ЗАКОНЪ за държавенъ контролъ върху частните застрахователни предприятия

Глава I. Основаване и гаранция на застрахователните предприятия.

Чл. 1. (Доп. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) При Министерството на финансите се създава специално учреждение за контролъ върху частните застрахователни предприятия, което следи за изпълнението на настоящия и свързаните съ него закони. Тоя контролъ засяга всички видове частни застрахователни предприятия, които сключватъ застраховки въ пределите на Царството, включително разните пенсионни, посмъртни и други спомагателни каси (самостоятелни или при други организации или учреждения), които иматъ застрахователенъ характеръ и предоставятъ на членовете си право на искъ. За пенсионните, посмъртните и други спомагателни каси съ застрахователенъ характеръ, които иматъ местно или лично ограниченъ кръгъ на действие, учреждението за контрола може да допусне съ особена наредба отклонения отъ установенитъ въ чл. чл. 2 – 17 изисквания. Тези отъ тяхъ, които се намиратъ при Българската народна банка, Българската земледелска банка, Българската централна кооперативна банка и популярните банки – членове на Централната кооперативна банка, подлежатъ само на финансовъ и организационенъ контролъ отъ учреждението за контрола. Не подлежатъ на тоя контролъ застрахователните учреждения, които съществуватъ и действуватъ по силата на особенъ законъ.

Чл. 2. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Застрахователните предприятия се занимаватъ само съ застрахователна работа и трябва да бъдатъ независими отъ други стопански предприятия. Местните застрахователни предприятия, които сключватъ пряко застраховки въ страната, могатъ да приематъ косвено (въ презастраховане) застраховки отъ чужбина само до размеръ на пряката си работа по съответния клонъ.

Чл. 3. (Предишен текст на чл. 2, изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Никое застрахователно предприятие не може да работи въ страната, преди да получи писмено разрешение за това отъ учреждението за контрола. Безъ такова разрешение съдътъ не може да допустне основаването или вписването на застрахователни предприятия въ търговския регистъръ. Допуснатото въпреки това основавание или вписване е нищожно.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) При искане разрешение да работи или открие новъ застрахователенъ клонъ въ страната всяко застрахователно предприятие трябва да представи на учреждението за контрола: а) устава си; б) техническите основи (застрахователенъ планъ) за работа по разните клонове, съдържащи данните, по които да може да се съди за възможностьта, то въ бъдаще да изпълнява своите задължения; в) общите условия на всички видове застрахователни договори, които то ще сключва, и г) гаранция-залогъ въ определения размеръ. Въ правилника за прилагане на настоящия законъ и въ особени наредби учреждението за контрола определя, какво непременно трябва да съдържатъ и уреждатъ уставътъ, застрахователниятъ планъ и общите условия.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Чуждестранните застрахователни пердприятия трябва освенъ това: а) да представятъ доказателства, че въ своите страни те иматъ всички права на застрахователни предприятия и са просъществували като такива поне 10 години и че българските възъ основа на взаимностьта се допущатъ да работятъ у тяхъ; б) да означатъ седалището си и главния си представителъ въ царството, който трябва да има постоянното си местожителство въ местното седалище на предприятието, както и да представятъ заверенъ преписъ отъ неговото пълномощно; в) да установятъ, че съ внесли въ страната капиталъ за работа на местното си представителство въ размеръ не по-малъкъ отъ определения въ чл. 7 минимумъ за основния капиталъ на местните акционерни застрахователни дружества. Само законноустановени техни представителства могатъ да сключватъ застрахователни сделки за намиращи се въ страната обекти.

Чл. 6. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) За да получи разрешение да работи въ страната едно акционерно застрахователно дружество, то е длъжно да представи на учреждението за контрола надлежната гаранция-залогъ и да удостовери, че има напълно внесенъ съответния основенъ капиталъ, а ако дружеството е чуждестранно, че е внесло въ страта съответенъ капиталъ за работа. Освобождаватъ се отъ представяне гаранция-залогъ ония акционерни застрахователни дружества, които се занимаватъ изключително съ презастраховане.

Чл. 7. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) За всеки застрахователенъ клонъ акционерното застрахователно дружество трябва да има напълно внесенъ основенъ капиталъ не по-малко отъ 2.000.000 лева. За по-малки клонове (освенъ животъ, пожаръ, транспортъ, градобитнина и кредитъ), доколкото събираните годишно премии по всеки отъ тяхъ не надвишаватъ 2.000.000 лева, внесениятъ основенъ капиталъ е достатъчно да бъде общо 1.000.000 лева. Това се отнася и до капитала за работа, който местните представителства на чуждестранни застрахователни предприятия трябва да внесатъ въ страната съгласно чл. 5 . Застрахователно дружество, което работи само косвено (приема само презастрахования), трябва да има напълно внесенъ основенъ капиталъ най-малко по 2.000.000 лева за всички останали клонове.

