Чл. 2 ЗДС

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм., бр. 32 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) Публична държавна собственост са:
1. (доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) обектите и имотите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България , определени със закон за изключителна държавна собственост;
2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;
5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет;
6. (нова – ДВ, бр. 52 от 2008 г.) урегулираните поземлени имоти, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове, и сградите, построени върху тях.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи – държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.