Вид акт: Ратификационен закон

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за Статута на бежанците от 1951 г . и Протокола за статута на бежанците от 1967 г .

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела, съставена на 18 март 1970 г. в Хага, със следните резерва и декларации:

1. резерва по чл. 33 : "Република България изключва прилагането на нейна територия на разпоредбите на: – член 4, т. 2; – членове 16, 17, 18 и 19 от глава II на конвенцията.";

2. декларация по чл. 2 и по чл. 8 : "Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което е компетентен орган и по чл. 8 .";

3. декларация по чл. 8 : "Представители на съдебната власт на молещата държава могат да присъстват при изпълнение на съдебни поръчки след получаване на предварително съгласие от компетентния български орган.";

4. декларация по чл. 11, т. 2 : "Съдията, натоварен с изпълнението на съдебната поръчка, е компетентен да признае правата и забраните за даване на показания, съдържащи се в законодателството на трета държава, при условие че съдебната поръчка съдържа сведения за правата и забраните за даване на показания по законодателството на третата държава, необходими за прилагането на чл. 11, т. 2 .";

5. декларация по чл. 23 : "Република България декларира, че няма да изпълнява съдебни поръчки, които имат за предмет процедура за разглеждане на документи преди започване на делото, прилагана в държавите, за които е в сила "Комън Лоу" ("Common Law")."

Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, подписана на 22 ноември 2006 г. в Страсбург. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 март 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, подписана от българската страна на 12 юни 2019 г. в Страсбург.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, открита за подписване на 16 май 2005 г. във Варшава, подписана от Република България на 22 ноември 2006 г., със следните резерви и декларации:

1. Декларация по член 33, параграф 2: "В съответствие с чл. 33, параграф 2 от Конвенцията Република България декларира, че молби по глава IV се изпращат и получават чрез следните централни органи: – Върховната касационна прокуратура на Република България – за досъдебното производство; – Министерството на правосъдието – за съдебното производство."

2. Декларация по член 35, параграф 1: "В съответствие с чл. 35, параграф 1 от Конвенцията Република България декларира, че по отношение на молби, изпратени и получени по електронен път или чрез други телекомуникационни средства, българските компетентни органи могат да поискат удостоверяване автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща."

3. Декларация по член 35, параграф 3: "В съответствие с чл. 35, параграф 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще изисква при всеки конкретен случай отправените до нея съгласно чл. 35, параграф 1 молби и придружителни документи да бъдат придружени от превод на български език или на някой от официалните езици на Съвета на Европа."

4. Резерва по член 42, параграф 2: "В съответствие с чл. 42, параграф 2 от Конвенцията Република България заявява, че без предварителното съгласие на компетентните български органи предоставените от нея в съответствие с глава IV на Конвенцията информация или доказателства не могат да се използват или предават от органите на молещата страна за други разследвания или процедури, освен посочените в молбата на последната."

5. Резерва по член 53, параграф 4: "В съответствие с чл. 53, параграф 4 от Конвенцията Република България заявява, че няма да прилага чл. 3, параграф 4 от Конвенцията."

6. Декларация по член 24, параграф 3: "В съответствие с чл. 24, параграф 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще прилага разпоредбите на чл. 24, параграф 2 само в съответствие с нейните конституционни принципи и основните норми на българската правна система." Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 19 декември 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване , и Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф .

Чл. 1. Ратифицира Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.

Чл. 2. Ратифицира Конвенцията от 10 април 1984 г. за присъединяване на Република Гърция към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.

Чл. 3. Ратифицира Първия протокол от 19 декември 1988 г. за тълкуването от Съда на Европейските общности на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., със следните декларации: Декларация по чл. 2: "Република България в желанието си да осигури възможно най-ефективното и еднакво прилагане на Конвенцията декларира, че е готова да организира в сътрудничество със Съда на Европейските общности обмен на информация относно съдебни решения, които имат сила на присъдено нещо (res judicata), издадени съгласно Конвенцията за приложимото право към договорните задължения от съдилищата по чл. 2 от Първия протокол. Обменът на информация ще включва: – препращане от компетентните национални органи до Съда на Европейските общности на решенията на съдилищата, визирани в чл. 2 (а), и значимите решения на съдилищата по чл. 2 (b); – класификацията и използването на тези съдебни решения от Съда на Европейските общности, включително, доколкото е необходимо, съставянето на резюмета и преводи, както и публикуването на съдебни решения от изключителна важност; – предаването на материали от Съда на Европейските общности на компетентните национални органи на държавите – страни по протокола, както и на Комисията и на Съвета на Европейските общности." Декларация по чл. 2 (а): "В съответствие с чл. 2(а) от Първия протокол Република България посочва, че Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България са компетентни да сезират Съда на Европейските общности да се произнесе предварително по повдигнат по висящо дело въпрос относно тълкуването на разпоредбите на Римската конвенция, на Първия и Втория протокол, както и на конвенциите за присъединяване към тях."

