Статус: Действаща
Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., бр. 97 от 2016 г.) Връщане се налага, когато:
1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;
2. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2009 г.) чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б ;
3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., бр. 52 от 2025 г.) се установи, че чужденец е влязъл и пребивава в страната с неистински, преправен или издаден на друго лице паспорт или заместващ го документ за пътуване;
4. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм., бр. 89 от 2020 г.) по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците и в случай че производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено;
5. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм., бр. 52 от 2025 г.) се установи, че чужденецът е влязъл през границата на страната по законоустановения ред, но се опитва да я напусне не през определените за това места или с неистински, преправен или издаден на друго лице паспорт или заместващ го документ за пътуване;
6. (нова – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 18, 18а, 19, 21 или 22 .
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Изменена — ДВ, бр. 97 от 2016 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 42 от 2001 г. (предстои добавяне)