Чл. 6 ЗДСл

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 – ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм., бр. 24 от 2006 г., доп., бр. 43 от 2008 г., изм., бр. 15 от 2012 г., доп., бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г.) Органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.
(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп., бр. 15 от 2012 г., доп., бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б , прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, а за МВР – и на ръководителите на структури по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи .