Чл. 42 PVDOVP

Чл. 42. (1) Всяко предприятие, социалистическа организация или тяхно поделение, стопанисващо водна площ, е длъжно:
1. да организира обезопасяването на водната площ чрез назначаване на дежурни по водни бази (контролно-пропускателни пунктове), разкриване на спасителни станции или постове (при спазване нормативите за тяхното обзавеждане – приложение № 1), табелиране, ограждане и други начини, както е посочено в правилника;
2. да застрахова обектовите ръководители и спасителите срещу лична злополука или причиняване такава, както и за нанасяне на други морални и материални вреди на трети лица по време на оказване помощ при воден инцидент;
3. (в сила от 1.06.1983 г.) да осигури подходящи битови условия на медицинските и спасителните кадри, работещи в спасителните станции и постове, през летния сезон, а именно:
а) на обектовите ръководители и на лекарите, работещи в медицинските и реанимационните пунктове – безплатна квартира (самостоятелна стая с две легла) и хранене на столови начала на тях и на придружаващите ги членове на семейството им;
б) на медицинските сестри и шофьори на санитарни линейки – безплатна квартира и столово хранене. По изключение, когато липсват условия за столово хранене, тези лица и посочените в буква "а" имат право да ползуват намаление в заведенията за обществено хранене съгласно разпоредбите на Министерството на финансите, Министерството на вътрешната търговия и услугите и Държавния комитет по туризма;
в) на спасителите – безплатна квартира и базплатна храна в размер, определен от Министерството на финансите.
(2) Общинският (районният) народен съвет, когато няма преки задължения по обезопасяването на водните площи като техен стопанин, е длъжен:
1. да организира своевременно обезопасяването на водните площи, намиращи се на територията му и подлежащи на обезопасяване;
2. да извършва необходимата разяснителна работа сред населението за спазване заповедта, определяща разрешените и забранените за къпане водни площи, както и поне веднъж месечно през активния сезон да проверява изпълнението й;
3. ежегодно да разкрива нови организирани места за къпане, плуване и упражняване на други водни спортове или занимания;
4. при нужда да включва доброволни отрядници в дежурствата за осигуряване по-ефективна охрана и опазване обществения ред в охраняваните водни площи;
5. да подпомага организационно и материално обезопасяването на откритите водни площи, характеризиращи се с повишена опасност от настъпване на удавяния, когато същите се стопанисват едновременно от повече стопани.
(3) Министерството на народното здраве е длъжно:
1. да организира ежегодно курсове за повишаване квалификацията на медицинските кадри по въпросите за спешната помощ при давене;
2. да осигурява медицински кадри и санитарен транспорт за водноспасителните станции и постове през летния сезон;
3. да организира с помощта на народните съвети разкриването на медицински и реанимационни пунктове, като ги осигурява с необходимата медицинска апаратура, съоръжения, медикаменти и извършва ежемесечни проверки на работата им;
4. да определя съвместно с Министерството на финансите начините за изпращане на здравните работници, обслужващи медицинските и реанимационните пунктове на водните площи, и заплащане трудовите им възнаграждения;
5. да организира здравнопросветната дейност, свързана с профилактиката на водните инциденти.
(4) Министерството на народната просвета е длъжно:
1. да организира съвместно с БЧК ученически водноспасителни постове и курсове за млад спасител в училищата и ученическите почивни лагери, устроени край водни площи;
2. да организира изучаването на водноспасителния минимум в предсезонния период и по време на летния организиран отдих сред учениците и студентите;
3. да организира ежегодно преди приключването на учебната година чрез директорите на училищата провеждането на разяснителна работа сред учениците относно мерките за предпазването им от удавяния;
4. да организира чрез окръжните съвети за народна просвета водноспасителната дейност в летните ученически почивни лагери на народните съвети и студентските почивни станции, устроени край водни площи;
5. да оказва съдействие на БЧК за привличане на ученици, студенти и учители в курсовете и състезанията по водно спасяване, както и за участието им в обществените дежурства на водноспасителни постове;
6. да оказва съдействие за освобождаване на студенти и ученици от летните бригади, за да бъдат назначавани за водни спасители;
7. да оказва съдействие на БЧК за подготвяне на студентите от ВИФ "Г. Димитров" от специалностите "плуване", "водна топка" и "скокове във вода" за водни спасители и съдии по водно спасяване.
(5) Министерството на вътрешните работи е длъжно:
1. да организира осигуряването на обществения ред във и около местата за къпане;
2. да организира изучаването на водноспасителния минимум от кадрите, които обучава;
3. да оказва съдействие при извършване на проверки по обезопасяването на водните площи;
4. да регистрира, анализира и при поискване от БЧК да му предоставя сведения за удавянията в страната.
(6) Министерството на машиностроенето и електрониката е длъжно да организира планово производство на водноспасителни съоръжения за нуждите на водноспасителните станции, постове и дежурните по водни бази в достатъчни количества за страната.
(7) Българският Червен кръст е длъжен:
1. да оказва методична и консултативна помощ на ведомствата, народните съвети и другите организации по водноспасителната дейност;
2. да организира и провежда широка просветно-профилактична дейност за предотвратяване на водните инциденти;
3. да организира ежегодно курсове за подготовка и преквалификация на изпълнителски и ръководни водноспасителни кадри, млади спасители и други служебни лица, с дейността на които е свързана успешната борба с водния травматизъм; да организира състезания по водно спасяване като продължение на учебната работа с водните спасители.
(8) На Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) се препоръчва:
1. да предоставя по съгласувани графици плувните си басейни в страната за обучение на водни спасители, тренировки и състезания по водно спасяване, организирани от БЧК;
2. да организира съвместно с БЧК обучението на разрядниците по плуване за водни спасители;
3. да организира успоредно с обучението по плуване на населението изучаването на водноспасителния минимум.
(9) На Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) се препоръчва:
1. да съдействува на БЧК при подготовката на водноспасителни кадри;
2. да подпомага чрез морските си клубове БЧК при организиране на обществените водноспасителни постове;
3. да организира към морските клубове леководолазни групи за изваждане от водоемите трупове на удавени граждани.
(10) На Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) се препоръчва:
1. да оказва съдействие на БЧК при подбор на кандидатите за водни спасители и при набирането на водни спасители за щатна работа през летния сезон;
2. да освобождава по искане на БЧК студенти и ученици, правоспособни спасители, от участието им в младежките трудови бригади и да ги оставя на разположение на БЧК за използуването им като спасители;
3. да организира водноспасителната дейност в националните и окръжните младежки бригади.
(11) На Българските професионални съюзи (БПС) се препоръчва:
1. да провеждат заедно с БЧК разяснителна водноспасителна работа в предприятията и почивните домове;
2. да съдействуват за подобряване битовите условия на водноспасителните кадри в страната по време на изпълнението на водноспасителната работа;
3. да обезопасяват и оборудват водноспасителните станции и постове на самостоятелните профсъюзни плажове и басейни;
4. да предоставят по съгласувани графици собствените си басейни на БЧК за обучение на спасители за тренировки и състезания по водно спасяване.
(12) Всички стопани на плувни басейни са длъжни да ги предоставят по съгласувани графици на БЧК за обучение на водни спасители, тренировки и състезания по водно спасяване.