Чл. 55, ал. 4 НПК

Чл. 55. […] (4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.04.2011 г., изм., бр. 21 от 2014 г., предишна ал. 3, бр. 7 от 2019 г., изм., бр. 59 от 2026 г.) Обвиняем, който не владее български език, има право незабавно да получи устен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия в разумен срок се предоставя писмен превод на акта за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на постановлението на прокурора по чл. 63, ал. 6 и по чл. 64, ал. 2 , на определенията на съда по обжалване на задържането по чл. 64, ал. 2 , на обвинителния акт, на частната тъжба и на разпореждането по чл. 252, ал. 4 , на разпореждането по чл. 247в, ал. 1 , на постановлението на прокурора по чл. 375, ал. 1 , на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция, на решението на касационната инстанция, на актовете на съда и на прокурора за спиране и за прекратяване на наказателното производство, на одобреното от съда споразумение и на определението по чл. 382, ал. 7 , на решението по чл. 378, ал. 4 , на предложението за прилагане на принудителни медицински мерки и на определението по чл. 431, ал. 1 . Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.