Чл. 22 НПК (отм.)

Чл. 22. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен текст на чл. 22, бр. 50 от 2003 г.) Наказателното производство се спира:
1. когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
2. (отм., предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 70 от 1999 г.) в случаите на чл. 268, ал. 3 , ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина.
(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Наказателното производство може да се спре в случаите на чл. 207, ал. 3 .