Статус: Действаща
Свързана съдебна практика:


Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.02.2013 г., доп., бр. 60 от 2015 г., изм. и доп., бр. 7 от 2019 г., доп., бр. 18 от 2024 г., изм., бр. 59 от 2026 г.) […] (7) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026