Редакции (ДВ)
- Консолидиран текст към 13.07.2026 г.
Раздел I – Общи положения
Чл. 1. С този правилник се уреждат основните въпроси, свързани със структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация, както и взаимодействието му с другите органи и организации и връзките му с обществеността.
Чл. 2. (1) Министерският съвет ръководи изпълнителната власт в Република България.
(2) Дейността на Министерския съвет се осъществява въз основа на следните принципи: законност, колегиалност, йерархичност и децентрализация на оперативните функции и правомощия.
(3) Министерският съвет работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато опазването на държавна тайна или други важни причини налагат това.
Раздел II – Структура
Чл. 3. Министерският съвет е колегиален орган и се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.
Чл. 4. (1) При осъществяване на своята дейност Министерският съвет се подпомага от органи, като: министерства, комитети, комисии, съвети и агенции, на които по тяхно предложение определя организацията и реда на дейността им. На тях той може да делегира изпълнението на някои свои функции и правомощия, когато за това съществува законно основание.
(2) Ръководствата на комитети, управления, комисии, съвети, агенции и други ведомства се назначават и освобождават от Министерския съвет, доколкото със закон не се възлага това на друг орган.
Чл. 5. (1) Министерският съвет осъществява своята дейност с помощта на администрация.
(2) Администрацията на Министерския съвет се състои от функционални и обслужващи отдели и други служби.
Чл. 6. (1) Администрацията се ръководи от главния секретар на Министерския съвет, а в негово отсъствие н от определен от него началник на отдел.
(2) Главният секретар:
1. разпределя между отделите и другите служби задачите, свързани с подготовката и приемането на актове от Министерския съвет, както и със създаването на условия за нормалната му работа;
2. ръководи чрез началниците на отделите всички дейности, осигуряващи функционирането на администрацията на Министерския съвет;
3. контролира изпълнението на задачите, произтичащи от актове на Министерския съвет, на министър-председателя и на неговите заместници;
4. отговаря и контролира организацията на работата с документите, опазването на служебната тайна по тях и съхраняването им.
(3) Главният секретар организира и ръководи работата на Министерския съвет като юридическо лице и го представлява в това му качество пред трети лица. Той управлява имуществото, като с негова заповед се уреждат редът и условията за ползването му.
(4) Главният секретар се отчита за своята дейност пред министър-председателя.
Чл. 7. (1) Функционалните отдели извършват дейност, свързана по същество с подготовката и приемането на актове от Министерския съвет. Те са специализирани в следните направления: правно, социално-икономическо и по въпросите на местната администрация и обществения ред.
(2) Функционалните отдели се ръководят от началници на отдели, които се определят от министър-председателя по предложение на главния секретар. Те осъществяват организационното ръководство на отделите в съответствие с функциите им.
(3) Дейността на функционалните отдели се регулира от правила, утвърдени от министър-председателя.
Чл. 8. (1) Основна длъжност във функционалните отдели е съветникът, който се определя от министър-председателя по предложение на началника на отдела.
(2) Основните задачи на съветника са:
1. дава становища съобразно своята специализация относно законосъобразността и целесъобразността на внасяните за разглеждане и приемане от Министерския съвет проекти на актове;
2. участва в окончателното оформяне на приетите от Министерския съвет, министър-председателя и неговите заместници актове;
3. участва в разработването на проекти на актове на Министерския съвет, когато това изрично му е възложено;
4. подпомага работата на Министерския съвет в решаването и на други въпроси.
Чл. 9. (1) Обслужващите отдели са специализирани в оперативно и административно-стопанско направление.
(2) По решение на Министерския съвет могат да бъдат създавани и други звена, които се включват в неговата администрация.
(3) Обслужващите отдели и другите служби се ръководят от началници, трудовите договори с които се сключват, изменят и прекратяват от министър-председателя по предложение на главния секретар.
(4) Дейността на обслужващите отдели и на другите служби се осъществява въз основа на правила, утвърдени от министър-председателя.
(5) Трудовите договори със служителите в обслужващите отдели и в другите служби се сключват, изменят и прекратяват от главния секретар по предложение на началника на отдела или на службата.
Чл. 10. (1) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той координира работата на заместник министър-председателите.
(2) Функциите на министър-председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него заместник министър-председател.
(3) Министър-председателят може да разпределя свои задачи, които по закон не са от неговата изключителна компетентност, между своите заместници.
(4) Министър-председателят и неговите заместници се подпомагат в своята дейност от кабинети, които работят под тяхното непосредствено ръководство.
Чл. 11. Структурата и щатният състав на отделите и другите служби на администрацията на Министерския съвет, както и на кабинетите на министър-председателя и на неговите заместници се утвърждават от министър-председателя.
Чл. 12. Служителите в администрацията на Министерския съвет се командироват в страната от главния секретар или от овластен от него началник на отдел, а в чужбина н от министър-председателя или от овластен негов заместник. Предложенията за командироването им се съгласуват по служебната йерархия.
Раздел III – Организация на работата
Чл. 13. (1) Министерският съвет разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания, които се свикват от министър-председателя, а в негово отсъствие н от посочен от него заместник министър-председател.
(2) Министерският съвет провежда редовни заседания в предварително определени със заповед на министър-председателя дни и часове.
(3) За промени в графика на заседанията, както и за свикването на извънредни заседания министрите се уведомяват своевременно от главния секретар на Министерския съвет.
Чл. 14. Министър-председателят открива, ръководи и закрива заседанията на Министерския съвет. В отсъствие на министър-председателя заседанията се водят от посочен от него заместник министър-председател.
Чл. 15. (1) Заседанията на Министерския съвет се откриват и провеждат в присъствието на повече от половината от членовете на Министерския съвет.
(2) По изключение и след съгласуване с министър-председателя министрите могат да бъдат представени на заседанието на Министерския съвет в разискването на въпросите от дневния ред от техен заместник. Заместник-министрите не вземат участие в гласуването на актовете на Министерския съвет.
Чл. 16. (1) Заседанията на Министерския съвет са открити и закрити.
(2) Със заповед на министър-председателя се определят служителите от администрацията на Министерския съвет, които задължително присъстват на откритите заседания на Министерския съвет, както и органите и организациите и условията, при които могат да бъдат канени техни представители.
(3) Когато Министерският съвет реши да проведе закрито заседание, министър-председателят определя служителите от администрацията, които да присъстват на него.
Чл. 17. (1) За всяко заседание на Министерския съвет се съставя дневен ред, който се подготвя от главния секретар.
(2) В предложението за дневния ред се включват въпроси, по които са постъпили становища на съответните функционални отдели или има готовност те да бъдат изготвени в срок.
(3) Промени в дневния ред могат да се правят по изключение и само със съгласието на министър-председателя.
Чл. 18. (1) Министерският съвет разглежда и решава въпроси:
1. които съгласно Конституцията и законите на страната са му изрично възложени;
2. които следват от ръководното му място в изпълнителната власт;
3. по които между отделните министерства и други ведомства, както и между областните управители има спор за компетентност или друго несъгласие.
(2) Министерският съвет решава въпросите от своята компетентност с постановления, разпореждания и решения.
(3) Министерският съвет одобрява с решение проектите на закони и предложенията за издаване на укази, които по негова инициатива ще се внасят в Народното събрание или ще се представят на президента на републиката.
Чл. 19. (1) Въпроси за включване в дневния ред на заседание на Министерския съвет могат да внасят членовете на Министерския съвет, главният секретар на Министерския съвет и централните държавни органи, чиито ръководители не са членове на Министерския съвет.
(2) Областните управители внасят въпроси за включване в дневния ред на заседание на Министерския съвет само в рамките на своята териториална компетентност.
(3) Министрите и другите органи по ал. 1 и 2 не могат да поставят пред Министерския съвет за разглеждане и решаване въпроси, които са от тяхната компетентност. Ако в известни случаи те искат да вземат мнението на Министерския съвет по такива въпроси, това те правят без писмен доклад и без даденото мнение да се вписва в протокола от заседанието.
Чл. 20. (1) Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с писмени доклади и проект на акта.
(2) В доклада се посочва правното основание, на което въпросът се внася и решаването му е от компетентността на Министерския съвет, както и кои бележки от получените становища се приемат и кои не и съображенията за това.
(3) Законопроектите се придружават и от мотиви.
Чл. 21. (1) Въпросите, които засягат различни централни органи и областни администрации, се внасят в Министерския съвет след предварително съгласуване с тях. Ако не се постигне съгласие по проекта на акта, вносителят представя доклада, задължително придружен от становището на останалите органи.
(2) Вносителят задължително изисква и Министерството на финансите дава становище по проектите на актове на Министерския съвет, когато решаваните с тях въпроси се нуждаят от финансово осигуряване.
(3) Проектите на постановленията се внасят в Министерския съвет само след като бъдат съгласувани със Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието.
Чл. 22. (1) Законопроектите се внасят за разглеждане и одобряване от Министерския съвет, след като по тях бъде взето становището на заинтересуваните органи и организации.
