Чл. 213, ал. 4 ЗППЦК

Чл. 213. […] (4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2005 г., доп., бр. 43 от 2010 г., изм., бр. 103 от 2012 г., доп., бр. 42 от 2016 г., изм., бр. 62 от 2017 г., бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм. и доп., бр. 64 от 2020 г., в сила от 21.08.2020 г., изм., бр. 51 от 2022 г., бр. 54 от 2025 г., доп., бр. 67 от 2025 г., изм., бр. 99 от 2025 г.) Принудителните административни мерки по чл. 212, ал. 1, т. 1 , чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 и чл. 212а3, ал. 1 , както и по чл. 212а4 по отношение на инициатори се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя, а принудителните административни мерки по чл. 212, ал. 1, т. 2 , 3 , 4 , 6 , 7 , 8 и 10 , чл. 212а, ал. 2, т. 2 , чл. 212а 1 и чл. 212а 2 – с писмено мотивирано решение на Комисията, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му. Правомощието по чл. 212а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 , чл. 212а 1 и чл. 212а 2 , както и по чл. 212а4 в случаите по чл. 8, ал. 6 се упражнява от Комисията.