Чл. 40 PPZVP

Чл. 40 . (1) Заповедта за задържане на лице се подписва от компетентния орган по чл. 13, ал. 5 от Закона за военната полиция и следва да съдържа:
1. името, длъжността и местоработата на лицето, издало заповедта;
2. фактическите и правните основания за задържането;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часа на задържането;
5. правата на задържаното лице:
а) да обжалва пред съда законността на задържането;
б) на адвокатска защита от момента на задържането;
в) на медицинска помощ;
г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;
д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;
е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
(2) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 1, т. 5, букви "б" – "е" и се подписва на заповедта.
(3) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта и/или да попълни декларацията по ал. 2 се удостоверява с подписа на един свидетел.
(4) Заповедта за задържане по ал. 1 се подписва в три екземпляра, като един се връчва на задържаното лице непосредствено след нейното издаване, един се прилага към преписката и един се архивира в съответната регистратура. Заповедта се вписва в книга за задържани лица, като се отбелязва номерът й.
(5) Заповедта по ал. 1 не се издава за лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс .
(6) Срокът за задържане по чл. 13, ал. 1 от Закона за военната полиция започва да тече от момента на ограничаване правото на лицето на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане.