Чл. 21 ZBSPPMN

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 1996 г., бр. 66 от 2004 г.) (1) След като разгледа възпитателното дело и вземе предвид личностните особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната среда, образованието и възпитанието, характера и тежестта на деянието, мотивите и обстоятелствата, при които е извършено, направен ли е опит за отстраняване на причинените вреди, последващо поведение на извършителя, предишни прояви и налагани мерки и наказания, както и други обстоятелства, които имат значение в конкретния случай, местната комисия в състава по чл. 11, ал. 2 постановява решение, с което:
1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 – 10 и 12 ;
2. прави предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13 ;
3. предава материалите на прокурора, когато смята, че извършеното деяние е престъпление, освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс ;
4. прекратява възпитателното дело, когато установи, че не е извършена противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или че извършеното деяние е явно незначително.
(2) Решението по ал. 1 се изготвя в писмена форма с мотиви, подписва се от членовете на състава и се обявява на същото заседание. Особеното мнение на член от състава се мотивира писмено, подписва се от него и е неразделна част от решението.
(3) Възпитателното дело се изпраща в тридневен срок на районния съд, ако решението е по ал. 1, т. 2.