ЗАКОН за опазване на селскостопанското имущество

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинените вреди.

Чл. 2. (1) Под " селскостопанско имущество " по смисъла на този закон се разбират:

1. селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища);

2. полските култури, трайните и цветните насаждения, оранжериите;

3. селскостопанските животни и птици, пчелите, бубите, както и рибите от водоеми на селскостопански организации;

4. (доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) селскостопанската продукция, включително плодовете от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения извън горските територии;

5. противоерозионните и мелиоративните съоръжения;

6. селскостопанските постройки и съоръжения, инвентарът, машините, торовете и другите движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство.

(2) Имуществото, посочено в предходната алинея, се опазва по реда на този закон, когато е собственост или е предоставено за оперативно управление или за ползуване на организации или граждани във връзка с извършвана от тях селскостопанска дейност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) Селскостопанското имущество се опазва по реда на този закон и когато се намира в границите на населените места, в крайпътните ивици или в горските територии по смисъла на Закона за горите .

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) По реда на този закон се опазват и намиращи се извън горските територии отделни дървета, както и отглежданите в заградени пространства диви животни, птици и риби, които не подлежат на опазване по специален ред, предвиден в друг закон.

Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Държавните органи, организациите и гражданите са длъжни да пазят селскостопанското имущество и да не допускат неправомерни деяния, които му причиняват вреди.

(2) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Селскостопанските организации и техните трудови колективи организират опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания.

Чл. 5. (1) По реда на този закон се установяват и обезщетяват всички вреди, причинени на селскостопанското имущество от граждани, организации и държавни органи, с изключение на случаите, посочени в чл. 6 .

(2) По този ред се определят вреди и присъждат обезщетения и срещу лицата, които солидарно с причинителя или лично отговарят за неговите действия.

(3) Увреденият може да търси гражданска отговорност от причинителя на вредата и по общия ред, без да прибягва до реда, предвиден в този закон.

Чл. 6. (1) Не подлежат на установяване и обезщетяване по реда на този закон вреди, които са причинени:

1. от природни бедствия;

2. от неизвестен причинител;

3. (изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 33 от 2006 г.) от лица, отговарящи по реда на Кодекса на труда , Примерния устав на ТКЗС, Закона за държавната финансова инспекция ;

4. при изпълнение на договорни задължения към увредения;

5. в рамките на покрит от застраховка риск;

6. на пчелни семейства, които не са надлежно вписани в регистъра на общинския (районния) народен съвет по местонахождението на кошерите;

7. на селскостопанско имущество, намиращо се в райони на населени места, в които е забранено извършването на съответната селскостопанска дейност.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм. и доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) Селскостопанското имущество, намиращо се в границите на горските територии, се опазва по предвидения в Закона за горите ред. Установяването на вредите на това селскостопанско имущество, определянето на обезщетения и налагането на административни наказания се извършват по реда на този закон от Изпълнителната агенция по горите и нейните структури.

(3) В случаите, когато в друг закон или указ се предвижда специален ред за установяване на вреди, причинени на селскостопанско имущество по определен начин или при определени условия, както и за изплащане на обезщетения за такива вреди, прилага се специалният закон или указ.

Глава втора – ОРГАНИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните упражнява общото ръководство и контрол върху дейността на всички органи, на които с този закон са възложени задължения по опазване на селскостопанското имущество.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 65 от 1995 г.) (1) Кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината.

(2) Кметовете на райони или кметства организират опазването на селскостопанското имущество на територията на района или кметството, организират и ръководят полската охрана, издирват нарушителите, налагат административни наказания и вземат мерки за възстановяване на вредите.

Чл. 9. (Доп. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм., бр. 45 от 1984 г.) (1) Полската охрана се състои от:

1. полски пазачи;

2. доброволни сътрудници.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 65 от 1995 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 44 от 1996 г.) Полските пазачи се назначават и уволняват със заповед на кмета на района или кметството.

(2) Правата и задълженията на полските пазачи се уреждат с този закон и правилника за прилагането му .

(3) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм., бр. 45 от 1984 г.) Полските пазачи и доброволните сътрудници имат право:

1. когато разполагат с достатъчно данни, че се укрива незаконно придобито селскостопанско имущество, да извършват:

а) проверки на личен багаж и превозни средства;

б) проверки през деня в дворове и нежилищни сгради в присъствието на представител на общинския (районния) народен съвет или кметството, а когато проверката е извън населеното място – в присъствието поне на едно поемно лице;

2. да изземват откраднатото или присвоеното селскостопанско имущество;

3. да задържат животни в случаите по чл. 39 ;

4. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) принудително да отвеждат нарушителите в общинския (районния) народен съвет, в кметството или в най-близкото районно управление на МВР, когато това е необходимо за установяване на самоличността им, за разследване на нарушението или за изземване на предмета на нарушението.

(4) При изпълнение на служебните си задължения полските пазачи задължително носят униформено облекло и имат право да носят оръжие.

(5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните определя нормативи за броя на полските пазачи в селскостопанските организации.

Чл. 11. (1) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Доброволните сътрудници от полската охрана се определят със заповед на кмета на района или кметството съвместно с ръководителя на селскостопанската организация.

(2) При изпълнение на своите функции доброволните сътрудници имат правата и задълженията на длъжностни лица.

Чл. 12. Полските пазачи и доброволните сътрудници са длъжни:

1. да опазват от вреди селскостопанското имущество в определените им райони;

2. да съдействуват за предотвратяване на нарушенията и за ограничаване на вредите от тях;

3. да установяват вредите и издирват нарушителите;

4. да налагат глоби и да събират обезщетения в случаите, посочени в този закон;

5. в случаите, когато селскостопанско имущество е застрашено от увреждане поради изоставяне, разпиляване, неправилно съхранение или използуване, да сигнализират пред съответните ръководни и контролни органи;

6. (нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) да съставят актове за констатирани нарушения по този закон;

7. (нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) да уведомяват нарушителите за разпоредбата на чл. 21 .

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Окръжният аграрно-промишлен съюз и селскостопанските организации със съдействието на специализираните държавни органи и обществените организации могат да организират моторизирани групи за опазване на селскостопанското имущество от нарушители.

(2) Лицата, включени в моторизирани групи по предходната алинея, имат правата и задълженията, посочени в чл. 12 .

Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14, изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Имат правата и задълженията на органи на полската охрана:

1. членовете на ръководствата и контролните съвети на селскостопанските организации;

2. (изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) служителите, заемащи контролно-ревизионни длъжности в организации със селскостопанска дейност;

3. (изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) специалисти, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на земеделието и храните.

(2) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Служителите на МВР имат право да съставят актове за нарушенията, предвидени в този закон, както и да събират глоби и обезщетения до 0,005 лв. с квитанции.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи и на Агенцията за държавна финансова инспекция и обществените организации оказват съдействие при опазването на селскостопанското имущество.

(2) Общинските (районните) народни съвети и кметствата координират дейността на органите и организациите по предходната алинея и на селскостопанските организации във връзка с опазването на селскостопанското имущество.

(3) Общинските (районните) народни съвети, кметствата и органите и организациите по ал. 1 могат да организират групи за съдействие на селскостопанските организации за опазване на селскостопанското имущество, да извършват превантивна и разяснителна дейност и да оказват обществено въздействие върху нарушителите.

Чл. 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Организации, които нямат своя полска охрана, и граждани, които притежават, ползуват или имат право на оперативно управление върху селскостопанско имущество, плащат годишна такса за опазване на това имущество съобразно неговия вид, размер и местонахождение по тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 44 от 1996 г.) Таксите по предходната алинея се събират в специална сметка на общината при условията и по реда, определени с правилника за прилагане на закона. Набраните средства се използуват за издръжка на полската охрана, за материално стимулиране на лицата, проявили се при опазването на селскостопанското имущество, и за други мероприятия по този закон.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Организациите, които нямат полска охрана, и гражданите могат да внасят допълнителни средства за назначаване на пазачи, които да охраняват определено тяхно селскостопанско имущество.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Част от събраните глоби по този закон в размер, определен с правилника за неговото прилагане , се внася в специална сметка на Министерството на земеделието и храните и се изразходва за опазване на селскостопанското имущество и за стимулиране на лицата, проявили се при опазването.

Чл. 17б. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Селскостопанските организации съвместно с общинските (районните) народни съвети ежегодно отчитат пред населението дейността по опазването на селскостопанското имущество.

Глава трета – УСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЕДИ И ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ

Чл. 18. (1) Вреди, които се обезщетяват по реда на този закон, се установяват по заявление на увредения или служебно с акт, който се съставя незабавно от орган по охрана на селскостопанското имущество.

(2) Актът следва да отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 43, алинеи 1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания .

(3) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Когато актосъставителят не може да установи самоличността на нарушителя, тя се установява от най-близкия народен съвет, кметство или поделение на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 19. (Доп. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм., бр. 65 от 1995 г.) В двудневен срок от съставянето на акта последният се вписва от съставителя му в специален регистър на кметството или района, на чиято територия се намира увреденото имущество.

Чл. 20. (1) В еднодневен срок от вписването на акта кметът на района или кметството назначава едно, а при сложни случаи и повече компетентни лица, които:

1. установяват характера и размера на вредите;

2. определят размера на обезщетението;

3. изясняват други обстоятелства във връзка с деянието.

(2) За своите констатации и оценки лицата по предходната алинея съставят протокол, който се представя в общинския (районния) народен съвет във възможно най-кратък срок.

(3) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Когато наказателното постановление или заповедта за обезщетяване на вредите трябва да се издаде от друг административнонаказващ орган, преписката по акта с протокола по предходната алинея се изпраща от кмета на района или кметството на съответния орган.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Държавните органи и организациите са длъжни да оказват пълно съдействие на лицата по алинея първа при изпълнение на поставените им задачи.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Когато в акта има точни данни за размера на вредите, кметът на района или кметството може сам да определи размера на обезщетението, без да назначава лица по алинея първа.

Чл. 21. Когато до назначаването на лицата по алинея първа на предходния член причинителят на вредата изплати обезщетението и минималния размер на глобата, определена по този закон за извършеното нарушение, преписката се прекратява.

Чл. 22. (1) Оценката на вредите, нанесени на селскостопанско имущество, се извършва:

1. на селскостопанска продукция, селскостопански животни и птици, пчели, буби, риби – по пазарни цени;

2. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) на полски култури, трайни и цветни насаждения – по тарифа, утвърдена от министъра на земеделието и храните;

3. на препарати, торове, горива, селскостопански инвентар и амбалаж – по държавни цени на дребно;

4. (нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.);

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) на други видове селскостопанско имущество – по реалната му стойност, определена съгласно правилника за прилагане на този закон .

(2) При определяне на вредите от неполучена селскостопанска продукция се вземат предвид реално очакваните добиви, а ако последните не могат да се определят – плановите добиви.

(3) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Размерът на обезщетението за вредите от завземането или предоставянето без законно основание на държавни и кооперативни селскостопански земи и пасища или за неосвобождаването им след покана се определя с тарифа, приета от Министерския съвет.

Чл. 23. (1) На лицата, назначени съгласно чл. 20 , се заплащат пътни и дневни пари в размерите по Наредбата за служебните командировки , а също и възнаграждение за извършената работа.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 44 от 1996 г.) Разходите по предходната алинея се заплащат от специалната сметка по чл. 16, ал. 2 .

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) В 7-дневен срок от представянето на протокола по чл. 20, ал. 2 , а в случаите по ал. 4 на същия член – от вписването на акта, административнонаказващият орган се произнася по преписката, като:

1. прекратява преписката, ако се установи, че няма вреди или че те са вече обезщетени и няма основание за налагане на наказание;

2. прекратява преписката или я изпраща на компетентния орган, ако се установи, че случаят попада под разпорежданията на чл. 6 от този закон;

3. ако се установи, че има причинени вреди, определя разноските по чл. 23 , а също и дължимото обезщетение в пълния му размер, без да е необходимо искане от увредения, освен ако последният заяви, че ще търси заплащане на вредите по общия исков ред.

(2) В случай, че вредите са причинени виновно, административнонаказващият орган налага и съответното административно наказание на причинителя, а ако има данни за престъпление – изпраща преписката на прокуратурата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) В случаите по предходната алинея, ако има вреди и причинителят е известен, но прокурорът прекрати преписката поради липса на престъпление или тя бъде изпратена на другарския съд, обезщетението за вредите и разноските се определя от административнонаказващия орган по реда на този закон.

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Определянето на обезщетение и налагането на административно наказание за причинени вреди на селскостопанско имущество се извършват от административнонаказващия орган с наказателно постановление, по отношение на което, доколкото не е предвидено друго в този закон, се прилагат разпоредбите на глава трета от Закона за административните нарушения и наказания с изключение на чл. 56 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Когато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административнонаказващия орган, която може да бъде обжалвана по реда на Гражданския процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщаването й.

(3) Районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, което не подлежи на обжалване.

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) В случаите, когато държавни органи са причинили вреди на селскостопанско имущество чрез правомерни служебни действия и разпореждания, без увреденият да има вина за това, установяването на вредите и определянето на обезщетението стават по реда на членове 20 – 25 , като назначаването на лицата по чл. 20 , разглеждането на преписката и издаването на заповед за обезщетяване се извършват от министъра на земеделието и храните, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и кмета на общината.

(2) Заповедта по предходната алинея може да бъде обжалвана по реда и в сроковете, предвидени в чл. 25, ал. 2 и 3 .

(3) Обезщетенията, определени по предходната алинея, се изплащат със средства от бюджета на съответното министерство, ведомство или народен съвет.

Глава четвърта – ВРЕДИ ОТ ДИВИ ЖИВОТНИ И ПТИЦИ

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм., бр. 86 от 1996 г.).

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм., бр. 86 от 1996 г.).

Глава пета – ВРЕДИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА, ВОДИТЕ И ПОЧВАТА

Чл. 29. Всеки, който с дейността си замърсява въздуха, водите и почвата, като ги прави негодни или опасни за селскостопанските животни и птици или за развитието на селскостопанските култури, трайните и цветните насаждения, отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от замърсяването.

Чл. 30. (1) Когато замърсяването е резултат на разрешена по установения ред дейност, установяването на вредите, определянето на обезщетението и начинът на изплащането му се уреждат с правилника за прилагане на този закон .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Отговорността за вредите по този член се ограничава до размера на преките и предвидими вреди при условие, че селскостопанските организации и граждани са изпълнили указанията на Министерството на земеделието и храните и на кметовете на общините за евентуално преустройство на дейността им.

(3) Споровете по изплащането на вредите от замърсяване, причинени на селскостопански организации, се решават от Държавния арбитраж, а за вреди, причинени на граждани – от съответния районен съд.

Чл. 31. (1) Когато замърсяването се дължи на деяние, наказуемо като престъпление или административно нарушение, увреденият следва да търси обезщетяване на причинените му вреди по общия ред.

(2) В случаите на предходната алинея, когато установяването на точния вид и размер на вредите на селскостопанско имущество не е извършено в рамките на наказателното производство, по искане на увредения това може да стане по реда на чл. 20 и следващите или по общия ред за обезпечаване на доказателства.

Глава шеста – ОПАЗВАНЕ НА ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

Чл. 32. (1) Забранено е отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата.

(2) Разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини.

(3) Разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Отказът да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в 7-дневен срок от съобщението.

Чл. 33. Не се разрешава отсичане или изкореняване на дървета, които се намират на стръмни терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, във водосборните райони на язовири или край брегове на реки и дерета, където тези дървета служат за противоерозионни или водорегулиращи цели.

Чл. 34. (1) Ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните утвърждава наредба за подлежащите на особена закрила дървета, тяхното опазване, използуване, отсичане и заменяне.

Глава седма – ПРАВО НА ПРЕМИНАВАНЕ

Чл. 35. (1) Забранено е да се преминава през чужди земи, засадени със селскостопански култури, трайни и цветни насаждения, освен при установено право на преминаване.

(2) Прокарването на инсталации и съоръжения през чужди селскостопански земи се допуска само когато това се извършва по законоустановения ред и при пълно обезщетяване на причинените вреди.

Чл. 36. (1) Собственик или ползувател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на имота да му разреши право на преминаване през съседните земи.

(2) Кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя.

(3) За предоставеното право на преминаване и размера на обезщетението кметът на района или кметството издава заповед, която може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението.

(4) Районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, което не подлежи на обжалване.

Чл. 37. Когато селскостопанската земя се окаже без достъп вследствие на продажба, замяна, делба или тя е предоставена за лично ползуване, продавачът, заменителят, съделителят или предоставилият земята е длъжен да осигури достъп, без да има право на обезщетение за вредите.

Чл. 38. Правото на преминаване се прекратява по реда на чл. 36 , когато отпадне нуждата от преминаване.

Глава осма – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 39. (1) Добитък, пуснат в селскостопански земи в нарушение на законни разпоредби, когато е собственост на гражданин или на неизвестно лице, се задържа от органите на полската охрана.

(2) Когато добитъкът не бъде потърсен в 14-дневен срок от задържането или ако в 7-дневен срок от уведомяването собственикът не заплати разноските по храненето и гледането на животните и дължимото обезщетение за причинените вреди, последните се продават от изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет на държавна или кооперативна стопанска организация, която има право да купува животни от такъв вид и категория, или на публична продан. От получената сума се удържа дължимото обезщетение за причинени вреди, разноските по гледане и хранене на животните, разходите по чл. 23, както и евентуалната глоба .

(3) Ако в срок 3 месеца от съобщението, когато собственикът на животните е известен, и 6 месеца от деня на продажбата, когато собственикът е неизвестен, той не се яви, за да получи остатъка от сумата, последната се внася в приход по извънбюджетната сметка за опазване на селскостопанското имущество.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. отсече, унищожи или повреди без разрешение дърво или лоза, опазвани съгласно чл. 32 – 34 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество;

3. (доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) прокарва инсталация, съоръжения и пътища през чужди селскостопански земи, без да има разрешение, като причинява вреди на селскостопанско имущество;

4. причинява вреди на селскостопанско имущество посредством замърсяване на въздуха, водите и почвата извън случаите, предвидени в чл. 30 от този закон;

5. по непредпазливост причини малозначителна повреда в селскостопанска машина или съоръжение;

6. (изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) завземе без законно основание или не освободи след покана обществена селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друго обществено недвижимо селскостопанско имущество;

7. с неправомерни действия или бездействия причини или допусне причиняване на вреди на селскостопанска продукция при нейното прибиране, превоз, манипулиране, съхраняване и използуване или допусне нейното изоставяне и повреждане на място;

8. като ръководител в случаите на чл. 12, т. 5 не предприема необходимите мерки за предотвратяване увреждането на имуществото;

9. (нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) ползува без законно основание селскостопанска машина, животно, превозно средство, инвентар, съоръжение или друго движимо селскостопанско имущество – обществена собственост;

10. (нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) предостави или вземе селскостопанска продукция – обществена собственост, без да е издаден придружителен или отчетен документ за това;

11. (нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) като длъжностно лице продаде, нареди или допусне да се продаде селскостопанска продукция в нарушение на установения ред или на реда за преоценяване;

12. (нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) отглежда чужди за селскостопанската организация животни и птици в обществени стада и животновъдни сгради при нарушаване на установения ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г.) При повторно извършване на нарушение по предходната алинея наказанието е глоба от 150 до 800 лева.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Длъжностно лице, което извърши, нареди или допусне да се извърши нарушение по предходните алинеи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва в случаите по ал. 1 с глоба от 100 до 800 лева, а в случаите по ал. 2 – с глоба от 150 до 1500 лв.

(4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Административните наказания за нарушения по предходните алинеи се налагат и в случаите, когато член на една производствена единица причини вреда на друга производствена единица на същата селскостопанска организация.

(5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 33 от 2006 г.) Наказанието за нарушение по ал. 1, точки 2, 7 и 8 се налага независимо от имуществената отговорност по Кодекса на труда и Закона за държавната финансова инспекция .

(6) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 11 от 1998 г.) Когато недвижимото имущество по ал. 1, т. 6 не бъде освободено в едномесечен срок след налагането на наказанието по същата точка, нарушителят се наказва с глоба от 800 до 1500 лв. за всяка година до освобождаването на имуществото или до изземването му по реда на чл. 16 от Закона за собствеността .

(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) В случаите на ал. 1, т. 6 административнонаказващият орган след издаване на наказателното постановление изпраща преписката на кмета на общината за издаване на заповед по чл. 16 от Закона за собствеността .

(8) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Когато недвижимото имущество по ал. 1, т. 6 бъде наново завзето от същото лице след изземването по реда на чл. 16 от Закона за собствеността , административнонаказващият орган изпраща преписката на прокуратурата.

