Статус: Действаща
Чл. 3 . Разпоредбите на закона не се прилагат за:
1. договори за финансиране срещу собственост, при които кредиторът предоставя на потребителя еднократна сума, периодични и/или други плащания, срещу получаването на сума, произтичаща от бъдеща продажба на недвижим имот или на вещно право върху недвижим имот, и по които не се изисква връщане на предоставените суми до настъпването на едно или няколко определени събития в живота на потребителя, освен ако потребителят не изпълнява задълженията си по договора, в резултат на което кредиторът има право да прекрати договора;
2. договори за кредит, предоставяни от работодателя на работници и служители, които договори са извън предмета на неговата основна дейност, по които не се начислява лихва или годишният процент на разходите (ГПР) е по-нисък от преобладаващия на пазара и които не се предлагат на други лица;
3. договори за кредит, по които не се начисляват лихва и други разходи за потребителя, с изключение на разходите, пряко свързани с обезпечаване на вземането;
4. договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок до един месец;
5. договори за кредит, които са в резултат на уреждане на спор пред съд или друг орган, установен със закон;
6. договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващо задължение, за което потребителят не дължи разходи, и които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот;
7. договори за кредит, сключвани с ограничен кръг лица по силата на законови разпоредби в обществена полза, които са без лихва или са с лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от преобладаващите на пазара, и при лихва, не по-висока от преобладаващата на пазара;
8. договори за кредит, сключвани от взаимоспомагателни каси и кооперации с техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026