Чл. 16 ZZNSRPZH

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Служебно създаден сорт

Чл. 16. (1) Служебно създаден сорт е този, който е създаден или открит и разработен при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на автора на сорта, освен в случаите, когато с договор е предвидено друго.
(2) Сортът е служебно създаден съгласно ал. 1, когато при създаването му авторът:
1. е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни задължения;
2. е изпълнявал задължения извън посочените в т. 1, но те специално са му били възложени и с това се е очаквало селекционирането на нов сорт;
3. е използвал материални или финансови средства, осигурени от работодателя или възложителя.
(3) Когато сортът е служебно създаден само по отношение на един или няколко от авторите, съответно изпълнителите, разпоредбите на ал. 1 и 2 и на чл. 14 се прилагат само по отношение на тези автори, техните работодатели или възложители. ( 4 ) Авторът е длъжен в тримесечен срок от създаването на сорта да уведоми писмено за това работодателя, съответно възложителя.
(5) Лицето, което е създало сорта служебно, има право на авторство съгласно чл. 4, ал. 2, 3 и 4 и право на справедливо възнаграждение, но не по-малко от 4 на сто, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид главно:
1. печалбата, определена от всички видове реализации на сорта по време на действието на сертификата;
2. ценността на сорта;
3. приносът на работодателя и/или възложителя, изразяващ се в инвестираните средства за създаването на сорта, предоставените материали, оборудване, знания, опит, персонал и друга помощ;
4. условията, при които се наема авторът на сорта.
(6) Когато интересите на работодателя налагат сортът да бъде заявен след тримесечния срок по чл. 14, ал. 4 , авторът има право на справедливо възнаграждение за времето на отлагане на заявяването и на всички права, произтичащи от издадения по-късно сертификат за този сорт. Тези взаимоотношения между работодателя и автора се уреждат с договор, преди да е изтекъл тримесечният срок.
(7) Когато заявката за сертификат за сорт е подадена от автора до три години от приключване на трудовия договор или на други правоотношения по ал. 1, работодателят, съответно възложителят, може да претендира за правото да получи сертификата, освен в случая, когато той е бил уведомен от автора за създадения сорт и не е ползвал правото по чл. 14, ал. 4 . Това право може да бъде упражнено в едногодишен срок от публикацията за заявката по чл. 36 .
(8) Възнаграждението на автора се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата – от притежателя на сертификата.
(9) Когато възнаграждението по ал. 5, 6 и 8, независимо дали е уговорено в договор или е определено съгласно посочените правила, е несправедливо с оглед на реално получената печалба и ценността на сорта, то може да бъде увеличено по искане на автора. При отказ от страна на работодателя спорът се решава по съдебен ред.
(10) Когато сортът е създаден извън страната, правата на автора, ако има такива, се уреждат съгласно нормите, определящи взаимоотношенията с работодателя.

Цитирана от

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026

Съдържа