Чл. 57ж ЗПД

Чл. 57ж. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) При нарушение на правото върху дизайн или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:
1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на дизайн;
2. изземване на продуктите, за които се твърди, че имат неправомерно използван дизайн, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 от Гражданския процесуален кодекс , с изключение на чл. 398, ал. 2 , изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Привременните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
(7) Притежателят на правото върху дизайн или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.