§ 1, т. 22 ЗПЗП

§ 1. По смисъла на този закон: […] 22. (Нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 85 от 2009 г., бр. 12 от 2015 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) " Постоянно затревена площ и постоянно пасище " е земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години, и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар; тя може да включва други видове, като храсти или дървета, при условие че преобладават тревите и другите тревни фуражи; трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно, растат на естествените пасища и ливади или обикновено са включени в смесите от семена, предназначени за засяване на пасища или ливади, независимо дали се използват или не се използват за паша на животните; включват набор от земеделски системи, при които се отглеждат многогодишни дървесни или храстовидни видове, които са свързани с обработваемата земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, с цел да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършват селскостопанските дейности, с възможност за разнообразяване на производството на стопанството; в случай че има дървета, максималният брой дървета на хектар не надвишава 100; площите, заети с дървета, не трябва да се изваждат.