Вид акт: Ратификационен закон

Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект " Развитие на управлението на въздушното движение в България") в размер 30 млн. екю , подписан на 23 юли 1993 г. в Люксембург.

Член единствен. Ратифицира Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". ————- Законът е приет от 40-то Народно събрание на 18 януари 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – Транзитни пътища V"), сключен на 27 август 2007 г. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 ноември 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание , подписана на 30 септември 1993 г. в Страсбург.

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 20 май 1980 г., подписана от Република България на 18 август 2002 г . , със следните декларации и резерви:

1. Декларация по чл. 1, буква "а" : "В съответствие с чл. 1, буква "а" от конвенцията Република България заявява, че под "обичайно местопребиваване" се разбира "настоящият адрес" на детето, т.е. адресът, на който лицето е пребивавало през последните шест месеца."

2. Декларация по чл. 2 : "В съответствие с чл. 2 от конвенцията Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието с адрес: Република България, София 1040, ул. Славянска 1."

3. Резерва по чл. 6, ал. 1, буква "b" : "В съответствие с чл. 6, ал. 3 от конвенцията Република България декларира, че ще изисква превод на български език на всякаква кореспонденция, предвидена в чл. 6, и на всякакъв документ, предвиден в чл. 13 , изхождащи от държавите, които се ползват от резервата и са изключили прилагането на чл. 6, ал. 1, буква "b" по отношение на двата официални езика на Съвета на Европа."

4. Резерва по чл. 17 : "В съответствие с чл. 17, ал. 1 от конвенцията Република България декларира, че в предвидените в чл. 8 и 9 случаи признаването и изпълнението на решенията, отнасящи се до упражняването на родителските права, може да бъде отхвърлено поради основанията, предвидени в чл. 10, ал. 1 ."

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Министърът на правосъдието да издаде наредба за определяне на условията и реда, по които централният орган ще изпълнява правомощията си по Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права. ————— Законът е приет от 39-о Народно събрание на 26.02.2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, съставена в Страсбург на 15 май 1972 г. и подписана от Република България на 9 октомври 2003 г. в София , със следните декларации и резерва: Декларация по чл. 13, ал. 3 : "В съответствие с чл. 13, ал. 3 от конвенцията Република България декларира, че молбите за трансфер на наказателно производство се изпращат и получават чрез: Върховната касационна прокуратура на Република България – за досъдебното производство; Министерството на правосъдието – за съдебното производство." Декларация по чл. 18, ал. 2 : "В съответствие с чл. 18, ал. 2 от конвенцията Република България декларира, че молбите и придружаващите ги документи трябва да бъдат придружени с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа или на български език." Резерва по чл. 41, ал. 1 : "В съответствие с чл. 41, ал. 1 от конвенцията Република България си запазва правото: а) да откаже молба за трансфер на наказателно производство, ако счита, че правонарушението е религиозно правонарушение (Приложение I, буква "а"); б) да откаже молба за трансфер на наказателно производство за деяние, наказанието за което съгласно нейното законодателство може да бъде наложено само от административен орган (Приложение I, буква "b"); в) да не прилага чл. 22 (Приложение I, буква "c"); г) да не прилага чл. 23 (Приложение I, буква "d"); д) да не прилага разпоредбата на чл. 25 , изречение II (Приложение I, буква "e"); е) да не прилага разпоредбата на чл. 26, ал. 2 (Приложение I, буква "f"); ж) да не прилага чл. 30 и 31 за деяние, което според нейното законодателство се наказва само от административен орган (Приложение I, буква "g")." ———- Законът е приет от 39-то Народно събрание на 28 януари 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за трансгранична телевизия , подписана на 20 май 1997 г. в Страсбург.

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея , Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея , подписани на 30 септември 1993 г. в Страсбург, със следните резерви и декларации: (1) По Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси : а) (изм. – ДВ, бр. 103 от 2003 г.) резерва по чл. 2: "Република България заявява, че ще отказва правна помощ в случаите, когато: деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото."; б) декларация по чл. 5, т. 1: "Република България декларира, че запазва правото си да изпълнява молби за издирване и изземване на имущество, ако са налице условията по точки "а" и "с" на същия член."; в) декларация по чл. 7, т. 3: "Република България декларира, че призовката на обвиняем, намиращ се на нейна територия, трябва да се връчи на компетентните власти не по-късно от 50 дни преди датата, на която се призовава лицето."; г) (нова – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 11 , изменен с чл. 3 от Втория допълнителен протокол към Конвенцията (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 1 септември 2004 г.): "В съответствие с чл. 11 от Конвенцията , изменен с чл. 3 от Втория допълнителен протокол към нея, Република България заявява, че исканията по този член и в съответствие с членове 13 и 14 от Втория допълнителен протокол към Конвенцията , подадени от европейски делегиран прокурор в държава – членка на Европейския съюз, се предават на органите, определени от Република България в направената декларация по чл. 15, ал. 8, буква "b" от Конвенцията , така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол към нея."; д) (предишна б. "г" – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) резерва по чл. 13, т. 1 : "Задължението за предоставяне на информация от съдебните регистри включва само информация по висящи наказателни производства, доколкото тя не съставлява държавна тайна по смисъла на българското законодателство."; е) (нова – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 15 , изменен с чл. 4 от Втория допълнителен протокол към Конвенцията (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 1 септември 2004 г.): "В съответствие с чл. 15 от Конвенцията , изменен с чл. 4 от Втория допълнителен протокол към нея, Република България заявява, че исканията за взаимопомощ към Европейската прокуратура, както и информацията, предоставена от договаряща страна в съответствие с чл. 21 от Конвенцията , се адресират директно до Европейската прокуратура. Исканията за взаимопомощ се изпращат или до централната служба на Европейската прокуратура, или до европейския делегиран прокурор на посочената държава членка. Когато е целесъобразно, Европейската прокуратура препраща това искане до компетентните национални органи, ако тя не е компетентна или не упражнява своята компетентност по конкретен случай."; ж) (предишна б. "д" – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 15, т. 6 : "Република България заявява, че молбите за правна помощ и съдебните поръчки трябва да се изпращат до Министерството на правосъдието."; з) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна б. "е", бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 16, т. 2 : "Република България заявява, че ще изисква молбите и съпровождащите ги документи да се придружават от превод на български език, а при липса на такъв – от превод на един от официалните езици на Съвета на Европа."; и) (предишна б. "ж", доп. – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 24 : "Република България заявява, че счита за съдебни власти по смисъла на Конвенцията съдилищата, прокуратурата, както и Министерството на правосъдието. Република България, в съответствие с чл. 24 от Конвенцията , изменен с чл. 6 от Втория допълнителен протокол към нея, в качеството си на държава – членка на Европейския съюз, участваща в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, също така заявява, че Европейската прокуратура при упражняването на правомощията си, предвидени в чл. 22 , 23 и 25 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, се счита за съдебен орган за целите на отправянето на искания за взаимопомощ съгласно Конвенцията и протоколите към нея, както и за целите на предоставяне по искане на друга договаряща страна в съответствие с Конвенцията и протоколите към нея на информация или доказателства, които Европейската прокуратура вече е придобила или може да придобие след започването на разследване в област от нейната компетентност. Европейската прокуратура се счита също така за съдебен орган за целите на получаването на информация в съответствие с чл. 21 от Конвенцията във връзка с престъпления от нейната компетентност, както е предвидено в чл. 22 , 23 и 25 от Регламент (ЕС) № 2017/1939 на Съвета. Република България се възползва от възможността да тълкува правните последици от тази декларация, както следва: Когато в Конвенцията или в протоколите към нея се съдържа позоваване на молещата страна или замолената страна, това позоваване, в случай на искания, отправени от Европейската прокуратура или адресирани до нея, се тълкува като позоваване на държавата – членка на Европейския съюз, на компетентния европейски делегиран прокурор, чиито правомощия и функции са посочени в чл. 13 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета. Когато в Конвенцията или протоколите към нея се съдържа позоваване на правото на молещата или замолената страна, това позоваване, в случай на искания, отправени от Европейската прокуратура или адресирани до нея, се тълкува като позоваване на правото на Съюза, по-специално Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета, както и на националното право на държавата – членка на Европейския съюз, на компетентния европейски делегиран прокурор, доколкото е приложимо в съответствие с чл. 5, ал. 3 от посочения регламент . Всички декларации и резерви, направени от Република България по Конвенцията и протоколите към нея, се считат за приложими в случай на искания, отправени от друга страна до Европейската прокуратура, когато европейски делегиран прокурор, който се намира в Република България, е компетентен в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 2017/1939 на Съвета. В качеството си на молещ съдебен орган, действащ в съответствие с чл. 24 от Конвенцията , изменен с чл. 6 от Втория допълнителен протокол към нея, Европейската прокуратура спазва всички условия или ограничения за използването на получената информация и доказателства, които могат да бъдат наложени от замолената страна въз основа на Конвенцията и протоколите към нея. Задълженията, наложени на молещата страна по силата на чл. 12 от Конвенцията , обвързват и съдебните органи на държавата – членка на Европейския съюз, на компетентния европейски делегиран прокурор. Същото се отнася и за задълженията на молещата страна по чл. 11 от Конвенцията , така както е изменен с чл. 3 от Втория допълнителен протокол към нея, и по чл. 13 , 14 и 23 от Втория допълнителен протокол към Конвенцията по отношение на държавата – членка на Европейския съюз, на европейския делегиран прокурор, компетентен в съответствие с член 13, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета."; к) (предишна б. "з" – ДВ, бр. 8 от 2022 г.) по Допълнителния протокол към Конвенцията: Декларация по чл. 8, т. 2: "Република България заявява, че приема изпълнението на глава I от Допълнителния протокол само по отношение на деяния, които съставляват престъпления по българския наказателен закон."

