Чл. 39 ЗБЛД

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) (1) (Предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Освен паспортите по чл. 38 се издават и следните заместващи ги документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., доп., бр. 82 от 2009 г., изм., бр. 53 от 2014 г., бр. 97 от 2016 г.) временен паспорт – издава се от дипломатическите и консулските представителства на Република България след съгласуване с Министерството на външните работи, както следва:
а) със срок на валидност до 12 месеца – на български граждани, които пребивават в чужбина и не притежават редовен паспорт по чл. 38 ;
б) със срок на валидност до 3 месеца, съобразен с необходимото време за завръщане в Република България по обичаен маршрут – на български граждани, на които не са издавани български документи за самоличност след 1 септември 1999 г.; при наложена принудителна административна мярка в случаите по чл. 77 ; в случаите по чл. 30 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест ; при трансфер на български граждани, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в чужбина, когато е получено разпореждане на Върховната касационна прокуратура; или по молба на компетентните местни власти с цел извеждане и връщане на българския гражданин;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) служебен открит лист за преминаване на границата – издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, със срок на валидност и с възможност за продължаване съгласно международни договори;
3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България – издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, загубили българско гражданство.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При подаване на заявление за издаване на временен паспорт по ал. 1, т. 1 се събират и обработват биометрични данни.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Министерството на външните работи съгласува с Министерството на вътрешните работи издаването на временни паспорти на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български документи за самоличност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Когато при проверката на заявената самоличност личните данни не са потвърдени, Министерството на външните работи може да изиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за установяване на действителната самоличност на заявителя.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Условията и редът за служебно издаване на временен паспорт по ал. 1, т. 1 и за съгласуване се определят с акт на Министерския съвет.