Статус: Действаща
Чл. 1. (Доп. – ДВ, бр. 89 от 2015 г., в сила от 17.11.2015 г.) Република България в съответствие с чл. 36, т. 2 от Статута на Международния съд , по който тя е страна от 14 декември 1955 г., приема следната декларация: Признава в съответствие с чл. 36, т. 2 от Статута на Международния съд за задължителна ipso facto и без специално споразумение по отношение на всяка друга държава, приела същото задължение, юрисдикцията на съда по всички правни спорове, основаващи се на факти и ситуации, възникнали или продължаващи да съществуват след влизането в сила на тази декларация, които се отнасят до:
1. тълкуване на договор;
2. какъвто и да е въпрос от международното право;
3. наличието на какъвто и да е факт, който, ако бъде установен, би представлявал нарушение на международно задължение;
4. естеството или размера на обезщетението, дължимо за нарушението на международно задължение, с изключение на спорове, произтичащи от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право , от друг многостранен или двустранен международен договор или споразумение в областта на морското право, както и от международното обичайно право в областта на морското право, включително, но без да се ограничава само до спорове за права на корабоплаване, проучване и експлоатация на живи и неживи природни ресурси, защита и опазване на морската среда, делимитация на морски граници и пространства и на спорове с държава, която е признала задължителната юрисдикция на Международния съд по чл. 36, т. 2 на статута по-малко от 12 месеца преди да заведе дело пред съда или само за целите на конкретен спор. Република България си запазва правото по всяко време да внесе изменения в тази декларация, които ще влязат в сила 6 месеца след депозиране на уведомлението за тях. Тази декларация влиза в сила за срок от 5 години от датата на депозирането й при Генералния секретар на Организацията на обединените нации. След изтичането на петгодишния срок тя ще остане в сила, докато не бъде денонсирана с предизвестие от 6 месеца до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Препраща към
- чл. 36, т. 2 от Статута на Международния съд
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Допълнена — ДВ, бр. 89 от 2015 г. (предстои добавяне)