Чл. 22, ал. 1, т. 1 НПК (отм.)

Чл. 22. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен текст на чл. 22, бр. 50 от 2003 г.) Наказателното производство се спира: 1. когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;