Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се определят устройството и дейността на държавните горски стопанства (ДГС) по чл. 24, ал. 1 от Закона за горите , за краткост наричани "предприятието".

Чл. 2. Предприятието е самостоятелно юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон .

Чл. 3. Предприятието има собствен знак и официален печат с кръгла форма, в средата на който е изобразено логото на Изпълнителната агенция по горите с надпис в горната част "Държавно горско стопанство", с добавка – наименованието на населеното място по седалището му, а в долната – абревиатурата "ДГС".

Чл. 4. Дейността на предприятието се осъществява при спазване на принципите на законност, откритост, достъпност и отговорност.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Раздел I – Обща разпоредба

Чл. 5. Органите на управление на предприятието са:

1. министърът на земеделието и храните;

2. изпълнителният директор на ИАГ;

3. директорът на предприятието.

Раздел II – Министър на земеделието и храните

Чл. 6. (1) Министърът на земеделието и храните:

1. упражнява правата на собственост на държавата в предприятието;

2. предприема действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост ;

3. взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от предприятието;

4. по предложение на изпълнителния директор на ИАГ може да извършва:

а) прекратяване на предприятието;

б) вливане на едно ДГС в друго ДГС или в държавно ловно стопанство (ДЛС);

в) сливане на ДГС;

г) разпределяне на дейността на едно ДГС или ДЛС между две или повече предприятия.

(2) При прекратяване на предприятие по ал. 1, т. 4, буква "а" министърът определя на кого се предоставя имуществото на съответното предприятие.

Раздел III – Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите

Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите:

1. взема решения за участие на предприятието в граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел;

2. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на предприятието;

3. упражнява контрол по опазване имуществото на предприятието;

4. утвърждава годишния финансов план и годишния финансов отчет на предприятието;

5. сключва договор за управление с директора на предприятието;

6. утвърждава структурата и длъжностното разписание в предприятието;

7. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния финансов отчет на предприятието;

8. одобрява искания на предприятието за ползване на кредити;

9. назначава проверки на дейността на предприятието;

10. упражнява контрол по спазването на нормативните актове и финансовата дисциплина в предприятието;

11. прави предложение до министъра на земеделието и храните за бракуване на материални активи, стопанисвани от предприятието;

12. изпълнява и други функции, свързани с управлението на предприятието.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите може да оправомощи определени от него длъжностни лица да осъществяват дейности по:

1. предварителен, текущ и последващ пряк контрол върху дейностите, осъществявани от предприятието;

2. подпомагане оперативното ръководство и управлението на стопанските дейности на предприятието;

3. координация по своевременното придвижване на документи, по които вземането на решение е от компетентността на ИАГ или РДГ.

Раздел IV – Директор

Чл. 8. (1) Директорът на ДГС:

1. представлява предприятието;

2. ръководи дейността на предприятието;

3. сключва договори за дейностите, извършвани от предприятието;

4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на ДГС;

5. прави предложение до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за бракуване на дълготрайни материални активи, собственост на предприятието;

6. изготвя и представя за утвърждаване на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите годишен финансов план на предприятието;

7. изготвя и представя за утвърждаване от изпълнителния директор на ИАГ годишния финансов отчет на предприятието, заверен от дипломиран експерт-счетоводител или от одиторско предприятие;

8. изготвя и представя на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите годишен доклад за дейността;

9. изготвя и представя за утвърждаване от изпълнителния директор на ИАГ длъжностното разписание на предприятието;

10. взема решения за отдаване под наем на движими вещи, собственост на предприятието;

11. издава вътрешни за предприятието правилници, инструкции и заповеди;

12. утвърждава и контролира приложението на система за финансово управление и контрол;

13. изготвя и утвърждава документи, свързани с дейността на предприятието, когато това не е от компетентността на друг орган или оправомощено длъжностно лице;

14. изпълнява и други функции, свързани с дейността на предприятието.

(2) Директорът няма право да бъде едновременно в трудови правоотношения с предприятието, чието управление му е възложено с договор за управление, както и да сключва трудов договор с други работодатели, включително и за извършване на работа извън възложената му с договора за управление.

(3) Директорът се задължава в качеството на работодател на работниците и служителите в ДГС да спазва разпоредбата по чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда и да не сключва трудов договор с лице, по отношение на което е налице някое от обстоятелствата в посочената разпоредба на КТ .

(4) Директорът се задължава в качеството на работодател на работниците и служителите в ДГС при установяването на обстоятелства, които водят до недопустимост по смисъла на чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда , да прекрати трудовото правоотношение със съответния работник или служител на ДГС на основание чл. 330, ал. 2, т. 7 и 8 КТ .

(5) Директорът и служителите в предприятието са длъжни в дейността си да се ръководят от нормите на Етичния кодекс на служителите, работещи в структурите на държавния горски сектор.

Глава трета – ДЕЙНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 9. (1) Основният предмет на дейност на ДГС е:

1. изпълнение на лесоустройствените проекти в държавния горски фонд и на ловоустройствените проекти в дивечовъдните участъци чрез:

а) възпроизводство на горите и земите от държавния горски фонд и извършване на свързаните с това дейности;

б) ефективно ползване на дървесина и на недървесни и други горски продукти от горите и земите от държавния горски фонд, както и търговия с тях;

в) организиране и провеждане на противопожарни мероприятия в горите и земите от горския фонд;

г) стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци в случаите и по реда, определени в Закона за лова и опазване на дивеча ;

д) поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;

2. управление на горите от държавния горски фонд;

3. организиране и провеждане на лесозащитни и противоерозионни мероприятия в горите и земите от горския фонд;

4. проектиране и строителство в горите и земите в държавния горски фонд;

5. създаване на гори върху земеделски територии;

6. охрана на горите и земите от горския фонд и опазване на дивеча и рибното богатство;

7. контрол по извършване на дейностите в горите и земите от горския фонд съгласно Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча ;

8. придобиване на гори и земи от горския фонд по чл. 15а от Закона за горите .

(2) Държавните горски стопанства могат да осъществяват и други дейности, в т. ч. туристическа, рекламна и външнотърговска дейност.

Чл. 10. (1) Основни публични функции на предприятието са тези по администриране на следните дейности в земите от горския фонд:

1. организация на горския фонд;

2. опазване на горите и земите от горския фонд, дивеча и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов;

3. ползвания в горите и земите от горския фонд;

4. възпроизводство на горите;

5. дейности по установяване и налагане на административни нарушения и наказания в горите и земите от горския фонд.

(2) Задачите на предприятието по ал. 1 се възлагат от изпълнителния директор на ИАГ или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 11. (1) За изпълнение на публичните функции на предприятието ИАГ може с договор да предостави средства за извършването на дейности, свързани с възпроизводството, опазването на горите и дивеча, както и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов.

(2) Договорите по ал. 1 се сключват за публични дейности, включени в годишния финансов план на предприятието, утвърден съгласно чл. 24в, ал. 1, т. 7 от Закона за горите .

Чл. 12. Регионалните дирекции по горите осъществяват контрол по изпълнение на дейностите на предприятието, както и контрол по изпълнение на дейностите в горския фонд.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 13. (1) Директорът ръководи, организира, контролира, отчита и носи отговорност за цялостната дейност на предприятието.

(2) Лицата, работещи по трудови правоотношения в предприятието, изпълняват възложените им задачи и носят отговорност пред прекия си ръководител за изпълнението на работата в съответствие с длъжностната им характеристика.

Чл. 14. (1) Документите, изпратени до предприятието, се завеждат в регистър, като се отбелязва датата на получаването.

(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени като приложения в тях, и се образува служебна преписка. Когато липсват някои от описаните като приложения документи, това обстоятелство се отразява в регистъра и върху заведения документ.

Чл. 15. (1) Документите, изпратени от предприятието, се завеждат в регистър, като се отбелязва датата на изпращането

(2) Документите по ал. 1, адресирани до ИАГ и МЗХ, се изпращат задължително чрез РДГ.

Чл. 16. (1) В предприятието се води на хартиен носител регистър на договорите.

(2) При вписване на договорите в регистъра върху тях се поставят последователни регистрационни номера.

(3) Екземпляр от вписания в регистъра договор заедно с приложенията, които са неразделна част от него, се съхранява като приложение към регистъра.

Чл. 17. (1) В предприятието се води на хартиен носител регистър за извършените проверки на дейността на предприятието.

(2) Като приложение към регистъра се съхраняват:

1. документът, на основание на който е извършена проверката;

2. документът, в който са отразени резултатите от извършената проверка.

Чл. 18. Достъпът в сградата на предприятието на външни лица се разрешава по ред, утвърден със заповед на директора на предприятието.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се приема на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за горите .

§ 2. Правилникът отменя Правилника за устройството и дейността на държавните горски стопанства, утвърден от председателя на ДАГ (ДВ, бр. 72 от 2009 г.).

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (1) С този правилник се уреждат устройството и дейността на държавните факултетски болници към Министерството на здравеопазването (МЗ).

(2) В съответствие с разпоредбите на този правилник всяка болница по ал. 1 изработва правилник за устройството и дейността си.

Чл. 2. (1) Факултетска е болница , която притежава необходимата материална база и кадри за клинично обучение на студенти и специализанти.

(2) Държавните факултетски болници са отделни юридически лица към Министерството на здравеопазването със седалище София на бюджетна издръжка и осъществяват диагностично-лечебна, профилактична и рехабилитационна дейност. В болниците се провежда клинично обучение на студенти и следдипломна специализация на лекари, стоматолози и друг персонал и се извършва научна дейност. За целта болниците сключват договори с Висшия медицински институт (ВМИ) – София, неговите факултети и други организации.

Чл. 3. В държавните факултетски болници в съответствие с профила им се:

1. установяват, лекуват и облекчават заболявания и телесни увреждания и се оказват спешна и родилна помощ и медико-козметични услуги;

2. извършват диагностични консултации и изследвания поискани от лекари или стоматолози за извънболнична практика или от други болнични заведения.

Раздел II – Видове факултетски болници

Чл. 4. (1) В зависимост от основната специалност, на която отговаря профилът на влизащите в състава й клиники, факултетската болница е многопрофилна или специализирана.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 1993 г.) Основни специалности в болницата са: вътрешна медицина, педиатрия, акушерство и гинекология, хирургия, ортопедотравматология, урология, неврология, психиатрия, офталмология, оториноларингология, дерматология и венерология, инфекциозни болести и стоматология, анестезиология и интензивна медицина.

Чл. 5. (1) Многопрофилна е факултетска болница , в която има разкрити най-малко две клиники (отделения) от различните специалности по чл. 4, ал. 2 .

(2) Специализирана е факултетска болница , чиито клиники (отделения) съответстват на:

1. една от посочените в чл. 4, ал. 2 специалности;

2. една или повече тесни специалности, производни на една от основните специалности;

3. повече от една тясна специалност, производна на различни основни специалности, когато болницата е предназначена за лечение на заболявания на една и съща органна система или са от една и съща нозологична група.

Чл. 6. (1) Към всяка факултетска болница могат да се обособят структури за:

1. амбулаторна медицинска помощ с диагностично-консултативни функции и наблюдение;

2. трудова терапия.

(2) В зависимост от профила на болниците могат да се създават и структури за продължително лечение и рехабилитация.

Раздел III – Устройство

Чл. 7. (1) Факултетската болница се състои от функционално обединени в едно цяло структури: клиники, отделения, клинични секции, операционни блокове, лаборатории, централизирани звена за апаратни изследвания, административни служби и др.

(2) Структурите по ал. 1 трябва да отговарят на определени от МЗ критерии и изисквания за лечение на болни и за клинично обучение на студенти и специализанти.

Чл. 8. (1) Основни диагностично-лечебни структури на факултетската болница са:

1. клиники, отделения и секции;

2. параклинични звена.

(2) Ръководител на клиника може да бъде само лице от съответната клинична специалност, което има званието професор или доцент или приравнени на тях.

(3) Ръководителят на клиниката съгласува единството на лечебно-диагностичния и учебния процес с ръководителя (завеждащ) на съответната катедра.

Раздел IV – Регулиране на отношенията между факултетските болници

Чл. 9. (1) За уреждане на отношенията между държавните факултетски болници в София се създава междуболничен съвет.

(2) В междуболничния съвет се включват директорите и медицинските управители на факултетските болници и представители на МЗ.

(3) Председател на междуболничния съвет е представител на МЗ, определен от министъра на здравеопазването.

Чл. 10. (1) Междуболничният съвет решава всички проблеми, свързани със:

1. условията и реда за ползването на наличната диагностично-лечебна апаратура с междуболнична значимост и доставка на нова;

2. реда за извършване на веществени, енергийни, транспортни, информационни и други услуги от звена с общи обслужващи функции;

3. реда за извършване на междуболничните диагностично-лечебни консултации;

4. създаването на нови структури в болниците с междуболнична значимост, изискващи целеви инвестиции от държавния бюджет.

(2) Решенията на съвета се утвърждават от министъра на здравеопазването.

Раздел V – Регулиране на отношенията между факултетските болници и Висшия медицински институт

Чл. 11. За уреждане на отношенията между факултетските болници и ВМИ – София, по проблема на клиничното обучение на студенти и специализанти, доколкото това не може да се реши чрез преки преговори, се създава болнично-институтски координационен съвет.

Чл. 12. (1) Болнично-институтският координационен съвет се състои от по един представител на ръководството на всяка болница, равен брой представители на ВМИ и двама представители на МЗ.

(2) Първото заседание на болнично-институтския координационен съвет се свиква от ректора на ВМИ – София, и на него се избира председател с мандат, определен от съвета.

Чл. 13. (1) Болнично-институтският координационен съвет се свиква на редовно заседание от председателя един път на тримесечие. Свикването се извършва чрез писмена покана най-малко седем дни преди датата на заседанието, в която е посочен дневният ред.

(2) Извънредно заседание се свиква от председателя или по искане, подписано най-малко от 1/4 от членовете. Заседанието се насрочва в 3-дневен срок.

(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на съвета. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове.

(4) В протокола на заседанието задължително се вписват мотивите на взетото решение.

Чл. 14. Болнично-институтският координационен съвет взема решения по:

1. критериите, на които трябва да отговарят двустранните договори между факултетските болници и ВМИ за осъществяване на учебна и научна дейност;

2. оптимизиране на условията за клинично обучение на студенти и специализанти и за провеждане на научна дейност;

3. закриването на съществуващи или откриването на нови дейности във факултетските болници, имащи отношение към клиничното обучение на студенти и специализанти.

Раздел VI – Финансиране на факултетските болници

Чл. 15. Факултетските болници се финансират за извършена от тях лечебно-диагностична и профилактична дейност:

1. от държавния бюджет в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Постановление № 220 на Министерския съвет от 1992 г. за определяне статута на националните центрове при закритата Медицинска академия и за уреждане на други правоотношения, свързани със закриването й (обн., ДВ, бр. 93 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 4 и 25 от 1993 г.);

2. от други извънбюджетни източници съгласно съответните нормативни актове.

Раздел VII – Комисия по медицинска етика

Чл. 16. (1) Към всяка болница се изгражда комисия по медицинска етика.

(2) Членовете на комисията и председателят й се определят със заповед на медицинския управител.

(3) Мандатът на комисията е две години.

(4) При необходимост комисията може да привлича експерти.

Чл. 17. (1) Комисията по медицинска етика:

1. извършва възложени й от медицинския управител проверки по жалби на пациенти или техни представители;

2. извършва проверки при възникнали груби неетични взаимоотношения между лица от персонала на болницата или между тях и обучаващите се студенти и специализанти;

3. дава становище и следи за спазване на законовите изисквания за клинично изпитание на лекарствени средства, медицинска апаратура и медицински консумативи.

(2) Констатациите и заключенията на комисията се предоставят на медицинския управител, а по негова преценка – и на медицинския съвет.

Чл. 18. (1) Служителите от болницата са задължени да предоставят на комисията всички необходими документи и данни.

(2) При необходимост на лекарите (стоматолозите), влизащи в състава на комисията, както и на експерти с висше медицинско образование, които тя е поканила, се предоставя възможност за преглед на пациенти.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Управлението на факултетските болници се извършва по реда на Наредбата за управление на здравните заведения , приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 93 от 1992 г.).

(2) В медицинския съвет по право се включват завеждащите клиники.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 57 от 1993 г.) Медицинският управител на факултетската болница е хабилитирано лице. Заемането на длъжността "медицински управител" става въз основа на конкурс по Кодекса на труда за срок 3 години.

(4) В комисиите за провеждане на конкурс за назначаване на медицинския управител се включва представител на Висшия медицински институт – София.

(5) (Нова – ДВ, бр. 57 от 1993 г.) Лицата от научнопреподавателския състав ползват неплатен отпуск за времето, докато заемат длъжността "медицински управител".

§ 2. Този правилник се издава на основание чл. 5, т. 2 от Постановление № 220 на Министерския съвет от 1992 г. за определяне статута на националните центрове при закритата Медицинска академия и за уреждане на други правоотношения, свързани със закриването й (обн., ДВ, бр. 93 от 1992 г.; изм. и доп.; бр. 4 и 25 от 1993 г.).

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството и дейността на Балнеологичен център "Камена" – Велинград.

Чл. 2. Балнеологичният център "Камена", наричан по-нататък "центъра", е към Министерството на здравеопазването със статут на юридическо лице и с предмет на дейност: балнеолечение и здравен туризъм.

Раздел II – Основни функции и задачи

Чл. 3. Балнеологичният център "Камена" – Велинград, има следните основни функции и задачи:

1. извършва профилактична лечебно-оздравителна и рехабилитационна дейност при здрави и болни със заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, с функционални заболявания на централната нервна система, със стерилитет, гинекологични и неспецифични белодробни заболявания;

2. дейността, посочена в т. 1, се осъществява чрез естествени и преформирани физикални фактори, клиниколабораторни и функционални изследвания;

3. развива медицински (здравен) туризъм.

Чл. 4. (1) Центърът предлага целогодишно 7- и 14-дневни смени за лечение и рехабилитация.

(2) Насочването към центъра за лечение и рехабилитация се извършва с талони, издадени от съответните лекуващи лекари.

(3) Заявки за санаториалноприемни карти се изпращат в центъра от здравните заведения един месец преди започване на смяната.

Чл. 5. Центърът сключва договори за балнеолечение и медицински (здравен) туризъм с български и чуждестранни фирми и организации.

Раздел III – Устройство и управление

Чл. 6. На основата на определена от министъра на здравеопазването численост на персонала центърът определя самостоятелно своята структура и щатно разписание.

Чл. 7. (1) Ръководството на центъра се осъществява от директор, трудовият договор с който се сключва от министъра на здравеопазването.

(2) Директорът:

1. ръководи цялостната дейност на центъра и отговаря за нея;

2. представлява центъра пред всички ведомства, организации, фирми, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

3. определя структурата и щата на центъра;

4. има функция на работодател по отношение на работещите в центъра и определя размера на индивидуалните трудови възнаграждения и други материални стимули в съответствие със законодателството;

5. управлява средствата, предоставени от бюджета и от други източници;

6. определя процент от общата леглова база за ползване от работещите в здравни заведения и членове на техните семейства;

7. отчита ежегодно своята дейност пред министъра на здравеопазването.

Раздел IV – Финансиране и заплащания

Чл. 8. Балнеологичният център "Камена" е на извънбюджетна приходно-разходна сметка. Условията и редът за набиране и изразходване на средствата по извънбюджетната му сметка се определят с Наредба № 1 за набирането и изразходването на средства по извънбюджетната приходно-разходна сметка на Балнеологичен център "Камена" – Велинград (ДВ, бр. 9 от 1994 г.).

Чл. 9. (1) Заплащането на услугите се извършва в съответствие с одобрената от Министерството на финансите приходно-разходна сметка.

(2) Лекуващите се заплащат стойността на хотелиерските услуги, стойността на храната и лечебните и рехабилитационните услуги, извън тези, налагащи се от заболяването, за което са насочени от лекуващия лекар.

(3) Директорът на центъра предлага за утвърждаване от министъра на здравеопазването цените на платените услуги.

(4) Чуждестранните граждани заплащат услугите, предлагани от центъра, по договаряне.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 5 от ПМС № 104 от 1992 г. за образуване на Балнеологичен център "Здраве" към Министерството на здравеопазването (ДВ, бр. 52 от 1992 г.).

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С правилника се определят устройството и дейността на болница "Лозенец".

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Болница "Лозенец" е многопрофилно лечебно заведение към Министерския съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г.) Болница "Лозенец" е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2005 г., бр. 17 от 2008 г., бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г., бр. 74 от 2013 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Числеността на персонала на болница "Лозенец" е 912 щатни бройки, в т. ч. директор.

(4) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Болница "Лозенец" е учебно-клинична база, определена съгласно Постановление № 316 на Министерския съвет от 2003 г. за откриване на Медицински факултет в структурата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (ДВ, бр. 114 от 2003 г.).

(5) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., в сила от 20.02.2009 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., предишна ал. 4, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Директорът на болница "Лозенец" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерския съвет.

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2005 г., изм., бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Болница "Лозенец" извършва:

1. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2016 г.) диагностика и лечение на заболявания;

2. родилна помощ;

3. рехабилитация;

4. диагностика и консултации, поискани от лекар от друго лечебно заведение;

5. диспансеризация;

6. дейности по трансплантация на органи, тъкани и клетки, определени конкретно по реда на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки , и при спазване изискванията на утвърдените медицински стандарти в областта на трансплантацията;

7. клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство;

8. учебна и научна дейност;

9. (нова – ДВ, бр. 29 от 2016 г.) асистирана репродукция.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2005 г.) Болница "Лозенец" извършва уникални за страната диагностично-лечебни дейности и научноизследователска работа по прилагането на съвременни медицински технологии.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2005 г., изм., бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Болница "Лозенец" извършва и обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти при условията и по реда на чл. 80а, ал. 2 и чл. 90 от Закона за лечебните заведения . За лекарите преподаватели и лекарите по дентална медицина преподаватели в болницата се прилагат чл. 80, ал. 2 и чл. 80а, ал. 1 от същия закон .

(4) Болница "Лозенец" осъществява научноизследователска и научноприложна дейност в областта на медицинската наука и практика и изпълнява задачи по разработването и провеждането на националната здравна политика.

(5) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Дейността на болница "Лозенец" се осъществява по медицинските специалности, посочени в приложение № 1.

(6) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2016 г., в сила от 3.06.2016 г.) След уведомяване от Националната служба за охрана болница "Лозенец" предприема необходимите мерки за медицинско осигуряване при пътувания в чужбина на лицата, посочени в чл. 20, ал. 1 и 3 от Закона за Националната служба за охрана . Разходите за командировки на лекарите са за сметка на съответното ведомство.

Чл. 4. (1) Дейностите по чл. 3, ал. 1 и 2 се извършват за определени с решение на Министерския съвет категории лица от държавните и обществените институции, както и за членовете на дипломатическия корпус в Република България и на официални чуждестранни делегации.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2005 г.) Извън случаите по ал. 1 дейности по чл. 3, ал. 1 и 2 могат да се извършват за всички български и чуждестранни граждани въз основа на договори с Националната здравноосигурителна каса и/или доброволни здравноосигурителни фондове, срещу заплащане по договори с юридически лица или по ценоразпис, издаден от директора на болница "Лозенец".

Раздел II – Управление

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2001 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Болница "Лозенец" се ръководи от директор, който се назначава от министър-председателя.

(2) За директор може да бъде назначено лице с висше медицинско образование и призната медицинска специалност.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 6. (1) Директорът:

1. организира, ръководи и представлява болницата и отговаря за цялостната й дейност;

2. е разпоредител с бюджета на болницата;

3. сключва и прекратява трудовите договори с медицинските служители и с другия персонал, както и организира подбора на кадрите въз основа на ежегодно атестиране;

4. определя с правилник вътрешния ред в болницата, както и реда и начина на обслужване в нея;

5. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) създава, закрива и преобразува структурни звена в болница "Лозенец" в рамките на определената в правилника структура и при спазване на определените в Закона за лечебните заведения и в правилника изисквания за това.

(2) При изпълнението на своите функции директорът се подпомага от двама заместник-директори и от административен секретар. За заместник- директори се назначават лица, които отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 2 .

(3) При отсъствие на директора той се замества от определен от него заместник-директор.

Чл. 7. (1) Главната медицинска сестра на болница "Лозенец":

1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи в болницата;

2. отговаря за хигиенното състояние на болницата, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

3. представя на директора информация за състоянието на здравните грижи в болницата;

4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в болницата с образователно-квалификационна степен, по-ниска от "магистър";

5. свиква съвета по здравни грижи в болницата.

(2) Главната медицинска сестра е с образователно-квалификационна степен "бакалавър".

Чл. 8. (1) Директорът се подпомага в профилактичната и диагностично- лечебната дейност от медицински съвет.

(2) Медицинският съвет се ръководи от директора и включва ръководителите на клиничните и диагностичните звена и главната медицинска сестра.

(3) Дейността на медицинския съвет се осъществява в съответствие с правилника по чл. 6, ал. 1, т. 4 .

Раздел III – Структура

Чл. 9. (1) Болница "Лозенец" се състои от:

1. консултативно-диагностичен блок;

2. стационарен блок;

3. болнична аптека;

4. административно-стопански блок.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.).

Чл. 10. (1) Консултативно-диагностичният блок на болница "Лозенец" осигурява амбулаторно цялостното диагностично и терапевтично уточняване на пациентите и се състои от:

1. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) консултативни кабинети;

2. медико-диагностични и медико-технически лаборатории;

3. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) отделения без легла;

4. (нова – ДВ, бр. 63 от 2005 г.) звено за управление на информацията, качеството, пациентопотока, учебната и научната дейност.

(2) Общото ръководство на консултативно-диагностичния блок на болница "Лозенец" се осъществява от определен от директора заместник-директор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Директорът на болница "Лозенец" със заповед определя вида и функциите на кабинетите в състава на консултативно-диагностичния блок.

