Чл. 43 ЗКИР

Чл. 43. (1) Границите – предмет на кадастъра, се установяват, както следва:
1. държавната граница – от международни договори;
2. границите на административно-териториалните единици – при условията и по реда, установени от Закона за административно-териториално устройство на Република България ;
3. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2004 г.) землищните граници при създаване на нови населени места или при промяна на съществуващите – от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател – представител на областната администрация, и членове: представители на съответните общински администрации, представители на кметствата и на службата по геодезия, картография и кадастър;
4. границите на територии с еднакво трайно предназначение – при условията и по реда, установени със закон, с друг нормативен акт или с одобрен устройствен план;
5. (изм. и доп. – ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм., бр. 57 от 2016 г.) границите на поземлените имоти в урбанизираните територии, след анализиране на данните от:
а) означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост;
б) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на буква "а";
в) планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 3 ;
г) регулационните планове при приложена дворищна регулация;
6. (нова – ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм., бр. 57 от 2016 г., доп., бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) границите и/или очертанията на сгради и съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти от:
а) планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 3;
б) заснемане на съществуващото на място състояние.
(2) Агенцията по геодезия, картография и кадастър не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31 .
(3) Споровете за граници на поземлени имоти и на териториални единици се решават по съдебен ред.
(4) Границите на поземлените имоти и землищните граници се означават на място по ред, определен с наредбата по чл. 31 .