Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат условията и редът за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските градини и училищата.

Чл. 2 . Общественият съвет е орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им.

Глава втора – СЪЗДАВАНЕ И УСТРОЙСТВО

Чл. 3 . Обществен съвет се създава към всяка детска градина и всяко училище с изключение на духовните училища, вечерните училища, училищата към местата за лишаване от свобода, възпитателните училища интернати и социално-педагогическите интернати, както и на частните детски градини и частните училища, които не получават средства от държавния бюджет.

Чл. 4 . (1) Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция, а за училищата, които извършват обучение за придобиване на професионална квалификация – и представител на работодателите.

(2) Представителят на финансиращия орган се определя от кмета на общината или от съответния министър – първостепенен разпоредител с бюджет.

(3) Представителите на родителите се излъчват на събрание на родителите.

(4) За представители на родителите могат да бъдат излъчени:

1. родители на деца или ученици от детската градина или училището;

2. професионално доказани личности от различни области на обществения живот, изявени общественици, спомоществователи, бивши възпитаници, които не са родители на деца и ученици от детската градина или училището.

(5) Представителят на работодателите за училищата, които извършват обучение за придобиване на професионална квалификация, се определя от областния управител по предложение на представителните организации на работодателите.

(6) Съставът на обществения съвет включва и резервни членове на представителите по ал. 1.

(7) Участието на членовете в обществения съвет е на доброволни начала и е безвъзмездно.

Чл. 5 . (1) Не може да бъде член на обществения съвет лице, което е:

1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията;

2. член на настоятелството на детската градина или на училището;

3. в трудово или облигационно правоотношение с детската градина или училището, изпълнител или в трудово правоотношение с изпълнител по договор, възложител по който е училището, детската градина, първостепенният разпоредител с бюджет или кметът на район в градовете с районно делене.

(2) Членовете на обществения съвет попълват декларация, с която удостоверяват липсата на обстоятелствата по ал. 1.

Чл. 6 . (1) Броят на членовете на обществения съвет може да бъде:

1. за детски градини или училища с до 500 деца или ученици – 5 или 7;

2. за детски градини или училища с над 500 деца или ученици – 7 или 9.

(2) Конкретният брой на членовете на обществения съвет се определя от директора на детската градина или училището.

(3) Не по-малко от 2/3 от представителите на родителите в обществения съвет задължително са родители на деца или ученици от детската градина или училището.

Чл. 7 . (1) Представителите на родителите в детски градини или училища с до 100 деца или ученици се излъчват пряко на събрание на родителите, на което се канят родителите на всяко едно дете или ученик.

(2) Представителите на родителите в детски градини и училища с над 100 деца или ученици се излъчват на два етапа:

1. първи етап – срещи на родителите на всяка група/паралелка, на които се канят родителите на всяко едно дете или ученик, и се излъчват:

а) по двама представители от група/паралелка – в детски градини и училища от 101 до 600 деца или ученици;

б) по един представител от група/паралелка – в детски градини и училища с над 600 деца или ученици;

2. втори етап – събрания на родителите, в които участват излъчените лица по т. 1.

(3) Събранието и/или срещите на родителите по ал. 1 и 2 се свикват от директора на детската градина или училището в подходящо време с цел осигуряване на присъствието на максимален брой родители.

Чл. 8 . (1) В събранието и/или в срещите на родителите може да участва с право на глас само един родител на дете или ученик.

(2) За член на обществения съвет всеки родител може да номинира себе си, друг родител на дете или ученик в детската градина или училището, както и лице по чл. 4, ал. 4, т. 2 .

Чл. 9 . (1) На събранието на родителите се излъчват и резервни членове, които могат да бъдат само родители на деца или ученици от детската градина или училището.

(2) Броят на резервните членове не може да е повече от броя на представителите на родителите в обществения съвет.

(3) Поредността на заместване се определя съобразно броя на получените гласове. При равен брой гласове заместването се осъществява по жребий.

(4) Когато основен член отсъства от заседание на обществения съвет, на негово място участие взема резервният член съобразно поредността на заместване.

(5) Резервен член може да бъде включен в състава на обществения съвет като основен член по реда на чл. 15 .

Чл. 10 . (1) На събранието и/или на срещите на родителите се води протокол от лице, определено от директора. Протоколът се удостоверява с подпис от лицето, определено от директора.

(2) Присъствалите на събранието и/или на срещите лица подписват присъствени списъци.

(3) Протоколите и присъствените списъци се регистрират в дневника за входяща кореспонденция на детската градина или училището.

Чл. 11 . За участие в събранието и/или в срещите на родителите директорът отправя писмена покана до родителите на всички деца и ученици в детската градина или училището, която съдържа:

1. дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на събранието/срещата на родителите;

2. информация за мястото и/или за интернет страницата, на което са оповестени правомощията на обществения съвет.

Чл. 12 . (1) Директорът изпраща поканата чрез учителите на групата/класния ръководител на детето/ученика, както и по електронна поща в срок не по-малък от 15 дни преди датата на провеждането на събранието и/или на срещите на родителите.

(2) За събранието и/или за срещите на родителите директорът:

1. уведомява родителите на учениците чрез бележника за кореспонденция/ученическата книжка;

2. поставя съобщение на видно място в сградата на детската градина или училището;

3. публикува съобщение на интернет страницата на детската градина или училището;

4. използва други подходящи начини за уведомяване на родителите.

Чл. 13 . (1) В срок не по-малко от 30 дни преди датата на провеждане на събранието на родителите директорът отправя писмено искане до финансиращия орган и до областния управител в случаите по чл. 4, ал. 5 за определяне на представител и на резервен член.

(2) Финансиращият орган, съответно областният управител, уведомява директора за определените членове в срок до 30 дни от получаване на искането по ал. 1.

Чл. 14 . (1) Поименният състав на обществения съвет се определя със заповед на директора въз основа на протокола от проведеното събрание на родителите и на писмените уведомления от финансиращия орган и от областния управител. В заповедта се включват и резервните членове на обществения съвет.

(2) Членовете на обществения съвет се определят за срок до три години.

(3) Едно лице може да участва в състави на обществения съвет не повече от шест години.

(4) В едномесечен срок преди изтичане на срока по ал. 2 директорът организира конституирането на нов състав на обществения съвет.

Чл. 15 . (1) Промяна в състава на обществения съвет преди изтичане на срока по чл. 14, ал. 2 се прави:

1. при отписване или завършване на детето или ученика, чийто родител е член на обществения съвет;

2. след писмено заявление до директора на детската градина или училището от представител на родителите;

3. след писмено уведомление от финансиращия орган или от областния управител за промяна на представителя;

4. по инициатива на директора при възникване на някое от обстоятелствата по чл. 5, ал. 1 ;

5. при неявяване на три заседания на обществения съвет за една учебна година;

6. по решение на събранието на родителите.

(2) При предсрочно прекратяване на правомощията на член на обществения съвет от представителите на родителите съставът се попълва от резервен член по поредността на заместване за срок до изтичането на срока по чл. 14, ал. 2 .

(3) При предсрочно прекратяване на правомощията на представител на финансиращия орган или на работодателите съставът се попълва от посочения резервен член за срок до изтичането на срока по чл. 14, ал. 2 .

(4) При невъзможност съставът на обществения съвет да бъде попълнен с резервен член директорът организира частично попълване на състава за срок до изтичането на срока по чл. 14, ал. 2 .

Глава трета – ДЕЙНОСТ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

Чл. 16 . (1) Общественият съвет в детската градина и училището:

1. одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема ежегодния отчет на директора за изпълнението й;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2023 г.) участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на стратегията за развитие на детската градина или училището в частта й по чл. 263, ал. 4, т. 6 и 9 от Закона за предучилищното и училищното образование и при обсъждане на избора на ученически униформи;

3. предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес въз основа на резултатите от самооценката на институцията, външното оценяване – за училищата, и инспектирането на детската градина или училището;

4. дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи, както и за отчета за изпълнението му – за институциите на делегиран бюджет и за частните детски градини и частните училища, които получават средства от държавния бюджет;

5. съгласува предложението на директора за разпределение на средствата от установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина;

6. съгласува училищния учебен план;

7. участва с представител на родителите в комисиите за атестиране на директорите при условията и по реда на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;

8. съгласува избора от учителите на учебниците и учебните комплекти, които се предоставят за безвъзмездно ползване на учениците;

9. сигнализира компетентните органи, когато при осъществяване на дейността си констатира нарушения на нормативните актове;

10. дава становище по училищния план-прием;

11. участва с представители в създаването и приемането на етичния кодекс на училищната общност;

12. участва с представители в провеждането на конкурса за заемане на длъжността "директор" в държавните и общинските детски градини и училища;

13. участва с представители в заседанията на педагогическия съвет с право на съвещателен глас.

(2) Общественият съвет дава становища и по други въпроси по искане на директора, на педагогическия съвет, на регионалното управление на образованието или на съответния министър – първостепенен разпоредител с бюджет.

(3) При неодобрение от обществения съвет на актовете по ал. 1, т. 1 и 6 те се връщат с мотиви за повторно разглеждане от педагогическия съвет. При повторното им разглеждане педагогическият съвет се произнася по мотивите и взема окончателно решение.

(4) В срок до 31 март на текущата година директорът представя на обществения съвет проекта на бюджет на детската градина или училището за становище.

(5) Към проекта на бюджет по ал. 4 директорът на институция, прилагаща система на делегиран бюджет, както и на частна детска градина или частно училище, включени в системата на държавно финансиране, прилага обяснителна записка с информация за:

1. очакваните приходи и разходи по видове;

2. параметрите, въз основа на които са формирани разходите за персонал – численост, размер на възнагражденията, другите плащания за персонал, осигурителни вноски;

3. списък на капиталовите разходи;

4. разпределение на бюджета по дейности;

5. основните ограничения при формирането на бюджета;

6. размера на целевите средства по видове;

7. размера на установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина;

8. размера на собствените приходи и остатък от предходни години – за институциите, прилагащи система на делегиран бюджет.

(6) Директорът е длъжен да представи мотивиран отговор по всяко конкретно предложение, съдържащо се в становището по ал. 4, в случай че съответното предложение не е прието и не е намерило отражение в проекта на бюджет.

(7) Общественият съвет в частната детска градина и в частното училище изпълнява правомощието си по ал. 1, т. 4 само за средствата, получавани от държавния бюджет.

Чл. 17 . (1) Общественият съвет изготвя отчет за своята дейност за предходната учебна година, който се:

1. поставя на мястото за обявления в сградата на детската градина или училището;

2. публикува на интернет страницата на детската градина или училището;

3. представя и обсъжда публично на среща с родителите от детската градина или училището.

(2) Общественият съвет използва и други подходящи начини за информиране на родителите за работата му и за взетите решения.

Чл. 18 . (1) На първото заседание общественият съвет избира от състава си председател с обикновено мнозинство с явно гласуване.

(2) Председателят:

1. представлява обществения съвет и организира и ръководи дейността му;

2. свиква, насрочва, определя дневния ред и ръководи заседанията на обществения съвет;

3. удостоверява с подпис протоколите от заседанията на обществения съвет.

Чл. 19 . (1) Общественият съвет се свиква на заседание най-малко 4 пъти годишно, като задължително провежда заседание в началото на учебната година.

(2) Една трета от членовете на обществения съвет може да прави искане до председателя за свикване на заседание.

(3) При необходимост директорът може да отправи искане до председателя на обществения съвет за свикването му.

Чл. 20 . (1) Заседанията на обществения съвет се свикват с изпращане на покана от председателя до всеки член, както и до други лица, имащи право да присъстват. Поканата съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на заседание. Към поканата се изпращат и всички необходими материали по дневния ред.

(2) Поканата се поставя на мястото за обявление в сградата на детската градина или училището и/или на интернет страницата на съответната институция най-малко 10 дни преди деня на заседанието. Към поканата се посочва и мястото, на което заинтересованите лица могат да се запознаят с материалите по дневния ред.

Чл. 21 . (1) Членовете на обществения съвет или резервните членове потвърждават пред председателя участието си в срок от 3 дни преди деня на предстоящото заседание.

(2) Всеки член на обществения съвет може да внесе писмено становище по всяка точка от дневния ред, което се регистрира в дневника за входяща кореспонденция на детската градина или училището.

Чл. 22 . (1) Заседанието се счита за редовно, ако на него присъстват повече от половината от членовете на обществения съвет.

(2) Всеки член на обществения съвет може да прави предложение за включване на точки в дневния ред непосредствено преди неговото гласуване.

(3) Решенията на обществения съвет се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове.

Чл. 23 . (1) С право на съвещателен глас в заседанията на обществения съвет към училищата участват поне трима представители на ученическото самоуправление и представител на настоятелството. Директорът на училището, съответно председателят на настоятелството, писмено уведомява председателя на обществения съвет за определените представители.

(2) С право на съвещателен глас в заседанията на обществения съвет към детските градини участва представител на настоятелството. Председателят на настоятелството писмено уведомява председателя на обществения съвет за определения представител.

(3) В заседанията на обществения съвет могат да бъдат канени и служители на детската градина или на училището, на регионалното управление на образованието, експерти, както и представители на работодателите, на синдикатите, на юридическите лица с нестопанска цел и други заинтересовани лица.

Чл. 24 . Директорът на детската градина или на училището има право да присъства на заседанията на обществения съвет и да изразява становище по разглежданите въпроси.

Чл. 25 . (1) За всяко заседание на обществения съвет се съставя протокол и присъствен списък. Списъкът се подписва от присъстващите лица. Протоколът се номерира съобразно поредността на провеждането и се подписва от председателя и от лицето, което го е съставило.

(2) В срок до 3 дни от провеждане на заседанието протоколът се регистрира в дневника за входяща кореспонденция на детската градина или училището и се поставя на мястото за обявление и/или на интернет страницата на съответната институция.

Чл. 26 . (1) Кореспонденцията и документите за дейността на обществения съвет се съхраняват в детската градина или училището на място, определено от директора.

(2) Административното и техническото подпомагане на обществения съвет се извършва от длъжностно лице от детската градина или училището, определено от директора.

(3) Общественият съвет осъществява своята дейност без допълнителен персонал и издръжка.

Чл. 27 . (1) За изпълнението на правомощията на обществения съвет директорът е длъжен да осигурява изчерпателна, актуална, разбираема и вярна информация, както и всички сведения и документи, необходими за дейността му.

(2) Директорът представя на обществения съвет тримесечни отчети за изпълнението на бюджета на училището или детската градина в срок до края на месеца, следващ съответното тримесечие.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . В срок до 31 декември 2016 г. директорите на детските градини и на училищата определят поименните състави на обществените съвети.

§ 2 . Този правилник се издава на основание чл. 270 от Закона за предучилищното и училищното образование .

