Чл. 40, ал. 1, т. 1 ZCHRB

Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато: 1. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., изм. и доп., бр. 16 от 2013 г., доп., бр. 70 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г., изм. и доп., бр. 108 от 2013 г., доп., бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм., бр. 34 от 2019 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 52 от 2025 г.) са отпаднали основанията по чл. 24 , 24а , 24б , 24в , 24е , 24з , 24и , 24к , 24м , 24н , 24о , 24п , 24р , чл. 25, ал. 1, т. 6 , 7 , 8 , 13 , 16 и 17 , чл. 25в , 25г , 33а , 33г , 33к , 33л , 33п и 33т , както и когато в срока по чл. 25, ал. 11 инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12 , независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване;