Чл. 10а, ал. 2 ЗП

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм., бр. 64 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм., бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., бр. 80 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) […] (2) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., изм., бр. 63 от 2025 г., в сила от 3.02.2026 г.) При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство по ал. 7 и 7а, минималната пътна такса, която се дължи за това ползване, е винетна такса с еднодневна валидност.