Вид акт: Ратификационен закон

Член единствен. Република България оттегля резервите, направени в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция относно корупцията , ратифицирана със закон (ДВ, бр. 42 от 2001 г.). ————– Законът е приет от 39-то Народно събрание на 10 декември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Чл. 1. Република България оттегля резервата по чл. 20 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание , подписана на 10 юни 1986 г. (ДВ, бр. 42 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3384 от 1986 г. (ДВ, бр. 80 от 1986 г.).

Чл. 2. Република България заявява:

1. в съответствие с чл. 41 от Международния пакт за граждански и политически права (ДВ, бр. 43 от 1976 г.), ратифициран с Указ № 1199 от 1970 г. (ДВ, бр. 60 от 1970 г.), признава компетенциите на Комитета по правата на човека да получава и разглежда съобщения, в които една държава страна, направила декларация, с която признава по отношение на себе си компетенциите на комитета, твърди, че друга държава страна не изпълнява задълженията си по този пакт;

2. в съответствие с чл. 14 от Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (ДВ, бр. 56 от 1992 г.), ратифицирана с Указ № 515 от 1966 г. (ДВ, бр. 51 от 1966 г.), признава компетенциите на Комитета за премахване на расовата дискриминация да получава и разглежда съобщения от лица или групи хора, намиращи се под нейна юрисдикция, които твърдят, че от страна на Република България са били нарушени които и да било от правата им, провъзгласени в тази конвенция;

3. в съответствие с чл. 21 от Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание , признава компетенциите на Комитета срещу изтезанията да получава и разглежда съобщения, в които една държава страна твърди, че друга държава страна не изпълнява задълженията си по тази конвенция;

4. в съответствие с чл. 22 от Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание , признава компетенциите на Комитета срещу изтезанията да получава и разглежда съобщенията пряко от или от името на лица под нейна юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушаване разпоредбите на конвенцията от страна на държава – страна по тази конвенция.

Чл. 1. Република България оттегля резервите по Женевските конвенции (необнародвани) от 12 август 1949 г., по които е страна от 1955 г., ратифицирани с Указ № 181 от 22 май 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), в сила от 22 януари 1955 г., както следва:

1. по чл. 10 от Конвенцията за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили;

2. по чл. 10 от Конвенцията за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на морските въоръжени сили;

3. по чл. 10, 12 и 85 от Конвенцията относно третирането на военнопленниците;

4. по чл. 11 и 45 от Конвенцията относно закрила на цивилните лица във време на война.

Чл. 2. Република България приема следната декларация по чл. 90, т. 2, буква "а" от Първия допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародван), ратифициран с Указ № 1586 от 4 август 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.), в сила от 26 март 1990 г.: "Република България, в съответствие с т. 2, буква "а" на чл. 90 от Първия допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г., признава ipso facto и без специално споразумение, по отношение на всяка друга високодоговаряща страна, която приема същото задължение, компетенциите на Международната комисия за установяване на факти."

Член единствен. Прекратява действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Корейската народнодемократична република, подписан на 17 юни 1984 г. в София . ————— Законът е приет от 39-о Народно събрание на 26.02.2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Прекратява действието на Договора за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социалистическа Етиопия , подписан на 14 юли 1980 г. във Варна. ————– Законът е приет от 39-то Народно събрание на 2 октомври 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Прекратява действието на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република, подписан на 8 март 1963 г. в София , ратифициран с Указ № 359 от 18 май 1963 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила на 1 май 2004 г. ———- Законът е приет от 39-о Народно събрание на 15 април 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Чл. 1. (Доп. – ДВ, бр. 89 от 2015 г., в сила от 17.11.2015 г.) Република България в съответствие с чл. 36, т. 2 от Статута на Международния съд , по който тя е страна от 14 декември 1955 г., приема следната декларация: Признава в съответствие с чл. 36, т. 2 от Статута на Международния съд за задължителна ipso facto и без специално споразумение по отношение на всяка друга държава, приела същото задължение, юрисдикцията на съда по всички правни спорове, основаващи се на факти и ситуации, възникнали или продължаващи да съществуват след влизането в сила на тази декларация, които се отнасят до:

1. тълкуване на договор;

2. какъвто и да е въпрос от международното право;

3. наличието на какъвто и да е факт, който, ако бъде установен, би представлявал нарушение на международно задължение;

4. естеството или размера на обезщетението, дължимо за нарушението на международно задължение, с изключение на спорове, произтичащи от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право , от друг многостранен или двустранен международен договор или споразумение в областта на морското право, както и от международното обичайно право в областта на морското право, включително, но без да се ограничава само до спорове за права на корабоплаване, проучване и експлоатация на живи и неживи природни ресурси, защита и опазване на морската среда, делимитация на морски граници и пространства и на спорове с държава, която е признала задължителната юрисдикция на Международния съд по чл. 36, т. 2 на статута по-малко от 12 месеца преди да заведе дело пред съда или само за целите на конкретен спор. Република България си запазва правото по всяко време да внесе изменения в тази декларация, които ще влязат в сила 6 месеца след депозиране на уведомлението за тях. Тази декларация влиза в сила за срок от 5 години от датата на депозирането й при Генералния секретар на Организацията на обединените нации. След изтичането на петгодишния срок тя ще остане в сила, докато не бъде денонсирана с предизвестие от 6 месеца до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Чл. 2. Република България оттегля резервите по:

1. член 9 на Конвенцията за преследване и наказване на престъпленията по геноцида, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 9 декември 1948 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г. (ДВ, бр. 153 от 1950 г.);

2. член 22 на Конвенцията за борба против търговията с хора и против експлоатацията на проституцията от страна на трети лица, открита за подписване на 21 март 1950 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 347 от 27 ноември 1954 г. (необнародван);

3. член 9 на Конвенцията за политическите права на жената, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 20 декември 1952 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 54 от 26 февруари 1954 г. (необнародван);

4. член 22 на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, открита за подписване на 7 март 1966 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 515 от 23 юни 1966 г. (ДВ, бр. 51 от 1966 г.);

5. член 29, ал. 1 на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 18 декември 1979 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1944 от 18 септември 1981 г. (ДВ, бр. 76 от 1981 г.);

6. член 30 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание , приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1984 г. (ДВ, бр. 42 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3384 от 9 октомври 1986 г. (ДВ, бр. 80 от 1986 г.);

7. член 13, т. 1 на Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпленията против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 14 декември 1973 г. (ДВ, бр. 48 от 1977 г.), ратифицирана с Указ № 1156 от 31 май 1974 г. (ДВ, бр. 46 от 1974 г.);

8. член 16, т. 1 на Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 17 декември 1979 г. (ДВ, бр. 41 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3418 от 16 декември 1987 г. (ДВ, бр. 98 от 1987 г.);

9. раздел 24 и раздел 32 на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 21 ноември 1947 г. (необнародвана), присъединяването на Република България към която е одобрено с Указ № 388 от 3 май 1968 г. (ДВ, бр. 37 от 1968 г.).

Член единствен. Приема следната декларация по смисъла на член ХI , раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, одобрена от Общото събрание на Организацията на Обединените нации на 21 ноември 1947 г . : "Република България заявява, че разширява направената с Указ № 388 на Президиума на Народното събрание (ДВ, бр. 37 от 1968 г.) декларация и ще прилага разпоредбите на конвенцията и по отношение на следните специализирани организации: Международния валутен фонд Международната банка за възстановяване и развитие Международната финансова корпорация Световната организация за интелектуална собственост Организацията на Обединените нации за промишлено развитие."

Член единствен. Приема следната декларация по смисъла на чл. ХI, Раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации , одобрена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 21 ноември 1947 г.: "Република България заявява, че разширява направената с Указ № 388 на Президиума на Народното събрание декларация (обн., ДВ, бр. 37 от 1968 г.; доп., бр. 113 от 1999 г.) и ще прилага разпоредбите на Конвенцията и по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към Конвенцията."

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 10 юни 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Република България оттегля резервата, направена по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция, съставена на 13 декември 1957 г. в Париж ( ДВ, бр. 8 от 1995 г.), ратифицирана със закон на 27 април 1994 г . (ДВ, бр. 39 от 1994 г.).