Статус: Действаща
Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За издаване на български лични документи лицата подават заявление до компетентните органи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., с изключение на изискванията за снемане на пръстови отпечатъци, които влизат в сила от 28.06.2009 г.) Заявлението се подписва лично от лицето в присъствието на упълномощено длъжностно лице, което снема и биометрични данни в предвидените от закона случаи.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., с изключение на изискванията за снемане на пръстови отпечатъци, които влизат в сила от 28.06.2009 г.) За снемане на биометрични данни, предвидени в този закон, лицето се явява лично.
(4) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се снемат биометрични данни – пръстови отпечатъци, на деца до 12-годишна възраст и на лица с физическа невъзможност за снемане на пръстови отпечатъци. Не се снемат биометрични данни – пръстови отпечатъци, на деца до 6-годишна възраст и на лица с физическа невъзможност за снемане на пръстови отпечатъци при подаване на заявления за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3 .
(5) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Лицето може да не се яви лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, когато:
1. няма промяна на името, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), пола, гражданството или не са настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето, и
2. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) са му снети необходимите биометрични данни до 59 месеца от датата на подаване на заявлението;
3. е предвидено в закон.
(6) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) В случаите по ал. 5, т. 1 и 2 заявителят се представлява от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно.
(7) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишна ал. 6, бр. 60 от 2020 г.) Български личен документ се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(8) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г., предишна ал. 7, бр. 60 от 2020 г.) Български личен документ може да бъде получен лично чрез използване на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. заявлението за издаване на български личен документ е подадено лично в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, което предлага тази услуга;
2. при подаването на заявлението е посочен адрес за получаване на новия документ на територията на държава, в която Република България има дипломатическо или консулско представителство или няма дипломатическо или консулско представителство, но има дипломатически отношения и е назначила акредитиран посланик;
3. разходите за изпращане на новия документ от съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина до заявения адрес, както и за връщането в дипломатическото или консулското представителство на подписан документ за получаването му са били платени при подаването на заявлението.
(9) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г., предишна ал. 8, изм., бр. 60 от 2020 г.) Лицата, на които се издават българските лични документи, не може да претендират обезщетение за вреди от държавните органи, компетентни за издаването и връчването, настъпили в резултат на изгубване или повреждане на българския личен документ, ако изгубването или повреждането му е настъпило след предаването му на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга за получаване по реда на ал. 8.
Цитирана от
- Чл. 10, ал. 8 PIBLD
- Чл. 15 PIBLD
- Чл. 18, ал. 1 PIBLD
- Чл. 21, ал. 2 PIBLD
- Чл. 21б, ал. 1 PIBLD
- Чл. 22, ал. 1 PIBLD
- Чл. 22, ал. 4 PIBLD
- Чл. 22, ал. 6, т. 1 PIBLD
- Чл. 24, ал. 1 PIBLD
- Чл. 24, ал. 2 PIBLD
- Чл. 25, ал. 1 PIBLD
- Чл. 25, ал. 2 PIBLD
- Чл. 26, ал. 2 PIBLD
- Чл. 33, ал. 1 PIBLD
- Чл. 40, ал. 2 PIBLD
- Чл. 46, ал. 2 PIBLD
- Чл. 46, ал. 4 PIBLD
- Чл. 50, ал. 3 PIBLD
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026