(9) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Гражданите и организациите, които са завзели без законно основание държавна или кооперативна селскостопанска земя, селскостопанска сграда или друго обществено недвижимо селскостопанско имущество, не могат да се ползуват от правата по чл. 73, ал. 1 и чл. 74 от Закона за собствеността .

Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 150 до 800 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. в нарушение на установения ред предоставя за ползуване на гражданин или на организация обществена селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друго недвижимо селскостопанско имущество;

2. не предприеме действия за изземване от гражданин или организация завзета без законно основание или неосвободена след покана селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друго обществено селскостопанско имущество.

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 22 от 1976 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който открадне, присвои или извърши вещно укривателство на селскостопанско имущество, когато стойността на предмета не надвишава 150 лв. по цени на дребно, се наказва по административен ред с глоба от 50 до 800 лв., но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Когато нарушението по предходната алинея е извършено нощно време или при извършването му е ползувано немоторно превозно средство, се налага глоба от 15 до 800 лв.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, а преписката се изпраща на прокурора, когато:

1. (изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над 15 лв.;

2. деецът е осъждан за такова престъпление или му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му;

3. предметът е отровно или взривно вещество.

(4) Ако при извършване на деянието по ал. 1 и 2 са причинени вреди на селскостопанското имущество, административнонаказващият орган определя и обезщетението.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Отнемат се в полза на държавата вещите, животните и превозните средства, принадлежащи на нарушителя, използувани при извършване на нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 41, ал. 1 и 2 при условията на чл. 20, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания .

Чл. 41б. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) (1) Когато от едно лице са извършени две или повече нарушения по чл. 40, ал. 1, точки 2 и 6, ал. 6 и по чл. 41, ал. 1 и 2 , може да се отнеме предоставената на домакинството му за ползуване държавна или кооперативна земя за срок от една до три стопански години.

(2) Отнемането по предходната алинея се извършва от органа, който е предоставил земята.

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 2 до 30 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не състави акт за констатирано от него нарушение;

2. не издаде наказателно постановление или заповед за обезщетение за причинени вреди.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г.) За повторно нарушение по предходната алинея наказанието е глоба от 250 до 1500 лв.

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 22 от 1976 г.) (1) По отношение на съучастниците в умишлено нарушение по този закон се прилагат мерките, предвидени за извършеното нарушение, като се вземат пред вид характерът и степента на тяхното участие.

(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и по отношение на водач на превозно средство, който помогне на лице, извършило кражба или присвояване по чл. 41 , да напусне мястото на нарушението или да превози имуществото.

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 80 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Наказателните постановления и заповедите за определяне на обезщетения по този закон се издават от министъра на земеделието и храните, от кмета на общината и от председателя на окръжния аграрно-промишлен съюз по актове, съставени от техни длъжностни лица, а по актове, съставени от полската охрана, от длъжностни лица на селскостопанските организации или от служители на МВР – от кмета на района или кметството.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г.).

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 11 от 1998 г.) Органите на полската охрана могат на мястото на нарушението да налагат глоба от 1 до 5 лв. срещу квитанция.

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 11 от 1998 г., отм., бр. 77 от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г.).

Чл. 47. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) При нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 6, ал. 6 и чл. 41, ал. 1 и 2 препис от влязлото в сила наказателно постановление се изпраща на организацията, в която нарушителят работи или членува, за да се уведоми съответният колектив. Преписът се изпраща от органа, издал наказателното постановление.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм., бр. 65 от 1995 г.).

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.).

§ 1б. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) " Повторно" е нарушение то, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Отм. – ДВ, бр. 45 от 1984 г.).

§ 3. За прилагането на този закон Министерският съвет издава правилник.

§ 4. Този закон влиза в сила от 1 октомври 1974 г., а разпоредбите на глава четвърта – от 1 януари 1975 г., и отменя Указа за опазване на селското стопанство (обн., Изв., бр. 38 от 12.V.1953 г.).

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и храните и министъра на финансите.

§ 6. Член 52 от Закона за собствеността се изменя, като думите "В населените места …" се заличават.

§ 7. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Министърът на вътрешните работи и министърът на земеделието и храните издават наредба за организацията и дейността на ведомствената милиция към селскостопанските организации.