(4) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Отделенията и лабораториите по ал. 1 и техните нива на компетентност по смисъла на Закона за лечебните заведения са определени в приложение № 2.

Чл. 11. (1) Стационарният блок на болница "Лозенец" осигурява стационарно цялостното диагностично и терапевтично уточняване на пациентите и включва клиники и/или отделения с легла.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Към клиниките и отделенията на стационарния блок, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали при спазване на изискванията, въведени със съответните медицински стандарти.

(3) Общото ръководство на стационарния блок на болница "Лозенец" се осъществява от определен от директора заместник-директор.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 11.02.2011 г.) Клиниките и отделенията с легла и техните нива на компетентност по смисъла на Закона за лечебните заведения , както и обособените операционни блокове в болницата са определени в приложение № 3.

Чл. 12. (1) Болничната аптека на болница "Лозенец" осигурява снабдяването с лекарства, медицински консумативи и други необходими за дейността материали и пособия.

(2) Болничната аптека осигурява приготвянето на лекарствени продукти по лекарско предписание, както и на екстемпорални форми.

(3) Общото ръководство на болничната аптека се осъществява от началник, назначен от директора.

(4) Директорът на болница "Лозенец" със заповед определя вида и функциите на секторите в болничната аптека.

Чл. 13. (1) Административно-стопанският блок на болница "Лозенец" осъществява административното обслужване в болницата, финансовата и счетоводната отчетност, както и стопанисването и поддържането на имуществото на болницата.

(2) Административно-стопанският блок на болница "Лозенец" се ръководи от административен секретар.

(3) Директорът на болница "Лозенец" със заповед определя вида и функциите на отделите в състава на административно-стопанския блок.

Раздел IV – Финансиране

Чл. 14. (1) Източници за финансиране на болница "Лозенец" са:

1. републиканският бюджет;

2. Националната здравноосигурителна каса;

3. доброволни здравноосигурителни фондове;

4. местни и чуждестранни юридически и физически лица.

(2) Държавата може да предоставя и целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет , за:

1. придобиване на дълготрайни материални активи;

2. основен ремонт;

3. изграждане на информационни системи, свързани с дейността на болницата.

(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2005 г.) Дейността по чл. 3, ал. 1, т. 6 се финансира по реда на глава втора, раздел II от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки .

(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2005 г.) Извършването на дейности по чл. 3, ал. 1 и 2 може да се осигурява и чрез национални здравни програми, финансирани по реда на чл. 3, ал. 5 от Закона за здравето .

Чл. 15. Приходите на болница "Лозенец" се формират от постъпления от:

1. субсидията от републиканския бюджет, ежегодно определяна със Закона за държавния бюджет ;

2. средства от Националната здравноосигурителна каса за пакета здравни услуги, приети с Националния рамков договор и сключени договори с Националната здравноосигурителна каса;

3. средства от доброволни здравноосигурителни фондове по сключени договори за медицинска помощ;

4. директни плащания от местни и чуждестранни юридически и физически лица, както и по чл. 37 от Закона за здравното осигуряване ;

5. приходи от обучение на студенти, специализанти и докторанти по договори с висши медицински училища;

6. отдаване под наем на оборудване, помещения и площи съгласно действащата нормативна уредба;

7. други, които не противоречат на действащата нормативна уредба.

Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2005 г.) Разходването на средствата се извършва за:

1. заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудово правоотношение, както и съответните осигурителни плащания;

2. допълнително материално стимулиране, когато това е предвидено в нормативен акт;

3. издръжка;

4. основни ремонти;

5. придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи.

Раздел V – Охрана и пропускателен режим

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2016 г., в сила от 3.06.2016 г.) (1) Охраната на болница "Лозенец" се осъществява от Националната служба за охрана за сметка на предвидените по нейния бюджет средства и въз основа на съвместен план на директора на болница "Лозенец" и началника на НСО. В плана се определят организационни и технически мерки, както и условията за взаимодействие с органите на МВР и с юридически лица по Закона за частната охранителна дейност .

(2) Необходимите мерки от технически характер за осигуряване на защита на болница "Лозенец" като стратегически обект, включително изграждането на елементите за физическа защита, се финансират от бюджета на болницата.

Чл. 17. Директорът на болница "Лозенец" може да сключва договори за възлагане на отделни дейности, свързани с охраната, и на други юридически лица.

Чл. 18. (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2016 г., в сила от 3.06.2016 г.) Пропускателният режим и редът за временно пребиваване на територията на болницата се определя от директора.

Раздел VI – Взаимодействие с други лечебни и здравни заведения

Чл. 19. (1) Болница "Лозенец" осъществява дейността си самостоятелно, както и във взаимодействие и координация с лечебни и здравни заведения, ведомства и организации в страната и в чужбина.

(2) Националните медицински центрове и висшите медицински училища и академии съдействат на болница "Лозенец" при провеждането на диагностично- лечебната и профилактичната дейност.

Чл. 20. Научноизследователската и научно-приложната дейност в болница "Лозенец" се осъществяват в тясно сътрудничество с националните медицински центрове и висшите медицински училища.

Чл. 21. Болница "Лозенец" осъществява международна дейност и сътрудничество.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения във връзка с чл. 60 от Закона за администрацията .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат устройството и дейността на Антидопинговия център, наричан по-нататък "центъра".

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) Центърът е национална антидопингова организация – специализиран орган за осъществяване на допингов контрол, превенция и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта. Той е независим в оперативните си решения и действия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка, което се управлява и представлява от изпълнителен директор – второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на младежта и спорта.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) Центърът е специализиран контролен орган по смисъла на чл. 91, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта .

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) Центърът осъществява дейността си самостоятелно и в сътрудничество с останалите национални и международни институции и организации, имащи отношение към превенцията и борбата срещу използването на допинг.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) Центърът осъществява дейността си при спазване на националното и международното законодателство по отношение на борбата срещу допинга в съответствие със Световния антидопингов кодекс (САК), с утвърдените международни стандарти към него, правила и списъци, както и при осигуряване защита на правата на спортистите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) В срок до 30 ноември на предходната година центърът предлага за утвърждаване от министъра на младежта и спорта годишен план за дейността си.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г., отм., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.).

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., отм., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.).

Чл. 5. Центърът:

1. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) организира и провежда допингов контрол по реда на Наредбата за антидопинговата дейност ;

2. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) приема годишен план за разпределение на проверките за провеждане на допингов контрол;

3. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм., бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) изисква информация от българските спортни организации, необходима за провеждане на допингов контрол и за изготвяне и поддържане на регистрите по чл. 5, т. 9 ;

4. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) поддържа регистър на спортистите, преминали допингов контрол, и на получените резултати и отчита изпълнението на наказанията, наложени за нарушаване на антидопинговите правила;

5. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) публикува актуален Забранителен списък;

6. подпомага, разработва, насърчава и контролира реализирането на антидопингови програми и провежда антидопингови кампании;

7. осъществява международно сътрудничество в качеството си на национална антидопингова организация;

8. (изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) следи за спазване на разпоредбите на САК и международните стандарти към него;

9. (нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) създава и управлява Регистър на спортистите за тестване, Вторичен регистър на спортисти за тестване и Регистър за отборни местонахождения.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Центърът се управлява и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра на младежта и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Трудовите правоотношения с изпълнителния директор на центъра се сключват, изменят и прекратяват от министъра на младежта и спорта.

Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на центъра има следните правомощия:

1. ръководи и контролира дейностите на центъра;

2. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г., бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата по бюджета на Антидопинговия център и за осъществяване на финансовото управление и контрол в съответствие с принципите и изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ;

3. представлява центъра пред трети лица;

4. осигурява защита и носи отговорност за информацията, свързана с дейностите на центъра;

5. (доп. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) изпълнява функциите на орган по назначаването и работодател по отношение на работещите в центъра;

6. утвърждава длъжностното разписание на служителите на центъра;

7. провежда информационната политика на центъра;

8. одобрява външните експерти, утвърждава състава на антидопинговите екипи и размера на възнагражденията им;

9. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) представя на министъра на младежта и спорта ежегоден доклад за дейността на центъра в срок до 20 февруари на следващата година;

10. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) прави предложения до министъра на младежта и спорта за налагане на санкции на спортни организации във връзка с нарушение на антидопинговите правила от спортисти и спортно-технически лица;

11. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) в случаите, когато контролният анализ потвърждава неблагоприятния резултат от анализа на проба "А", уведомява съответните лица по реда на Наредбата за антидопинговата дейност ;

12. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) издава или отказва издаването на разрешение за терапевтична употреба на субстанции и методи, включени в Забранителния списък;

13. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) сезира Дисциплинарната комисия при Българския олимпийски комитет при условията и по реда на Наредбата за антидопинговата дейност ;

14. (нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм., бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) издава решения по реда на Наредбата за антидопинговата дейност във връзка с нарушения на антидопинговите правила;

15. (нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм. и доп., бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) сключва споразумения с международни федерации, национални антидопингови организации и с други заинтересовани страни/лица за сътрудничество в антидопинговата дейност;

16. (нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) издава служебни карти на лицата, които имат право да участват в антидопинговите екипи;

17. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) създава работни групи за решаване на проблеми и за изпълнение на конкретни задачи от компетентността на центъра;

18. (предишна т. 15 – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) оправомощава лица, които да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания ;

19. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) осъществява други дейности, свързани с управлението и функционирането на центъра.

(2) Изпълнителният директор издава наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

(3) В рамките на предоставените му правомощия изпълнителният директор издава заповеди и други индивидуални административни актове.

Чл. 8. Правомощията на изпълнителния директор в негово отсъствие се осъществяват от главния секретар или от определен със заповед служител за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието му.

Глава трета – СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

Раздел I – Общи положения

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г., бр. 88 от 2016 г., в сила от 8.11.2016 г., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) Структурата на центъра включва три направления: "Антидопингови програми", "Правно и административно обслужване" и "Финансово-счетоводно обслужване".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г., бр. 46 от 2020 г., в сила от 19.05.2020 г., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) Общата численост на персонала в центъра е 11 щатни бройки, разпределени по организационни структури и административни звена съгласно приложението.

(3) При необходимост центърът може да привлича външни експерти с подходящо образование, квалификация и опит.

(4) Лицата, участващи в дейността по осъществяване на допинг контрола, са длъжни да пазят и да не разгласяват информацията, станала им известна във връзка със и/или по повод тяхната работа.

Чл. 10. (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.).

Раздел II – Главен секретар

Чл. 11. Главният секретар се назначава от изпълнителния директор и осъществява административното ръководство на центъра, като:

1. ръководи, организира, координира и контролира дейността на организационните звена на центъра;

2. организира разпределянето на задачите за изпълнение;

3. осъществява общ контрол по изпълнението на възложените задачи;

4. изпълнява и други задачи, възложени му от изпълнителния директор;

5. осъществява контрол върху входящата и изходящата кореспонденция;

6. контролира и отговаря за работата с документите, съхраняването им и опазването на информацията;

7. утвърждава длъжностните характеристики на служителите.

Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) Лаборатория за допингов контрол

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., отм., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.).

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., отм., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.).

Чл. 14. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., доп., бр. 88 от 2016 г., в сила от 8.11.2016 г., отм., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.).

Раздел IV – Направление "Антидопингови програми" (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г.)

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г., бр. 88 от 2016 г., в сила от 8.11.2016 г., бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) Направление "Антидопингови програми" осъществява допингов контрол, обучителна, информационна и международна дейност.

Чл. 16. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г., изм., бр. 88 от 2016 г., в сила от 8.11.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) Допинговият контрол се осъществява чрез:

1. управление на Регистъра на спортистите за тестване, на Вторичния регистър на спортисти за тестване и на Регистъра за отборни местонахождения;

2. тестване;

3. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) събиране на информация и разследване;

4. управление на резултати;

5. разглеждане на заявления и изготвяне на становища относно искания на спортисти за издаване на разрешения за терапевтична употреба на субстанции и методи, които са включени в Забранителния списък на Световната антидопингова агенция, от Комисията за разрешения за терапевтична употреба с участие на външни експерти, лекари-специалисти в съответната област.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.).

(3) Обучителната дейност се осъществява чрез:

1. обучение на лица за придобиване право на участие в дейността на антидопинговите екипи;

2. обучение за използване на системата АДАМС;

3. разработване и реализиране на обучителни програми за антидопинговите правила;

4. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) изготвяне на предложения за издаване на служебни карти на лицата, имащи право да участват в антидопинговите екипи;

5. провеждане на разяснителни антидопингови кампании и подготовка на свързани с тях информационни материали.

(4) Информационната и международната дейност се осъществяват чрез:

1. осигуряване на международната кореспонденция и сътрудничество на центъра;

2. осигуряване на контактите на центъра със средствата за масово осведомяване;

3. поддържане и обновяване на информацията на електронната страница на Антидопинговия център.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., отм., бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г.).

Раздел V – Направление "Правно и административно обслужване" (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г., бр. 88 от 2016 г., в сила от 8.11.2016 г.)

Чл. 18. (1) Правното обслужване на центъра се осъществява от лице с юридическо образование и с минимален професионален стаж 3 години.

(2) Правното обслужване на центъра се осъществява чрез:

1. оказване на съдействие по правни въпроси, изготвяне на становища и справки;

2. осъществяване на процесуалното представителство на центъра пред съдилищата и другите правораздавателни органи;

3. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) изготвяне на всички актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения на служителите, в съответствие с действащото законодателство;

4. подготовка на отговори и даване на становища по постъпили жалби, сигнали и предложения;

5. предложения за нормативни промени и разработването на такива промени;

6. изготвяне и съгласуване за законосъобразност на проекти на договори, както и мотивирани становища;

7. (отм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.);

8. подпомагане на изпълнителния директор при осъществяване на правомощията му.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., доп., бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г.) Административното обслужване на центъра и на неговата администрация се осъществява от експерт и се изразява във:

1. организирането и поддържането на деловодната система съобразно действащото законодателство и вътрешните актове;

2. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) организирането и поддържането на архива на центъра;

3. организирането и осъществяването на движението на кореспонденцията и нейното съхраняване;

4. (отм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.);

5. (отм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.);

6. организиране извършването на преводи на материали във връзка с дейността на центъра;

7. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) осъществяването на протоколната дейност и организирането на семинари, работни срещи и други мероприятия на центъра;

8. (нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) координация на обучението и командироването на служителите в центъра.

Чл. 19а . (Нов – ДВ, бр. 97 от 2013 г., в сила от 8.11.2013 г., отм., бр. 88 от 2016 г., в сила от 8.11.2016 г.).

Раздел VI – Направление "Финансово-счетоводно обслужване"

Чл. 20. Цялостното финансово-счетоводно обслужване на дейността на центъра включва:

1. изпълнение на бюджетната програма;

2. разработване на проект на годишен бюджет на центъра;

3. осигуряване на финансово-счетоводна информация;

4. осигуряване на данните и изготвяне на ежемесечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета и съставяне на годишен финансов отчет;

5. осъществяване на финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор ;

6. изготвяне на годишен финансов отчет и баланс на центъра;

7. организиране и осъществяване на инвентаризация съгласно Закона за счетоводството .

Раздел VII – Организация на работата на центъра

Чл. 21. (1) Организацията на работа в центъра се осъществява в съответствие с разпоредбите на правилника.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2012 г.) Работното време на служителите в Антидопинговия център е с променливи граници от 7,30 до 18,30 ч. в работните дни със задължително присъствие в периода от 10,00 до 16,00 ч. и с обедна почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч.

(3) Главният секретар може да определи и друго работно време за служители от отделни направления на центъра.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.).

Чл. 22. Служителите на центъра изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностните си характеристики и при спазване изискванията на закона.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.).

§ 2. Правилникът се приема на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за администрацията .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат дейността, функциите и структурата на астрономическите обсерватории и планетариуми (АОП) в Република България.

Чл. 2 . Астрономически обсерватории и планетариуми са общински центрове за подкрепа за личностно развитие съгласно чл. 49, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) .

Чл. 3 . АОП осигуряват обща подкрепа за личностно развитие на децата и учениците чрез:

1. занимания по интереси;

2. кариерно ориентиране на учениците.

Чл. 4 . (1) Общата подкрепа за личностно развитие в АОП включва:

1. обучителни дейности;

2. дейности, свързани с научноизследователски проекти;

3. дейности за популяризиране на астрономията и природните науки;

4. масови прояви и публични изяви.

(2) Общата подкрепа за личностно развитие по ал. 1, която се предоставя в АОП, се основава на проучване на интересите, способностите и компетентностите на децата и учениците и цели тяхното пълноценно развитие и изява чрез:

1. организиране на обучителни, творчески и възпитателни дейности за деца и ученици на общинско, областно, национално и международно равнище, включително и през ваканциите;

2. подпомагане на кариерното ориентиране на децата и учениците чрез стимулиране развитието на личностни качества, социални и творчески умения в областта на астрономията, природните науки и технологиите;

3. организиране и провеждане на занимания в групи по интереси в областта на астрономията, природните науки и технологиите, както и за придобиване на умения за лидерство;

4. участие в общински, областни, национални и международни проекти, програми и форуми в областта на астрономията, природните науки и технологиите.

Раздел II – Функции и дейности

Чл. 5 . Астрономическите обсерватории и планетариуми осъществяват своите обучителни и изследователски функции, като:

1. разпространяват знания по астрономия, природни науки и екология и опазване на околната среда и работят за популяризиране постиженията на науката в тези области;

2. провеждат, подпомагат и надграждат обучителния процес в областта на астрономията, физиката, природните науки и екологията и опазването на околната среда;

3. развиват интереси и създават условия за откриване на деца и ученици с изявени дарби в областта на астрономията, космическите изследвания и природните науки;

4. организират и участват в провеждането на общински, областни, национални, международни олимпиади, конкурси, конференции, семинари и съвещания, проекти и други в страната и в чужбина в областта на астрономията, физиката, космическите изследвания и други сродни области;

5. съдействат за повишаване на квалификацията на учителите и на ръководителите на различни организационни педагогически форми за занимания по астрономия, космически и природни науки и екология;

6. организират и провеждат астрономически наблюдения;

7. организират и провеждат школи и наблюдателни експедиции;

8. подготвят ученици за участие в български и международни астрономически олимпиади, конкурси, състезания, конференции, образователни проекти и др.;

9. организират и провеждат прояви, които не са предмет на уреждане от наредбата по чл. 79, ал. 5 от Закона за туризма .

Чл. 6 . (1) За реализиране на дейността в АОП се създават специализирани кабинети, лаборатории, клубове и др.

(2) АОП организират работата си в различни форми, като лектории, лекции, наблюдения, които се реализират чрез курсове, кръжоци, учебни наблюдения, школи, експедиции и други организационни педагогически форми.

Чл. 7 . Учебната година в АОП започва на 1 октомври и е с продължителност 12 месеца.

Чл. 8 . Целогодишната обучителна дейност в АОП е насочена към развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на науките и технологиите и се осъществява съгласно план за обучение.

Чл. 9 . Дейностите в АОП се провеждат при условията и по реда на Наредбата за приобщаващото образование , приета с ПМС № 286 от 2016 г. (ДВ, бр. 89 от 2016 г.).

Раздел III – Организация на обучителния процес

Чл. 10 . (1) Обучението в АОП се осъществява в организационни педагогически форми, формирани с деца и ученици от една и съща или от различна възраст, разпределени в група/групи в зависимост от степента на подготовка на децата и учениците и работещи по утвърден от директора план за обучение.

(2) Продължителността на дейностите в различните организационни педагогически форми се определя в учебни часове.

(3) Групите за обучение по ал. 1 може да бъдат:

1. постоянно действащи, в които се обучават деца и ученици през цялата учебна година;

2. временно действащи групи през учебната година, в които се обучават деца и ученици за участие в научни изяви на общинско, областно, национално и международно равнище; заниманията може да се провеждат до 4 седмици със седмична заетост до 8 учебни часа за всяка група, като учителите ръководят до 3 временни групи през учебната година;

3. временно действащи групи през ваканциите, в които се обучават деца и ученици за участие в научни изяви на общинско, областно, национално и международно равнище; продължителността на заниманията за всяка група е до 2 седмици със седмична заетост до 20 учебни часа, като учителите ръководят до 2 временни групи през ваканциите.

(4) Освен групите по ал. 3 в АОП може да действат и групи за:

1. наблюдения с образователна цел, в които децата и учениците от постоянните групи от 4 до 12 клас се обучават, съобразно учебните програми по учебните предмети Човекът и природата и Физика и астрономия; наблюденията са със седмична заетост до 3 учебни часа дневно или до 15 учебни часа седмично за всяка група; учителите ръководят до 10 групи за наблюдение;

2. наблюдателни експедиции, в които децата и учениците от постоянните групи на АОП се обучават през цялата година да правят астрономически изследвания, наблюдения и анализи; наблюдателните експедиции са зимни, пролетни и летни; продължителността на пролетната и зимната експедиция са до 3 дни по 8 часа всяка, а на лятната експедиция – до 10 дни по 8 часа;

3. обучение в планетариум и/или лекционна зала, в които участват деца и ученици, съобразно учебните програми по учебните предмети Околен свят, Човекът и природата, География и икономика, Химия и опазване на околната среда и Физика и астрономия; заниманията се провеждат през учебната година със заетост до 72 часа за всяка група, като учителите ръководят до пет групи.

(5) През ваканциите заниманията в групи с деца и ученици се провеждат в съответствие с възможностите на АОП.

(6) Нормите за задължителна преподавателска работа се определят с държавния образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда и се изпълняват съгласно плана за обучение.

Чл. 11 . (1) Целите и задачите на обучението, структурата и обемът на съдържанието на дейностите и очакваните резултати се определят с програма за обучение.

(2) Програмата за обучение се изготвя от учителя – ръководител на групата, в съответната организационна педагогическа форма и се утвърждава от директора на АОП.

Чл. 12 . Организационните педагогически форми се вписват в Списък-образец № 3.

Чл. 13 . (1) Правата и задълженията на учениците, участници в организационните педагогически форми и обучителни дейности в АОП, се регламентират съгласно глава девета "Деца и ученици" на ЗПУО в съответствие с предмета на дейност на АОП.

(2) Деца и ученици, постигнали високи резултати в обучението, се поощряват с грамоти и с други награди, а дейността им се популяризира.

Чл. 14 . (1) Правата и задълженията на учителите, участници в обучителния процес в АОП, се регламентират съгласно глава единадесета "Учители, директори и други педагогически специалисти" от ЗПУО .

(2) Учители, постигнали високи резултати при възпитанието и обучението на децата и учениците, се поощряват с грамоти и с други награди, а дейността им се популяризира.

Раздел IV – Управление и организация на работата

Чл. 15 . АОП се подпомагат организационно и методически от регионалните управления на образованието със седалище в съответните областни административни центрове.

Чл. 16 . АОП се ръководят и представляват от директор.

Чл. 17 . Директорът заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда и чл. 217, ал. 5 ЗПУО , и се назначава от началника на регионалното управление на образованието.

Чл. 18 . (1) Директорът на АОП:

1. организира и контролира цялостната дейност на институцията;

2. разработва плановете и отчетите за дейността и определя организацията за осъществяването й по направления и организационни педагогически форми;

3. представлява АОП пред държавни и местни органи, организации и лица и сключва договори с физически и юридически лица, свързани с предмета на дейност на институцията;

4. извършва контролна дейност в АОП;

5. изготвя Списък-образец № 3 в АОП за учебната година, който се съгласува и утвърждава съгласно държавния образователен стандарт за информацията и документите;

6. прилага разпоредбите на трудовото законодателство по отношение на служителите на АОП;

7. утвърждава длъжностните характеристики на работниците и служителите;

8. изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати;

9. съставя бюджет и отговаря за законосъоб- разното, ефикасното, ефективното и икономичното разходване на бюджетните средства;

10. отговаря за правилното водене и съхранение на задължителната документация;

11. осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд;

12. награждава и поощрява ученици, учители и служители в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование , Наредбата за приобщаващото образование и с Кодекса на труда ;

13. председател е на педагогическия съвет и осигурява изпълнението на решенията му.

(2) В изпълнение на своите правомощия директорът издава заповеди.

Чл. 19 . (1) АОП осъществяват дейността си в съответствие с приети годишни планове.

(2) Годишният план за дейността се приема от педагогическия съвет на АОП.

Чл. 20 . (1) Педагогическият съвет е специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси в АОП, който:

1. приема стратегия за развитие на АОП за следващите 4 години с приложени към нея план за действие и финансиране;

2. приема вътрешен правилник за дейността на съответната АОП;

3. приема годишния план за дейността на АОП;

4. приема план за обучение в АОП;

5. прави предложения на директора за награждаване на ученици;

6. приема правила за организиране и провеждане на прояви, които не са предмет на уреждане от наредбата по чл. 79, ал. 5 от Закона за туризма ;

7. запознава се с бюджета на АОП, както и с отчетите за неговото изпълнение;

8. взема решения за предложения пред държавни органи и институции;

9. упражнява други правомощия, определени с нормативен акт.

(2) Педагогическият съвет включва в състава си всички педагогически специалисти.

(3) В заседанията на педагогическия съвет с право на съвещателен глас може да участват специалисти, работещи в АОП и подпомагащи обучителната и наблюдателната дейност, представители на настоятелството, ученици, както и други лица.

(4) Заседанията на педагогическия съвет се свикват от председателя на педагогическия съвет.

Чл. 21 . Документите в АОП се създават, обработват и съхраняват при спазване на държавния образователен стандарт за информацията и документите.

Раздел V – Координация на дейността на АОП

Чл. 22 . (1) АОП координират своята дейност чрез съвет на директорите. Съветът се състои от директорите на всички АОП.

(2) Дейността на съвета на директорите на АОП се организира и ръководи от председателя. Председателят на съвета на директорите на АОП се избира от членовете на съвета с мандат две години.

(3) Съветът на директорите на АОП координира дейността им и прави предложения за подобряване на обучителния процес в тях пред съответния компетентен и финансиращ орган и други институции.

(4) Съветът на директорите на АОП се свиква чрез официално писмо, изпратено по електронен път от председателя или от половината от членовете.

(5) Съветът на директорите на АОП приема правила за своята работа.

Раздел VI – Финансиране и имущество

Чл. 23 . Дейностите в АОП се финансират със средства от държавния бюджет чрез бюджетите на общините, допълнително финансиране, осигурено за сметка на други средства по бюджета на финансиращия орган, европейски фондове и програми и собствени приходи, свързани с предмета на дейност на институцията.

Чл. 24 . АОП ползват предоставената им публична общинска собственост за осъществяване на дейността си и могат да притежават движимо и недвижимо имущество, в случай че то е придобито безвъзмездно.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Този правилник се издава на основание чл. 49, ал. 5 ЗПУО и отменя Правилника за дейността на народните астрономически обсерватории и планетариуми в Република България (ДВ, бр. 88 от 2000 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР), наричана по-нататък "академията".

Чл. 2 . (1) Академията е университет, създаден с Решение на Народното събрание – държавно висше училище за професионална подготовка на специалисти и извършване на научноизследователска дейност за нуждите на МВР и на гражданското общество в Република България.

(2) Академията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 3 . Академията осъществява дейността си във взаимодействие с основните структури на МВР и в сътрудничество с други висши училища и организации в страната и в чужбина.

Чл. 4 . В сградите на академията и прилежащите им територии, както и в места, в които се осъществява обучението, не може да се извършва политическа и религиозна дейност.

Чл. 5 . (1) Дейността на академията се основава на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) , подзаконовите нормативни актове по прилагането му и този правилник.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) За неуредените в този правилник въпроси се прилагат Законът за висшето образование (ЗВО) , Законът за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) , Правилникът за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ) и други нормативни актове в областта на науката и образованието.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

Раздел I – Структура и управление на академията

Чл. 6 . (1) Основни структурни звена на академията са факултетите.

(2) В академията могат да се създават и други основни структурни звена при условията и по реда на ЗМВР, ЗВО и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане.

(3) С решение на академичния съвет основните структурни звена си взаимодействат при обучение по отделни специалности.

Чл. 7 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Към академията функционират центрове за специализация и професионална подготовка и Център за бойна подготовка и спорт.

(2) Организацията и дейността на центровете по ал. 1 се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

Чл. 8 . Организационната структура и щатът на академията се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 9 . Органи за управление на академията са академичният съвет и ректорът.

Чл. 10 . (1) Съставът на академичния съвет се определя със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

(2) Председател на академичния съвет е ректорът.

(3) Предложението по ал. 1 се извършва въз основа на проведен избор на членовете на академичния съвет от общото събрание на академията.

Чл. 11 . (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:

1. определя образователната политика на академията;

2. одобрява квалификационната характеристика и приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен;

3. одобрява учебните програми по съответните дисциплини, изготвени от катедрите и обсъдени от факултетните съвети;

4. приема план за научноизследователската и научно-приложната дейност и план за редакционно-издателската дейност на академията;

5. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

6. открива процедури за провеждане на конкурси за прием на редовни и задочни докторанти и за заемане на академични длъжности;

7. взема решения за приемане на преподаватели на академични длъжности от друго висше училище и за привличане на гост-преподаватели и външни съвместители по трудов договор;

8. взема решения за привличане на специалисти от практиката и други хонорувани преподаватели, като определя възнаграждението им;

9. приема система за управление на качеството в академията;

10. избира ръководството и състава на университетската комисия по качеството;

11. избира ръководството и състава на атестационната комисия;

12. избира комисии и помощни органи за изпълнение на определени задачи;

13. приема правилници за организиране на отделни направления от дейността на академията;

14. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) присъжда утвърдени от физически и юридически лица стипендии на курсанти;

15. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза" за заслуги към развитието на науката и висшето образование;

16. изпълнява други функции, произтичащи от ЗМВР и нормативните актове в областта на науката и висшето образование.

(2) Академичният съвет се свиква на заседание от председателя с писмена покана до неговите членове, изпратена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането му.

Чл. 12 . (1) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи за държавен служител.

(2) Ректорът:

1. представлява академията;

2. утвърждава учебните планове и учебните програми за обучение по степените на висше образование;

3. разпорежда се с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материалните средства;

4. сключва и прекратява договори в съответствие със своите компетенции;

5. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, подготовката и статута на обучаваните;

6. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от министъра на вътрешните работи.

Чл. 13 . (1) Ректорът създава консултативен орган – ректорски съвет, който го подпомага при осъществяване на неговите функции.

(2) Председател на ректорския съвет е ректорът.

Чл. 14 . Заместник-ректорът е хабилитирано лице, държавен служител в МВР, и:

1. подпомага дейността на ректора и го представлява в случаите, когато е оправомощен от него;

2. организира и отговаря за отделни направления на дейност, произтичащи от нормативните актове и/или възложени от ректора.

Чл. 15 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) В академията се избира общо събрание от 41 членове, което се състои от представители на общностите на академичния състав, на останалите служители в академията, на курсантите, студентите и докторантите от всички звена.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Членовете на общото събрание на академията се избират чрез тайно гласуване на събрания на общностите по ал. 1 при условия и по ред, регламентирани от изборен правилник, приет от академичния съвет.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Събранията на общностите по ал. 1 се свикват по решение на академичния съвет. Изборите за членове на общото събрание са валидни, ако в тях са участвали не по-малко от половината от списъчния състав на представляваната общност.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

(6) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

(7) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

(8) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

(9) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

(10) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

Чл. 16 . (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Общото събрание на академията се свиква от неговия председател не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието чрез писмена покана, към която се прилага проект на дневен ред и се посочва мястото за запознаване с материалите, предвидени за обсъждане.

(2) При липса на кворум заседанието се отлага с един час. При невъзможност да се събере отново кворум заседанието се отлага за друг ден.

(3) Заседанията на общото събрание са открити за всички членове на академичната общност.

Чл. 17 . (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на академията е контролният съвет.

(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на курсантите, студентите и докторантите, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат:

1. членове на академичния съвет на университета;

2. заместник-ректори, помощник-ректор, декани или директори на филиали.

(3) Контролният съвет:

1. проверява законосъобразността на изборите за органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;

3. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

(4) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище.

Раздел II – Управление на факултета

Чл. 18 . Органи за управление на факултета са факултетният съвет и деканът.

Чл. 19 . (1) Факултетният съвет се състои от не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав с основно служебно/трудово правоотношение в академията, курсанти, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(2) Факултетният съвет:

1. обсъжда квалификационните характеристики, учебните планове по специалности и учебните програми по съответните дисциплини;

2. (отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.);

3. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав на факултета;

4. обсъжда привличането на учени и преподаватели от страната и чужбина за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели, както и на външни съвместители и хонорувани преподаватели;

5. взема решения и прави предложения до ректора за освобождаване на служители от преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;

6. обсъжда ползването на до една академична година за изпълнение на конкретна творческа задача от членове на академичния състав и приема отчета за извършената работа;

7. избира ръководството и състава на факултетната комисия по качеството;

8. обсъжда основни въпроси на научната и научно-приложната дейност на факултета;

9. обсъжда плановете за научноизследователската и научно-приложната дейност и плана за редакционно-издателската дейност на факултета;

10. взема решение за обявяване на теми за докторантури;

11. взема решения за зачисляване, прекъсване на обучението, отчисляване с право на защита и отстраняване на докторанти;

12. утвърждава индивидуалния учебен план, определя и променя темата на дисертационния труд и избира научен ръководител на докторантите по предложение на катедрения съвет;

13. по предложение на катедрения съвет взема решение за промяна на научния ръководител на докторант не по-късно от 3 месеца преди защитата;

14. утвърждава предложението на катедрения съвет за атестация на докторант и съдържанието на индивидуалния учебен план за следващата година;

15. утвърждава състава на научното жури за конкретната процедура по оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" въз основа на предложението на катедрения съвет;

16. избира лица за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор";

17. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на факултета;

18. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

Чл. 20 . Деканът на факултета е хабилитирано лице, държавен служител в МВР, и:

1. представлява факултета, ръководи и отговаря за цялостната му дейност;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от ректора.

Чл. 21 . Заместник-деканите на факултети са хабилитирани лица, държавни служители в МВР, и:

1. подпомагат дейността на декана и имат право да го представляват в случаите, когато са оправомощени от него;

2. организират и носят отговорност за работата на отделни направления в дейността на факултета, определени със заповед на декана;

3. изпълняват и други функции, произтичащи от нормативните актове.

Чл. 22 . (1) Със заповед на декана се създава консултативен орган – декански съвет, който го подпомага при осъществяване на неговите функции.

(2) Председател на деканския съвет е деканът.

Чл. 23 . (1) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав с основно служебно/трудово правоотношение в академията, от представители на останалите служители във факултета, на курсантите, студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на курсантите, студентите и докторантите – най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.

(2) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 1.

(3) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

3. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние;

4. се представлява от своя председател.

(4) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от състава му.

Раздел III – Управление на катедрата

Чл. 24 . Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата.

Чл. 25 . (1) Съставът на катедрения съвет се определя в съответствие с изискванията на ЗВО .

(2) Председател на катедрения съвет е ръководителят на катедрата.

(3) Катедреният съвет се свиква на заседание от ръководителя на катедрата.

Чл. 26 . (1) Катедреният съвет:

1. обсъжда организацията и съдържанието на учебния процес и предприема мерки за тяхното усъвършенстване;

2. изготвя учебни програми по преподаваните дисциплини и ги предлага на факултетния съвет за обсъждане;

3. обсъжда и приема тематичните планове по преподаваните дисциплини;

4. разпределя учебната заетост на преподавателския състав;

5. предлага обявяване на конкурси за заемане на академични длъжности;

6. предлага обявяване на конкурси за преподаватели и привличане на специалисти, експерти и гост-преподаватели;

7. предлага обявяване на теми за докторантури;

8. обсъжда индивидуалните планове на докторантите;

9. определя специфични изисквания към дисертационния труд;

10. открива и провежда процедура за предварително обсъждане на дисертационен труд и взема решение за готовността за защита пред научно жури;

11. предлага за определяне от факултетния съвет състав на научно жури;

12. обсъжда и приема отчетите за преподавателската, научноизследователската и служебната дейност на членовете на катедрата;

13. обсъжда и приема атестационните отчети и оценките на академичния състав на катедрата;

14. обсъжда научни трудове и прави предложения за публикуването им в изданията на академията;

15. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на катедрата;

16. избира катедрен отговорник по качеството;

17. обсъжда и решава други въпроси във връзка с дейността на катедрата.

(2) При обсъждане на отделни въпроси на заседанията на катедрения съвет могат да се канят представители на структури на МВР и на обучаваните.

Чл. 27 . Ръководителят на катедра е служител на МВР, хабилитирано лице в съответното професионално направление, и:

1. ръководи и отговаря за цялостната работа на катедрата;

2. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове и/или възложени му от ректора.

Раздел IV – Административно ръководство

Чл. 28 . (1) Административното ръководство на академията се състои от ректора, заместник-ректора, помощник-ректора, деканите, заместник-деканите, ръководителите на катедри, директорите, заместник-директорите, ръководителите на секции в центровете за специализация и професионална подготовка и началници на обслужващи звена.

(2) Помощник-ректорът е държавен служител в МВР, който подпомага ректора по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с управлението на имуществото на академията.

(3) Структурата и съставът на обслужващите звена се определят с щата на академията.

Чл. 29 . Административното ръководство е длъжно:

1. да организира работата на състава в съответствие със заеманите от служителите длъжности и длъжностната им характеристика за осъществяване дейността на академията;

2. да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на служителите.

Чл. 30 . За поддържането на реда и дисциплината на обучаваните в курсовете в академията отговарят началниците на курсове, като:

1. следят за успеха и контролират присъствието в учебния процес, дисциплината и спазването на изискванията за носене на униформата от обучаваните;

2. поддържат тясна връзка с академичния състав по въпросите на обучението и възпитанието на курсантите и специализантите;

3. правят предложение до декана за определяне на старши на курса и на групите и секретчици;

4. контролират спазването на реда за ползване на сградите на академията и поддържането на хигиената в тях и в прилежащите им територии;

5. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) съставят ежегодно служебни характеристики на курсантите, които се прилагат към личните им дела;

6. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) провеждат веднъж седмично строеви преглед на курсантите;

7. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) организират запознаването на обучаемите с нормативни актове, ръководни документи и служебна документация, свързана с учебния процес;

8. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) контролират и обработват документи, свързани с награди, наказания, прекъсване, отстраняване и възстановяване на курсанти, студенти и специализанти.

Глава трета – АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ

Раздел I – Структура на академичния състав

Чл. 31 . Академичният състав се състои от:

1. хабилитирани лица – доценти и професори;

2. асистенти и главни асистенти;

3. преподаватели и старши преподаватели;

4. гост-преподаватели за определен срок.

Чл. 32 . Съотношението на нехабилитираните преподаватели, заемащи академичните длъжности "асистент" и "главен асистент", към хабилитираните преподаватели, заемащи академичните длъжности "доцент" и "професор", се определя от щата на академията.

Чл. 33 . За оптимизиране процеса на професионална подготовка по отделни учебни дисциплини могат да бъдат привличани служители от МВР и други специалисти като хонорувани преподаватели.

Чл. 34 . Академичният състав изпълнява своите функции в съответствие със ЗМВР и актовете за прилагането му, ЗВО , другите нормативни актове в областта на науката и висшето образование, този правилник и заповедите на министъра на вътрешните работи и на ректора.

Чл. 35 . Назначаването на лица от академичния състав се осъществява при условията и по реда на ЗМВР, ЗВО, ЗРАСРБ и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане.

Раздел II – Условия и ред за заемане на академични длъжности

Чл. 36 . (1) За асистент може да бъде назначено лице с образователно-квалификационна степен "магистър" и 2 години трудов стаж по специалност от висшето образование, както и ако отговаря на други изисквания за съответната катедра.

(2) Академичната длъжност "асистент" за държавен служител се заема след конкурс по ЗМВР и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане.

(3) Академичната длъжност "асистент" за лице по трудово правоотношение се заема след предварителен подбор на срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 4 години.

(4) Докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд, може да бъде назначен на длъжност "асистент" за лице по трудово правоотношение за срок не по-дълъг от 2 години.

(5) След придобиване на образователна и научна степен "доктор" асистентът може да участва в обявен от академията конкурс за заемане на академичната длъжност "главен асистент".

(6) Обявите за свободните места за академична длъжност "асистент", необходимите документи и сроковете за тяхното подаване се публикуват на интернет страницата на академията.

(7) Кандидатите за заемане на академична длъжност "асистент" подават заявление и необходимите документи в сектор "Човешки ресурси" на академията.

(8) Когато държавен служител е назначен на академична длъжност "асистент" и в срок до 4 години не е придобил образователната и научна степен "доктор", се счита, че са налице незадоволителни резултати в служебната дейност.

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Предварителният подбор за назначаване на лице по трудово правоотношение на академична длъжност "асистент" включва изпит по учебната дисциплина, съответстваща на длъжността, за която се кандидатства.

(2) Подборът се обявява със заповед на ректора, в която се определят:

1. вакантната длъжност;

2. условията за участие;

3. необходимите документи за участие, място и срок за подаването им;

4. начин за провеждане;

5. въпросник, по който ще се проведе изпитът;

6. срок за провеждане;

7. състав на комисията за подбор.

(3) Заповедта се публикува на интернет страницата на академията.

(4) В срок до 10 дни от изтичането на срока за подаване на документи комисията изготвя и публикува на интернет страницата на академията списък с допуснатите до участие кандидати.

(5) Изпитът се провежда не по-рано от 14 дни след датата на публикуване на заповедта.

(6) Комисията обявява на интернет страницата на академията датата и часа на изпита най-малко 3 дни преди провеждането му.

(7) В срок до 10 дни от датата на провеждане на изпита комисията класира участниците в низходящ ред според оценките, получени на изпита, и изготвя и публикува на интернет страницата на академията протокол, отразяващ извършеното класиране.

(8) За неуредените в ал. 1 – 6 въпроси се прилага редът за провеждане на изпит, предвиден в чл. 59, ал. 1 – 4. Изпитът не включва предварително подготвен доклад.

Чл. 37 . Процедурите за заемане на академични длъжности с конкурс и избор се откриват с решение на академичния съвет по предложение на катедрените съвети, одобрени на съответния факултетен съвет.

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Кандидатите в конкурси за заемане на академични длъжности предоставят към установените в ЗРАСРБ документи и писмени доказателства, декларации и други, доказващи верността на обстоятелствата, посочени в справката за изпълнение на минималните национални изисквания за заемане на съответната длъжност.

Чл. 38 . (1) Конкурсите за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" за държавни служители се обявяват със заповед на министъра на вътрешните работи.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, необходимите документи, срокът и мястото на тяхното подаване.

(3) Конкурсите по ал. 1 се провеждат при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ .

(4) Кандидатите за първоначално назначаване на държавна служба в МВР на академичните длъжности по ал. 1, успешно преминали конкурсните етапи за постъпване на такава служба, продължават участието си в конкурса за заемане на съответната академична длъжност по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Назначаването на академична длъжност или на длъжност за хабилитирано лице може да се извърши без конкурс по реда на ЗРАСРБ по предложение на съответния катедрен съвет след решение на факултетния и академичния съвет при спазване на реда за назначаване или преназначаване на служба в МВР, ако лицата отговарят на следните изисквания:

1. заемат същата длъжност в друго българско висше училище или научна организация или същата или съответстваща на нея длъжност в чуждестранно висше училище или научна организация;

2. отговарят на минималните национални изисквания за съответната академична длъжност;

3. отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР.

(6) Лицата по предходната алинея трябва да отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР.

(7) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Кандидатите подават заявление и справка с необходимите доказателства за съответствие с минималните национални изисквания за заемане на съответната длъжност.

(8) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Лица, заемащи академична длъжност или длъжност за хабилитирано лице в академията, могат да заемат същата академична длъжност по различен вид правоотношение без провеждане на конкурс по предложение на съответния катедрен съвет с решение на факултетния и академичния съвет при спазването на условията и реда за нейното заемане, уредени в ЗМВР и в подзаконовите актове за прилагането му.

(9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) При участие в конкурси за академични длъжности придобитите в чужбина научни степени се признават от академията в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 39 . (1) Научните журита провеждат своите заседания в академията.

(2) Датата и часът на първото заседание на научно жури се определят със заповед на ректора. Следващите заседания на журито се свикват и се водят от председателя му. На всички заседания се води протокол.

(3) Журито оценява научните публикации, в това число монографични трудове, равностойни публикации на монографичен труд и студии, представени от кандидатите за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор", при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ .

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Заседанията на научното жури може да се провеждат и неприсъствено чрез използване на технически средства по начин, достъпен за всички членове на научното жури и протоколчика. За използването на технически средства се води протокол, подписан от всички присъстващи членове на научното жури и протоколчика, обозначени с три имена, адрес и телефон за връзка.

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Когато член на научното жури установи или се получи писмен сигнал за плагиатство, който е мотивиран и не е анонимен, научното жури дава възможност на кандидата в срок три дни да даде становище по него.

(2) Всеки член на научното жури в седемдневен срок от научаването на обстоятелствата по ал. 1 изготвя писмен доклад.

(3) Научното жури се произнася с решение относно наличието или липсата на плагиатство в срок не по-късно от 7 дни от крайната дата за представяне на рецензиите и становищата. Решението се взема с обикновено мнозинство.

Чл. 40 . (1) Факултетният съвет гласува последователно в низходящ ред за кандидатите за академична длъжност, класирани от научното жури, до успешен избор или до отпадане на всички кандидати.

(2) Академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат след успешен избор на кандидата от съответния факултетен съвет при условията и по реда на ЗРАСРБ и нормативните актове за неговото прилагане.

(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) За произнасяне по процедурите за заемане на академична длъжност "професор" деканът на факултета издава заповед за разширяване състава на факултетния съвет с всички членове на академичния състав, които заемат академична длъжност "професор" или имат научна степен "доктор на науките".

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Когато в разширения състав на факултетния съвет по реда на ал. 3 професорите и лицата, които притежават научна степен "доктор", са по-малко от една трета, факултетният съвет избира необходимия брой външни за факултета професори и доктори на науките, които се включват в разширения му състав.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Назначаването на академични длъжности за държавни служители се извършва по реда на ЗМВР .

Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) При обжалване по административен ред на заповед на ректора за заемане на академични длъжности или на актове за присъждане на научни степени деканът на факултета назначава комисия, която при необходимост събира доказателства и представя за обсъждане на факултетния съвет предварителен доклад по подадената жалба.

(2) Факултетният съвет разглежда подадената жалба и изготвения предварителен доклад и в седемдневен срок от постъпването на жалбата се произнася със становище относно наличието или липсата на основания за отменяне на оспорвания акт.

Раздел III – Права и задължения на академичния състав

Чл. 41 . (1) Членовете на академичния състав имат право:

1. да участват в ръководните органи на академията, ако не са гост-преподаватели;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с учебния план, учебните програми и тематичните планове;

3. да извършват научни изследвания и да представят резултатите от тях под формата на научни публикации, като монография, студия, учебник, учебно пособие (помагало), научен доклад, статия в научно издание и други;

4. да ползват базата на академията за своето научно развитие;

5. да осъществяват научна и преподавателска дейност или упражняване на авторски права извън академията по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

6. да членуват в професионални общности, творчески съюзи и други сдружения, доколкото това не е забранено със ЗМВР ;

7. да специализират у нас и в чужбина;

8. да получават допълнително възнаграждение за научноизследователска, редакционна и рецензентска дейност.

(2) Лицата, заемащи академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор", имат право на всеки 7 последователни години да ползват до една академична година за творческото си развитие, през която не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън академията с продължителност повече от 3 месеца.

(3) Упражняването на правото по предходната алинея се разрешава от ректора по предложение на факултетния съвет, ако преподавателят е изпълнил нормативите за учебна заетост и научноизследователска натовареност в последните 7 академични години.

(4) В почивни дни и в извънработно време преподавателската дейност в академията не се заплаща допълнително.

Чл. 42 . Членовете на академичния състав са длъжни:

1. да изпълняват своите задължения в съответствие с утвърдените разписания за учебния процес, плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност и длъжностната си характеристика;

2. да поддържат на необходимото равнище своята специална подготовка и професионална квалификация;

3. да спазват научната и служебната етика;

4. да провеждат учебните занятия на високо научно-теоретично и методическо равнище;

5. да разработват учебен фонд и материали за онагледяване на учебния процес;

6. да участват в разработването и усъвършенстването на учебните програми и тематичните планове по преподаваните дисциплини;

7. да изготвят експертни заключения, становища, доклади и други документи за нуждите на ръководството на академията и на МВР;

8. да участват в дейността на катедрата и да прилагат нейните решения в учебния процес;

9. да проявяват взискателност към подготовката на обучаваните, да контролират вписването на отсъствията и реда по време на занятията;

10. да поддържат непрекъснат творчески и делови контакт с представители от структурните звена на МВР, чийто предмет на дейност е най-близо до преподаваната от тях дисциплина, и системно да информират ръководителя на катедрата за резултатите;

11. да съдействат за професионалното възпитание на обучаваните;

12. да пазят и да развиват традициите на академията;

13. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа и авторитета на академията.

Чл. 43 . (1) Нормативът за учебната заетост на академичния състав се определя със заповед на ректора след решение на академичния съвет.

(2) Нормативът за научноизследователската натовареност на доценти и професори е най-малко една научна публикация годишно.

Чл. 44 . Разпределянето на работното време на академичния състав се определя със заповед на ректора съгласно изискванията на учебния процес.

Раздел IV – Система за управление на качеството на обучение и на академичния състав

Чл. 45 . Целта на системата за управление на качеството на обучение и на академичния състав е да поддържа и да контролира качеството в предлаганите области на висшето образование и професионалните направления в академията.

Чл. 46 . (1) Функциите на системата за управление включват всички дейности, които допринасят за качеството на образователната услуга, и периодичната им проверка за установяване изпълнението на изискванията на съответните образователни стандарти.

(2) Функциите обхващат общите изисквания към системата и документацията, управлението на документите и записите по качеството.

Чл. 47 . Организационната структура на системата за управление на качеството включва университетска комисия по качеството, административно звено по качеството, факултетна комисия по качеството и катедрени отговорници по качеството.

Чл. 48 . (1) Университетската комисия по качеството е специализиран колективен орган за управление на качеството, който се избира от академичния съвет.

(2) Председател на университетската комисия по качеството е заместник-ректорът.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Членове на университетската комисия по качеството са заместник-деканите на факултети, началникът на отдел "Учебна и информационна дейност" и специалист от административното звено по качеството. Членове на комисията могат да бъдат и изявени преподаватели.

Чл. 49 . (1) Факултетната комисия по качеството е колективен орган по управление на качеството на обучение и на академичния състав във факултета.

(2) Председател на факултетната комисия по качеството е заместник-декан на факултета.

(3) Членове на факултетна комисия по качеството са катедрените отговорници по качеството.

Чл. 50 . (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Административното звено по качеството подпомага дейността на университетската и на факултетните комисии по качеството.

Чл. 51 . Органите за управление на качеството периодично контролират състоянието на ресурсите, измерват основните и спомагателните процеси, оценяват качеството на обучение и клиентските изисквания за удовлетвореност.

Чл. 52 . Органите по управление на качеството ежегодно представят на академичния съвет резултатите от осъществения контрол и предлагат мерки за превантивни и коригиращи действия за повишаване на качеството.

Чл. 53 . Системата за управление на качеството функционира на основата на Наръчника по качеството, който се приема с решение на академичния съвет.

