Чл. 9 ZTMTM

Чл. 9 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници – граждани на трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване ;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците ;
10. търсещи убежище или международна закрила – за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България – до осъществяване на експулсирането;
12. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) ползващи се с правата по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9, 11 и 12 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Работник – гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Работник – гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2022 г., в сила от 3.06.2022 г.) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници – граждани на трети държави, ползващи се от временна закрила, за срока на временната закрила, определен с акт на Министерския съвет.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 41 от 2022 г., в сила от 3.06.2022 г.) Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.