I. ЦЕЛ НА ПРАВИЛНИКА

1. Настоящият правилник има за цел да съгласува дейността на предприятията и учрежденията, свързана с експлоатацията на пристанищата. 2. Пристанищата имат следните задачи: осигуряват изпълнението на държавния план по претоварването на товарите от сухопътен на воден транспорт и обратно – приемат и съхраняват обработваните в пристанищата товари и извършват експедирането им. 3. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Приемането, обработката, съхраняването и експедицията на товарите, преминаващи през пристанищата, се извършват съгласно сключен годишен договор за пристанищни услуги. За обработка на транзитни и реекспортни товари се сключват отделни договори. 4. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Товародателите подават на пристанищата месечни заявки за обработка на товарите по договорите в рамките на 1/3 от тримесечното разпределение освен ако не е договорено друго. 5. (Изм. – Изв., бр. 60 от 1959 г., бр. 97 от 1960 г., ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Не се изпращат към пристанищата товари, чийто превоз не е съгласуван от товародателя със съответното пристанище. Товародателят вписва в превозните документи забележка "Съгласуван с пристанището". Ако бъдат изпратени несъгласувани товари, те се приемат за обработка от пристанището при възможност, като не се включват в нормите за обработка на транспортните средства. Всички неустойки, денгуби и други щети, произлезли от изпращането на такива товари, се понасят от виновната страна. Транспортните средства с недоговорени, но предварително съгласувани и приети от пристанищата товари се обработват по условията за обработка на транспортни средства с договорени товари. Неусвоени превозни средства от товародателите във вътрешността за износ през пристанищата поради несъгласуване превоза на товарите с пристанището, поради липса на кораб, склад или други са за сметка на товародателите. Б. Приемане на товарите за обработка 6. В пристанищата се приемат за обработка само товари, които пристигат по воден път или ще бъдат извозени по воден път. (Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато се наложи някои товари, намиращи се в района на пристанищата и предназначени за износ по вода, да се изнесат с друг вид транспорт или върнат за вътрешността на страната, натоварването им във вагони или други превозни средства се извършва от пристанищата при отделно договаряне. 7. Клиентите на пристанището са длъжни да осигуряват в предвидените срокове необходимите кораби, вагони, камиони, коли и други превозни средства за извозването на товарите от и за пристанищата. (Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Всички контрасталии, денгуби на вагони, престои на работници и механични средства, магазинаж и други щети, причинени поради недоставяне или късно доставяне на превозни средства, се заплащат от неизправната по договора страна. 8. Износните товари се приемат от пристанищата в готов за износ вид и качество, в изправна стандартна опаковка, надлежно маркирани. Когато няма определена стандартна опаковка, тя трябва да бъде пригодена за воден транспорт. Пристанищата могат да откажат приемането на износни товари, които са в явно негодно за износ състояние. Негодността на товара за износ се установява с протокол от комисия в състав: представители на пристанището, митницата, превозвача и клиента на пристанището. Леки повреди на вносните и износните товари се поправят от пристанището за сметка и с материали на клиента. 9. Когато обработката на товарите не се извършва в определените срокове поради това, че са пристигнали в променено състояние (замразени, разтопени и пр.), произлезлите денгуби, контрасталии и други щети остават за сметка на клиентите. Промененото състояние на товарите се установява с протокол от комисия в състав: представители на пристанището, превозвача и клиента на пристанището. 10. (Ал. 1, доп. – Изв., бр. 60 от 1959 г.) Масовите товари, предназначени за износ през пристанищата, се изпращат към тях с уточнено в отправните пунктове тегло и придружени със сертификат за качество, което задължително трябва да бъде отбелязано върху товарителницата. Пристигналите вагони без сертификат не се приемат от пристанището за обработка. Произлезлите от това денгуби и други щети остават за сметка на товародателя. (Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) При приемането и обработването на тези товари пристанищата са длъжни да теглят транспортните средства с товари преди разтоварването им, а по искане на клиента – и след разтоварването им – на пристанищните вагонни кантари. (Ал. 3, отм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.). 11. Специалните грижи за запазване на товарите в пристанищните складове, като превяване, вентилиране, разместване, претакане, поливане и други подобни, се извършват под надзора на митницата от клиентите на пристанището с техни работници и средства. Ако клиентът не представи специалисти, работници и средства, пристанището ги наема за негова сметка. 12. Приемането на износните товари за обработка се извършва в района на пристанищата. Когато пристанищата не разполагат със свободни площи, износните товари могат да бъдат разтоварени и извън района на пристанищата с писменото съгласие на клиентите. 13. (Ал. 1, доп. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Не се допуска складиране в района на пристанищата на: взривни материали, опасни товари, товари, които лесно се развалят, и товари, за чието складиране и съхраняване са необходими нарочно обзаведени помещения. Обработката на тези товари се извършва само директно. Ако претоварването не може да стане директно, товарите се складират на специални места. Мястото, където ще се товарят или разтоварват взривните материали, и мерките за охрана и безопасност се определят за всеки отделен случай от комисия с представители на народната милиция, противопожарната защита и пристанището. Не се допускат в пристанищата кораби, носещи взривни вещества или боеприпаси, за които не е определено място за разтоварването им. Взривните вещества и боеприпасите се обработват само след като клиентът представи разрешително от органите на Министерството на вътрешните работи за транспортирането им. 14. При приемането на лесно запалителни товари противопожарната им охрана се осигурява от пристанището за сметка на клиента, когато товарите са складирани на открити площи. 14а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Приемането и обработката на опасни товари, посочени в списък, утвърден от министъра на транспорта, стават при отделно договаряне за всеки конкретен случай. В. Претоварна дейност на пристанищата 15. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Товарно-разтоварните операции в пристанищата, разкрити за товарно-разтоварна дейност, се извършват по договаряне срещу заплащане на установени цени. Товарно-разтоварните операции извън пристанищата и където няма разкрита товарно-разтоварна дейност, се извършват от товародателите. Цените и условията за претоварване и съхраняване на вносни, износни, транзитни и реекспортни товари, както и за претоварване на крайбрежно превозвани товари, се определят с тарифа. 16. (Изм. – Изв., бр. 60 от 1959 г., бр. 97 от 1960 г., ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Редът и нормите за обработка на корабите в пристанищата се определят от министъра на транспорта съгласувано с министъра на външната търговия. 17. Всеки кораб с товар за обработка над 300 тона се претоварва по предварително съставен оперативен план. (Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Оперативният план се изработва от комисия в състав от: заместник-началника по експлоатацията или старшия диспечер – председател на комисията, и членове: технолога на пристанището, началника на складово-експедиционната служба, представител на карантинната служба по растителна защита, представители на клиентите, корабния агент, а така също представители на транспортните организации, извършващи вътрешни превози. Началникът на пристанището може да свика комисията в ограничен състав и при обработката на кораби с товари под 300 тона. 18. Във връзка с изработването и изпълнението на оперативния план участвуващите в комисията са длъжни: а) корабният агент – да съобщи деня и часа на пристигането на кораба, газенето и дължината на кораба, товарния план, вида, броя и подемността на корабните претоварни съоръжения; б) (изм. – Изв., бр. 60 от 1959 г.) клиентът да даде нареждане за товарене на наличните в пристанището товари и разпределяне на товарите, които ще се обработват по директния вариант; в) (изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) транспортните организации да осигуряват необходимите превозни средства; г) (отм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.). 19. Товаренето на корабите в пристанищата се извършва по товарни планове (каргопланове), уточнени преди започването на обработката на кораба. В тях се посочва как да се разположат товарите в корабните помещения. Уточнените товарни планове се подписват от капитана на кораба, представител на пристанището и клиента. 20. Изменение в уточнения товарен план се допуска само в изключителни случаи с писмено искане до началника на пристанището от заинтересуваната страна, която заплаща всички контрасталии, денгуби на вагони, престои на работници и механични средства и други щети и разходи, произлезли от изменението. 21. (Отм. – Изв., бр. 60 от 1959 г.). 22. Лицата, ръководещи товаренето на корабите, са длъжни да съблюдават указанията на корабната администрация и нарежданията на Държавната инспекция по корабоплаване относно сигурността на корабите. Г. Договаряне и отпускане на превозни средства за вътрешен транспорт (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) 23. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Превозът на износните, вносните, транзитните и крайбрежните товари от и за пристанищата се договаря между клиента и съответната превозна организация. Договорите за превоз на вносните и крайбрежните товари за вътрешността на страната, сключени между клиентите и превозните организации, се изпълняват чрез пристанището. Броят на вагоните, които пристанището ще разтоварва и натоварва през денонощието (среден дневен норматив), се определя ежемесечно съобразно заявените и приети с месечната заявка товари за превоз и обработка. 24. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.). 25. Пристанищата са длъжни при наличност на вносни товари и когато е дадено разпределение кой следва да получи тези товари да правят ежедневни искания за празни вагони пред железопътните гари. Броят на исканите вагони не може да бъде по-малък от броя на вагоните по нормата за средното дневно натоварване. Железопътните гари отпускат на пристанищата исканите вагони с предимство пред другите клиенти. (Ал. 3, изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Пристанището носи отговорност за отпуснатите и ненатоварени превозни средства по приетата дневна заявка. 26. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Редът за обработка на вагоните и взаимоотношенията между пристанищата и обслужващите ги гари се уреждат с договор. 27. (Ал. 1, изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Всеки кораб, идващ от чужбина, подлежи на санитарен, митнически, граничен и растително-карантинен преглед. (Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Прегледът се извършва от комисия с представители на граничния контролно-пропускателен пункт, митницата, "Инфлот", карантинния лекар и карантинната служба по растителна защита. Когато корабът носи животни или товари от животински произход, в комисията се включват и органи на ветеринарно-санитарния надзор. (Ал. 4, нова – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) На всеки кораб се извършва контрол от Държавната инспекция по корабоплаване. 28. Корабите, които пристигат от чужбина, при наближаване района на пристанището са длъжни да спазват всички правила, произтичащи от международните санитарни конвенции, както и Правилника за санитарната охрана на границите на НР България. 29. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Обработката на кораба не може да започне преди извършване на контролните прегледи. 30. Разрешения за отплаване на корабите от пристанищата се дават от Държавната инспекция по корабоплаване, след като бъдат изпълнени всички пристанищни, митнически, контролно-пропускателни, санитарни и други формалности. 31. Пристанищният санитарен надзор се осъществява от органите на изолационно-пропускателните пунктове или карантинните станции, а там, където няма такива пунктове и станции – от местните санитарни власти, съгласно Правилника за санитарната охрана на границите на НР България. Б. Граничен надзор 32. Граничният надзор на корабите в пристанищата се извършва от органите на граничните контролно-пропускателни пунктове. В. Ветеринарно-санитарен надзор 33. Ветеринарно-санитарният надзор върху животните и стоките от животински произход, пристигащи или заминаващи от и за странство, се изпълнява от пограничната, околийската или местната ветеринарна служба съгласно Правилника за организация на ветеринарното дело в НР България. Г. Растително-карантинен надзор 34. Растително-карантинният надзор в пристанищата се извършва съгласно Закона за опазване страната от внасяне и разпространение на опасни неприятели и болести по растенията и издадените въз основа на него правилници. 35. Пристанищата се съобразяват само с писмените нареждания на органите по растително-карантинния надзор. Ако вследствие на тези нареждания произлязат контрасталии, денгуби на вагони, престои на работници и механични средства и други щети, те се понасят от клиентите. Клиентите имат право да търсят отговорност на общо основание. Д. Надзор от Държавната инспекция по корабоплаване 36. Държавната инспекция по корабоплаване в пристанището следи да се спазват конвенциите, законите и разпорежданията за режима на корабоплаването и правното положение на корабите и морските лица. 37. Държавната инспекция по корабоплаване определя дали даден кораб може да бъде допуснат в пристанището с оглед правилното му натоварване и избягване на опасността от засядане и потъване. Когато Държавната инспекция по корабоплаване реши, че даден кораб не трябва да се допусне в пристанището, определя мястото, където корабът трябва да бъде обработен. 38. Държавната инспекция по корабоплаване следи и не допуска да се натоварват корабите по-високо от линията на товарната марка, както и да се получават опасни кренове и диференти. 39. След натоварването на даден кораб органите на Държавната инспекция по корабоплаване преглеждат дали корабът е правилно натоварен. Кораб, който поради неправилно натоварване или претоварване не трябва да продължи своя път, се задържа от Държавната инспекция по корабоплаване до отстраняване на недостатъците. 40. По писмено искане от заинтересуваните страни Държавната инспекция по корабоплаване задържа всеки кораб, който не е уредил своите сметки с пристанището, клиентите, "Инфлот" и другите ведомства, имащи отношение към обработката на кораба и престоя му в пристанището. Е. Митнически надзор 41. Митническият надзор в пристанищата се извършва съгласно Закона за митниците и издадените въз основа на него правилници. Ж. Милиционерска охрана на пристанището 42. Милиционерската охрана на пристанището се извършва от органите на транспортната милиция съгласно Правилника за транспортната милиция. 43. Транспортната милиция в пристанището оказва пълно съдействие на органите на пристанището и Държавната инспекция по корабоплаване по изпълнение на законите, постановленията, правилниците и заповедите по транспорта в района на пристанището. 44. Транспортната милиция охранява района на пристанището, товарите в него, корабите, вагоните, складовете, техническите съоръжения, сградите и следи за внасянето и изнасянето на предмети, товар и багажи в и от пристанищния район. 45. Командирът на съответното поделение на транспортната милиция поддържа тясна връзка с началника на пристанището, уведомява го устно или писмено за нередностите, нарушенията и престъпленията, извършени в района на пристанището, и прави предложения за вземане на мерки. 46. Контролно-пропускателният режим в района на пристанището се организира и осъществява от Управлението на пристанището. Началникът на пристанището, съгласувано с органите на Министерството на вътрешните работи, издава наредба, с която определя контролно-пропускателния режим в пристанището. З. Противопожарна охрана на пристанището 47. Противопожарната охрана на пристанището се осигурява от началника на пристанището и началника на противопожарната охрана съгласно Закона за противопожарната защита и издадените въз основа на него правилници. 48. Всички разпореждания относно противопожарния ред и охраната в пристанищата са задължителни за всички лица, учреждения, предприятия и кораби, намиращи се в района на пристанището. 49. В случай на пожар в пристанището или на кораб всички кораби, намиращи се в пристанището, се подчиняват на разпорежданията на отговорните лица, натоварени с гасенето на пожара, като им предоставят всички налични пожароспасителни и други средства и работна ръка. 50. При товаренето или разтоварването на лесно възпламеняващи се и лесно горящи товари клиентът е длъжен да осигури постове за противопожарна охрана от започването до завършването на претоварните работи. 51. На корабите, които посещават българските пристанища, се забранява да изхвърлят зад борд смазочни и други лесно запалващи се остатъци, когато се намират в района на пристанището. И. Корабни агенти 52. Агентирането на чуждестранните и българските кораби, извършващи международни превози, се извършва от корабните агенции на ДСП "Инфлот" съгласно Правилника за агентирането на корабите. 53. Два дена преди всяка десетдневка корабният агент е длъжен да съобщава на началника на пристанището писмено графика за пристигането на корабите от задгранично плаване, както и да информира пристанището, Държавната инспекция по корабоплаване и граничния контролно-пропускателен пункт за пристигането на всеки кораб. 54. Всички предназначени за капитаните на корабите искания и нареждания на пристанището, клиентите и другите заинтересувани страни и на съответните власти се предават на капитаните от корабния агент. Корабният агент е длъжен незабавно да предаде на капитаните на корабите тези искания и нареждания. К. Задължения на строителните организации 55. Строителните организации преди извършването на промени, снимки, строителни работи и други мероприятия в територията и водния район на пристанището са длъжни да поискат разрешение от началника на пристанището и от щаба на граничните войски. 56. Общ ръководител и пряк отговорник за координиране съвместната дейност на всички служби и предприятия в района на пристанището е началникът на пристанището. 57. Органите на учрежденията, предприятията и службите, действуващи в района на пристанището, са длъжни да се отзовават през всяко време на денонощието, когато бъдат повикани в пристанището по служба. 58. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1980 г.) За нарушаване разпорежданията на § 17 , 48 , 49, 50, 51, 53, 54, 55 и 57 от настоящия правилник нарушителите се наказват съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания . Актовете се съставят от съответните контролни органи на Министерството на транспорта, а наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или от определени от него длъжностни лица.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. Този правилник урежда структурния състав и организацията на работа на Специализирания експертен съвет към министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство на движими културни ценности, наричан в правилника "съвета".