Чл. 4. Ратифицира Втория протокол от 19 декември 1988 г., предоставящ на Съда на Европейските общности определени правомощия за тълкуване на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.

Чл. 5. Ратифицира Конвенцията от 18 май 1992 г. за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.

Чл. 6. Ратифицира Конвенцията от 29 ноември 1996 г. за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и към Първия и Втория протокол относно нейното тълкуване от Съда на Европейските общности.

Чл. 7. Ратифицира Конвенцията от 14 април 2005 г. за присъединяване на Република Чехия, Република Естония, Република Кипър, Република Литва, Република Латвия, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Република Словакия към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 януари 1980 г., и към Първия и Втория протокол относно нейното тълкуване от Съда на Европейските общности.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и придружаващите я актове влизат в сила за Република България на датата, определена от Съвета, съгласно чл. 3, ал. 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори . Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 март 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията между правителството на Република България и правителството на Румъния за сътрудничество в областта на опазването на околната среда, подписана на 9 декември 1991 г. в София.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница, подписана на 12 ноември 2003 г. в Белград . ———- Законът е приет от 39-о Народно събрание на 15 април 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Чл. 1. Ратифицира Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, на 29 май 2000 г. в Брюксел, със следните декларации:

1. Декларация по чл. 9, параграф 6: "Република България декларира, че ще изисква съгласието на трансферираното лице по чл. 9, параграф 3, преди да е постигнато споразумението по параграф 1 между заинтересуваните държави членки."

2. (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) Декларация по чл. 24, параграф 1: "Република България декларира, че декларацията, направена до Съвета на Европа по отношение на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г. и протоколите към нея, се прилага също и за настоящата конвенция, както и че компетентните органи по прилагането на настоящата конвенция и за прилагането на разпоредбите относно взаимопомощта по наказателни дела, съдържащи се в актове по чл. 1, параграф 1, са:

1. За молбите за правна помощ за досъдебното производство – Върховната касационна прокуратура на Република България;

2. За молбите за правна помощ за съдебното производство:

а) окръжните съдилища по местонахождение на задържаното лице – за прилагането на чл. 9;

б) равен по степен съд по местоживеене на лицето – за прилагането на чл. 11;

в) апелативният съд по местоживеене на лицето – за прилагането на чл. 10;

г) районните или окръжните съдилища – за всички останали случаи, съобразно компетентността им по вътрешното законодателство."

3. (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) Декларация по чл. 24, параграф 1, буква "б": "Република България декларира, че централни органи за целите на прилагането на чл. 6 са:

1. Върховната касационна прокуратура – за молбите за правна помощ за досъдебното производство;

2. Министерството на правосъдието – за молбите за правна помощ за съдебното производство. Компетентният орган по чл. 6, ал. 8 е Върховната касационна прокуратура. Временният трансфер на задържани лица за целите на разследването по чл. 6, ал. 8 се допуска от съответния окръжен съд. Този ред не се прилага за молби или съобщения, отправени или адресирани до Европейската прокуратура. Молбите, адресирани до Европейската прокуратура като орган, към който е отправено искането, следва да се предават на Централната служба на Европейската прокуратура. В спешни случаи те могат да бъдат предадени директно на европейския делегиран прокурор в Република България. В такива случаи копие трябва да бъде изпратено до Централната служба на Европейската прокуратура."

4. (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) Декларация по чл. 24, параграф 1, буква "д": "Република България декларира, че компетентният орган за прилагането на чл. 18, 19 и 20 е Върховната касационна прокуратура. Европейската прокуратура при упражняването на правомощията си, предвидени в чл. 22 , 23 и 25 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), е компетентна да отправя молби в съответствие с чл. 18 от Конвенцията и да действа като компетентен орган в съответствие с чл. 19, параграф 2 и чл. 20, параграфи 1 – 5 от Конвенцията ."

Чл. 2. Ратифицира Протокола , съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, на 16 октомври 2001 г. в Люксембург.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила на датата, определена от Съвета, съгласно чл. 3, параграф 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори .