Чл. 20 ZGVRSNR

Чл. 20. (В сила от 1.01.2005 г.) (1) Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители, с изключение на лицата по чл. 7 , т. 1 – 3, докато те притежават съответното качество.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Работодателите са длъжни да декларират еднократно пред съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 7, т. 1 – 3 , при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 18 от 2011 г.) Вноските във фонда се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и са изцяло за сметка на работодателите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 18 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Вноската за фонда е за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да бъде повече от 0,5 на сто от възнаграждението по ал. 3.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Вноската за фонда се внася по реда, определен с наредбата по чл. 179 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Вноските във фонда се признават за разход за дейността за целите на данъчното облагане.