Чл. 25 ЗЗДет

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишен текст на чл. 25, бр. 14 от 2009 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
5. (нова – ДВ, бр. 59 от 2007 г., изм., бр. 39 от 2024 г.) в случаите по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2019/1111 и по чл. 11 и 33 от Конвенцията от 1996 г. ;
6. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.