Чл. 2. (1) Съветът е постоянно действащ съвещателен орган към министъра на културата, който разглежда предложения на музеите, направени по реда на чл. 99, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) за предоставяне на статут на национално богатство на движими културни ценности.

(2) Съветът се произнася с експертно заключение по направените предложения.

Раздел II – Структура и състав на съвета

Чл. 3. Съветът се състои от постоянни и привлечени членове. Постоянните членове се определят със заповед на министъра на културата и се назначават за срок 5 години.

Чл. 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 83 от 2022 г., в сила от 18.10.2022 г.) Председател и заместник-председател на съвета се определя със заповедта по чл. 3 . Председателят организира дейността на съвета и ръководи заседанията.

(2) Председателят на съвета:

1. представлява съвета;

2. свиква и насрочва заседанията на съвета и утвърждава дневния ред;

3. ръководи заседанията и цялостната работа на съвета;

4. контролира изпълнението на решенията на съвета;

5. подписва протоколите от заседанията на съвета;

6. представя годишен доклад до министъра на културата за работата на съвета.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2022 г., в сила от 18.10.2022 г.) При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2022 г., в сила от 18.10.2022 г.) Постоянните членове на съвета са трима представители на Министерството на културата и осем представители на различни държавни, научни и културни организации по опазване на културното наследство, от които поне един е специалист с квалификация "уредник в галерия за изкуства" с минимален стаж 5 години в областта на пазара на художествени произведения. При необходимост се привличат експерти в съответната област.

(2) Членството на постоянен член от състава на съвета се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е назначен;

2. при неучастие в две поредни заседания без уважителни причини;

3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си;

4. при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на представителите на Министерството на културата;

5. по писмено искане, отправено до министъра на културата;

6. при смърт.

(3) При неучастие на член на съвета в повече от две поредни заседания без уважителни причини, както и при констатирана трайна невъзможност за участие в заседанията председателят на съвета отправя писмено предложение до министъра на културата за прекратяване на членството и за определяне на нов представител до завършване на мандата.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2022 г., в сила от 18.10.2022 г.) При предсрочно прекратяване на членството в случаите по ал. 2, т. 4, 5 и 6 се определя нов член до завършване на мандата.

(5) Прекратяването на членството по ал. 1 се извършва със заповед на министъра на културата.

Чл. 6. (1) Привлечените членове могат да бъдат най-малко трима експерти с научни степени или заемащи академични длъжности в съответната област, вписани в регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН .

(2) Предложения за привлечени членове могат да правят членовете от постоянния състав на съвета. Предложенията се депозират в Министерство на културата в 3-дневен срок от получаване на уведомлението по чл. 9, ал. 1 .

(3) Привлечените членове се определят с решение на съвета за всеки конкретен случай на разглеждане на предложение за предоставяне на статут на национално богатство на движима културна ценност.

(4) Членството на привлечен член от състава на съвета се прекратява:

1. с изпълнение на задачата, за която е определен за участие в съвета;

2. при неучастие в две поредни заседания без уважителни причини;

3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си;

4. по писмено искане, отправено до председателя на съвета;

5. при смърт.

(5) Прекратяването на членството по ал. 2 се извършва с решение на съвета.

Чл. 7. За участие в работата на съвета при необходимост експертите имат право на командировъчни разходи.

Раздел III – Организация на работа

Чл. 8. (1) Работата на съвета се организира в заседания. Заседанията се провеждат в Министерството на културата.

(2) Заседанията на съвета се организират от председателя при постъпване на предложение за предоставяне на статут на национално богатство на движима културна ценност.

Чл. 9. (1) Съветът се свиква от председателя в 10-дневен срок от постъпване на предложение за предоставяне на статут на национално богатство на движима културна ценност с писмено уведомление, в което се посочва датата, часът, мястото и дневният ред на заседанието. Към уведомлението се прилагат документите, които конкретизират или допълват поставените в дневния ред въпроси.

(2) Утвърждаването на привлечените експерти се извършва в оперативен порядък.

(3) На едно заседание на съвета могат да се разгледат повече от едно предложение за предоставяне на статут на национално богатство на движими културни ценности.

(4) При необходимост и по решение на съвета могат да се насрочват извънредни заседания.

Чл. 10. (1) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от неговите членове. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание не по-късно от три дни.

(2) Всеки от членовете на съвета в случай, че е възпрепятстван да присъства на заседание, може да изрази писмено становището си по материалите от дневния ред. Становището се прилага към протокола от заседанието.

Чл. 11. (1) Специализираният експертен съвет разглежда и се произнася с експертно заключение по направено предложение за предоставяне на статут на национално богатство на движима културна ценност в тримесечен срок.

(2) Експертното заключение се подписва от две трети от всички членове, като с него се определя, че движимата културна ценност:

1. отговаря на критериите за национално богатство, или

2. не отговаря на критериите за национално богатство.

(3) Експертното заключение се представя на министъра на културата в 7-дневен срок от подписването му.

(4) Член на съвета, изразил особено мнение по прието експертно заключение, е длъжен в 5-дневен срок от провеждането на заседанието да представи писмени мотиви, които се прилагат към протокола. Ако мотивите не бъдат представени в този срок, се счита, че особеното мнение е оттеглено.

(5) Въз основа на експертното заключение по ал. 3 министърът на културата издава заповед за предоставяне на статут на национално богатство и разпорежда вписване на културната ценност като национално богатство в регистъра на движимите културни ценности.

(6) Експертното заключение се съобщава в 14-дневен срок на лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 ЗКН и на музея, направил предложението за предоставяне на статут на национално богатство.

Чл. 12. (1) Решенията по въпросите от дневния ред се приемат с общо съгласие на присъстващите членове. При равенство на гласовете председателят има право на решаващ глас.

(2) За приемането на решение по процедурни въпроси се провежда гласуване.

(3) Решенията по ал. 2 се приемат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите на заседанието членове и председателя.

Чл. 13. (1) Дейностите по организацията на работата и административно-техническото обслужване на съвета се извършват от секретар, определен със заповедта по чл. 3 .

(2) Секретарят на съвета:

1. подготвя проект на дневния ред за заседанията;

2. изпраща с придружително писмо копие от утвърдения дневен ред на всички членове;

3. организира провеждането на заседанията, включително достъпа до материалите по точките от дневния ред или предоставянето им;

4. води протокол от заседанията;

5. води архива на съвета;

6. осъществява връзката и координацията между членовете на съвета.

Чл. 14. (1) За всяко заседание се води протокол, в който се вписват:

1. дата, час и място на провеждане на заседанието;

2. имената на участвалите в заседанието членове;

3. обсъждането и приемането на дневния ред и гласуваните промени по него, заедно с данни за заявителя на постъпилото предложение за предоставяне на статут на национално богатство на движима културна ценност и наименованието и вида на културната ценност;

4. постъпилите възражения или особени мнения;

5. експертното заключение, прието от съвета, и други решения по гласувани въпроси от дневния ред.

(2) Протоколът се изготвя от секретаря до 3 работни дни от провеждане на заседанието.

Чл. 15. За всяко постъпило предложение за предоставяне на статут на национално богатство се създава отделно досие с пореден номер от едно до безкрайност, което съдържа:

1. предложението с приложените към него документи;

2. протоколите от заседанията на съвета и депозираните писмени становища и особени мнения на отсъстващите членове.

Чл. 16. Министерството на културата осигурява организационно-техническото обслужване на дейността на съвета.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) В срок до една година от влизане в сила на правилника в състава на Специализирания експертен съвет като привлечени членове могат да бъдат включвани експерти с научни степени и звания или заемащи академични длъжности в съответната област, които отговарят на изискванията, но не са включени в регистъра по чл. 96, ал. 4 от Закона за културното наследство .

(2) Алинея 1 не се прилага, когато в регистъра по чл. 96, ал. 4 от Закона за културното наследство има вписани трима експерти от съответната област.

§ 2. Правилникът се издава на основание чл. 99, ал. 4 от Закона за културното наследство и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат основните въпроси, свързани със структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация, както и взаимодействието му с другите органи и организации и връзките му с обществеността.

Чл. 2. (1) Министерският съвет ръководи изпълнителната власт в Република България.

(2) Дейността на Министерския съвет се осъществява въз основа на следните принципи: законност, колегиалност, йерархичност и децентрализация на оперативните функции и правомощия.

(3) Министерският съвет работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато опазването на държавна тайна или други важни причини налагат това.

Раздел II – Структура

Чл. 3. Министерският съвет е колегиален орган и се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.

Чл. 4. (1) При осъществяване на своята дейност Министерският съвет се подпомага от органи, като: министерства, комитети, комисии, съвети и агенции, на които по тяхно предложение определя организацията и реда на дейността им. На тях той може да делегира изпълнението на някои свои функции и правомощия, когато за това съществува законно основание.

(2) Ръководствата на комитети, управления, комисии, съвети, агенции и други ведомства се назначават и освобождават от Министерския съвет, доколкото със закон не се възлага това на друг орган.

Чл. 5. (1) Министерският съвет осъществява своята дейност с помощта на администрация.

(2) Администрацията на Министерския съвет се състои от функционални и обслужващи отдели и други служби.

Чл. 6. (1) Администрацията се ръководи от главния секретар на Министерския съвет, а в негово отсъствие н от определен от него началник на отдел.

(2) Главният секретар:

1. разпределя между отделите и другите служби задачите, свързани с подготовката и приемането на актове от Министерския съвет, както и със създаването на условия за нормалната му работа;

2. ръководи чрез началниците на отделите всички дейности, осигуряващи функционирането на администрацията на Министерския съвет;

3. контролира изпълнението на задачите, произтичащи от актове на Министерския съвет, на министър-председателя и на неговите заместници;

4. отговаря и контролира организацията на работата с документите, опазването на служебната тайна по тях и съхраняването им.

(3) Главният секретар организира и ръководи работата на Министерския съвет като юридическо лице и го представлява в това му качество пред трети лица. Той управлява имуществото, като с негова заповед се уреждат редът и условията за ползването му.

(4) Главният секретар се отчита за своята дейност пред министър-председателя.

Чл. 7. (1) Функционалните отдели извършват дейност, свързана по същество с подготовката и приемането на актове от Министерския съвет. Те са специализирани в следните направления: правно, социално-икономическо и по въпросите на местната администрация и обществения ред.

(2) Функционалните отдели се ръководят от началници на отдели, които се определят от министър-председателя по предложение на главния секретар. Те осъществяват организационното ръководство на отделите в съответствие с функциите им.

(3) Дейността на функционалните отдели се регулира от правила, утвърдени от министър-председателя.

Чл. 8. (1) Основна длъжност във функционалните отдели е съветникът, който се определя от министър-председателя по предложение на началника на отдела.

(2) Основните задачи на съветника са:

1. дава становища съобразно своята специализация относно законосъобразността и целесъобразността на внасяните за разглеждане и приемане от Министерския съвет проекти на актове;

2. участва в окончателното оформяне на приетите от Министерския съвет, министър-председателя и неговите заместници актове;

3. участва в разработването на проекти на актове на Министерския съвет, когато това изрично му е възложено;

4. подпомага работата на Министерския съвет в решаването и на други въпроси.

Чл. 9. (1) Обслужващите отдели са специализирани в оперативно и административно-стопанско направление.

(2) По решение на Министерския съвет могат да бъдат създавани и други звена, които се включват в неговата администрация.

(3) Обслужващите отдели и другите служби се ръководят от началници, трудовите договори с които се сключват, изменят и прекратяват от министър-председателя по предложение на главния секретар.

(4) Дейността на обслужващите отдели и на другите служби се осъществява въз основа на правила, утвърдени от министър-председателя.

(5) Трудовите договори със служителите в обслужващите отдели и в другите служби се сключват, изменят и прекратяват от главния секретар по предложение на началника на отдела или на службата.

Чл. 10. (1) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той координира работата на заместник министър-председателите.

(2) Функциите на министър-председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него заместник министър-председател.

(3) Министър-председателят може да разпределя свои задачи, които по закон не са от неговата изключителна компетентност, между своите заместници.

(4) Министър-председателят и неговите заместници се подпомагат в своята дейност от кабинети, които работят под тяхното непосредствено ръководство.

Чл. 11. Структурата и щатният състав на отделите и другите служби на администрацията на Министерския съвет, както и на кабинетите на министър-председателя и на неговите заместници се утвърждават от министър-председателя.

Чл. 12. Служителите в администрацията на Министерския съвет се командироват в страната от главния секретар или от овластен от него началник на отдел, а в чужбина н от министър-председателя или от овластен негов заместник. Предложенията за командироването им се съгласуват по служебната йерархия.

Раздел III – Организация на работата

Чл. 13. (1) Министерският съвет разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания, които се свикват от министър-председателя, а в негово отсъствие н от посочен от него заместник министър-председател.

(2) Министерският съвет провежда редовни заседания в предварително определени със заповед на министър-председателя дни и часове.

(3) За промени в графика на заседанията, както и за свикването на извънредни заседания министрите се уведомяват своевременно от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 14. Министър-председателят открива, ръководи и закрива заседанията на Министерския съвет. В отсъствие на министър-председателя заседанията се водят от посочен от него заместник министър-председател.

Чл. 15. (1) Заседанията на Министерския съвет се откриват и провеждат в присъствието на повече от половината от членовете на Министерския съвет.

(2) По изключение и след съгласуване с министър-председателя министрите могат да бъдат представени на заседанието на Министерския съвет в разискването на въпросите от дневния ред от техен заместник. Заместник-министрите не вземат участие в гласуването на актовете на Министерския съвет.

Чл. 16. (1) Заседанията на Министерския съвет са открити и закрити.

(2) Със заповед на министър-председателя се определят служителите от администрацията на Министерския съвет, които задължително присъстват на откритите заседания на Министерския съвет, както и органите и организациите и условията, при които могат да бъдат канени техни представители.

(3) Когато Министерският съвет реши да проведе закрито заседание, министър-председателят определя служителите от администрацията, които да присъстват на него.

Чл. 17. (1) За всяко заседание на Министерския съвет се съставя дневен ред, който се подготвя от главния секретар.

(2) В предложението за дневния ред се включват въпроси, по които са постъпили становища на съответните функционални отдели или има готовност те да бъдат изготвени в срок.

(3) Промени в дневния ред могат да се правят по изключение и само със съгласието на министър-председателя.

Чл. 18. (1) Министерският съвет разглежда и решава въпроси:

1. които съгласно Конституцията и законите на страната са му изрично възложени;

2. които следват от ръководното му място в изпълнителната власт;

3. по които между отделните министерства и други ведомства, както и между областните управители има спор за компетентност или друго несъгласие.

(2) Министерският съвет решава въпросите от своята компетентност с постановления, разпореждания и решения.

(3) Министерският съвет одобрява с решение проектите на закони и предложенията за издаване на укази, които по негова инициатива ще се внасят в Народното събрание или ще се представят на президента на републиката.

Чл. 19. (1) Въпроси за включване в дневния ред на заседание на Министерския съвет могат да внасят членовете на Министерския съвет, главният секретар на Министерския съвет и централните държавни органи, чиито ръководители не са членове на Министерския съвет.

(2) Областните управители внасят въпроси за включване в дневния ред на заседание на Министерския съвет само в рамките на своята териториална компетентност.

(3) Министрите и другите органи по ал. 1 и 2 не могат да поставят пред Министерския съвет за разглеждане и решаване въпроси, които са от тяхната компетентност. Ако в известни случаи те искат да вземат мнението на Министерския съвет по такива въпроси, това те правят без писмен доклад и без даденото мнение да се вписва в протокола от заседанието.

Чл. 20. (1) Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с писмени доклади и проект на акта.

(2) В доклада се посочва правното основание, на което въпросът се внася и решаването му е от компетентността на Министерския съвет, както и кои бележки от получените становища се приемат и кои не и съображенията за това.

(3) Законопроектите се придружават и от мотиви.

Чл. 21. (1) Въпросите, които засягат различни централни органи и областни администрации, се внасят в Министерския съвет след предварително съгласуване с тях. Ако не се постигне съгласие по проекта на акта, вносителят представя доклада, задължително придружен от становището на останалите органи.

(2) Вносителят задължително изисква и Министерството на финансите дава становище по проектите на актове на Министерския съвет, когато решаваните с тях въпроси се нуждаят от финансово осигуряване.

(3) Проектите на постановленията се внасят в Министерския съвет само след като бъдат съгласувани със Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието.

Чл. 22. (1) Законопроектите се внасят за разглеждане и одобряване от Министерския съвет, след като по тях бъде взето становището на заинтересуваните органи и организации.

(2) Вносителят представя в Министерството на правосъдието разработените от него законопроекти за експертна оценка и уточняване на окончателния вариант.

(3) Окончателният вариант на законопроектите се представя в Министерския съвет от министъра на правосъдието с доклад, подписан и от вносителя.

Чл. 23. (1) Функционалните отдели изготвят становища относно законосъобразността, съответно целесъобразността на внесените проекти на актове за разглеждане от Министерския съвет.

(2) В случаите, когато отдел УПравенФ няма забележки относно законосъобразността на проекта за решение или разпореждане, становище от него не се изготвя. Той не дава становище и по внесения проект на нормативен акт, ако съветник от отдела е участвал в изготвянето му.

Чл. 24. В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 20, 21 и 22, както и ако състоянието на проекта на акта не позволява той да бъде разгледан на заседание на Министерския съвет, материалът се връща на вносителя.

Чл. 25. (1) Министерският съвет разглежда само въпросите, които са поставени в дневния ред на заседанието.

(2) Министерският съвет може да включи допълнителна точка към дневния ред само в неотложни случаи, ако ще приеме по въпроса решение или разпореждане.

Чл. 26. (1) Обсъждането на всяка точка от дневния ред започва с изложение от вносителя, в което той устно развива доклада си и накратко отговаря на получените принципни бележки. След това министър-председателят дава думата на членовете на Министерския съвет, които желаят да се изкажат по материала. Ако прецени за необходимо, той може да включи в разискването и други участници в заседанието.

(2) Ако при обсъждането се получи мотивирано отрицателно становище по определен въпрос, той се отлага за допълнително съгласуване.

Чл. 27. (1) Министерският съвет гласува своите актове явно и ги приема с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието негови членове.

(2) По изключение проекти на решения и разпореждания могат да бъдат представени неприсъствено за подпис от всички членове на Министерския съвет. В този случай министър-председателят подписва последен акта.

(3) Ако някой от членовете на Министерския съвет направи възражение, че е необходимо даден въпрос да бъде обсъден на заседание, министър-председателят включва проекта на решение или разпореждане по ал. 2 в дневния ред на следващото заседание.

Чл. 28. (1) За заседанията на Министерския съвет се води стенограма, която се подписва от главния секретар и от участвалия в заседанието стенограф.

(2) Въз основа на стенограмата главният секретар с помощта на участващите в заседанието служители от администрацията изготвя протокол от заседанието на Министерския съвет. В протокола се включват разискваните въпроси от дневния ред и приетите по тях актове. Той се подписва от министър-председателя.

(3) Главният секретар координира работата по окончателното редактиране на приетите актове с оглед на съобразяването им с направените по тях на заседанието поправки и допълнения и точното им правно и езиково оформяне. Актовете на Министерския съвет се подписват в следната поредност: редактор-стилист, съветници, началници на функционалните отдели, главен секретар и министър-председател.

Чл. 29. (1) Одобрените законопроекти се изпращат до Народното събранине, придружени с писмо, подписано от министър-председателя.

(2) Подлежащите на обнародване актове се изпращат в "Държавен вестник" по установения в закона ред, като нареждането се парафира от началника на отдел "Правен".

(3) По ред, определен от главния секретар, се разпращат преписи от приетите решения и разпореждания.

Чл. 30. Регистрацията и движението на документите, работата по тях и опазването им се регламентират с правила, утвърдени от главния секретар.

Раздел IV – Взаимодействие с други органи и организации и връзки с обществеността

Чл. 31. (1) При осъществяване на своите функции Министерският съвет взаимодейства с Народното събрание, президента на републиката, Българската народна банка, както и с други институции на държавата, невключени в структурата на изпълнителната власт.

(2) Взаимодействие се осъществява и с общинските органи.

(3) Министерският съвет използва различните форми и механизми на социално сътрудничество при взаимодействието си с централните ръководства на синдикатите и работодателите. Редът за осъществяване на това взаимодействие от страна на Министерския съвет се определя с негово решение.

Чл. 32. (1) Пресцентърът на Министерския съвет информира обществеността за работата на Министерския съвет и осигурява връзката му със средствата за масова информация.

(2) Дейността на Пресцентъра се урежда с правила, утвърдени от министър-председателя.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) В срок от 10 дни от обнародването на този правилник ръководителите на отделите и другите служби са длъжни да представят за утвърждаване правила за дейността на техните отдели или служби.

(2) Всички служители са длъжни срещу подпис да се запознаят с правилата за дейността на отдела или службата, в която работят.

§ 2. Изпълнението на правилника се възлага на главния секретар.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат структурата, организацията и редът за използване на Националната гвардейска част.

Чл. 2. (1) Националната гвардейска част е представително военно формирование в състава на въоръжените сили и е подчинена на министъра на отбраната.

(2) Националната гвардейска част участва при провеждане на представителни и протоколни мероприятия с национално и държавно значение, в които участват президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, министърът на отбраната и началникът на отбраната.

(3) Националната гвардейска част е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, бул. "Асен Йорданов" № 2.

(4) Командирът на Националната гвардейска част е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

Чл. 3. Националната гвардейска част отчита дейността си пред министъра на отбраната.

Чл. 4. Върху дейността на Националната гвардейска част се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и законите органи.

Чл. 5. (1) Националната гвардейска част има свое знаме, печат и отличителен знак.

(2) Празникът на Националната гвардейска част е 12 юли.

(3) Девизът на Националната гвардейска част е "За честта и славата на родината".

Глава втора – ЛИЧЕН СЪСТАВ НА НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСT

Чл. 6. Личният състав на Националната гвардейска част се състои от военнослужещи и цивилни служители с обща численост, определена с акт на Министерския съвет.

Чл. 7. На военна служба в Националната гвардейска част се приемат български граждани, които отговарят на условията на чл. 141 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 8. (1) Военнослужещите от Националната гвардейска част носят униформа и отличителни знаци, утвърдени с акт на министъра на отбраната.

(2) Униформата за участие в представителните и протоколните мероприятия по ал. 1 е, както следва:

1. при посрещането на държавни глави и при участието на президента на републиката в мероприятия от национално значение – униформата на военнослужещите от строя е гвардейска, а за офицерите извън строя – празнично-представителна;

2. за всички мероприятия, в които участват председателят на Народното събрание, министър-председателят, министърът на отбраната и началникът на отбраната – униформата за строя е празнично-парадна за трите вида въоръжени сили, а за офицерите извън строя – празнично-представителна.

Глава трета – СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ

Чл. 9. Националната гвардейска част включва командване, щаб, представителни и обслужващи подразделения.

Чл. 10. (1) Националната гвардейска част се представлява от командира на Националната гвардейска част, който е пряк началник на целия личен състав.

(2) Командирът на Националната гвардейска част е подчинен непосредствено на министъра на отбраната.

(3) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 командирът на Националната гвардейска част издава заповеди.

(4) При отсъствие на командира на Националната гвардейска част правомощията му се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник-командир.

Чл. 11. Командирът на Националната гвардейска част:

1. ръководи, организира, контролира и носи отговорност за дейността на Националната гвардейска част;

2. управлява и отговаря за информационната дейност на Националната гвардейска част;

3. при провеждане на държавни и протоколни мероприятия организира и ръководи взаимодействието на военното формирование със службите за сигурност и службите за обществен ред, с органите на държавната власт и на местното самоуправление в рамките на тяхната компетентност;

4. организира и ръководи осъществяването на кадровата политика;

5. утвърждава програмите за подготовка на подчинените му подразделения;

6. управлява предоставените на Националната гвардейска част държавни имоти;

7. ръководи в качеството си на програмен ръководител на подпрограма "Национална гвардейска част" процесите на програмиране и планиране развитието на поделението в дългосрочен и средносрочен аспект в съответствие с мисиите, програмните цели и приоритети на отбранителната политика на Министерството на отбраната;

8. предлага на министъра на отбраната за утвърждаване длъжностното разписание на Националната гвардейска част;

9. утвърждава материалния план на Националната гвардейска част, който е елемент на материалния план на въоръжените сили;

10. предлага на министъра на отбраната за утвърждаване проекта на бюджет на Националната гвардейска част;

11. представя на министъра на отбраната периодични и годишни отчети за изпълнението на бюджета на Националната гвардейска част;

12. сключва и прекратява трудовите договори с цивилните служители от административния и помощния персонал;

13. осигурява законосъобразното използване на финансовите и други средства, разпорежда се с бюджетните кредити, предоставяни на Националната гвардейска част;

14. отговаря за правното осигуряване на Националната гвардейска част;

15. провежда процедури за възлагане на обществени поръчки, свързани с дейността на Националната гвардейска част;

16. сключва договори, свързани с дейността на Националната гвардейска част;

17. награждава личния състав за високо професионално изпълнение на важни служебни задачи за годишни или трайни професионални резултати при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , приет с Постановление № 141 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 44 от 2009 г.);

18. налага дисциплинарни наказания на личния състав при условията и по реда, определени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , Кодекса на труда и Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , приет с Постановление № 141 на Министерския съвет от 2009 г.;

19. изпълнява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на министъра на отбраната.

Чл. 12. (1) Командирът на Националната гвардейска част предоставя след съгласуване с министъра на отбраната информация на средствата за масово осведомяване.

(2) Предоставената информация не може да съдържа факти и сведения, които са класифицирана информация.

Чл. 13. Заместник-командирите на Националната гвардейска част са: заместник-командир, началник на щаба и заместник-командир по логистичното осигуряване.

Чл. 14. Командването подпомага командира на Националната гвардейска част при изпълнение на неговите задължения.

Чл. 15. Щабът подпомага командира на Националната гвардейска част при планирането, организацията, контрола и отчитането на учебната дейност, логистичното осигуряване, кадровото развитие и осигуряването на личния състав.

Чл. 16. Представителни подразделения в Националната гвардейска част са:

1. Гвардейският батальон;

2. Гвардейският смесен батальон;

3. Гвардейският представителен духов оркестър;

4. Представителният ансамбъл на въоръжените сили.

Чл. 17. Представителните подразделения осигуряват подготовката на военнослужещите и цивилните служители от Националната гвардейска част за изпълнение на задачите, свързани с участието им в представителни мероприятия.

Чл. 18. (1) Гвардейският представителен духов оркестър самостоятелно или съвместно с гвардейския батальон и с гвардейския смесен батальон участва в провеждането на представителните мероприятия.

(2) Гвардейският представителен духов оркестър по ал. 1 извършва концертна дейност и участва в музикални фестивали в страната и в чужбина с цел популяризиране на българската култура и издигане авторитета на страната и на Българската армия.

(3) Гвардейският батальон и гвардейският смесен батальон самостоятелно или съвместно с останалите представителни подразделения участват в провеждането на представителните мероприятия.

Чл. 19. Представителният ансамбъл на въоръжените сили самостоятелно или съвместно с останалите представителни подразделения осъществява военно-патриотичната и културно-възпитателната концертна дейност за нуждите на Министерството на отбраната и на Българската армия.

Чл. 20. (1) Гвардейският смесен батальон произвежда салюти при посрещане на държавни глави и при честване на официални празници.

(2) Гвардейският смесен батальон по ал. 1 произвежда 21 артилерийски салюта при посрещане на държавни глави и 20 артилерийски салюта при честване на националния празник на Република България – 3 март, и в други случаи, определени със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 21. Обслужващи подразделения в Националната гвардейска част са:

1. Учебният център за подготовка на сержанти – военни оркестранти, за нуждите на въоръжените сили и за подготовка на войници-гвардейци;

2. Ротата за логистично осигуряване.

Чл. 22. Финансово-счетоводната служба отговаря за финансовото осигуряване на Националната гвардейска част и е пряко подчинена на командира на Националната гвардейска част.

Глава четвърта – РЕД ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ

Чл. 23. (1) Националната гвардейска част участва в провеждането на официални церемонии на територията на Република България и при покана в чужбина, организирани при условията и по реда на Закона за Държавния протокол , Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и уставите на въоръжените сили.

(2) Националната гвардейска част участва в провеждането на официални церемонии и военни ритуали с разрешение на министъра на отбраната на Република България.

(3) За всяко участие по ал. 1 се изготвя заповед на командира на Националната гвардейска част с приложени списъци на участващия личен състав.

(4) При участие в подготовката и провеждането на държавни и протоколни мероприятия с продължителност повече от 4 часа участващият личен състав се зачислява на храна.

(5) При провеждане на официални церемонии, при официално посрещане и при поднасяне на венци на Паметника на Незнайния войн Националната гвардейска част участва в церемониите при условията и по реда, определени с Правилника за прилагане на Закона за Държавния протокол , приет с Постановление № 172 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 57 от 2009 г.).

Чл. 24. Националната гвардейска част участва в провеждането на официални церемонии:

1. с определена дата:

а) националния празник на Република България – 3 март;

б) официалните празници на Република България;

в) чествания на исторически дати и годишнини на личности;

г) водосвет на бойните знамена и знамената светини;

д) панихида на Архангелова (мъжка) задушница на Военния мавзолей-костница;

2. без определена дата:

а) встъпване в длъжност на новоизбрания президент на Република България;

б) първото заседание на новоизбраните народни представители;

в) посрещане на чуждестранни държавни и правителствени ръководители;

г) връчване на акредитивни писма на президента на Република България от чуждестранни посланици;

д) поднасяне на венец на Паметника на Незнайния воин от гостуващи у нас председатели на парламенти;

е) чествания по различни събития с участието на президента на Република България, на председателя на Народното събрание или на министър-председателя;

ж) траурни церемонии при погребение на президента на Република България, председателя на Народното събрание или министър-председателя, в т.ч. бивши;

3. на Министерството на отбраната:

а) посрещане на чуждестранни министри на отбраната и чуждестранни началници с ранг началник на отбраната;

б) тържества, чествания и церемонии на министъра на отбраната;

в) церемонии по поднасяне на венец от чужди военни делегации;

г) траурни церемонии при погребение на министри на отбраната и началници на отбраната (бивши и настоящи).

Чл. 25. Националната гвардейска част назначава почетни часови:

1. пред националното знаме, съхранявано в сградата на администрацията на президента на Република България;

2. пред входа на сградата на администрацията на президента на Република България;

3. пред входа и изхода на аерогара ВИП-А, правителствената зала при отпътуване или завръщане на президента на Република България от официални посещения и при посрещане или изпращане на чуждестранен държавен или правителствен ръководител;

4. при настаняване на гостуващия държавен глава;

5. на мястото на официалните обеди и вечери при посещение у нас на държавен глава;

6. при приеми и срещи на президента на Република България, при връчване на акредитивни писма, при удостояване с държавни ордени и при приемане на чуждестранни държавни и правителствени ръководители.

Глава пета – ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ

Чл. 26. Финансовото осигуряване на Националната гвардейска част се извършва ежегодно чрез бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 27. Националната гвардейска част реализира собствени приходи от:

1. отдаване под наем на площи и помещения от страна на Министерството на отбраната;

2. концертна дейност и други мероприятия с разрешение на министъра на отбраната;

3. участие в заснемането на филми, телевизионни и радиопредавания;

4. импресарска, продуцентска и издателска дейност;

5. рекламна дейност и други дейности, предвидени в закон.

Глава шеста – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 28. (1) При осъществяване на функциите си Националната гвардейска част си взаимодейства с други държавни органи и организации по въпроси, свързани с изпълняваните задачи.

(2) Редът и начинът за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 се определят със съвместни заповеди на ръководителите на съответните държавни органи и министъра на отбраната или командира на Националната гвардейска част.

Чл. 29. Държавните и общинските органи и организации са длъжни да оказват съдействие на Националната гвардейска част при изпълнение на поставените й задачи.

Чл. 30. Министърът на отбраната при необходимост подпомага дейността на Националната гвардейска част с въоръжение, бойни припаси и военнотехническо имущество, с бронетанкова, автотракторна техника и имущества за тях, със специализирана техника и имущества по химическо, инженерно, свързочно и други имущества и с горивно-смазочни материали, както и полигони за провеждане на занятия, свързани с учебния процес и дейността на Учебния център за подготовка на сержанти – военни оркестранти и войници-гвардейци.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 104, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. Този правилник определя формите, условията и реда за обслужване на социално слаби лица и семейства.

Чл. 2. Регионалният (общинският) център за социални грижи проучва потребностите на населението от социални грижи и предлага на общинския народен съвет съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи откриването на отделни или комбинирани форми за социално обслужване.

Раздел II – Форми на обслужване

Чл. 3. Към регионалния (общинския) център за социални грижи могат да се организират:

1. домашен социален патронаж;

2. обществена трапезария;

3. дневен дом за деца или възрастни;

4. рехабилитационен център;

5. клуб на пенсионера или инвалида;

6. бюро за социална дейност;

7. жилища за временно настаняване на социално слаби лица и семейства.

Чл. 4. (1) Домашният социален патронаж е форма за обслужване по домовете на лица над 65-годишна възраст и инвалиди от първа и втора група, които са затруднени самостоятелно или с помощта на близки да организират своя бит. Приемане на един член от семейството на стари хора се допуска по изключение.

(2) С предимство при приемане в патронажа се ползват лица над 75-годишна възраст, самотните и лицата с доходи до размера на социалната пенсия.

(3) Домашен социален патронаж се открива при наличие на 30 кандидати.

Чл. 5. (1) Домашният социален патронаж осигурява:

1. доставяне на храна;

2. наблюдение на здравното състояние и съдействие за получаване на медицинска помощ;

3. поддържане на хигиената в дома;

4. снабдяване с отоплителни материали;

5. дребни ремонти на жилището и битовата техника;

6. постелъчен инвентар, облекло и обувки по действащите нормативи за пансионите за стари хора за лицата, които нямат собствени средства;

7. развлечения и занимания;

8. покупка на хранителни продукти и други стоки от първа необходимост със средства на обслужваните;

9. административни, финансови и правни услуги.

(2) Лицата по чл. 4 , невключени в патронажа, могат да ползват услуги по точки 3, 4 и 5 на чл. 5 по ценоразпис.

Чл. 6. (1) При необходимост към патронажите може да се обособяват филиали с не по-малко от 5 обслужвани лица. В тези случаи на поелите обслужването по договор се осигурява необходимото кухненско оборудване, снабдяването с хранителни продукти и заплащане на следващите се комунални разходи по норматив.

(2) Към домашния социален патронаж могат да се откриват микродомове. Настанените в тях ползват услугите по чл. 5 срещу такса по тарифата за заведенията за социални грижи.

Чл. 7. (1) Регионалният център за социални грижи осигурява безплатен или с намаление обяд в обществени трапезарии на лица, подпомагани по реда на Правилника за социално подпомагане .

(2) Трапезариите използват наличната база на социални грижи или база, предоставена от общини, предприятия, обществени и други организации. Обществените трапезарии могат да се използват и от благотворителни и други организации.

Чл. 8. (1) Дневните домове са форми за общо социално обслужване на групи от стари хора и инвалиди или на физически или умствено увредени деца.

(2) Дневният дом за стари хора и инвалиди осигурява:

1. закуска и обяд;

2. условия за почивка;

3. хигиенни услуги;

4. развлечения и занимания;

5. покупки по желание на обслужвания и с негови средства;

6. административни, финансови и правни услуги.

(3) Дневните домове за деца осигуряват грижи за децата през деня и провеждането на рехабилитационни дейности.

Чл. 9. (1) Рехабилитационният център е форма за провеждане на допълнителни лечебно-оздравителни и възстановителни мероприятия за лица, които са обект на социалните грижи.

(2) Рехабилитационният център осигурява мануална терапия, лечебна физкултура, механотерапия, психотерапия, културтерапия, елементарна рехабилитация на късно ослепели и оглушали лица и др.

Чл. 10. (1) Регионалните центрове за социални грижи осигуряват откриването и поддържането на клубове на пенсионера и на инвалида и бюра за социална дейност.

(2) Клубовете на пенсионера и на инвалида предлагат социални контакти, трудови, културни и други занимания като форми на социално обслужване.

(3) Бюрата за социална дейност предлагат като почасово платени услуги грижи за деца, за болни и възрастни граждани в техните жилища или в болнични заведения.

Чл. 11. (1) По предложение на регионалните центрове за социални грижи общинските народни съвети определят жилища за временно настаняване на социално слаби лица и семейства.

(2) В жилищата по ал. 1 се настаняват самотни старци, самотни бременни жени и майки, пълни сираци, инвалиди и др. с повишен медико-социален риск.

(3) Настаняването се извършва по реда на Закона за наемните отношения по предложение на регионалния център за социални грижи за срок до 1 година.

Раздел III – Организация на дейността и финансиране

Чл. 12. (1) Общинският народен съвет осигурява с бюджета средствата за дейността на формите за социално обслужване, както и необходимата материална база и транспортните средства.

(2) Издръжката на звената може да се подпомага с извънбюджетни приходи от спонсорство, дарения, благотворителност, помощна стопанска дейност и др.

Чл. 13. (1) Регионалните центрове за социални грижи осъществяват ръководство и контрол на дейността на формите за социално обслужване, утвърждават разписанията на длъжностите и правилниците за вътрешния ред и сключват трудовите договори със съответните ръководители.

(2) Министерството на труда и социалните грижи утвърждава нормативи за численост на персонала по видове форми на обслужване.

Чл. 14. (1) Социалното обслужване се осъществява на основата на договори между регионалния център за социални грижи и нуждаещите се лица, заявили желание, издирени от центъра или предложени от други органи и лица.

(2) Потребностите от видове услуги и съответни форми на обслужване се установяват чрез социална анкета.

Чл. 15. Отказът на регионалния център за социални грижи да сключи договор за социално обслужване се мотивира писмено и може да бъде обжалван от нуждаещото се лице пред общинския народен съвет в 7-дневен срок.

Чл. 16. Във формите за социално обслужване се води задължителна документация, определена от Министерството на труда и социалните грижи.

Раздел IV – Такси

Чл. 17. (1) Таксите в системата за социално обслужване се заплащат съгласно Тарифата за местните данъци и такси и указанията на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалните грижи.

(2) Когато доходите на обслужваното лице са недостатъчни за покриване на дължимите такси, разходите се поемат от регионалния център за социални грижи за сметка на лицето.

(3) Задълженията по ал. 2 могат да се погасяват с приходи от правни сделки със собственост на обслужваното лице, сключени от общинския народен съвет по пълномощие от собственика от негово име и за негова сметка, или остават в тежест на наследството му.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Самотни лица по смисъла на този правилник са тези, които нямат близки, задължени по закон да се грижат за тях (съпруг, съпруга, син, дъщеря).

§ 2. Не се приемат за обслужване лица, сключили договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.

§ 3. Този правилник отменя Наредба № 7 на Министерството на народното здраве и социалните грижи от 1987 г. за обслужване на стари хора и инвалиди по домовете.

§ 4. Указания по прилагането на правилника се дават от министъра на труда и социалните грижи.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето към Държавната агенция за закрила на детето, наричан по-нататък "съвета".

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Съветът e орган към Държавната агенция за закрила на детето с консултативни и координационни функции. Съветът осъществява своята дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето и на този правилник.

(2) Съветът:

1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) консултира председателя на Държавната агенция за закрила на детето при разработването и изпълнението на Националната стратегия за детето и Националната програма за закрила на детето, програмната политика на агенцията и синхронизирането на нормативната уредба в областта на закрилата на детето;

2. предлага, обсъжда и координира стратегическите приоритети в държавната политика за закрила на детето и съгласува финансовото им обезпечаване;

3. (нова – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) дава предварително становище по проектите за нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, преди внасянето им в Министерския съвет;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) подпомага сътрудничеството с юридическите лица с нестопанска цел за формиране и провеждане на държавната политика по закрила на детето;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 56 от 2009 г., изм., бр. 54 от 2011 г.) осъществява наблюдение и прави предложения за промени в целите и дейностите по изпълнение на национални, регионални и международни програми в областта на закрилата на детето в съответствие с приоритетите и програмите на Европейския съюз.

(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) Националният съвет за закрила на детето организира и осъществява определените с ал. 2 задачи въз основа на приета от него годишна работна програма.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) Съветът сътрудничи с национални и международни органи и организации по въпросите на закрилата на децата и защитата на техните права.

Глава втора – СТРУКТУРА НА СЪВЕТА

Чл. 3. (1) Съветът се състои от председател и членове.

(2) Председател на съвета е председателят на Държавната агенция за закрила на детето, който организира, ръководи дейността му, координира изпълнението на решенията му и го представлява.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2009 г., бр. 54 от 2011 г.) Броят на членовете на съвета не може да бъде повече от 29 лица, включително председателя.

Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2009 г., изм. и доп., бр. 54 от 2011 г., изм., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) В състава на съвета се включват заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на образованието и науката, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на финансите, заместник-министър на културата, заместник-министър на младежта и спорта, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора, представител на Националния съвет по наркотичните вещества, заместник-председател на Националния статистически институт, подуправителят на Националния осигурителен институт, управителят на Националния осигурителен институт, секретарят на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и отговорен представител на Националното сдружение на общините в Република България.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В състава на съвета се включват до 12 представители на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, свързана със закрила на децата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) За участие в заседанията на съвета председателят може да кани представители на медиите, лица с висок обществен авторитет и представители на юридически лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрилата на децата и не са включени в състава на съвета, както и представители на детски организации.

(4) В заседанията на съвета по покана от председателя участва представител на омбудсмана на Република България.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Поименният състав на съвета се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на ръководителите на съответните министерства, ведомства и организации и след избора на юридическите лица с нестопанска цел.

Чл. 6. (Изм. и доп., бр. 56 от 2009 г., изм., бр. 54 от 2011 г.) (1) В срок до 2 месеца преди изтичане на мандата на членовете – юридически лица с нестопанска цел, председателят на Държавната агенция за закрила на детето отправя публична покана до юридическите лица с нестопанска цел за изразяване на интерес за участие в работата на съвета. (2) В поканата се обявяват срокът и начинът за подаване на заявления за интерес за участие в работата на съвета, както и документите, които следва да се представят, и процедурата за избор.

(3) Поканата се публикува на интернет страницата на Държавната агенция за закрила на детето и се разгласява и по други подходящи начини, като публикуване в медии и в информационни интернет портали за граждански организации.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Юридическите лица с нестопанска цел изразяват писмено желанието си да станат членове на съвета чрез подаване на заявление за интерес до председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. решение за първоначална съдебна регистрация;

2. устав или учредителен акт на организацията;

3. карта за идентификация по БУЛСТАТ;

4. удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от 6 месеца от датата на подаване на заявлението;

5. удостоверение за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието за осъществяване на дейност в обществена полза;

6. кратък отчет за осъществяваната дейност през последните три години, подписан от представляващия кандидатстващата организация.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 – 5 се представят в заверен от представляващия организацията препис.

(3) Изискванията за кандидатстване на юридически лица за членове на съвета са:

1. да са регистрирани отпреди минимум 3 години;

2. да имат предмет на дейност в областта на услугите за деца и семейства и/или в областта на правата на децата;

3. да осъществяват дейност в обществена полза.

(4) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава заповед, с която определя състава на комисията за избор на юридическите лица с нестопанска цел за членове на съвета и сроковете за извършване на работата й.

(5) Комисията по ал. 4 извършва преглед на заявленията за интерес и на документите за съответствието им с изискванията за кандидатстване и съставя протокол с допуснатите за участие в избора организации.

(6) След приключване работата на комисията председателят на Държавната агенция за закрила на детето уведомява всички кандидатстващи организации за допускането им/недопускането им за участие в процедурата по избор и публикува общ списък с допуснатите за участие в избора организации на интернет страницата на Държавната агенция за закрила на детето.

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) В 14-дневен срок от публикуване на списъка с одобрени организации по чл. 7, ал. 6 се извършва избор на юридически лица с нестопанска цел за членове на съвета.

(2) Изборът по ал. 1 се извършва чрез гласуване, като се попълва изборна листа по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Изборната листа се изпраща до секретариата на съвета по пощата или по електронен път.

(4) Право да участват в избора имат организациите, включени в списъка по чл. 7, ал. 6 , като всяка организация с право на глас може да гласува най-много за 12 организации, в т. ч. и за собствената си кандидатура.

(5) Валидни са само изборни листи, които са в съответствие с утвърдения образец и са изпратени в рамките на 14-дневния срок за гласуване.

Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Комисията по чл. 7, ал. 4 извършва преброяването на гласовете и класирането на участниците.

(2) За участие в работата на комисията като наблюдатели се канят представители на юридически лица с нестопанска цел, които не са сред участващите в процедурата по избор и се ползват с добро име и авторитет в гражданския сектор.

(3) Комисията по чл. 7, ал. 4 приключва работата си с изготвянето на протокол с класиране на организациите.

Чл. 7в. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Първите 12 организации, получили най-много гласове, се включват в заповедта на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по чл. 5, ал. 5 .

(2) Мандатът на юридическите лица с нестопанска цел като членове на съвета е две години.

Чл. 7г. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Членовете на съвета участват в заседанията и осигуряват необходимата за дейността му информация и експертна помощ по конкретни въпроси от тяхната компетентност.

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Съветът може да взема решения за създаване на работни групи за решаване на отделни въпроси от неговата компетентност, както и да осъществява контрол върху тяхната дейност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В работните групи участват експерти от министерствата, ведомствата и организациите по чл. 5, ал. 1 – 4 .

(3) В работните групи могат да участват представители на юридически лица, организации на деца, университети, научноизследователски институти и др.

(4) Поименният състав на работните групи се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА

Чл. 9. (1) Съветът провежда редовни заседания най-малко два пъти годишно.

(2) Извънредни заседания се свикват по искане на 1/3 от членовете на съвета или по предложение на председателя.

(3) Лицата, които са поискали свикването на извънредно заседание, уточняват със секретаря на съвета датата за провеждането му, като изпращат материалите по предлаганите за разглеждане въпроси на всички членове на съвета най-малко 3 дни преди заседанието.

Чл. 10. (1) Заседанията на съвета се свикват и се ръководят от председателя.

(2) Функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него член на съвета.

(3) Заседанията на съвета се провеждат, ако на тях присъстват не по-малко от половината от членовете с право на глас.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Членовете на съвета участват в работата му лично, а в случаите, когато това е невъзможно – чрез упълномощен от тях представител.

(5) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При неучастие на член на съвета в повече от две заседания, както и при констатирана трайна невъзможност за участие в заседания председателят на съвета отправя писмено предложение до ведомството или организацията, излъчили представителя, за замяната му с друг представител.

Чл. 11. (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2009 г., изм., бр. 54 от 2011 г.) (1) Секретариатът на съвета се състои от служители на Държавната агенция за закрила на детето, определени със заповед на председателя на агенцията.

(2) Секретариатът на съвета:

1. подпомага председателя на съвета в неговата работа;

2. осигурява дейността на съвета в логистично, информационно, аналитично, административно и техническо отношение;

3. осигурява публикуването на необходимата информация за дейността на съвета на интернет страницата на Държавната агенция за закрила на детето;

4. осигурява оперативното взаимодействие на съвета с други администрации на изпълнителната власт и др.;

5. организира и подготвя провеждането на заседанията;

6. изготвя протоколите от заседанията на съвета;

7. води отчетност за становищата и решенията на съвета;

8. организира и координира изпълнението на взетите решения на съвета;

9. обезпечава осъществяването на междуинституционалния обмен на информация и експертните становища по въпроси, които са предмет на обсъждане по време на заседанията на съвета;

10. осъществява координация между членовете на съвета и други институции в страната;

11. организира и подпомага дейността на работните групи, създадени с решение на съвета;

12. съхранява документацията на съвета;

13. изготвя резюме от протокола на всяко заседание на съвета, което включва информация за участниците в заседанието, разглежданите въпроси, взетите решения, сроковете и отговорниците за тяхното изпълнение;

14. публикува резюмето по т. 13 на интернет страницата на съвета.

Чл. 12. (1) Съветът провежда своите заседания при предварително определени дати и дневен ред.

(2) Проектът на дневен ред за заседанията се подготвя от секретаря на съвета и се одобрява от неговия председател.

(3) Членовете на съвета се уведомяват писмено за мястото, деня, часа и проекта на дневен ред за заседанието, придружен с всички материали, най-малко 5 дни преди заседанието.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред. Предложенията за включване на други точки се правят чрез секретариата най-малко 3 работни дни преди заседанието. Материалите за тях се представят заедно с предложението.

(5) По изключение на заседанията на съвета могат да се разглеждат въпроси, които не са включени в дневния ред, за които членовете на съвета не са уведомени по реда на ал. 2 и 3, но по своя характер не търпят отлагане.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Членовете на съвета са длъжни да потвърдят участието си в заседанието на съвета най-малко до 3 работни дни преди провеждането му, както и да уведомят своевременно за невъзможността си да участват в насроченото заседание.

Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Член на съвета, който е възпрепятстван да участва в заседание, може предварително да изрази становището си по обсъжданите въпроси в писмен вид, което представя на председателя на съвета най-малко два дни преди заседанието.

(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Председателят на съвета представя получените писмени становища по ал. 1, които взема предвид при гласуването на съответните решения.

Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.).

Чл. 15. (1) Решенията на съвета се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите на заседанието членове на съвета с право на глас.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.).

(3) По изключение правото на глас на отделен член може да се упражни неприсъствено. В този случай вотът се изразява писмено и е неразделна част от протокола от заседанието на съвета.

(4) Съветът в изключителни случаи може да вземе решение и неприсъствено чрез протокол, подписан от всички членове, по въпроси, по които вече е проведено обсъждане.

Чл. 16. Съветът може да разгледа и да вземе решения и по въпроси, поставени на самото заседание, без да е спазен редът по чл. 12 .

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2009 г., бр. 54 от 2011 г.) За всяко заседание на съвета се съставя протокол, който се подписва от председателя и от служител на секретариата, определен в заповедта по чл. 11, ал. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) Протоколите от заседанията на съвета се изготвят в 10-дневен срок от провеждането на заседанието.

(3) При наличие на особени мнения те трябва да бъдат представени в писмена форма в двудневен срок след заседанието. Те не трябва да съдържат данни и мотиви, неизразени на заседанието.

(4) Материалите по ал. 3 са неразделна част от протокола.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Оригиналните протоколи се номерират съобразно поредността на заседанията и се съхраняват от секретариата заедно с всички материали.

(2) Членовете на съвета получават копия от протоколите до 14 дни след провеждане на заседанието.

(3) Разрешения за извлечения от протоколите и материалите от заседанията се дават от председателя на съвета.

Чл. 19. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) Националният съвет за закрила на детето поддържа подстраница в сайта на Държавната агенция за закрила на детето в интернет, на която публикува акта за създаването си, състава на съвета, годишната работна програма, предварителния годишен график за провеждане на редовните заседания, резюме от протоколите от проведените заседания, както и годишните отчетни доклади за дейността си.

Чл. 20. (Предишен текст на чл. 19 – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) Материално-техническото и финансовото осигуряване на работата на съвета се осъществяват от Държавната агенция за закрила на детето.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2009 г.) Правилникът се приема на основание чл. 18, ал. 3 от Закона за закрила на детето .

Общи положения

Чл. 1. С правилника се уреждат структурата, организацията на дейността, ръководството и съставът на Националния архивен съвет, наричан по-нататък "Съвета".

Чл. 2. (1) Съветът е междуведомствен консултативен орган към председателя на Държавна агенция "Архиви" за координация при осъществяване на държавната политика за развитие и усъвършенстване на архивното дело и на мерките за опазване на Националния архивен фонд.

(2) Съветът организира и осъществява дейността си в съответствие с основните си функции, определени в чл. 30 и 31 от Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ).

Работна програма

Състав и членство

Чл. 3. Съветът приема годишна работна програма до края на предходната година, в която дефинира приоритети и задачи съобразно заложените в нормативната уредба и стратегическите документи цели и актуални проблеми, свързани с архивното дело и опазването на Националния архивен фонд.

Чл. 4. (1) Съветът се състои от 11 членове и включва: председател – председателя на Държавна агенция "Архиви", и представители на архивите по чл. 6, ал. 1 ЗНАФ , посочени в приложението. Посочените институции и организации определят по един титулярен представител и един негов заместник.

(2) Участието на членовете (титуляр или заместник) в работата на Съвета е лично и те не могат да бъдат замествани от други лица.

(3) При невъзможност на определено заседание да участва титулярният представител на архивите по чл. 6, ал. 1 ЗНАФ в заседанието участва определеният заместник.

(4) Всеки представител на архивите по ал. 1 може да кани да присъстват до двама експерт-консултанти в заседания на Съвета при разглеждане на конкретни проблеми.

Чл. 5. Поименният състав се определя със заповед на председателя на Съвета по предложение на ръководителите на съответните институции и организации.

Чл. 6. Съставът на Съвета е с мандат две години.

Чл. 7. При неучастие на някои от членовете на Съвета (титуляр или заместник) в повече от две поредни заседания, както и при трайна невъзможност за участие в заседанията председателят на Съвета отправя писмено предложение до съответната институция, излъчила представителя, за замяна на лицето с друг представител.

Чл. 8. Промяна в поименния състав на Съвета се осъществява въз основа на писмено уведомление от ръководителя на съответната институция до председателя на Съвета.

Чл. 9. (1) По предложение на председателя Съветът може да взема решения за създаване на работни групи за решаване на отделни конкретни въпроси от компетентността на Съвета.

(2) Поименният състав на работните групи се утвърждава от председателя на Съвета.

Провеждане на заседания и дневен ред

Чл. 10. (1) Заседанията на Съвета са редовни и извънредни.

(2) Редовните заседания на Съвета се определят в годишната програма и се свикват от неговия председател най-малко веднъж годишно, а в негово отсъствие – от заместник-председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 11. Председателят може да свиква извънредни заседания по своя преценка или по искане на поне 1/4 от членовете на Съвета.

Чл. 12. (1) Дневният ред и материалите за редовните заседания се изпращат от секретариата на членовете в срок не по-късно от две седмици преди датата на заседанието официално и по електронен път.

(2) Материалите и дневният ред за извънредните заседания се изпращат на членовете не по-късно от една седмица преди датата на заседанието.

Чл. 13. Секретариатът на Съвета публикува дневния ред и материалите за всяко заседание на сайта на Държавна агенция "Архиви" и в портала на консултативните съвети.

Чл. 14. Всеки член може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред на редовните заседания в срок 5 работни дни преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на съответното заседание.

Чл. 15. (1) Членовете на Съвета (титуляр или заместник) трябва да потвърдят участието си в заседанието пред секретариата най-късно до 3 работни дни преди провеждането му.

(2) В случай че поради обективни причини членове не могат да вземат участие в заседанието на Съвета, те могат да изпратят писмени становища по въпросите, включени в дневния ред. Председателят на Съвета представя получените писмени становища, които се вземат предвид при гласуването на съответните решения.

Чл. 16. (1) Заседанията на Съвета са открити и се провеждат на адреса и седалището на Държавна агенция "Архиви".

(2) Съветът може да реши да проведе закрито заседание или част от заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя или на поне 1/4 от членовете.

Чл. 17. Заседанията на Съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му или са представени писмени становища по реда на чл. 15, ал. 2 .

Чл. 18. (1) Решенията на Съвета се вземат с обикновено мнозинство при явно гласуване. При равенство на гласовете, включително от приетите писмени становища, председателят има решаващ глас.

(2) Съветът в изключителни случаи може да вземе решение и неприсъствено чрез протокол, подписан от всички членове, по въпроси, по които вече е проведено обсъждане.

Организация на работата

Чл. 19. Председателят определя секретариат на Съвета, който го подпомага в текущото провеждане на заседанията.

Чл. 20. (1) Секретариатът на Съвета включва: секретар, юрисконсулт и технически сътрудник, които не са членове на Съвета.

