длъжността, предвидени в Класификатора на длъжностите в администрацията :

а) (изм. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) за държавен финансов инспектор – 4 години;

б) (изм. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) за главен финансов инспектор – 3 години;

в) (изм. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) за старши финансов инспектор – 2 години;

г) (изм. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) за финансов инспектор – не се изисква.

Чл. 17. (1) Служителите в агенцията имат правата и задълженията, предвидени в Закона за държавния служител , съответно в Кодекса на труда , и в нормативните актове по прилагането им.

(2) Държавните служители и служителите по трудово правоотношение осъществяват своята дейност въз основа на длъжностни характеристики.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 9.08.2011 г., отм., бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Финансовите инспектори осъществяват правомощията си на територията на цялата страна и имат правата и задълженията, предвидени в ЗДФИ и в други нормативни актове.

Чл. 19. (1) Командироването на служителите и изпращането им на специализации в чужбина се извършва от директора на агенцията въз основа на мотивирано предложение на директорите на дирекции.

(2) Командироването на служителите на агенцията в страната се извършва от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) За образцово изпълнение на служебните си задължения служителите могат да бъдат награждавани с отличия със заповед на директора на агенцията по предложение на заместник-директора, главния секретар и директорите на дирекции. Отличията са грамота, сребърен и златен почетен знак на агенцията съгласно образец, утвърден от директора на агенцията.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА В АГЕНЦИЯТА

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Организацията на работата в агенцията се осъществява съгласно правилника и вътрешни правила, които са утвърдени от директора на агенцията.

Чл. 22. (1) Ръководството на дирекциите се осъществява от съответния директор.

(2) Директорът на дирекция:

1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) докладва на директора на агенцията по въпроси, свързани с функциите на ръководената от него дирекция;

2. разпределя работата между служителите в дирекцията, контролира и отговаря за срочното и качествено изпълнение на задачите;

3. осигурява взаимодействието с другите административни звена в агенцията в съответствие с установените организационни връзки и разпределението на дейностите между тях;

4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) периодично отчита дейността на ръководената от него дирекция и прави предложения за подобряване на работата й.

(3) При отсъствие директорът на дирекция се замества от определен от директора на агенцията служител.

Чл. 23. (1) Документите, изпратени до агенцията от държавни органи, от юридически лица или от физически лица, се завеждат в деловодството във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването им.

(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на материалите, посочени в тях, и се образува преписка, която се разпределя според адресата или съдържанието й.

Чл. 24. Изходящите от агенцията документи се съставят най-малко в два екземпляра. Вторият екземпляр съдържа длъжността, името и подписа на служителя, който е изготвил документа, и на ръководителя на съответното административно звено.

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) (1) Предложения и сигнали по глава осма от Административнопроцесуалния кодекс могат да се подават в агенцията лично или чрез упълномощен представител.

(2) Постъпилите предложения и сигнали за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на служители в агенцията, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица, се подават до директора на агенцията.

(3) Гражданите и представителите на организации се приемат и изслушват относно техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове.

Чл. 25. (1) Работното време на служителите в агенцията при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2012 г., бр. 64 от 2015 г., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Работното време на служителите по ал. 1 е с променливи граници от 7,30 до 18,30 ч. със задължително присъствие в периода от 10,00 до 16,00 ч. и с обедна почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч. Извън времето на задължителното присъствие служителите могат да отработват дневното работно време през определени дни в следващия или в друг ден от същата работна седмица.

(3) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2012 г., изм., бр. 64 от 2015 г.) Работното време по ал. 2 се отчита чрез електронна система за контрол на достъпа в сградата на агенцията или по друг подходящ начин. Конкретната организация на работа и контролът по спазване на установеното работно време се уреждат с акт на директора на агенцията.

(4) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2012 г.) За определени административни звена и/или длъжности в акта по ал. 3 директорът може да определи различно от посоченото в ал. 2 работно време.

Чл. 26. Пропускателният режим на агенцията се организира и контролира в съответствие с правила, утвърдени от директора на агенцията.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 6, ал. 2 ЗДФИ и чл. 55 от Закона за администрацията .

На основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 58, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г . (ДВ, бр. 7 от 24.1.2020 г.) Надзорният съвет реши: 1. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на множествена склероза с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта в извънболничната помощ". 2. Утвърждава "Изисквания на НЗОК за провеждане на лечение при болест на Паркинсон в извънболничната помощ". 3. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на болест на Паркинсон в терминален стадий в извънболничната помощ". 4. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при провеждане на лечение на болни с шизофрения в извънболничната помощ". 5. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на първична белодробна хипертония, белодробна хипертония, белодробна хипертония при системна склероза и синдром на Айзенменгер и общокамерна (фонтан) циркулация в извънболничната помощ". 6. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на гигантоклетъчен артериит (ГКА) с Tocilizumab в извънболничната помощ". 7. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на дисеминиран лупус еритематодес с болест-модифициращи лекарствени продукти в извънболничната помощ". 8. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на грануломатоза на Wegener с Rituximab в извънболничната помощ".

На основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 58, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. (ДВ, бр. 7 от 24.01.2020 г.) Надзорният съвет реши: 1. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при провеждане на инсулиново лечение на захарен диабет тип 1 в извънболничната помощ". 2. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на захарен диабет тип 2 в извънболничната помощ". 3. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на остеопороза в извънболничната помощ". 4. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на тежък псориазис в извънболничната помощ". 5. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на умерен до тежък атопичен дерматит в извънболничната помощ". 6. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на тежка астма в извънболничната помощ".

На основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 58, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г . (ДВ, бр. 7 от 24.01.2020 г.) Надзорният съвет реши: 1. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на множествена склероза с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта в извънболничната помощ". 2. Утвърждава "Изисквания на НЗОК за провеждане на лечение при наследствена фамилна амилоидоза с невропатия в извънболничната помощ". 3. Утвърждава "Изисквания на НЗОК за провеждане на лечение в ранен и късен амбулаторен стадий на прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен в извънболничната помощ". 4. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на активна болест на Crohn и улцерозен колит над 18-годишна възраст в извънболничната помощ". 5. Утвърждава "Изисквания на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит над 18-годишна възраст в извънболничната помощ".

На основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 61, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (ДВ, бр. 77 от 2023 г.) Надзорният съвет реши: 1 . Утвърждава следните изисквания по заболявания: 1.1. "Изисквания на НЗОК при лечение на тежък псориазис в извънболничната помощ"; 1.2. "Изисквания на НЗОК при лечение на умерен до тежък атопичен дерматит в извънболничната помощ"; 1.3. "Изисквания на НЗОК при лечение на умерен и тежък гноен хидраденит с биологични лекарствени продукти в извънболничната помощ"; 1.4. "Изисквания на НЗОК при лечение на кистозна фиброза (муковисцидоза) в извънболничната помощ"; 1.5. "Изисквания на НЗОК за провеждане на лечение при наследствена транстиретинова амилоидоза с невропатия и кардиомиопатия и кардиомиопатия и транстиретинова амилоидна кардиомиопатия в извънболничната помощ"; 1.6. "Изисквания на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, активен ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с антиревматични лекарствени продукти над 18-годишна възраст в извънболничната помощ"; 1.7. "Изисквания на НЗОК при лечение на болести на ретината в извънболничната помощ"; 1.8. "Изисквания на НЗОК при лечение на вродени коагулопатии в извънболничната помощ"; 1.9. "Изисквания на НЗОК за провеждане на лечение при първична оксалурия в извънболничната помощ"; 1.10. "Изисквания на НЗОК за лечение на синдром на Cushing с хипофизарен произход в извънболничната помощ". 2 . На основание чл. 51, ал. 10 във връзка с ал. 8 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК възлага на управителя на НЗОК да обнародва в "Държавен вестник" актовете по т. 1 .

На основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 61, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (ДВ, бр. 77 от 2023 г.) Надзорният съвет реши: 1 . Утвърждава следните изисквания по заболявания: 1.1. "Изисквания на НЗОК при лечение на множествена склероза с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта, в извън­болничната помощ". 1.2. "Изисквания на НЗОК при лечение на ендометриоза и на лейомиом на матката в извънболничната помощ". 1.3. "Изисквания на НЗОК при лечение на пароксизмална нощна хемоглобинурия в извънболничната помощ". 1.4. "Изисквания на НЗОК при лечение на симптоматична обструктивна хипертрофична кардиомиопатия в извънболничната помощ". 1.5. "Изисквания на НЗОК за провеждане на лечение при болест на Фабри в извънболничната помощ". 2 . На основание чл. 51, ал. 10 във връзка с ал. 8 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК възлага на управителя на НЗОК да обнародва в "Държавен вестник" актовете по т. 1 .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. Ученическите столове и бюфети при училищата се организират съгласно постановленията на Министерския съвет № 204 от 26.VI.1956 г. (ДВ, бр. 53 от 1956 г.) и № 373 от 1.Х.1956 г. (ДВ, бр. 84 от 1956 г.), Инструкция № 20-а-100 на МВТ и МНП за приложение на ПМС № 373 от 1956 г. (ДВ, бр. 96 от 1956 г.), Разпореждане № 534 на Мин. съвет от 3.ХI.1971 г. и Инструкция № ХХIV-1-16882 за работата на столовете към предприятията, учрежденията, училищата и др. на МВТ, МФ и ЦСПС (ДВ, бр. 95 от 1962 г.).

Чл. 2. (1) Ученическите столове и бюфетите имат за цел да осигурят на учениците разнообразна, питателна и калорична храна, отговаряща на нормите за рационалното хранене на учащите се, характера на обучението, труда, годишните сезони и други изисквания.

(2) При необходимост към ученическите столове могат да се организират секции за диетично хранене на болните и усилено хранене на оздравяващите след тежки заболявания.

Чл. 3. (1) Ученическите столове и бюфети се организират от училищата, учебно-възпитателните заведения, СП "Ученически столове и бюфети", респективно СП "Столове", а в малките селища, ако това е изгодно и от други стопански организации за обществено хранене.

(2) В населени места, където има две или повече училища, се организира един стол за учениците от тези училища, ако в другите липсват условия за откриване на самостоятелни столове.

(3) В селища с училища, в които няма условия да се организира ученически стол, по решение на ИК на ОНС приготовляването на храната и храненето на учениците може да стават в близки до училищата ресторанти, бюфети, столове на предприятия, учреждения и организации.

Чл. 4. (1) Организираните от училищата ученически столове, които са на отделна банкова сметка и отделен баланс, са самостоятелни юридически лица.

(2) Директорите на училищата назначават и уволняват персонала на организираните от тях столове, дават задължителни указания за провеждането на стопанската дейност и утвърждават финансово-счетоводните отчети.

(3) Отговорният счетоводител на стола се назначава от съответния висшестоящ орган.

Чл. 5. (1) Отношенията между училищата и СП "Ученически столове и бюфети", СП "Столове" и другите стопански организации, които организират столове и бюфети за учениците, се уреждат с договор съгласно разпоредбите на този правилник.

(2) Спорните въпроси при сключването на договорите и при изпълнението им между директорите на училищата, от една страна, и предприятията, от друга, се разрешават от отделите "Народна просвета" и "Търговия и услуги" при съответните народни съвети.

Чл. 6. (1) Храната на учениците се приготвя по сборника за готварските рецепти на ученическите столове. За началния курс храната задължително се приготовлява по II вариант с по-малък грамаж и цени, по-ниски от тези за учениците от средния и горния курс.

(2) Не се допуска икономия на продукти, които са вече изписани за деня с калкулационния (требвателния) лист, както и отлагане употребата на някои продукти за следващия ден.

(3) Ученическите столове могат да получават готова или полуготова храна от кухненските комбинати, като раздаването на храната и храненето стават в училище.

Чл. 7. (1) Учениците от дневните училища имат право на храна за обед и вечеря.

(2) Приготовляването на закуските се организира в рамките на икономиите от кредита за режийни разноски или със средства на АПК, ТКЗС и други стопански организации. При недостиг от средства за издръжка на дейността по приготовляването на закуската кухненската продукция се предава за реализация чрез бюфета по цени на дребно.

Чл. 8. (1) Цената на храната за деня се образува по цени на едро за действително вложените продукти. Когато храната се заплаща от столуващите в ученическите столове, постоянният среднодневен стойностен оклад се определя на общо събрание на столуващите ученици. За учениците от I до IV клас цената се определя от родителския комитет.

(2) Училищата, в които със средства на държавния бюджет се отпуска безплатна храна на учениците, ползуват утвърдения от Министерството на финансите хранителен оклад по условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 9. (1) Хранителните продукти се закупуват от определени ведомствени магазини по установените държавни цени на дребно, намалени с търговската отстъпка. Малките столове със столуващи под 80 души, столовете в селата и столовете, отдалечени от снабдителните бази на организациите на едро, могат да се снабдят от търговската мрежа на дребно в града и селото по цени на дребно. Доставените по този начин продукти се калкулират по цени на едро, като разликата се поема от училището или от стопанската организация, която е организирала стола, за сметка на режийните разноски. За столовете на пълна държавна издръжка разликите са за сметка на кредита по § 3 – канцеларски и стопански разходи на съответното учреждение.

(2) Продуктите, закупени от ТКЗС, се освобождават от облагане с данък върху оборота и се влагат в храната по действителната им стойност.

Чл. 10. (1) В ученическите столове могат да се хранят и учителите, инженерно-техническият, административният и помощният персонал от съответното училище на специално определени места. За неработещите членове от техните семейства може да се отпуска храна за обядване в къщи по условията на работническите и учрежденските столове.

(2) Режийните разноски на учителите, административния и помощния персонал, както и на членовете на техните семейства се планират и отпускат по бюджетите на местните народни съвети или отрасловите министерства отделно от тези за учениците.

(3) В столовете на училищата и учебно-възпитателните заведения, в които храната се приготовлява с бюджетни средства, срещу заплащане стойността на вложените продукти могат да се хранят учителите и възпитателите, които са служебно задължени да присъствуват при храненето на учениците и децата, а останалите учители и възпитатели и административен и помощен персонал – да получават храна за обед и вечеря, ако нямат възможност да се хранят в друг стол за работници и служители в селището. За членове на семействата си те могат да получават храна за обед само ако и те – членовете на семейството, нямат такава възможност. Стойностният хранителен оклад за целодневно или отделно хранене в различните учебно-възпитателни заведения при такива случаи е определен със заповед № 6857 на МНП от 1968 г. (публ. в бюл. № 2 на МНП от 1969 г.). Сумите от предадената храна се внасят за възстановяване кредитите на учебните и възпитателните заведения с оглед да не се допуска намаление на определения оклад на учениците.

Чл. 11. Право на безплатна храна имат управителят, домакинът, готвачите и общите работници по щата на стола, а също служителите от домовете за деца и юноши; училищата за деца с телесни или психични недостатъци, в горските климатични училища през време, когато имат 24-часово непрекъснато дежурство съгласно ПМС № 71 от 1952 г. За тази цел в столовете се изписват и калкулират допълнително продукти отделно от тези на столуващите. Храна имат право да получават от стола само лицата, за които са вложени съответните продукти.

Чл. 12. Министерството на народната просвета и отделите "Народна просвета" при народните съвети и отрасловите министерства ръководят изграждането на материално-техническата база на ученическите столове и бюфети и провеждат мероприятия за развитието и подобряването на общественото хранене на учениците.

Чл. 13. (1) Към ученическите столове могат да се организират помощни стопанства за оползотворяване хранителните отпадъци от стола и осигуряване собствено производство на месо, зеленчуци, плодове и др.

(2) Организацията, работата и отчетността на помощните стопанства се провеждат по инструкция, издадена от Министерството на вътрешната търговия и услугите.

(3) При липса на условия за организиране на собствени помощни стопанства хранителните отпадъци могат да се продават по договор на ТКЗС, ДЗС и други стопански организации. Получаваните средства се внасят по сметката на стола и се използуват за подобряване и поевтиняване на храната в ученическите столове.

Чл. 14. В ученическите столове по решение на учителските съвети, съгласувано с УК на ДКМС и дружинния съвет на ДПО "Септемврийче", могат да се отпускат суми за подобряване и поевтиняване храната на учениците, както и за подпомагане на учениците от многодетни и с ниски доходи семейства с определените за тази цел по бюджета средства, с постъпленията по извънбюджетната сметка на училището и със средства, набрани по т. 3 от РМС № 534 от 1971 г. и Наредба № III-7186 – 021 на МФ и МНП (ДВ, бр. 2 от 1972 г.).

Чл. 15. (1) Ученическите бюфети са поделения на ученическите столове. Те могат да съществуват и като самостоятелни обекти, когато учебното заведение няма стол.

(2) В бюфетите се осигурява продажба на стоки, закуски и напитки съгласно задължителния асортимент-минимум, утвърден от Министерството на вътрешната търговия и услугите съгласувано с Министерството на народната просвета и Министерството на народното здраве.

Раздел II – Ръководство, управление и контрол на ученическите столове и бюфети

Чл. 16. Държавното ръководство и контрол по организацията, дейността и развитието на ученическите столове и бюфети се осъществяват от Министерството на вътрешната търговия и услугите и отделите "Търговия и услуги" при народните съвети, чиито указания са задължителни по организацията на работата, технологията по приготвянето на ястията и други изисквания по тяхната дейност като част от общата система на общественото хранене в страната.

Чл. 17. Министерството на народната просвета и ИК на ОНС осъществяват методическото, организационното и планово-икономическото ръководство върху дейността на ученическите столове и бюфети. Чрез своите органи те извършват системни проверки за количеството и качеството на храната на учениците и за спазването на вътрешния ред и санитарно-хигиенните изисквания.

Чл. 18. По отношение организацията на работата и обслужването на учениците директорите на училищата имат следните права и задължения, които осъществяват лично или чрез своите помощници, учителите и възпитателите:

1. изискват да се осигурява на учениците висококачествена и питателна храна, съобразена с научното и рационалното хранене на учениците;

2. определят времето и графика за хранене на учениците, инженерно-техническия, административния и помощния персонал в стола и за раздаването на закуските и млякото на прах;

3. определят реда и контролират дисциплината при храненето на учениците в стола;

4. одобряват списъците за дежурствата на учители и ученици, включително и за тези от другите училища;

5. утвърждават състава на комисията по проверката на качеството на храната и подпомагат работата й;

6. осигуряват изграждането на столовите комитети и дават указания за работата им;

7. разрешават провеждането на тържества, другарски срещи и др. в помещенията на столовете, ако тези мероприятия са свързани с обществено-политическата дейност на училището;

8. контролират спазването на санитарно-хигиенните изисквания;

9. създават условия и обстановка за културно хранене и естетическо възпитание, спират изпълнението на нареждания на ръководството на ученическия стол, когато те не са съобразени с училищния ред и пречат на възпитанието и дисциплината на учениците, и др.;

10. утвърждават седмичното меню и наложилите се промени в него.

Чл. 19. Директорите на училищата, в които ученическите столове и бюфети се стопанисват от СП "Ученически столове и бюфети", респ. СП "Столове" или други стопански организации освен посочените в чл. 18 , имат и следните права и задължения:

1. определят необходимите кухненски, складови, помощни и сервизни помещения, входове за ученици, входове за персонала и за снабдяването на стола;

2. дават съгласие за преместване на кухненските машини и съоръжения за обзавеждането на други обекти, по проектите за преустройство и разширение на столовете; определят подходящо време за почистването и за извършване на текущи и основни ремонти на помещенията на стола;

3. утвърждават с договора условията за разпределение на експлоатационните разходи;

4. дават мнение по назначаването, преместването и уволнението на управителя (домакина) и главния готвач на стола и отговорника на бюфета. При добри прояви на служителите от стола дават предложения за награждаването им, а при дисциплинарни нарушения – предложения за наказването им.

Чл. 20. Директорите на училищата, чиито ученици се хранят в стола на друго училище, са длъжни да подпомагат директора на това училище в неговата ръководна и контролна дейност по отношение работата на стола.

Чл. 21. Ученическият стол се ръководи пряко от управител (домакин). Правата му са определени със заповед № 2216 на МВТУ от 11.ХI.1972 г. и одобрените с нея Правила за организацията и работата на търговските заведения за обществено хранене (публ. в бюл. № 3 на МВТУ от 1973 г.) и с правилника за вътрешния трудов ред, който се утвърждава съгласно чл. 123 от Кодекса на труда и ПМС № 31 от 1967 г. Със същите документи се определят правата и задълженията на другите длъжностни лица и материалната им отговорност.

Чл. 22. (1) При всеки ученически стол столуващите избират на общо събрание за срок от една учебна година столов комитет, съставен от учители, дружинни ръководители и ученици. При столове със столуващи 150 души в столовия комитет се избират 3 – 5 души, а за столове със столуващи над 150 души – 5 – 9 души. Един от членовете на столовия комитет се избира за председател.

(2) Когато един ученически стол обслужва няколко отделни училища, в столовия комитет се избират представители и от тези училища.

Чл. 23. Столовият комитет има следните задачи:

1. със съдействието на съюзната организация на учителите, ученическия комитет на ДКМС и дружинния съвет упражнява народен контрол върху дейността на ученическия стол и бюфета, като се ръководи от Инструкция № 62 на МТ и ЦСПС за провеждане и усилване на контрола върху работата на столовете към предприятията и учрежденията (ДВ, бр. 46 от 1955 г.) и Окръжно № ХVI-302 по приложение на Наредба за отчетността на столовете (ДВ, бр. 32 от 1961 г.);

2. следи за поддържане добър ред в кухнята, бюфета, помещенията за хранене, складовете и др. и предлага мерки за подобряване качеството на храната и нейното поевтиняване;

3. подпомага административното ръководство на училището и стола при обзавеждането и поддържането на помощни стопанства, за икономия на електрическа енергия, вода, гориво и др.;

4. провежда възпитателна работа сред столуващите ученици за внедряване трайни хигиенни навици и култура на поведението, за разясняване научните основи на храненето и за правилно отношение към социалистическата собственост;

5. съставя списъците на дежурните учители и възпитатели и ученици и ги представя за утвърждаване на директора на училището, а за учениците – и на УК на ДКМС;

6. прави предложения във връзка с изпълнението на задачите си пред директора на училището и управителя (домакина) на стола, респ. директора на стопанската организация;

7. предлага на родителските комитети и училищното ръководство въвеждането по изключение на обслужване със сервитьори за учениците от началния курс при минимално увеличение на цената за поемане заплащането на трудовото възнаграждение на сервитьорите. Решението за въвеждане обслужване със сервитьори се утвърждава от отделите "Търговия и услуги" и "Народна просвета" при ОНС.

Чл. 24. Столовият комитет със съдействието на ръководството на училището, съюзната организация на учителите, УК на ДКМС, дружинен съвет и ръководството на стола не по-късно от един месец след откриване на учебната година провежда организационно събрание за отчитане своята дейност и избиране нов столов комитет. През учебната година се провеждат събрания за разглеждане състоянието на работата в ученическия стол и бюфет и набелязване мерки за отстраняване на съществуващите слабости. За събранията на столуващите в ученическите столове, организирани от СП "Ученически столове и бюфети" и други стопански организации, се канят представители на техните ръководства.

Чл. 25. (1) Предложенията на столовия комитет относно подобряването на работата и обслужването в стола се разглеждат и утвърждават от ръководството на училището или съответната стопанска организация, която е организирала стола. Взетите мерки в едномесечен срок се правят достояние на столовия комитет.

(2) Предложения на столовия комитет, които противоречат на закони, постановления, този правилник, наредби, инструкции и др., не се утвърждават от директора на училището или стопанската организация. Същите уведомяват столовия комитет за приетите решения и дават мотивиран отказ за отхвърлените предложения.

Чл. 26. За всеки ученически стол със заповед на директора на училището се утвърждава комисия за окачествяване на храната в състав: училищния лекар (медицинската сестра), дежурния учител, управителя (домакина) на стола, главния готвач и представител на УК на ДКМС и дружинния съвет на ДПО "Септемврийче".

Чл. 27. (1) Комисията за окачествяване на храната има следните права и задължения:

1. да съставя седмичното план-меню в съответствие с рационалните и научните норми за хранене;

2. да проверява кухнята, столовата, бюфета, складовете и другите помещения през работното им време по отношение спазването на санитарно-хигиенните правила и вътрешния ред;

3. да следи за спазването на технологията при топлинната и студената обработка на месото, зеленчуците, плодовете и др.;

4. да дегустира всекидневно всички приготвени ястия в кухнята и да дава заключение по вкуса, качеството и калоричността на храната, като вписва резултатите в книгата, определена за тази цел. След това разрешава раздаването на храната;

5. да взема проби и ги изпраща на лабораторен анализ, когато установи признаци на разваляне на месото и другите хранителни продукти и ястия;

6. да спира продажбата и бракува негодни ястия и хранителни продукти или да изисква преработката им, когато това е възможно, като посочва причината и виновните за това лица.

(2) Храната, останала от предния ден, да не се пуска в консумация.

Чл. 28. (1) Комисията отчита периодично своята дейност пред училищното ръководство и събранието на столуващите.

(2) При констатиране на сериозни слабости комисията незабавно сигнализира пред училищното ръководство, респ. стопанската организация, която е организирала стола, за да вземат необходимите мерки за отстраняване констатираните недостатъци в работата на стола.

(3) При осъществяването на контрола комисията поддържа връзка с органите на ХЕИ и отделите "Търговия и услуги" при съответните народни съвети.

Раздел III – Вътрешен ред в ученическите столове и бюфети

Чл. 29. (1) Храната се отпуска срещу представяне на купони, които учениците закупуват за определен период от време или за следващия ден. Редът за закупуването на купоните се определя от управителя на стола съгласувано с директора на училището, УК на ДКМС и дружинния съвет на ПО "Септемврийче". Загубените купони не се подменят.

(2) Купоните за храна на учениците, на които е отпусната помощ по условията на чл. 14 от този правилник, се закупуват служебно от училището и се връчват на учениците срещу подпис.

(3) В училищата, в които се отпуска безплатна храна, тя се раздава по ред, установен от директора на училището.

Чл. 30. Дневното меню се обявява всекидневно от управителя (домакина) на стола на специално табло, което се поставя на видно място в залата за хранене. В дневното меню се посочват точно наименованието на ястията, грамажът, цената и калоричността на всяка порция.

Чл. 31. (1) Храненето в ученическите столове се организира по принципа на самообслужването. По изключение може да се въвежда обслужване от дежурни ученици и сервитьори за учениците от началния курс по условията на чл. 23, т. 7 от този правилник. Храната се раздава през времето, определено от директора на съответното училище. Извън това време храна може да се отпуска при организираното участие на учениците в обществени и трудови мероприятия.

(2) Влизането на столуващите в училищните столове става организирано съгласно определения график. Палтата, шапките и чантите се оставят на определено за целта място или гардероб.

(3) Учениците от I до IV клас се съпровождат от класните ръководители или възпитателите.

Чл. 32. (1) Столуващите са длъжни:

1. да идват на храна в определено време;

2. да измиват ръцете си преди хранене;

3. да спазват установения ред и дисциплина при получаването на храната, да пазят тишина и чистота, да се хранят културно и да не разхищават храната и хляба;

4. да отнасят съдовете на кухненското гише;

5. да закупуват предварително купони за храна и да ги представят при получаването на храната;

6. да заплащат счупените по тяхна вина вещи, съдове и прибори;

7. да се явяват навреме и да изпълняват най-добросъвестно определеното им дежурство;

8. да съдействуват за опазване на социалистическата собственост, като за всяка забелязана нередност вписват констатациите си в книгата за предложения и оплаквания;

9. да участвуват в изпълнение на мероприятията по хигиенизирането и подобряването на битовите условия в стола.

(2) Столуващите ученици не могат да получават храна за в къщи. Изключения се допускат с разрешение на дежурния учител или управителя на стола за болни ученици. В тези случаи храната се получава от техни близки в собствени съдове. Не се разрешава преотстъпването на купоните на други лица, които не са ученици.

Чл. 33. Когато столуващ поради заболяване или други причини не може да използува купоните си за храна, той има право лично или чрез изпратено лице да ги остави един ден преди датата за получаване на храната на касиера на стола за продажба на желаещите столуващи. Сумата от продадените купони се връща на столуващия. Непродадените купони се унищожават в присъствието на лицето, което ги е предало за продажба.

Чл. 34. На столуващи, които нарушават този правилник, се налагат наказания по реда, установен за училищата.

Чл. 35. (1) В ученическите столове всекидневно дежурят по ред учителите и възпитателите, определени от директора на училището, без да се освобождават от учебните часове.

(2) Дежурният учител или възпитател:

1. присъствува при тегленето и предаването на продуктите от домакина на готвача, следи за влагането в приготвяната храна на всички изписани продукти и контролира правилното разпределение на храната по предвидения грамаж за порциите;

2. проверява и подписва всекидневните калкулационни листове за получените и вложените в храната продукти;

3. участвува при всекидневното окачествяване на кухненската продукция;

4. осигурява спазването на графика за храненето на учениците и поддържането на реда и дисциплината при влизането, храненето и излизането им от стола;

5. контролира поддържането на чистотата и хигиената в стола при съхраняването и обработката на продуктите, поднасянето на храната, измиването и дезинфекцирането на съдовете и приборите след всяко хранене и др.;

6. контролира своевременното зареждане на умивалните със сапун, салфетки, поддържането в изправност на сушоарите, водопроводната и канализационната инсталация. С помощта на дежурните ученици следи столуващите ученици да си измиват ръцете преди хранене;

7. проверява готовността на бюфета за обслужването на учениците по утвърдения график със своевременно доставените стоки, закуски, напитки и др. по задължителния асортимент-минимум;

8. следи отпускането на храната да се извършва само срещу представени от столуващите купони. Заедно с управителя (домакина) и главен готвач преброява купоните, срещу които е получена храна, и съставя всекидневен отчет по форма 182 или 182-а съгласно т. 39 от Наредба № ХVI-694 на МФ, МВТ и МПК (ДВ, бр. 32 и 53 от 1961 г.);

9. дава указания за раздаване на столуващите ученици останалата излишна храна;

10. след приключване на работния ден или на смяната участвува за едно с домакина на стола и готвача в инвентаризирането на кухненската продукция и съставянето на всекидневния отчет;

11. дава препоръки за отстраняване нередности в работата на стола и бюфета.

Чл. 36. По време на храненето в стола всекидневно дежурят от 1 до 3 ученика. Дежурството се води по утвърден от директора и УК на ДКМС поименен списък на столуващите ученици, които се освобождават от учебни занятия за времето, в което дежурят в стола.

Чл. 37. (1) Дежурните ученици подпомагат дежурния учител при изпълнение на неговите задължения по спазване графика за хранене. По време на отсъствие на учителя един от дежурните ученици се определя за негов заместник.

(2) Дежурните ученици от горните класове подпомагат учениците от първите класове при получаването на храната и следят да я консумират напълно.

(3) Дежурните ученици не могат да се използуват в помощ на персонала на стола.

Чл. 38. Във всеки ученически стол и бюфет трябва да има:

1. книга за дежурните по стол, в която дежурният учител отбелязва констатираните по време на дежурството си добри и лоши прояви и прави предложения за подобряване на работата;

2. книга за вписване оценките от окачествяването на храната;

3. книга за предложения и оплаквания, която стои на разположение на столуващите;

4. ревизионна книга за контролните органи по търговията, ОНС, МНП и др.;

5. санитарен дневник;

6. папка с нормативни актове, уреждащи тяхната работа.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник е одобрен от колегиума на Министерството на народната просвета с протокол № 1 от 15.I.1974 г. Той отменя Типовия правилник за вътрешния ред в ученическите столове при общообразователните и професионалните училища от 1958 г.

§ 2. Правилникът не се прилага за специалните училища и домовете за деца и юноши.

