Чл. 6 ЗГВБ (отм.)

Чл. 6. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1, се събират. При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им равностойност, определена по курса на Българската народна банка към началния ден на изплащане на гаранцията, оповестен по реда на чл. 23, ал. 4.
(2) В случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2, се приспада размерът на задълженията.
(3) При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни.
(4) При договор за влог в полза на трето лице право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът (бенефициентът), освен ако договорът предвижда друго. При повече от един бенефициент се прилагат правилата за съвместния влог.
(5) При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане влоговете в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263, ал. 1 от Търговския закон.
(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Влог, по който има наложени тежести или който служи за обезпечение, се включва при събирането по реда на ал. 1, като съответната припадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя – титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението. Ако за влоговете по изречение първо има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта като имащо право да получи сумата по влога.