Глава четвърта – ОБУЧАВАНИ

Раздел I – Категории обучавани, условия и ред за обучение

Чл. 54 . (1) Обучаваните в академията са курсанти, студенти, докторанти и специализанти.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсант е този, който се обучава за придобиване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" за нуждите на МВР.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър". Студентите в задочна форма на обучение могат да са служители на МВР или такива, които не са служители на МВР.

(4) Докторант е този, който притежава образователно-квалификационна степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(5) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Специализант е този, който придобива или повишава професионалната си квалификация по специализиран учебен план, без да получава по-висока образователна степен или нова специалност. Специализантите могат да са служители на МВР или такива, които не са служители на МВР.

Чл. 55 . (1) Условията и редът за приемане на курсанти, студенти и докторанти се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Новоприетите курсанти преминават въвеждаща подготовка по отделна учебна програма, утвърдена от ректора.

Чл. 56 . Курсантите, студентите и специализантите се обучават в учебни курсове. Структурата на курсовете и задълженията на отговорниците в тях се определят със заповед на декана.

Чл. 57 . Процедурите за прием на докторанти се откриват с решение на академичния съвет по предложение на катедрените съвети, одобрено на съответния факултетен съвет.

Чл. 58 . (1) За докторанти в академията се приемат лица с образователно-квалификационна степен "магистър".

(2) За придобиване на образователната и научна степен "доктор" лицето по ал. 1 трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ .

(3) Приемането на редовни и задочни докторанти се извършва чрез конкурс по предварително обявени теми, приети от факултетен съвет по предложение на катедрен съвет.

(4) Конкурсът се провежда не по-рано от един месец след изтичане на срока за подаване на документи. Когато конкурсът е за нуждите на МВР, могат да се определят и допълнителни изисквания към тематиката на дисертационния труд и стаж на кандидата в съответните структури на МВР.

(5) Конкурсът се обявява в "Държавен вестник" и на интернет страницата на академията.

Чл. 59 . (1) Конкурсът за редовни и задочни докторанти включва изпит по специалността и по чужд език. Изпитът по специалността включва и оценка на предварително подготвен доклад по темата за кандидатстване.

(2) Изпитът по специалността се провежда от комисия от три лица, определена със заповед на декана по предложение на ръководителя на катедрата, обявила темата на кандидатстване. Оценката от този изпит е основен критерий за класирането на кандидатите.

(3) Съставът на комисията по ал. 2 включва три хабилитирани лица в областта на професионалното направление на катедрата или най-малко едно хабилитирано лице и лица с образователна и научна степен "доктор" в областта на професионалното направление на катедрата.

(4) Изпитът по специалността се провежда на два етапа – писмен – с времетраене до четири часа, и устен – с времетраене по решение на комисията. До устен етап се допускат получилите оценка най-малко много добър (4,50) от писмения етап. Успешно положили изпита са кандидатите, получили средна оценка от писмения и устния етап най-малко много добър (5,00).

(5) Със заповед на декана се определя съставът на комисията за изпита по чужд език. Оценката от този изпит е допълнителен критерий за класирането на кандидатите при еднакви резултати от изпита по специалността.

(6) Успешно положили изпита по чужд език са кандидатите, получили оценка най-малко добър (4,00) на ниво В 1 от Общата европейска езикова рамка.

(7) В заповедите на декана за провеждане на изпитите се определят място, дата и час.

(8) Изпитите се провеждат по въпросници, оповестени чрез интернет страницата на академията.

(9) Последен допълнителен критерий за класиране при еднакви резултати след включване на оценката от изпита по чужд език е средният успех от дипломата за придобита образователно-квалификационна степен "магистър".

(10) Български граждани, завършили чуждестранни висши училища с признато висше образование в Република България, или чужденци могат да кандидатстват и да се обучават като докторанти по реда за български граждани, които не са служители на МВР, при заплащане на такси и при условие, че могат да се обучават на български език.

Чл. 60 . Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра проект на дисертационния труд, разработен в основната му част, и библиография.

Чл. 61 . (1) Факултетният съвет взема решение за зачисляване на успешно издържалите конкурса кандидати и на кандидатите с одобрени проекти.

(2) За научен ръководител на докторанта се избира хабилитирано лице или лице, притежаващо степен "доктор", с доказани научни постижения или практически опит.

Чл. 62 . (1) Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на ЗВО , ЗРАСРБ , подзаконовите им нормативни актове и този правилник.

(2) Редовната и самостоятелната форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната – до 4 години.

(3) Срокът на докторантурата може да бъде удължаван до една година при наличие на уважителни причини.

(4) Докторантите имат право да прекъсват обучението си по уважителни причини.

(5) Правото на прекъсване се упражнява след решение на факултетния съвет по заявление на докторанта, одобрено от катедрения съвет. Началната дата на прекъсването се определя със заповед на декана.

(6) Прекъснал докторант продължава обучението си при отпадане на причината със заповед на декана по заявление на докторанта. Заповедта се издава в двуседмичен срок от подаване на заявлението.

Чл. 62а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) В едномесечен срок от изтичането срока за обучение на докторанта съответната катедра прави предложение до съответния факултетен съвет за неговото отчисляване.

(2) Докторантът се отчислява с право на защита при изпълнение на всички дейности по обучението, включени в неговия индивидуален план за обучение.

(3) Докторантът се отчислява без право на защита при неизпълнение на една или повече от дейностите по обучението в индивидуалния план.

Чл. 63 . (1) След положително решение на катедрения съвет за готовността за защита докторантът подава заявление до декана за защита на дисертацията, като прилага дисертацията, автореферат и други документи, свързани с нея.

(2) Деканът е длъжен в двуседмичен срок да свика факултетен съвет за обсъждане и утвърждаване на състава на научното жури.

(3) Ректорът в 7-дневен срок от решението на факултетния съвет издава заповед за определяне на научно жури.

(4) Защитата на дисертацията протича по правилата на ППЗРАСРБ , като докторантът отговаря на въпросите на научното жури и на другите присъстващи на заседанието.

(5) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Придобитото от докторанта право на защита може да бъде упражнено не по-късно от 5 години от решението на факултетния съвет за неговото придобиване.

Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Докторантите, по отношение на които научното жури е приело решение за наличие на плагиатство в изготвения от тях дисертационен труд и които не са допуснати до защита, имат право да обжалват решението в четиринадесетдневен срок пред факултетния съвет.

(2) Деканът на факултета назначава петчленна комисия от преподаватели на академични длъжности от съответното професионално направление на висше образование, която събира доказателства и изготвя предварително становище по подадената жалба.

(3) В едномесечен срок факултетният съвет се произнася с мотивирано решение по жалбата на докторанта.

Чл. 64 . (1) Разходите за обучение на докторанти и за придобиване на научната степен "доктор на науките" за служители на МВР, включително една процедура за защита пред научно жури, са за сметка на академията.

(2) Докторантите и кандидатите за научна степен "доктор на науките", които не са служители на МВР, заплащат разходите по съответните процедури в размери, определени от академичния съвет.

Чл. 65 . (1) Научната степен "доктор на науките" се придобива от лице с образователна и научна степен "доктор".

(2) За придобиване на научната степен "доктор на науките" кандидатът трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ .

(3) Кандидатът за научна степен "доктор на науките" подава документи за защита по реда, определен за докторанти.

Раздел II – Права и задължения на обучаваните

Чл. 66 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите имат право:

1. да получават квалифицирано ръководство и помощ по време на своето обучение;

2. да участват в научноизследователската работа на академията, като им се гарантира закрила на интелектуалната собственост;

3. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

4. да ползват ведомствено медицинско обслужване;

5. да ползват ваканция 30 дни в рамките на всяка учебна година съгласно утвърдения учебен план;

6. да ползват безплатно вещево доволствие;

7. да ползват общежитие и цялата база на академията за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност;

8. да получават издръжка (стипендия), чийто размер е в зависимост от постигнатите резултати в обучението;

9. да получават стипендии, учредени от физически и юридически лица, които се определят с решение на академичния съвет;

10. да бъдат застраховани.

(2) Преминаване от редовна в задочна форма на обучение се допуска по изключение след завършване на втори курс преди началото на новата учебна година, при условие че курсантът постъпи на служба в системата на МВР.

(3) Преминаването по ал. 2 се извършва със заповед на ректора по предложение на декана.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите, служители на МВР, имат правата на курсантите по ал. 1, т. 1 – 4, 7 и 9.

Чл. 67 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите редовно обучение, които не са служители на МВР, имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 7, 9 и други съгласно действащото законодателство.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите задочно обучение, които не са служители на МВР, имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3 и други съгласно действащото законодателство.

Чл. 68 . (1) Докторантите редовно обучение имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 9.

(2) Докторантите задочно, дистанционно обучение и на самостоятелна подготовка имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3.

Чл. 69 . (1) Специализантите – служители на МВР, имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 , 2, 4 и 7.

(2) Специализантите, които не са служители на МВР, имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 70 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) На курсантите се издават курсантски карти, удостоверяващи статута им на обучавани в академията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) На студентите, които не са служители на МВР, се издават студентски карти, удостоверяващи статута им на обучавани в академията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) За всеки курсант се съставя и се води лично дело. Редът за съставяне, водене, съхраняване и ползване на личните дела се определя със заповед на ректора.

Чл. 71 . (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите могат да работят по граждански и трудови правоотношения срещу възнаграждение в извънучебно време при условия и по ред, определени със заповед на ректора.

Чл. 72 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите са длъжни:

1. да усвояват системно теоретичните знания и практическите умения по избраната от тях специалност в установените срокове;

2. да спазват установените ред и дисциплина;

3. да изпълняват разпоредбите на този правилник, нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР, както и заповедите и разпорежданията на своите началници;

4. да участват редовно във всички занятия и мероприятия съгласно учебното разписание и графика на учебния процес;

5. да полагат изпитите си в определените срокове;

6. да не носят оръжие по време на изпити и занятия, с изключение на случаите, когато учебният процес налага това;

7. да изпълняват задачи, свързани с дежурствата и охраната на академията;

8. да носят униформа по време на учебни занятия и дежурства;

9. да спазват изискванията на нормативните актове, свързани със защитата на класифицирана информация;

10. да не членуват в политически партии, да не осъществяват политическа дейност, да не изразяват политически възгледи, както и да не предприемат други действия по време на обучението, с които се нарушава политическият им неутралитет;

11. да не отказват изпълнение на своите задължения по религиозни мотиви;

12. да заплащат такса за ползване на социални услуги в размер, определен от академичния съвет;

13. да пазят имуществото на академията и да възстановяват причинените щети;

14. да уведомяват писмено началника на курса при напускането на територията на София;

15. да поддържат необходимата хигиена в сградите на академията и в прилежащите им територии;

16. да пазят и да развиват традициите на академията;

17. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа и авторитета на академията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите, служители на МВР, имат задълженията на курсантите по ал. 1, т. 1 – 13, 15 – 17.

Чл. 72а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Курсантите от четвърти курс подлежат на психологично изследване.

(2) Психологичното изследване по ал. 1 се провежда във втория семестър на четвърти курс от Института по психология при МВР по специализирана методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи.

(3) Комисията за централизирано разпределение по наредбата по чл. 156, ал. 1 от ЗМВР може да вземе предвид резултатите от психологичното изследване по ал. 1.

(4) Резултатите от психологичното изследване по ал. 1 не могат да послужат за изключване от разпределението.

Чл. 73 . (1) (Предишен текст на чл. 73, изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите, които не са служители на МВР, имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 6, 9, 12, 13, 15 – 17, чл. 73, ал. 2 и други съгласно действащото законодателство, отнасящо се до науката и висшето образование.

(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите редовна и задочна форма на обучение заплащат такса за обучение до началото на всеки семестър.

Чл. 74 . (1) Докторантите редовно обучение имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 9 – 13, 15 – 17, а за служителите на МВР – и по т. 10 и 11.

(2) Докторантите задочно, дистанционно обучение и на самостоятелна подготовка имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 9, 12, 13, 15 – 17, а за служителите на МВР – и по т. 10 и 11.

Чл. 75 . Специализантите имат задълженията по чл. 72, ал. 1 .

Чл. 76 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите могат да отсъстват от учебни занятия само при уважителни причини с разрешение на декана чрез началника на курса, но не повече от 10 дни за една учебна година.

(2) Старшите на курсове и групи могат да отсъстват от учебни занятия само при уважителни причини с разрешение на декана чрез началника на курса, но не повече от 15 дни за една учебна година.

Раздел III – Преместване на курсанти и студенти

Чл. 77 . (1) Преместване на курсанти и студенти, обучаващи се в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър", от една специалност в друга се допуска, когато условията за приемане са еднакви и при наличие на свободни места в съответната специалност, преди записването в следващ курс и при показан общ успех не по-нисък от много добър (5,00).

(2) Когато броят на кандидатите за преместване по ал. 1 превишава броя на свободните места, класирането се извършва съобразно общия успех.

(3) Преместването по ал. 1 се извършва със заповед на ректора, като курсантите полагат допълнително изпити по дисциплините от учебния план на новата специалност, които не са изучавали, по индивидуален план, утвърден от декана на факултета.

(4) Паралелно обучение на курсантите и докторантите по повече от една специалност не се допуска.

Чл. 78 . (1) Преместване на курсанти в друго висше училище се допуска по изключение след изтичане на предходната, но не по-късно от започването на новата учебна година.

(2) Преместването по ал. 1 се решава от двамата ректори по взаимно съгласие.

(3) Преместване на студенти в друго висше училище се извършва при условия и по ред, уредени в нормативните актове в областта на висшето образование.

Раздел IV – Особен режим на обучение

Чл. 79 . (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Режимът на обучение на курсанти и студенти – бременни и майки с деца до 2-годишна възраст, се избира от тях и може да се проведе по един от следните начини:

1. по индивидуален план, включващ посещение на не по-малко от 50 на сто от учебните занятия през семестъра, и индивидуален график за явяване на изпити, съгласувани с преподавателите по съответните дисциплини и утвърдени от декана;

2. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) с присъствие на очните занятия със задочните студенти и изпълнение на учебните задължения съгласно учебния план за задочно обучение.

Чл. 80 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Деканът може да разреши на задочни студенти, завършили втори курс, които имат общ успех най-малко много добър (5,00) от предходната година, да завършат в съкратен срок.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите по ал. 1 се обучават по индивидуални план и график за явяване на изпити, съгласувани с преподавателите по отделните дисциплини и утвърдени от декана.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите по ал. 1 могат да се явяват на изпити и извън редовните сесии.

Чл. 81 . Студент, който желае да завърши в съкратен срок, придобива това право след разрешение на декана.

Глава пета – УЧЕБЕН ПРОЦЕС

Раздел I – Организация на учебния процес

Чл. 82 . (1) Обучението в академията се осъществява върху принципите на научност, системност, достъпност, нагледност, активност, индивидуален подход към обучаваните, единство на обучението и възпитанието и изискването за оптимално съотношение между теорията и практиката.

(2) Учебният процес в професионалното образование се провежда по акредитирани професионални направления и научни специалности.

Чл. 83 . (1) Основните форми на обучение в академията са:

1. редовна;

2. задочна;

3. дистанционна.

(2) На курсантите и студентите, завършили различните форми на обучение, се признава еднаква степен на висше образование и професионална квалификация, при условие че са изпълнили учебния план на съответната специалност.

(3) Специализанти могат да се обучават в присъствена (редовна), дистанционна и комбинирана форма.

Чл. 84 . (1) Обучението за придобиване на степени от висшето образование в академията се провежда по учебна документация за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, която обхваща: квалификационни характеристики, учебни планове, учебни програми и тематични планове на изучаваните дисциплини, ежегоден график на учебния процес и разписания на учебните занятия.

(2) Квалификационните характеристики за всяка специалност се подготвят от факултетите, съгласуват се със съответните основни структури на МВР, обсъждат се от академичния съвет и се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(3) Учебният план за всяка специалност на висшето образование се изготвя от факултетите, съгласува се със съответните основни структури на МВР, приема се от академичния съвет и се утвърждава от ректора.

(4) Учебните програми се изготвят от катедрите, одобряват се от факултетните съвети, приемат се от академичния съвет и се утвърждават от ректора.

(5) Учебните планове на курсовете за специализанти се изготвят от факултетите, съгласуват се със съответните основни структури на МВР и се утвърждават от ректора.

Чл. 85 . (1) Учебните планове, по които се провежда обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени от висшето образование, са основни документи, които съдържат в себе си: областта на висшето образование и професионалното направление; специалността; професионалната квалификация; образователно-квалификационната степен; срока и формата на обучение; наименованието, хорариума и кредитите на дисциплините и курса, в който ще се изучават; учебните форми; формата на контрол при проверка на знанията; разпределението на учебното време по семестри, сесии и учебен стаж; годишната ваканция; държавните изпити и начина и срока за дипломиране.

(2) Учебните планове, по които се провежда обучение в курсовете за професионално обучение, са основни документи, които съдържат: вида на курса; целите и задачите; срока и формата на обучение; наименованието на модулите и хорариума на дисциплините, които ще се изучават; учебните форми; формата на контрол при проверка на знанията и разпределението на учебното време.

Чл. 86 . (1) Учебните програми по съответните дисциплини съдържат: хорариума и кредитите; темите; подробен план на учебното съдържание по всяка тема; необходимото учебно време; формите за проверка на знанията и литературните източници.

(2) Учебните програми по дисциплините се използват при обучението за придобиване на степени от висшето образование и за професионално обучение.

Чл. 87 . (1) По всяка учебна дисциплина се разработва тематичен план, който се утвърждава от декана и съдържа наименованието на темите и необходимото учебно време за всяка от тях.

(2) Тематичните планове за курсовете за професионално обучение включват темите от учебната програма, необходими за постигане целите на курса.

Чл. 88 . Ежегодният график на учебния процес за редовна и задочна форма на обучение за придобиване на степени от висшето образование се изготвя за всяка учебна година по семестри съгласно учебния план и се утвърждава от ректора.

Чл. 89 . (1) Разписанията на учебните занятия се изготвят за всеки семестър и за всеки курс за професионално обучение по учебни дисциплини, модули и часове и се утвърждават от декана.

(2) Промени на разписанията на учебните занятия се допускат с разрешение на декана.

Чл. 90 . (1) Обучението на докторантите се осъществява по учебен план, който включва задължителни и избираеми дисциплини.

(2) Катедрите изготвят докторски програми по дисциплините, които се обсъждат от факултетен съвет и се приемат от академичния съвет.

Чл. 91 . Учебният процес се осъществява чрез: лекции, семинари, упражнения, практически занятия, ситуативни игри и учения, лабораторни занятия, учебна практика и стаж, разработване на реферати, курсови работи, дипломни работи и проекти, консултации, самостоятелна работа и други форми, предвидени в учебните планове и програми.

Чл. 92 . (1) Основна форма за оценяване на знанията е писменият изпит.

(2) За проверка и оценка на знанията се използват и други форми на контрол, предвидени в учебните планове и програми.

Чл. 93 . (1) Изпитите се провеждат в сесии, които се определят от учебния план и ежегодния график на учебния процес. Промяна на графика за провеждане на изпитните сесии се прави по изключение с разрешение на ректора.

(2) За всеки семестър за курсантите и студентите редовно обучение се определят редовна и поправителна сесия.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) На студентите задочно обучение се определят три редовни и една поправителна сесия за всеки семестър, като по всяка дисциплина те се явяват на една редовна и на една поправителна сесия.

(4) Явяването на поправителни изпити на редовни сесии не се разрешава освен в случаите, определени с този правилник.

(5) При неуспех на редовен и на поправителен изпит курсантите и студентите имат право на ликвидационен изпит до началото на следващата учебна година.

(6) При два неположени изпита за една учебна година на студентите се разрешава записване в по-горен курс.

(7) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Промяна в датата на изпита се извършва по уважителни причини, след разрешение на декана.

(8) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Специализантите имат право на поправителен и ликвидационен изпит в едноседмичен срок от получаването на слабата оценка.

Чл. 94 . (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Изпитите, положени в други висши училища, се признават при условията и по реда за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити във висшето образование.

Чл. 95 . (1) Курсантите и студентите се допускат до изпити при заверен семестър.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Заверката на семестъра се прави от декана въз основа на студентските книжки. В тях по всяка дисциплина преподавателите удостоверяват с подпис участие в учебния процес и изпълнението на учебните задачи.

(3) Семестърът не се заверява при:

1. повече от три отсъствия от занятията от курсанти без уважителна причина по една и съща задължителна или избираема учебна дисциплина;

2. повече от допустимите по този правилник отсъствия за студенти;

3. неизпълнени учебни задачи по учебна дисциплина;

4. отсъствия по уважителни причини за срок над 50 на сто от учебното време;

5. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) незаплатена такса за обучение.

(4) По изключение деканът на факултета може да разреши административна заверка на семестъра веднъж по време на целия курс на обучение, като преценява причините за неизпълнение на задълженията.

Чл. 96 . (1) Студентите присъстват в задължителните форми на учебния процес, предвидени в учебния план и в учебните програми, в не по-малко от 80 на сто от учебното време за всяка отделна дисциплина.

(2) На студентите, които не участват в задължителните форми на учебни занятия, се водят отсъствия.

Чл. 97 . (1) Студент, неполучил заверка по една учебна дисциплина, има право да се яви на изпити по останалите дисциплини, по които е получил заверка.

(2) При успешно полагане на изпитите по ал. 1 студентът придобива право да премине в по-горен курс, като неизпълнените задължения от предишния курс, дали основание за неполучаване на заверка, се изпълняват до края на новата учебна година.

(3) Студент, повторно неизпълнил задълженията по учебната дисциплина, за която не е получил заверка, ако няма възможност за административна заверка, се отписва.

Чл. 98 . (1) На курсанти и студенти редовно обучение с продължителност на заболяване до 10 дни се разрешава явяване на изпит в рамките на сесията или в удължен срок в съответствие с продължителността на заболяването. При продължителност на заболяването повече от 10 дни срокът на явяването на изпит може да бъде удължен от декана, но в рамките на учебната година.

(2) Болничният лист се представя на началника на курса най-късно 3 дни след края на заболяването.

(3) Промяната на датата на изпита се разрешава от декана въз основа на болничен лист.

(4) Курсантите и студентите, освободени от физическо натоварване с медицинско удостоверение, присъстват на учебните занятия, като покриват нормативите или полагат изпити след възстановяването си.

Чл. 99 . (1) С разрешение на ректора курсантите, които имат един неположен изпит и общ успех, не по-малък от много добър (4,50), от положените изпити за съответния курс, включително оценка слаб (2,00), имат право да се явят на изпит в срок един месец след започване на новата учебна година. До полагането на изпита те са длъжни да посещават всички учебни занятия и да изпълняват задълженията, произтичащи от учебния план за по-горния курс на обучение. Положилите успешно изпита се записват в по-горен курс.

(2) Студент, записан в по-горен курс с до два неположени изпита, в новата учебна година има право на една редовна и една поправителна сесия за изпитите от предходната година.

(3) Студент със слаба комплексна текуща оценка има право да се яви на заключителен изпит по съответната дисциплина.

Чл. 100 . (1) За провеждане на семестриалните изпити катедрените съвети разработват и приемат: въпросници, изпитни тестове, изпитни билети и други материали.

(2) Въпросниците се раздават на обучаваните не по-късно от 30 дни преди началото на изпитната сесия.

(3) Предварително запознаване на обучаваните с изпитните тестове и задачи е забранено.

Чл. 101 . (1) Изпитът се провежда от преподавателя, изнесъл лекционния курс по съответната дисциплина.

(2) Преподавателите, провеждали упражненията, семинарните занятия и учебните практики, са длъжни да присъстват и да участват в изпита.

(3) По изключение, по предложение на ръководителя на катедрата или на декана и с разрешение на ректора обучаван може да се яви на изпит при друг преподавател, изнасящ лекционен курс по същата учебна дисциплина.

Чл. 102 . (1) Знанията и уменията на обучаваните се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).

(2) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

(3) Критериите за оценка на знанията и уменията на обучаваните се определят в Правилника за организацията на учебната дейност в академията, приет от академичния съвет.

(4) За преписване на изпит се поставя слаба оценка.

(5) При неявяване на изпит без уважителна причина се поставя административно слаба оценка.

Чл. 103 . (1) Оценката от изпита или комплексната текуща оценка се обявява на обучавания, вписва се и се подписва собственоръчно от изпитващия преподавател в изпитен протокол и в курсантската или студентската книжка непосредствено след изпита, а текущата оценка – в края на семестъра.

(2) Изпитните протоколи се предават в канцеларията на отдел "Учебна и информационна дейност" на академията непосредствено след приключването на изпита.

(3) Оценките от изпитните протоколи се вписват в главната книга лично от преподавателя, провел изпита, не по-късно от 5 дни след изпита.

(4) Главната книга и изпитните протоколи се съхраняват в канцеларията на отдел "Учебна и информационна дейност" на академията в съответствие със Закона за Националния архивен фонд и подзаконовите актове по неговото прилагане.

Чл. 104 . (1) Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план.

(2) Индивидуалният учебен план определя насочеността на докторантурата и се състои от общ учебен план за целия период на обучение и работен план по години. Индивидуалният учебен план съдържа:

1. темата на дисертационния труд;

2. разпределението на всички дейности по години;

3. изпитите и сроковете за полагането им;

4. посещението на определен цикъл лекции и упражнения, участието в курсове, семинари, конференции и други публични научни изяви;

5. етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.

Чл. 105 . (1) Обучението на докторантите включва следните дейности:

1. научноизследователска (художественотворческа) дейност;

2. посещение и участие в работата на курсове (семинари, тюториали от докторско ниво);

3. преподавателска или експертна дейност, участие в научни форуми (национални или международни);

4. изпити за докторски минимум;

5. защита на докторска дисертация.

