Чл. 6 ZPIIANMPPRMIZ

Чл. 6 . (1) Акт за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз, се признава и изпълнява, ако се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по законодателството на Република България. Не може да се откаже изпълнение на акт за налагане на мерки за процесуална принуда във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава.
(2) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малък от три години или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малък от три години:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправяне на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. измама;
21. рекет и изнудване;
22. подправяне и пиратство на изделия;
23. подправяне на административни документи и търговия с тях;
24. подправяне на платежни средства;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радио- активни материали;
27. трафик на противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.
(3) Съдът може да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз, когато лицето, за което е постановена мярката, пребивава продължително или постоянно на територията на Република България, при условие че то е изразило съгласие да се завърне на нейна територия, след като е било уведомено от издаващата държава за съответните мерки.
(4) Съдът може да признае акта и когато лицето, за което е постановена мярката, не пребивава продължително или постоянно на територията на Република България, но е поискало от компетентния орган на издаващата държава мярката да бъде изпълнена в Република България. В този случай е необходимо съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава, че е съгласен да му бъде изпратен акта.
(5) В случаите по ал. 4 съдът се произнася еднолично в закрито съдебно заседание, като преценява наличието на едно или повече от следните условия:
1. лицето е български гражданин;
2. съществува възможност за упражняване на надзор върху мярката за процесуална принуда в Република България;
3. лицето е заявило, че ще пребивава на територията на Република България с цел извършването на определена работа;
4. лицето е член на семейство на постоянно пребиваващо в Република България лице;
5. лицето е заявило, че ще пребивава на територията на Република България с цел обучение за придобиване на професионална квалификация или на висше образование.