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Туристическите или алпийски хижи са обществена собственост. Те са предназначени за нощуване и почивка на всички организирани и неорганизирани туристи и алпинисти. 2. Туристическа или алпийска хижа е всяка сграда или част от нея, която се стопанисва и управлява: а) от Български туристически съюз и неговите поделения или б) от профсъюзите, ведомствата, кооперациите или други организации, ако съгласно утвърдените им планове е предназначена за използуване от туристи и алпинисти. Забележка. За туристически или алпийски хижи се смятат и заслоните в планините, туристическите домове и спални в населените места и всички сгради в народния парк "Витоша", построени над 1000 метра надморска височина, с изключение на тези със специално предназначение по утвърдените им планове. Не се смятат за туристически или алпийски хижи метеорологическите наблюдателници и станции, сградите на горските власти и стопанства, хижите на народния ловно-рибарски съюз, сградите за охрана на вододайните зони, всички силови станции и обслужващите ги сгради. 3. Туристическите или алпийски хижи са отворени през всяко време на годината и денонощието. В тях получава подслон всеки, който има редовен личен паспорт или друг официален документ за самоличност. 4. Във всяка туристическа или алпийска хижа трябва да има: а) обзаведена туристическа кухня, в която задължително по всяко време да се дава безплатен топъл чай без захар. В нея трябва да има място и съоръжения за подсушаване на дрехи и обувки; б) аптечка и авариен медицински пакет за даване на първа медицинска помощ. Броят и видът на медикаментите се определят от планинската спасителна служба (ПСС); в) комплекти от спасителни и помощни съоръжения по указания от ПСС само в определени съвместно от БТС и ПСС високопланински хижи, в чиито райони стават често бури, свличания и съществуват сериозни опасности; г) противопожарни уреди и съоръжения. 5. В туристическите или алпийски хижи се водят задължително следните книги: книга за посетителите, ревизионна книга и книга за препоръки, похвали и оплаквания. 6. Всеки български или чужд гражданин има право на подслон и ползуване от инвентара на всяка хижа. 7. Посетителите на хижите са длъжни: а) да спазват този правилник и да изпълняват нарежданията на длъжностните лица в хижите; б) да съдействуват на домакина, на дежурния, както и на ПСС при спасителни акции; в) да бдят и предотвратяват всякаква опасност от пожар в горите и хижите, както и да вземат активно участие в потушаването на появил се пожар. 8. Посетителите записват своите оплаквания в книгата за похвали и оплаквания, без да влизат в саморазправа с длъжностните лица в хижата. Дежурният и домакинът са длъжни веднага да уведомят организацията, която стопанисва хижата, за оплакването. Организацията трябва да вземе решение по него и в двадесетдневен срок да го съобщи на оплакващия се. 9. Домакинът на хижата е длъжен: а) да пази и стопанисва добре поверената му хижа и инвентара й; б) да поддържа маркировката в околността съгласно указанията на организацията, която стопанисва хижата; в) да посреща приветливо посетителите и да се отнася внимателно с тях; г) да познава основно района на хижата и да упътва посетителите; д) да спазва точно правилника за вътрешния ред и нарежданията на организацията, която стопанисва хижата; е) да води книгата за посетителите по установения ред; ж) да поддържа чистота в хижата и нейния район: з) да поддържа отоплението и осветлението в хижата; и) да дава сигнали с камбани, светлина или по друг начин при лошо време или друга опасност; к) да съдействува на органите на планинската спасителна служба при дежурства и спасителни акции; л) да раздава и приема книги от библиотеката през определено време и да следи за редовното им връщане; м) да не приема от посетителите никакво възнаграждение по изпълнение на задълженията си; н) при нарушения на правилника да взема съответни мерки, без да допуска саморазправа и грубости. 10. Домакинът на хижата има право: а) да настанява посетителите по реда на правилника; б) да налага наказанията, предвидени в правилника. Забележка. Разпоредбите на този правилник за домакина важат и за управителите на хижи, както и за другите длъжностни лица, които заместват домакина. Б. Дежурен 11. При нужда в хижите се изпращат от туристическите дружества, секции или алпийски клубове дежурни, които: а) контролират как персоналът на хижата изпълнява своите задължения, без да се вмесват в служебните му задължения; б) следят изпълнението на правилника за вътрешния ред от страна на посетителите и отбелязват направените оплаквания и похвали, за да ги донесат незабавно; в) съдействуват при настаняване на посетителите. Дежурните изпълняват тези задачи съобразно съгласуваните инструкции на БТС и организациите, които стопанисват хижите. 12. Посетителите се настаняват по реда на пристигането им и не по-рано от три часа преди определения за сън час. За майки с деца, бременни жени, лица с напреднала възраст, заболели и др. се запазват 10% от местата до един час преди времето за сън, след което се разпределят на общо основание. Когато броят на посетителите надвишава възможностите за настаняване, спазва се следният ред: най-напред се настаняват майките с деца, бременните, заболелите и децата, юношите и девойките до 14-годишна възраст, лицата с напреднала възраст, другите жени и организираните туристи. 13. Забранено е предварително да се запазват места за нощуване освен в следните случаи: а) при прояви, организирани от БТС и поделенията му; б) при туристическите, алпийските и ски състезания и организирани тренировки – за състезателите, съдиите и треньорите; в) за участниците в екскурзионното летуване, независимо от кого се стопанисва хижата, и за групите на организираните младежки походи и пътешествия – със съгласието на собствениците на хижите. При тези случаи се запазват до 50% от всички места за нощуване. ЦС на БТС може да изменя този процент при особени случаи конкретно за отделни хижи. 14. Едно лице на може да нощува в една и съща хижа без прекъсване повече от пет денонощия, освен ако има свободни места. Тази забрана няма приложение при организирани туристически, алпийски, квалификационни и учебно-спортни прояви. 15. Там, където има повече от едно спално помещение и условията позволяват, мъжете и жените нощуват в отделни помещения. Там, където няма отделни помещения, собствениците на хижите се задължават да приспособят помещения за нощуване на мъже и жени. 16. Посетителите се ползуват от помещенията и инвентара на туристическите или алпийски хижи срещу заплащане на такси. Таксите се събират за нощуване, почивка, използуване на допълнително одеяло и за отопление. A. Такси за нощуване Организирани туристи и алпинисти, отчетени с редовно облепени за текущата година членски карти, и учащи се до 14-годишна възраст включително заплащат: на легло – по 2,50 лв. на нар – по 1,50 лв. Всички останали посетители заплащат: на легло – по 6 лв. на нар – по 3 лв. Таксата включва ползуването на едно одеяло. Децата, ненавършили 7 години, които спят при родителите си, не заплащат такси. Всички нощуващи може да използуват мястото си за почивка до 15 часа на другия ден. Б. Такси за почивка Посетителите могат да използуват легла за почивка през деня. Те заплащат половината от определените такси за нощуване и използуват местата си до 15 часа същия ден. В. Такси за допълнително одеяло и отопление За всяко допълнително одеяло се заплаща по 0,50 лв. За отопление през зимния сезон се заплаща допълнително 1 лев. 17. За всяка нощувка, почивка, допълнително одеяло и отопление се издават квитанции от заверен и подпечатан от БТС кочан. Квитанциите трябва да се пазят от посетителите през целия престой в хижата. 18. Никой не може да заеме място за спане и почивка, преди да е предал документите си за самоличност. 19. Определените такси са максимални. Стопанисващите организации могат да ги намаляват или да ги отменят. 20. Не заплащат такси: а) бригадири при излети за трудови дни в полза на хижата; б) дежурните по хижа, длъжностните лица по ПСС и лицата, натоварени да ревизират хижата. 21. Часовете за сън са следните: зиме – от 1 октомври до 30 април – от 22 часа до 7 часа. лете – от 1 май до 30 септември – от 23 часа до 6 часа. 22. Всеки посетител заема определеното му място за нощуване и почивка до определения час. Пристигналите по-късно заемат местата си безшумно. 23. През определеното време за сън вътре и в района на хижата се осигурява пълна тишина. 24. В спалните помещения не може да се внася храна, да се готви и яде, да се пуши, да се вдига шум, не може да се внасят, монтират и мажат ски. 25. След като свърши времето за сън, спалните помещения трябва да бъдат освободени, за да се проветрят и почистят. Това трябва да стане най-късно до 11 часа. Когато одеялата не са чаршафосани, на единия им край трябва да се постави ясно видим знак, за да се постилат правилно откъм главата. Б. В столовата (салона) и бюфетите 26. Всеки посетител е длъжен, след като се нахрани, да почисти и подреди масата, като изхвърли на определените за целта места отпадъците от храна. Раниците и ските се поставят на определените места. В. В кухнята 27. Всеки посетител има право, след като уреди с домакина престоя си в хижата, да използува безплатно съдовете на кухнята, които трябва да върне измити и почистени. Г. В заслони без домакин 28. Всеки посетител, след като използува заслона и инвентара му е длъжен да почисти заслона, да подреди инвентара, да приготви дърва за печката и като заключи вратата, да постави ключа на указаното място. Д. В района и двора 29. Използуването на съоръженията и инвентара в двора и района на хижата трябва да бъде грижливо. Отпадъците трябва да се събират и хвърлят в определените за тях кошчета или ями. 30. Забранява се замърсяването на водите във вододайните зони и водите за пиене. 31. Забранява се късането на цветя в двора и района, чупенето на клони, паленето на огън и постройката на биваци извън определените за тази цел места. 32. На нарушителите на настоящия правилник се налагат следните наказания: а) забележка; б) представяне имената на нарушителите в съответното туристическо дружество и секция за наказание съгласно устава на БТС; в) отстраняване от хижата – при употреба на алкохол, неподчинение или повторение на нарушението; г) недопускане да се нощува в хижата – в случай на явно пияно състояние. Наказанията по буква "в" и "г" се налагат само ако не се поставя в опасност живота или здравето на наказания. Те се налагат от домакина съгласувано с дежурните по хижа и ПСС, когато има такива. 33. При хулиганство или друго престъпление длъжностните лица на хижата предават виновното лице за наказание от съответните власти. 34. Ревизии по приложението на настоящия правилник могат да извършват: а) членовете на бюрото на ЦС на БТС и упълномощените от него лица – във всички хижи в територията на страната, независимо от кого се стопанисват; б) от членовете на бюрата на окръжните съвети на БТС и упълномощените от тях лица – във всички хижи, намиращи се в територията на окръга им; в) членовете на бюрата в дружествените съвети и упълномощените от тях лица – във всички хижи, стопанисвани от тези дружества, туристически секции или алпийски клубове. 35. Ревизии в хижите, стопанисвани от профсъюзите, ведомствата, организациите, и др., могат да се извършват от натоварени от ръководствата лица и от членовете на бюрата на окръжните и дружествените съвети на БТС, упьлномощени за целта. 36. Ревизии в хижите, находящи се в територията на лесопарковете, могат да извършват и органите на управленията им в рамките на разпорежданията и правилниците за устройството на тези лесопаркове. 37. Продажбата и употребата на спиртни напитки в помещенията на хижите, в бюфетите им и в районите им е абсолютно забранено. Абсолютно се забраняват и хазартните игри под каквато и да е форма. 38. Лицата, които повредят хижата или нейния инвентар, заплащат веднага стойността на повредата. 39. Изпълнението на правилника се възлага на Българския туристически съюз, профсъюзите, всички организации, ведомства, кооперации и др., които стопанисват хижи. 40. Този правилник е утвърден с Решение № 4 от 13 февруари 1958 г. на Комитета за физическа култура и спорт и влиза в сила от деня на обнародването му в "Известия на Президиума на Народното събрание".

Раздел I – Общи положения

1. Всеки кораб, добил право да плава под знамето на НР България, трябва да бъде вписан в корабния регистър на някое българско пристанище. 2. Воденето на корабния регистър се извършва от регистрова служба при портовия надзор под ръководството на капитана на порта. 3. В портовия надзор при пристанищата Сталин, Бургас, Русе и Лом се водят по одобрени от министъра на транспорта образци следните книги, съставляващи корабния регистър : а) книга за големите кораби; б) книга за малките кораби; в) районна книга за малките кораби; г) списък на корабите. В останалите пристанища се водят само книги за малките кораби и списък на корабите. 4. Корабите с вместимост до 20 бруто регистър тона включително и рибарските лодки се вписват в книгите за малките кораби. Корабите над 20 бруто регистър тона включително се вписват в книгите за големите кораби. Корабите с вместимост до 20 бруто регистър тона включително подлежат на вписване всяка година. 5. В пристанищния корабен регистър подлежат на вписване следните данни: а) името на пристанището, в което се извършва вписването; б) поредният номер и датата на регистрацията; в) името или номерът на кораба; г) времето и мястото на построяването на кораба; д) главните размери на кораба; е) регистровата вместимост; ж) водоизместването празен; з) газенето пълен и празен; и) скоростта; к) видът на двигателя и мощността; л) видът и количеството на горивото; м) видът и предназначението на кораба; н) собственикът; о) съоръженията, котвата, мачтата, трюмът; п) извлечение на по-важните условия на договора за продажба, залог и др. р) датата и причината за отписването на кораба. 6. Вписването в пристанищния корабен регистър се извършва по писмена молба на корабособствениците, адресирана до капитана на порта, в която същите излагат необходимите данни, указани в § 5 от настоящия правилник, които подлежат на вписване. Вписванията в пристанищния корабен регистър на корабите, стопанисвани и ползувани от държавните учреждения и предприятия, се извършва по писмена молба на ръководителите на тези учреждения или предприятия. 7. Към молбата за вписване на кораби с вместимост над 20 бр. р. тона в корабния регистър се прилагат следните документи: а) документ, установяващ правото на собственост върху кораба, а за корабите държавна собственост – удостоверение от съответното учреждение или предприятие, което ги стопанисва или ползува; б) мерително свидетелство; в) свидетелство за годност за плаване; г) спецификация за корпуса и механизмите, ако притежава такава; д) документ, от който да се вижда, че корабособственикът е от лицата, указани в чл. 4 от Указа за търговското корабоплаване на НР България ; е) пътническо свидетелство – за пътническите кораби; ж) удостоверение за свободен борд, ако съгласно съществуващите разпореждания е задължен да има такова. Към молбата за вписване на корабите с вместимост до 20 бр. р. тона включително и рибарските лодки се прилагат следните документи: а) документ, от който да се вижда, че собственикът е от лицата, указани в чл. 4 от Указа за търговското корабоплаване на НР България ; б) документ, установяващ правото на собственост върху корабите, а за корабите държавна собственост – удостоверение от съответното учреждение или предприятие, което ги стопанисва и ползува; в) удостоверение за годност за плаване. 8. След извършване на вписването на кораб над 20 бр. р. тона в корабния регистър службата по регистрирането връща приложените към молбата за вписване документи на правоимащите и ги снабдява с: а) акт за националност; б) свидетелство за отплаване. 9. Актът за националност е валиден за цялото съществуване на кораба. Същият може да бъде заменен само в изброените в раздели III и IV на този правилник случаи. 10. Право да вдигат знамето на НР България имат само корабите, които са вписани в корабния регистър на някое българско пристанище и са снабдени с акт за националност или позволително за плаване. Прави се изключение от задължението за снабдяване с акт за националност само за корабите над 20 бр. р тона, които се занимават с риболовство в териториалните води, тия, които не са предназначени да излизат извън пристанищата, заливите, реките, езерата, и тия, които изпълняват пристанищни или крайбрежни надзорни служби. Тези кораби получават позволително за плаване и свидетелство за отплаване. 11. Корабите с вместимост над 20 бр. р. тона трябва да имат нанесени по траен начин, ясно и на видно място следните данни: а) името или номера на кораба с едър български шрифт, под него с по-дребен латински шрифт – от двете страни на носовата част; б) името или номера на кораба с едър български шрифт, а под него пристанището, в което е регистриран – на кърмата (гака-борда); в) на външната страна на двата борда – товарната марка със съответните знаци, а от двете страни на форщевня и ахтерщевня скала за газенето. Корабите с вместимост до 20 бр. р. тона и рибарските лодки трябва да бъдат означени на носовата си част с: номера, под който са регистрирани в пристанището; името им, ако са наименувани, и пристанището, в което са регистрирани. Тези данни трябва да бъдат написани с шрифт не по-малък от 15 сантиметра. Корабособствениците са длъжни да поддържат в изправност указаните в предходната алинея надписи. 12. Името на вписан в корабния регистър кораб с вместимост по-голяма от 20 бр. р. тона може да бъде сменено само по реда на чл. 12 от Указа за търговското корабоплаване , като новото име може да бъде написано на кораба само след вписване изменението в корабния регистър и във всички документи на кораба. Името на кораб с вместимост до 20 бр. р. тона включително може да бъде сменено само с разрешение на корабособственика и портовия надзор, а номерът – само при промяна на пристанището, в което е регистриран, и вписването му в друго пристанище. 13. Забранява се издаването на каквито и да е документи на кораби, които нямат име или отличителен номер. Собствениците на корабите с вместимост до 20 бр. р. тона включително и рибарските лодки са длъжни при безследно изчезване или преустановяване експлоатацията на корабите в едномесечен срок да уведомят регистровата служба, при която са вписани, и да върнат издаденото им позволително за плаване. 14. По искане на корабособствениците корабите могат да бъдат заличени от корабния регистър на пристанището, в което са вписани, и да бъдат регистрирани в корабния регистър на друго пристанище. 15. За целта собствениците на корабите подават писмена молба до капитана на порта в пристанището, където желаят да бъде вписан корабът. По отношение на тази молба се прилагат съответно разпорежданията на § 6 и 7 от този правилник. Регистровата служба в това пристанище вписва кораба в своя корабен регистър, като известява за това пристанището, където той е бил регистриран по-рано. При новото вписване регистровата служба издава на кораба нов акт за националност или позволително за плаване и свидетелство за отплаване, като задържа старите и ги унищожава. 16. Регистровата служба на пристанището, където по-рано е бил вписан корабът, след като получи съобщение от пристанището, което е извършило новото вписване, заличава кораба от своя корабен регистър, като отбелязва името, датата и номера, под който той е бил регистриран при новото вписване. 17. Когато купувачът на кораб, придобит в чужбина, е лице от указаните в чл. 4 на Указа за търговското корабоплаване , той е длъжен да поиска от намиращия се най-близко български консул да се издаде временно свидетелство на кораба за право на плаване под знамето на НР България. Купувачът представя следните документи: а) документ, от който да се вижда, че той принадлежи към лицата, изброени в чл. 4 от Указа за търговското корабоплаване ; б) документ, установяващ, че върху него преминава правото на собственост върху кораба; в) свидетелство за годност за плаване на кораба, издадено от органите на съответната държавна власт. В заявлението до консула на НР България за издаване на временно свидетелство се посочва избраното от корабособственика пристанище в НР България, в което ще бъде регистриран корабът. 18. Временното свидетелство е валидно за времето, докато корабът пристигне в избраното от собственика пристанище за регистриране, но за период не по-дълъг от една година, считано от датата, когато е издадено свидетелството. Срокът се отбелязва върху временното свидетелство. При издаването на такова свидетелство съответният консул уведомява веднага Министерството на транспорта. 19. Когато корабът не може да пристигне на посочения във временното свидетелство срок в пристанището, където ще бъде извършено вписването, капитанът на същия е длъжен да съобщи на намиращия се най-близко консул на НР България, който може да удължи срока на временното свидетелство до шест месеца, като чрез Министерството на външните работи незабавно уведомява Министерството на транспорта за продължаването на срока и причините, които са го наложили. 20. След пристигането на снабдения с временно свидетелство кораб в пристанището където ще бъде извършено вписването му, временното свидетелство се задържа от органите на портовия надзор и корабът се вписва в корабния регистър по установения в настоящия правилник ред. 21. Когато актът за националност, позволителното за плаване или свидетелството за отплаване бъдат загубени, собственикът на кораба се обръща към регистровата служба в пристанището, където корабът е вписан, с молба да му бъдат издадени нови документи. 22. Регистровата служба издава на молителя нови документи със забележка върху тях, че се издават вместо изгубените (дубликат). 23. Ако преди издаването на новите документи в замяна на загубените възникне какъвто и да е спор относно собствеността на кораба, издаването на нови документи се спира до разрешаването на въпроса по съдебен ред. 24. Всички разходи, свързани с издаването на нов акт за националност, позволително за плаване или свидетелство за отплаване, вместо загубените, се заплащат от собственика на кораба. 25. Всички промени в данните на кораба трябва да се съобщават на портовия надзор от собственика с изключение на: а) прехвърляне на собственост, залагане и други тежести, които се съобщават от нотариуса или консула, пред който е било извършено прехвърлянето на собствеността, залагането и пр.; б) принудително изпълнение, което се съобщава от органа, който привежда в изпълнение изпълнителните действия. 26. Съобщенията, указани в § 25 , трябва да бъдат направени на портовия надзор в двумесечен срок от настъпването на промяната. 27. Към молбата за вписване на нови данни в корабните регистри трябва да бъдат приложени: 1. Всички корабни документи, ако корабът не е в плаване. 2. Доказателства, установяващи изложените в молбата обстоятелства. Ако корабът се намира в плаване, корабните документи трябва да бъдат представени в регистровата служба в едномесечен срок от деня, в който е пристигнал в първото българско пристанище. 28. След като провери обстоятелствата, изложени в молбата за вписване и приложените към нея документи, регистровата служба извършва съответното вписване в пристанищните корабни регистри и върху корабните документи, които връща на собственика. 29. Корабът се заличава от корабния регистър: а) в случаите, когато загуби правото да плава под знамето на НР България; б) в случаите, когато корабът изчезне безследно и при изоставяне (абандон); в) при сменяване на пристанището, в което е вписан. 30. Корабособствениците са длъжни при загубване на правото корабите им да плават под знамето на НР България да заявят писмено за това в портовия надзор в едномесечен срок от деня, в който е загубено това право. 31. В случаите на загубване на правото за плаване на корабите под знамето на НР България поради безследно изчезване или изоставяне, корабособствениците трябва да представят в портовия надзор и всички запазени корабни документи. 32. Когато в портовия надзор стане известно, че са настъпили обстоятелства, предизвикващи заличаването на кораба от корабния регистър, а от страна на корабособственика не постъпи в определения срок съобщение за това, портовият надзор го поканва да се яви в пристанището и да даде обяснение. В случай че местожителството на собственика е неизвестно, портовият надзор го призовава чрез обявление, публикувано в притурката към "Известия на Президиума на Народното събрание". В поканата или публикацията се дава на корабособственика тримесечен срок да представи доказателства, че корабът не подлежи на заличаване от корабния регистър. В случаите, когато корабособственикът не представи в указания срок исканите доказателства или когато представените такива се намерят за недостатъчни, портовият надзор заличава кораба от корабния регистър, като всички разходи, направени във връзка с това, се извършват за сметка на корабособственика. 33. Настоящият правилник се издава на основание членове 13 и 91 от Указа за търговското корабоплаване на НР България.

Чл. 1. Настоящият правилник е изработен въз основа на чл. чл. 13 и 23 от закона за трудови кооперативни земеделски стопанства (изменен и допълнен с "Д. в.", бр. 63 от 18 март 1948 год. А. Приемане на земята в ТКЗС и земеустрояване

Чл. 2. Под думата земеустрояване по смисъла на този правилник се разбира, групирането на внесените от членовете на ТКЗС земя в общи кооперативни блокове с правилна геометрическа форма, прокарване пътна мрежа на блоковете, проектиране и прокарване на канали за отводняване и напояване, корекция на дерета, направа на чешми, кладенци, залесяване и др. видове полско благоустрояване. Земеустрояването може да се извърши цялостно или на етапи. Необходимата площ земя за пътища, канали и др. при земеустрояването се взема от земите на ТКЗС и на некооператорите, които се ползуват от одобренията, пропорционално на земите, които обхващат тези мероприятия.

Чл. 3. Приемането на земята, внасяна от членовете на ТКЗС и заменяването при групирането й в блокове, става по площ и качество. При внасянето на земята, членовете на ТКЗС подават писмена декларация по даден образец, заверена от председателя на местния народен съвет. Площта на земите, които внасят членовете на ТКЗС, както и тези на некооператорите, засегнати при земеустрояването, се взема от имотните ведомости, ако земята на селото е комасирана или кадастрирана, или от общинските землячни регистри, ако няма комасация и кадастър. В последния случай, при спор за площта на земите се допуска измерване, като заинтересуваните лица представят в 7-дневен срок, даден от комисията, предвидена в чл. 11 от този правилник, скица на спорния имот, от правоспособно техническо лице или измервач. Измерването става за сметка на заинтересуваните лица. Качеството на земите и стойността им в комасирани или бонитирани землища, се взема от имотните ведомости. Във всички останали случаи, качеството и стойността на земите се определят от комисията, която извършва земеустрояването.

Чл. 4. Земята, която членовете внасят в ТКЗС, се групира в един или няколко блока, в естествено обособени райони, чрез замяна със земите на нечленове, държавни, общински и др. обществени земи, включени в границите на определените кооперативни блокове. Под естествено обособени райони се разбира, части от землището с приблизително еднакви по терен и качество земя. При групирането не се допуска да се оставя несъбрана в блокове кооперативна земя, освен определената за лично ползуване земя. В населени места с комасирани и кадастрирани землища, групирането на земя се извършва чрез замяна на земите по комасационния, съответно кадастралния план и имотните ведомости, като при комасираните землища се допуска и прекомасиране на засегнатите квартали, с цел да се съберат земите, които некооператорите получават в тези квартали. В населени места където няма комасация и кадастър на землището, групирането на земите се извършва, чрез замяна, в блокове с правилни геометрически форми. След формирането на кооперативните блокове, съответните органи на МЗГ ги измерват и изработват скици, които предават на ТКЗС. Върху така образуваните блокове се извършват останалите етапи на земеустрояването. В населени места, където земята не е комасирана, при формирането на кооперативните блокове, при изправяне границите на съществуващите такива и при прокарване на пътища, канали и др., се допуска заменяване и на части от засегнатите земи на нечленове.

Чл. 5. Земите на кооператорите се събират в блокове само в райони, където кооператорите имат земи. Когато кооператорите нямат земи в райони, подходящи за специални култури или в такива, които се напояват, може да се образуват малки кооперативни блокове до 10 дек. върху причислени към държавния поземлен фонд земи, държавни, общински и др. обществени земи.

Чл. 6. Земите, включени в регулационните планове на селищата (незастроени дворни места, овощни градини, лозя и др.) не се групират в блокове. Използуването им става от собствениците им, в размер на определената за лично ползуване площ, а останалата част се използува от ТКЗС. Ако на членовете е дадена земя за лично ползуване от кооперативните блокове, тези места се използуват напълно от ТКЗС. Членовете си запазват правото на собственост върху тези земи в реалните им граници.

Чл. 7. Трайните насаждения, ако е решено да се вложат в ТКЗС, могат и да не се събират в блокове, а само се измерват, оценяват и записват в книгите на ТКЗС. При напускане, членовете получават своите или равностойни трайни култури, или съответната сума, отговаряща на неамортизираната още стойност на внесените трайни култури.

Чл. 8. Земите на кооператорите в чужди землища (парекендета) се заменяват с земи на жители от съответните села, намиращи се в землището на населеното място, където е основано ТКЗС. Заменяването се извършва от комисията, предвидена в чл. 11 от този правилник, попълнена с един представител на общинската комисия за ТПС от селото, в чиито землища се намират земите на кооператорите, посочени от председателя на местния народен съвет. Когато парекендентните земи на кооператорите са повече, остатъка им се групира в блокове, в землището, където се намират земите, от комисията по този член, с участието и на председателя на общинския народен съвет, в района на който се намира селото. В такива случаи, кооперативните блокове се формират по възможност до границата на землището на населеното място, където е ТКЗС.

Чл. 9. Големината и формата на блоковете трябва да бъдат такива, че да позволяват машинна обработка. Ако формираните досега блокове са по големина и форма неудобни за рационално стопанисване и машинно обработване, с разрешение на Министерството на земеделието и горите, допуска се прегрупиране на същите, с цел да се уедрят и добият правилна форма. Земите на новоприети в ТКЗС членове се присъединяват към съществуващите кооперативни блокове или се групират в нови такива.

Чл. 10. Внесената от кооператорите земя в ТКЗС се групира и дава в общи блокове, под форма на идеална собственост, без означаване реалните граници на парцелите на отделните членове. Същата се записва в книгите на ТКЗС по пространство, качество и стойност.

Чл. 11. Замяната на ………. на кооперативните блокове се извършва от общинските комисии по закона за ТПС , подсилени с по един представител на ТКЗС, посочен от управата им и един представител на некооператорите, посочен от председателя на местния народен съвет под ръководството на съответните органи по земеустройство при МЗГ, или под ръководството на натоварено лице със земеделско образование от организацията за геодезически измервания при Министерството на комуналното строителство и благоустройството, под контрола на МЗГ. Членовете на комисиите по този член, които не са длъжностни лица, получават от общината дневно възнаграждение, равно на възнаграждението, което се плаща за заседание на членовете на местните народни съвети. При изпълнение на задачите си по земеустрояването и одворяването членовете на тези комисии, които не са длъжностни лица, имат задължения и отговорности, като длъжностни лица.

Чл. 12. Решенията на комисията подлежат на обжалване по въззивен ред в 7-дневен срок от деня на съобщението пред околийския съдия, който е длъжен да се произнесе по жалбите в едномесечен срок от постъпването на същите в съда. В случай, че се налага неотложна сезонна работа, околийският съдия издава в 7-дневен срок, от датата на поискване това от управата на ТКЗС, заповед за временно въвеждане във владение на спорещите страни, върху определените им при групирането земи, преди окончателното произнасяне по жалбите. Решението на околийския съдия е окончателно и не подлежи на обжалване. Ако няма обжалвания, решенията на комисията влизат в сила, веднага след изтичане на срока за обжалване.