(2) Разпределението по видове дейности за срока на докторантското обучение се извършва на базата на стандарт при спазване на следните задължителни изисквания:

1. една трета от срока е за дейности по ал. 1, т. 2 – 4;

2. една втора от срока е за научноизследователска дейност;

3. една шеста от срока е за защита на дисертация.

(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 не се провеждат при незаплатена такса за обучение.

Чл. 106 . (1) За добра организация на учебния процес и спазване на вътрешния ред от състава на обучаваните се назначават: старши на курс и на група, а в курсове, които съдържат класифицирана информация – и секретчик.

(2) Правата и задълженията на старшите на курс и на група и на секретчика сe уреждат в Правилника за организацията на учебната дейност в академията.

Чл. 107 . Организацията на учебната дейност в академията се урежда с правилник, приет от академичния съвет.

Раздел II – Отписване, отстраняване, прекъсване и възстановяване на курсантите, студентите и специализантите

Чл. 108 . (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите и студентите, служители на МВР се отписват от академията със заповед на ректора в следните случаи:

1. при успешно завършване курса на обучение;

2. по собствено желание;

3. по здравословни причини въз основа на медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР;

4. (отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.);

5. при закриване на специалността;

6. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) при отказ или отнемане на достъп до класифицирана информация;

7. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) при смърт.

Чл. 109 . (1) (Предишен текст на чл. 109 – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите се отстраняват от академията със заповед на ректора преди завършване срока на обучение при:

1. незаверен семестър;

2. слаб успех;

3. неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж, с изключение на непроведен стаж поради болест, бременност или майчинство;

4. представяне на неверни данни и документи, въз основа на които са приети в академията;

5. осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

6. извършени дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от академията;

7. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация;

8. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г., изм., бр. 62 от 2021 г., в сила от 27.07.2021 г.) отказ от изследване за употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози.

(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Студентите се отстраняват от академията със заповед на ректора преди завършване срока на обучение при:

1. представяне на неверни данни, въз основа на които са приети в академията, или подправяне на документи за студентското им положение;

2. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер;

3. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилника на академията;

4. извършени дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от академията.

Чл. 110 . Курсантите се отстраняват поради слаб успех при три и повече слаби оценки от семестриалните изпити и/или комплексни текущи оценки, получени след приключването на редовна сесия, или при две и повече слаби оценки, получени общо след приключването на поправителните сесии.

Чл. 111 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Учебните права на отстранените курсанти по чл. 109, т. 4 , 5, 6 и 8 не се възстановяват и те не могат да бъдат приемани за повторно обучение като курсанти.

Чл. 112 . (1) Отстранените курсанти поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусналите по собствено желание по време на обучението, както и отказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност в МВР възстановяват съответните разходи за обучението си.

(2) Отстранените и отписаните курсанти могат да получат академична справка след заплащане на разходите по ал. 1.

Чл. 113 . (1) Специализантите, отсъствали по уважителни причини повече от 25 на сто от учебното време, се отписват.

(2) Специализантите, които са допуснали повече от три отсъствия без уважителна причина, не са положили успешно изпитите или са извършили дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от академията, се отстраняват.

(3) За всички отписани и отстранени курсанти и специализанти се уведомява дирекция "Човешки ресурси" на МВР.

Чл. 114 . (1) По преценка на ректора курсантите, предложени за отстраняване поради слаб успех или при неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж, могат да прекъснат обучението си за срок една година само веднъж през целия курс на обучение.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите и студентите, на които не е заверен зимният семестър и не са отстранени, прекъсват обучението за времето на летния семестър на текущата учебна година, а тези, на които не е заверен летният семестър, прекъсват обучението за времето на зимния семестър на следващата учебна година.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Прекъсване на обучението на курсанти и студенти се извършва при продължително боледуване, бременност и майчинство, когато са направени отсъствия повече от 50 на сто от учебното време.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите и студентите, които са прекъснали по реда на ал. 2 и 3, изпълняват повторно всички задължения, произтичащи от обучението по съответните дисциплини. За това време курсантите не получават издръжка.

(6) Курсантите, на които е разрешено прекъсване на обучението за една година, преминават в следващ семестър или курс след успешно полагане на невзетите изпити на една редовна и една поправителна сесия или успешно проведен учебен стаж.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Срокът на обучение на курсантите и студентите майки може да се удължи до 2 години след раждането на всяко дете.

Чл. 115 . (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) При тежко и продължително боледуване и по други уважителни причини ректорът може да разреши на курсантите и студентите прекъсване на обучението, но за не повече от 3 години. В тези случаи прекъсналите курсанти не могат да се явяват на изпити и през това време нямат статут на курсанти и не получават издръжка.

Чл. 116 . (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите и студентите от последния курс, които не са положили успешно всички изпити на последната поправителна сесия съгласно учебния план, не могат да прекъснат. Те могат да положат невзетите изпити на съответните сесии, но не по-късно от една година след последната поправителна сесия, след което нередовните се отстраняват.

Чл. 117 . (1) Възстановяването на учебните права на курсантите, прекъснали обучението си за определен срок – при незаверен семестър, поради слаб успех или при неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж, се извършва със заповед на ректора след извършване на проверка от сектор "Човешки ресурси" на академията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) В началото на всяка учебна година или при възстановяване след прекъсване студентите, служители на МВР, в задочна форма на обучение представят удостоверение от структурата, че продължават да служат в системата на МВР. При непредставяне на такова удостоверение обучението им се прекратява.

Чл. 118 . (1) Студентите се отписват, отстраняват, прекъсват и възстановяват обучението си съгласно ЗВО и този правилник.

(2) Студент, който едновременно не е получил заверка по една учебна дисциплина и има неположени до два изпита и/или комплексни текущи оценки, има право еднократно да прекъсне обучението за срок една година. През периода на прекъсването този студент изпълнява задълженията за придобиване на заверка и полага невзетите изпити и/или комплексни текущи оценки на една редовна и една поправителна сесия.

(3) Прекъснал студент се отписва от академията при неизпълнение на задълженията по учебния план.

(4) Студент, отписан за неизпълнение на задължителни учебни задачи по отделна дисциплина и неполучаване на заверка по учебна дисциплина, може една година след отписването да кандидатства за приемане по същата специалност и ако бъде приет, се записва в курса, в който е прекъснал.

(5) Възстановените студенти на основание ал. 4 продължават обучението си по учебния план, по който се обучава курсът, в който студентът е възстановен.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

Чл. 118а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) Курсант или студент се отстранява временно с писмена заповед в следните случаи:

1. при явяване в състояние, непозволяващо изпълнение на задълженията му, докато възстанови годността си за изпълнение на задълженията си;

2. при наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" по реда на Наказателно-процесуалния кодекс , докато съответната мярка бъде отменена или заменена с гаранция или подписка.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 заповедите за отстраняване и за възстановяване се издават от декана на съответния факултет.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта за временно отстраняване се издава от ректора по предложение на декана на съответния факултет.

(4) Когато мярката за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" бъде отменена или заменена с гаранция или подписка, курсантите и студентите се възстановяват с писмена заповед на ректора.

(5) За времето на отстраняване курсантите не получават издръжка.

(6) В случай на възстановяване за курсантите се прилага чл. 114, ал. 5 , а за студентите – чл. 118, ал. 2, изречение второ и ал. 5 .

Чл. 118б. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Заповедите за отписване, отстраняване и временно отстраняване подлежат на предварително изпълнение.

Раздел III – Учебен стаж

Чл. 119 . (1) По време на обучението курсантите, студентите и специализантите провеждат учебен стаж в съответните основни структури на МВР или във ведомството, за което се обучават.

(2) Учебният стаж се провежда по програма, утвърдена от главния секретар на МВР.

(3) Ръководителите на основните структури на МВР организират изпълнението на програмата. Непосредственото ръководство на курсантите, студентите и специализантите по време на учебния стаж се осъществява от служители, определени със заповеди на съответните началници.

(4) В 7-дневен срок след приключването на учебния стаж ръководителите на основните структури на МВР или упълномощени от тях длъжностни лица изпращат в академията справка за изпълнението на програмата от всеки обучаван.

(5) Не се допуска използването на курсанти, студенти и специализанти извън целите на обучението и освобождаването им от учебния стаж по-рано от установения срок.

Чл. 120 . Обучаваните, които имат насрочени поправителни изпити по време на стажа, се освобождават от преките си ръководители за не повече от два дни за всеки изпит.

Чл. 121 . При непроведен стаж поради болест, бременност или майчинство обучаваните не се отстраняват.

Раздел IV – Провеждане на държавни изпити и защити на дипломни работи

Чл. 122 . Обучението за придобиване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" за всяка специалност завършва с държавни изпити или със защита на дипломна работа. До тях се допускат курсанти и студенти, изпълнили задълженията си по учебния план.

Чл. 123 . Студенти, които не са се дипломирали в тригодишен срок след последния семестриален изпит, имат право да се дипломират в нов едногодишен срок.

Чл. 124 . (1) За провеждане на държавните изпити или защита на дипломните работи ректорът назначава държавни изпитни комисии съгласно действащото законодателство, в които се включват и представители на основните структурни звена на МВР.

(2) Председател на държавна изпитна комисия е хабилитирано лице от съответната научна област.

(3) Графикът за провеждане на държавните изпити се утвърждава от ректора.

Чл. 125 . (1) Ръководителите и темите на дипломните работи се предлагат от ръководителите на катедри и се утвърждават от декана.

(2) Темите за дипломните работи се обявяват в началото на последната учебна година.

Чл. 126 . (1) Завършената дипломна работа се представя на ръководителя на катедрата не по-късно от 15 дни преди датата на защитата.

(2) Катедрените съвети определят рецензенти на дипломните работи, които се обявяват със заповед на ректора не по-късно от 10 дни преди началото на работата на държавната изпитна комисия.

(3) Рецензентите представят рецензиите си не по-късно от два дни преди защитата.

(4) Дипломантът се запознава предварително с рецензията на дипломната работа.

Чл. 127 . (1) Придобилите право да положат държавен изпит или да защитят дипломна работа имат право да се явят на две сесии – редовна и поправителна.

(2) Поправителна сесия на държавен изпит или защита на дипломна работа се провежда не по-късно от 6 месеца след редовната.

(3) Когато по време на редовната или на поправителната сесия обучаваните са били тежко болни и заболяването е установено с медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР – за курсанти, или от съответната експертна лекарска комисия – за студенти, им се дава възможност да се явят на държавен изпит или на защита на дипломна работа един или два пъти в зависимост от пропуснатите сесии по време на боледуването.

(4) Неиздържалите държавния изпит на определените сесии имат право да се явят в срок не по-късно от 3 години от полагане на последния семестриален изпит на една редовна и на една поправителна сесия, като за целта подават заявление до ректора.

(5) Незащитилите дипломна работа избират нова тема за дипломна работа, която могат да защитят при условията и по реда на ал. 4.

Чл. 128 . (1) Жалбите на випускниците по въпроси, свързани с държавните изпити или със защитата на дипломните работи, се разглеждат от държавната изпитна комисия.

(2) Жалбите се подават до председателя на държавната изпитна комисия не по-късно от три дни от датата на изпита или защитата на дипломната работа. Решенията по тях се вземат в 7-дневен срок от датата на постъпване на жалбата.

Раздел V – Документи за завършване на професионалната подготовка

Чл. 129 . Издържалите държавните изпити или защитили дипломна работа получават диплома за завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" и европейско дипломно приложение при заявено искане.

Чл. 130 . Завършилите курс за професионално обучение получават документ за професионална квалификация.

Чл. 131 . Книгите за регистриране на издадените дипломи, европейски дипломни приложения, свидетелства и удостоверения се съхраняват от канцеларията на академията в съответствие със Закона за националния архивен фонд и в подзаконовите актове по неговото прилагане.

Глава шеста – ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

Раздел I – Научноизследователска дейност

Чл. 132 . В академията се провеждат фундаментални и приложни научни изследвания, които имат за цел създаването на нови научни знания и научноприложни продукти за учебния процес, практическата дейност в МВР и други ведомства.

Чл. 133 . (1) Провеждането на фундаментални и приложни научни изследвания е основна и неделима част от дейността на академичния състав и докторантите, която се взема предвид при атестацията им.

(2) Научноизследователска дейност могат да извършват и обучаваните, както и специално назначени за целта лица.

Чл. 134 . (1) Планът за научноизследователската дейност на академията се изготвя ежегодно на основата на плановете на факултетите.

(2) Планът за научноизследователската дейност на академията за календарната година се приема от академичния съвет до края на предходната календарна година и се утвърждава от ректора.

(3) Научноизследователската дейност се отчита ежегодно на заседание на академичния съвет въз основа на отчетите на факултетите.

Чл. 135 . Академията организира и провежда научни конференции, симпозиуми, семинари и други форуми, посветени на проблемите и задачите на учебния процес, научноизследователската и практическата дейност на структурите на МВР.

Чл. 136 . Академията насърчава патентната дейност и развитието на индустриалната собственост.

Раздел II – Редакционно-издателска дейност

Чл. 137 . Редакционно-издателската дейност се осъществява от редакционно-издателско звено при академията.

Чл. 138 . Академията издава:

1. учебници, учебни пособия (помагала) и други материали, необходими за учебния процес;

2. монографии, студии и друга научна литература за нуждите на научноизследователския и учебния процес;

3. годишник, научни бюлетини на факултетите и други периодични издания;

4. вътрешноакадемични нормативни актове и други документи, свързани с дейността на академията;

5. рекламни и информационни материали на академията.

Чл. 139 . Условията и редът за осъществяване на редакционно-издателската дейност в академията се уреждат с правилник, който се приема от академичния съвет.

Чл. 140 . Планът за редакционно-издателската дейност на академията се изготвя за следващата календарна година по заявки на факултетите и се приема до края на предходната календарна година от академичния съвет.

Раздел III – Международна дейност

Чл. 141 . (1) Международната дейност на академията има за цел осъществяване на международно сътрудничество със сродни образователни институции на страните от Европейския съюз и други държави за издигане нивото на учебния процес и научноизследователската дейност.

(2) Международната дейност на академията се осъществява от ректора съгласувано с министъра на вътрешните работи.

Чл. 142 . Международното сътрудничество се осъществява чрез:

1. подготовка и реализация на проекти за обучение на служители от МВР по международни програми;

2. сътрудничество с аналогични международни образователни институции;

3. сътрудничество с представители на неправителствения сектор – неправителствени организации и международни организации в областта на обучението по проблемите на сигурността и обществения ред;

4. участие в международни конференции, симпозиуми, семинари, образователни стажове и други международни прояви;

5. обмен на академичен състав;

6. участие в съвместни международни научни разработки по актуални въпроси на сигурността и обществения ред;

7. обмен на добри практики и новости в обучението по проблемите на сигурността и обществения ред.

Раздел IV – Културно-информационна и музейна дейност

Чл. 143 . Културно-информационната дейност на академията има за цел да формира и поддържа необходимата обща култура и професионална етика на служителите и обучаваните, като запазва и развива националните традиции и ги приобщава към ценностите на съвременното общество.

Чл. 144 . Културно-информационната дейност се осъществява чрез:

1. събиране, поддържане и обмен на библиотечен фонд;

2. изграждане и поддържане на културно-информационни фондове в съответствие със задачите на академията и действащите вътрешноведомствени нормативни актове;

3. културно-просветна и разяснителна работа сред обществото;

4. създаване на условия за развитие на курсантското и студентското творчество;

5. подпомагане на клубната културна дейност;

6. поддържане на контакти с творчески съюзи, организации и институции.

Чл. 145 . (1) Музейната дейност на Академията се осъществява от Музея на МВР.

(2) Музеят на МВР е културна и научна структура на Академията, която осъществява дейността по опазване на културните ценности и музейното дело, свързани с националната сигурност, опазването на обществения ред, граничния контрол, пожарната безопасност и защитата на населението, като:

1. издирва, изучава, събира, придобива, съхранява, опазва, документира, популяризира и представя културни ценности и образци, свързани с българската история в областта на националната сигурност, опазването на обществения ред, граничния контрол, пожарната безопасност и защитата на населението, с познавателна, образователна и естетическа цел;

2. изпълнява културно-възпитателни, образователни и информационни дейности в сферата му на компетентност;

3. извършва научноизследователска дейност, подчинена на основната му дейност;

4. организира и провежда научни прояви (конференции, работни срещи, дискусии, кръгли маси и др.) в сферата му на компетентност.

Раздел V – Спортна дейност

Чл. 146 . Спортната дейност в академията има за цел поддържане на необходимата физическа годност на служителите и обучаваните в съответствие с установените нормативи.

Чл. 147 . Академията насърчава развитието на физическата култура и спорта, като:

1. изгражда и поддържа спортна база;

2. осигурява ползването на спортните зали и съоръжения от академичния състав, обучаваните и служителите на МВР;

3. подпомага дейността на изградените спортни клубове и секции;

4. организира състезания, турнири и други спортни мероприятия.

Раздел VI – Социално-битова дейност

Чл. 148 . Социално-битовата дейност има за цел създаването на подходяща инфраструктура за осъществяване на дейностите в академията, както и на необходимите условия за работа и живот на обучаваните и служителите.

Чл. 149 . Социално-битовата дейност се осъществява чрез:

1. изграждане и поддържане на сградния фонд и прилежащите територии на академията;

2. изграждане и поддържане на обекти със социално-битово предназначение;

3. подпомагане на социално слаби служители и обучавани.

Чл. 150 . Социално-битовата дейност на академията се осъществява в съответствие с действащото законодателство и вътрешноведомствената нормативна уредба, регламентираща тази дейност в МВР.

Чл. 151 . (1) Настаняването и ползването в общежитията се уреждат с правилник, приет от академичния съвет.

(2) Ползването на останалите обекти със социално предназначение се урежда със заповеди на ректора.

Глава седма – ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ

Чл. 152 . Имуществото, предоставено за ползване на академията, се състои от: сграден фонд, комунални съоръжения, всички видове техника, въоръжение и друго имущество, осигуряващо дейността й.

Чл. 153 . Поддържането на имуществото се извършва от обслужващите звена на академията.

Чл. 154 . В приходната част на бюджета на академията постъпват собствени приходи от научноизследователска и развойна дейност, такси, услуги, наеми, дарения, завещания, спонсорство и други дейности.

Чл. 155 . Разходната част на бюджета на академията осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. научни изследвания;

3. социално-битова, културна и спортна дейност на курсантите, студентите, специализантите и докторантите.

Глава осма – НАГРАДИ

Чл. 156 . (1) Наградите са лични и колективни, морални и материални.

(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения от служителите и обучаваните и със значимостта на постигнатите от тях резултати.

Чл. 157 . (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Академичният състав, служителите на академията, докторантите, служители на МВР, специализантите и задочните студенти, служители на МВР, се награждават с наградите по реда, установен в МВР.

Чл. 158 . (1) На курсантите и студентите редовно обучение се дават следните награди:

1. писмена похвала;

2. обявяване на благодарност;

3. парична или предметна награда.

(2) Наградите по ал. 1 се дават от министъра, главния секретар, ректора, деканите и техните заместници по реда, определен в МВР.

Чл. 159 . Награждаването на обучаваните се извършва въз основа на мотивирано предложение на началника на курс до органа, който има право да даде съответната награда.

Глава девета – ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I – Общи положения

Чл. 160 . (1) За извършени дисциплинарни нарушения от служители на МВР – обучавани в академията, им се налагат дисциплинарни наказания по реда на ЗМВР и актовете за неговото прилагане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Курсантите, студентите и докторантите, които не са служители на МВР, носят дисциплинарна отговорност за нарушения по този правилник и други актове в академията.

Чл. 161 . (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) Установяването на предвидените в ЗВО дисциплинарни нарушения, извършени от лица от преподавателския състав, заемащи длъжност по трудово правоотношение, се установяват от комисия от три хабилитирани лица, определена със заповед на ректора.

Раздел II – Дисциплинарни нарушения

Чл. 162 . Дисциплинарни нарушения са:

1. неизпълнение или отказ за изпълнение на заповед на началник;

2. закъснение или отсъствие без уважителна причина от учебни занятия;

3. други нарушения, свързани с учебния процес;

4. неизпълнение или нарушаване на задълженията, свързани с дежурствата и охраната на академията;

5. нарушаване на дисциплината и нормативно установения ред в академията;

6. нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация;

7. повреждане или унищожаване на имущество на академията;

8. действия, нарушаващи политическия неутралитет;

9. грубо поведение спрямо граждани или служители на МВР;

10. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол;

11. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г., изм., бр. 62 от 2021 г., в сила от 27.07.2021 г.) употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) уронване престижа на академията.

Чл. 162а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 27.07.2021 г.) Курсантите и студентите подлежат на проверка за употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози.

(2) Проверките се възлагат със заповед на ректора.

(3) Проверките се извършват от комисия, определена със заповедта по ал. 2.

(4) За условията и реда за извършване на проверките по ал. 1 се прилага наредбата по чл. 203, ал. 3 от ЗМВР .

Раздел III – Дисциплинарни наказания

Чл. 163 . На обучаваните се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. мъмрене;

2. писмено предупреждение;

3. порицание;

4. отстраняване от академията.

Чл. 164 . (1) Дисциплинарното наказание "мъмрене" се изразява в отправяне на предупреждение с посочване на обстоятелства, за които то се налага.

(2) Наказанието се налага за срок до 3 месеца.

Чл. 165 . (1) Налагането на наказание "писмено предупреждение" се изразява в отправяне на предупреждение към извършителя на нарушението, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което е предвидено налагане на същото наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

(2) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца.

Чл. 166 . (1) Налагането на наказание "порицание" се изразява в обявяване на наложеното наказание и отправяне на предупреждение към извършителя на нарушението, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което е предвидено налагане на същото или по-тежко дисциплинарно наказание, ще му бъде наложено наказание "отстраняване от академията".

(2) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до една година.

Раздел IV – Определяне и ред за налагане на дисциплинарни наказания

Чл. 167 . (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

(3) Дисциплинарно нарушение, извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание, се санкционира със следващо по тежест наказание.

Чл. 168 . Отстраняване от академията може да бъде наложено в следните случаи:

1. при допуснати общо 18 и повече отсъствия без уважителна причина по различни учебни дисциплини или отсъствие от учебни занятия в два последователни дни;

2. демонстративно неподчинение, неизпълнение или отказ да се изпълни заповед на началник;

3. нерегламентиран достъп до класифицирана информация;

4. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание";

5. уронване престижа на академията;

6. (нова – ДВ, бр. 53 от 2019 г., изм., бр. 62 от 2021 г., в сила от 27.07.2021 г.) употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 53 от 2019 г.) извършване на други особено тежки дисциплинарни нарушения, характерът и последиците от които са несъвместими с продължаване на обучението за служба в МВР.

Чл. 169 . Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на обучаваните, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения.

Чл. 170 . Наказанията се налагат със заповеди от:

1. ректора – за всички дисциплинарни наказания;

2. декана – за наказанията "мъмрене", "писмено предупреждение" и "порицание".

Чл. 171 . (1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

(2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които е установено нарушението; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

(3) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на обучавания, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на обучавания тя му се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на обучавания или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 172 . (1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да се обжалват по административен ред пред непосредствено по-горестоящия орган.

(2) Жалба може да подаде само наказаният обучаван.

Чл. 173 . Жалбата се подава в писмена форма в 14-дневен срок от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание до непосредствено по-горестоящия орган чрез органа, издал заповедта.

Раздел V – Взаимоотношения в академията

Чл. 174 . Академичният състав, служителите и обучаваните са длъжни в отношенията помежду си да спазват правилата на служебната етика.

Чл. 175 . По служебни и лични въпроси обучаваните се обръщат към началника на курса и чрез него към декана или ректора.

Глава десета – АКАДЕМИЧНИ СИМВОЛИ И РИТУАЛИ

Чл. 176 . (1) Знакът на академията е сребърна звезда с осем лъча. В средата върху червен щит е изобразен изправен златен коронован лъв. Зад щита са кръстосани факел и меч. Над щита има надпис "МВР", а под щита – "Академия".

(2) Редът за удостояване и носене на знака се определя със заповед на ректора.

Чл. 177 . На печата на академията е изобразен знакът на академията. Около него има надписи "Академия на МВР" и "София". Печатът се съхранява съгласно установения в МВР ред и се поставя на официалните документи на академията.

Чл. 178 . (1) Знамето на академията е пурпурночервено с размери 120 на 120 см. Върху него двустранно е извезан цветният вариант на знака на академията, разположен във венец от лаврови клонки. В горната част на венеца е изписано "МВР", а под венеца – "Академия".

(2) Знамето се съхранява в заседателната зала на кабинета на ректора.

(3) Знамето на академията се изнася в тържествени случаи и се носи от определени със заповед на ректора знаменосец и двама асистенти.

Чл. 179 . (1) Празник на академията е 1 октомври – денят на създаването на университета. Той се чества с академично тържество, на което ректорът чете академично слово и обявява имената на получилите през предходната година научни степени, академични длъжности и на курсантите отличници.

(2) Празникът на академията и 8 декември са свободни от учебни занятия дни.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

2. (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

3. (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2019 г.).

4. " Равностойни публикации на монографичен труд " са значителна част от монографичен труд и 3 други научни публикации, или 2 студии, или 1 студия и 5 други научни публикации.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи .

§ 3 . Изпълнението на правилника се възлага на ректора на академията.

§ 4 . Контролът по прилагането на правилника се възлага на ресорния за академията заместник-министър на вътрешните работи.

