Чл. 32 ЗБЛД

Чл. 32. (1) Обявяват се за невалидни личните карти на лица:
1. загубили българско гражданство;
2. заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена;
3. чиято лична карта е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни;
5. променили постоянния си адрес;
6. които са починали;
7. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 2.08.2021 г.) спрямо които е постановено отнемане на документите за самоличност на основание чл. 68, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс и не са ги предали в срока по чл. 15 ;
8. (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) изрично заявили, че желаят личната им карта да бъде обявена за невалидна;
9. (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) за чиято лична карта е установено, че е подправена;
10. (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г.) които са получили нова лична карта и не са върнали предишната на органа, който я е издал – в този случай за невалидна се обявява предишната лична карта.
(2) Невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 2.08.2021 г. ( * ) – изм., бр. 97 от 2017 г., бр. 1 от 2019 г., бр. 58 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г.) Когато личната карта, съдържаща удостоверение за електронна идентичност, е обявена за невалидна, действието на удостоверението се прекратява.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 1.10.2020 г. ( * ), изм., бр. 85 от 2017 г., ( * ) бр. 97 от 2017 г., бр. 1 от 2019 г., отм., бр. 58 от 2019 г., в сила от 1.10.2020 г., нова, бр. 101 от 2020 г.) Обявена за невалидна лична карта не може да бъде обявена за валидна.