Чл. 22 ZGVRSNR

Чл. 22. (В сила от 1.01.2005 г. – ДВ, бр. 37 от 2004 г., изм., бр. 48 от 2006 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 84 от 2013 г., в сила от 1.10.2013 г., бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 .
(2) Максималният месечен размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър.
(3) Когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 , чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 , са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.