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Настоящият правилник се отнася за всички отделения и кабинети за физикална терапия и рехабилитация в здравните заведения от системата на Министерството на народното здраве и други ведомства. 1.2. Отделенията за физикална терапия и рехабилитация обхващат електросветолечебен сектор, инхалационен сектор, кинезитерапевтичен сектор (лечебна физкултура, лечебен масаж, трудова терапия), водолечебен сектор, балнеолечебен сектор, парафинолечебен сектор, калолечебен сектор и физиопрофилактична площадка, лечебен плаж и кабинет за функционална диагностика и обучение във всекидневната трудова дейност според капацитета и профила на заведението. 1.3. За провеждане на различните видове физикално и рехабилитационно лечение се осигуряват отделни помещения. 1.4. Забранява се разкриването на отделения за физикална терапия и рехабилитация в сутеренни помещения. 1.5. Помещенията за физикална терапия трябва да бъдат с минимална височина 3 метра. 1.6. Във всяко отделение за физикална терапия и рехабилитация се осигурява лекарски кабинет с минимални размери около 12 м2, чакалня с минимална квадратура около 16 м2, регистратура в големите отделения и съответните санитарно-битови помещения за персонала и болните. 1.7. Във всяко работно помещение – кабинет, манипулационна и други, се осигурява мивка с топла и студена вода, сапун и кърпа за ръце. 1.8. Работните помещения се обзавеждат с подходяща отговаряща на ергономичните изисквания работна мебел. 1.9. Работните помещения се оцветяват рационално в меки и светли тонове. 1.10. В работните помещения, за които няма специални изисквания, се осигурява естествено осветление с коефициент на естествено осветление (к. е. ф.) 1,3 до 1,5 и за изкуствено – 75 лукса при волфрамови лампи и 150 лукса при луминесцентно осветление, а в лекарските кабинет – съответно 100 лукса и 200 лукса. 1.11. Устройството на отделенията за физикална терапия и рехабилитация трябва да отговаря на изискванията на Правилника за електробезопасността в здравните заведения и Правилника за противопожарната охрана. 1.12. Приточната вентилация се осигурява със загрят въздух с подходяща температура. 1.13. Устройството на санитарните възли трябва да отговаря на техническите изисквания за норми и правила за проектиране на санитарни помещения в жилищни и обществени сгради (бюлетин "Строителство и архитектура" № 8/1967 г.). 1.14. Във всяко отделение за физикална терапия и рехабилитация се води дневник за инструктажа по техническата безопасност и хигиената на труда, в който се регистрира провежданият първоначален и периодичен инструктаж с персонала. 1.15. На работещите в отделенията за физикална терапия и рехабилитация се извършва профилактичен преглед най-малко веднъж в годината съгласно Наредба № А – 87/1958 г. на МНЗ. Те се водят на диспансерно наблюдение съгласно инструкцията за организация на медицинското обслужване на здравните работници. 1.16. На работа в отделенията за физикална терапия и рехабилитация се допускат медицински работници само след предварителен медицински преглед и които нямат противопоказания за работа в такава среда съгласно Наредба № А – 87/1958 г. 1.17. Приема се като вредна за здравето среда работата в електросветолечебните, водолечебните, балнеолечебните и калолечебните сектори, както и в тези за провеждане на изкуствени сероводородни и радонови вани и инхалационна терапия. Персоналът от посочените сектори получава компенсация за вредности, определени със съответните наредби. 2.1. Помещенията на електро- и светолечебните кабинети трябва да бъдат сухи и осветлени съгласно т. 1.10. и боядисани с матови (блажни или пластмасови) бои. 2.2. Подът на помещенията за електро- и светолечебните кабинети трябва да бъде дървен без цепнатини и боядисан или покрит с балатум. 2.3. Стените на електро- и светолечебните кабинети на височина най-малко 1,5 метра от пода трябва да бъдат боядисани със светла блажна боя, а останалата част и таванът – с постна боя. Не се разрешава облицоването на стените с фаянсови плочки. 2.4. Площта на електро- и светолечебните кабинети се изчислява върху 6 м2 за всяка процедурна кушетка: при една кушетка – не по-малка от 12 м2, като за всяка следваща се предвижда по 6 м2. 2.5. Помещенията на електросветолечебните кабинети се разделят на кабини чрез завеси или дървени (пластмасови) светло боядисани прегради. Кабините се правят с размери: дължина – 2 м, ширина – 1,80 м и височина – 2 м по вътрешните размери. При екранирани кабини – съответно 2,20 м дължина и 2,15 м ширина за кабини с кушетка. 2.6. Във всяка кабина се помества само един стационарен апарат и лампа за допълнително осветление. 2.7. Електро- и светолечебните процедури се правят върху дървена кушетка. 2.8. В електролечебния сектор се определя отделна стая с площ не по-малко от 9 м2 за подготовката на лечебните процедури (изваряване на хидрофилни възглавнички и електроди, сушене и други), обзаведена със сушилен шкаф, снабдена с всмукателна вентилационна уредба, камина за изваряване и други пособия. 2.9. Електро- и светолечебните кабинети трябва да бъдат снабдени с механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратност на обмяна – 5 + 4 и фрамуги. 2.10. Температурата на въздуха в тези кабинети се допуска да бъде 20-22°С за зимен сезон и 28°С през летен сезон, а при климатична инсталация – 20-23°С. Относителната влажност на въздуха трябва да бъде 40-60%. 3.1. Вредността при използуването на генератори за УВЧ и микровълнова терапия е свързана с излъчване на електромагнитни колебания в окръжаващата среда, които се усилват при недобра настройка в резонанс на терапевтичната верига, както и при използуването на УВЧ апарати с по-голямо разстояние между електродите. Забранява се извършването на УВЧ терапия без щателна настройка на терапевтичната верига в резонанс при сборно разстояние между двата електрода по-голямо от 6 см, както и ползуването на едноелектродния метод. 3.2. Защитата на работещия персонал от генераторите за УВЧ и микровълни се осигурява посредством екранирани кабини със заземена метална мрежа, в които се поместват апаратът и пациентът. Всеки апарат се поставя в отделна кабина. Екранизиращите кабини трябва да отговарят на изискванията, определени с указанията за защита от УВЧ и СВЧ електромагнитни полета на МНЗ и ЦКПСЗР. 3.3. Приема се за санитарна норма за напрегнатост на електромагнитното поле с УВЧ – 5 V/м. 3.4. До въвеждането на екранирани кабини използуването на апарати за микровълнова терапия се разрешава само в отделно (изолирано) помещение. 3.5. Интензивността на облъчването в работните места с микровълни (СВЧ) не трябва да превишава следните допустими величини: 3.5.1. При облъчване в течение на целия работен ден – не повече от 0,01 мвт/см2 = 10 мквт/см2. 3.5.2. При облъчване на повече от 2 часа през работния ден – не повече от 0,1 мвт/см2 = 100 мквт/см2. 3.5.3. При облъчване не повече от 10 – 15 минути през работния ден – не повече от 1 мвт/см2 = 1000 мквт/см2 при условие, че се ползуват защитни очила. 3.6. Задължително е използуването на специални защитни очила от метална мрежа както от обслужващия персонал, така и от пациента при прилагане на микровълнова терапия. 3.7. За намаляване на озона, който се образува при работа на живачно-кварцовите лампи в границите на ПДК (0,1 мг/куб. м въздух) да се осигурява локална и общо обменна вентилация на светолечебните кабинети съгласно "Указание за защита от озон в светолечебните кабинети" на МНЗ и ЦКПСЗР. 3.8. Очите на болните и на обслужващия персонал, при облъчване с живачно-кварцови лампи трябва да се защитят с тъмни очила, които имат странична защита. В промеждутъка между лечебните процедури рефлекторите на работещите живачно-кварцови лампи да се насочват към пода и да се покриват с капаци или засенчват със специални калъфи. 3.9. При облъчване с инфрачервени лъчи обслужващият персонал не трябва да гледа в нагорещената горелка и да излага очите си на въздействието на лъчите. Очите на пациента трябва да бъдат защитени с очила от дебела кожа или картон. 3.10. За избягване на опасността от падане върху болния на парченца нагорещено стъкло или металически детайли от внезапно пръснала се солуксова лампа, както и на парченца от керамичната основа на лампата за инфрачервени лъчи, рефлекторите на тези лампи да се насочват към болния от разстояние и странично. Преди започване на работа да се проверява дали стъклената част е добре захваната за цокъла на крушката. 3.11. Работещите с ултразвукови лечебни генератори да използуват памучна ръкавица за изолация от ултразвуковите колебания, а при извършване на процедури във вода да използуват и гумена ръкавица. 3.12. Средният медицински персонал, който обслужва електросветолечебния сектор, трябва задължително периодично да се сменя по работните места в сектора. 3.13. В светлолечебните кабинети да се осигурява периодично проветряване на помещенията поне веднъж на работна смяна. 4.1. За групови инхалации и за аеройонизация се определят помещения с площ 12-20 м2, а за индивидуални инхалации – помещения с разчет 4 м2 за всяко процедурно място като се предвиждат най-малко 3 процедурни места с площ 12 м2. 4.2. Стените на инхалаториума се облицоват с бели фаянсови плочки, подът се покрива с балатум или теракотни плочи, а таванът се боядисва с блажна боя. 4.3. Когато инхалаториумът използува общ (централен) компресор, той се поставя в сутерена, а всмукателя на въздуха се извежда на височина 10-15 м над земята на място, незамърсявано от газове, прах и миризми. 4.4. При аерозолови (електроаерозолови) инхалации сгъстеният въздух от централния компресор до довеждането му до генератора на аерозола се пропуска през система от филтри, нагреватели и пр. 4.5. При монтиране на апарата за аеройонизация се вземат всички мерки за електробезопасност съгласно раздел 10. 4.6. Всяко процедурно място за индивидуална инхалация се оформя в боксове с дебели матови стъкла или друга полупрозрачна материя и прозрачна на вратата с размери 2-1,5 м. Боксовете се осигуряват със самостоятелна всмукателна вентилация. 4.7. Под всеки индивидуален инхалатор трябва да има процедурна мивка с текуща вода. 4.8. В отделно помещение или бокс в същата зала се поставя стерилизатор за изваряване на маските и наконечниците, както и шкаф за съхраняването им и запазването на лекарствените разтвори. В същото помещение да се осигурява лабораторна маса и камина, съоръжена с всмукателна вентилация. 4.9. В инхалаториума трябва да има самостоятелна механична всмукателно-нагнетателна вентилация, която за груповия инхалатор да осигурява трикратна обмяна на въздуха, като се включва извън помещението след свършване на всяка групова процедура. 4.10. Температурата на въздуха в инхалаториума се поддържа от 20-22°С за зимен сезон и до 28°С за летен сезон. 4.11. При използуване на ултразвукови аерозоли за групово инхалиране се спазват същите изисквания. 4.12. За монтирането на командните табла и за обслужващия персонал при груповите аерозолови инхалации да се предвижда отделно помещение, преградено със стъклена стена, която позволява наблюдението на болните. 5.1. Лечебна физкултура 5.1.1. Помещението за кабинет по ЛКФ трябва да бъде сухо и осветено съгласно изискванията на т. 1.10. 5.1.2. Кабинета за индивидуални занимания трябва да осигурява 12-16 м2 завсяка кабина при минимална площ 24 м2. За груповите занимания на всеки болен се предвижда по 5 м2 площ допълнително. Кабините да се отделят с леки преградни стени. Височината на кабината трябва да бъде не по-малка от 3,5 м. Процедурното помещение за екстензионна терапия трябва да бъде с минимална площ от 12 м2 според броя на екстензионните маси. 5.1.3. Кабинетите по ЛКФ трябва да имат по две съблекални (мъжка и женска) с площ от 4 м2 до 10 м2. Към кабинета трябва да има складово помещение с рафтове за уредите и пособията. 5.1.4. Кабинетът трябва да има връзка със санитарен възел, разполагащ с душове. Стените на кабинета по ЛФК трябва да бъдат боядисани в светли тонове с цокъл от блажна боя или дървена ламперия с височина 2 м от пода. Подът да бъде постлан с балатум при осигурена топлинна изолация от подовата настилка. 5.1.5. Вентилацията трябва да бъде механична, всмукателно-нагнетателна с кратностна обмяна – 4, + 3. 5.1.6. До кабинета трябва да имат достъп и тежко болните, за придвижването на които да има съответни приспособления – асансьор, инвалидни колички и други. 5.1.7. Кабинетът по ЛФК трябва да бъде функционално свързан с масажните кабинети за комплексно обслужване на болните. 5.2. Лечебен масаж 5.2.1. Кабинетът за лечебен масаж се състои от едно помещение (при едно или две работни места), а при повече работни места – от две помещения, свързани помежду си с врата. Помещението за ръчен масаж трябва да има най-малко 10 м2 на работно място, а само при едно работно място – най-малко 12 м2. 5.2.2. Подът на помещенията да бъде дървен (паркет или дъски, боядисани с блажна боя) и покрит с балатум; стените да са боядисани с блажна боя в светъл тон, а таванът – варосан. 5.2.3. Осветлението на помещението да бъде директно, отговарящо на изискванията на т. 1.10. 5.2.4. Температурата на въздуха да бъде не по-ниска от 22°С. Да се осигури механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратност на обмяна – 4, + 3. 5.2.5. Помещенията се разделят на кабини чрез бели или в светли тонове завеси или с прегради от дебели непрозрачни стъкла или пластмаси, поставени върху рамки. 5.2.6. Във всяка кабина се осигурява допълнително изкуствено осветление в съответствие с т. 1.10, като светлината трябва да бъде разсеяна и да не блести в очите на масажиста или пациента. 5.2.7. Кабинетът да бъде снабден със специална кушетка за масаж, столче на винт, подложка за краката с три стъпала, масичка – шкафче за пособията на масажиста и закачалки. 5.3. Трудова терапия 5.3.1. Размерите на общата зала за провеждане на отделните трудови занимания се определят според капацитета и профила на заведенията. 5.3.2. Подът на помещението да бъде покрит с балатум, теракотни плочи, дървен или палубен, съобразно извършваната дейност. 5.3.3. Към помещенията за трудова терапия трябва да има съблекалня за болните. 5.3.4. Оборудването на трудовата терапия с машини и съоръжения трябва да бъде съобразено с изискванията на безопасността на труда. 5.3.5. Съобразно капацитета и профила на заведението се предвижда помещение за механотерапия. 5.3.6. Според капацитета на заведението може да се предвиди кабинет за функционална диагностика с минимална площ 12 м2. 6.1. Водолечебният сектор се състои от чакалня, съблекалня, процедурни помещения, зала за почивка, лекарски кабинет, сервизни помещения. 6.2. Той трябва да има самостоятелен вход и изход и функционална връзка с другите сектори на здравното заведение. По-големите водолечебни сектори могат да се строят в отделни сгради, свързани с болничната сграда с покрит топъл проход. 6.3. Чакалнята се проектира с разчет 1,2 м2 на пациент. В нея се осигурява температура на въздуха 20-22°С. 6.4. Съблекалнята се осигурява с кабини в брой два до три пъти повече от броя на водолечебните апарати, работещи едновременно. Кабините трябва да имат размери 1,30/1,25 м при височина 2 м открити отгоре. Температурата на въздуха в залата трябва да бъде 22-24°С. 6.5. Душовата зала се обзавежда с необходимия брой душови катедри с площ около 10,5 м2 на катедра и душови установки с площ около 1,5 м2 за всяка кабина, като минималната площ в залата е около 24 м2. Душовите кабини да бъдат от армирано стъкло или друг подходящ материал, като преградите се поставят на неръждаеми носещи конзоли на височина до 2 м и отстоящи от пода на около 20 см. 6.6. Катедрите да бъдат ориентирани така, че през време на процедурите дневната светлина да пада върху болния при получаване на душ. 6.7. Душовата катедра трябва да бъде захранена с гореща и студена вода с еднакво налягане и то не по-малко от 4 – 5 кг/см2. 6.8. Помещението за подводен душов масаж трябва да бъде с площ около 12-16 м2. Използуваните стационарни или возими електрически апарати трябва да бъдат свързани с електрическата инсталация и обезопасени съгласно изискванията в раздел 10. Ваните да са с размери 1,80/80/60 до 200/90/60 см, приповдигнати на около 30 см. от пода, така че ръбът на ваната да бъде на около 90 см от пода. 6.9. Помещението за общ душов масаж трябва да бъде около 10 м2. Използува се висока кушетка около 80 – 90 см от пода, покрита с непромокаема материя. 6.10. Помещението за пеперудообразна вана (тип Хъбард) за индивидуална кинезитерапия е около 16 м2. Размерите на ваната в най-изпъкналите й части са около 198/190/60 см, дъното е приповдигнато на 12-24 см от пода като горният й ръб е на около 80-90 см от пода с оглед удобство при работа. 6.11. Помещението за вихрови вани на крайниците е около 5 м2 за всяка вана. При наличност на повече от една вана помещението се оформя с индивидуални кабини по начина, указан в т. 6.5. 6.12. Целите вани трябва да бъдат поместени не в обща зала, а в отделни кабини със самостоятелно помещение за събличане и почивка на един или двама болни, като кабините са свързват с общ коридор за обслужване на болните от персонала. Ваните се ориентират така, че дневната светлина да пада странично на лицето на болния. 6.13. При отпускане в целите вани и на изкуствени газови вани от типа на въглекиселите, кислородните и перлените е необходимо да се предвиди съответната инсталация. 6.14. Командното помещение за газовите вани, компресорът за перлените вани, бутилките за сгъстен въгледвуокис и кислород и апаратът за насищане се разполага в сутеренния етаж под тях. Когато насищането на водата с газ се извършва от водолечителите, които отпускат и самите вани на болните, командното помещение се поставя в стая с площ около 6-8 м2, разположена по начин, осигуряващ лесна и удобна комуникация. 6.15. Концентрацията на въгледвуокиса в работните и ванните помещения не трябва да надвишава 0,5%. За целта се осигурява всмукателна вентилация с отвори над пода. 6.16. Бутилките с течен въгледвуокис и кислород трябва да се поставят прави, далеч от тръбите на централното отопление или тръбите за гореща вода, защитени от пряко слънчево огряване и закрепени за стената с металически скоби. 6.17. При работа с бутилки с течен въгледвуокис и кислород под налягане, трябва да се спазват стриктно изискванията на Правилника за работа със съдове под налягане. 6.18. Помещението за седалищни вани да бъде с площ около 8 м2, в което се монтират комплект от две седалищни вани, разположени една до друга. 6.19. Помещението за вани по Хауфе е около 7 – 8 м2, в което се монтират комплект от две ръчни, една крачна вана, разположени на носещи конзоли върху пода или фиксирани към стената. 6.20. Помещението за крачни вани е около 6 м2, в което се монтират две крачни вани. 6.21. Помещението за цяла вана (за подводен четков масаж, плуване и други) е около 6 – 8 м2, като ваната е повдигната на 30 см от пода. Тя трябва да бъде достъпна от три страни – откъм главата и двете страни на болния. 6.22. Частичните вани (крачни, ръчни и седалищни), както и цялата вана за подводен четков масаж, могат да бъдат разположени в отделни помещения. Когато се поставят в обща зала, трябва да бъдат сепарирани в отделни кабини по начин, указан в т. 5. 6.23. Помещението за влажни обливания е около 8 м2 за една и 12 м2 за две кушетки. 6.24. Помещението за подводни чревни вани е около 16 м2 с вана, която има дълбочина 60 см, и вместимост 400 л В помещението се разполагат и душ, тоалетна, кушетка за почивка, мивка с топла и студена вода и стерилизатор. 6.25. Подводни гинекологични иригации във вана се правят със специални наконечници – спекулуми, които осигуряват изтичането на промивната вода направо в канала на ваната. Такива иригации могат да се правят на специални за целта кушетки или гинекологичен стол като се осигурява съответно отвеждане на промивната вода по описания начин. 6.26. Сауната се състои от: 6.26.1. Помещения с площ около 3/4 м и относителна влажност на въздуха 8 – 12%. 6.26.2. Помещения за студена баня с размери около 6/4 м с басейн 2/1 м, душ, мивка и в съседство кабини за събличане. 6.27. За обслужващия персонал се осигурява възможност за визуално наблюдение извън сауната, както и звукова или светлинна сигнализация. 6.28. Помещението за общи сухо-въздушни или парни вани трябва да има специална за целта камера с размери около 0,8/0,8 м. В помещението се поставят банска кушетка и обикновен душ. 6.29. В някои случаи парният душ се поставя над душовата катедра, като за него има специален наконечник. При друга система парният душ може да се постави в отделна кабина с размери 2/2 м, снабдена с всмукателна вентилация, като в такъв случай може да се постави в помещението за общи горещи суховъздушни и парни бани. 6.30. Басейните за подводна гимнастика (хидрокинезитерапия) се устройват с няколко дълбочини на дъното (3 – 4) или с подвижно дъно, задвижвано от специално хидравлично повдигащо устройство. Басейнът и стълбите се ограждат с парапет. За повдигането и поставянето в басейна на болния се осигуряват различни системи повдигащи устройства (електротелферни или хидравлични носилки тип "скара" или с кресла) или съоръжения, допълващи подемната сила на водата. 6.31. За улесняване труда на обслужващия персонал при прилагане на подводна гимнастика успоредно на една от страните на басейна се прави сух проход дълбок около 80 см и широк 90 см или басейнът се построява над нивото на пода на височина 80 см. 6.32. Залата за почивка след водолечебните процедури се проектира при разчет 4,5 м2 на кушетка. В нея следва да се осигурява температура на въздуха 18 – 20°С. 6.33. Секторът трябва да разполага със сервизни помещения – санитарен възел с тоалетна, биде, душ и мивка с топла и студена вода, разположена в удобна комуникационна връзка с различните процедурни помещения при осигурена изолация чрез двоен шлюз. За обслужващия персонал се осигурява отделно битово помещение с душ. Осигурява се сушилно помещение за бельото, съоръжено с механични вентилации и склад за съхраняване на бельото и други материали. За съхраняване на съоръженията и материалите за поддържане на санитарнохигиенното състояние се предвижда отделно помещение. 6.34. Височината на помещенията във водолечебния сектор трябва да бъде най-малко 3,5 до 4 м. Температурата на въздуха в процедурните зали трябва да бъде 24 – 25°С, а относителната влажност – не повече от 70 – 75%. Душовата зала трябва да има механичновсмукателно-нагнетателна инсталация с кратностна обмяна – -5, + 4. Вентилационните въздушни потоци в процедурните помещения трябва да бъдат така насочени и разпръснати, че да се избегне прякото духане. Освен механичните вентилации да се предвижда възможност за вентилиране и чрез фрамуги на горните прозоречни рамки. 6.35. Командното табло на вентилацията се монтира в лекарския кабинет или в друга стая на персонала. 6.36. Мокрите помещения трябва да бъдат хидро- и термоизолирани. 6.37. Стените на процедурните помещения се облицоват с фаянсови плочки в светли пастелни тонове. Таванът може да се облицова с фаянсови плочки или да се покрие с бяла блажна боя. По изключение стените могат да се облицоват с плочки на височина до 2,5 м, като останалата част и таванът се покриват с варова замазка. Таванът следва да се оформя с лек наклон за стичане на кондензната вода. 6.38. Подът на процедурните помещения се покрива с грапави теракотни плочки и се загрява. Той трябва да има наклон 1 см на 1 м към страната на сифона. В мокрите помещения се предвиждат закрити сифони. Канализацията се оразмерява така, че да поеме оточната вода от всички водолечебни апарати едновременно. 6.39. В процедурните помещения могат да се предвиждат съоръжения за загряване на бельото тип "кутия" или "лира". 6.40. Да се осигурява светлинна и звукова сигнализация за връзка между болните и обслужващия персонал. Изкуствени сероводородни вани 6.41. Лечението с изкуствени сероводородни вани трябва да се извършва в помещения, напълно изолирани от останалата част на сектора по водолечение. Устройването на изкуствените сероводородни вани в основното здание на лечебното заведение е допустимо само в краен случай и то в обем от две вани. 6.42. Секторът за изкуствени сероводородни вани задължително трябва да има собствена система за механична всмукателно-нагнетателна вентилация и канализационна инсталация. 6.43. Секторът за изкуствени сероводородни вани се състои от: 6.43.1. Ванна зала с разчет най-малко 8 м2 за една вана, а помещението само при вана не трябва да бъде по-малко от 12 м2. 6.43.2. Съблекалня за болните с размер 2 м2 за едно място, която се свързва с ванното помещение чрез шлюз. 6.43.3. Зала за почивка на болните след процедурата най-малко 6 м2 на легло. 6.43.4. Чакалня за болните, която евентуално може да се използува за събличане, с площ 15 – 18 м2. 6.43.5. Помещенията за приготвяне на разтворите – лаборатория, с площ 10 – 15 м2 и складово помещение за съхраняване на основните продукти от 8 м2. 6.44. Стените на помещението за ваните, лабораторията и складовото помещение трябва да са покрити по цялата си височина с бели фаянсови плочки; подът с теракотни плочки, а таванът – с варова шпакловка. 6.45. Ваните, водопроводните и канализационните тръби, както и цялата арматура и вентилационната инсталация трябва да бъдат от корозионно устойчив материал. 6.46. Концентрацията на сероводорода в работните помещения да не превишава 10 мг/куб. м въздух. За целта трябва да има механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратностна обмяна във ванното помещение – -5, + 3, а в предверието – -4, + 3 и в съблекалнята – -4, + 3. 6.47. Приготвянето на разтворите за сероводородните вани трябва да става в лабораторията в камина, съоръжена с всмукателна вентилация. Помещението се държи заключено. 6.48. В помещението за подготовка на разтвори се осигурява фонтанка за промиване на очите при евентуално опръскване с киселини. 6.49. При работа с химически вещества да се спазват правилата, определени със специална инструкция. 6.50. Канализационната инсталация след оттичане на негодните разтвори и използуваната сероводородна вода трябва да се промива. 6.51. Ваните трябва да се подлагат на редовна дезинфекция и почистване, за което следва да бъдат осигурени съответните приспособления и средства. 6.52. Персоналът, който приготвя разтворите, трябва да бъде снабден със специално облекло и защитни средства (халат, непромокаема престилка, гумени ботуши, ръкавици, очила и маски). 6.53. При сероводородните вани се осигурява двойна сигнализация – светлинна и звукова, за повикване на обслужващия персонал. Изкуствени радонови вани 6.54. За изкуствените радонови вани се осигуряват следните помещения: лаборатория за приготвяне и разпределяне на концентрирания радонов разтвор 8 – 12 м2, ванно помещение, кабинет на лекаря, чакалня, съблекалня, зала за почивка, душово помещение за персонала. Използуването на лабораторията за други цели е забранено. Кабинетът на лекаря и чакалнята могат да бъдат общи за водолечебното отделение. Помещенията се планират по приетите норми за лечебно-профилактичните заведения. 6.55. Лабораториите и ванните помещения трябва да бъдат изолирани от останалите лечебно-процедурни помещения, за да не прониква радонът в съседните помещения. 6.56. Помещенията, предназначени за приготвяне на радоновия разтвор и помещенията за провеждане на радонолечебни процедури, трябва да бъдат снабдени със самостоятелна механична всмукателно-нагнетателна уредба, изчислена за довеждане на радоновите концентрации до ПДК. Включването на вентилацията трябва да става извън вентилираните помещения и преди започване на работа. Концентрацията на радона и разпадните продукти във въздуха на работните помещения не трябва да превишава 3.1011 кюри на литър, а в съседните помещения – 1.1011 кюри на литър. 6.57. Контролните измервания на радоновата концентрация в помещенията трябва да се извършва в службата по контрол на защита на йонизиращи лъчения на три месеца и при всяка смяна на барботера. 