Чл. 16а ЗМ

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.02.2013 г., доп., бр. 60 от 2015 г., изм. и доп., бр. 7 от 2019 г., доп., бр. 18 от 2024 г., изм., бр. 59 от 2026 г.) (1) Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234 , 242 , 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи и съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му:
1. правото му на достъп до адвокат;
2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ ;
3. правото му на информация за престъп­лението, във връзка с което е задържано;
4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок;
5. правото му да запази мълчание;
6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване;
7. правото му за задържането да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин, и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;
8. правото му на медицинска помощ;
9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, условията и реда за обжалване на задържането му;
10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, когато задържаното лице е непълнолетно; медицински преглед се извършва по инициатива на полицейските органи, когато са налице конкретни здравословни причини, на адвоката или на някое от лицата по ал. 16 – 18; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед;
11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно;
12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно;
13. правото му да получи защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно;
14. правото му на специално отношение по време на задържането, когато задържаното лице е непълнолетно.
(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства, и за ролята на участващите в тези действия органи.
(4) Митническите органи предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1.
(5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения.
(6) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7, митническите органи незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от митническите органи чрез Министерството на външните работи.
(7) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само.
(8) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалището на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.
(9) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед.
(10) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането не може да бъде повече от 24 часа.
(11) Митническите органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
(12) За лицата по ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, в която се посочват:
1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта;
2. фактическите и правните основания за задържането;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. ограничаването на правата на лицето по ал. 10;
6. правата му по ал. 2.
(13) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по ал. 2, както и отказът му в случаите по ал. 7. Заповедта се подписва от органа и от задържаното лице. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
(14) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.
(15) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по ал. 2 по образец, утвърден със заповед на директора на Агенция "Митници".
(16) Когато лицето по ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по ал. 12 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него.
(17) Вместо на лицето по ал. 16, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния митнически орган, когато:
1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес;
2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна;
3. това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство.
(18) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния митнически орган, се информира дирекция "Социално подпомагане" за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 16.
(19) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 17.
(20) Упражняването на правото по ал. 2, т. 12 се осигурява, когато по преценка на съответния орган това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.
(21) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако:
1. митническият орган прецени, че най-доб­рият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави, или
2. при изключителни обстоятелства това е практически невъзможно и при условие че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес.
(22) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.
(23) За изпълнение на ал. 2, 3, 16 – 22 възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст.
(24) Митническите органи могат да проверяват личните вещи и да извършват обиск на задържаното лице, за което се съставя протокол. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. Протоколът се подписва от митническия орган, от един свидетел и от проверяваното лице, на което се предоставя екземпляр от него.
(25) Проверката и обискът по ал. 24 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.