Чл. 13. В случай, че решението на комисията бъде отменено, поради неправилно формиране на цял блок или поради неправилни замени в отделни случаи, съответната комисия за ТПС, под председателството на околийския съдия, формира нов блок или коригира неправилните замени в 7-дневен срок след отмяна на решението. При тези корекции, на лицата, чиито жалби се уважават, ако е невъзможно да се върне собствената им земя, се дава друга подходяща по качество и равностойност земя от негрупираните кооперативни земи или в някой край на кооперативните блокове. Решението на тази комисия не подлежи на обжалване.

Чл. 14. Когато собствеността върху имота, който едно лице владее и иска да внесе в ТКЗС, е спорна, комисията решава въпроса за внасянето му в ТКЗС, независимо от наличността на спора. В този случай заинтересуваният може да търси правата си по съдебен ред.

Чл. 15. Трайните насаждения, подобрения и др., преминали при замените, в собственост на друг приобретател се оценяват от комисията, която е извършила замените, по средна пазарна цена в момента на заменяването и се заплащат от онези, които ги получават. Определените обезщетения на трайните насаждения и подобрения се събират от секретар-бирника до края на текущата година, по реда за събиране на преките данъци и се предават на правоимащите.

Чл. 16. Въз основа на влезлите в закона сила решения на комисиите извършили замените, собствениците на заменената земя се снабдяват безплатно с нотариални актове, ако представят доказателства, че са собственици на заменената земя, без обстоятелствена проверка. Снабдяват се също безплатно с нотариални актове за заменената земя и стопаните, извършили доброволна замяна, с цел да се улесни земеустрояването и благоустрояването на ТКЗС.

Чл. 17. На поискалите земеустрояване до 1 юни ТКЗС, групирането на земите им се извършва и се въвеждат във владение най-късно до тридесети септември същата година. След тази дата се формират блокове и на поискалите след първи юни, но въвеждане на владение през есента става само за блокове, определени за пролетни посеви. Ако в блоковете има ниви на некооператори с есенни посеви, засети преди връчването съобщението за извършените от комисиите замени, реколтата се прибира от некооператорите.

Чл. 18. По реда, определен в този правилник се групират и земите на Държавното стопанско предприятие "Държавни земеделски стопанства" при МЗГ. При такива случаи, в комисията, предвидена в чл. 11 от този правилник, взема участие представител на Главната дирекция за "Държавни земеделски стопанства" вместо представител на ТКЗС.

Чл. 19. При всички случаи на земеустрояване и одворяване на ТКЗС, МТС и Държавното стопанско предприятие "Държавни земеделски стопанства" съгласно този правилник, замяната на земите се извършва, като се дават в замяна равностойни или еднакви по качество и терен земи. При невъзможност да се изпълнят точно горните условия, част от стойностите на заменяваните земи може да бъде заплатена и с пари, ако тя не е по-голяма от 10 % от стойността на заменяваната земя. Събирането на суми за уравняване такива разлики се извършва от секретар-бирника на общината, където живее лицето, по реда за събиране преките данъци и се изплащат на правоимащите. Ако последните откажат да получат сумите, секретар-бирникът ги внася за тяхна сметка в Б. н. банка.

Чл. 20. Ако общинската комисия за ТПК, поканена от органите на МЗГ не започне работа по групиране земите на ТКЗС в тридневен срок, считан от деня на връчване поканата, то на ония членове, които не се явява на работа, органът на МЗГ им съставя акт за глобяване, съгласно чл. 41 от закона за ТКЗС за всяко неявяване след връчена покана. Б. Одворяване на ТКЗС и МТС

Чл. 21. ТКЗС и МТС могат да създават по един и повече главни и допълнителни стопански дворове. Главните стопански дворове са край селището и имат всички видове стопански сгради или без някои сгради за продуктивния добитък, краварник, свинарник, овчарник, курници и др. Допълнителни стопански дворове се създават в землището на селото или в чуждо землище. Те имат само някои стопански сгради за продуктивния добитък и за временно сезонно подслоняване на работници, инвентар и работен добитък. Броят и размерът на стопанските дворове на ТКЗС и МТС се определя от съответните служби при Министерството на земеделието и горите.

Чл. 22. За създаване на стопански дворове ТКЗС и МТС получават необходимата земя:

1. От свободни държавни, общински, причислени към държавния поземлен фонд дворни места и парцели в чертите на селището, където са ТКЗС и МТС.

2. От свободни държавни, общински, причислени към държавния поземлен фонд и др. обществени земи, мери и гори в съседство със селището и в землището на населеното място, където са основани ТКЗС и МТС.

3. От подходящи части на земите, включени в кооперативните блокове, ако възможностите за снабдяване на ТКЗС и МТС с подходящи места за стопански дворове, изброени в т. т. 1 и 2 не са налице.

4. От частни дворни места, парцели, земи и гори, независимо в кое землище се намират те, когато липсват подходящи за стопански дворове земи от онези изброени в т. т. 1, 2 и 3. Частните дворни места, парцели, земи и гори, които се вземат за стопански дворове на ТКЗС се заменят с равностойни части общински и на държания поземлен фонд земи, гори и мери, или кооперативни земи. При невъзможност да се заменят, взетите за стопански дворове частни дворни места и земи се заплащат с пари по средни пазарни цени. Оценката се извършва от комисията, която извършва одворяването. Забележка. Одворяване на ТКЗС и МТС може да стане и с частни дворове, вътре или вън от чертите на селището, ако те са достатъчно големи и имат стопански сгради, които сега собствениците им не използуват за своите земеделски стопанства. В такива случаи земята се заменява с равностойна земя или се заплаща в пари, а постройките се заплащат по оценка на комисията, която извършва одворяването , подсилена с техническо лице на държавна служба.

Чл. 23. Одворяването на ТКЗС и МТС, оценките и заменяването на частните места, парцели, земи и гори, които се налагат при одворяването, се извършват от общинските комисии за ТПС, в чиито райони са основани ТКЗС или МТС, подсилени с трима представители на ТКЗС. Ако одворяването става в землища на други населени места, или с частни дворни места, парцели, земи и гори, но срещу заплащане, то се извършва от комисия, назначена от Министъра на земеделието и горите. Когато се одворява МТС, в комисията вместо представител на ТКЗС, участвува представител на МТС.

Чл. 24. По горния ред ТКЗС и МТС получават подходящи места и за допълнителни стопански дворове, независимо в чие землище се намират местата.

Чл. 25. Когато одворяването става с дворни места и парцели от регулационния план на селището или с подлежащи на включване в регулационния план места, органите на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството извършват служебно съответната корекция на регулационния план и оформяват стопанските дворове на ТКЗС и МТС в едномесечен срок от датата на поискването от ТКЗС и МТС без спазване процедурата, предвидена в закона за благоустройството . Същите органи изработват безплатно нивелационни скици на местата, определени за стопански дворове на ТКЗС и МТС.

Чл. 26. Когато одворяването става върху кооперативен блок, ТКЗС получават от държавни, общински и от държавния поземлен фонд земи, мери и гори равностойна земя срещу ангажираната за стопански дворове площ. С тази земя ТКЗС заменяват земята на кооператорите, определена и взета за стопански дворове.

Чл. 27. Комисиите, предвидени в чл. 23 на този правилник са длъжни да извършват одворяването на ТКЗС и МТС най-късно 15 дни след писменото искане от страна на ТКЗС и МТС. В противен случай, виновните членове на комисиите се наказват с глоба, съгласно чл. 41 от закона за ТКЗС .

Чл. 28. Решенията на комисиите по одворяването могат да се обжалват в седемдневен срок от деня на съобщението, пред околийския съдия, който е длъжен да се произнесе в 15-дневен срок, считан от деня, в който са постъпили жалбите. Решението на околийския съдия е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 29. Държавните, общински и на държавния поземлен фонд дворни парцели, места, земи, мери и гори, нужни на ТКЗС и МТС за стопански дворове или за заменяване земите на некооператорите или такива на кооператорите, с които се одворяват ТКЗС и МТС им се дават безвъзмездно на вечно ползуване.

Чл. 30. При отпускане заеми на ТКЗС и МТС, Българска инвестиционна банка в Б. н. банка приемат вместо нотариални актове или други документи за собственост за дворните места на ТКЗС и МТС протоколите на комисиите за одворяването по чл. 23 от този правилник.

Чл. 31. Протоколите на тези комисии влизат в сила след одобряването им от МЗГ. Когато комисията по одворяването откаже да одвори ТКЗС или МТС с подходящи стопански дворове места, Министра на земеделието и горите назначава комисия в състав: председател – председателя на Околийския народен съвет и членове: окол. агроном, представител на ТКЗС или съответно представител на МТС, които извършва одворяването.

Чл. 32. Въз основа на одобрените протоколи за решенията на комисиите по одворяване на ТКЗС и МТС, частните стопани, чиито парцели, места, заеми и гори са заменени се снабдяват безплатно с нотариални актове за собственост без каквито и да е други документи и формалности.

Чл. 33. Настоящият правилник влиза в сила след одобрението му от Министерския съвет и утвърждаването му с указ от президиума на В. Н. С. и три дни след обнародването му в "Държавен вестник".