Статус: Действаща
Чл. 6. (1) Не подлежат на установяване и обезщетяване по реда на този закон вреди, които са причинени:
1. от природни бедствия;
2. от неизвестен причинител;
3. (изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 33 от 2006 г.) от лица, отговарящи по реда на Кодекса на труда , Примерния устав на ТКЗС, Закона за държавната финансова инспекция ;
4. при изпълнение на договорни задължения към увредения;
5. в рамките на покрит от застраховка риск;
6. на пчелни семейства, които не са надлежно вписани в регистъра на общинския (районния) народен съвет по местонахождението на кошерите;
7. на селскостопанско имущество, намиращо се в райони на населени места, в които е забранено извършването на съответната селскостопанска дейност.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм. и доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) Селскостопанското имущество, намиращо се в границите на горските територии, се опазва по предвидения в Закона за горите ред. Установяването на вредите на това селскостопанско имущество, определянето на обезщетения и налагането на административни наказания се извършват по реда на този закон от Изпълнителната агенция по горите и нейните структури.
(3) В случаите, когато в друг закон или указ се предвижда специален ред за установяване на вреди, причинени на селскостопанско имущество по определен начин или при определени условия, както и за изплащане на обезщетения за такива вреди, прилага се специалният закон или указ.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026