Чл. 49 ЗМДТ

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 102 от 2000 г., изм. и доп., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 112 от 2003 г.) (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., нова, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При безвъзмездно придобиване на имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., изм., бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., нова, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5 , 6 , 8 и 9 , както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.