(2) По Конвенцията за трансфер на осъдени лица : а) декларация по чл. 3, т. 3 : "Република България заявява, че съгласно действащото законодателство ще прилага процедурата по чл. 9, т. 1, буква "а" и чл. 10 от Конвенцията ."; б) декларация по чл. 7, т. 1 : "Република България заявява, че съгласието на лицето не може да се оттегля след вземане на решение за неговия трансфер от страна на компетентните органи."; в) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) декларация по чл. 17, т. 3 : "Република България декларира, че ще изисква молбите за трансфер и съпровождащите ги документи да се придружават от превод на български език, а при липса на такъв – от превод на един от официалните езици на Съвета на Европа."

(3) По Европейската конвенция за екстрадиция : а) Резерва по чл. 1 : "Екстрадицията може да се откаже, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, произнесена от такъв съд."; б) резерва по чл. 4 : "Екстрадиция за военно престъпление, което съставлява престъпление и по общото наказателно право, може да се допуска само при условие, че екстрадираното лице няма да се съди от военен съд или за военно престъпление."; в) (изм. – ДВ, бр. 103 от 2003 г., бр. 90 от 2006 г.) декларация по чл. 6, т. 1 : "Република България декларира, че ще отказва да екстрадира свои граждани. Република България декларира, че ще счита за гражданин по смисъла на конвенцията всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на получаване на искането за екстрадиция."; г) резерва по чл. 7 : "Република България заявява правото си да откаже екстрадиция, ако молещата държава би отказала екстрадиция в подобни случаи съгласно чл. 7, т. 2 ."; д) (отм. – ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 7.04.2001 г.); е) резерва по чл. 21: "Република България заявява, че ще разрешава транзит при същите условия, при които разрешава екстрадиция."; ж) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) декларация по чл. 23 : "Република България заявява, че ще изисква всички документи да се изпращат заедно с превод на български език, а при липса на такъв – с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа."; з) по Втория допълнителен протокол към Конвенцията : Декларация по чл. 9, т. 2 : "Република България декларира, че запазва правото си да не прилага глава I от Втория допълнителен протокол и да прилага глава II от Втория допълнителен протокол спрямо престъпления, свързани с данъците, таксите, митата и обмяната на валута, за които е предвидено наказание в българския Наказателен кодекс."

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели (ЕТS № 123, Страсбург, 18 март 1986 г.) и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели (ЕТS № 170, Страсбург, 22 юни 1998 г.), подписани на 21 май 2003 г. в Страсбург. ———- Законът е приет от 39-о Народно събрание на 15 април 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за защита на животните компаньони (ETS № 125, Страсбург, 13 ноември 1987 г.), подписана на 21 май 2003 г. в Страсбург. ———- Законът е приет от 39-о Народно събрание на 15 април 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.