Чл. 8. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Гаранцията-залогъ, която представятъ акционерните застрахователни дружества, е въ размеръ: по 1.300.000 лева за всеки отъ клоновете: животъ, пожаръ и транспортъ и 500.000 лева за всички други, единъ или повече застрахователни клонове. За застраховки противъ особено опасни рискове (градобитнина, кредитъ и др.) учреждението за контрола определя отделна гаранция-залогъ, която за всеки клонъ не може да бъде по-малка отъ 1.300.000 лева.

Чл. 9. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Гаранцията-залогъ се внася по начините, посочени въ чл. 6 буква а , б и д на настоящия законъ, а се представя за пазене въ Българската централна кооперативна банка. Ипотеките, учредени или заложени въ полза на учреждението за контрола като гаранция-залогъ на застрахователни дружества, запазватъ силата си, безъ да има нужда да бъдатъ подновявани. Гаранцията-залогъ служи за предпочтително обезпечаване на вземанията срещу предприятието по задълженията му, сключени и изпълними въ страната по следния редъ: а) вземания отъ застрахователни договори по съотвения клонъ; б) вземания отъ застрахователни договори по други клонове; в) вземания на държавата по настоящия и търговския закони. Въ всяка отъ групите а и б вземанията се удовлетворяватъ съразмерно помежду имъ.

Чл. 10. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) За да получи разрешение за работа въ страната едно взаимнозастрахователно (кооперативно) сдружаване, то е длъжно да удостовери, че има напълно внесенъ учредителенъ фондъ по 500.000 лева за всеки клонъ. Въ устава на сдружаването трябва да се определи, при какви условия то притежава тоя фондъ, и да се предвиди погасяването на последния, което може да почне само следъ напълно погасяване на учредителните разноски и става само съразмерно съ нарастването на запасния капиталъ. На сумите, предоставени на сдружаването за учредителенъ фондъ, може да се одобрява лихва до 8%, а заедно съ евентуално участие въ печалбите – до 10%. За учредителни разноски може да се употреби най-много половината отъ учредителния фондъ. Те трябва да се погасятъ най-късно въ петъ години, презъ което време само непогасената частъ може да се показва като активъ на сдружаването. Взаимно-застрахователни сдружавания за животъ могатъ да бъдатъ допуснати да работятъ и безъ учредителенъ фондъ ако удостоверятъ, че записаните съгласно устава минималенъ брой членове сключватъ при почване на работата застраховки за такава сума, щото спестените отъ тяхъ разноски по набавянето да са достатъчни за образуване запасенъ капиталъ въ предвидения за учредителенъ фондъ минималенъ размеръ.

Чл. 11. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Взаимно-застрахователно сдружаване може да се основе съгласно закона за кооперативните сдружавания най-малко отъ 7 члена основатели. Съдътъ допуща записването му въ търговския регистъръ и обнародването му въ "Държавенъ вестникъ", следъ като уставътъ му и планътъ му за работа бъдатъ одобрени отъ учреждението за контрола. Сдружаването, ако и основано, не може да сключва застраховки, преди записването на определения въ устава минималенъ брой членове (не по-малко отъ 300), които при записването си се задължаватъ да сключатъ застраховки при сдружаването, като внасятъ въ предплата първогодишната вноска по избраната отъ тяхъ застраховка. Записването на минималния брой членове и внасянето на първогодишните вноски се удостоверява предъ учреждението за контрола, което следъ това издава на сдружаването окончателно разрешение за работа. Това разрешение подлежи на вписване въ търговсия регистъръ и обнародване въ "Държавен вестникъ", преди да почне сдружаването да сключва застраховки. Предплащаните вноски се влагатъ отъ основателните членове въ Българската централна кооперативна банка на блокирана отъ учреждението за контрола текуща сметка и подлежатъ на повръщане, ако до една година отъ обнародване основаването на сдружаването въ "Държавенъ вестникъ" не се запишатъ минималниятъ брой членове. Въ последния случай по искане на учреждението за контрола съдътъ заличава вписването на сдружването. Заличаването се обнародва за сметка на основателните членове. Основателните членове отговарятъ солидарно за произлезлите отъ техни действия вреди на записани членове на сдружаването, както и за всички сделки, сключени отъ сдружването, както и за всички сделки, сключени отъ сдружаването до записването на минималния брой членове. Наредбите на алинеи II, III и IV се прилагатъ съответно и при откриване на нови клонове при съществуващи вече взаимно-застрахователни сдружавания.

Чл. 12. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) При взаимно-застрахователните сдружавания за гаранция служи взаимната отговорностъ на членовете. Взаимната отговорностъ на членовете не може да бъде по-малка отъ една годишна премия по съответните имъ застраховки. По клона животъ уставътъ може да предвиди, че тая отговорностъ ще се покрива отъ съответните математически резерви чрезъ намаляване на застрахованите суми. Взаимната отговорностъ на членовете, застраховани по единъ клонъ, съществува само по отношение задължения отъ застрахователни договори по тоя клонъ.

Чл. 13. (Предишен текст на чл. 5, изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Възъ основа на данните, предметъ на предидущите членове, учреждението за контрола се произнася съ мотивирано решение, за свободно действие въ страната на предприятието. Безъ такова разрешение – на частните застрахователни предприятия се забранява да сключватъ каквито и да били застрахователни сделки за обекти въ пределите на Царството. Сключените, въпреки това запрещение сделки, са недействителни. Всички по-късни изменения, трябва веднага да се съобщаватъ на учреждението за контрола. Тия изменения влизатъ въ сила, следъ одобрението имъ отъ същото и зарегистрирането имъ отъ съда, когато последното е необходимо. Ако учреждението за контрола не се произнесе въ продължение на три месеца върху съобщените му изменения, те влизатъ въ сила.

Чл. 14. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Местните застрахователни предприятия са длъжни да предвидятъ въ установите си образуването на запасенъ капиталъ, като за целъта отделятъ редовно най-малко 10% отъ годишните печалби, докато размерътъ на запасния капиталъ достигне поне половината отъ основния капиталъ, а при взаимнозастрахователните сдружавания – поне двойния размеръ на учредителния фондъ съгласно чл. 10 . Ако вследствие понесени загуби размерътъ на запасния капиталъ падне подъ минималния, спряното отделяне отъ 10% се възстановява. Отделяните отъ годишните печалби суми за запасенъ капиталъ, както и за специални резерви и фондове и за пенсионния фондъ на чиновници, служащи и застрахователни деятели се освобождаватъ отъ данъци. Ако и при емисия на нови акции за увеличаване на основния капиталъ се събира разлика (премия) за приравнение на акциите, която се отнася къмъ запасния капиталъ, и тя се освобождава отъ данъци.

Чл. 15. (Предишен текст на чл. 6, изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Всички застрахователни предприятия требва да отделятъ и влагатъ въ България за сключените и изпълними въ страната застраховки, включително и за презастрахованата частъ: 1) при застраховки за животъ – премийните резерви (математическите резерви включително пренесените премии); 2) при транспотни застраховки – неизползуваната частъ отъ премията отъ 1 януари следната година до падежа на застрахователната полица, или най-малко 25% отъ събраните презъ годината премии; 3) при всички други застраховки неизползуваната частъ отъ премията отъ 1 януари следната година до падежа на застрахователната полица, или най-малко 40% отъ събраните презъ годината премии, а при застраховките противъ злополука и гражданска отговорностъ – още и необходимите математически резерви (за дължими ренти и др.); 4) съответните резерви за станали известни, но неуредени до края на годината шети и плащания (висяши загуби). Управлението на застрахователни предприятия трябва да има грижата, успоредно съ развитието на работата, да се отделятъ и обличатъ въ ценности съгласно чл. 16 съответните суми за резервите, а следъ изчислението и минаването на последните по сметките въ края на годината да пристъпи къмъ незабавното обличане и на разликата въ такива ценности.

Чл. 16. (Предишен текст на чл. 7, изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Премийните резерви по клона животъ, както и всички технически резерви, които иматъ характеръ на фондове (дълготрайни резерви), и една трета отъ преносъ-премиите по другите клонове се влагатъ само въ следните ценности: а) (изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) въ български държавни и гарантирани отъ държавата ценни книги или въ заеми срещу такива до размеръ 80% отъ борсовия имъ курсъ; б) (доп. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) въ местни покрити недвижими доходоносни имоти, съ изключение на паянтовите сгради и сгради за индустриални цели; в) (доп. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) въ първа ипотека срещу такива имоти въ размеръ до 50% отъ стойностьта имъ; ипотека, установена въ полза на премийните резерви на застрахователни предприятия или за гаранция, залогъ преди учреждението за контрола, въ никой случай не може да бъде прередена отъ каква да е фискална привилегия на държавата, нито отъ каква да е привилегия на окръзите, общините, търговските камари или други обществени учреждения върху стойностъта на ипотекирания имотъ; изключение прави само привилегията на държавата за преките данъци и връхнините върху тяхъ, съ които е обложенъ ипотекираниятъ имотъ; г) въ заеми срещу застрахователни полици по животъ до размеръ на откупната имъ стойность; д) (изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) на сроченъ или безсроченъ влогъ въ Българските народна, земледелска и централна кооперативна банки. Забележка. Единъ толерансъ – отклонение до 10% отъ математическите резерви е допустимъ. (Нова – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Обаче учреждението за контрола може, когато положението на някое предприятие го изисква, да намали или премахне съвсемъ толеранса или да определи, въ какви ценности той да бъде облеченъ.

Чл. 17. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) За всеки видъ премийни резерви застрахователните предприятия са длъжни да водятъ отделна сметка и за означените въ членъ 16 ал. 1 да държатъ особени книги за ценностите, въ които те са облечени, и то отделно за всеки клонъ, съгласно издадени отъ учреждението за контрола наредби. Вписаните въ тия книги ценности се считатъ блокирани въ полза на съответните премийни резерви. Отъ тяхъ предприятията могатъ да изваждатъ и отчуждаватъ единични ценности само срещу заменяването имъ съ други равностойни или доколкото се освобождаватъ суми поради общото намаление на съответните премийни резерви. За изваждане или отчуждаване, респективно заменяване на такива ценности, предприятията уведомяватъ своевременно учреждението за контрола. Учреждението на контрола има право, когато това се налага за обезпечаване интересите на застрахованите, да наложи възбрана върху недвижимите имоти, или да направи отбелезване въ съответните книги въ нотарията по ипотечните взевания на дадено застрахователно предприятие, както и да иска отъ него да представи за пазене въ някоя държавна банка ценните книжа и влоговите свидетелства за суми принадлежащи на премийните резерви.

Чл. 18. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Върху ценностите, въ които съгласно предидущия членъ са облечени премийните резерви по разните клонове, вземанията срещу предприятието по застрахователни договори отъ съответния клонъ иматъ право на привилигировано удовлетворение и върху тяхъ не може да се прилага принудително изпълнение за удовлетворение на други задължения на предприятието.

Глава II. Контролъ и контролни органи.

Чл. 19. (Предишен текст на чл. 8 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Учреждението за контрола се състои отъ съветъ и неговъ изпълнителенъ органъ.

Чл. 20. (Предишен текст на чл. 9, доп. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Съветътъ е съставенъ отъ 10 члена: членовете му се назначаватъ отъ Министра на финансите съ царски указъ и за срокъ отъ три години. Те могат да бъдатъ преназначавани. За членове на съвета се назначаватъ двама директори на местни акционерни и единъ на кооперативни застрахователни предприятия, единъ представитель на застрахователната наука, посоченъ отъ държавния университетъ, председательтъ на Върховния съветъ на труда и обществените осигуровки, като представитель на Министерството на търговията, промишленостьта и труда, директорътъ на държавните дългове, като представитель на Министерството на финансите, по единъ членъ отъ Върховния касационенъ съдъ и отъ управителния съветъ на Българската народна банка, посочена отъ съответните колегии, администраторътъ на Застрахователния отделъ при Българската централна кооперативна банка и директорътъ на същата, който по право е и председатель на съвета. Съветътъ избира изъ средата си заместникъ на председателя. Членовете на съвета получаватъ възнаграждение на заседание.

Чл. 21. (Предишен текст на чл. 10 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Съветътъ за контрола се свиква на заседание отъ председателя съ писменна покана, съдържаща дневния редъ и се занимава съ следните въпроси: 1) произнася се по основанието на застрахователни предприятия или откриване нови застрахователни клонове при съществуващите такива, както и по измененията, предметъ на ал. втора отъ чл. 4 ; 2) разглежда исканията на чуждестранни застрахователни предприятия да работятъ въ пределите на Царството и разрешава разширението или намалението на техната дейностъ; 3) ревизира гаранциите-залогъ на застрахователните предприятия и разрешава освобождаването на същите; 4) произнася се по сливането на застрахователните предприятия и по отстъпването портофейла отъ едно застрахователно предприятие на друго; 5) препоръчва мерки за заздравяване положението на застраховелните предприятия; 6) одобрява разтурянето на същите; 7) допуска видоизменението на застрахователните предприятия; 8) взима решение относно спирането на техната дейностъ; 9) предлага обявяване въ несъстоятелность на същите; 9а) (нова – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) издава наредби за уреждане работата на деятелите на застрахователните предприятия; 10) изобщо взема решения, които намира необходими въ общъ интересъ и въ интереса на застрахованите; 11) определя ценза и таблиците за щата на чиновниците и гласува бюджета на учреждението, който влиза въ сила следъ утвърждението му отъ Министра на финансите; 12) може да определи максимума на лихвения процентъ за премиите и резервите при застраховките за животъ и злополука и минимума на прибавката, която се събира за покриване разходите по управлението и службите. Забележка. Аквизиционните разноски се погасяватъ най-много въ срокъ отъ 15 години, като непогасените още такива образувать отделно перо въ актива на баланса: съ одобрение на съвета за контрола може да бъде допуснатъ и другъ начинь за погасяване активизиционните разноски. Заседанията на съвета са законни, ако присъствуватъ, най-малко шестъ отъ членовете му. Решенията на съвета са мотивирани и преписъ отъ тяхъ се връчва на заинтересованите. Решенията по т. т. 1 до 9 подлежатъ на обжалване предъ административния съдъ. Съдътъ е длъженъ да се произнесе въ течение на три месеци отъ получаването на тъжбата.

Чл. 22. (Предишен текст на чл. 11 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Ръководството на изпълнителния органъ се възлага на единъ директоръ, който се назначава и уволнява по представление на съвета, съ указъ отъ Министра на финансите. Назначаването на останалия персоналъ става отъ съвета за контрола. (Нова – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Чиновниците при учреждението за контрола се ползуватъ съ всички права на държавни чиновници и участвуватъ въ пенсионния фондъ на същите отъ деня на назначаването имъ.

Чл. 23. (Предишен текст на чл. 12 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Всяко частно застрахователно предприятие е длъжно ежегодно, въ срокъ отъ 6 месеци отъ изтичането на отчетната година, да представи на учреждението за контрола, отчета си, заедно съ нужните приложения, отъ които по отделно за всеки главенъ клонъ (животъ, злополука, пожаръ, транспортъ и пр.) може да се види: 1) състоянието на застраховките въ началото на отчетната година; 2) при застраховката за животъ – новото нарастване на застраховките и доброволните излизания отъ застраховка (отказъ, изтичане на застрахователния периодъ и пр.) презъ течение на отчетната година; при другите застрахователни клонове – застрахованите суми или поетите ангажименти презъ течение на годината, съответстващи на премиите, събрани презъ същата; 3) броя на нещастните случаи, настъпили презъ отчетната година и изплатените или определени за тяхъ суми; освенъ това, при застраховката за животъ, отношението на смъртните случаи къмъ вероятните очаквания; 4) състоянието на застраховките въ края на отчетната година и разширението на застрахователната дейностъ на предприятието; 5) събраните въ България премии презъ течение на отчетната година; 6) застрахованите въ България суми, падежътъ на които е настъпилъ презъ изтеклото упражнение; 7) отношението на презастраховките, т. е., дали и каква частъ отъ своите рискове е презастраховало предприятието и дали и колко презастраховки отъ друго предприятието е поело то. Заедно съ отчетите си предприятията предаватъ на учреждението равносметки и баланси за отчетната година и подробно изложение за пласираните математически и др. резерви, посочени въ чл. 6 и 7. Отчетите, равносметките и балансите се съставятъ съгласно наредбите и формите, изработени отъ учреждението за контрола. Балансите се публикуватъ въ "Държавенъ вестникъ". (Нова – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Застрахователните предприятия са длъжни да си съставятъ пробни аналитични баланси поне къмъ края на всяко тримесечие, които требва да бъдатъ готови най-късно единъ месецъ следъ изтичането на съответното тримесечие.

Чл. 24. (Предишен текст на чл. 13 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Отчетите и балансите, които се представляватъ на учреждението, трябва да бъдатъ подписани отъ директора, единъ членъ на управителния съветъ и счетоводитель, а тия на чуждестранните предприятия, отъ местните имъ представители и счетодитель. Книжата, които съдържатъ сведения за резервите, преносъ на премиите, таблиците за смъртностьта и други подобни, се приподписватъ отъ актюера на предприятието или на клона му. Счетоводството и всички други книжа се водятъ отъ местните, както и отъ чуждестранните дружества, отделно за всеки главенъ клонъ въ България и на български езикъ. Изключение се прави само за полиците на застраховките отъ клонъ-транспортъ, които могатъ да бъдатъ написани и на другъ езикъ. Въ случай на споръ, задължителенъ е българския текстъ. Всички видове застрахователни полици за застраховки, сключени и изпълними въ Царството, се издаватъ и датиратъ въ България. Представителите на чуждестранните застрахователни предприятия водятъ отделно и самостоятелно отъ централите счетоводство за операциите си в България.

Чл. 25. (Предишен текст на чл. 14 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Застрахователните предприятия или техните представители са длъжни да предоставятъ на учреждението всички искани отъ него сведения, както и да оставатъ за прегледъ и проверка книгите по операциите на всички техни клонове. Отъ своя страна учреждението има право да проверява чрезъ свои представители, всички сметки на предприятията, а особено: 1) до колко са изпълнени постановленията на съответните закони и уставите; 2) счетоводството и годишните приключвания, както и сметката "загуби и печалби"; 3) оценявани ли са активите и пасивите споредъ изизскванията на законите; 4) правилно ли са пресметани резервите, фигуриратъ ли напълно въ баланса и пласирани ли са съгласно нарежданията на настоящия законъ. 5) спазени ли са тарифите за премиите.

Чл. 26. (Предишен текст на чл. 15, изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Когато се установятъ нередовности въ дейностьта или въ управлението на едно застрахователно предприятие или неизпълнение отъ негова страна на законни, уставни или издадени отъ учреждението за контрола наредби или наредбите на одобрения му застрахователенъ планъ, или се окаже, че то не ще бъде въ стъстояние да посреща редовно своите задължения въ бъдеще, учреждението за контрола има право да иска отъ управлението му да внесе въ определенъ срокъ промени въ основата на работите му, или да отстрани посочените недъзи и нарушения. То може даже да забрани временно раздаването на печалби на акционерите и на застраховани, а при животозастраховането – и откупуването на полици и отпущане на заеми срещу такива, както и сключването на нови застраховки по всички или някои клонове. Тази промяна може да стане наведнажъ или постепенно. Не се ли окаже тази мярка ефикасна, съветътъ може да поиска ликвидация на предприятието. За прокарване на простановленията отъ алинея първа на настоящия членъ, учреждението за контрола има право да иска отъ ръководните органи на предприятията, да свикатъ извънредни събрания и заседания, както и да посочва дневния редъ. (Доп. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Ако искането на учреждението за контрола за свикване на събрание или заседание не бъде изпълнено въ срокъ отъ 15 дни, поканата за свикването се издава отъ самото учреждение. Въ такъвъ случай по решение на съвета събранието може да бъде председателствувано отъ представитель на учреждението за контрола. Ако събранието не се състои, учреждението за контрола прилага спрямо предприятието чл. 10, т. т. 8 или 9 , споредъ случая.

Чл. 27. (Предишен текст на чл. 16 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Учреждението за контола публикува ежегодно изложение за положението на всички застрахователни предприятия въ страната.

Чл. 28. (Предишен текст на чл. 17 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Разноските за издръжка на учреждението са въ тяжестъ на застрахователните предприятия. Техниятъ размеръ се определя ежегодно оть съвета за контрола. За тая цель застрахователните предприятия внасятъ ежегодно въ учреждението за контрола до 4 % отъ директните си премии, събрани презъ течение на годината. Недостигътъ се авансира отъ държавата, а излишъкътъ остава за следното бюджетно упражнение.

Чл. 29. (Предишен текст на чл. 18 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Чрезъ контрола, установенъ съ настоящия законъ, държавата не поема отговорностъ спрямо заинтересованите. Учреждението за контрола се намесва въ частно-правните договорни отношения на застрахователите и застрахованите, само доколкото може да се помогне за отстраняване на недоразуменията помежду имъ и за спогодбата имъ.

Чл. 30. (Предишен текст на чл. 19, изм. и доп. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Всички книжа и писмени сведения, които застрахователните предприятия по силата на настоящия законъ са длъжни да представятъ на учреждението за контрола или които последното, по силата на тоя законъ и въ интереса на контрола би намерило за необходимо да изисква отъ застраховатените предприятия, се освобождаватъ отъ гербовъ налогъ.

Глава III. (Нова – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Ликвидация и несъстоятелностъ на застрахователни предприятия.

Чл. 31. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Надзорътъ на учреждението за контрола се простира и върху ликвидацията и производството по несъстоятелностьта на застрахователните предприятия. Учреждението за контрола има право да вземе всички мерки, необходими за запазване интересите на застрахованите и, ако намери за нужно, да назначи застъпникъ на застрахованите, който да ги представлява въ всички действия при ликвидацията или несъстоятелностьта.

Чл. 32. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Въ случай на прекратяване на предприятието ликвидаторите са длъжни да се опитатъ да заведатъ преговори за прехвърляне застрахования съставъ на предприятието върху едно или няколко други застрахователни предприятия. Когато въ интереса на застрахованите е да се избегне обявяването на едно животозастрахователно предприятие въ несъстоятелностъ, учреждението за контрола има право да вземе всички необходими за цельта мерки и даже да намали съответно съ имотното състояние на предприятието неговите задължения по неизтекли застрахователни договори, но най-много съ 30% отъ договорната имъ стойностъ. Въ такъвъ случай най-напредъ се намалява съответно премийната резерва по всяка застраховка и въ зависимостъ отъ така определената резерва и отъ премиите, които има да се получаватъ още отъ застрахованите, се определя и новата застрахована сума.

Чл. 33. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Ликвидаторите и синдиците са длъжни да държатъ учреждението за контрола въ течение на ликвидацията или несъстоятостьта, както и да представятъ на същото отчетъ за хода на ликвидацията и положението на сметките за всяко тримесечие най-късно до 15 число на следния месецъ. Ако учреждението за контрола намери, че те не действуватъ правилно или съ надлежната бързина, то може да иска отъ съда назначаването на други измежду посочени отъ него лица.

Чл. 34. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Обявяване на застрахователно предприятие въ несъстоятелностъ става само съ съгласието на учреждението за контрола. Съответното заявление да съда се представя предварително на учреждението, за да даде съгласието си, безъ каквото съгласие съдът не му дава ходъ. Учреждението за контрола дава съгласието си за обявяване несъстоятелностьта, ако мерките за заздравяване на предприятието или ликвидирането му по другъ начинъ (чл. чл. 26 и 32) се укажатъ безрезултатни или безпредметни. Когато едно застрахователно предприятие спре платките си или когато се окаже, че пасивътъ превишава актива, управлението му е длъжно да заяви за това веднага на учреждението за контрола. Заявлението се прави съгласно чл. 653 на търговския законъ и замества предвиденото въ същия заявление до съда.

Чл. 35. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Съ изтичане на единъ месецъ отъ обнародването на решението за обявяване на несъстоятелностьта въ "Държавенъ вестникъ" престава действието на всички застрахователни договори, сключени съ обявенето въ несъстоятелностъ предприятие. Застрахованите иматъ право да искатъ да имъ се повърне съответната на неизтеклото време частъ отъ премията, която те са предплатили, а застрахованите по животъ – съответната на договорите имъ съгласно изчисленията частъ отъ премийните резерви.

Чл. 36. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Вземанията на застраховани, установими по книжата на предприятието, се считатъ предявени въ съда. На застъпника на застрахованите се възлага да изчисли размера на тия вземания и резултатите да представи въ съда. Той може да влиза въ връзка съ застрахованите и да ги държи въ течение на ликвидацията. Деловодительтъ по несъстоятелностьта е длъженъ да му позволява проверки въ книгите на несъстоятелния, а синдикътъ – да му позволи проверката на ценностите, въ които са облечени премийните резерви. Отделните застраховани не губятъ правото си и сами да действуватъ по своите вземания и да участвуватъ въ събранията на кредиторите.

Чл. 37. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) При несъстоятелностъ кредиторите по застрахователни договори по всеки клонъ иматъ право на привилегировано удовлетворение преди всички други кредитори на предприятието отъ ценностите, въ които съгласно регистъра за ценностите ( чл. 17 ) съ облечени премийните резерви на съответния клонъ, и отъ останалата маса на несъстоятелностьта за разликата до размера на съответните на същия клонъ технически резерви (премийни резерви, специални резерви, фондъ дивидендъ на застрахованите и резерви за неуредени плащания по застрахователни договори), изчислени къмъ деня, въ който престава действието на договорите, на равенъ редъ по между си. Ако размерътъ на техническите резерви не достигне за заплащане на тия вземания, кредиторите по застрахователни договори участвуватъ за недостига наравно съ останалите кредитори при разпределяне на остатъка отъ актива.

Чл. 38. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) При прекратяване или ликвидиране на едно застрахователно предприятие или на местното му представителство гаранцията-залогъ се освобождава, само следъ като то удостовери, че е уредило задоволително положението на съществуващите (още неизтекли) застрахователни договори въ Царството и е изпълнило всички свои задължения, произтичащи отъ сключени или изпълними въ страната застрахователни договори, изпълни наредбите на чл. 210 отъ търговския законъ и предвидениятъ въ последния членъ срокъ изтече. При ликвидиране на отделни застрахователни клонове чрезъ прехвърляне на застрахования съставъ върху друго дружество въ страната гаранцията-залогъ за съответния клонъ може да се освободи веднага, ако другото дружество поеме отговорностьта за всички висящи задължения на първото, произтичащи отъ застрахователни договори по клона, чийто застрахованъ съставъ се прехвърля, иначе и в такъвъ случай само следъ изпълнание наредбите на чл. 210 отъ търговския законъ и изтичане на срока по отношение на съответния клонъ.

Глава IV. (Предишна Глава II. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Наказателни разпоредби.

Чл. 39. (Предишен текст на чл. 20, изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Констатираните отъ учреждението за контрола престъпни деяния по настоящия законъ се съобщаватъ по решение на съвета при учреждението на прокурора за възбуждане на углавно преследване.

Чл. 40. (Предишен текст на чл. 21 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Членовете на управителния и проверителния съвети, директорите, счетоводителите, актюерите и представителите на чуждестранните застрахователни предприятия отговарят по общите закони, доколкото настоящия не предвижда специално наказание.

Чл. 41. (Предишен текст на чл. 22, изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) За неизпълнение или ненавременно изпълнение на кое и да е отъ задълженията имъ по чл. чл. 13 , 14, 15 , 17, 23 , 24, 25 и 26 учреждението за контрола налага на предприятията съ мотивирано решение на съвета глоба отъ 1.000 до 2.000 лева. На отговорни лица въ застрахователно предприятие, които предпочитатъ едни застраховани предъ други при раздаване на печалби или правятъ на единични застраховани противно на положенията на застрахователния планъ на предприятието намаление отъ одобрените отъ учреждението за контрола премийни торифи, последното налага съ мотивирано решение на съвета глоба отъ 5.000 до 50.000 л. Тия решения подлежатъ на обжалване предъ Върховния административенъ съдъ.

Чл. 42. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Който умишлено си послужи съ неверни сведения и данни, за да добие разрешение за работа на застрахователно предприятие, за подновяване на спряно разрешение или за одобрение на изменения или допълнения на одобрени вече съгласно чл. 13 книжа, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 5.000 до 200.000 лева, или съ едно отъ двете наказания, ако за деянието въ общия наказателенъ законъ не е предвидено по-голямо наказание. Съ същото наказание се наказва всяко отговорно лице въ застрахователно предприятие (членъ на управителния съветъ, директоръ, ликвидаторъ и пр.), както и всяко лице извънъ застрахователно предприятие, което сключва или посредничи за сключване на застрахователни сделки за сметка на застрахователно предприятие, преди последното да е получило разрешение да работи въ страната или следъ като му е било збранено временно или окончателно това.

Чл. 43. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Отговорни лица въ застрахователно предприятие, които умишлено а) пресмятатъ или отделятъ недостатъчно технически резерви отъ гледището на закона или застрахователния планъ на предприятието или не ги оползотворяватъ или съхраняватъ съгласно закона (чл. чл. 14 , 15, 16 и 17); б) извършватъ или допущатъ да се извършватъ отъ името и за сметка на предприятието сделки, забранени отъ устава или закона ( чл. 2 ); в) прикриватъ влошеното състояние на предприятието въ своите изложения, отчети или баланси до учреждението за държавенъ контролъ, или противно на нарежданията на закона и устава относно отделянето и образуването на резерви и съставянето на годишната равносметка раздаватъ печалби, се наказватъ съ тъмниченъ затворъ или глоба отъ 5.000 до 200.000 лева.

Чл. 44. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Отговорни лица въ застрахователно предприятие, които съ целъ да привлекатъ застраховани умишлено даватъ или обнародватъ неверни сведения за състоянието му или си служатъ съ измама, като даватъ лъжливи или неизпълними обещания относно плащанията, печалбите и участието на застрахованите въ тяхъ, или относно задълженията на застрахованите къмъ предприятието, се наказватъ съ тъмниченъ затворъ до 6 месеца или глоба отъ 5.000 до 100.000 лева, ако за деянието въ общия наказателенъ законъ не е предвидено по-голямо наказание. Съ същото наказание се наказватъ и застрахователни деятели (агенти, инспекторъ-аквизитори и пр. лица, които работятъ за застрахователни предприятия между населението), които се провинятъ въ някои отъ горните деяния или които отстъпватъ на отделни застраховани подъ каквато и да било форма отъ следуемите имъ се комисиони и възнаграждения.

Чл. 45. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Деятель на застрахователно предприятие, който не внесе суми, събрани за сметка на предприятието, за което работи, следъ като е билъ поканенъ отъ последното, въ дадения му срокъ, се наказва по тъжба на предприятието съгласно чл. чл. 319 или 320 отъ наказателния законъ. Оттеглянето на тъжбата не прекратява углавното преследване.

Чл. 46. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) За евентуална несъбираемостъ на суми, принадлежащи на техническите резерви ( чл. 15 ), отговарятъ граждански солидарно членовете на Управителния съветъ на дружеството, ако тя се дължи на очевидна небрежностъ по събирането на дружествените вземания.

Чл. 47. (Предишен текст на чл. 24 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Наложените глоби се събиратъ въ полза на учреждението за контрола, по реда за събиране на преките данъци. Съдътъ изпраща преписъ отъ присъдата на учреждението. @Глава V. (Предишна Глава IV. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Преходни наредби.

Чл. 48. (Предишен текст на чл. 25, изм. – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Действуващите въ страната застрахователни предприятия са длъжни да се съобразятъ съ наредбите на чл. чл. 2 , 8 и 16 най-късно до една година отъ влизане на закона въ сила. Учреждението за контрола може, ако обстоялствата го оправдаватъ, да продължи за отделни предприятия тоя срокъ. Наредбите на чл. 7 относно размера на внесения основенъ капиталъ не се отнасятъ до заварените отъ закона предприятия за съществуващите при влизането му въ сила при тяхъ застрахователни клонове.

Глава III – се прилага и по отношение на заварени въ ликвидация застрахователни предприятия.

Чл. 49. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Ако при валоризирането на придобити преди 1 януари 1922 година активи, което се допуща да стане най-късно до две години отъ влизане на закона въ сила, се окажатъ разлики въ повече, те не могатъ да се употребяватъ за раздаване на печалби и се освобождаватъ отъ данъци. Установената нова стойностъ на валоризираните активи остава за въ бъдеще тяхна покупна или костуема цена въ смисълъ на чл. 4 отъ закона за търговските книги.

Чл. 50. (Предишен текст на чл. 27 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Единъ правилникъ, изработенъ отъ съвета за контрола и одобренъ отъ Министра на финансите, ще определи подробностите по приложението на настоящия законъ.

Чл. 51. (Предишен текст на чл. 28 – ДВ, бр. 23 от 1931 г.) Всички закони и постановления, които противоречатъ на настоящия, се отменяватъ. Настоящия законъ да се облече съ държавния печатъ, да се обнародва въ "Държавенъ вестникъ" и да се тури въ действие. Изпълнението на тоя законъ възлагаме на Нашия Министъръ на финансите. Издаденъ въ София на 9 юлий 1926 год.