6.58. Стените на лабораторията трябва да бъдат боядисани със светла блажна боя, а подът – покрит с теракотни плочки или мозайка. 6.59. Радоновата лаборатория трябва да бъде обзаведена със специална кабина с всмукателна вентилация, предназначена за пазене на барботера с радиевия разтвор и за приготвяне и разпределяне на радоновия разтвор. Кабината трябва да подсигурява достатъчна защита от гама лъчите, така че персоналът, работещ на това място, да не получава повече от 0,1 рентгена седмично. Скоростта на движението на въздуха в камината по време на работа трябва да бъде не по-малка от 0,7 м/сек. 6.60. Преди откриването на радоновата лаборатория се взема писмено разрешение от Комитета за мирно използуване на атомната енергия при Министерския съвет. 6.61. При разпределение на средите (барботер, стойка за разпределение на радоновия разтвор и пр.) трябва максимално да се използува като защита разстоянието между постоянното работно място на персонала и разположението на източниците на излъчванията. 6.62. При приготвяне на концентрирания радонов разтвор да се следи за херметичността на радоновата уредба. Изпускането на радоновия воден разтвор и на въздушно-радоновата смес от бутилките за приготвяне на концентрирания радонов разтвор е целесъобразно да се извършва чрез водна помпа, отводящата тръба на която да бъде херметически присъединена към канализацията. Приготвянето на концентрирания радонов разтвор и разливането му в съдовете да става по възможност по-далече от барботера с радиевия разтвор и бутилките с концентриран радонов разтвор. Разклащането на бутилките с концентриран радонов разтвор трябва да се извършва с помощта на шутелапарат. 6.63. В случай на продължително прекъсване на работата, необходимо е един път на 2 – 3 месеца да се отваря за няколко секунди страничният кран на барботера с радиев разтвор за отстраняване на повишеното налягане, създаващо се вследствие образуването в разтвора на гърмящ газ. В такива случаи трябва да се работи в камина с всмукателна вентилация. 6.64. При счупване на барботера разтворът трябва да се прелее в запасен барботер от повикания специалист-радиохимик, при съблюдаване на всички необходими за това предохранителни мерки в присъствието на лицата, обслужващи радоновата лаборатория. До преливането на разтвора барботерът да се съхранява в камината, като се осигури непрекъсната работа на вентилацията. Забранява се запойването на стари или нови части на счупения барботер, при наличието в него на разтвор от радий. 6.65. При случай на разливане на концентрирания радонов разтвор работата се прекратява за няколко часа, като се оставя вентилацията включена, след което излетият радонов разтвор се почиства. 6.66. При разливане на радиев разтвор той се попива с памук, а мястото неколкократно се избърсва с памук, напоен в 5% разтвор от солна киселина. Работата по ликвидиране на аварията се извършва със специално облекло, при задължително използуване на инструменти тип "пинцет", "корнцанг" и др. След свършване на работата, ръцете се измиват с топла вода и сапун и се подлагат на дозиметрична проверка. 6.67. Замърсените с радиев разтвор памуци, счупеният барботер, а също и пинцетите и ръкавиците се поставят в банки с шлифована запушалка, а след това в контейнер. Банката трябва да се зарови в определеното и утвърдено от съответните органи място. Работата в лабораторията се прекратява до провеждане на контролни измервания и до получаване на разрешения от службата по контрола за защитата на йонизиращи лъчения. 6.68. На персонала, обслужващ радоновите лаборатории, се осигурява специално облекло съгласно нормите. Специалното облекло се съхранява в индивидуални шкафчета, отделно от личното облекло. 6.69. Прането на специалното облекло се извършва в специални перални. На лицата, обслужващи радоновите лаборатории и ангажирани в ликвидирането на авариите, трябва да се осигуряват индивидуални дозиметри, като резултатите се нанасят в картите за дозиметричен контрол – лдк – 01. 6.70. Лицата, обслужващи радоновите лаборатории и провеждащи радоно-лечебните процедури, трябва да бъдат обучени в правилата за работа с радиевите и радоновите разтвори, правилата за ползуване на радиометричната апаратура, необходима за провеждане на радонотерапевтичните процедури и запознати с мерките за лична защита. Администрацията на тези заведения е длъжна един път в годината да организира проверочен изпит. 7.1. Балнеолечебният сектор се разкрива в помещения, отговарящи на техническите норми за хидроизолация и санитарнохигиенните изисквания за помещения с повишена влажност на въздуха, аналогични на тези за водолечебния сектор. В сектора освен ванните помещения се предвиждат и чакалня, лекарски кабинет от 12 м2, манипулационна – 12 м2, диспечерски пункт, свързан със сигнализация с ваните, санитарен възел с тоалетни за мъже и жени, гардеробна за персонала с индивидуални гардеробчета, склад за бельо и др. материали – 12 м2. 7.2. Секторът се разполага в непосредствена близост и функционална връзка с водолечебния сектор и други мокри помещения за по-ефективното осигуряване на техникобезопасните и хигиенните изисквания. 7.3. Ванната кабина има площ 14 – 16 м2 и се състои от предверие за съблекалня и следпроцедурен отдих и ванно помещение с вана, душ и биде за предварително измиване и отоплител за бельото. При сектори с по-голям капацитет се предвижда и служебен коридор за обслужване на ваните или ванното помещение с две предверия – съблекални кабина с въртяща се врата и др. Не се допуска изграждане на общи съблекални без сепарирани кабини. 7.4. Височината на ванната кабина, осветлението и другите изисквания следва да бъдат както по водолечебния сектор. 7.5. Водопроводната инсталация да осигурява за всяка вана освен топла и студена минерална вода топла и студена питейна вода. Трябва да има тръбопровод за дезинфекционна течност. 7.6. Пълненето на ваните трябва да става от дъното, което допринася за намаляване влажността на въздуха и за запазване лечебния ефект на използуваните води. 7.7. Ваната, изработена от некорозивни материали, се монтира на нивото на пода, като се вгради и облицова отвън с фаянсови плочки. 7.8. Ванното помещение се облицова до тавана с фаянсови плочки, а предверието на височина до 1,20 м. Подът на ванната кабина трябва да бъде от грапави теракотни плочки с голям размер. 7.9. Във ванното помещение се осигурява механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратност на обмяна – -5, + 3. 7.10. Отворите за канализацията са със сифони, поставени под нивото на подовата настилка, като подът има наклон към тях най-малко 1 см на 1 м. 7.11. Помещенията за лечение с газови вани трябва да бъдат изолирани от останалите сектори на отделението. При радоновите вани преминаването от ваната в съблекалнята става чрез шлюз. 7.12. При използуване на сероводородни води, ваните и съоръженията трябва да са от корозионно устойчиви материали съгласно т. 6.44. Това се изисква и при други агресивни води, железни, йодни, въглекисели и др. При използуване на силно концентрирани газови води (сероводородни, радонови, въглекисели) целесъобразно е изграждането на ванна кабина с три отделени едно от друго помещения – за вана, предверие и съблекалня. В този случай се осигурява механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратностна обмяна в първото помещение – -5, + 3; във второто – -4, + 3. За радоновите вани са валидни изискванията от раздел 6. 7.13. При работа, свързана с радонови води, да се осигуряват следните допълнителни мероприятия: 7.13.1. В каптажите, резервоарите, кулите за охлаждане на минералната вода, както и други работни места по хода на водопроводната система за радонова вода, работата да се извършва с лични предпазни средства – пневматични костюми, респиратори срещу радоноактивните аерозоли и др. 7.13.2. Осветление на посочените работни места става с акумулаторни лампи поради опасност от взрив. 7.13.3. Достъп до каптажите, резервоарите, контролните шахти и охладителните кули имат само лица, служебно задължени с поддържане на техническите съоръжения и контрола по експлоатацията на радоновата вода. 7.14. За осигуряване на безопасни условия на работа с радонови води се извършва дозиметричен контрол от отделите по радиационна хигиена към ХЕИ. Кратността на дозиметричния контрол се определя от конкретните условия, но не по-рядко от един път през годината. Резултатите се нанасят в специален журнал, който се съхранява от отговорника на дозиметричния контрол в заведението. Отговорен за организирането на санитарно-дозиметричния контрол е главният лекар на заведението. 8.1. Парафиновата кухня е с размери около 12 м2, съобразено с капацитета на отделението. В нея се устройват камина с всмукателно-механична вентилация, в която се загрява парафина и плот-маса за разливането му, както и термостатен шкаф. 8.2. Загряването на парафина става в камината върху специални нагреватели или на водна баня. Забранява се директното нагряване на парафина на обикновени нагреватели (котлони). За загряване се използуват добре затварящи се съдове, които се отварят само през време на работа. 8.3. За съхраняване на парафина се осигурява складово помещение, отговарящо на противопожарните изисквания. 8.4. Местата за прилагане на парафиновите процедури се разполагат в обща зала, сепарирани чрез леки прегради на височина 2 м, като се осигурява площ за една кабина 6 м2. 8.5. В парафиновата кухня и в процедурните помещения се осигурява постоянно действуваща механично всмукателно-нагнетателна вентилация с кратностна обмяна – -5, + 3. 8.6. Стените на процедурните помещения, кабините и парафиновата кухня се облицоват с лесно почистващи се материали. Плот-масите за разливане на парафина в кухнята трябва да бъдат от огнеупорни и лесно почистващи се материали. 8.7. Подовете на помещенията в парафинолечението се покриват с теракотни плочки. 8.8. В сектора следва да се осигури светлина и звънчева инсталация. 8.9. При работа с парафина обслужващият персонал трябва да се осигурява с необходимото облекло и лични предпазни средства, като се ограничава контактът на парафина с кожата. 9.1. Помещенията на калолечебните сектори трябва да отговарят на техническите норми за хидроизолация и хигиенните изисквания за помещения с повишена влажност на въздуха. Височината им да не е по-малка от 3,5 м. Те трябва да имат самостоятелен вход и изход и функционална връзка с другите помещения на отделението. 9.2. Всяка кабина за калолечение трябва да има процедурно помещение и помещение за почивка с обща площ около 18 м2. 9.3. Във всяко процедурно помещение да има душове и отоплителен шкаф за подгряване на чаршафите. 9.4. Процедурното помещение да има служебен коридор за обслужващия персонал и отделен коридор за пациентите. 9.5. Загряването на калта става в калолечебната кухня, чиито размери трябва да бъдат съобразени с капацитета на сектора. 9.6. Обработката, доставянето и загряването на прясната кал и извозването на употребената кал трябва да бъде механизирано. 9.7. Изпирането и изсушаването на мушамите да става в специално помещение в сушилна камера при температура около 50°С. Температурата на въздуха в помещението трябва да бъде около 20°С. 9.8. За обслужващия персонал да се осигури душова баня и индивидуални гардеробчета за работното и личното облекло поотделно. 9.9. Топлата и студената вода за душовете трябва да се прекарва през общ смесител, поставен извън процедурните помещения за регулиране необходимата температура на водата. 9.10. За запазване на прясната и регенериране на използуваната кал се построяват бетонни резервоари, съобразени с нуждите на калолечебните сектори с дълбочина не повече от 1,50 м. Температурата на помещението да не е по-ниска от 12°С. Калохранилището се пълни механизирано с кал чрез специален люк. То трябва да бъде в близост с калната кухня. 9.11. Калолечебните секции трябва да имат механична всмукателно-нагнетателна вентилация, която осигурява обмен на въздуха и се включва от стаята на медицинския персонал. 9.12. Температурата на въздуха трябва да бъде: в процедурните помещения – 25 – 26°С; в съблекалните – 22°С. Относителната влажност на въздуха трябва да бъде 40 – 65%. 9.13. Стените на процедурните помещения, на калната кухня, на помещенията за изпиране и сушене на мушамите трябва да са облицовани до таваните с материал, позволяващ лесно почистване. Подовете на тези помещения трябва да бъдат покрити с грапави теракотни плочки. На подовете на мокрите помещения да се осигури наклон не по-малък от 1,5 см на 1 м към страната на сифоните. 9.14. Подовете на сухите помещения: коридори, кабинети, складове да са покрити с балатум. 9.15. Канализационната система трябва да отговаря на техническите изисквания за калолечебните сектори. 9.16. Да се осигури двойна сигнализационна система – светлинна и звукова. 9.17. При използуване на кални вани, обогатени с радон, сероводород и др., трябва да бъдат спазени съответните изисквания за безопасна работа (т. 6.54 – 6.70) за обогатителя. 9.18. Работата в канализационните шахти и съоръжения се допуска след отстраняване на газовете от тях. Работниците, които се спускат в шахтите, трябва да бъдат снабдени с шлангови респиратори и спасително въже, което да се държи от двама работници на повърхността. За осветление се допускат само акумулаторни лампи. Шахтите трябва да бъдат постоянно закрити със здрави покриви на нивото на повърхността. 10.1. Електрозахранването на всеки електролечебен и светолечебен кабинет трябва да се извършва с отделна самостоятелна електрическа линия от главното или етажното табло. Оразмеряването на проводниците става съобразно броя на отделните кабинети, като се приема среден товар в кабина 2 киловата и коефициент на едновременност 0,8. 10.2. За всеки електролечебен и светолечебен кабинет да се предвижда групово разпределително табло с общ прекъсвач. Прекъсвачът се поставя на височина най-малко 1,6 м от пода и се свързва с контролна лампа. На таблото се монтира и волтметър с обхват от 0 до 250 V с превключвател на фазите. Електрическото табло трябва да има трифазно захранване с нулев проводник. На таблото се монтират предпазители – главни и помощни, които трябва да съответствуват на прокараните от таблото линии. Предпазителите се оразмеряват според съответния товар на консуматорите. Допуска се и еднофазно захранване на груповото разпределително табло, когато то е предназначено за до 2 процедурни кабини. 10.3. Във всяка кабина на височина не по-малко от 1,5 м от пода се монтира допълнително табло с автоматични предпазители и 1 или 2 шуко контакта. 10.4. Електрическите линии от разпределителното табло към таблата в кабините трябва да се изпълняват с меден проводник със сечение най-малко 2,5 мм2. 10.5. Предпазители могат да се монтират само на фазовите проводници. 10.6. Не се разрешава разклоняването на нулевите проводници за отделните линии, без наличието на разклонителна шина или плоча в разпределителното табло. При това всяко разклонение трябва да бъде напълно самостоятелно с отделен винт. 10.7. Забранява се прокарването на допълнителни захранващи линии с открити проводници по стените, независимо от това за какви апарати или помощни съоръжения са предназначени. 10.8. Електрообезопасяването на физиотерапевтичните апарати се извършва задължително чрез зануляване. Зануляването на всички подвижни и стационарни апарати се извършва чрез захранването им с шуко контакти и шуко щепсели. 10.9. Когато в една обща конструкция на апарата са вградени няколко консуматора, зануляване се прави, както на общата конструкция, така и на всеки отделен потребител с отделен зануляващ проводник. 10.10. Зануляването на физиотерапевтичните апарати се извършва задължително чрез захранващ кабел. 10.11. Забранява се използуването на металната ширмовка за зануляващ проводник, когато за електрозахранване се използуват ширмовани кабели. Тази ширмовка трябва да бъде занулена. 10.12. Забранява се свързването на зануляващия проводник към изолирана към корпуса на апарата клема или към лустърклема. 10.13. Когато зануляващият проводник е едножичен, свързването му към зануляващия винт на корпуса трябва да става съгласно изискванията и обозначенията на БДС 57-68-65. 10.14. При многожичен зануляващ проводник в абсолютно всички случаи съединението му към металния корпус трябва да става чрез съответствуваща на сечението кабелна обувка. 10.15. Забранява се както при еднофазно, така и при дву-трифазно захранваните апарати, използуването на зануляващия проводник за работен нулев проводник, т.е. по него не трябва да тече никакъв ток. 10.16. Независимо от мощността на апарата, не се допуска използуването на зануляващ проводник със сечение по-малко от 1,5 мм2. 10.17. Предпазно заземяване се прави в следните случаи: 10.17.1. Разстоянието между физиотерапевтичния кабинет и токоизточника – трансформатора, е повече от 100 метра. 10.17.2. Физиотерапевтичният кабинет е в друга сграда и захранването й се осъществява с въздушна токопроводна линия. 10.17.3. Съпротивлението на нулевия проводник спрямо земя, измерено в мястото на свързването му към разпределителното групово табло, е по-голямо от 4 ома. 10.18. Когато физиотерапевтичният кабинет е разположен в помещение с повишена опасност по отношение на електробезопасността (неизолиран под, наличие на непокрити метални, естествено заземени елементи и др.), за всеки апарат да се прокарва отделен заземителен проводник, който да бъде свързан към нулевата шина в разпределително табло. 10.19. Техническото поддържане на апаратурата се възлага и разрешава на електромедицинските техници при ДЕМА и РЕС. Когато физиотерапевтичната апаратура е производство на Завода за електромедицинска апаратура, то тя може да бъде пускана в действие или монтирана от техници на завода, само ако е новодоставена или се намира в гаранционен срок. След изтичането на този срок поддържането й се извършва на общо основание от горепосочените лица. 10.20. Към всеки апарат от електролечебния и светолечебния кабинет трябва да има специална тетрадка за отбелязване на дефекти, профилактични прегледи и ремонти от правоимащите технически лица. 10.21. При ремонт не се разрешават промени в оригиналната заводска схема и настройка на апарата. 10.22. Провеждането на лечебни процедури се разрешава само с напълно изправни и проверени по отношение на електробезопасността апарати. 10.23. Не се допуска висш и среден медицински персонал, без съответна подготовка, да извършва лечебни процедури. 10.24. Всички електрически котлони и електронагревателни уреди трябва да бъдат със закрити нагреватели. За изваряване на инструменти, хидрофилни възглавнички и др. се използуват стерилизатори или специални съдове, монтирани в съответни камини с всмукателна вентилация. 10.25. Радиаторите и тръбопроводът на централното отопление, водопроводните и каналните тръби, както и други заземени предмети, които се намират в кабините, трябва да бъдат закрити на височина 2 метра от пода с дървени облицовки, пластмасови покрития и други. 10.26. При контактно наложени електроди, зануленият метален корпус на апарата трябва да е недостигаем от лекувания и от персонала или да бъде изолиран с екран от изолационен материал. 10.27. При монтиране на галванични вани (четирикамерна и др.) крановете, тръбите и другите металически части на водопроводната и канализационната инсталация трябва да бъдат недостигаеми за лекувания и персонала. Ваните се пълнят и изпразват с каучуков или пластмасов маркуч. Забранява се пълненето и изпразването на ваните при включен в захранващата мрежа апарат. 10.28. Всички естествено заземени предмети включително и водопроводният кран на физиотерапевтичния кабинет трябва да се свързват електропроводно към нулевата шина на разпределителното табло. Проводникът да бъде със сечение най-малко 2,5 м2. 10.29. Регулировката, настройването на параметрите или ремонтът на апаратите трябва да се извършва при изключено напрежение. Когато е необходимо да се правят известни регулировки при включено мрежово напрежение на нискочестотни апарати или апарати, които имат в електрическата схема източник на високо напрежение, тази регулировка трябва да се извършва при стриктно спазване на правилата за електротехническа безопасност при високоволтови уреди. В случая е задължително присъствието на второ лице, запознато с правилата за оказване на първа помощ. Да се използуват и лични диелектрични средства като ръкавици, изолационни поставки, боти и други. Използуваните във физикотерапевтичните отделения генератори за УВЧ и СВЧ трябва да отговарят на изискванията на действуващите в нашата страна норми за радио и телевизионно смущение. 11.1. Разкриването и преустройството на отделенията за физикална терапия и рехабилитация става с писмено разрешение на отделите "Народно здраве" при окръжните народни съвети, съгласувано с Института по курортология и физиотерапия и се узаконява от ИТЗУ при ОНС и ХЕИ. 11.2. Изискванията на настоящия правилник по устройството на отделенията за физикална терапия и рехабилитация са задължителни при проектиране на ново здравно строителство. По отношение на съществуващите отделения тези изисквания се прилагат етапно според възможностите на материалната база, по преценка на ръководството и органите по охраната на труда. 11.3. Изискванията по безопасността и хигиената на труда на настоящия правилник са задължителни за всички отделения и се решават етапно в срокове, съгласувани с органите по охраната и хигиената на труда. 11.4. Изпълнението на настоящия правилник се възлага на: завеждащ отделението (кабинет) или лекаря, по отношение използуването и съхраняването на апаратурата и пособията и спазване условията за безопасна работа; средните медицински кадри, работещи непосредствено с физиотерапевтичната апаратура, по отношение спазване изискванията за безопасна работа и правилното стопанисване на апаратите; техническите кадри, по отношение на монтажа, ремонта и поддържането на апаратите и съоръженията в пълна техническа изправност в кръга на тяхната компетентност. 11.5. Тълкувания по прилагането на правилника се дават от комисия с представители на: Министерство на народното здраве, Централен комитет по профсъюза на здравните работници, Научноизследователския институт по курортология и физиотерапия и др. 11.6. Контролът на приложението на настоящия правилник се възлага и осъществява от МНЗ и ЦКПСЗР и техните органи. Настоящият правилник се издава на основание чл. 105 от Кодекса на труда и отменя Временния правилник по технологичната безопасност и хигиената на труда във физиологичните отделения и кабинети от 1960 година.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Творческият фонд при Министерството на културата е създаден въз основа на чл. 2 от Закона за творческите фондове и има за цел да съдейства за развитието на творческата дейност и осъществяване на политиката в областта на изкуството и културата в Народна република България. 2. Творческият фонд при Министерството на културата извършва своята дейност съгласно Закона за творческите фондове , разпоредбите на този правилник и решенията на колегиума на Министерството на културата. 3. Творческият фонд при Министерството на културата има отделна банкова сметка и самостоятелен баланс. 4. Средствата за Творческия фонд при Министерството на културата се използват за: а) мероприятия във връзка с изпълнение на дългосрочните планове и програмите за развитието на изкуството, културата и науката и прояви от международно и национално значение, като прегледи, фестивали, конкурси и др.; б) осигуряване на материални условия (контрактации, творчески командировки, проучвания и др.) за създаване произведения на литературата, изкуството и науката с високи идейни, художествени и научни качества и за усъвършенствуване на художественото майсторство; в) провеждане мероприятия (фестивали, декади, конкурси, симпозиуми и др.) за популяризиране най-добрите произведения на литературата, изкуството и науката и най-високите постижения в областта на артистичното майсторство, за развитие на марксистко-ленинската теория и критика в областта на художественото и научното творчество; г) провеждане на мероприятия, самостоятелно или съвместно с един или няколко творчески съюза, за морално и материално стимулиране на творците – конкурси, прегледи и други национални и международни прояви; д) подпомагане и насочване на творческата дейност на отделни творци на литературата, изкуството и науката чрез специализация, творчески командировки в страната и в чужбина, отпускане на стипендии, поощрения, награди и др.; е) извършване на културен обмен с чужбина – изпращане и приемане на изтъкнати творци, колективи и групи; ж) отпускане на помощи или кредитиране на творческите фондове при съюзите, свързани с изпълнението на специални мероприятия. 5. Средствата на фонда се набират от източниците и в размерите, определени със Закона за творческите фондове и съгласно Наредбата за разпределение на източниците за средствата на творческите фондове, утвърдена от Министерския съвет с Постановление № 35 от 22.XII.1972 г. (ДВ, бр. 34 от 27.IV.1973 г.). Министърът на културата и министърът на финансите определят реда, сроковете и начините за внасяне на предвидените вноски и отчисления. 6. За приходите и разходите на фонда се съставя ежегодно приходно- разходна сметка, която се одобрява от министъра на финансите по предложение на министъра на културата. При изготвянето на годишната приходно-разходна сметка 25% от годишните постъпления на фонда се резервират за нуждите по чл. 7 от Закона за творческите фондове . Освен това се резервират до 15% от годишните постъпления на творческия фонд на разположение на министъра на културата за осъществяване на срочни, непредвидени по плана мероприятия. За награди и поощрения могат да се изразходват до 20% от годишните постъпления. Награди и поощрения до 3000 лв. се дават по решение на колегиума на Министерството на културата. Творчески командировки, специализации и стипендии се разрешават от министъра на културата. 7. Финансирането на отделните мероприятия по утвърдената годишна приходно-разходна сметка на фонда се извършва в кръга на действителните постъпления на средствата от фонда съобразно утвърдените от колегиума на Министерството на културата планове. 8. Неизразходваните до края на годината средства преминават по сметката на фонда за следващата година. 9. За приходите и разходите на Творческия фонд при Министерството на културата се води отделна счетоводна отчетност. 10. Управлението на Творческия фонд при Министерството на културата се осъществява от колегиума на Министерството на културата, който има следните функции: а) утвърждава годишния план на фонда, мероприятията за стимулиране на творческия процес, за подпомагане и насочване на творческата дейност и щата на фонда; б) приема годишния отчет и баланс и отчета за изпълнение на мероприятията по утвърдения годишен план на фонда; в) упражнява контрол по набирането и разходването на средствата и щата на фонда; г) решава отпускането на средства на творческите фондове при съюзите за провеждане на специални мероприятия по искане на съответния творчески съюз в съответствие с разпоредбите на чл. 7 от Закона за творческите фондове . 11. Изпълнението на мероприятията по утвърдения годишен план и приходно-разходната сметка се ръководят от колегиума на Министерството на културата. Разпоредител със средствата на фонда е министърът на културата или негов заместник, натоварен да изпълнява тези функции. 12. Административното управление и счетоводната отчетност на фонда се осъществяват от административен и помощен персонал, който ежегодно се определя с приходно-разходната сметка. 13. Този правилник се утвърждава на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за творческите фондове . Министърът на културата издава наредби, инструкции и тълкувания за прилагането на този правилник.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се определят структурата, устройството и дейността, правомощията и задълженията на органите за управление на Държавно предприятие "Държавна петролна компания", наричано по-нататък "ДП "ДПК" или "предприятието".

Чл. 2 . (1) Държавно предприятие "Държавна петролна компания" има статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и е образувано на основание чл. 11а, ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ЗДРВВЗ).

(2) Предприятието е юридическо лице със седалище София и с териториални звена в страната. Броят на териториалните звена се определя от Управителния съвет на предприятието.

(3) Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.

(4) Предприятието има фирмен знак, печат и интернет страница.

Чл. 3 . (1) Основен предмет на дейност на предприятието е:

1. създаване, съхраняване, опазване, обновяване и продажба на държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти по ЗДРВВЗ ;

2. създаване, съхраняване, обновяване и продажба на запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) ;

3. управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на резерви и запаси от нефт и нефтопродукти.

(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност, при спазване на принципите на равнопоставеност с останалите икономически оператори и недопускане на злоупотреби с монопол, господстващо положение или нелоялна конкуренция.

(3) Предприятието осъществява взаимодействие с Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА "ДРВВЗ"), условията, редът и сроковете за което се уреждат със споразумение съгласно чл. 11а, ал. 4 от ЗДРВВЗ .

Чл. 4 . (1) Държавата предоставя на ДП "ДПК" имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет

(2) Срещу имуществото – публична държавна собственост, предоставено на предприятието, не може да се насочва принудително изпълнение.

(3) Предприятието не може да се приватизира и срещу него не може да се открива производство по несъстоятелност.

(4) С решение на Министерския съвет предприятието може да учредява търговски дружества, включително с непарична вноска, представляваща правото на собственост върху предоставеното му имущество – частна държавна собственост, за осъществяване на търговска дейност, свързана с управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на нефт и нефтопродукти и бензиностанции, както и търговска дейност с алтернативни горива.

(5) Предприятието няма право да сключва договори за кредити с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Раздел I – Органи на управление

Чл. 5 . Органи на управление на предприятието са:

1. управителният съвет;

2. изпълнителният директор.

Раздел II – Правомощия на министъра

Чл. 6 . Министърът на икономиката:

1. упражнява правата на собственост на държавата в предприятието;

2. назначава и освобождава членовете на Управителния съвет, в т. ч. председател, изпълнителен директор и заместник изпълнителен директор;

3. одобрява плана за дейността на ДП "ДПК" през текущата календарна година и годишния отчет за дейността на предприятието през предходната календарна година, които са публични;

4. одобрява плана за управление на средствата за съответната година и тригодишните бюджетни прогнози едновременно с плана за дейността на ДП "ДПК" през текущата календарна година.

Раздел III – Управителен съвет

Чл. 7 . (1) Управителният съвет на ДП "ДПК" се състои от трима членове, в т. ч. председател, изпълнителен директор и заместник изпълнителен директор.

(2) Управителният съвет на предприятието осъществява управлението на дейността, стопанисването, поддържането и опазването на предоставеното му имущество и използването му по предназначение, като:

1. разработва и предлага за утвърждаване от министъра на икономиката проект на правилник за устройството и дейността на ДП "ДПК", измененията и допълненията му за внасяне в Министерския съвет;

2. одобрява структурата и числеността на персонала по предложение на изпълнителния директор, както и правила за определяне размера на работната заплата на персонала на предприятието;

3. приема вътрешен правилник за дейността на предприятието;

4. приема план за дейността на предприятието за текущата календарна година и годишен отчет за дейността през предходната;

5. взема решения за размера, вида и разпределението на средствата за осъществяване на основния предмет на дейност на предприятието за съответната година и ги предлага на министъра на икономиката за одобряване;

6. осъществява контрол върху приходите и разходите на предприятието;

7. приема годишния финансов отчет на предприятието;

8. разглежда докладите на вътрешния одит и следи за изпълнението на препоръките;

9. утвърждава бюджетните параметри на предприятието в съответствие с одобрените параметри на държавния бюджет за съответната година и ги изпраща в Министерството на икономиката;

10. приема проекти на бюджет и средносрочни бюджетни прогнози и ги изпраща в Министерството на икономиката в сроковете на бюджетната процедура;

11. ежегодно до 28 февруари представя на министъра на икономиката информация за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол в предприятието за предходната година;

12. взема решения за продажба или за ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на движими или недвижими вещи, съгласно приложимото законодателство;

13. определя броя на териториалните звена на предприятието в страната;

14. изпълнява други функции, свързани с предмета на дейност на предприятието.

(3) Управителният съвет осъществява функциите си по ред, определен в правилата за работа на Управителния съвет на ДП "ДПК", които уреждат най-малко задълженията на членовете, организацията и провеждането на заседанията и изпълнението на взетите решения.

Чл. 8 . (1) Членовете на Управителния съвет и изпълнителният директор на ДП "ДПК" се назначават от министъра на икономиката при условията и по реда на Закона за публичните предприятия , Правилника за неговото прилагане и приложимото законодателство.

(2) Членовете на Управителния съвет са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на предприятието, както и да не разгласяват информация, станала им известна при или по повод изпълнение на техните задължения, ако това би могло да повлияе негативно върху дейността и развитието на предприятието.

Чл. 9 . (1) Управителният съвет може да взема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или представлявани от друг член на съвета. Присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ. За представляването е необходимо изрично пълномощно за всеки конкретен случай.

(2) Решенията на Управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство.

(3) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

Чл. 10 . (1) Управителният съвет заседава най-малко един път месечно.

(2) Заседанията на Управителния съвет се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от упълномощен от него член на съвета.

(3) За заседанията на Управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.

(4) Решенията на Управителния съвет на ДП "ДПК" за разходване на финансови средства са публични и се публикуват на интернет страниците на Министерството на икономиката и на ДП "ДПК" в 14-дневен срок от приемането им.

Раздел IV – Изпълнителен директор

Чл. 11 . (1) Държавно предприятие "Държавна петролна компания" се представлява от изпълнителен директор, който:

1. представлява предприятието пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;

2. организира, ръководи и контролира пряко цялостната дейност на предприятието в съответствие с приетия от Управителния съвет правилник по чл. 7, ал. 2, т. 3 ;

3. провежда политиката на предприятието, свързана с неговия предмет на дейност;

4. осигурява и управлява финансовите, материалните и човешките ресурси при стопанисването и комплексното управление на предоставените на предприятието имоти и активи, включително запасите;

5. осигурява законосъобразното изпълнение на решенията на Управителния съвет;

6. утвърждава щатно разписание, сключва, изменя и прекратява трудовите договори, определя основните и допълнителните възнаграждения, налага дисциплинарни наказания и упражнява други права на работодател съгласно Кодекса на труда ;

7. утвърждава със заповед вътрешни актове на предприятието;

8. сключва договори с трети лица с оглед на осъществяване дейността на предприятието съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП) ;

9. отчита дейността си пред Управителния съвет и пред министъра на икономиката;

10. предлага на Управителния съвет план за дейността на предприятието за текущата година и отчет за предходната календарна година и предложение за вида, размера и разпределението на средствата за административни разходи;

11. уведомява Управителния съвет и министъра на икономиката за всички въпроси от съществено значение за дейността на предприятието, а когато това се изисква от приложимото законодателство – и съответните компетентни държавни органи;

12. сключва споразумение за взаимодействие с ДА "ДРВВЗ" съгласно чл. 11а, ал. 4 от ЗДРВВЗ ;

13. командирова със своя заповед в страната и в чужбина членовете на Управителния съвет, работниците и служителите, както и при необходимост външни експерти;

14. подписва всички документи от името на ДП "ДПК";

15. определя правила за документооборота на предприятието и контролира изпълнението им;

16. изпълнява функции и задачи съгласно ЗДРВВЗ и ЗЗНН и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане;

17. изпълнява и други функции, свързани с управлението на предприятието.

(2) При отсъствие на изпълнителния директор предприятието се представлява от заместник изпълнителния директор, за което се уведомява министърът на икономиката в качеството му на упражняващ правата на собственост на държавата в предприятието.

(3) Заместник изпълнителният директор осъществява изрично делегираните му от изпълнителния директор с писмена заповед правомощия, както и други дейности, възложени от изпълнителния директор.

Глава трета – ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ И НАЧИНИ НА РАЗХОДВАНЕ

Чл. 12 . (1) Дейността на ДП "ДПК" за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от:

1. приходи от дейността;

2. трансфер от държавния бюджет, предоставен чрез бюджета на Министерството на икономиката;

3. дивиденти, получени в резултат на дейността на търговските дружества, учредени съгласно чл. 4, ал. 4 ;

4. други постъпления, определени с нормативен акт.

(2) Средствата и операциите на ДП "ДПК" се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.

Чл. 13 . Средствата на предприятието се разходват за:

1. осъществяване предмета на дейност на предприятието;

2. издръжката му;

3. за изпълнение на решението на Министерския съвет по чл. 4, ал. 4 .

Чл. 14 . (1) Разходването на средствата се извършва на базата на предложен от Управителния съвет и утвърден от министъра на икономиката план за дейността на предприятието за текущата календарна година.

(2) Планът съдържа най-малко следните елементи:

1. подробно разписани цели и очаквани резултати за съответната година;

2. подробно разписани и остойностени дейности, които ще бъдат извършвани през годината за постигане на резултатите, придружени от инвестиционен план за съответната година;

3. план за управление на средствата за съответната година, разработен въз основа на предвидените дейности, инвестиционния план, очакваните приходи и разходи от дейността на предприятието; планът включва месечно разпределение на приходите, разходите и трансфера от държавния бюджет.

(3) Елементите на плана за дейността на предприятието се предлагат от Управителния съвет и се утвърждават от министъра на икономиката.

Чл. 15 . При превишение на приходите над разходите и наличие на неизразходвани средства в края на годината те могат да се ползват през следващата година при запазване целта на разходването им по предложение на Управителния съвет, утвърдено от министъра на икономиката.

Глава четвърта – ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ И СТРУКТУРА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Раздел I – Предмет на дейност

Чл. 16 . (1) Основният предмет на дейност на ДП "ДПК" съгласно чл. 3 включва:

1. създаване, съхраняване, опазване, обновяване и продажба на държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти по ЗДРВВЗ , като:

а) държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти се създават, съхраняват и опазват от предприятието по вид и количества, определени с решенията на Министерския съвет по чл. 13 и 14 от ЗДРВВЗ ;

б) освободените държавни резерви от нефт и нефтопродукти по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 20 от ЗДРВВЗ се продават от предприятието чрез лицензираните стокови борси по реда и начина, определени в Закона за стоковите борси и тържищата ; освободените военновременни запаси от нефт и нефтопродукти по ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 25 от ЗДРВВЗ се продават от предприятието на търговските дружества по т. 6 по реда на вътрешното възлагане по чл. 14, т. 5 от ЗОП , при наличието на условията за това;

в) в случай на решение по чл. 19, ал. 1, т. 3 , 4 и 5 от ЗДРВВЗ предоставя създадените държавни резерви от нефт и нефтопродукти безвъзмездно на ДА "ДРВВЗ" със задължение за последващо възстановяване от страна на предприятието;

2. създаване, съхраняване, поддържане, обновяване и продажба чрез лицензираните стокови борси в предвидените от закона случаи на запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЗНН , в т. ч.:

а) утвърдените от ДА "ДРВВЗ" нива на запаси по категории горива за извънредни ситуации;

б) целеви запаси, определени с акт на Министерския съвет;

3. публикуване на предварителна информация по категориите продукти по т. 2 за условията и количествата запаси, за които може да поеме задължение да съхранява за задължени лица, икономически оператори и централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз;

4. покупки и задължително застраховане на запаси по т. 1 и 2 при условията и по реда на ЗОП ;

5. управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на резерви и запаси от нефт и нефтопродукти;

6. след решение на Министерския съвет може да учредява търговски дружества за осъществяване на търговска дейност, свързана с управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на нефт и нефтопродукти и бензиностанции, както и търговска дейност с алтернативни горива и да осъществява правата на държавата като акционер или съдружник в тях;

7. за целите на статистическото докладване към Европейската комисия, както и за осъществяване на текущ контрол на наличностите подава ежемесечно на ДА "ДРВВЗ" до 15-о число на текущия месец информация за:

а) действително създадените от него и съхранявани запаси за извънредни ситуации и/или целеви запаси по видове, количества и място на съхранение – на територията на страната в петролните бази, управлявани от него, и/или в складове, регистрирани по чл. 38 от ЗЗНН , и на територията на други държави – членки на Европейския съюз;

б) съхраняваните от него запаси за извънредни ситуации за сметка на задължени лица;

в) съхраняваните от него запаси за извънредни ситуации за сметка на други държави – членки на Европейския съюз;

г) информация по видове и количества продукти по т. 2, за които може да поеме задължение да съхранява за задължени лица, икономически оператори или централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз;

8. представя в ДА "ДРВВЗ" ежегодно до 15 февруари информация за закупените и продадени запаси по т. 2 по видове и количества, както и наличностите към 1 януари и 31 декември през предходната календарна година;

9. изготвя и представя в ДА "ДРВВЗ" документите, свързани със запасите и резервите съгласно изискванията на нормативната уредба.

(2) Информацията по ал. 1, т. 7 и 8 се предоставя на хартиен и електронен носител, а когато съдържа класифицирана информация, се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) .

Чл. 17 . Предприятието може:

1. да възлага съхраняването и опазването на военновременните запаси чрез договор на търговци и организации за възложените им с акт на Министерския съвет военновременни задачи или на търговци и организации, определени на конкурсен принцип;

2. да възлага съхраняването на запаси за извънредни ситуации на съхранители с регистрирани складове по чл. 38 от ЗЗНН ;

3. създава и/или съхранява запаси за извънредни ситуации в други държави – членки на Европейския съюз, или в създадените от тях централни структури за управление на запасите и/или икономически оператори по смисъла на ЗЗНН .

Раздел II – Структура, функции и организация на предприятието

Чл. 18 . (1) Държавно предприятие "Държавна петролна компания" се състои от:

1. главно управление;

2. териториални звена.

(2) Структурата на главното управление на предприятието включва една главна дирекция, една дирекция, служител по сигурността на информацията и финансов контрольор:

1. Главна дирекция "Резерви и запаси от нефт и нефтопродукти";

2. дирекция "Административно, финансово, информационно и правно осигуряване";

3. служител по сигурността на информацията;

4. финансов контрольор.

(3) При наличие на предпоставките, предвидени в Закона за вътрешния одит в публичния сектор , в структурата на предприятието, с решение на Управителния съвет, задължително се изгражда и звено за вътрешен одит и се одобрява неговият статут (вътрешен акт, който определя целта, правомощията и отговорностите на вътрешния одит). Управителният съвет на предприятието може да вземе решение за изграждане на звено за вътрешен одит и в случаите, когато не са налице предпоставки за това.

(4) Числеността на предприятието се одобрява от Управителния съвет.

Чл. 19 . (1) Главна дирекция "Резерви и запаси от нефт и нефтопродукти":

1. организира и контролира създаването, съхраняването, опазването, отчитането, обновяването, ползването и възстановяването на държавните резерви, военновременните запаси и запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и на целеви запаси от нефтопродукти;

2. анализира състоянието и прави предложения за обновяване на държавните резерви, военновременните запаси и запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и на целевите запаси от нефтопродукти;

3. организира и контролира освобождаването и предаването на държавни резерви и военновременни запаси от нефт и нефтопродукти;

4. организира и отговаря за ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти съобразно разпорежданията на председателя на ДА "ДРВВЗ";

5. осъществява методическо ръководство и контрол на дейността на териториалните звена, свързана със съхраняваните резерви и запаси;

6. осъществява контрол на наличностите на резервите и запасите и контрол на техническото състояние на петролните бази;

7. изготвя становища и предложения във връзка със създаването, съхраняването, обновяването, отчитането и ползването на резервите и запасите, както и по инвентаризациите им, извършвани от териториалните звена;

8. изготвя справки, становища и предложения по изпълнението на договорите за създаване, съхраняване, опазване, обновяване, възстановяване и реализация на държавните резерви, военновременните запаси, запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целевите запаси от нефтопродукти;

9. подава на ДА "ДРВВЗ" ежемесечно до 15-о число информацията по чл. 4, ал. 8 от ЗЗНН ;

10. провежда конкурсни процедури за избор на външни съхранители на държавни резерви и военновременни запаси;

11. участва в подготовката и провеждането на конкурси за съхранители на запаси на предприятието в складове, регистрирани по чл. 38 от ЗЗНН ;

12. участва в подготовката на проекти на инструкции, вътрешни правила и други актове по прилагането на ЗДРВВЗ и ЗЗНН ;

13. извършва маркетингови проучвания за целите на управлението на държавните резерви, военновременните запаси, запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целевите запаси от нефтопродукти;

14. събира, обобщава и анализира пазарните цени на нефта и нефтопродуктите;

15. участва в подготовката на вътрешни правила и актове по прилагането на ЗОП , ЗДРВВЗ и ЗЗНН ;

16. организира и изпълнява всички дейности по възлагане на обществени поръчки;

17. организира и провежда цялостното изпълнение на процедури за продажба на освободени държавни резерви и военновременни запаси;

18. организира борсовата търговия във връзка с дейността на предприятието;

19. във връзка със създаването, обновяването и продажбата на държавните резерви, военновременните запаси, запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целевите запаси от нефтопродукти ежемесечно обобщава справките за неизпълнените договори и предприетите действия и прави предложения по тях;

20. разработва програма за капиталови разходи;

21. организира и контролира извършването на ремонтната дейност на петролните бази и прилежащата им инфраструктура, сградния фонд, машините и съоръженията, изграждането на нови обекти, доставката на машини и съоръжения и цялостното техническо обслужване на транспортните средства на предприятието;

22. организира и провежда процедурите по Закона за държавната собственост , свързани с управление и разпореждане с имоти и движими вещи, предоставени на предприятието;

23. организира и контролира охраната на сградите, помещенията и съоръженията на предприятието, както и пропускателния режим;

24. участва при съставянето и сключването на договори, по които предприятието е страна;

25. осигурява поддържането в техническа готовност за използване на обекти от военновременната система за управление, предоставени на предприятието;

26. изгражда и поддържа информационните бази данни за състоянието и наличностите на държавните резерви, военновременните запаси, запасите за извънредни ситуации и целевите запаси от нефтопродукти.

(2) Към Главна дирекция "Резерви и запаси от нефт и нефтопродукти" функционират териториални звена – петролни бази за съхранение на резерви и запаси от нефт и нефтопродукти.

Чл. 20 . Дирекция "Административно, финансово, информационно и правно осигуряване":

1. разработва предложения по проекта на годишен бюджет на предприятието и средносрочните бюджетни прогнози;

2. отговаря за цялостното финансово-счетоводно обслужване на дейността на предприятието;

3. организира формирането на средствата за работна заплата и следи за законосъобразното им разходване;

4. осигурява данните и изготвя ежемесечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета и съставя годишен финансов отчет;

5. следи за разходването на финансовите средства съгласно одобрения бюджет и прави предложения за корекциите му, когато се налага;

6. осъществява текущ и последващ вътрешен финансов контрол по:

а) спазването на финансовата, бюджетната и платежната дисциплина;

б) правилното оформяне на първични и вторични счетоводни документи и своевременното им отразяване по счетоводните регистри;

в) редовното извършване на планови и извънпланови инвентаризации;

г) поемането на задължения и извършването на разходи;

7. отговаря за прилагането на системата за двоен подпис;

8. отговаря за съхраняването и ползването на счетоводния архив;

9. изготвя справки, становища и предложения по изпълнението на сключените договори, с изключение на тези, свързани със създаване, съхраняване, обновяване и реализация на държавни резерви, военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, както и по приходите и разходите по всички договори на предприятието;

10. организира и осъществява дейностите по използване и управление на предоставените на предприятието недвижими имоти;

11. подпомага ръководството на предприятието с оглед на законосъобразното осъществяване на неговите функции;

12. осъществява процесуално представителство и правната защита на предприятието пред всички съдебни инстанции, арбитражни и административни органи;

13. предприема правни действия по събиране вземания на предприятието;

14. дава становища по законосъобразността на проекти на договори, заповеди и други актове и документи, свързани с дейността на предприятието;

15. дава становища по правни въпроси и осъществява методическа помощ и координация по отношение на правното осигуряване на дейностите на другите звена в предприятието;

16. разработва вътрешни правила и други актове, осигуряващи дейността на изпълнителния директор и на предприятието;

17. изготвя и актуализира проектите на длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите;

18. организира и контролира съставянето и актуализирането на длъжностните характеристики и функционалните характеристики на звената в предприятието;

19. изготвя актове, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения;

20. изготвя, оформя и съхранява трудовите досиета на служителите;

21. изпълнява функции, свързани със защитата на личните данни;

22. организира и координира дейността на предприятието по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

23. организира и осъществява деловодната дейност и текущото съхраняване на документите, като получава, обработва, регистрира и предава входящата кореспонденция по предназначение; обработва и изпраща изходящата кореспонденция;

24. обработва и съхранява деловодния архив на предприятието;

25. подпомага изпълнителния директор на предприятието по осигуряване на готовността за работа в условия на бедствия, аварии и други от военен и невоенен характер;

26. разработва план за охрана чрез физически и технически средства и следи за неговото изпълнение;

27. разработва плана за привеждане от мирно във военно положение и организира изпълнението на мероприятията по подготовката за работа във военно време;

28. разработва плана на предприятието за действия при бедствия;

29. организира разработването на военновременния план и осъществява неговото поддържане и коригиране в съответствие с утвърдена методика за военновременно планиране и нормативни актове за неговото ресурсно осигуряване;

30. организира подготовката на личния състав на предприятието за действия във военно време и в условия на кризи от военен и невоенен характер;

31. организира денонощно дежурство за поддържане на готовност за оповестяване на предприятието при привеждане на страната от мирно във военно положение и при бедствия, аварии и др.;

32. планира, разпределя и отчита финансовите средства за дейностите по защита при бедствия, аварии и др. и отбранително-мобилизационната подготовка и по изпълнение на задълженията по Закона за защита при бедствия ;

33. дава методически указания и осъществява контрол по дейностите, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка;

34. разработва план на предприятието за противодействие на тероризма и защита при терористична дейност;

35. организира и поддържа комуникационната инфраструктура на предприятието;

36. съдейства за техническото осигуряване на сигурността на информационния обмен и защитата на данните;

37. изгражда и развива електронния документооборот в предприятието и електронните бази данни;

38. разработва процедури и предприема мерки за отстраняване на уязвимости и повишаване на нивото на мрежовата и информационната сигурност при инциденти, включително кибератака.

Чл. 21 . Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на изпълнителния директор на предприятието и изпълнява следните задачи:

1. следи за спазване изискванията на ЗЗКИ и на други нормативни актове, регламентиращи защитата на класифицираната информация;

2. подпомага изпълнителния директор на предприятието по защита на класифицираната информация;

3. прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация;

4. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение;

5. организира, ръководи и контролира дейностите за гарантиране на индустриалната сигурност при сключване и изпълнение на договори, свързани с достъп до класифицирана информация или с прилагане на специални мерки за сигурност;

6. ръководи регистратури за класифицирана информация;

7. взаимодейства и предоставя информация на Държавната комисия по сигурността на информацията съгласно ЗЗКИ и отговаря за изпълнението на задължителните указания на комисията;

8. разработва задължителните специфични изисквания за сигурност на информационните системи и мрежи в предприятието.

Чл. 22 . (1) Финансовият контрольор е пряко подчинен на изпълнителния директор и осъществява предварителен контрол за законосъобразност в съответствие със Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор .

(2) Финансовият контрольор извършва проверка на необходимите факти, обстоятелства и документи и приложенията към тях преди вземане на решение, свързано с финансовата дейност на предприятието, с цел изразяване на мнение дали предлаганото решение съответства на всички приложими изисквания на законодателството.

(3) Финансовият контрольор извършва предварителен контрол, като:

1. осъществява проверки преди вземането на решения за поемане на задължения и за извършване на разход;

2. проверява за правилното начисляване и калкулиране на количествата и сумите;

3. изразява мнение за законосъобразност на решенията/действията за поемане на задължения или за извършване на разходи в предприятието и предоставя на изпълнителния директор разумна увереност за съответствието им с приложимото законодателство;

4. изисква и има право да получава всички данни и документи, включително в електронна форма, за целите на предварителния контрол за законосъобразност.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 11а, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси .