Статус: Действаща
Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато: […] 6. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., бр. 16 от 2013 г., бр. 97 от 2017 г., доп., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 52 от 2025 г.) се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25г ; срокът на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;
Препраща към
- чл. 25г
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Изменена — ДВ, бр. 52 от 2025 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 28 от 2020 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 97 от 2017 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 16 от 2013 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 21 от 2012 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 9 от 2011 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 36 от 2009 г. (предстои добавяне)