(2) Секретариатът:

1. осигурява дейността на Съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение;

2. осигурява публикуването на необходимата информация за дейността на Съвета на портала на консултативните съвети;

3. осигурява оперативното взаимодействие на Съвета с други администрации на изпълнителната власт;

4. организира подготовката и провеждането на заседанията на Съвета;

5. изготвя протоколите на заседанията на Съвета;

6. води отчетност за становищата и решенията на Съвета;

7. изготвя и публикува резюметата от протоколите на заседанията на Съвета;

8. организира и координира изпълнението на решенията на Съвета и необходимия обмен на информация между заинтересуваните страни;

9. подпомага председателя на Съвета в неговата работа;

10. съхранява документацията на Съвета;

11. организира работата на работните групи по чл. 9 , създадени от Съвета.

(3) Секретарят не е член на Съвета.

Участие в заседанията на други лица

Чл. 21. (1) На заседанията могат да присъстват като гости представители на неправителствени организации и експерти, поканени от председателя или членовете на Съвета.

(2) Председателят на Съвета кани за участие в заседанието представители на организации и лица по своя инициатива или по тяхна заявка, когато те са изпратили до секретариата становище по точка от дневния ред на заседанието не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждането му. Тези становища се изпращат до членовете на Съвета до два дни преди заседанието.

(3) Лицата по ал. 2 могат да вземат участие в дискусиите по точките от дневния ред, за които са представили становище.

(4) Председателят на Съвета със съдействието на секретариата разглежда всички получени писмени становища, мнения и предложения, постъпили от неправителствени организации и други структури на гражданското общество, когато те не са придружени със заявка за участие в заседанието.

(5) Председателят на Съвета представя накратко получените предложения по време на заседанието. С мотивирано решение той може да не представи част от предложенията, ако не допринасят за работата на Съвета.

Протокол, архив и отчет

Чл. 22. Всяко заседание се записва с електронна аудиотехника, а при възможност – и с видеотехника. Архивът се съхранява и на електронен носител.

Чл. 23. (1) До 5 работни дни след провеждане на заседанието секретариатът на Съвета изготвя проект на протокол, който се изпраща на всички членове на Съвета. Окончателен вариант на протокола се изготвя до две седмици след провеждане на заседанието и се подписва от председателя на Съвета.

(2) Протоколите от заседанията на Съвета се регистрират и съхраняват в деловодството на Държавна агенция "Архиви" за срок две години.

Чл. 24. (1) Секретариатът подготвя резюме от протокола на всяко заседание на Съвета, което включва информация за участниците в заседанието, кратко описание на всеки въпрос, разглеждан от Съвета, взети решения, срок за изпълнение и отговорник за изпълнението на всяко решение, взети под внимание становища и предложения на структури на гражданското общество.

(2) Резюмето по ал. 1 се публикува на сайта на Държавна агенция "Архиви" не по-късно от 1 седмица след подписването на протокола от заседанието.

Контрол върху изпълнението на решенията

Чл. 25. Съветът изготвя годишен доклад за дейността си в срок не по-късно от 31 март на следващата година, който се представя на Министерския съвет.

Чл. 26. (1) Всяко решение на Съвета задължително включва отговорник за изпълнението и срок. Ако изрично не е посочен отговорник, за такъв се приема председателят на Съвета.

(2) Всеки отговорник за изпълнение на решение на Съвета изготвя отчет до председателя на Съвета за реализиран етап от изпълнението.

Чл. 27. Председателят задължително включва в дневния ред на всяко редовно заседание кратък отчет за изпълнението на приетите решения на предходните заседания.

Чл. 28. В годишния доклад за дейността се включва задължително отчет на изпълнението на решенията и мотиви за причините при неизпълнение или неспазване на срокове.

Публичност на работата

Чл. 29. Решенията на Съвета и разпорежданията на председателя на Държавна агенция "Архиви", свързани с тях, са задължителни за всички организации.

Чл. 30. Съветът поддържа собствена рубрика на сайта на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 31. Съветът публикува в рубриката си и в портала на консултативните съвети всички документи и материали за дейността си, включително:

1. правилник за дейността си;

2. състав на Съвета;

3. годишна програма;

4. предварителен график с индикативни дати за провеждане на редовните заседания;

5. резюме от протоколите от заседанията;

6. годишен доклад за работата.

Чл. 32. Съветът поддържа архив, който е публичен, при условията и по реда на Закона за достъп до обществената информация .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за Националния архивен фонд .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Този правилник урежда състава, финансирането, функциите, задачите и реда за осъществяване на дейността на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, наричана по-нататък "Комисията".

Чл. 2 . Комисията е консултативен орган към Министерския съвет за координиране на действията между държавните органи и обществеността по проблемите на безопасността на движението по пътищата.

Чл. 3 . Комисията изпълнява функциите по § 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата и осъществява дейността си в съответствие с този правилник.

Глава втора – СЪСТАВ НА КОМИСИЯТА

Чл. 4 . (1) Комисията се състои от председател, петима заместник-председатели и членове.

(2) Председател на Комисията е председателят на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".

(3) Функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него за всеки конкретен случай заместник-председател.

(4) Заместник-председатели на Комисията са заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, заместник-министър на транспорта и съобщенията, заместник-министър на здравеопазването и заместник-министър на образованието и науката.

(5) Останалите членове на Комисията са заместник-министър на финансите, заместник-министър на електронното управление, заместник-министър на младежта и спорта, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на околната среда и водите, заместник на главния прокурор, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", директорът на Служба "Военна полиция", началникът на отдел "Пътна полиция" в Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи, представител на Националното сдружение на общините в Република България, председателят на Българския Червен кръст, представител на Българската национална телевизия и представител на Българското национално радио.

(6) Поименният състав на Комисията се определя със заповед на председателя на Комисията по предложение на ръководителите на представените държавни органи и други организации.

(7) Ръководителите на представените в Комисията държавни органи и други организации определят резервен член, който да участва в заседанията на Комисията при отсъствието на титуляря.

(8) Резервните членове по ал. 7 в същата степен ангажират отговорността на представлявания държавен орган или представляваната организация и в отсъствие на титуляря спрямо тях се прилагат разпоредбите на чл. 12 .

(9) Ръководителите на представените в Комисията държавни органи определят компетентен служител от администрацията, за която отговарят, който да бъде лице за контакт и да координира съвместно със секретаря на Комисията подготовката на информация и документация във връзка с дейността на Комисията по чл. 10 .

(10) При настъпили промени в служебното качество на лицата, представляващи държавни органи и други организации в Комисията, ръководителите им уведомяват в най-кратък срок писмено председателя на Комисията за тези обстоятелства и посочват име, длъжност, електронна поща и телефон за контакт на лицето (титуляр) и неговия заместник (резервен член), които ще представляват държавния орган или организацията в Комисията.

(11) При настъпили промени в служебното качество на определените по ал. 9 служители от администрацията на държавните органи ръководителите им уведомяват в най-кратък срок писмено председателя на Комисията за тези обстоятелства и посочват име, длъжност, електронна поща и телефон за контакт на лицето, което ще изпълнява функцията по чл. 9 .

Чл. 5 . (1) В дейността на Комисията участват като наблюдатели представители на юридически лица с нестопанска цел, висши училища и научноизследователски институти, които имат предмет на дейност, свързана с безопасността на движението по пътищата, в т.ч. обучение по безопасност на движението по пътищата, подготовка на водачи на моторни превозни средства, пътно инженерство, осъществяване на превоз на пътници и товари, автомобилна индустрия, застраховане, различни форми на подкрепа за безопасността на движението по пътищата, развитие на икономически, хуманитарни и социални науки в областта на безопасността на движението по пътищата и други свързани дейности.

(2) Наблюдателите имат всички права на членове на Комисията, без да участват при формирането на кворума и в гласуването.

(3) За участие в дейността на Комисията лицата по ал. 1 подават писмено заявление до председателя й, към което прилагат:

1. устройствен акт на организацията, когато той не е публично достъпен;

2. анкетен лист за дейността на организацията по образец, утвърден от председателя на Комисията и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".

(4) Заявлението по ал. 3 се разглежда на заседание на Комисията в присъствието на подалото го лице и се подлага на гласуване от членовете на Комисията.

(5) Допускането и изключването на наблюдател по реда на чл. 7, ал. 2 става въз основа на гласовете на повече от половината от членовете на Комисията.

(6) Председателят на Комисията може да изисква от лицата по ал. 1, които са получили статут на наблюдатели, да представят информация за дейността си, свързана с безопасността на движението по пътищата.

(7) Участието на организация като наблюдател в Комисията се прекратява при:

1. подаване на писмено заявление до председателя на Комисията от наблюдател за прекратяване на участието;

2. извършване на системни нарушения на разпоредбите на тези правила;

3. прекратяване на дейността на организацията.

Чл. 6 . Председателят на Комисията може да покани за участие в заседанията на Комисията без право на глас представители на:

1. други държавни органи, невключени в състава й;

2. органи на местното самоуправление;

3. средства за масово осведомяване;

4. други организации и физически лица, които имат отношение към безопасността на движението по пътищата.

Чл. 7 . (1) Администрирането на дейността на Комисията се осъществява от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".

(2) Необходимите финансови средства за дейността по ал. 1 се осигуряват от бюджета на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".

Чл. 8 . Членовете на Комисията, наблюдателите и привлечените представители на други организации не получават възнаграждение за участието си в дейността на Комисията.

Чл. 9 . Секретар на Комисията е служител на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", определен със заповед на председателя на агенцията.

Глава трета – ДЕЙНОСТ НА КОМИСИЯТА

Чл. 10 . Комисията:

1. провежда заседания за диалог и сътрудничество между държавните органи, други организации и обществеността при консултиране по въпроси с обществено значение за безопасността на движението по пътищата в съответствие с визията и целите на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България и произтичащите от нея документи;

2. предлага чрез членовете и наблюдателите подходи, методи и мерки за развитие на държавната политика по безопасност на движението по пътищата, в т.ч. посредством институционални, организационни, законодателни и финансови механизми;

3. приема решения по въпроси с обществено значение за безопасността на движението по пътищата и предприема действия чрез членовете за осигуряване на координация, съгласуваност и синхрон при изпълнението им;

4. ангажира ръководствата на представените в Комисията държавни органи и поверените им администрации на централно и териториално ниво с мерки, произтичащи от приетите на заседанията решения при планирането, изпълнението, наблюдението, оценката и отчитането на държавната политика по безопасност на движението по пътищата;

5. разглежда, съгласува и приема изготвените от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" проекти на документи по безопасност на движението по пътищата, които направляват общодържавните усилия в областта, както следва: годишни доклади за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия по безопасност на движението по пътищата в Република България, Национална стратегия по безопасност на движението по пътищата в Република България, тригодишни планове за действие по безопасност на движението по пътищата, оперативни годишни планове за действие по безопасност на движението по пътищата и други документи, представени на Комисията по преценка на нейния председател;

6. осигурява текуща отчетност на секторните политики във връзка с безопасността на движението по пътищата, като в срок до 30 юни на всяка календарна година министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на транспорта и съобщенията, министърът на здравеопазването, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" представят на председателя на Комисията писмена междинна отчетна информация за изпълнение на текущия годишен оперативен план за действие по безопасност на движението по пътищата с цел представянето й на следващо заседание на Комисията, проследяване на напредъка и предприемане на мерки за осигуряване на изпълнението;

7. представя текущо на заседанията чрез ресорните заместник-министри напредъка по дейността на сформирани междуведомствени работни групи за подготовка на нормативни промени и документи, свързани с безопасността на движението по пътищата;

8. допринася за оценката на държавната политика по безопасност на движението по пътищата, като в срок до 31 януари на всяка календарна година председателят на Комисията представя на Министерския съвет информация за дейността й с констатации, изводи и предложения;

9. подкрепя инициативи за публичност и информация, насочени към повишаване на културата по безопасност на движението по пътищата, чрез предоставяне на наличните в представените в Комисията организации ресурси;

10. поставя на обсъждане документи, научни изследвания и други разработки, свързани с безопасността на движението по пътищата, с източник Европейската комисия, Организацията на обединените нации, Световната здравна организация и други международни организации;

11. осъществява други, свързани с държавната политика по безопасността на движението по пътищата, дейности, възложени от председателя на Комисията, в рамките на дейностите, определени съгласно § 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата .

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА

Чл. 11 . Председателят на Комисията:

1. организира, ръководи и контролира изпълнението на дейността по чл. 10 ;

2. предлага годишна работна програма на Комисията;

3. свиква, открива, ръководи и закрива заседанията на Комисията;

4. определя и актуализира със своя заповед поименния състав на Комисията;

5. създава при необходимост временни и постоянни работни групи за изпълнение на определени задачи, които подпомагат дейността на Комисията и представят на нейното внимание разработки по конкретни въпроси;

6. изисква при преценка от членовете и наблюдателите в Комисията информация по въпроси, свързани с безопасността на движението по пътищата;

7. осигурява публичност и прозрачност в дейността на Комисията;

8. представя дейността на Комисията пред Министерския съвет;

9. съблюдава спазването на този правилник и предприема корективни действия при преценка и по целесъобразност;

10. представлява Комисията пред държавни органи и трети страни.

Чл. 12 . (1) Членовете на Комисията:

1. участват в заседанията на Комисията в лично качество или по изключение чрез определения съгласно чл. 4, ал. 7 резервен член;

2. могат да бъдат придружавани по време на заседанията по тяхна преценка от други служители, които са компетентни по разглежданите въпроси от дневния ред;

3. представят позицията на държавните органи и организациите, които представляват;

4. правят предложения по дневния ред на заседанията и внасят за разглеждане въпроси от тяхната компетентност, които се отнасят до дейността на Комисията по чл. 10 , по реда на чл. 16, ал. 4 ;

5. информират държавните органи и организациите, които представляват, за взетите от Комисията решения, които са в тяхна компетентност;

6. предлагат решения по разглежданите от Комисията въпроси в рамките на своята компетентност;

7. допринасят активно за дейността на сформирани от председателя на Комисията временни и постоянни работни групи за изпълнение на определени задачи;

8. осигуряват изпълнението и отчитат приетите от Комисията решения в рамките на правомощията си;

9. предоставят на председателя на Комисията изискана от него информация по въпроси, свързани с компетенциите им от гледна точка на безопасността на движението по пътищата.

(2) Наблюдателите по чл. 5, ал. 1 :

1. имат право да присъстват на заседанията;

2. имат право да участват в дискусиите и да се изказват;

3. имат право да правят предложения по дневния ред на заседанията и да внасят за разглеждане въпроси по реда на чл. 16, ал. 4 ;

4. са длъжни да предоставят на председателя на Комисията изискана от него информация по въпроси, свързани с дейността им от гледна точка на безопасността на движението по пътищата.

(3) Всяко лице може да отправи предложение до председателя на Комисията за включването му като наблюдател в дейността на Комисията по реда на чл. 5 .

Чл. 13 . Секретарят на Комисията:

1. координира дейността на Комисията при изпълнение на дейността по чл. 10 ;

2. организира заседанията на Комисията, подпомага председателя на Комисията при провеждането им и изготвя протоколи от тях;

3. осигурява кореспонденцията и обмена на информация между заинтересованите страни при изпълнение на дейността по чл. 10 ;

4. поддържа архив за дейността на Комисията;

5. изпълнява други задачи, възложени му от председателя на Комисията.

Чл. 14 . (1) Комисията провежда редовни заседания не по-малко от веднъж на три месеца по предварително установена годишна работна програма, предложена от председателя на Комисията и приета на последното й заседание за предходната година.

(2) Графикът и темите на заседанията по ал. 1 са индикативни и се съобразяват с:

1. очакваните сезонни специфики на пътната обстановка;

2. датите, свързани с безопасността на движението по пътищата – начало на учебната година, националния ден на безопасността на движението по пътищата, чествания, масови мероприятия и други;

3. периодите на изготвяне на стратегически, планови и отчетни документи, свързани с безопасността на движението по пътищата;

4. други обстоятелства от значение за безопасността на движението по пътищата.

(3) При необходимост и по своя инициатива председателят на Комисията може да свиква и извънредни заседания, които не са предвидени в програмата по ал. 1.

(4) Извънредните заседания могат да се провеждат и в състав, включващ само членове на Комисията, имащи отношение към разглеждания въпрос. В този случай се приема, че е налице кворум, когато присъстват всички членове, представляващи държавен орган или организация, имащи отношение към разглеждания въпрос.

(5) На извънредните заседания по ал. 4 могат да се обсъждат въпроси и да се вземат решения, които имат отношение само към дейността на държавните органи и организациите, чиито представители присъстват на заседанието.

(6) За приетите на заседанието решения по ал. 5 се уведомяват всички членове и наблюдатели в Комисията.

(7) Когато обстоятелствата налагат, извънредните заседания по ал. 3 се свикват от председателя в срокове, по-кратки от предвидените по чл. 16, ал. 1 .

(8) Заседанията на Комисията се свикват от председателя на Комисията писмено, по електронен път, чрез секретаря на Комисията.

(9) Кореспонденцията, свързана със заседанията на Комисията, се организира чрез секретаря на Комисията писмено, по електронен път, на електронните адреси на членовете, посочени в заповедта за определяне на поименния състав на Комисията, и на електронните адреси на наблюдателите, посочени в заявленията по чл. 5, ал. 3 .

(10) Заседанията на Комисията са закрити.

Чл. 15 . (1) Заседанията на Комисията са редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от състава й.

(2) Присъствието на членовете и наблюдателите в Комисията на всяко конкретно заседание се удостоверява с присъствен списък.

(3) Решенията на Комисията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове с право на глас.

(4) Отсъствие на член на Комисията от заседание е допустимо по изключение и в случай, когато е възпрепятстван поради:

1. служебна командировка;

2. законоустановен отпуск или болничен;

3. неотложна служебна работа.

(5) Член на Комисията, който е възпрепятстван да участва в насрочено заседание на Комисията, се представлява от резервния член по чл. 4, ал. 7 . Когато обстоятелствата, възпрепятстващи участието на член, са валидни и за резервен член, по изключение за отделно заседание може да се допусне участието на изрично упълномощено лице. В този случай упълномощеното лице представя пълномощно, подписано от члена на Комисията. Не се допуска участие на упълномощено лице в последователни заседания на Комисията. Упълномощеното лице следва да е в състояние да ангажира волята на представлявания орган или организация, както редовния или резервния член.

(6) За обстоятелствата по ал. 4 и 5 членът на Комисията предизвестява секретаря, а оправомощеното лице при явяването си за заседанието представя писмено волеизявление от титуляря за заместване в конкретното заседание.

(7) Член на Комисията, който е възпрепятстван да участва в заседание, може предварително да изрази становището си по точките от дневния ред по реда на чл. 16, ал. 3 . За теми, по които той не е изразил становище, гласът се отчита като "въздържал се".

(8) Когато член на Комисията е представил писмено становище по точките от дневния ред във връзка с ал. 6 и по реда на чл. 16, ал. 3 , неговият глас участва във формирането на кворума и във вземането на решенията.

(9) Комисията може да вземе решение неприсъствено чрез писмена процедура и по преценка на председателя на Комисията.

(10) При провеждането на писмената процедура по ал. 9 към материалите се прилага и проект на протокол, който съдържа проект на приетите решения.

(11) При липса на постъпили становища с бележки и коментари в хода на процедурата по ал. 9 от страна на членовете на Комисията по материалите и по проекта на протокол протоколът и решенията в него се считат за приети.

(12) При наличие на постъпили бележки и коментари в хода на процедурата по ал. 9 от страна на членове на Комисията по материалите и по проекта на протокол бележките и коментарите се отразяват в протокола и в съгласувателна таблица към него, както и в материалите в степен, в която е приложимо, след което се прилага процедурата по ал. 10 и 11.

Чл. 16 . (1) Членовете и наблюдателите в Комисията се уведомяват за деня, часа, мястото и проекта на дневен ред за заседанията, придружен с всички материали, най-малко 10 работни дни преди заседанието.

(2) Когато по точките от дневния ред се е състояло предварително писмено съгласуване или са налице други обективни обстоятелства, срокът по ал. 1 може да бъде съкратен по преценка на председателя на Комисията.

(3) След получаване на уведомлението за заседанията по ал. 1 членовете и наблюдателите в Комисията потвърждават присъствието си на секретаря на Комисията най-малко 5 работни дни преди заседанията.

(4) Предложения по дневния ред и писмени материали за заседанията се предоставят от членовете и наблюдателите в Комисията на секретаря на Комисията най-малко 5 работни дни преди заседанията.

(5) Предложения по дневния ред и писмени материали за заседанията на Комисията, предоставени от членове и наблюдатели в Комисията след срока по ал. 4, може да не бъдат отчетени при подготовката на заседанията.

(6) Секретарят на Комисията обработва и отразява получената информация по ал. 4, окомплектова всички материали от дневния ред и ги изпраща на членовете и наблюдателите в Комисията най-малко 2 работни дни преди заседанието.

(7) При липса на постъпили предложения и материали по дневния ред по ал. 4 секретарят на Комисията уведомява членовете и наблюдателите в Комисията за тези обстоятелства по реда на ал. 6.

Чл. 17 . Дневният ред на заседанията на Комисията включва:

1. предварително определени точки за разглеждане и материали към тях по инициатива на председателя на Комисията;

2. постъпили от членовете и наблюдателите в Комисията по чл. 16, ал. 3 точки за разглеждане и материали към тях;

3. други въпроси, повдигнати по време на заседанията на Комисията в точка "други".

Чл. 18 . (1) Заседанията на Комисията се записват и записите се съхраняват на електронен носител от секретаря на Комисията.

(2) За всяко проведено заседание на Комисията и въз основа на записа по ал. 1 се съставя протокол, който се подписва от председателя и от секретаря на Комисията.

(3) В протоколите от заседанията на Комисията се посочват присъствалите лица, точките от дневния ред, състоялите се дискусии, изразените становища и приетите решения.

(4) Протоколите от заседанията на Комисията се изготвят в срок 5 работни дни след провеждане на заседанието.

(5) Към протоколите от заседанията на Комисията се прилагат материалите към дневния ред.

(6) Протоколите от заседанията на Комисията се изпращат на членовете и наблюдателите в Комисията в срока по ал. 4 за сведение и изпълнение на приетите решения, когато е приложимо.

(7) Протоколите от заседанията на Комисията, които се отнасят до изпълнение на политиката по безопасност на движението по пътищата на териториално ниво, се изпращат до областните управители и/или до кметовете на общини в срока по ал. 4.

(8) На следващо заседание на Комисията членовете на Комисията отчитат резултатите от предприетите действия по изпълнение на приетите решения, когато това е приложимо и е предвидено в дневния ред.

Чл. 19 . Документите от дейността на Комисията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" и включват най-малко:

1. правилата за състава, финансирането, функциите, задачите и реда за осъществяване на дейността на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата;

2. актуална заповед за поименния състав на Комисията;

3. годишната работна програма на Комисията;

4. протоколите от проведените заседания на Комисията и приложенията към тях.

Чл. 20 . (1) В своята работа Комисията изпълнява дейността си по чл. 10 ангажирано, професионално и отговорно, както и се стреми да посреща обществените очаквания и да утвърждава доверието на обществото.

(2) В изпълнение на дейността на Комисията по чл. 10 членовете и наблюдателите:

1. допринасят към работата на Комисията въз основа на присъщите за тях институционални и организационни характеристики, квалификация, знания и опит при високи етични стандарти;

2. спазват принципите на добросъвестност и почтеност във всичките си действия;

3. способстват за обмена на мнения и идеи в дух на уважение и конструктивен диалог за постигане на общи цели в обществен интерес;

4. изслушват различни становища с търпение и толерантност без стремеж да доминират над дискусиите и да омаловажават мнението на други членове и наблюдатели;

5. мотивират подходящо своите становища и предложения на база добрата практика;

6. при подготовка на информация и документи ги представят писмено и в конкретика;

7. отчитат необходимостта от политическа, организационна, икономическа и социална устойчивост на предлаганите и приеманите решения;

8. вземат думата за изказвания по време на заседания на Комисията само след предоставянето й от председателя на Комисията;

9. по време на дискусии и при изказвания се придържат към темата на обсъжданите точки от дневния ред на заседанията на Комисията, а при желание за вземане на отношение по страничен на обсъжданата точка въпрос заявяват същото в точка "други" след изчерпване на предвидения дневен ред;

10. представят изказванията си в ясен и синтезиран вид в рамките на 5 минути;

11. при несъгласие с изразено мнение могат да правят кратко възражение по същество и непосредствено след приключване на оспорваното изказване по реда на т. 8;

12. спазват сроковете, определени в тези правила;

13. въздържат се от всякакви действия, които биха могли да нарушат добрата работна атмосфера, да компрометират дейността на Комисията или да подкопаят общественото доверие в нея.

(3) Председателят на Комисията може да отнеме думата на член или наблюдател в Комисията, който се отклонява от обсъждан по дневния ред въпрос и след получено от председателя предупреждение нарушението продължи.

(4) Председателят на Комисията може да изисква член или наблюдател в Комисията, който нарушава добрия тон, в т.ч. проявява обида, грубо отношение или друга форма на неетично поведение, да напусне заседанието.

(5) Председателят на Комисията може да изключи наблюдател от цялостната работа на Комисията при системно незачитане на етиката в работния процес.

(6) Председателят на Комисията има право да уведоми министър-председателя, в случай че член на Комисията не осигурява личното си присъствие в рамките на две последователни редовни заседания на Комисията.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Този правилник се приема на основание § 1, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. Окръжната дирекция "Библиотеки" е специализирано звено за организационно и методическо ръководство на библиотеките в окръга и е под ръководството на окръжния съвет за култура. Тя осъществява своята дейност на основата на партийните и държавните документи в областта на културата.

Чл. 2. Дирекцията отговаря за състоянието и дейността на библиотеките пряко пред окръжния съвет за култура и Държавно обединение "Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело" към Комитета за култура.

Чл. 3. Окръжната дирекция "Библиотеки" се категоризира от Държавно обединение "Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело" по показатели и нормативи, утвърдени от председателя на Комитета по труда и работната заплата.

Раздел II – Структура

Чл. 4. Окръжната дирекция "Библиотеки" има следната структура:

1. директор, който е и директор на окръжната библиотека;

2. заместник-директор;

3. направление "Организация и формиране на библиотечната система";

4. направление "Организация на работата с читателите";

5. административно-стопанска служба, която е обща и за окръжната библиотека.

Чл. 5. Щатният персонал на дирекцията се утвърждава с годишното щатно разписание на окръжния съвет за култура след съгласуване с Държавно обединение "Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело".

Раздел III – Дейност

Чл. 6. Окръжната дирекция "Библиотеки" ръководи:

1. окръжната библиотека и читалищните библиотеки – организационно и методически;

2. всички останали библиотеки на територията на окръга – методически.

Чл. 7. За осъществяване на своята организационна и методическа дейност окръжната дирекция "Библиотеки":

1. установява системата на библиотечното обслужване в окръга, която се одобрява от окръжния съвет за култура и се утвърждава от председателя на окръжния народен съвет;

2. прогнозира развитието на библиотечното обслужване в окръга, изработва планове за осъществяването му и контролира изпълнението им;

3. решава откриването и закриването на общообразователните библиотеки и контролира откриването на научните библиотеки в окръга;

4. предлага на окръжния съвет за култура уедряването на общообразователните библиотеки в окръга;

5. организира и регулира централизираното снабдяване на библиотеките с литература, помощни материали и съоръжения;

6. разпределя средствата за литература между читалищните библиотеки в окръга съобразно категорията на населеното място, броя на жителите и задачите на библиотеката;

7. контролира изпълнението на финансовите нормативи за покупка на книги за училищните и профсъюзните библиотеки;

8. изработва методически указания, библиографски указатели и други методически материали в помощ на общообразователните библиотеки;

9. организира и провежда текущата квалификация на библиотекарите от окръжната и общообразователните библиотеки;

10. подпомага и контролира библиотеките в окръга при изпълнението на техните задачи и санкционира нарушителите на библиотечната дейност и на статистическата отчетност.

Чл. 8. Директорът на окръжната дирекция "Библиотеки":

1. организира и ръководи цялостната дейност на окръжната дирекция и на окръжната библиотека и отговаря за тях пред окръжния съвет за култура и пред Държавно обединение "Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело";

2. назначава и уволнява библиотекарите от читалищните библиотеки в общинските центрове и от другите градски читалищни библиотеки след съгласуване с управителния съвет на читалището;

3. контролира назначаването на библиотекарите в останалите библиотеки;

4. предлага на окръжния съвет за култура за награждаване изявили се в работата библиотекари от всички библиотеки в окръга;

5. разпорежда и следи за изпълнението на бюджета.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Към окръжната дирекция "Библиотеки" се изгражда библиотечен съвет, който функционира по правилник, утвърден от председателя на Комитета за култура.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Окръжната дирекция "Библиотеки" е юридическа личност със седалище в окръжния център. Тя притежава бланка и кръгъл печат с надпис: Окръжен съвет за култура – гр. … В средата: Дирекция "Библиотеки".

(2) Дирекцията е на бюджетна издръжка със самостоятелна бюджетна сметка. Средствата за нейните разходи се осигуряват ежегодно в бюджета на окръжния съвет за култура.

(3) В бюджета на окръжната дирекция "Библиотеки" се включва целият бюджет на окръжната библиотека и средствата, предназначени за покупката на книги, помощни материали и съоръжения за читалищните библиотеки в окръга.

§ 3. Този правилник се издава на основание параграф 2 от Устава на Комитета за култура (ДВ, бр. 75 от 1978 г.).