Чл. 46 ZCHRB

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за:
1. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а;
2. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., ( * ) прилага се след влизането в сила на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния, доп., бр. 70 от 2013 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г., ( * ) изм., бр. 56 от 2018 г.) налагане на забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а , и
3. експулсиране (изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс . Решението на съда е окончателно.
(3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта, освен когато заповедта по ал. 2, т. 3 е издадена на основание сериозна заплаха за обществения ред.
(5) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Когато жалбата срещу заповед по ал. 2, т. 3 не спира изпълнението на заповедта, но съдържа обосновани твърдения за наличие на съществен риск по чл. 44а, ал. 1 , съдът служебно може да спре предварителното изпълнение по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс при постъпване на жалбата. До произнасянето на съда мярката не се изпълнява.