Чл. 10 ЗМДТ

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., доп., бр. 39 от 2011 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., предишна ал. 2, бр. 106 от 2004 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., нова, бр. 61 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Цитирана от

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026

Съдържа