(2) Вносителят представя в Министерството на правосъдието разработените от него законопроекти за експертна оценка и уточняване на окончателния вариант.
(3) Окончателният вариант на законопроектите се представя в Министерския съвет от министъра на правосъдието с доклад, подписан и от вносителя.
Чл. 23. (1) Функционалните отдели изготвят становища относно законосъобразността, съответно целесъобразността на внесените проекти на актове за разглеждане от Министерския съвет.
(2) В случаите, когато отдел УПравенФ няма забележки относно законосъобразността на проекта за решение или разпореждане, становище от него не се изготвя. Той не дава становище и по внесения проект на нормативен акт, ако съветник от отдела е участвал в изготвянето му.
Чл. 24. В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 20, 21 и 22, както и ако състоянието на проекта на акта не позволява той да бъде разгледан на заседание на Министерския съвет, материалът се връща на вносителя.
Чл. 25. (1) Министерският съвет разглежда само въпросите, които са поставени в дневния ред на заседанието.
(2) Министерският съвет може да включи допълнителна точка към дневния ред само в неотложни случаи, ако ще приеме по въпроса решение или разпореждане.
Чл. 26. (1) Обсъждането на всяка точка от дневния ред започва с изложение от вносителя, в което той устно развива доклада си и накратко отговаря на получените принципни бележки. След това министър-председателят дава думата на членовете на Министерския съвет, които желаят да се изкажат по материала. Ако прецени за необходимо, той може да включи в разискването и други участници в заседанието.
(2) Ако при обсъждането се получи мотивирано отрицателно становище по определен въпрос, той се отлага за допълнително съгласуване.
Чл. 27. (1) Министерският съвет гласува своите актове явно и ги приема с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието негови членове.
(2) По изключение проекти на решения и разпореждания могат да бъдат представени неприсъствено за подпис от всички членове на Министерския съвет. В този случай министър-председателят подписва последен акта.
(3) Ако някой от членовете на Министерския съвет направи възражение, че е необходимо даден въпрос да бъде обсъден на заседание, министър-председателят включва проекта на решение или разпореждане по ал. 2 в дневния ред на следващото заседание.
Чл. 28. (1) За заседанията на Министерския съвет се води стенограма, която се подписва от главния секретар и от участвалия в заседанието стенограф.
(2) Въз основа на стенограмата главният секретар с помощта на участващите в заседанието служители от администрацията изготвя протокол от заседанието на Министерския съвет. В протокола се включват разискваните въпроси от дневния ред и приетите по тях актове. Той се подписва от министър-председателя.
(3) Главният секретар координира работата по окончателното редактиране на приетите актове с оглед на съобразяването им с направените по тях на заседанието поправки и допълнения и точното им правно и езиково оформяне. Актовете на Министерския съвет се подписват в следната поредност: редактор-стилист, съветници, началници на функционалните отдели, главен секретар и министър-председател.
Чл. 29. (1) Одобрените законопроекти се изпращат до Народното събранине, придружени с писмо, подписано от министър-председателя.
(2) Подлежащите на обнародване актове се изпращат в "Държавен вестник" по установения в закона ред, като нареждането се парафира от началника на отдел "Правен".
(3) По ред, определен от главния секретар, се разпращат преписи от приетите решения и разпореждания.
Чл. 30. Регистрацията и движението на документите, работата по тях и опазването им се регламентират с правила, утвърдени от главния секретар.
Раздел IV – Взаимодействие с други органи и организации и връзки с обществеността
Чл. 31. (1) При осъществяване на своите функции Министерският съвет взаимодейства с Народното събрание, президента на републиката, Българската народна банка, както и с други институции на държавата, невключени в структурата на изпълнителната власт.
(2) Взаимодействие се осъществява и с общинските органи.
(3) Министерският съвет използва различните форми и механизми на социално сътрудничество при взаимодействието си с централните ръководства на синдикатите и работодателите. Редът за осъществяване на това взаимодействие от страна на Министерския съвет се определя с негово решение.
Чл. 32. (1) Пресцентърът на Министерския съвет информира обществеността за работата на Министерския съвет и осигурява връзката му със средствата за масова информация.
(2) Дейността на Пресцентъра се урежда с правила, утвърдени от министър-председателя.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. (1) В срок от 10 дни от обнародването на този правилник ръководителите на отделите и другите служби са длъжни да представят за утвърждаване правила за дейността на техните отдели или служби.
(2) Всички служители са длъжни срещу подпис да се запознаят с правилата за дейността на отдела или службата, в която работят.
§ 2. Изпълнението на правилника се възлага на главния секретар.