Чл. 7 ЗДС

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите – публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г.).
(3) Имотите и вещите – частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността , доколкото в този закон не е предвидено друго.
(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Собствеността върху имоти – публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване.
(5) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г.) В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за:
1. изграждане на национален обект;
2. трайно задоволяване на обществени потребности;
3. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.
(6) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 27 от 2013 г.) Ограничените вещни права по ал. 5 не могат да се учредяват върху имоти – публична държавна собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.